Източник: Статистический эжегодник стран – членов СЭВ, М., 1989, стр. 195; Статистически годишници на съответните страни. Таблица 24

Промени в ползването на земеделските земи на страни

от Централна и Източна Европа (млн. дка)

При това положение през последните две десетилетия в бивши социалистически страни от Централна и Източна Европа има рязък спад на производството на жизнено важни селскостопански стоки (табл. 25).

Средногодишно производство на основни селскостопански стоки в страни от Централна и Източна Европа (млн. т)

Драстично е съкратен износът на домати (около 60 хил. т) от социалистическа Румъния. Днес този износ е почти прекратен. В румънската страна ежегодно се внасят по над 70 хил. т домати).

Всичко това позволява да се формулират следните важ-ни изводи:

• хилядите земеделски производствени кооперативи, които са функционирали през втората половина на ХХ в. в бившите социалистически страни от Централна и Източна Европа, са способствали за скокообразното увеличаване на селскостопанското производство, за благоустрояването на селата и за ускореното развитие на селските райони;

• днес на териториите на бившите социалистически страни по-големите количества (около 70 %) селскостопански стоки се произвеждат в десетки хиляди акционерни компании и преобразувани селскостопански производствени кооперативи (от корпоративен тип), колективните земеделски стопанства са на изчезване, раздробената поземлена собственост задържа развитието на индивидуални пазарни ферми, а милиони на брой дребни семейни земеделски стопанства произвеждат храни предимно за лично потребление;

• вследствие на прилаганата през последните двадесет години политика на ликвидация на основните аграрни структури (селскостопански производствени кооперативи, държавни земеделски предприятия и държавни външнотърговски и стопански обединения) в разгледаните страни (без Полша) са получени катастрофални социално-икономически резултати – намалено ( наполовина) селскостопанско производство (главно на месо, мляко, зеленчуци и плодове); формирана ниско-ефективна монокултурна (зърнена) производствена структура; оставени да пустеят десетки милиони декари плодородни земи; съсипан живот на милиони селскостопански работници и специалисти;

• народите на бившите социалистически страни имат основание да поискат (чрез Русия, Китай и групата на големите държави – Г–20) от Федералния резерв на САЩ, МВФ и Световната банка компенсации за налаганата от техните собственици и ръководители колонизаторска политика, чрез която са разграбени и изнесени огромни местни богатства, преднамерено са разрушени модерни и ефективни аграрни сектори и са подложени на геноцид милиони селски жители;

• аграрните сектори на изследваните страни все повече се превръщат в придатък на Запада и от тях вместо изнасяните преди доходоносни месни и млечни продукти, консерви, зеленчуци и плодове, днес се експортират предимно зърнени храни, рапица и слънчоглед;

• подобно на повечето западноевропейски държави в Чехия и Полша са създадени държавни агенции за регулиране на поземления пазар и за ограничаване и предотвратяване на изкупуването на местни земеделски земи от чужденци, включително и от държави в ЕС .

Както вече се посочи, при съвременната реставрация на капитализма в страните от Централна и Източна Европа най-напред са ликвидирани свързаните със земеделието държавни стопански и външнотърговски обединения. Нанесен е съкрушителен удар на местните земеделски производители, които са оставени без свои снабдителни и изкупвателни организации и стават лесна плячка за чуждестранни лихвари, търговци и мафиоти.

3. 
   Политика на формиране на земеделски
   

След 1989 г. в аграрните сектори на страните от Централна и Източна Европа са формирани производствени и търговски структури, които трудно могат да взаимодействат с тези на западноевропейските държави – членки на Европейския съюз. Коренно различни са преди всичко формите на собственост и стопанисване на земеделските земи, начините на изкупуване и преработка на земеделски продукти, търговските връзки между земеделските производители и потребителите на хранителни и нехранителни селскостопански стоки.

Например има големи различия в дяловете на стопанисваните земи под аренда. Делът на арендуваните земи в общия размер на стопанисваните земи на западноевропейските държави е средно около 40 %. Този дял пък е почти двойно по-голям в разглежданите страни от Централна и Източна Европа (в България и Чехия е 80 %, в Унгария – 70 %, Румъния – 60 %, Полша – 40 %). При тези различия в поземлените отношения на двете групи европейски страни е трудно между техните аграрни сектори да бъдат осъществявани взаимоизгодни двустранни и многостранни производствени, научно-технически и търговски връзки.

