Лекции държани в Берлин между 23. 1904 и 1906 г превод от английски: вера гюлгелиева нередактиран превод изготвил: петър иванов райчев препис от копие



бет7/11
Дата16.07.2016
өлшемі0.63 Mb.
#203526
түріЛекции
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11

ХИРАМ, СОЛОМОН И САВСКАТА ЦАРИЦА


Хирам из­диг­нал ед­на прек­рас­на сграда, Храма на Соломон. Въздигнал злат­ния храм на Соломон, на­й-п­рекрас­но из­ра­бо­тен и из­г­ра­дил мно­го дру­ги про­чу­ти сгради. Ала жи­вял сам, ме­лан­хо­ли­чен сред сво­ето ве­ли чие, раз­б­ран и оби­чан от малцина, мра­зен от мнозина, меж­ду дру­го­то и от Соломон, за­виж­дащ му на не­говия Гений и слава. И тъй сла­ва­та за мъд­рос­т­та на Соломон се раз­п­рос­т­ра­ни­ла до на­й-­да­леч­ни­те кра­ища на земята; и Балкис, Савската Царица, дош­ла в Йерусалим да поз­д­ра­ви ве­ли­кия цар и да ви­ди чу­де­са­та на не­гово­то управление. Тя за­ва­ри­ла Соло- мон да се­ди на един трон от поз­ла­те­но кед­ро­во дърво, об­ле­чен в тъ­ка­ни от злато, та­ка че пър­во­на­чал­но и се сторило, че виж­да ста­туя от злато, с ръ­це от сло­но­ва кост. Соломон я посрещ­нал и при­ел с все­въз­мож­ни праз­нич­ни под­го­тов­ки и я раз­вел да ви­ди не­го­вия па­лат и след то­ва ве­ли­ки те стро­ежи на храма; а ца­ри­ца­та се за­гу­би­ла от възторг. Царят бил прив­ле­чен от ней­на­та кра­со­та и ско­ро и пред­ло­жил ръ­ка­та си, ко­ято царицата, радостна, че е по­бе­ди­ла то­ва гор­до сърце, приела. Но след ка­то от­но­во по­се­ти­ла храма, тя ня­кол­ко пъ­ти по­ис­ка­ла да ви­ди архитекта, кой­то съг­ра­дил та­ки­ва чу­дес­ни неща. Колко то би­ло въз­мож­но Соломон за­ба­вял да пред­с­та­ви Хирам Абиф на царицата, но в края на кра­ища­та бил при­ну­ден да го направи. Тайнственият стро­ител и бил пред­с­та­вен и пог­лед­нал ца­ри­ца­та с поглед, кой­то про­ник­нал в са­мо­то и сърце. След ка­то се съв­зе­ла от смущението, тя го раз­пи­та­ла и се опи­та­ла да го за­щити от зла­та во­ля и на­ди­га­ща­та се рев­ност на царя. Когато тя по­же­ла­ла
да ви­ди без­б­рой­ни­те гру­пи ра­бот­ници, ко­ито съг­ра­ди­ли храма, Соломон про­тес­ти­рал и казал, че е не­въз­мож­но всич­ки да бъ­дат съб­ра­ни из­веднъж; ала Хирам, ка­то ско­чил на един камък, за да бъ­де виждан, със сво­ята дяс­на ръ­ка из­пи­сал във въз­ду­ха сим­во­лич­ния Тау и вед­на­га мъ­же­те за­бър­за­ли от всич­ки части, вър­ху ко­ито работели, към своя госпо- дар; това учу­ди­ло мно­го ца­ри­ца­та и тай­но съжалили, че ве­че се обе­ща­ла на царя, тъй ка­то се по­чув­с­т­ву­ва­ла влю­бена във ве­ли­кия архитект. Со- ломон ре­шил да раз­ру­ши то­ва чув­с­т­во и да под­гот­ви уни­же­ни­ето и раз­ру­ха­та на своя съперник. За та­зи цел той си пос­лу­жил с три­ма строи- тели, ко­ито за­веж­да­ли на Хирам, за­що­то той от­ка­зал да ги из­диг­не до сте­пен­та майстори, по­ра­ди то­ва че тем им лип­с­ва­ло зна­ние и би­ли мър- зеливи. Те бя­ха фанор, си­ри­ец и зидар; Амру, фи­ни­ки­ец и дърводелец; и Метусаел, ев­ре­ин и миньор. Черната за­вист на те­зи три­ма планираше, що­то от­ли­ва­не­то на от­ля­то­то море, ко­ето ще­ше да въз­ве­ли­чи сла­ва­та на Хирам до ог­ром­ни висоти, да бъ­де неуспешно. Младият ра­бот­ник Бено- ни от­к­ри за­го­во­ра и го съ­об­щи на Соломон, мислейки, че то­ва е дос- татъчно. Денят за из­ли­ва­не­то дой­де и Балкис присъствуваше. Вратите, ко­ито тряб­ва­ше да ог­ра­ни­чат раз­то­пе­ни­ят ме­тал бя­ха от­во­ре­ни и по­то­ци от теч­нос­т­та се из­ля в ог­ром­ния калъп, къ­де­то брон­зо­во­то мо­ре тряб­ва­ше да въз­п­ри­еме сво­ята форма. Ала го­ря­ща­та ма­са за­те­че над ка­лъ­па и по­те­че ка­то ла­ва наоколо. Ужасената тъл­па за­поч­на да бя­га от нап­ред­ва­щия по­ток от огън. Хирам, спо­ко­ен ка­то бог, се опи­та да ог­ра­ни­чи нап­ред­ва­не­то с ог­ром­ни ко­ло­ни вода, ала безуспешно. Водата и огъ­нят се сме­си­ха и бор­ба­та бе­ше ужасяваща; Водата се из­диг­на в гъс­та па­ра и за­па­да на­до­лу ка­то ог­нен дъжд, раз­п­рос­т­ра­ня­вайки ужас и смърт. Опозо- реният майс­тор има­ше нуж­да от съ­чув­с­т­вие и вяр­но сърце. Той. по­тър­си Бенони, но напразно; гор­ди­ят младеж, за­ги­нал в уси­ли­ето си да пре­дот­в­ра­ти ужа­ся­ва­ща­та катастрофа, ко­га­то откри, че Соломон не е нап­ра­вил нищо, за да я предотврати.

