Алтай – Хималаите Николай Рьорих

6 март

Така и пълзяхме. Трябваше да спрем в Стари Чулан, но там водата е горчива и се наложи да заобиколим, за да пренощуваме в кишлака Нови Чулан. При приближаването към сивите му пръстени къщички неочаквано се очерта лекият силует на планините - преддверие към Тян-Шан. Простудата все още мъчи Е. И.

Сюлейман разказва как сега в този край разоряват две фирми, обработващи черва за колбаси, немска (на Фауст) и американска (на Бренер). Цените на червата така невероятно са се вдигнали, че обработката им става неизгодна. И отиват към закриване. И този отрасъл ще потъне в бездействие. Странно беше да узнаем, че обвивката на саламите по пазарите в Америка е идвала от Хотан и Аксу. Подобни са затрудненията и с търговията на памук. За да повишат цената му, смесват разни неподхождащи си сортове и с това се губи стойността на целия състав. С коприната също става трудно. Невъзможно е да се получи качество за цялата доставка по приетия образец, невъзможно е да се получи оцветяване на материала в избрания купчините злато. Събереш си купчина злато, а вратата вече е заключена и никъде не можеш да излезеш. И докато не върнеш обратно всичкото злато до последното зрънце, дотогава и вратите няма да се отворят. Та такова място има около Уч-Турфан. Стои си постройката, същински град, даже дим се вижда, а да се влезе може само в петък. Но злато също не може да се изнесе от това градище. А в Куча намерили подземен ход, като цяла подземна дупка. Докарали хиляди талиги камъни, за да го засилят - така и не успели. Камъните и сега се виждат. Там намерили гробница на светец.Трийсет и девет врати открили в нея, а четиридесетата не могли. Така и я засипали обратно." Помни народът и за отсъдените прекрасни градини, и за чуждото злато.

Става тъмно. Пристигнахме в селото Томчуг. Огньове, звезди и народни мечтания. Един човек дълго, дълго се моли, осветен от огъня. За какво? Дали за просвещение? Високо горе е чашата на Орион. Около огъня лежат босоноги юноши - те са нашата стража.

5 март

Ако искате да дадете подарък на босоногите нощни стражи, желанието ви е напразно. Всичко дадено ще бъде взето от старшината...

Още един разказ: „В Кашгар неотдавна живял един светец. Той чувал, когато на едно свято място хората се молели, а дотам имало шест месеца път." Има такова свято място оттатък планините. В Оренбургския край също живял такъв човек. Той чувал за бъдещето и за настоящето, и за войната, и за глада. След двеста години сартите очакват велик светец. А може би и по-рано."

Стоим на прашния бряг на Яркенд-Даря. Понякога се надига вятър и върти високи жестоки стълбове пясък. Малки къщички, голи храсти и пясъчните плитчини на реката.

6 март

Така и пълзяхме. Трябваше да спрем в Стари Чулан, но там водата е горчива и се наложи да заобиколим, за да пренощуваме в кишлака Нови Чулан. При приближаването към сивите му пръстени къщички неочаквано се очерта лекият силует на планините - преддверие към Тян-Шан. Простудата все още мъчи Е. И.

Сюлейман разказва как сега в този край разоряват две фирми, обработващи черва за колбаси, немска (на Фауст) и американска (на Бренер). Цените на червата така невероятно са се вдигнали, че обработката им става неизгодна. И отиват към закриване. И този отрасъл ш& потъне в бездействие. Странно беше да узнаем, че обвивката на саламите по пазарите в Америка е идвала от Хотан и Аксу. Подобни са затрудненията и с търговията на памук. За да повишат цената му, смесват разни неподхождащи си сортове и с това се губи стойността на целия състав. С коприната също става трудно. Невъзможно е да се получи качество за цялата доставка по приетия образец, невъзможно е да се получи оцветяване на материала в избрания оттенък. Всичко това хвърля промишлеността в условията на средновековието. Добро е качеството на пъпешите и смокините.

