Кооперативната политика в земеделието

В рамките на социалистическата общност Чехословакия има почти балансирано салдо във външната търговия с пресни и преработени земеделски стоки. Дори нейният износ на преработени зеленчуци и плодове е многократно по-голям от чуждестранния им внос на вътрешния пазар. През 2008 г. износът на храни, напитки и тютюн от Чешката репуб-лика (като членка на ЕС) възлиза на около 3,2 млрд. евро, а вносът им в страната – на близо 5 млрд. евро. Отрицателното салдо (около 2 млрд. евро) е главно в чешкия аграрен стокообмен със западни държави – членки на Евросъюза.

Колкото повече време изминава от извършения след 1989 г. глобален социален преврат, толкова по-ясно се разкриват и истинските причини за срива на модерното чехословашко земеделие. Основните от тях са:

• установеното глобално господство на отвъдокеанската финансова олигархия и налаганата от нейните представители политика на колонизация на страните от Централна и Източна Европа;

• разделението на Чехословакия на две държави;

• декооперирането на селските стопани и принудителното включване на много от тях в акционерни дружества и компании;

• ликвидирането на държавните стопански обединения за снабдяване на земеделските производители с машини, торове, препарати, семена, породисти животни и т.н., а също и за изкупуване, преработка и пласмент на селскостопански стоки.

Прилаганата в Чехия и Словакия политика на декоопе-риране намира израз преди всичко в преобразуване на кооперативните селскостопански предприятия в акционерни компании, ликвидация на държавните земеделски предприятия и на държавните стопански и външнотърговски обединения.

Превръщането на чехословашките кооперативни селскостопански предприятия в корпорации започна още през втората половина на 80-те години на ХХ в., т.е. по време на съветската политическа „перестройка”. Тогава в страната има спорадични случаи на „пробно” преобразуване на земеделски кооперативи в акционерни дружества. Едва след разрушаването на социалистическия обществен строй (1990 г.) в Чехия и Словакия е пристъпено към масово въвеждане на корпоративни и арендни елементи в кооперативните форми на земеделие. Извършена е и повсеместна ликвидация на държавните селскостопански предприятия. Една част от тях-ната земя е приватизирана, а друга – върната на бивши собственици или на техни наследници.

Със земята на държавните стопанства на Чехия се разпорежда специално създадена Агенция за поземления фонд на страната. Тази агенция разпродава държавна земя, а от портфейла на фонда предоставя на капиталисти землени площи за обработване под аренда. Междувременно се появяват мигрирали и други „реститути”, които предявяват претенции, искове за получаване на земи от фонда. Вследствие на това в Чехия все още има много неуточнена поземлена собственост и се извършва хищническо използване на арендуваните плодородни земи.

След присъединяването на страната към ЕС се предприемат мерки и срещу евентуални претенции на немци за реституция на чешки земеделски земи в Судетската област. След Втората световна война (1941–1945 г.) судетските немци са изгонени от Чехословакия. Главно по тази причина президентът на Чехия Вацлав Клаус дълго време отказваше да подпише т.нар. Лисабонски договор (2007 г.), по силата на който се избира „президент” на Съвета на Евросъюза и негов върховен представител за външна политика и се засилва неговата централна власт. Той настояваше във въпросния договор да бъде включена специална клауза, запазваща чешката принадлежност на тези крайгранични земи. Вместо да се чака още година за утвърждаване на такава клауза от парламентите на 27–те страни членки към края на октомври 2009 г. в Брюксел техните министър-председатели единодушно са дали право на чешката държава да не изпълнява разпоредби от международната и европейската харта за правата на човека (т.е. да не удовлетворява реституционни искове на немци, чиито предци са прогонени от чешка земя).

