Алтай – Хималаите Николай Рьорих

Капмиците са отлични стрелци. Управниците на калмиците не странят от новото. Руснаците хвалят труда на сартите, съществува подражание и усвояемост на начините ма работа.

Тук обикалят много разказвачи на легенди и приказки. Съдържанието им се отнася до въпросите от Корана и религията. Често слушателите влизат в диалог с разказвачите. Често разумните въпроси сриват рутината на суеверието. В Турфан съществува интересен обичай да из пращат младите хора с опитен водач във вид на разказвач из целия край, даже до Мека. Получава се своеобразен университет по опитност. С това се обяснява подвижността на турфанците.

Събранията и празненствата обикновено завършват с песни за Иса (Исус):

„Как е странствал Иса. Видял Иса глава голяма. Лежи на пътя мъртва глава човешка. Мисли си Иса: голямата гла-

ва принадлежи на голям човек. И решава Иса да направи добро и да възкреси тази голяма глава. И ето главата обраства с кожа. И се изпълват очите. Ето, расте голямо тяло. И потича кръв. И се напълва сърцето. И се изправя силен богатир. И благодари на Иса за възкресението за доброто на човешкия род."

Много легенди има за полетите на Соломон. Сред калмиците е много разпространено така нареченото Тибетско евангелие, тоест не нещо друго, а вече познатият ни ръкопис за „Иса, най-добрият от синовете човешки".

Разбира се, той е дошъл тук не от Хеми, а от друг източник. Навсякъде са пръснати знаците на красотата. Време е да бъдат събрани безстрашно, без суеверие.

Още сведения за древните места. За многобройни пещери и ступи по течението на Кизил-Даря. Отчасти вече разкопани, отчасти още скрити. Съвсем наскоро на пазара продаваха „сандък със старинни предмети", докаран от Лоб (около Лобнор). Разкази за стари градове по течението на Тарим, тоест Яркенд-Даря. Има хора, познаващи тези градове. Изсъхналите погребани тела там са с много висок ръст - разбира се, по-високи от монголците. Пребивавалите тук експедиции са свършили по-леката, по-видимата част от работата. Сега остава по-скритата, изискваща повече съоръжения и подготовка.

В Куча вече е топло. Зеленее новата трева по височините. Узнахме, че може да се мине по планински път от Карашар за Урумчи и той е по-кратък с пет дена. Така можем да заобиколим горещото място при Токсун, където вече е спускането към Турфанския оазис (960 фута под морското равнище). През лятото хората в Турфан се заравят в земята и не могат да минат повече от един потай. Освен очакваната скорошна жега, големият път вече е разкалян. По-добре е да се мине през територията на калмиците - по планинските пътища.

19 март

Рамзана отново взел оръжието на спящ цирик и обходил стана. И отново цирикът му се кланял унизително и го молел да му върне оръжието, иначе амбанът щял да го бие. Питат на какво се дължи сравнително високият курс на китайската валута? Защото всички знаят, че тя няма покритие и се върти, подобно на сухи листа, по заповед на губернатора. Разбира се, това е едно от поредните недоразумения и справедливостта скоро ще го изясни.

Интересна калмицка песен: „За дошлия по-рано": Един човек мислил дълго и забравил да отиде на изборите за нойон (княз). Друг човек не спал през тази нощ и отишъл пръв, и него избрали за нойон, защото влязъл пръв. И ето първият, мислещият, седи и тъжи, че за него не се е намерило място в юртата на нойона."

Също като в Русия тук има много записки за съкровища. Често на скалите могат да се видят стърчащи купчинки от камъни. Това са знаци за съкровища. В писанията на манастирите могат да се намерят указания за времето от деня, когато по посоката на сянката може да се върви от едната купчинка до другата до мястото на съкровището.

Тук наричат Д. ишан, тоест светец, за познанията му на религиозни теми. Б. неотдавна видя древен гроб. Намерената там пищялна кост имала дължина 6 четвъртини. Това място е по посока на Лобнор, отбелязано е от Б. Получават се интересни бележки за бъдещето.

20 март

Сбогувахме се с работната група на Бренер. Още веднъж забелязахме, че където е трудът, там е и радостта. Полтавски с тройка, Д. и М. на коне ни изпратиха извън града. Отново въпроси: къде ще се срещнем? Дълго ще обсъждат оставените от нас вестници и книги. На прощаване ни показаха прекрасния раван на своите карашарски коне. „Сега ще завземете част от Гоби" - крещи Д. Потапяме се в млечната пустиня. Започва шамал (пясъчна буря). Засипва ни очите. Превръщаме се в жълта маса.