Кехлибареното слънце се разтвори в мъглата на хоризонта. В далечината се запалиха огньовете. Някой седи някъде и тъче шарката на слуховете. В тъмнината се чуват гръмки песни. Играе се шумно весело представление.

7 март

Оказва се, че в Стари Чулан водата е много хубава, даже по-хубава, отколкото в Нови. Но жителите на Нови Чулан решили да „отмъкнат" преминаващите пътници и нахвърляли в езерото на Стари Чулан умрели магарета и кучета. Керванът - това е нервът на страната и този случай на примамване на пътуващите е много характерен. Вървяхме тринайсет потая до малкото селище Чутухудук - разнебитено малко селце. Нелепо е даже да се мисли, че това е станция по най-големия път на Китай. Приз цялото време пясъци, но отляво се е протегнала камара планини и перлените възвишения украсяват хоризонта.

Спомняме си как британският консул в Кашгар ни съобщи, че още през ноември' в Урумчи е бил приятелят на Юрий Алън Приет.

След Бостън срещнахме Приет на прага на Ватикана в Рим. А сега попадаме на него по азиатските си пътища. Подвижен, чувствителен човек. Консулът каза, че е получил разрешение от Съветите да пътува през Сибир за Пекин. Дали ще го заварим в Урумчи? Има хора, с които навсякъде е приятно да се срещнеш. Ще срещнем ли някъде нашите скъпи американци?

Отдавна не сме виждали такъв благороден залез с широка градация в опалово-лилава гама. Златното, леко приглушено слънце дълго се докосваше до зъберите на далечните планини и си отиде, оставяйки мек огнен стълб. Зад тези планини е руската земя. Днес няма песни. Селцето е тихо. Зад завоя в равнината са нашите палатки. Отгоре ни гледа Орион. Е. И. почти се оправи.

8 март

Стигнахме до Айкул. Първо през пясъците; после - два потая селища, поля; всичко десет потая. Започват да сеят, орат. Плуг от каменния век. Два вола влачат рогато дръвце. Колко дълбоко можеш да изореш с подобно оръдие? Денят е пролетен. Свеж вятър и жарък припек. Айкул е дълго, прашно селище. За един ден няколко произшествия в кервана. Падна един кон - сутринта се поду главата му и към три часа свърши. Средният кон от каруцата на хегена падна на лош мост, бояхме се, че няма да се вдигне. При това се изясни, че вчера се е обърнала една каруца. Целият багаж се изсипал. А охраняващият цирик скрил това произшествие. Когато го смъмрихме, той глупаво, идиотски се усмихваше.

В резултат местните хора шепнат: „Не влизайте в този двор: там има китайци." Или: „Нима може да се очаква справедливост от китайци?"

И колко млади хора без вина влачат след себе си тази присъда, създадена от невежеството и жестокостта на техните бащи и дядовци. Колко трябва да бързат, за да се освободят от това наследство! Щом цялата многохилядна купчина знаци е довело до невежество, трябва по-скоро да се разкрепостят от тези скелети на условностите. Бодро и сурово трябва да се отхвърли развалата на отживелиците. Иначе защо често са изчезвали от историята на земята цели народи?! „Великата материя тъче своите шарки и сурово изхвърля всяка гнила нишка от своята космическа прежда." Заради какво иначе още Конфуций е трябвало да държи винаги готова своята колесница? И когато престъпната власт си отиде, тогава трябва незабавно да се дадат на хората железопътни линии и възможност за растеж и обмен. И колко лесно е да се прокарат железопътни линии тук сред равнините.

Днес водата е особено лоша. Цяла седмица водата е жълтокафява, а днес е и някак сапунено-сива и воняща не бива да се пие. Нещо такова и можеше да се очаква вадят във ведро от кладенеца главата на дунганин. Това се е случвало и- друг път.