Хирам не мо­же­ше да се от­тег­ли от сце­на­та на своя позор. Подтиснат от скръб, той не об­ръ­ща­ше вни­ма­ние на опасността, не си спомняше, че то­зи ог­нен оке­ан би мо­гъл бър­же да го погълне; той мис­ле­ше за Савската Царица, ко­ято бе дош­ла да се въз­хи­ти и го поз­д­ра­ви за го­ле­мия три­умф и ко­ято ви­дя са­мо ед­но ужа­ся­ва­що нещастие. Внезапно той че стра­нен глас, ид­ващ от­го­ре и ви­кащ "Хирам, Хирам, Хирам! ". Той пов­диг­на очи и ви­дя ги­ган­т­с­ка чо­веш­ка фигура. Видението продължи: "Ела, си­не мой! Не се страхувай! Аз съм те нап­равил негорим; хвър­ли се в пламъците". Хирам се хвър­ли в ог­не­на­та пещ и там, къ­де­то дру­ги бя­ха на­ме­ри­ли сво­ята смърт, той из­пи­та не­опи­су­ема радост; ни­то би мо­гъл той, при­тег­лен от ед­на неп­ре­одо­ли­ма си­ла да из­ле­зе и по­пи­та онзи, кой­то го при­тег­ли в бездната: "Къде ме водиш? ""В цен­тъ­ра на земята, в ду­ша­та на света, в


цар­с­т­во­то на ве­ли­кия Каин, къ­де­то за­ед­но с не­го ца­ру­ва свобода. Там ти­ра­нич­на­та за­вист на Адонай престава; там мо­жех­ме ние, пре­зи­рай­ки не­го­вия гняв да усе­тим пло­да от дър­во­то на познанието; там е до­мът на тво­ите бащи". "Кой то­га­ва съм аз и кой си ти? ""Аз съм ба­ща­та на тво­ите бащи, аз съм си­нът на Ламех, аз съм Тубал-Каин".