Спираме в селището Яка-Арик.

Тук често се използват подземни канали. Това напълно отговаря на традицията на подземните ходове, толкова разпространени в Азия. Именно в средата на Азия се сплитат приказката и действителността. Никакви европейски стандарти не са подходящи тук.

От Пекин предлагали на дутуту в Синцзян да установи аеропланна връзка между Пекин и Урумчи. Дутуту отговорил, че в неговата провинция това е Неприложимо, защото народът му е див и ще се разбяга по планините. Разбира се, народът не би се разбягал, но по-бързо ще се разнасят слуховете за разни невежествени действия на генерал-губернатора. Народът бързо би обикнал тези въздушни вестители. Мечтата на Изтока за летящото килимче, приписвана от хората на Соломон, би се въплътила в очакването на железните птици. Та нали и в Тибет в най-древните пророчества са споменати железните птици и железните змейове. Тук също както и в следите от първоначалното учение на Буда има обяснения на космогонични проблеми, на еволюцията на планетите и на развитието на жцвота. Едва започнахме да говорим за будизма като за реално учение, мисионерката от Куча побърза да си тръгне и каза: „Писменият будизъм е взет от християнството." Но нали колоните на Ашока ги е имало преди християнството и през първи век преди Хр. вече е било започнало записването на заветите на Гаутама. Трябва просто и без предразсъдъци да се гледа на нещата.

В лекциите по история на изкуството в Mster Insititute непременно трябва да се въведе обзор на съвременното положение на страните от гледна точка на културата. С това ще спасите младежта от много огорчения и разочарования. Ето го китаеца от древността - ето го съвременния китаец. Ето го мъдрия Ашока - ето го съвременния махараджа. Нека без боязън да гледа младежта на световната еволюция. Образува се нов Афганистан, възниква нов Китай, осъзнава се Монголия, ще приеме великото си служение Тибет. Нищо не спира. Отива си неизпълнилият своята мисия, идва своевременно друг. Всичко се движи.

Съвсем неотдавна пътешествията на Свен Гедин ни се струваха нечувано геройство, а сега Е. И. пътува по същите пустини и височини, без да си приписва нищо нечувано. Сега пълномощниците на Бренер пътуват на колела из същите тези пространства, където Свен Гедин, съдейки по неговите книги, едва не загинал от обезводняване. А скоро с голяма бързина ще полетят над тези същите места железни птици. И приказката от миналото ще бъде заменена от приказката за космичното.

С вечерта звъннаха цикадите. Високо грееше сияещата луна. Тревата ухаеше. Но в два часа през нощта удари буран. Именно удари. Налетя като дракон и зарева грозно до сутринта. Палатката цялата затрептя. Наложи се да се подготвим в случай че шатрата отлети. А на сутринта отново бисерната Гоби - пустинята. Перла и опал, и матов сапфир отгоре. Край пътя е разположен голям подреден керван. Това е Бренер или както го наричат тук - Белианхан, пътува към Тянцзин.

Насреща ни идва казански тарантас с тройка. Две жени и три момичета-татарки от Чугучак отиват в Караул. Минали сме 14 потая и ще спрем в градината на Янгиабад. Последните потаи отново ни задушиха с дълбоки пясъци. Томи започна да куца - има мокър лишей. Ще излезе от строя за пет дена. Привечер всичко утихва. Залязва сребърното слънце.

Тук ни наричат Реренжи-бей. Това е вече петото ни име.

22 март

Опитваме се да разберем не може ли да отминем Карашар и от Курит да тръгнем през калмикската главна квартира, през манастира Шарсюме по планинския път към Урумчи. Калмиците като цяло, като народност, са се изплъзнали от вниманието. Поучително ще бъде да пътуваме седмица през техните улуси.

Странно положение заемат в този край дунганите, т.е. китайците-мюсюлмани. Тях определено не ги обичат нито мюсюлманите, нито китайците, нито калмиците. Самата дума „дунганин" се произнася с някакво пренебрежение. Лицата на дунганите не са привлекателни. Много жестокост.

Вървим към Богур. Прашно пазарно място. Означено е около 9 потая, но очевидно е повече, съдейки по времето. Тук потаят се смята странно. Има къс потай и дълъг потай. В подножието на планината - дълъг потай. В планината - къс потай. Странна мярка за разстояние.