9 март

От Айкул вървим до Аксу, до столицата на неудачника Якуб-Бек, който преди половин век се опитал да освободи Туркестан от китайското владичество, но не успял да си подбере съюзници. В по-голямата си част пътят е мокър, с дупки. Река Аксу, тоест „бяла вода", вече е започнала да се разлива. Мостовете навсякъде танцуват като живи. И това е главният път на Китай! Сиво небе и жълта угар. Спомняме си Америка, спомняме си красотите на Санта фе, Големия каньон, Колорадо и Аризона. Още веднъж мислено изпращаме послание на приятелите ни американци по-добре да познават красотите на прекрасната си страна. Спомняме си как се опитват всякакви бездарни Жани Кокто в Париж да предлагат на американците специално блюдо с глупости. Но Америка е пълна със свои възможности.

Днес - първата кръв. Двама скитници пребили до кръв и почти избили окото на един от нашите колари. Викове. Шум. Заловиха скитниците. Вързаха ги и ги заведоха при амбана. А нашите револвери са запечатани, защото генерал-губернаторът, тоест дуту, не се доверява на нашите американски акредитивни писма и ни уверява, че пътят през неговата провинция е напълно спокоен. Губернаторът, разбира се, не познава своята провинция, той е зает с препращането на своите богатства в разни банки по разни фантастични пътища. Да се махаме по-скоро от тази територия! Ламата ни моли да не оставаме дълго в Аксу. Тукашният пазар се слави с крадци и разврат. Притъмнява. Пристига на визита амбанът. Приятно изключение: говори английски, малко руски; работил е в Руско-Азиатската банка и познава лично Алън Приет (сега Приет е в Пекин). Беседваме дълго, амбанът моли да останем за един ден, иначе не може да ни осигури два коня до Куча. Разказваме му за хотанските невежи. Той свива рамене и казва: „Вярно, вие сте за първи път в Китай." Симпатичен тип на млад чиновник, следящ събитията и разбиращ значението на много неща. Утре ще дойде на закуска. За нас той е първият културен китаец. У него я няма тази агресивност, както е при Чжу (в Кашгар). Амбанът на Аксу е по-скоро от типа на добрите китайски студенти, които можеш да срещнеш в американските и Парижкия университет. Ние се радваме, като срещаме хора от този тип, защото по него съставяме представата си за съшременен Китай, а не по „зубрите". Ще видим как ще бъде по-нататък.

10 март

Рано сутринта се дочу познато пеене. Така при изгрев ладакците пееха молитви в проходите. И сега е така.

Пристигна Пан Цзи-ли, амбанът. Говорихме за китайските проблеми, за религиите, за ученията на живота. Много се оплаква от живота в Аксу. Мечтае да замине, защото тук нищо не може да направи; разбира се, сам човек не може да започне нищо съществено. Пожелахме му успех в неговите намерения. Амбанът донесе два броя китайски вестници от 9 и 16 януари. Прочетохме как Джан Цзо-лин се обявил за независим от централното правителство, как Монголия се е присъединила към Съюза на Съветите. Узнахме също и за оставката на фин. Много интересно.

77 март

Пропадна и последният китаец от кервана. Изясни се, че Сун прекарва всяка нощ на пазара в хазартни игри. Отрязаният пръст не помогна. От четирима китайци двама се оказаха пушачи на опиум и двама комарджии. Ето че и най-добрият от срещнатите китайци, амбанът на Аксу, се стреми да напусне тази страна и чувства, че нищо не може да се направи. А кой ли ще е този, който мъжествено и самоотвержено ще се заеме да превърне това прашно гробище в цъфтяща градина? И сребно, и мед, и въглища, и нефт - всичко има тук, но няма грижлива ръка.