Както изглежда, продължаващите вече двадесет години трансформации на поземлената собственост в Чехия, Сло-вакия и други бивши социалистически страни се правят, за да могат западните банки и транснационални корпорации да получават свободен достъп до европейските пазари на земи, пари, стоки и работна сила. Поради това се разтурват и доказалите своята жизнеспособност образцови държавни земеделски стопанства. Работилите в тях милиони работници, специалисти и учени остават без работа и се принуждават да робуват на местни и чуждестранни собственици на аграрни корпорации. Както е известно от историята, тъкмо робите отказват да работят на чужда земя и подриват основите на робовладелческия обществен строй.

З
56. Аграрна политика

ападни експерти признават, че чешките земеделски кооперативи са по-конкурентоспособни от повечето западноевропейски ферми. Според тях „проклятието на комунистическата ера – колективизацията – облагодетелства Чехия” и други източноевропейски страни, тъй като по-големите стопанства са потенциално по-ефективни.

След 1999 г. е направена ликвидация и на повечето държавни земеделски стопанства и преработващи хранително-вкусови предприятия в Словакия. Западната финансова олигархия успява най-сетне с „демократични” (парични и медийни) средства да свали от държавната власт словашките комунисти и патриоти и да постави начело на словашката държава марионетни правителства. Тогава в страната са оставени да съществуват само две големи държавни земеделски стопанства с по 30 хил. дка земя (тази земя е част от създадения в страната държавен поземлен фонд). Стотици кооперативни земеделски стопанства са преобразувани в корпорации. Под нова форма са оставени да функционират около 800 от старите колективни земеделски стопанства, които сто-панисват средно по 15 хил. дка земя.

През първото десетилетие на ХХІ в. в Чехия около 85 % от общия размер (35 млн. дка) на земеделската земя на страната се стопанисва в 6,6 хил. броя (от общо 39 хил. броя) земеделски стопанства. Дребните ферми с до 50 дка земеделска земя са близо 20 хил. броя, но в тях се стопанисва под 1 % от обработ-ваната чешка земя. Средно големите ферми (където се стопа-нисват между 200 и 500 дка земя) наброяват около 4,5 хил. и разполагат с 4 % от земеделските земи на страната.

В чешкото земеделие функционират три вида земеделски стопанства:

• Преобразувани бивши големи кооперативи, където се стопанисват арендувани земи на членовете им. В тези кооперативи се намира около 25–30 % от земеделската земя на страната. Всеки кооператив стопанисва средно по 14–15 хил. дка земя (при 26 хил. дка преди деколективизацията).

• Акционерни дружества (дружества с ограничена отговорност и съвместни стокови компании), чиито акционери са взели под аренда държавни и частни земи (върнати от разтурени кооперативни селскостопански предприятия). Тези стопанства разполагат средно с по 7 хил. дка земя. В тях са съсредоточени над 50 % от обработваемата земя на Чехия.

• Индивидуални частни ферми (около 25 хил. броя), където се използват и арендувани земи. В тях се обработват около една пета от чешките земеделски земи. Средният раз-мер на земята във всяко от тези стопанства е около 300 декара.

Посочените данни показват, че в Чехия делът на земята, обработвана под аренда, е около 80 %. При тази форма на земевладеене и земеползване още години наред може да продължи перманентната криза в чешкото земеделие.

Прилаганата през последните две десетилетия отвъдокеанска глобалистка (неоколонизаторска) политика не само премахна социалистическата система в страните от Централна и Източна Европа, но доведе и до тяхното земеделие до пълна разруха, съсипа живота на стотици милиони трудови хора. Редно е собствениците на Федералния резерв на САЩ и подвластните му ръководства на Международния валутен фонд и на Световната банка да компенсират материалните и моралните щети, нанесени на братските народи. Въпросите, свързани с тези компенсации, трябва да се разгледат и решат на „срещи на върха” на двадесетте големи държави (Г–20).

По времето на социализма и сега се води самостоятелна и своеобразна кооперативна политика в земеделието на Полша. След Втората световна война (1941–1945 г.) тази политика се осъществява главно в следните насоки:

• самостоятелно развитие на няколко милионното семейно фермерство;

• създаване на държавни земеделски стопанства върху национализирани земи на земевладелци, които по време на све-товната война са воювали на страната на германските агресори;

• държавно подпомагане на земеделските снабдителни, обслужващи и изкупвателни кооперативи (през 1970 г. тези пазарни кооперативи са изкупили над 75 % от продуктите на селските семейни ферми).