Отначало пътуваме през опаловата пустиня. Отляво хълмове. Три потая преди Богур започва блатист оазис. По пътя кал. Носят се големи ята патици и гъски. Важно се разтьпкват големи патици-гмурци. За тях казват: „Това е бивш човек." Краят на пътя завършва отново с облаци прах.

Прашна градина. На стобора седи синът на амбана.

Сун вежливо го придумва: „Не е хубаво да се седи на стобора." Нищо не помага и Сун използва обичайното тук средство - хвърля камъни. Момчето изчезва.

От всички страни чувате едни и същи забележки за неточността на съществуващите карти. Някъде са пропуснати важни места и подробности, някъде са нанесени несъществуващи названия. Трябва да се прегледа и транскрипцията на наименованията. Някъде е взета от тюркски, някъде от китайски, а някъде от някакъв местен жаргон, който никъде вече не се признава. Даже в щабните карти са нанесени много неточности, създаващи много грижи, ако ги следваш.

23 март

Дали Тамерлан е бил велик дезинфектор? Той е разрушил много градове. Ние знаем какво е да се разрушат глинени градчета, пълни с всякаква зараза. Та нали пропътувахме дванайсет града. Какво може да се направи с тях? За народното благо тях трябва да ги изгорят и редом да се планират нови селища. Докато догниват старите, е трудно да заставиш хората да се обърнат към нови места. Ето, тулинът на Куча е построил редом със стария град ново село. Широки улици, подземни канали. Но народът се бои от новото място.

24 март

Днес е денят на нашите учреждения в Америка. Ден на учредителите. Изпращаме нашите мисли към Америка, в Дома-музей и в Школата, където този ден се празнува. Наши скъпи приятели, ние сякаш присъстваме на вашето ежегодно събрание. Разстоянието сякаш не съществува. Вървейки из тукашните простори, ние си спомняме равнините на Мисисипи и Мисури и степната необятност на Русия. Даже на кервана на Белианхан се радваме, защото това вече е кооперация с Азия. Като че ли си спомнят двата континента за своята предишна съединеност, разделена от космическата катастрофа. Колко монголско има в типажи на последните май и при червенокожите индианци. Колко еднакъв е просторът в Америка и Азия. И сега, в момента на възраждането, Азия си спомня своите далечни връзки. Привет на Америка!

25 март

Показаха ни още един вид парични знаци - някакво намаслено парцалче и мръсно кокалче. Това е положението с тукашната валута. Ланът (или сар, или теза) се равнява на 400 дачана. Но кашгарският лан се равнява на три урумчински лана, а урумчинският лан е равен на три кулджински лана. Хотанският лан се брои за 800 дачана.

Никъде не се намират старинни предмети. Явно найгорният, достъпният слой на находките вече е изнесен в Европа, а скритите слоеве нека останат за самата Азия. Достойнството на страните изисква разумно да се разпореждат с истинското си имущество. Засега амбаните се разпореждат с народните ценности в своя полза. Амбанът на Янгихисар (назначен за консул в Андижан) проиграл на карти много хиляди лани. Сега той екстрено е увеличил данъците безкрайно и не може да заеме новата си длъжност, докато не изплати дълга си.

Още дванайсет потая пустиня с дребни храсталаци. Стигнахме до Тим. Сутринта е още прохладно, но към обед слънцето вече напича. Керваните започват вече да пътуват нощем, по лятному. Отново разкази за жегата в Турфан, където през лятото пекат питки на камъните под слънцето. Говорят, че: „Там има много подземни извори и също много подземни ходове има в тази местност. Тук са измъчвали някога един светец, а той се скрил в подземен ход и излязъл оттам след шест месеца път."

„А ето още по-отдавна как било: тръгнали хора да търсят Бога, а в Баркула имало цар, който считал себе си за бог. Седи царят и чете книга, а котаракът държи свещ пред него. И решили хората да проверят наистина ли този цар е бог. Мислят си, ако пуснем мишка, ще побегне ли след нея царският хитър котарак. Ако царят е бог, то неговата сила ще задържи и котарака. Пуснали мишката, а царският котарак и избягал, и свещта хвърлил. Видели хората, не е бог царят.

Продължили по-нататък. Срещнали овчар. Дал им той хляб и сам помолил да им стане приятел. Взели го, а кучето си той не поискал да вземе. Казал, че по кучето хората скоро ще ги намерят. А кучето хукнало след него. Даже не пожалил кучето овчарят - убил го. Само и само да отиде да търси Бога.

И приближили те до просека в гората, като клисура. И както влезли, така се и захлопнала зад тях каменна врата.