12 март

А целият ден се задържа толкова ясен. Вървяхме през сложно заплетени древни образувания от пясъчник. Слънцето вече печеше, но в сянката лежеше още лед. Нито дървета, нито селища - далеч наоколо е пустиня, завършваща с гълъбовосините зъбери на възвишенията. Линиите са и прости, и мощни. По такива места могат да се намерят стари паметници. На залез стигаме до самотния лянгар Тогракданг. Нависоко в скалите от пясъчник нещо чернее. Не се съмняваме, че това са отверстия на древни будистки пещери. Оказва се, че е така. Част от пещерите е много нависоко и подстъпите към тях са се срутили. Но три пещери са на по-нисък склон. Таванът и стените са разрушени. Разбира се, мюсюлманите са унищожили ненавистните изображения. Около земята, в ниското, още се виждат останки от орнаменти, покрити отгоре с тюркски надписи. Но най-примамливото е това, че под насипа на пода кънти пустота. Значи в ниската засипана част на скалата също има пещери и даже не са затрупани. Не помним при Стейн указание за това място. То напомня тохарските старини от V-VIII век. Пещерите са обърнати на изток. Пред очите на отшелниците се разстила обширен планински изглед хубаво, красиво място. Под пещерите ромоли планински извор, не водопад, а именно малко светло изворуе. Тънката струйка бяга по дървеното улейче в дървенбто ведро на сартянка. Така са наливали вода и отшелниците. Сред отломките в сипея чернеят много късчета базалт. Разбира се, освен пещери тук е имало и ступи, и отделни постройки, засипани от срутените скали.

Звънят хлопки и бърза да мине край нас пощальон с две торби поща. От Кашгар до Урумчи пощата пътува 13 дена.

Дечицата от хана се хвърлят да събират хартийки след кервана. На едно момиченце му се пада цветно етикетче от кибрит. Възторгът на притежател ката е безкраен. Съжаляваме, че не носим с нас цветни картички за раздаване. Ако искате по-бързо да стигнете до детското сърце, направете това чрез яркоцветна картинка. И ще я приемат с радост, и ще запомнят.

Простихме се с пещерите. Вървим край щедри изваяния от пясъчник. Същински високи вълни със застинали гребени или като страшно протегнати пръсти, или кули с мостове, или безброй шатри. След планините отново се спуснахме в пясъците. Видимо тук е минал ураганът от Такламакан; всичко е потънало в облаци гъст прах. Ще спрем в Куштами, в прашен хан. Отново някой се бие и шуми. По пътя срещнахме няколко табуна коне. Те отиват към Андижан, на руската граница. Качеството на конете не струва. Приближаваме към конска страна, а качеството на конете се влошава! Въобще оценките и репутациите трябва да се преразгледат. Вече видяхме, че същото е и с нефрита, коприната, конете, пеенето, керамиката и с много други неща. И не бива да се боим от преразглеждането на репутации, защото е време да се пренесем от миналото към бъдещето. Може да се познава миналото, но съзнанието трябва да се устреми към бъдещето.

В двора на хана чака банда играчи-мошеници. Около стана се виждат две палатки на каракиргизи - известни крадци. Именно тук веднъж даденият от амбана ескорт ограбил един пътешественик. Трябва да се вземат особени мерки. Селото не ни изпрати стражи. Ако маузерите ни бяха при нас, всичко щеше да бъде добре, а то даже тази демонстрация със запечатването на оръжието беше направена явно, за да знаят и слугите, и всички крайпътни крадци за това. На китайския ескорт не бива да се разчита. Единственият ни страж е тибетецът Тумбал.

14 март

Както и трябваше да се очаква, през нощта се случи безобразие. Изясни се, че арестантът, въпреки забраната ни, пътува с нашия керван. През нощта имало хазартна игра, арестантът проиграл много пари. Вързали го... С една дума, китайците ни устроиха „почетен" съпровод. По-бързо, по-бързо вън от тази област!