Особено фрапираща е разликата в степента на развитие на земеделските кооперативи. Докато на териториите на западноевропейските държави има изградена широка мрежа от кооперативи на земеделските производители, в разглежданите бивши социалистически страни връзките между фермерите и консуматорите на храни се установяват предимно чрез местни и чуждестранни снабдителни и търговски компании.

В западноевропейските държави всеки фермер членува в кооперативи: за снабдяване с машини, суровини и материали; за консултантски, селекционни и други услуги; за изкупване, преработка и пласмент на селскостопански стоки. Там фермерите задължително предават произведените продукти на своите кооперативи. Няма търговски посредници и прекупвачи на земеделски стоки.

Десетилетия наред финансово силните национални и транснационални снабдителни и търговски компании не успяват напълно да изместят фермерските кооперативи от местните аграрни пазари. След разрушаването на европейската социалистическа система обаче въпросните компании хищнически заграбиха пазарите, хранително-вкусовите предприятия и земеделските производствени кооперативи на страните от Централна и Източна Европа. Главно поради това в тези страни става все по-трудно да бъдат създавани и развивани земеделски кооперативи. Засега формирането им става единствено чрез оказване на финансови и методични помощи на държавата. При преообразуването на старите селскостопански производствени кооперативи на тяхна база се създават „нов” акционерен тип кооперативи (полукооперативи), които не почиват напълно на световно възприетите кооперативни принципи.

Понастоящем в страните от Централна и Източна Европа (без Полша) рядко се срещат класически снабдителни, изкупвателни, преработвателни, експортни и т.н. кооперативи на земеделските производители. Делът им (заедно с този на полукооперативите) в местните пазари за селскостопански продукти е твърде малък (30–50 % в Чехия, Словакия и Унгария) и почти нулев – в България и Румъния (табл. 26), въпреки че за тяхното създаване през последното десетилетие редица правителства в Полша, Унгария, Словакия и Чехия са реализирали мерки и са похарчили стотици милиони евро държавни пари.

Таблица 26

Основни различия в съвременните аграрни структури на старите и новите страни – членки на Европейския съюз (в %)

Например при подготовката (след 1990 г.) на тези страни за присъединяване към Европейския съюз е изпълнявано изискването в земеделските им дейности (овощарство, градинарство, тютюнопроизводство, животновъдство и т.н.) да бъдат създавани организации на производителите (ОП). Дадена е директива за образуване на фермерски сдружения, наричани „групи на производителите”. Формирането на такива групи се стимулира с отпускане на пари от европейските фондове. Право да получават парични суми имат групи, които ежегодно реализират на пазара определен обем (примерно за няколко стотици хиляди евро) селскостопанска продукция.

Например при подготовката (след 1990 г.) на тези страни за присъединяване към Европейския съюз е изпълнявано изискването в земеделските им дейности (овощарство, градинарство, тютюнопроизводство, животновъдство и т.н.) да бъдат създавани организации на производителите (ОП). Дадена е директива за образуване на фермерски сдружения, наричани „групи на производителите”. Формирането на такива групи се стимулира с отпускане на пари от европейските фондове. Право да получават парични суми имат групи, които ежегодно реализират на пазара определен обем (примерно за няколко стотици хиляди евро) селскостопанска продукция.

Г
58. Аграрна политика

рупите на производителите би трябвало да изграждат системи за събиране, сортиране, съхранение, първична преработка и продажба на фермерските продукти на пазара, а също и да осигуряват преки и ефикасни връзки на фермерите с държавни институции, местни и международни кооперативни организации. Чрез тях може по-лесно да се усвояват полагащите се парични ресурси от национални и европейски фондове и да се повишават фермерските доходи. Отделните групи могат да се съюзяват и да образуват асоциации или доброволно да се включват в земеделски кооперативи, търговски компании и сдружения.

След 1989 г. е прилагана целенасочена държавна политика на формиране и развитие на групи и кооперативи на земеделските производители в Полша. С изпълнението на тази задача е натоварена учредената през 1992 г. Фондация на селските кооперативи. Нейни основатели са държавни учреждения (Министерството на финансите и Министерството на земеделието) и Съветът на полските кооперативи. Фондацията съдейства за създаване на фермерски групи и кооперативи, които да изкупуват селскостопански продукти и да ги пласират на пазара, да доставят средства за производство на фермерите, да им извършват механизаторски и други услуги. Същевременно нейни специалисти обучават фермери и им дават консултации по икономически, агротехнически и други въпроси. До 2000 г. в Полша са създадени над 350 групи на земеделските производители. Същата година е приет и специален Закон за групите на земеделските производители и на техните асоциации. Съгласно с този закон в Полша група на земеделски производители може да бъде основана най-малко от 10 физически или 3 юридически лица, както и от петима член-кооператори на земеделски производствени кооперативи. Издръжката на всяка група се осигурява от вноски на съдружниците и субсидии от национални и европейски фондове.

Въпросният закон е насочен към създаване на фермерски организации, чрез които да се осигурява стабилен пазар на земеделските продукти, да се подобрява техният асортимент и качествто им. С оглед на това в закона е дадено право на Държавната агенция за преструктуриране и модернизация на земеделието да финансира (включително под формата на парични помощи) полските фермерски организации. В Министерството на земеделието е приет документ, определящ сумите, които се полагат на различните групи на земеделските производители.

Въпреки разнообразните държавни помощи (финансови, консултански, организационни и т.н) за създаване на групи на земеделските производители все още е малък броят на полските фермери, които се сдружават и съвместно продават свои продукти на местни и международни пазари. През 2005 г. в Полша високодоходните стопанства (с над 10 дка земя), които функционират в рамките на групи на земеделските производители, е близо 100 хил., т.е. едва 5 % ²⁰ от общия брой на полските пазарни ферми. Милиони селски стопани в страната продължават както по времето на социализма да развиват своите стопанства, разчитайки предимно на финансова подкрепа на държавата. Те търсят опора и сред действащите стари земеделски кооперативи в Полша. Това са предимно млекарски и кредитни кооперативни организации, създадени още преди Втората световна война – 1941–1945 г.). След това при управлението на полските комунисти над четири десетилетия са функционирали хиляди земеделски снаб-дителни и търговски кооперативи, обединени в национални селски съюзи. Дейността им включва: снабдяване на фермерите с машини, суровини и материали; изкупуване, преработ-ка и пласмент на фермерски продукти на местни и чуждестранни пазари; снабдяване на селското население с предмети за потребление. През 1988 г. само съюзът, наречен „Селски снабдителни и търговски кооперативи”, е притежавал около 70 хил. дребни магазини, складове и изкупни центрове, а в „Съюза на селските взаимноспомагатилни кооперативи” е имало над 2000 кооператива с общо 3,5 млн. членове и половин милион наети работници ²¹.

В Полша продължават успешно да функционират и зе-меделските кооперативи, наречени „Agricultural circles” (Земеделие на колела). Тези кооперативи (подобно на германските кооперативни машинни „рингове”) имат машини и предлагат на частните фермери услуги – оран, пръскане на растения, прибиране на реколта, транспорт, ремонт на селскостопанска техника, строителство на складове и други обек-ти (през 1988 г. в комунистическа Полша е имало над 2000 кооператива за машинни услуги на фермерите).

Понастоящем в Полша има и други видове земеделски кооперативи с изградени структури из страната. Такива са: консултантски – 10 броя; преработвателни и кредитни – по 2 броя.

В полските земеделски кооперативи членуват предимно дребни фермери. Засега малките им ферми за производство на зърно, слънчоглед, мляко и т.н. са изключени от развитите снабдителни вериги, в които главни изкупвачи са собственици на западни транснационални компании. Напоследък тези компании проявяват интерес и към малките производители и доставчици на селскостопански продукти. Още повече, че в малките ферми се прилага сравнително по-интензивен и по-незаплатен труд. За преработвателите на селскостопанска продукция е значително по-изгодно да предоставят на такива ферми отглеждането на земеделските култури и животни (понякога притежатели на мандри закриват свои големи кравеферми, раздавайки кравите на селски стопани, които поемат задължението да предават на съответ-ната мандра добитото мляко).

Дребните фермери могат да бъдат по-лесно заробвани и експлоатирани, отколкото големите арендатори и едри стопани. Например собствениците на малки кравеферми имат ограничен достъп до банки и финансови къщи и разчитат на парични заеми от изкупвателите на тяхното мляко. Принудени са да правят големи отстъпки при подписване на договорите с търговските компании, включително относно изкупните цени на млякото, цените на доставяното охладително, доилно и друго оборудване на кравефермите.