Никому неведомо какво става при светите хора. След известно време излязъл оттам овчарят. Изпратили го за нещо. Идва той в града, иска да си купи хляб на пазара *л дава пари. А хората се чудят откъде се е появил такъв великан. А парите му не взимат. Казали, че вече две хиляди години такива пари не е имало в оборот. Бързо тръгнал овчарят по обратния път към планината. А царят на това място хукнал след него, за да проникне в чудното място. Но явно царете не са потребни на светите хора. Щом се захлопне планината, не можеш я отвори нито със заплаха, нито с молба. Довел царят цялата си войска. Но колкото и да се трудили над планината - всички грохнали, а планината не отворили. И гробът на царя е при тази планина. Ето какви неща стават и какви подземни ходове има тук."

Настига ни на кон млад бакша, който и приказки пее, и поверия знае, и „дяволите мъмри". „Запей, бакша, песен приказна за Шабистан!" Свали той от гърба си дълъг струнен геджак. Пее и язди. Свири. Струните звучат добре. Някак си забравихме подвижните пясъци и жаркото слънце. Две гами вървят. Ту се усили високата гама, ту моли, ту заповядва; или отново гръмва ниската гама утвърждава, гърми победоносно.

После бакшата хваща дайрето и изпълва пустинята със сменящи се ритми. Ние се радваме, че в последния ден на сартска земя ни изпращат песните и трелите на бакшатасарт. Утре вече ще стигнем до улусите на калмиците.

Отляво, на север, изниква от мъглата хребетът на Тян-Шан.

Зад него са калмиците, а по-нататък Седморечието, При влизането в Тим има голяма древна ступа и развалини от постройки - знамена на будизма. Разказват, че планината, където Буда приел посвещение, била цялата огнена. Но по молитва на Благословения завалял сняг, изгасил огъня, и сега около нея има лед и сняг и е трудно да се открие тази планина предсрочно.

Тиха топла вечер. Млечно пролетно небе. Дано ни се удаде, без да влизаме в Карашар, да спрем на квартира у калмикския хан и оттам към манастирите и планините на Урумчи. Чакаме калмиците. Има значение.

26 март

Хубав ясен ден. Първо от север се приближи хребетът на Тян Шан. Целият е сапфиров и аметистов. После преминахме покрай върволица изискано изваяни от пясъчник форми. Под хълма долу проблесна синя планинска река. Мощна, пълноводна. Тръгнахме по реката. Пред нас залостени порти - митница, границата на калмикската земя. Показаха се първите калмици. Юрий изпробва с тях монголския си език - разбраха се. Отсядаме в хан недалеч от Менга Саур (хиляда развалини). Развалините са съпроводени от легендата, че един лама видял светлина на определено място. Копали, стигнали до вода и там се показал воден змей.

Спираме до една река, около залежи от каменни въглища. Това е първият ден без прах - отново планински въздух. Първото дърво - обсипано с цвят. Усмихна се калмикската земя. Точно обхождаме границата й. През нощта е пълнолуние. Зад реката се запалиха огньовете на пастирите.

Спомняме си за копнежите и надеждите на калмиците. Спомняме си как пръв Чунда ни каза за Тоин Ламата. Вече по-късно дойдоха всички сведения за това какво може да направи този торгутски предводител, ако успее да приеме това, което му се изпраща. А ако не приеме, тогава прощавай задълго, Джунгария. Какво да говорим, щом като от нечия шепа водата изтича.

27 март

Предстои промяна на прислугата. Нашият страховит на вид Гурбан, от когото навсякъде биха се стреснали, се оказва много боязлив. Той се страхува и от китайците, и от калмиците, и трепери за своите нещастни рупии. Сартите явно се боят от калмиците и монголците, боят се от тяхната подвижност. Ще се наложи да допълваме намалелите сарти в кервана с калмици. Колко поучително е да се наблюдава тази народност, можеща да излезе на страниците на историята. Колко увлекателно е отново да потънем в планините и да изоставим пясъците и праха. Даже конете се окопитиха, щом доближиха чистата вода и планините. При вида на планините нашите тибетци Церинг и Рамзана започнаха да скачат от радост.

Усмихни се, калмикска земьо! Замислени са сюитите „Асургина" и „Оровани".