15 март

Общата мечта - търговия и контакти с чужденци. Стихийно потеглят нататък дружини сарти да работят, защото тук няма поминък. Към Андижан, към Кулджа, към Чугучак - ето трите артерии, които привлякоха вниманието на целия край. По пазарите се котира руското злато. Червонецът, доскоро временно паднал, се повиши двойно и достигна цената на златото. Минаваме през пазара и ни

крещят: „Добре вървиш, урус." Откъде е това. Утре до Куча имаме голям преход - 18 потая. Трябва да тръгнем в 5 часа.

16 март

Пътуваме към Куча през дълга редица градини. Градът ни се струва по-чист от другите. Каква е причината? Тук старият главен молла настоява да се чистят улиците. Разбира се, все пак не бива да се настаняваме на пазара. Споменават някаква градина извън града. Но как да стигнем до нея сред настъпилата пълна тъмнина? Спасителят се появява: от тази именно тъма изплува бяла чалма и неочакван приятел-сарт ни води извън града. Там са и градината, и къщата, и конюшната. Конярите молят да спят в кухнята. Защо? В къщата на слугите живее „лишен от душа човек", тоест луд, и цялата дружина здрави мъже се бои от него. Готвачът нарича кокошарника „кокоша шатра". Ето че сме в столицата на тохарите. Там, където тохарският цар Почан, може би Паседван, преследван от китайците, излетял от града на дракон, отнасяйки със себе си всички свои съкровища. Много приказват за златото в будистките пещери.

17 март

Цялата сутрин преминава в преговори с мулетари, колари и коняри. Отначало всичко се оказва невъзможно. После, след бездна ненужни разговори, всичко може. Найнапред пътят до Карашар се изчислява за 12 дена, когато на всички е известно, че обичайният срок е осем дни. Вглеждаме се във всички тези лица. Къде са те, следите от тохарите? Не се виждат. Може би нещо по-монгояско се промъква в чертите им, но като цяло това са тюрки-сарти. Така и си отидоха тохарите безследно, и никой не знае даже истинското произношение на знаците от тяхната писменост.

18 март

Сутринта дойде шведска мисионерка. Вече петнайсет години е по тези краища и нито един обърнат във вярата! Впрочем мисионерката се занимава с акушерство и лечение, а тук това е много необходимо, защото всички тези „градове" нямат нито един лекар.

После започна руско-американски ден. Отидохме да разгледаме американското предприятие на Бренер от Ню Йорк. Произвеждат черва за колбаси и вълна. Съставът на завеждащите е руски - П. Г. Полтавски, Дмитриев, цял кооператив от трудещи се, бодри хора. Своеобразна комуна с дечица и радостно съзнание за нарастващ труд. Работата се развива. При пълната примитивност на машините можем да се любуваме на прекрасни резултати. Ето, разчепкват и перат вълната. После я пресоват на самоделна преса. Веднага я товарят на върволици камили, за да тръгнат с белите денкове вълна и да ги занесат в Русия, в Тянцзин, към пристанищата на Европа и Америка. В цялата кооперация няма книги, за цялото братство само едно Евангелие и случаен том от Короленко. Беше радост голяма, когато им дадохме стари вестници и две книги. Разговаряхме за работата, за сартите. Хвалеха убития титай. Разпитваха какво става по света. Дмитриев умело подхожда към местните нрави по пътя на религиозните разсъждения. По такъв начин нетърпимостта и суеверието, разпространявани от моллите, намират отпор. А нетърпимостта е много голяма. И много от местните богаташи са искали да задушат новото -чуждестранно дело. Дмитриев и Полтавски са пионерите на Америка в този край. Полтавски е изпратил децата си, на девет и дванайсет години, да се учат в Ташкент. Момчетата са минали сами през проходите - това е добре. Пишат на баща си и хвалят живота. Дмитриев е родом от Алтай. Много е странствал. Бил е разносвач на сладкиши. При преходите е опознал този край и е намерил подход към хората. Цялата група прави живо впечатление. Слушаха разказите ни за Америка. Дмитриев разказа за минералните богатства на Торгутския и Илийския край.