Западни учени²² съветват собствениците и мениджърите на западните транснационални търговски и преработвателни компании да сключват договори за вертикална координация и с милионите дребни фермери в Полша и Румъния. Според тях по този начин компаниите щели да икономисват пари от по-ниски изкупни цени на доставяните земеделски продукти и да правят по-малки разходи за оборудване на малки ферми, отколкото да дават за съоръжаване на големи растениевъдни и животновъдни корпоративни стопанства.

Значителна държавна финансова и административна помощ се оказва за създаване и развитие на земеделски кооперативи в Чехия. Това става към края на ХХ в., т.е. след разгрома на Държавните стопански обединения и обсебването на повечето големи държавни хранително-вкусови предприятия от чужденци. През последното десетилетие с пряката помощ на държавата са създадени няколко национални земеделски кооператива, които все още заемат малки позиции на чешките аграрни пазари. През 1997 г., когато млекопреработвателни компании забавяли плащанията и изкупували млякото на ниски цени, чешки фермери, подпомагани от държавни институции, основали близо 20 млекарски кооператива²³. Напоследък тези кооперативи действат координирано и съвместно в рамките на съюза Mlecoop. Успешно функционират и големите млекарски кооперативи Middle Bohemia и South Bohemia.

Чешките млекарски кооперативи предават млякото на преработвателни компании (главно чуждестранни) на основата на предварително подписани договори. Тези кооперативи изпълняват ролята на посредници, защитавайки и фермерските интереси.

През 1997 г. в Чехия са основани и градинарски пазарни кооперативи. Така чешки фермери реагирали срещу големия внос на плодове от западноевропейски държави и на натиска върху местното правителство за премахване на вносните квоти и на митническите бариери преди още страната да е присъединена към ЕС. При сформирането на всеки градинарски кооператив, член-кооператорите предоставят своя земя за общо арендуване. Сплотяват се въпреки разнородния им състав – наследници на бивши членове на земеделски производствени кооперативи, пенсионери, наемни работници, получили приватизационни дялове, градски жители. Днес делът на градинарските кооперативи във вътрешния пазар за плодове и зеленчуци е около 30 %. За запазване на качеството на продуктите и повишаване на тяхната стойност се изграждат подходящи кооперативни складове, опаковъчни и сортировъчни цехове и т.н. Членовете на всеки кооператив имат право на глас и капиталов дял. Дивидентите се разпределят съобразно с дяловия капитал, т.е. на акционерен принцип.

През 1999 г. чешката държава е спасила от фалит много земеделски кооперативи, като е трансформирала и изплатила техни дългове (чрез различни банкови и други операции). Така са открити възможности за по-нататъшно развитие на действащите и за създаване на нови видове земеделски кооперативи.

Цитираните по-горе автори констатират, че чрез извършената през 90-те години на ХХ в. в Чехия ваучерна приватизация на държавните хранително-вкусови предприятия са разкъсани съществувалите десетилетия напред преки връзки между чешките производители и преработватели на земеделски стоки. Необходимостта от запазване на посочените връзки не било „отчетено” при избора на тази спекулантска по своята същност приватизационна форма. При ней-ното използване все пак на чешките земеделски производители са предоставени около 20 % от дяловете на хранително-вкусовите предприятия. По-късно, притиснати от обстоятелствата, получилите такива дялове били принудени да ги пре-продадат на „чуждестранни инвеститори”.

През есента на 1995 г. и у нас беше прокаран закон за ваучерна приватизация на българските държавни предприятия (вероятно заимстван от Чехия). В угода на местни и чуж-дестранни мафиотски групи е променена философията на изготвения предната година приватизационен закон, според който повечето държавни предприятия трябваше да се предоставят в собственост на трудовите колективи. Преди да бъде узаконена ваучерната приватизация депозирах (като народен представител) в парламента проектозакон за даване право на селските стопани да получат допълнителен (освен и полагаемия) дял от собствеността върху приватизиращите се държавни преработвателни предприятия. Проектозаконът пред-виждаше да им бъдат предоставени дялове (в размер на около една трета) от местните държавни хранително-вкусови пред-приятия (без право да ги продават) и да бъдат елиминирани развихрилите се още тогава в селата търговски спекуланти, посредници и прекупвачи на земеделски стоки. През ноември 1995 г. (в мое отсъствие) българският парламент е гласувал против приемането на този проектозакон. Оказа се, че местни и чуждестранни мафиоти вече имали планове да придобият цялата собственост върху построените при социализма у нас големи държавни консервни, винарски, бирени и т.н. фабрики и комбинати.

Към края на 90-те години на ХХ в. отново е поставено началото на формиране и на