IX КАРАШАР - ДЖУНГАРИЯ

(1926)

28 март

В това пространство е земята на торгутите и хошутите. Странна е съдбата на калмиците. Народността им е разпръсната по необясними причини. В Китайски Синцзян олетите заемат Илийския край, торгутите - Карашар, хошутите - Джунгария, ойротите са в Монголия, дамсоките в Тибет. Калмикските улуси са разпръснати също из Кавказ, Алтай, Седморечието, Астрахан, на Дон, около Оренбург. До свещената планина Сабур има останки от града на калмикския цар Аюша. В разхвърляните юрти започват да се размърдват признаци на самосъзнание. Пророчествата на дедите твърдят, че сроковете наближават.

Словесно състезание между сартски бей и калмик. Сартът заявява надменно: „Вие нямате бог." Калмикът тихо казва: „Ако при нас дойде сарт, ние ще го нахраним и на" поим, и коня му ще нахраним, и запас за по път ще му дадем. А ако калмик отиде при сарт, няма да му дадат храна и Коня* му ще оставят гладен. Отсъди сам при кого е истината?" Сартите хулят будисткото учение и издевателстват над будистките изображения. Но калмиците казват: „Ние почитаме вашите надписи, а изображения вие нямате, защото когато са били дадени първообразите, вие сте били твърде далеч и не сте могли да ги познаете."

С будист е трудно да се спори. Познаващият учението може толкова много да разкаже за еволюцията на живота; Щв ви разкажат за посланиците на Шамбала, ходещи по

земята в различни образи, за да помагат на хората; без предразсъдъци ще говорят за най-новите социални движения, припомняйки заветите на самия Гаутама. Ако се съкратят от тези повествования стилизациите на езика и .образите, то тогава се срещаме с учение на истинското материалистично знание, далеч изпреварило своята епоха.

С. хвали калмиците за твърдостта на словото. „Не трябват никакви писмени условия, не са като сартите, особено бековете и богаташите."

Срещнахме няколко красиви карашарски коня. Това е именно тази порода, която се среща по старинните миниатюри и в статуетките на стария Китай. Някои учени смятат тази порода за изчезнала, но ето тя е пред нас, жива, дореста и с твърда стъпка. Добре би било другите страни да изследват тази порода.

Утре отиваме в главната квартира на калмикския хан.

Вечерта още не е настъпила, когато се случи нова синцзянска гадост. Пристигна развълнуваният С. и предаде, че амбанът не разрешава да минем по краткия планински път, а заповядва да продължим пътуването през пясъците и жегата на Токсун, по дългия и скучен главен път. Нова гавра, ново насилие, ново издевателство над художника и човека. Нима няма да можем да видим манастирите? Нима художникът ще трябва да язди само през движещи се пясъци? Бързаме към даотая. Старикът като че ли е болен и не приема. Секретарят му крещи от балкона, че можем да тръгваме, че амбанът ще осигури всичко необходимо. Отиваме при амбана. Няма го вкъщи. Секретарят му казва, че амбанът се „страхува за нас заради големия сняг по планинския път". Обясняваме, че вече няма сняг, че не ни е нужно да минаваме през високия Таже-даван, че ще тръгнем през много по-ниския Сумун-даван.

Обещаха в седем часа да донесат отговор. Разбира се, снегът на амбана изобщо не е бял. Китайците са способни да развалят всеки ден, всеки ден такива китайци са способни да превърнат в затвор и мъчение. Чакаме вечерта и все пак се готвим за отпътуване. Минаха торгути, върнали се от Кобдо.

Дойде хошутски лама. Моли да му излекуваме очите. Донесе ценни разкази. Не приказки, а факти. Нужни факти. Един лама от Улясутай написал книга за настъпването на времето на Шамбала.

Вечерта дойде отговор. Донесоха го племенникът на даотая и началникът на пощата. Разбира се, отговорът е отрицателен. Въпреки жегата, задухата и праха, ние трябва да минем по дългия път през горещия Токсун. Е. И. уверява, че ще умре от жегата, но китайците се усмихват и съобщават, че техният губернатор има малко сърце.

Съчиняваме телеграма до генерал-губернатора:

„Бъдете добри да наредите на магистрата в Карашар да разреши експедицията на Рьорих да пътува до Урумчи по планинския път. Здравето на Е. И. Рьорих не й позволява да продължава пътуването по знойната пясъчна пустиня. Планинският път ще ни позволи много по-бързо да стигнем до Урумчи."

До получаването на отговора ще отидем до главната квартира на торгутския хан и в манастира Шарсюме.

Отвратително е това чувство за надзор и насилие. Каква ти тук работа, когато зад гърба ти стои заповедта на амбана и когато генерал-губернаторът има „малко сърце". Развалено е цялото ни настроение и отново седим в някаква средновековна китайска стая за мъчения.