При прилагането на тази политика в социалистическа Полша са създадени и малко на брой кооперативни селскосто-пански предприятия. По-голямата част от техните земи са получени от държавата за вечно ползване. Преди 1989 г. обработваните в кооперативните предприятия земи са заемали едва около 4 % от общия размер на стопанисваната земя на страната¹⁵. Семейните фермери са притежавали около 75 % от стопанисваната (около 160 млн. дка ) земя на страната. В държавните земеделски стопанства е била стопанисвана око-ло една пета (приблизително 37 млн. дка) от обработваната понастоящем полска земя (около 180 млн. дка).

При това съотношение на земеделските стопанства (семейни ферми, държавни и кооперативни стопанства) след 1989 г. в Полша почти не е извършено декоопериране и „реституция” на земеделски земи. Държавните власти са насочили усилията си главно към изпълнение на даденото им (от представители на глобализма) ултимативно нареждане за тотална приватизация на държавните ферми. Вероятно премахването на тези високопродуктивни земеделски стопанства е било едно от условията за отпускане на заеми от МВФ и Световната банка. С ликвидирането на тези мощни стопанства се отстранява силен конкурент на сравнително малките по размер западни семейни ферми и се разширява достъпът на чуждестранни банки и компании до полския паричен, стоков и поземлен пазар.

Ликвидацията на въпросните земеделски стопанства включва разпределянето на намиращите се в тях земи. Три четвърти (около 28 млн. дка) от общо 37 млн. дка държавни земеделски земи на страната са разделени на по-малки парцели (средно по 4,5 хил. дка) и са дадени на 6 хил. новосфор-мирани ферми за стопанисване под аренда. За окрупняване на семейни ферми наведнъж са разпродадени общо 7,2 млн. дка. Една част от останалите земи са преразпределени безвъзмездно под формата на „мениджмънт”, предоставяне за „вечно ползване” и „администриране” (3,3 млн. дка), а друга – разпродадени на свободни цени (1,6 млн. дка). В Агенцията за земеделско имущество е направена категоризация на земе-делските земи и са определили за неизползваеми над 6 млн. декара.

При така извършената ликвидация на държавните фер-ми в Полша е запазена държавната собственост върху повечето земеделски земи. Новосформираните арендни ферми разполагат с многократно по-големи землени площи, отколкото е средният размер на земята на семейните земеделски стопанства в Германия и в други западноевропейски държави. В арендуващите държавна земя полски ферми са оставени на работа кадри (работници и специалисти) на старите държавни стопанства. Тези кадри сигурно съзнават, че вече ще работят не само за държавата, но и за арендаторите –капиталисти.

За разлика от другите бивши социалистически страни в Полша е сравнително малък делът на земята, обработвана под аренда. В страната доминира обработването на собствена земя. Тук площите, обработвани под аренда, съставляват под 40 % от цялата обработвана земя на страната. Земите, предоставени на арендатори от преструктурирания държавен поземлен фонд, представляват близо 20 % от полските земеделски земи, а арендуваните в индивидуалните (семейните) ферми – около 20 % ¹⁶. Чрез арендуване на чужди земи индивидуалните фермери увеличават размера на своите землени площи. В голямата полска държава рядко се срещат семейни земеделски стопанства, които функционират главно с взета под аренда земя.

Може да се предполага, че извършената в Полша приватизация на десетина милиона декара държавни земи ще способства за концентрация на земята в полски фамилни ферми и ще доведе до повишаване на тяхната конкурентоспособност на международните пазари. Посредством тази при-ватизация са удовлетворени предимно интересите на група фермери, но същевременно е даден решителен отпор на вън-шния натиск за разбиване на носещия национална независимост държавен сектор.

