Хирам издигнал една прекрасна сграда, Храма на Соломон. Въздигнал златния храм на Соломон, най-прекрасно изработен и изградил много други прочути сгради. Ала живял сам, меланхоличен сред своето вели чие, разбран и обичан от малцина, мразен от мнозина, между другото и от Соломон, завиждащ му на неговия Гений и слава. И тъй славата за мъдростта на Соломон се разпространила до най-далечните краища на земята; и Балкис, Савската Царица, дошла в Йерусалим да поздрави великия цар и да види чудесата на неговото управление. Тя заварила Соло- мон да седи на един трон от позлатено кедрово дърво, облечен в тъкани от злато, така че първоначално и се сторило, че вижда статуя от злато, с ръце от слонова кост. Соломон я посрещнал и приел с всевъзможни празнични подготовки и я развел да види неговия палат и след това велики те строежи на храма; а царицата се загубила от възторг. Царят бил привлечен от нейната красота и скоро и предложил ръката си, която царицата, радостна, че е победила това гордо сърце, приела. Но след като отново посетила храма, тя няколко пъти поискала да види архитекта, който съградил такива чудесни неща. Колко то било възможно Соломон забавял да представи Хирам Абиф на царицата, но в края на краищата бил принуден да го направи. Тайнственият строител и бил представен и погледнал царицата с поглед, който проникнал в самото и сърце. След като се съвзела от смущението, тя го разпитала и се опитала да го защити от злата воля и надигащата се ревност на царя. Когато тя пожелала
да види безбройните групи работници, които съградили храма, Соломон протестирал и казал, че е невъзможно всички да бъдат събрани изведнъж; ала Хирам, като скочил на един камък, за да бъде виждан, със своята дясна ръка изписал във въздуха символичния Тау и веднага мъжете забързали от всички части, върху които работели, към своя госпо- дар; това учудило много царицата и тайно съжалили, че вече се обещала на царя, тъй като се почувствувала влюбена във великия архитект. Со- ломон решил да разруши това чувство и да подготви унижението и разрухата на своя съперник. За тази цел той си послужил с трима строи- тели, които завеждали на Хирам, защото той отказал да ги издигне до степента майстори, поради това че тем им липсвало знание и били мър- зеливи. Те бяха фанор, сириец и зидар; Амру, финикиец и дърводелец; и Метусаел, евреин и миньор. Черната завист на тези трима планираше, щото отливането на отлятото море, което щеше да възвеличи славата на Хирам до огромни висоти, да бъде неуспешно. Младият работник Бено- ни откри заговора и го съобщи на Соломон, мислейки, че това е дос- татъчно. Денят за изливането дойде и Балкис присъствуваше. Вратите, които трябваше да ограничат разтопеният метал бяха отворени и потоци от течността се изля в огромния калъп, където бронзовото море трябваше да възприеме своята форма. Ала горящата маса затече над калъпа и потече като лава наоколо. Ужасената тълпа започна да бяга от напредващия поток от огън. Хирам, спокоен като бог, се опита да ограничи напредването с огромни колони вода, ала безуспешно. Водата и огънят се смесиха и борбата беше ужасяваща; Водата се издигна в гъста пара и запада надолу като огнен дъжд, разпространявайки ужас и смърт. Опозо- реният майстор имаше нужда от съчувствие и вярно сърце. Той. потърси Бенони, но напразно; гордият младеж, загинал в усилието си да предотврати ужасяващата катастрофа, когато откри, че Соломон не е направил нищо, за да я предотврати.
Хирам не можеше да се оттегли от сцената на своя позор. Подтиснат от скръб, той не обръщаше внимание на опасността, не си спомняше, че този огнен океан би могъл бърже да го погълне; той мислеше за Савската Царица, която бе дошла да се възхити и го поздрави за големия триумф и която видя само едно ужасяващо нещастие. Внезапно той че странен глас, идващ отгоре и викащ "Хирам, Хирам, Хирам! ". Той повдигна очи и видя гигантска човешка фигура. Видението продължи: "Ела, сине мой! Не се страхувай! Аз съм те направил негорим; хвърли се в пламъците". Хирам се хвърли в огнената пещ и там, където други бяха намерили своята смърт, той изпита неописуема радост; нито би могъл той, притеглен от една непреодолима сила да излезе и попита онзи, който го притегли в бездната: "Къде ме водиш? ""В центъра на земята, в душата на света, в
царството на великия Каин, където заедно с него царува свобода. Там тираничната завист на Адонай престава; там можехме ние, презирайки неговия гняв да усетим плода от дървото на познанието; там е домът на твоите бащи". "Кой тогава съм аз и кой си ти? ""Аз съм бащата на твоите бащи, аз съм синът на Ламех, аз съм Тубал-Каин".
Тубал-Каин въведе Хирам в светилището на огъня, където му разказа за слабостта на Адонай и ниските страсти на този бог, враг на неговото собствено създание, което той осъди на неумолимия закон на смърт та, за да си отмъсти за преимуществата, които духът на огъня бе възложил на него. Хирам бе въведен при първия праотец на неговата раса, Каин. Ангелът на светлината, който роди Каин, бе отразен в красотата на този син, на любовта, чийто благороден и щедър ум възбуди завистта на Адо- най. Каин разказа на Хирам неговите опитности, страдания и нещастия, излети върху му от неумолимия Адонай. Скоро Хирам чу гласа на онзи, който бе потомък на Тубал-Каин и неговата сестра Наамах: "Син ще ти се роди, който ти наистина не ще видиш, но чиито безбройни потомци ще продължат твоята раса, която, превъзхождаща тази на Адам, ще придобие империята на света: През много векове те ще посветят своята смелост и гений в служба на вечно неблагодарната раса на Адам, ала в края на краищата най-доброто ще стане и най-силното и ще възстанови на земята обожанието на огъня. Твоите синове, непобедими в твоето име, ще разрушат силата на царе, служители на тиранията на Адонай. Върви, сине мой, духовете на огъня са с теб! "Хирам беше върнат на земята. Тубал-Каин, преди да го напусне му дава чука, с който самият той бе извършил велики неща и му каза: "Благодарение на този чук и на помощта на духовете на огъня ти бързо ще довършиш останалата недовършена работа, поради глупостта и злината на човека". Хирам не закъснява да опита чудесната ефикасност на скъпия инструмент и зората видя огромната маса от бронз излята. Творецът изпита огромна жива радост, царицата бе във възторг. Хората идваха, тичащи, учудени от тази тайна сила, която в една нощ всичко бе поправила.
Един ден царицата, придружена от своите слуги, отиде отвъд Йерусалим и там срещна Хирам, сам и замислен. Срещата беше решителна. Те взаимно си признаха своята любов. Хад-Хад, птицата, която заедно с царицата изпълни службата на вестител на духовете на огъня, като видя Хирам да прави във въздуха знака на мистичното Т, полетя около главата му и се установи на неговата китка. И този миг Сарахил, дойката на царицата, възкликна: "Предсказанието се изпълни. Хад-Хад позна съп- ругът, който духовете на огъня предназначават за Балкис и само неговата любов тя се осмелява да приеме! "Те повече не се двоумяха, но взаимно си дадоха обещание и разискваха как Балкис би могла да си върне
даденото на царя обещание. Хирам трябваше пръв да напусне Йеруса- лим; царицата, нетърпелива да се присъедини към него в Арабия, трябваше да измами бдителността на царя, което тя изпълни, като извади от пръстена му, докато той беше пил, пръстена, с който тя му бе дала своето обещание. Соломон подсказа на Хирамовите зидари, че премахването на неговия съперник, който отказа да им даде майсторската дума, ще бъде една услуга към него; така, когато архитектът отново влязъл в хра- ма, той бил нападнат и убит от тях. Преди своята смърт обаче, той имал време да изхвърли златния триъгълник, който носел около врата си и върху който била гравирана майсторската дума, хвърлил го в един дълбок кладенец. Те завили тялото му, занесли го до една самотна могила и го погребали, като засадили над гроба пръчка от акация. И след като седем дни Хирам не се бе появил, Соло мон въпреки своето желание, ала да задоволи виковете на народа, бе принуден да нареди да го търсят. Тяло то бе открито от трима майстори и те, подозирайки че е бил убит от тримата занаятчии, защото им бе отказал майсторската дума, решиха за по-голяма сигурност да променят думата и че думата, случайно произнесена при повдигането на тялото, кожата се изхлузила от тялото, така че един от майсторите възкликнал: "Магбенах! "/Плътта е отпаднала от костите/ и тази дума станала свещената дума за майсторската степен. Тримата занаятчии бяха издирени, но вместо да попаднат в ръцете на своите преследвачи, те се самоубиха и техните глави бяха донесени на Соломон. Тъй като триъгълникът не бе намерен по тялото на Хирам, те го търсеха и накрая го откриха в един кладенец, в който архитектът го бе хвърлил. Царят наредил той да бъде поставен в един триъгълен олтар, издигнат в един таен свод, построен под най-отдалечената част на хра- ма. Извън това, триъгълникът е бил скрит и под един кубически камък, върху който е бил записан свещения закон. Сводът, съществуването на който е било известно само на избрани 27, след това е бил зазидан".
/*4/ - Историческа основа за това лежи в творбата на писателя, който публикува "Спомените за Мария Антоанета, Архидукеса на Австрия, царица на Франция и за Версайския двор от мадам Контеса Дадемар, придворна дама, Париж, 1836 г. Около 50 години по-късно тези мемоари бяха извадени от забрава от Е. П. Блаватска и нейните приятели. Едно от много редките копия на тези мемоари се намираше в библиотеката на лелята на Е. П. Блаватска, която живееше в Одеса. Хенри Стил Олкъд, който основа Теософското Общество с Блаватска в 1875 г. , писа в своята книга "Листа от стария дневник - истинската история на Теософско то общество", 1895, т.1; "Ако мадам дьо Фадеев, лелята на Е. П. Бла- ватска - ако само би могла да бъде склонена да преведе и публикува някои документи от нейната прочута библиотека, Европа би получила по –
правилна картина за истинската история на предреволюционната европейска мисия на този Източен Адепт, отколкото това досега е било на разположение".
Английската теософка Изабел Купър-Окли публикува всички части на "Спомени на мадам дьо Дадемар", отнасящи се до Сен Жармен в нейната книга: "Графът на Сен Жармен - тайната на Царете", Милано, 1912. /Виж също бележка 11 към лекция 9 от 16 декември 1904 г.
/*5/ - Духовната идентичност на Кристиян Розенкройц и граф Сен Жармен е резултата на изследванията на Рудолф Щайнер. Виж също лекцията от 27 септември 1911 г. , преведена в "Антропофски тримесечник", т. 5, № 4, 1960 г.
/*6/ - Цитат от книгата на пророк Осия, гл. 8, ст. 7. Виж също бележка 7, към лекция 9 от 16 октомври 1904 г.
/*7/ - Виж бележка 10 към лекция 12 от 22 май 1905 г.
/*8/ - Немския израз е: "съществува само промеждутък/? /"/dazwischen/. Смисълът е доста замъглен.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 11 ноември 1904 г.
Достарыңызбен бөлісу: |