Тубал-Каин въ­ве­де Хирам в све­ти­ли­ще­то на огъня, къ­де­то му раз­ка­за за сла­бос­т­та на Адонай и нис­ки­те страс­ти на то­зи бог, враг на не­го­во­то соб­с­т­ве­но създание, ко­ето той осъ­ди на не­умо­ли­мия за­кон на смърт та, за да си от­мъс­ти за преимуществата, ко­ито ду­хът на огъ­ня бе въз­ло­жил на него. Хирам бе въ­ве­ден при пър­вия пра­отец на не­го­ва­та раса, Каин. Ангелът на светлината, кой­то ро­ди Каин, бе от­ра­зен в кра­со­та­та на то­зи син, на любовта, чий­то бла­го­ро­ден и ще­дър ум въз­бу­ди за­вис­т­та на Адо- най. Каин раз­ка­за на Хирам не­го­ви­те опитности, стра­да­ния и нещастия, из­ле­ти вър­ху му от не­умо­ли­мия Адонай. Скоро Хирам чу гла­са на онзи, кой­то бе по­то­мък на Тубал-Каин и не­го­ва­та сес­т­ра Наамах: "Син ще ти се роди, кой­то ти на­ис­ти­на не ще видиш, но чи­ито без­б­рой­ни по­том­ци ще про­дъл­жат тво­ята раса, която, пре­въз­хож­да­ща та­зи на Адам, ще при­до­бие им­пе­ри­ята на света: През мно­го ве­ко­ве те ще пос­ве­тят сво­ята сме­лост и ге­ний в служ­ба на вечно неб­ла­го­дар­на­та ра­са на Адам, ала в края на кра­ища­та на­й-­доб­ро­то ще ста­не и на­й-­сил­но­то и ще въз­с­та­но­ви на зе­мя­та обо­жа­ни­ето на огъня. Твоите синове, не­по­бе­ди­ми в тво­ето име, ще раз­ру­шат си­ла­та на царе, слу­жи­те­ли на ти­ра­ни­ята на Адонай. Върви, си­не мой, ду­хо­ве­те на огъ­ня са с теб! "Хирам бе­ше върнат на земята. Тубал-Каин, пре­ди да го на­пус­не му да­ва чука, с кой­то са­ми­ят той бе из­вър­шил ве­ли­ки не­ща и му каза: "Благодарение на то­зи чук и на по­мощ­та на ду­хо­ве­те на огъ­ня ти бър­зо ще до­вър­шиш ос­та­нала­та не­до­вър­ше­на работа, по­ра­ди глу­пос­т­та и зли­на­та на човека". Хирам не за­къс­ня­ва да опи­та чу­дес­на­та ефи­кас­ност на скъ­пия ин­с­т­ру­мент и зо­ра­та ви­дя ог­ром­на­та ма­са от бронз излята. Творецът из­пи­та ог­ром­на жи­ва радост, ца­ри­ца­та бе във възторг. Хората идваха, тичащи, учу­де­ни от та­зи тай­на сила, ко­ято в ед­на нощ всич­ко бе поправила.



Един ден царицата, прид­ру­же­на от сво­ите слуги, оти­де от­въд Йерусалим и там срещ­на Хирам, сам и за­мислен. Срещата бе­ше решителна. Те вза­им­но си приз­на­ха сво­ята любов. Хад-Хад, птицата, ко­ято за­ед­но с ца­ри­ца­та из­пъл­ни служ­ба­та на вес­ти­тел на ду­хо­ве­те на огъня, ка­то ви­дя Хирам да пра­ви във въз­ду­ха зна­ка на мис­тич­но­то Т, по­ле­тя око­ло гла­ва­та му и се ус­та­но­ви на не­го­ва­та китка. И то­зи миг Сарахил, дой­ка­та на царицата, възкликна: "Предсказанието се изпълни. Хад-Хад поз­на съп- ругът, кой­то ду­хо­ве­те на огъ­ня пред­назна­ча­ват за Балкис и са­мо не­го­ва­та лю­бов тя се ос­ме­ля­ва да приеме! "Те по­ве­че не се двоумяха, но вза­им­но си да­до­ха обе­ща­ние и ра­зис­к­ва­ха как Балкис би мог­ла да си вър­не ­
даде­но­то на ца­ря обещание. Хирам трябва­ше пръв да на­пус­не Йеруса- лим; царицата, не­тър­пе­ли­ва да се при­съ­еди­ни към не­го в Арабия, тряб­ва­ше да из­ма­ми бди­тел­нос­т­та на царя, ко­ето тя изпълни, ка­то из­ва­ди от пръс­те­на му, до­ка­то той бе­ше пил, пръс­тена, с кой­то тя му бе да­ла сво­ето обещание. Соломон под­с­ка­за на Хирамовите зидари, че пре­мах­ва­не­то на него­вия съперник, кой­то от­ка­за да им да­де майс­тор­с­ка­та дума, ще бъ­де ед­на ус­лу­га към него; така, ко­га­то ар­хитек­тът от­но­во вля­зъл в хра- ма, той бил на­пад­нат и убит от тях. Преди сво­ята смърт обаче, той имал вре­ме да из­х­вър­ли злат­ния триъгълник, кой­то но­сел око­ло вра­та си и вър­ху кой­то би­ла гра­ви­ра­на майс­тор­с­ка­та дума, хвър­лил го в един дъл­бок кладенец. Те за­ви­ли тя­ло­то му, за­нес­ли го до ед­на са­мот­на мо­ги­ла и го погребали, ка­то за­са­ди­ли над гро­ба пръч­ка от акация. И след ка­то се­дем дни Хирам не се бе появил, Соло мон въп­ре­ки сво­ето желание, ала да за­до­во­ли ви­ко­ве­те на народа, бе при­ну­ден да на­ре­ди да го търсят. Тяло то бе от­к­ри­то от три­ма майс­то­ри и те, по­до­зи­рай­ки че е бил убит от три­ма­та занаятчии, за­що­то им бе от­казал майс­тор­с­ка­та дума, ре­ши­ха за по­-го­ля­ма си­гур­ност да про­ме­нят ду­ма­та и че думата, слу­чай­но про­из­несе­на при пов­ди­га­не­то на тялото, ко­жа­та се из­х­лу­зи­ла от тялото, та­ка че един от майс­то­ри­те възкликнал: "Магбенах! "/Плътта е от­пад­на­ла от костите/ и та­зи ду­ма ста­на­ла све­ще­на­та ду­ма за майс­тор­с­ка­та степен. Тримата за­на­ят­чии бя­ха издирени, но вмес­то да по­пад­нат в ръ­це­те на сво­ите преследвачи, те се са­мо­уби­ха и тех­ни­те гла­ви бя­ха до­не­се­ни на Соломон. Тъй ка­то три­ъгъл­ни­кът не бе на­ме­рен по тя­ло­то на Хирам, те го тър­се­ха и нак­рая го от­к­ри­ха в един кладенец, в кой­то ар­хи­тек­тът го бе хвърлил. Царят на­ре­дил той да бъ­де пос­та­вен в един три­ъгъ­лен олтар, из­диг­нат в един та­ен свод, пос­т­ро­ен под на­й-­от­да­ле­че­на­та част на хра- ма. Извън това, три­ъгъл­ни­кът е бил скрит и под един ку­би­чес­ки камък, вър­ху кой­то е бил за­пи­сан све­щения закон. Сводът, съ­щес­т­ву­ва­не­то на кой­то е би­ло из­вес­т­но са­мо на из­б­ра­ни 27, след то­ва е бил зазидан".