В Полша поземлената собственост остава дребна. През 2007 г. над 1,6 млн. индивидуални ферми в страната (от общо около 2,4 млн. броя) разполагат средно с по под 50 дка земеделска земя. Тези ферми представляват близо 70 % от общия брой на земеделските стопанства в страната, но в тях се стопанисват едва 17 % от обработваните земи на страната. Големите (с над 500 дка земя) ферми наброяват над 20 хил., но държат около една четвърт от полските земеделски земи. Основните от тях са ферми, арендуващи държавни земи.

Държавните органи в Полша спомагат за уедряване на поземлената собственост и чрез регулиране на пазара на земята. Принципите на това регулиране са определени в приетия през 2003 г. Закон за земеделската уредба. В него е постановено, че едно полско семейство може да притежава максимум 3000 декара земя. Съдържат се клаузи за уреждане на приватизационни и реституционни поземлени отношения.

В закона са регламентирани и новите функции на съществуващата държавна Агенция за земеделски имоти (АЗИ). Отначало тази агенция е била на подчинение на Министер-ството на финансите, но по-късно (през 2007 г.) е включена в системата на Министерството на земеделието и развитието на селските райони. Нейна основна функция е да контролира търговията със земеделски земи, включително като използва законното си право първа да купува предложени за продан полски поземлени площи. В разпореждане на АЗИ е предоставена земята на Държавния земеделски фонд на Полша. Продажбите и стопанисването на площи от тази земя осигуряват самоиздръжката на АЗИ¹⁷.

В редица западноевропейски страни също има държав-ни институции (подобни на полската АЗИ) за регулиране на пазарите за земеделски земи. Във Франция такава роля изпълняват Дружествата за организация на селското стопанство (SAFER), в Германия – Дружествата за оценяване и стопанисване на земите (BVVG), в Италия – Организациите за развитие на селското стопанство (ESA), в Испания – Институтът за селскостопанска реформа и развитие на селското стопанство (IRYDA), в Холандия – Отдел на държавната служ-ба (сега DLG), в Дания – Департаментът за селскостопански и риболовни структури (SLF), В Белгия (по-голямата част от земеделската земя се обработва под аренда) – Дружествата за управление на земите – VLM и OWDR.

След смяната (1989 г.) на обществения строй правителствата на Полша продължават да водят политика, ограничаваща изкупуването на полски земеделски земи от чужденци. Такава политика се следва и след присъединяването (2004 г.) на страната към ЕС. В нея са приети законови разпоредби, позволяващи арендуване на полски земеделски земи от граждани на страните – членки на Евросъюза и Европейската икономическа зона (Норвегия, Исландия и Лихтенщайн). Жители на тези страни могат без специално разрешение на министрите на вътрешните работи, на отбраната и на земеделието да получат полски земеделски земи за обработка (от 3 до 7 години) под аренда.

За придобиване на собственост върху земеделски земи от чужденци (включително и от държави – членки на ЕС) продължава да действа приетият още през 1920 г. имуществен закон. Съгласно с този закон за придобиване на полски имоти от чужденци се изисква разрешение на Министерството на вътрешните работи и съгласие на Министерството на отбраната и на земеделието.

При подготовката за присъединяването на Полша към ЕС е постигната договореност след 2017 г. да се обсъжда въпроса за продажба на полски земеделски земи на чужденци от държави – членки на Евросъюза. Полският поземлен пазар остава недостъпен за чуждестранни граждани от страни, извън ЕС.

При прилагането на политиката на ограничаване на достъпа на чужденци до полския поземлен пазар доста чуждестранни „инвеститори” (главно от Англия и Германия) успяват чрез получаване на разрешителни и придобиване на дялове в търговски дружества на местни граждани да станат собственици на полки земеделски земи. През периода 1990–2007 г. чужденци са купили полски земи, чиито общ размер е близо 1 млн. декара.

Очевидно през последните двадесет години в земеделието на Полша е водена политика на закрила на полските земеделски производители. Тук (за разлика от всички бивши европейски социалистически страни) почти не са допуснати такива вредни за обществото ексцесии като разтуряне на земеделски кооперативни стопанства, връщане, реституция и тотална приватизация на земеделски земи, разбиване на фермерски снабдителни и търговски кооперативи.

Доказателство за това е и наблюдаваното след 2006 г. ускорено развитие на полското селско стопанство на фона на катастрофалната разруха на земеделието в България, Румъния и други страни от Централна и Източна Европа.

В сравнение с втората половина на 80-те години на ХХ в. през периода 2006–2009 г. полското производство на зърно е увеличено от 22 млн. на 28 млн. тона, а на месо от 2,5 млн. на 3,5 млн. тона. Увеличени са и количествата на произведените зеленчуци (от 3,8 млн. на 4,4 млн.) и на плодове (от 1,1 млн. на 3 млн. т). Сред основните хранителни продукти е намалял общият добив на мляко (от близо 17 млн. на 12,5 млн. тона). Това до известна степен се дължи на малкия среден брой (под 5 крави) на животните в една кравеферма, на протичащия през периода 1998–2008 г. процес на преструктуриране на полското млечно говедовъдство и на значителното намаляване (от 3,4 млн. на 2,7 млн.) на броя на кравите, отглеждани за добив на мляко.

Преди 1989 г. е поддържано балансирано външнотърговско салдо в търговията на социалистическа Полша с пресни и преработени селскостопански стоки. Полската страна внася и изнася приблизително еднакви количества плодове и зеленчуци (в т.ч. картофи за България ¹⁸), а износът на плодови и зеленчукови консерви неколкократно превишава вноса им от чужбина.

Н
57. Аграрна политика

апоследък от Полша ежегодно се изнасят пресни и преработени селскостопански стоки на стойност над 10 млрд. евро, а се внасят за около 8 млрд. евро, т.е. положителното салдо е около 2 млрд. евро.

В полския аграрен износ (предимно за Германия, Украйна и Италия) значителен дял заемат няколко основни вида стоки – месо и месни продукти, пресни, замразени и сушени зеленчуци и плодове.

Очевидно след присъединяването на Полша към ЕС е постигнато значително увеличение на производството и износа на селскостопански стоки. Известни съкращения има само на броя на млечните крави и на обема на произвежданото краве мляко.

Съвременните успехи на полското земеделие до голяма степен се дължат на запазването на неговите организационни и стопански структури и форми и на съответствието им на тези в аграрния сектор на 15-те страни – стари членки на Евросъюза. Както вече е известно, между тези страни и Полша почти няма разлика в дяловете (около 40 %) на арендуваните земи и на размера и начините на функциониране на семейните ферми и земеделските кооперативи (снабдителни, изкупвателни, обслужващи, пласментни).

Този пример потвърждава тезата, че реалното сближение и интеграция на националните стопанства предполага уеднаквяване и взаимно приспособяване на техните организационни и стопански структури.

Арендните и корпоративните земеделски стопанства трудно могат да си взаимодействат с общите ръководни органи на фермерските кооперативи на западноевропейските държави и разумно да оползотворяват парични ресурси, предоставяни от фондове на ЕС.

Направеният анализ на съвременната кооперативна по-литика в земеделието на бивши социалистически страни от Централна и Източна Европа показва, че са настъпили същест-вени промени в собствеността и ползването на земеделските земи (вж. таблица 23 и 24).

Дял на земеделските стопанства в обработваемите

земи на страни от Централна и Източна Европа (в %)

Страни	Кооперативни стопанства		Държавни стопанства		Индивидуални стопанства		Акционерни стопанства
	1989 г.	2009 г.	1989 г.	2009 г.	1989 г.	2009 г.	1989 г.	2009 г.
Унгария	70	7	15	–	10	50	10	40
Румъния	50	1	30	13	10	55	0	30
Чехия	60	30	30	–	10	20	10	50
Полша	4	4	20	18*	75	75	0	21
България	–	30	90	0	10	30	0	40

* Под формата на акционерни дружества