/*4/ - Историческа ос­но­ва за то­ва ле­жи в твор­ба­та на писателя, кой­то пуб­ли­ку­ва "Спомените за Мария Антоанета, Архидукеса на Австрия, ца­ри­ца на Франция и за Версайския двор от ма­дам Контеса Дадемар, прид­вор­на дама, Париж, 1836 г. Около 50 го­ди­ни по­-къс­но те­зи ме­мо­ари бя­ха из­ва­де­ни от заб­ра­ва от Е. П. Блаватска и ней­ни­те приятели. Едно от мно­го ред­ки­те ко­пия на те­зи ме­мо­ари се на­ми­ра­ше в биб­ли­оте­ка­та на ле­ля­та на Е. П. Блаватска, ко­ято жи­ве­еше в Одеса. Хенри Стил Олкъд, кой­то ос­но­ва Теософското Общество с Блаватска в 1875 г. , пи­са в сво­ята кни­га "Листа от ста­рия днев­ник - ис­тин­с­ка­та ис­то­рия на Теософско то общество", 1895, т.1; "Ако ма­дам дьо Фадеев, ле­ля­та на Е. П. Бла- ватска - ако са­мо би мог­ла да бъ­де скло­не­на да пре­ве­де и пуб­ли­ку­ва ня­кои до­ку­мен­ти от ней­на­та про­чу­та библиотека, Европа би по­лу­чи­ла по –


пра­вил­на кар­ти­на за ис­тин­с­ка­та ис­то­рия на пред­ре­во­лю­ци­он­на­та ев­ро­пейс­ка ми­сия на то­зи Източен Адепт, от­кол­ко­то то­ва до­се­га е би­ло на разположение".

Английската те­ософ­ка Изабел Купър-Окли пуб­ли­ку­ва всич­ки час­ти на "Спомени на ма­дам дьо Дадемар", от­на­ся­щи се до Сен Жармен в ней­на­та книга: "Графът на Сен Жармен - тай­на­та на Царете", Милано, 1912. /Виж съ­що бе­леж­ка 11 към лек­ция 9 от 16 де­кем­в­ри 1904 г.

/*5/ - Духовната иден­тич­ност на Кристиян Розенкройц и граф Сен Жармен е ре­зул­та­та на из­с­лед­ва­ни­ята на Рудолф Щайнер. Виж съ­що лек­ци­ята от 27 сеп­тем­в­ри 1911 г. , пре­ве­де­на в "Антропофски три­ме­сечник", т. 5, № 4, 1960 г.

/*6/ - Цитат от кни­га­та на про­рок Осия, гл. 8, ст. 7. Виж съ­що бе­леж­ка 7, към лек­ция 9 от 16 ок­том­в­ри 1904 г.

/*7/ - Виж бе­леж­ка 10 към лек­ция 12 от 22 май 1905 г.

/*8/ - Немския из­раз е: "съ­щес­т­ву­ва са­мо промеждутък/? /"/dazwischen/. Смисълът е дос­та замъглен.


ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 11 но­ем­в­ри 1904 г.


Достарыңызбен бөлісу:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11




©dereksiz.org 2024
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет