Лекции държани в Берлин между 23. 1904 и 1906 г превод от английски: вера гюлгелиева нередактиран превод изготвил: петър иванов райчев препис от копие

Източник на текста

/*1/ - Немският текст, как­то е да­ден по-долу, се чете: / нем­с­кия текст не се раз­чи­та добре/, ко­ето мо­же да бъ­де дадено, как­то следва: ". . . око­ло Коледа, още по­-с­пе­ци­ал­но око­ло по­-мал­ко важ­ния но­во­го­ди­шен праз- ник, праз­ни­ка Богоявление". Трябва да се предполага, че сте­ног­раф­с­ко­то ко­пие на Зайлер е има­ло пред­вид следващото: /нем­с­ки текст на се раз- чита/, ко­ето ще да­де това, ко­ето е в тек­с­та по­-го­ре в лекцията. Казаната лек­ция е би­ла дър­жа­на на 30 де­кем­в­ри 1904 г. и те­ма­та е би­ла "Празни- кът на Тримата Царе".

/*2/ - В лекцията, да­де­на на 9 де­кем­в­ри 1904 г. /лек­ция 8 в то­зи том/. Относно сти­ла на говоренето, под­ходящ за пуб­лич­на лекция, виж "Пъ- тят на моя живот", гл. 32.

/*3/ - Написана око­ло 1380 г. Първо пуб­ли­ку­ва­на от Лютер /от­къс­леч­но издание/, Витенберг, 1516 г. Пълно из­да­ние 1518 г. Първи пре­вод на нем­с­ки от Йоханес Аридт, 1597 г. Превод на съв­ре­ме­нен нем­с­ки от Франц Пфайфер, Гютерслох, 1875 г.

/*4/ - Виж бел. 21 към лекцията, да­де­на на 23 май 1904 г. /лек­ция 1 в то­зи том/.

/*5/ - Думата nach /"след"/ от­със­т­ву­ва от нем­с­ко­то издание, но да я ос­та­вим да отсъствува, би оз­на­ча­ва­ло да от­ре­чем смисъла, да­ден в лек­ция 1 от та­зи серия: "Света Троица", да­де­на на 23 май 1904 г. , в ко­ято се казва: не е пра­вил­но понятието, ко­га­то те­осо­фи­те вярват, че пре­раж­да­ни­ята ня­мат на­ча­ло и ня­мат край. Преражда­не­то за­поч­ва през Лемурий- ската Епоха и ще спре от­но­во в на­ча­ло­то на 6та­та Коренна Раса или Епоха". /Виж ди­аг­ра­ма­та на дру­га­та страница/. Тогава на нем­с­ки би се казало: /нем­с­ки текст не се раз­чи­та добре/.

/*6/ - Виж диаграмата.

/*7/ - Последната част на то­ва из­ре­че­ние бе корекция, нап­ра­ве­на за по­-ран­но­то из­да­ние на та­зи лекция, пуб­ли­ку­ва­на на 23 но­ем­в­ри 1947 г.

Стенографските бе­леж­ки на Франц Зайлер, Валтер Вегелан и Берта Рибщайн-Леман.

/*1/ - Т. е. лек­ция 3 и 5 от 30 сеп­тем­в­ри и 4 но­ем­в­ри 1904 г.

/*2/ - Във връз­ка с то­ва виж лекцията, дър­жа­на в Мюнхен, 14 март 1910 г. , пуб­ли­ку­ва­на в "Метаморфози на душата".

/*3/ - Тит Ливий /59 г. пр. Хр. - 17 сл. Хр./, Римски историк, ав­тор на ед­на ис­то­рия на Рим /Аналии/ от ос­нова­ва­не­то на гра­да до смър­т­та на Друзус /9 пр. Хр. /; от 142-те кни­ги на та­зи история, 35 от тях и ре­зю­ме­та от по­ве­че­то от ос­та­на­ли­те са запазени.

/*4/ - Бяла дреха, дос­ти­га­ща до краката, но­се­на от из­вър­ш­ва­щи­те Литур- гия над ра­со­то и ко­ято е има­ла дъл­ги за­ос­т­ре­ни ръкави. Най-древният вид облекло, из­в­ле­че­но от еги­пет­с­ки и ев­рейс­ки времена.

/*5/ - Виж лек­ция 4 от 7 ок­том­в­ри 1904 г. в нас­то­ящия том.

/*6/ - Виж лек­ци­ята от 25 ок­том­в­ри 1905 г. в "Основи на Езотерицизма", Рудолф Щайнер.

/*7/ - Виж бе­леж­ка 26 към лек­ция 6, дър­жа­на на 11 но­ем­в­ри 1904 г.

/*8/ - Тук тек­с­то­ве­те се различават: Според Зайлер е "егоистични" азове; спо­ред Вегелан и Рибщайн "ду­ховни" азове, ко­ето мо­же би да е ре­зул­тат на неп­ра­вил­но слу­хо­во въз­п­ри­ятие или греш­ка в пи­са­не­то и би могло да бъ­де "соб­с­т­ве­ни " азове. /нем­с­ки текст не се разчита/.

/*9/ - Рудолф Щайнер е ра­бо­тил за ус­та­но­вя­ва­не­то на ед­на ре­фор­ма на со­ци­ален живот, ско­ро след края на Първата све­тов­на война. Виж "Тро- ичният ред на со­ци­ал­но­то тяло".

/*10/ - Алберт Ебархард Фридрих Шефъл, 1831-1903, со­ци­олог пи­сал мно­го по то­зи въпрос. В дру­ги връз­ки Щайнер спо­ме­на­ва не­го­вия труд: /"Конструкция и жи­вот на со­ци­ал­но­то тяло/ че­ти­ри­то­мен труд, пуб­ли­куван в Тюбинген, 1875-78.

Източник на текста

/*1/ - І. Първа кни­га на Царете, гла­ва 5-7.

ІІ. Първа кни­га Паралипоменон, гл. 3-4.

ІІІ. Езекил, гла­ви 40-42.

/*2/ - Джим Пол /псев­до­ним на Джим Пол Фридрих Рихтер/ 1763-18251поет, пи­са­тел на ро­ма­ни и мис­лител. Тук раз­каз­ва­ния епи­зод е на­пи­сан в не­го­ви­те дет­с­ки спомени.

/*3/ - Това е ста­ва­ло вед­нъж в го­ди­на­та на де­ня на Помазването. Левит, гл. 16, сти­хо­ве 29-34: "И то­ва да бъ­де за вас веч­на наредба: Да се из­вър­ш­ва очис­т­ва­не над си­но­ве­те Израелеви от всич­ки­те им гре­хо­ве вед­нъж в годината".

/*4/ - Според бе­леж­ки на ед­на лек­ция от Рудолф Щайнер, дър­жа­на в Колон на 28 де­кем­в­ри 1907 г. той казва: "Как ця­ла­та дължина, ши­ри­на и ви­со­чи­на на фи­зи­чес­ко­то тя­ло днес фак­ти­чес­ки еволюира? Това е ре­зу-­
лтат на това, ко­ето пър­во­на­чал­но се съ­дър­жа­ло в ас­т­рал­но­то и етер­но тяло. Там мислите, картините, чувства­та и пр. пър­во­на­чал­но пребивава- ли. Вие бих­те мог­ли по­-доб­ре да разберете, ко­ето аз имам да ви кажа, ако си при­пом­ни­те един процес, кой­то ста­ва не­пос­ред­с­т­ве­но след фи­зи­чес­ка­та смърт. Става така, че фи­зи­ческо­то тя­ло на­й-­пър­во би­ва на­пус­на­то от етер­но­то и ас­т­рал­но­то тяло. Сънят пък се със­тои във факта, че ас­т­рал­но­то тя­ло и его­то се отделят, ос­та­вай­ки фи­зи­чес­ко­то и етер­но­то тя­ло да ле­жат в леглото. Смъртта се раз­ли­ча­ва от съ­ня чрез факта, че в пър­во­то със­то­яние фи­зи­чес­ко­то тя­ло ос­та­ва са­мо на леглото, а етер­но­то тя­ло се от­тег­ля за­ед­но с дру­ги­те два чле­на на чо­веш­ко­то същество. Тогава ста­ва ед­но стран­но явление, което би мог­ло да се опи­ше ка­то усещане, ала ко­ето е свър­за­но с един вид понятие: Лицето за­поч­ва да усе­ща ка­то че той се раз­ши­ря­ва - и то­га­ва се по­явя­ва па­ме­то­во­то табло; но пре­ди то­ва да ста­не са­ми­ят чо­век се раз­ши­ря­ва по всич­ки нап­рав­ле­ния - той при­до­би­ва раз­ме­ри от всич­ки страни.

Този въз­г­лед за не­го­во­то етер­но тя­ло в ог­ром­ни раз­ме­ри е мно­го важ­но понятие; тъй ка­то той тряб­ва­ше да бъ­де вмък­нат в ат­лан­т­с­кия чо­век по време, ко­га­то не­го­во­то етер­но тя­ло не е би­ло та­ко­ва плът­но при­леп­нало към фи­зи­чес­ко­то тяло, как­то през Следатлантски времена. Това понятие, ко­ето се по­явя­ва у чо­ве­ка при смърт днес, тряб­ва­ше на­й-­нап­ред да въз­ник­не в не­го по оно­ва време. Ако чо­век мо­же­ше да си пред­с­та­ви приб­ли­зи­тел­ни­те размери, ко­ито съв­ре­мен­ни­ят чо­век днес преживява, ко­га­то се раз­ши­ря­ва при смърт, то то­га­ва той си е из­г­ра­дил мотива, мислофор- мата, ко­ято е в със­то­яние да до­ве­де не­го­во­то фи­зи­чес­ко тя­ло в не­го­ва­та приб­ли­зи­тел­на съв­ре­мен­на форма. Ако, следователно, ис­тин­с­ки­те раз­ме­ри бя­ха по­ка­за­ни на един човек, чи­ето етер­но тя­ло е по­ня­ко­га би­ло от­де­ле­но от не­го­во­то фи­зи­чес­ко тяло, те би­ха взе­ли формата, коя то фи­зи­чес­ко­то тя­ло има днес. И та­зи фор­ма би би­ла вмък­на­та в чо­ве­ка пър­во­на­чал­но от онези, ко­ито са во­да­чи на чо­веш­ко­то развитие. Точният раз­каз за то­ва се съ­дър­жа в раз­лич­ни­те раз­ка­зи за Потопа, осо­бе­но Библейския разказ. Ако вие бих­те се пред­с­та­ви­ли чо­ве­ка по­ве­че или по­-мал­ко за­оби­ко­лен от оне­зи форми, ко­ито би тряб­ва­ло да има етер­но­то тяло, за да мо­же фи­зи­чес­ко­то тя­ло да бъ­де из­г­ра­де­но спо­ред под­хо­дящи­те си размери, то то­га­ва вие ще по­лу­чи­те съ­щи­те раз­ме­ри ка­то Ноевия Ковчег.

Защо са да­де­ни точ­ни­те раз­ме­ри на Ноевия Ковчег в Библията? Така що­то човекът, кой­то тряб­ва­ше да бъ­демос­т­та от Атлантски вре­ме­на към Следатлантски времена, да има струк­ту­ра - 300 ар­ши­на дължина, 50 ар- ши­на ширина, 30 ар­ши­на ви­со­чи­на - ко­ито той тряб­ва да има око­ло се­бе си, за да из­г­ра­ди под­хо­дя­ща мислоформа, за да раз­вие пра­вил­ния мо­тив от дължината, ши­ри­на­та и височината, да из­г­ра­ди по пра­ви­лен на чин
Следатлантското си тяло. Тук вие има­те символ, от кой­то раз­ме­ри­те на ва­ше­то съв­ре­мен­но тя­ло са би ли взе­ти и ко­ито са ре­зул­тат на мисло- формата, ко­ято Ной пре­жи­вя­ва в Ковчега. Не без при­чи­на Ной е бил пос­та­вен в Ковчега и че Ковчегът е бил опи­сан по то­зи начин. Ковчегът е бил из­г­ра­ден така, че чо­веш­ко­то тя­ло да мо­же пра­вил­но да бъ­де офор­ме­но през Следатлантска времена. Цялото чо­ве­чес­т­во е би­ло въз­пита­ва­но в упот­ре­ба­та на ре­зул­тат­ни символи. Понастоящем чо­ве­кът но­си със се­бе си мер­ки­те на Ноевия Ковчег. Когато чо­век си про­тег­не ръ­це­те нагоре, мер­ки­те на Ковчега се из­ра­зя­ват в мер­ки­те на съв­ре­мен­но то чо­веш­ко тяло. Сега чо­ве­кът е ево­лю­ирал от Атлантида до след Атлантида. През епохата, ко­ято ще пос­ле два нашата, чо­веш­ко­то тя­ло от­но­во ще бъ­де по­-раз­лич­но оформено; и днес съ­що та­ка чо­ве­кът тряб­ва да из­пи­та оне­зи мислоформи, ко­ито ще му да­дат въз­мож­ност през след­на­та епо­ха да съз­да­де мотивите, за да се да­дат под­хо­дя­щи­те мер­ки през след­ва­ща­та епо­ха на телата. Това тряб­ва да бъ­де пред­с­та­ве­но на човека. Днес мер­ки­те на чо­веш­ко­то тя­ло са про­пор­ции 300 към 50 към 30. В бъ­де­ще не­го­во­то тя­ло ще бъ­де из­г­раде­но съв­сем по-различно. Какво ще да­де на съв­ре­мен­ния чо­век мис­ло­фор­ма­та за из­г­раж­да­не на бъ­де­ще­то му тяло? Това съ­що ни е казано. Това са мер­ки­те на Соломоновия Храм. И те­зи мер­ки на Соломоновия Храм, ко­га­то бъ­дат ре­али­зи­ра­ни във фи­зи­чес­ка форма, представляват, с дъл­бо­ко сим­во­лич­но значение, ця­лата фи­зи­чес­ка сис­те­ма на чо­ве­ка от след­на­та епоха, 6-та­та ве­ли­ка епоха.

Всичко, ко­ето е ре­зул­тат­но в човечеството, за­поч­ва от от­вът­ре на чо­веш­ко­то същество, а не от отвън. Онова, ко­ето се явя­ва ка­то ми­съл и чув­с­т­во в един пе­ри­од с външ­на фор­ма за следващия. И индивидуалностите, ко­ито ръ­ко­во­дят човечеството, тряб­ва да внед­рят мис­ло­фор­ми­те в не­го мно­го хи­ля­ди го­ди­ни пред­ва­ри­телно, за да мо­гат те да ста­нат ре­ал­ност по-късно. Ето тук ви се да­ва въз­дейс­т­ви­ето на мислоформите, ко­ито би­ват ак­ти­ви­зи­ра­ни чрез та­ки­ва сим­во­лич­ни фигури. Те имат мно­го ис­тин­с­ко значение".

/*5/ - Не е би­ло въз­мож­но да се иден­ти­фи­ци­ра ли­те­ра­тур­ни­ят източник, кой­то Щайнер споменава.

В "Кабала" на Агрипа фон Нетешайм /Шайбел издание, Щутгарт, 1855/, каз­ва се в гла­ва­та от­нос­но "Мерките, от­но­ше­ни­ята и хар­мо­ни­ята на чо­веш­ко­то тяло": ". . . Да, са­ми­ят Бог ин­с­т­рук­ти­ра Ной как да из­г­ра­ди Ковче­га спо­ред мер­ки­те на чо­веш­ко­то тяло, та­ка как­то са­ми­ят той внед­ри в це­лия све­то­вен ме­ха­ни­зъм си­метри­ята на човека; и ето за­що пос­лед­ни­ят се на­ри­ча макрокосмос, а пър­вия микрокосмос. Във връз­ка с гор­ното ня­кой мик­ро­кос­мо­ло­зи оп­ре­де­лят мер­ки­те на чо­веш­ко­то тя­ло да са 2, 10 м, /6 фута/ ка­то фу­та е 10 гра­дуса, а гра­ду­сът е 5 минути; то­ва пра­ви 60 гр. или 300 минути, съ­що­то чис­ло на ге­омет­рич­ни­те аршини,

В до­пъл­не­ние на то­ва Франц Кочи в своя труд "Подробни из­мер­ва­ния на три­те из­ме­ре­ния на Ноевия Ковчег от глед­на точ­ка на ге­омет­ри­ята и механиката", /пре­ве­ден от пол­с­ки на нем­с­ки от Венцел Бауер Ньопл, Берлин, 1899/, се демонстрира, че математически: Единственото въз­мож­но и под­хо­дя­що съ­от­но­ше­ние на ши ри­на към ви­со­чи­на на ед­но че­ти­рис­т­ран­но праз­но тяло, ко­ето съ­че­та­ва из­пол­зу­ва­не­то на на­й-­мал­ко­то ко­личес­т­во ма­те­ри­ал с на­й-­го­ля­ма ста­бил­ност би би­ло да се взе­ме 5 /по­-точ­но 5. 322232/ за ши­ри­на­та и за ви­сочи­на­та 3 /по­-точ­но 2. 967768/ рав­ни части. И то­ва е пропорцията, в ко­ято фак­ти­чес­ки е бил пос­т­ро­ен Ковчегът".

/*6/ - Тук е пре­ве­де­но от бе­леж­ки­те на Берта Рибщайн-Леман. Валтер Вегелановият за­пис е са­мо от­къс­лечен. Той е да­ден така". . . Храмът е та­ка оформен, че включ­ва пе­тор­но­то чо­веш­ко същество. Това . . е на­й-­важно­то не­що за Храма. Квадратът е свещен, покривът, пок­рив­но­то пок­ри­тие и стра­нич­ни­те ко­ло­ни за­ед­но оформят. . . ред ол­та­ра сто­яха два­ма херувими".

/*7/ - Първа Книга на Царете, гл. 6, стих 31: "И за вли­за­не в ора­ку­ла той нап­ра­ви вра­ти от мас­ли­но­во дърво: тре­ге­рът и стра­нич­ни­те стъл­бо­ве бя­ха ед­на пе­та част от стената". Обяснението, от­на­ся­що се до "пе­та част" да­ва ал­тер­на­ти­ва­та "пет-квадрат". Емил Бок в не­го­вия "История на Стария Завет" том 3, ка­то го­во­ри за Соломоновия Храм казва: "Третото на­й-­вът­реш­но по­ме­ще­ние на Запад, Светая Светих /Дебир/, бе зак­ри­та от ед­на дър­ве­на меж­дин­на стена, ко­ято има­ше пе­то­ъгъ­лен вход и бе пок­рит с пер­де от че­ти­ри цвята".

/*8/ - Във връз­ка с то­ва виж по­-къс­ни­те и по­-под­роб­ни раз­ка­зи на Рудолф Щайнер от Темплиерите, т. е. лек­ция от 2 ок­том­в­ри 1916 г. в Дорнах /"Темплиерите"/, също: лек­ция от 25 сеп­тем­в­ри 1916 г. /6та лек­ция на се­ри­ята Р. 45/: "Вътрешните импулси, ра­бо­те­щи в ево­лю­ци­ята на човечеството".

/*9/ - Очевидно тек­с­тът е за­па­зен са­мо в не­пъл­на форма. Във връз­ка с кул­тур­ни­те епо­хи и пъ­тя на слън­цето през Зодиака виж лек­ци­ята на Щайнер, дър­жа­на в Дорнах, 8 яну­ари 1918 г. в лек­тор­с­кия курс, озагла- вен: "Древните митове".

/*10/ - Щайнер чес­то ци­ти­ра то­зи па­саж от Тимеус, но го да­ва във фор- мулировката, ко­ято Винценс Кнауер използува, един ве­не­ци­ан­с­ки фило- соф, лич­но не­му познат, чи­ято книга: "Развитието на час­тич­но­то раз­ре­ше ние на глав­ни­те фи­ло­соф­с­ки проб­ле­ми от вре­ме­то на Талес до Ро- берт Хамерлинг", об­ра­зу­ва­щи част от него­ва­та лич­на библиотека. В нея спе­ци­ал­ни­ят па­саж тук е цитиран: "Бог по­ло­жи та­зи ду­ша в кръс­т­на фор­мация през все­ле­на­та и над нея раз­с­т­ла све­тов­но­то тяло". В ан­г­лийс­кия пре­вод то­зи па­саж е: "Тогава Той взе це­лия ма­те­рия и я раз­ря­за по сре­да­та на две ленти, ко­ито той пос­та­ви на кръст ед­на вър­ху дру­га в сред­ни­те им точки, за да офор­ми фи­гу­ра ка­то бук­ва­та Х; след то­ва той пре­гъ­на кра­ища­та на­око­ло в кръг и ги за­вър­за един с друг сре­щу точ- ката, в ко­ято лен­ти­те се кръстосваха, за да об­ра­зу­ва два кръ­га - един вът­ре­шен и един външен".

Според мне­ни­ето на Древните има­ло е два кръ­га с на­й-­го­ля­мо зна­че­ние във вселената: не­бес­ни­ят ек­ва­тор и еклиптиката. Преводачът на книгата, ко­ято е при­те­жа­вал Р. Щайнер, /Винценц Кнауер/, пра­ви ко­мен­тар вър­ху то­зи пасаж, как­то следва: "И тъй в ар­гу­мен­ти­те на Платон са­ма­та ду­ша е, която, в ре­зул­та­та на ед­ни тайн­с­т­вен процес, раз­п­рос­т­ря се­бе си ка­то прос­т­ран­с­т­вен об­раз на ек­лип­ти­ка­та и екватора. Ако по­ло­же­ние то на те­зи два на­й-­го­ле­ми кръ­га един към друг се пред­с­та­ви под фор­ма­та на гръц­ка­та бук­ва Х /Chi - предста­ве­на да ле­жи хоризонтално/ то то­ва би би­ло ед­но мно­го под­хо­дя­що сравнение. Тези два кръ­га се пре­сича­ха в ъгъл от 23? градуса. Движението на ек­ва­то­ра е от из­ток към за­пад /ко­га­то наб­лю­да­те­лят е обър­нат с ли­це към север/, а дви­же­ни­ето на ек­лип­ти­ка­та е от за­пад към изток".

В до­пъл­не­ние на то­ва мо­же да се каже, че цър­ков­ни­ят отец Юстин мъченикът, 100-165 г. , в пър­ва­та гла­ва от сво­ята кни­га "Аналогии", со­чи към факта, че из­точ­ни­кът на Платоновото уче­ние от­нос­но съз­да­ва­не­то на све­та било, по вся­ка вероятност, раз­каз за из­ди­га­не­то на брон­зо­ва­та змия в пус­ти­ня­та от Мойсей /гл. 21, стихо­ве 4-9/.

/*11/ - Този па­саж е мно­го непълен. В тек­с­та на Вегелан са са­мо гор­ни­те думи. В текста, да­ден от Рибщайн той продължава: "Ала Храмът не е още раз­б­ран от човека", мо­же би на­й-п­ра­вил­но­то би било: "Ала из­г­раждане­то на Храма все още не е раз­б­ра­но от човека". В тек­с­та на Веге- лан то­ва из­ре­че­ние има ед­но не­пъл­но продължение: "Тези два по­то­ка ве­че бя­ха усе­те­ни в на­ча­ло­то на на­ша­та ра­са - ста­ри­ят поток, кой­то вле­зе в ево­лю­ци­ята по време, ко­га­то бо­го­ве­те все още бя­ха за­ети със съз­да­ва­не­то на света, а втория. . . , кой­то трябва ви­на­ги да про­дъл­жа­ва да гра­ди в то­зи Храм на Мъдрост".

Източник на такста

/*1/ - Част от та­зи ле­ген­да мо­же да се на­ме­ри в "Златната Легенда" или Животът на Светците", ко­лек­ция от ле­ген­ди от 13 век от Якоб дьо Вора- жен, пре­ве­де­на на ан­г­лийс­ки от Уйлям Какстон. Там смър­т­та на Адам е опи­са­на и как той из­п­ра­тил "Сет не­го­ви­ят син в Рая да му до­не­се елея на милостта, къ­де­то той по­лу­чил ня­кол­ко зър­на от пло­да на дър­во­то на ми­лос­т­та от един ангел. . .

И то­га­ва той пос­та­вил зър­на­та под ези­ка на ба­ща си и го пог­ре­бал в по­ле­то Хеврон; и от не­го­ва­та ус­та из­рас­­на­ли три дър­ве­та от три­те зърна, от ко­ито дър­ве­та бе нап­ра­вен кръс­тът на на­шия Господ, вър­ху Който Той пострада. . . "

На дру­го мяс­то в съ­ща­та твор­ба ни се раз­каз­ва още за ис­то­ри­ята на дър­во­то на кръста. В секцията, озаг­ла­вена "Изнамирането на Светият Кръст" се казва:

". . . че­тем в Евангелието на Никодим, че ко­га­то Адам бил мно­го болен, Сет, не­го­вия син, оти­шъл при вра­та та на зем­ния Рай, за да по­лу­чи елея на милостта, за да по­ма­же с не­го тя­ло­то на ба­ща си. . . "

На дру­го мяс­то се чете, че ан­ге­лът му до­не­съл един клон и му за­по­вя­дал да го по­са­ди на пла­ни­на­та Лебанон. И още на дру­го мяс­то намираме, че той му дал от дървото, от ко­ето Адам ял, и му казал, че ко­га­то то да­де плод, той ще бъ­де излекуван. Когато Сет се върнал, той на­ме­рил ба­ща си ум­рял и по­са­дил то­ва дърво на не­го­вия гроб. И то тра­яло до вре­ме­то на Соломон. И той видял, че то би­ло красиво, от­ря­зал го и го пос­та­вил в сво­ята къща, на­ре­че­на Салтус. И ко­га­то Савската Царица дош­ла да по­се­ти Соломон, тя мно­го ха­ре­са­ла то­ва дър­во и го обо­жа­ва­ла и казала, че Спасителят на це­лия свят ще ви­си на него. . .

Тогава след та­зи история, кръстът, чрез кой­то ние сме спа­се­ни из­ля­зъл от дървото, чрез ко­ето сме би­ли прокълнати".

Това из­в­ле­че­ние от "Златната Легенда" от Уилиям Какстон се раз­ли­ча­ва от нем­с­кия пре­вод с това, че някои подробности, да­де­ни от Какстон, са про­пус­на­ти в нем­с­кия и обратно. Фактът, че дър­во­то не е на­ме­ре­но за под­хо­дя­що и би­ло из­пол­зу­ва­но за мост, по кой­то Савската Царица е ми- нала, не е спо­ме­нат в ан­г­лийс­кия текст.

В /след­ва нем­с­ки текст кой­то не се чете/ има ед­на об­шир­на бележка, от­на­ся­ща се до из­точ­ни­ка на Легенда та за Храма. Там се казва, че спо­ред из­с­лед­ва­ни­ята на Ото Зьоклер /"Кръстът на Христос" главата, озаг­ла­вена: "Средновековни ле­ген­ди от­нос­но Дървото на Кръстта", Гьотерсло, 1875 - за­па­зе­на в Университетската биб­ли­оте­ка на Базел" ле­ген­да­та за три­те се­ме­на от Дървото на Живота об­ра­зу­ва част от слож­на се­рия от
ле­ген­ди от 12-то­то сто­ле­тие нататък. Най-ранната бук­вал­но споменава, че Адам е бил пог­ре­бан на Голгота, и е ци­ти­ра­на от Александрийския цър­ко­вен отец Ориген, по ед­на тра­ди­ция от 2 век, към ко­ято е би­ла при ба­ве­на тра­ди­ци­ята за пъ­ту­ва­не­то на Сет до рая, ко­ето е раз­ка­за­но в 3то­то сто­ле­тие в Евангелието на Никодим, ко­ето пър­во­на­чал­но е съ­дър­жа­ло раз­каз за до­на­ся­не елея на милостта, за да се из­ле­ку­ва бол­ния ба­ща на Сет, Адам. Едва в по­-къс­ни­те ве­ко­ве е ста­на­ла връз­ка меж­ду дър­во­то от Дървото на Рая и Кръстът на Христос под раз­лич­ни форми.

Легендата, вклю­чи­тел­но под­роб­нос­т­та от­нос­но пъ­ту­ва­не­то на Сет до Рая за три­те семена, бе сво­бод­но ци­тира­на от Р. Щайнер при мно­го слу- чаи, вкл. : нас­то­яща­та лек­ция от 29 май 1905 г. , лек­ци­ята в Лайпциг на 15 декем­в­ри 1906г. , в Берлин на 17 де­кем­в­ри 1906 г. , в Мюнхен на 21 мая 1907 г. , в Касел на 29 юни 1907 г. и в Базел на 25 но­ем­в­ри 1907 г. и в Дорнах на 19 де­кем­в­ри 1915 г.

В сво­ята лек­ция в Касел, "Златната Легенда" бе ха­рак­те­ри­зи­ра­на да е да­ла те­ма за окул­т­но обу­че­ние от на­й-д­рев­ни времена, а що се от­на­ся до Сет, то тъл­ку­ва не­го­ва­та ми­сия ка­то на един, кой­то е мо­жел да виж да "в края на времената, ко­га­то хар­мо­ни­ята меж­ду два­та прин­ци­па на чо­ве­чес­т­во­то ще бъ­де установена". Под два­та прин­ци­па се има пред­вид две­те дървета, от­на­ся­щи се до чер­ве­на­та и пур­пур­на­та кръв ко­ито са пред­с­та­ве­ни чрез два­та стъл­ба на Храма.

Както е яс­но от тъл­ку­ва­не­то на ле­ген­да­та от Духовната Наука, картини- те, ко­ито тя пред­с­та­вя са сим­во­лични за 4-та­та Степен в Розенкройце- рското посвещение, ко­ето се ха­рак­те­ри­зи­ра чрез "Намирането на Фило- софския Камък" и е съ­що из­вес­т­но ка­то /текст не се чете/ или "злат­на­та степен". Това ни да­ва езо­те­рич­но обяс­не­ние за­що за та­зи ле­ген­да Р. Щайнер обик­но­ве­но го­во­ри ка­то за Златната Легенда.

Има ед­на мно­го по­-дъл­га и по­-под­роб­на вер­сия на та­зи ле­ген­да в ед­на ста­ра Корнишка ле­ген­да /"Древната Корнишка драма" ре­дак­ти­ра­на и пре­ве­де­на от Едуин Норис, Оксфорски университет, 1859 г. /.

В та­зи вер­сия има не са­мо раз­ка­зът за до­на­ся­не на елея на ми­лос­т­та от Сет, но и съ­що та­ка за уси­ли­ето на Соломон да вклю­чи то­ва дър­во в Храма и от­х­вър­ля­не­то му.

Частта на та­зи драма, от­на­ся­ща се до елея на ми­лос­т­та съ­що се на­ми­ра в "Лира Келтика", ан­то­ло­гия на кел­т­с­ка поезия, ре­дак­ти­ра­на от Е. А. Шарп и Дж. Матей 1932 г.

/ЛИПСВАТ 10 СТРАНИЦИ ОТ КОПИЕТО - ОТ СТР. 278 ДО 286 /

/*2/ - Също, спо­ред един мис­ти­чен ев­рейс­ки източник, же­зъ­лът на Мой- сей, вър­ху кой­то е би­ло гра­ви­ра­но неп­ро­из­но­си­мо­то име на Бога не е ни­що дру­го ос­вен Дървото на Живота. В "Мидраш Войсша" /по­-мал­кия Мидраш ко­мен­тар вър­ху та­зи лек­ция от Стария Завет/ се казва: "Аз
/Мойсей/ по­пи­тах я /Зигппора/ от къ­де той /Джидро/ е взел то­ва дърво? Тя отговори: Това е жезълът, кой­то Свитият, да бъ­де благословен! Съз- даде на съ­бот­на­та вечер, след ка­то бе съз­дал Своя свет. Светият, да бъ­де благословен! Я да­де на пър­вия човек, кой­то я да­де на Ханох, кой­то пък я да­де на Ной, кой­то я да­де на Сем, кой­то я да­де на Авраам, кой­то я да­де на Яков, кой­то я до­не­се със се­бе си в Египет и я да­де на Йосиф, своя син. Когато Йосиф умря, егип­тя­ните ог­ра­би­ха до­ма му и до­не­со­ха то­зи же­зъл в дво­ре­ца на фараона. Моят ба­ща Джидро бе­ше един от ве­лики­те ас­т­ро­ло­зи на фараона, той ви­дя жезъла, по­же­ла да го има, от­к­рад­на го и го за­не­се в своя дом. На то­зи же­зъл бе на­пи­са­но неп­ро­из­но­си­мо­то име на Бога и 10-те напасти, ко­ито Светият, бла­гос­ло­вен да бъде! Един ден ще на­ка­ра да пад­нат вър­ху егип­тя­ни­те в зе­мя­та на Египет. . . И кол­ко дни и кол­ко го­ди­ни то­зи же­зъл ве­че ле­же­ше в къ­ща­та на моя ба­ща до деня, в кой­то той го взе в ръ­ка­та си, оти­де в гра­ди­на­та и го по­са­ди в земята. А ко­га­то се вър­на в гра­ди­на­та да си го вземе, то ве­че бе­ше по­ка­ра­ло и има­ше цветове. "Цитирано от Ханс Лудвиг Хелд: /текст не се чете/ от пе­ри­одич­но­то спи­са­ние "Дао Райх", яну­ари 1917 г.

/*3/ - Филотеус Джордано Бруно 1548-1600 г. /текст не се чете/, диалог: "Всемирното мис­ле­не е на­й-­вът­решно­то ис­тин­с­ко и ин­ди­ви­ду­ал­но ка­чес­т­во и по­тен­ци­ал­на част на Световната Душа".

/*4/ - Виж бе­леж­ка 10 на пред­шес­т­ву­ва­ща­та лекция.

/*5/ - Втората част на Фауст, края на хора: "Всички не­ща пре­ход­ни са са­мо ед­но подобие".

/*6/ - Гьоте: "Приказка за Зелената Змия и Красивата Лилия". Виж съ­що Гьотевата кни­га "Стандарт на душата", как­то е илюс­т­ри­ра­но във Фауст и в "Приказката за Зелената Змия и Красивата Лилия", Антропософско издание, Лондон, 1925 г. и "Гьотевите тай­ни от­к­ро­ве­ния и за­гад­ка­та на Фауст", Р. Щайнер, Дъблишинг Къмпани, Лондон, 1933 г.

/*7/ - Послание на Ап. Павел до Римляните, гл. 5, стих 13 и гл. 8 стих 2.

Източник на текста

Трябва да се има предвид, че бе­леж­ки­те в ня­кои час­ти са мно­го не­дос­та­тъч­ни и мо­же да не бъ­дат счи­та­ни ка­то ус­т­ни доклади.

/*1/ - В не­го­ва­та лек­ция от 23 май 1904 г. /лек­ция 1/.

/*2/ - Във връз­ка със след­ва­що­то опи­са­ние виж ос­нов­ни­те твор­би на Рудолф Щайнер: "Космична памет", Ню Йорк, 1971 г. и "Окултна нау- ка", очерк, Лондон, 1969 г.

/*3/ - Няколко мно­го не­дос­та­тъч­но за­пи­са­ни из­ре­че­ния след­ват във всич­ки текстове. В тек­с­та на Вегелан е как­то следва: "Тогава ас­т­рал­но­то тя­ло би­ва про­ник­на­то от Манас, Будхи се по­явя­ва в етер­но­то тя­ло и Принци­път-Отец във фи­зи­чес­ко­то тяло. И та­зи ра­бо­та нап­ред­ва до там, че мо­же да се сфор­ми­ра мо­зък и да се дой­де до точката, къ­де­то съ­щес­т­во­то се на­уча­ва да каз­ва "Аз". Това е слу­ча­ят с Ур-Семитите".

/*4/ - "Светлина вър­ху пътя" от Майбъл Колинс /1851-1927/, ед­на те­ософ­с­ка писателка, приз­на­та от Р. Щайнер с пох­ва­ла към въп­рос­на­та и книга. /Похвалата, от­пе­ча­та­на в не­го­ва­та "Ръководство по Езотерично обуче­ние ", Лондон, 1972 г.

/*5/ - Р. Щайнер тук из­в­ли­ча своя ци­тат за Хераклит от един труд вър­ху фи­ло­со­фи­ята от Винсент Кнауер.
ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин 5 юни 1905 г.

Източник на текста

/Към бе­леж­ки­те на Ана Вайсман бе при­ба­ве­на забележката, че та­зи лек­ция е би­ла дър­жа­на на един мно­го ог­ра­ни­чен кръг/.

Общо към темата.

За да се из­бег­не въз­мо­жен из­точ­ник за се­ри­оз­но кри­во раз­би­ра­не от­нос­но раз­лич­ни­те изявления, нап­ра­вени от Р. Щайнер за ато­ма и за бъ­де­щи­те но­ви си­ли на природата, не­об­хо­ди­мо е да се подчертае, че те­зи раз­лич­ни из­каз­ва­ния тряб­ва да бъ­дат раз­г­леж­да­ни в съ­от­вет­ния контекст. Особено е не­об­хо­ди­мо да се прави раз­ли­ка меж­ду кри­тич­нос­т­та на Р. Щайнер на атом­на­та те­ория ка­то фи­ло­со­фия на жи­во­та и не­го­вия въз глед от­нос­но ес­тес­т­во­то на ато­ма от окул­т­на глед­на точка.

Неговата кри­ти­ка на атом­на­та те­ория ка­то фи­ло­со­фи на жи­во­та на­й-­нап­ред бе­ше из­ра­зе­на в не­го­во­то есе "Единственият въз­мо­жен въз­г­лед на атом­на­та концепция", 1882 г. и "Атомната те­ория и ней­но­то оп­ро­вержение", 1890 г. ко­ито имат за своя цел да покажат, че не е въз­мож­но да се счи­та ато­мът за "ос­но­вен прин­цип на ця­ло­то съществуване". Така как­то те­лег­раф­на­та жи­ца и елек­т­ри­чес­т­во­то са са­мо пре­но­си­те­ли на онова, ко­ето е съществено, та­ка ато­ми­те съ­що са са­мо аген­ти или но­си­те­ли на въздействието, про­из­ве­де но от духа. Този ос­но­вен въз­г­лед пре­ми­на­ва през це­лия труд на Р. Щайнер. Даже в един от сво­ите трудове, в сво­ята ав­то­би­ог­ра­фия /"Протичането на моя живот", гл. 32/С казва: "Атомите или атом­ни­те струк­ту­ри могат да бъ­дат са­мо ре­зул­тат от ду­хов­но дейс­т­вие или ор­га­нич­но действие".

Нещо съв­сем по­-раз­лич­но е вклю­че­но в из­каз­ва­ни­ята от­нос­но атома, ко­ито той нап­ра­ви в нас­то­яща­та лекция. Тук той бе го­во­рил от окул­т­на

Случаят, по кой­то той каз­ва то­ва не е под­тик­нат от окултизма, а от външ­на­та на­ука и бе ре­зул­тат от про­никно­ве­ни­ето във въздействията, ко­ито на­й-­пос­лед­ни­те от­к­ри­тия на фи­зи­ка­та в края на 19-ия и на­ча­ло­то на 20-ия век би­ха мог­ли да имат за човечеството. Виждането на факта, че съв­ре­мен­на­та на­ука и тех­но­ло­гия бър­зо нап­ред­ва­ха до степен, къ­де­то те би­ха мог­ли все още да доп­ри­на­сят за доб­ру­ва­не­то на чо­ве­чес­т­во­то само, ако чо­веш­ки­те ду­ши се обо­га­тят и за­дъл­бо­чат чрез един те­ософ­с­ки въз­г­лед за живота, под­тик­на Р. Щайнер да под­к­ре­пи пуб­ли­ку­ва­не­то на ду­хов­ни истини. Това че фи­зи­ка­та от то­зи пе­ри­од бе за­поч­на­ла да из­с­лед­ва връз­ка­та меж­ду атома, елек­т­ри­чес­т­во­то и етер­ни­те си­ли се счи­та­ше от Р. Щайнер за из­к­лю­чи­телно важ­на точ­ка в раз­ви­ти­ето на чо­веш­ка­та мисъл, защото, ка­то окултист, той знаеше, че "но­ва точ­ка на под­ход ще бъ­де дос­тиг­на­та от ато­ма към ми­не­рал­но­-фи­зи­чес­кия свят". /Виж съ­що лек­ция 9 от 16 де­кември 1904 г. и за­бе­леж­ка­та към нея 22/.

По та­зи при­чи­на той считаше, че реч­та на то­га­ваш­ния ми­нис­тъ­р-п­ред­се­да­тел Балфур, ко­ято со­че­ше в то­ва направление, има ог­ром­на важност.

С предсказанието, да­де­но в три­те лек­ции от 9, 16 и 23 де­кем­в­ри 1904 г. , че чо­ве­кът ще се на­учи да "дос­ти­га ато­ма чрез мисъл", и ще при­до­бие спо­соб­нос­т­та да из­пол­зу­ва не­го­ва­та вът­реш­на сила, бе съ­че­та­но не са­мо ка­то пре­дуп­реж­де­ние за теж­ки­те опасности, ко­ито би­ха го заплашвали, ако та­зи си­ла не се из­пол­зу­ва са­мо по­ло­жи­тел­но и без­ко­рис­т­но в служ­ба на цялото, а съ­що и на­ме­ка за факта, че, ка­то не­що с го­ля­ма важ­ност за бъдещето, чо­ве­чес­т­во­то ще бъ­де в със­то­яние да из­г­раж­да с ато­ми ка­то "с на­й-­мал­ки стро­ител­ни ка­мъни" в бъдеще.

По съ­ща­та при­чи­на той не го­во­ри за са­мо външ­на тех­ни­ка на етер­но уго­ле­мя­ва­не и намаление, а за факта, че от 20-то сто­ле­тие на­та­тък ед­но етер­но яс­но­вид­с­т­во пос­те­пен­но ще се раз­вие ка­то но­ва ес­тес­т­ве­на спо- соб­ност на човечеството, чрез ко­ято по­явя­ва­не­то на Христос в етер­ни­те об­лас­ти ще ста­не видимо. /Виж: "Етеризация на кръвта" и "Истинското ес­тес­т­во на вто­ро­то пришествие"/. Тогава ще има хи­ми­ци и фи­зи­ци, ко­ито ве­че не ще да про­по­вяд­ват доктрината, че све­тът се със­тои са­мо от ма­те­ри­ал­ни атоми, а ще учат, че ма­те­ри­ята е из­г­ра­де­на "по начин, по кой­то Христос я подредил". /Виж: "Духовното нап­рав­ле­ние на чо­ве­ка и човечеството", гл. 3/.

От лек­ция 20, дър­жа­на на 2 яну­ари 1906 г. /в то­зи том/ мо­же да се зак- лючи, че ко­га­то се казва, че чо­век ще из­пол­зу­ва ато­ма в бъ­де­ще за стро­ител­на цел, то­ва е свър­за­но с пос­ти­га­не вла­де­ене­то над етера, над жиз­не­ни­те сили. В ед­на мал­ко по­-къс­на лек­ция /Мюнхен, 4 де­кем­в­ри 1907 г. - пуб­ли­ку­ва­на в том 98 от пълно­то издание/ то­зи факт от­но­во се ус­та­но­
вя­ва мно­го яс­но със след­ни­те думи: ". . . Когато чо­век ще е раз­вил се­бе си дотам, че да стиг­не пър­ва­та сте­пен на ясновидство, то­га­ва жи­во­тът на растенията, законите, уп­рав­ляващи живота, ще му бъ­дат та­ка ясни, как­то за­ко­ни­те на ми­не­рал­ния свят са му яс­ни сега.

Когато вие сгло­бя­ва­те ед­на ма­ши­на или из­г­раж­да­те ед­на къща, вие дей- с­т­ву­ва­те в уни­сон със за­ко­ни­те на ми­не­рал­ния свят. Една ма­ши­на се кон­с­т­ру­ира спо­ред за­ко­ни­те на ми­не­рал­ния свят, ала ед­но рас­те­ние не мо­же да бъ­де из­г­ра­де­но по то­зи начин. Ако же­ла­ете да има­те ед­но ра- стение, вие тряб­ва да го ос­та­ви­те на ония същества, ко­ито се на­ми­рат зад струк­ту­ра­та на природата. В бъ­де­ще чо­век ще мо­же да съз­да­ва рас­тения в лаборатория. Ала са­мо ко­га­то то­ва ста­не све­ще­но за него, све­ще­на работа, ко­ято той извършва, съз­дава­не­то на жи­ви не­ща ще бъ­дат поз­во­ле­ни за човека: то­га­ва той ще ста­не тол­ко­ва ис­к­рен и чист в ума си, че за не­го ла­бо­ра­тор­на­та ма­са ще е ста­на­ла олтар. Преди то­ва ни­то на­й-д­реб­но­то не­що не ще му бъ­де раз­к­ри то от то­ва как жи­ви­те не­ща са съставени. С дру­ги думи: Егото, ка­то ор­ган на съзнание, жи­вее в ми­не­рал­ния свят и ще се въз­ка­чи до рас­ти­тел­но­то царство, ко­ето то­га­ва той ще се на­учи да раз­би­ра така, как­то се­га раз­би­ра ми­не­рал­ния свят. По-късно чо­ве­чес­т­во­то ще се на­учи да раз­би­ра за­ко­ни­те на жи­во­тин­с­ко­то царство, а след тях те­зи на чо­веш­ко­то царство. Всички чо­веш­ки съ­щес­т­ва ще се на­учат да раз­би­рат вът­реш­ния жи­вот на растения, на жи­вот­ни и на човека; то­ва е пер­с­пек­ти­ва за в бъдеще. Всяко нещо, ко­ето чо­век на­исти­на е в със­то­яние да разбере, мо­же да го демонстрира, нап­ри­мер един часовник. Понастоящем чо­ве­кът ни­ко­га не ще е в със­то­яние да де­мон­с­т­ри­ра нещо, взе­то от жи­ва­та при­ро­да без по­мощ­та на съществата, кои то сто­ят зад при­ро­да­та - дотогава, до­ка­то то­ва не ще бъ­де све­ще­на работа, ко­ято той ще извършва".

/*1/ - Боговете на Девакана, или не­бес­ния свят.

/*2/ - По-късно Р. Щайнер да­де по­-точ­ни циф­ри за това, спо­ред ко­ито пре­це­си­ята на рав­но­ден­с­т­ви­ето през це­лия Зодиак 12х2,160 = 25,920 години, ко­ето е ед­на Платонова или Световна година. Човешките въп­лъ­щения, об­що взето, са свър­за­ни с те­зи епо­хи от 2160 години.

/*3/ - Не е оби­чай­но за Р. Щайнер да да­ва точ­ни циф­ри за та­ки­ва да­леч­ни събития. Ако ние се вър­нем на­зад във вре­ме­то от­въд края на Ледни- ковия Период /пре­ди 10,000 години/ има го­ля­ма не­точ­ност меж­ду циф­рите, да­де­ни от съв­ре­мен­на­та на­ука оп­ре­де­ля да­та­та за на­ча­ло­то на Ледниковия Период ка­то пре­ди един мили­он години. Духовната Наука, от дру­га страна, пос­та­вя на­ча­ло­то на Ледниковия Период в сре­да­та на Атланти­да - "Космосът ста­ва из­чис­ля­ем за пър­ви път око­ло 13, 500 го­ди­ни пр. Хр. По оно­ва вре­ме по­-го­ля­ма­та част от Атлантида бе­ше ве­че потънала. /Блаватска/ Неточността с хро­но­ло­ги­ята е в това, че съв­ре­мен­-
на­та на­ука все още взи­ма за своя нор­ма за прес­мя­та­не съв­ре­мен­ни­те ус­ло­вия / т.е. мяр­ка за раз­па­да­не на ма­те­рията/ и я прех­вър­ля в миналото. Духовната Наука, от дру­га страна, прес­мя­та спо­ред кос­ми­чес­ки рит­ми /прогре­си­ята на Слънцето през Зодиака/.

/*4/ - Очевидно тук Р. Щайнер го­во­ри за изоб­ра­зя­ва­не­то на атом­ни­те структури, как­ви­то те са се по­яви­ли в те­ософ­с­ка­та литература. Точно по вре­ме­то на те­зи лек­ции из­ли­за из­да­ние на "Окултна химия", на­пи­са­на в 1895 г. от Ледбитър и Ани Безант и се по­явя­ва с илюстрации. Много от тях бя­ха съ­що да­де­ни в на­й-­по­пу­ляр­на­та кни­га на Ани Безант: "Древна- та мъдрост", 1899 г. Първият, кой­то пред­с­та­ви атом­ни фор­ми по то­зи начин, бе­ше американецът, Бабит, в своя труд: "Принципът на свет­ли­на­та и цвета", 1878 г., за кой­то се спо­ме­на­ва в про­уч­ва­не­то на Безант-Ледбитър.

/*5/ - За обяс­не­ние на тер­ми­ни­те "Кръг", "Сфера" и пр. Виж ди­аг­ра­ма­та в края на лек­ция 10, 23 де­кем­в­ри 1904 г.

/*6/ - Дионисий е спо­ме­нат в Деянията на Апостолите, гл. 17, стих 34. Два тру­да се по­явя­ват от не­го­во­то име в края на 5-то­то сто­ле­тие в Си- рия: "Относно не­бес­ни­те йерархии" и "Относно ек­лес­нас­тич­ни­те йерар- хии", ко­ито са би­ли пре­ве­де­ни от гръц­ки на ла­тин­с­ки в 9-ия век от Йоан Скотус Ериген.

/*7/ - Николай от Куза, 1401-1464 нем­с­ки мистик. Сравни, пре­ве­де­на раз­лич­но като: "Мистицизъм и съв­ремен­на мисъл", "Мистици на Рене- санса" и "Единадесет ев­ро­пейс­ки мистици".

/*8/ - В пър­ва­та част на "Фауст", сце­на І.

Източник на такста

/*1/ - Първото обя­вя­ва­не на­й-­ве­ро­ят­но е би­ло нап­ра­ве­но по вре­ме на Общото Събрание на Немската Секция, ко­ето бе ос­та­на­ло пре­ди това.

/*2/ - Тогавашното име на Берлинския Клон, кой­то пра­вил сво­ите обик­но­ве­ни ве­чер­ни събрания.

/*3/ - Главното уче­ние на Питагор /око­ло 580-500 пр. Хр. / бе, че все­ле­на­та бе счи­та­на ка­то фор­ма на ед­но хар­мо­нич­но под­ре­де­но тя­ло / хар­мо­ния на сферите/.

/*4/ - Веда /сан­с­к­рит­с­ка ду­ма за "све­ще­но знание"/. Ведите са пъл­но съб­ра­ние на на­й-с­та­ри­те ре­ли­ги­оз­ни до­ку­мен­ти на индусите, на­пи­са­ни на санскритски, на ко­ито се при­пис­ва свръх­се­ти­вен произход. Те съ­държат об­шир­на всес­т­ран­на литература, ко­ято бе пре­да­ва­на от ус­та на ус­та в те­че­ние на мно­го векове. Ведически­те ръ­ко­пи­си се де­лят главно, как­то
следва: 1. Санхитас, 2. Брамани, 3. Арниаки и Упанишади. Сахитите са ан­то­ло­гия от песни, све­ще­ни фор­му­ли и ма­ги­чес­ки песнопения. Четири та­ки­ва ан­то­ло­гии се раз­ли­ча­ват и обик­но­ве­но се на­ри­чат са­мо "че­ти­ри­те Веди".

/*5/ - Този при­мер чес­то е ци­ти­ран от Р. Щайнер. Феноменът на за­ро­диш­ни­те ор­га­ни на­й-­нап­ред е бил наблю­да­ван в аме­ри­кан­с­ки­те пещери. Виж "Произход на видовете", гл. 5 от Дарвин, "Законите на Мутациите", заг­ла­вие на 5 глава.

Източник на текста

/*1/ - Виж бел. 6.

/*2/ - Това бе­ше по вре­ме­то на зав­ръ­ща­не­то на ев­ре­ите от Вавилонското роб­с­т­во през 5то­то сто­ле­тие пр. Хр. на ев­рейс­кия книж­ник Езра.

/*3/ - Има един вид Зевс, ня­кол­ко при­ме­ра от ко­ито все още са за­па­зе­ни в Мала Азия, при ко­ито гор­на­та част на тя­ло­то е пок­ри­то от ня­кол­ко гър­ди или издатини, по­доб­но на про­чу­та­та ста­туя на Артемида от Ефес; т. е. ре­леф­на скул­п­ту­ра на "Стратиос Зевс" и фи­гу­ри вър­ху монети, сред ко­ито е "Лебрандеус Зевс" от Кариа.

/*4/ - Във връз­ка с то­ва виж пос­лед­но­то описание, ко­ето Р. Щайнер да­ва в: "Въздействия на окул­т­но­то раз­ви­тие вър­ху об­вив­ки­те на човека".

/*5/ - Стенографските за­пис­ки са не­яс­ни тук. Края на из­ре­че­ни­ето има две въз­мож­ни предавания: 1. "Аз съм за­па­зил за се­бе си да си приз­ная ед­но пред­по­чи­та­ние от­нос­но те­зи на Расата на Авел и те­зи на Каиновата раса". или 2. "Аз съм за­па­зил за се­бе си пос­ти­га­не­то ед­но уед­нак­вя­ва­не меж­ду оне­зи от Авеловата ра­са и оне­зи от Каиновата раса".

/*6/ - В "Тайните об­щес­т­ва на всич­ки ве­ко­ве и страни" от Чарлз Уилиям Хекетрон /кн. 8, сек­ция 21/на­уча­ваме, че: "Според един от ос­нов­ни­те за­ко­ни на Масонството - и ед­но правило, пре­об­ла­да­ва­що в на­й-­го­ле­ми­те мис­те­рии на ан­тич­нос­т­та "же­ни не мо­гат да бъ­дат при­ема­ни в ордена. . ."ние ви­дях­ме обаче, че Калиостро при­емал же­ни в Египетските ритуа- ли: и ко­га­то в на­ча­ло­то на 18-то­то столе­тие са ос­но­ва­ли ня­кол­ко дру­жес­т­ва във Франция, ко­ито по външ­на фор­ма при­ли­ча­ли на Свободното-Масонство, но не из­к­люч­ва­ли жени, дамите, естествено, мно­го за­поч­ва­ли да хва­лят та­ки­ва институции, та­ка че ма­сон­с­ки­те братства, виж­дай­ки че те ста­ват непопулярни, въз­п­ри­ели стра­те­ги­ята да ус­та­но­вят "оси­но­вя­ващи" ло­жи за жени, на­ри­ча­ни така, за­що­то вся­ка ло­жа в края на кра­ища­та е тряб­ва­ло да бъ­де оси­но­ве­на от ня­коя ре­дов­на ма­сон­с­ка ложа.

Гранд Ориент на Франция из­ра­бо­ти­ла за­ко­ни за тях­но­то уп­рав­ле­ние и първа­та оси­но­ве­на ло­жа би­ла от­к­ри­та в Париж в 1775 г. . .

Подобни ло­жи се раз­п­рос­т­ря­ха по ця­ла Европа, с из­к­лю­че­ние на Вели- кобритания; но те ско­ро от­пад­на­ха и по­нас­то­ящем се ог­ра­ни­ча­ват са­мо в мястото, къ­де­то пър­во­на­чал­но бя­ха възприети.

/*7/ - Това се от­на­ся до Е. П. Блаватска /1831-1891/, на ко­ято бе да­де­на на­й-­ви­со­ка­та оси­но­ви­тел­на сте­пен на Мемфис-Мизраим Свободно-Масонство в 1888 г. от Джон Йаркър / виж бел. 16 на лек­ция 9 от 16 де­кем­в­ри 1904 г./, след ка­то тя бе из­да­ла сво­ята пър­ва работа: "Разбуле- ната Изида".

Произход на текста

/*1/ - Виж бел. 2 към пред­шес­т­ву­ва­ща­та лекция.

/*2/ - Виж бел. 3 на пред­шес­т­ву­ва­ща­та лекция.

/*3/ - Хирам е жи­вял по вре­ме­то на ца­ру­ва­не­то на Цар Соломон, ко­ето се прес­мя­та ка­то 993-953 пр. Хр. . Четвър­та­та Подраса има сво­ето на­ча­ло в 747 г. пр. Хр. спо­ред Щайнер.

/*4/ - Това е ин­дийс­кия те­ософ­с­ки тер­мин за ог­ром­на кос­ми­чес­ка епо­ха на ево­лю­ция - Манвантара. Период на про­яв­ле­ние та­къв ка­то пла­не­тар­ни­те със­то­яния /Стара Луна, Старо Слънце и пр. /

/*5/ - Това ве­ро­ят­но се от­на­ся до "Неизказуемото име на Бога", ко­ето спо­ред Лудвиг Хелд /тек­с­тът не се чете/. "е труд­на фор­мул­на последо- вателност, съ­от­ветс­т­ву­ва­ща на име­то с 12, 42 или 72 букви, зна­ни­ето на ко­ето раз­к­ри­ва тай­ни­те на Божиите де­ла или Божията ак­тив­ност от на­ча­ло­то до края".

/*6/ - Битие, гл. 3, стих 15.

/*7/ - Виж бел. 6 и 7 на пред­шес­т­ву­ва­ща­та лекция.

Източник на текста

/*1/ -На пре­диш­но­то съб­ра­ние на чле­но­ве на Берлинския Клон /по­не­дел­ник 16 октомври/, Р. Щайнер нап­ра ви след­на­та бе­леж­ка по вре­ме на обя­вя­ва­не­то на след­ва­щи­те дейности: "На след­но­то по­не­дел­ниш­ко съб­ра ние ще го­во­ря за окултизъм, езо­те­ри­ци­зъм и теософия. Желая да обър­на вни­ма­ни­ето ви към факта, че та­зи те­ма ще бъ­де раз­г­ле­да­на в съв­пад с те­ку­щи­те събития. Аз ви мо­ля да по­ка­ни­те кол­ко­то се мо­же по­ве­че членове, как­то и онези, ко­ито жи­ве­ят на по­-го­ля­мо разстояние.

Източник на текста

/2. /Написано на пи­ше­ща ма­ши­на ко­пие от сте­ног­раф­с­ки­те бе­леж­ки на Франц Зайлер. Оригиналното сте­нограф­с­ко ко­пие на то­ва съ­що ми бе­ше пъл­но и че пър­во­то е би­ло по­пъл­ва­но и рес­тав­ри­ра­но по вре­ме на писа­не­то на ма­ши­на от Зайлер, по­ня­ко­га с по­мощ­та на текст, кой­то оче­вид­но е бил на не­го­во разположение.

/3. /Много сък­ра­те­но ко­пие от не­из­вес­т­на ръ­ка в го­лям уни­сон с тек­с­та на /1/

/4. /Много сък­ра­тен текст с пропуски, за­пи­са­ни от Берта Рибщайн.

/5. 8Бележки на Мария Щайнер фон Сиверс.

/6. /Бележки от не­из­вес­т­на ръка.

Основата за от­пе­чат­ва­не­то бе­ше ко­пие /1/ и с ог­лед на /2/ след срав­ня­ва­не с не­го­во­то сте­ног­раф­с­ко ко­пие и дру­ги текстове.

Места в текста, ко­ито не са по­пъл­не­ни в ни­кой от тек­с­то­ве­те на разпо- ложение, са ука­за­ни в след­ва­щи­те бележки.

/*1/ - В две лек­ции 17 и 18 в то­зи том на 23 ок­том­в­ри 1905 г. , от­дел­но за мъ­же и жени.

/*2/ -Тук Р. Щайнер на­мек­ва за не­го­ва­та връз­ка с кръ­га око­ло Марие Еуджиние де­ла Грация във Виена по вре­ме на 80-те го­ди­ни на ми­на­ло­то столетие. Във връз­ка с то­ва виж "Протичането на моя живот".

/*3/ - Случаят за то­ва е в дискусиите, пре­об­ла­да­ва­щи по оно­ва вре­ме меж­ду Църквата и Свободното-Масонство от­нос­но сен­за­ци­он­ния труд на Лео Таксил за са­та­нин­с­ки­те прак­ти­ки на Свободните масони, кой­то ве­че бе се по­явил в сто хи­ля­ди ек­зем­п­ля­ра по вре­ме­то на те­зи разиск- вания. - виж след­ва­ща­та бележка.

/*4/ - Тук р. Щайнер на­мек­ва за ве­че про­чу­та­та Таксил-Воган измама. Лео Таксил /псев­до­ним на Габриел Йоганд Паже/, 1854-1907, въз­пи­тан от Йезуитите и из­вес­тен от 70-тях го­ди­ни ка­то ан­тик­ле­ри­ка­лен пи­са­тел и ос­но­ва­тел на ня­кол­ко сво­бод­но­-мис­ле­щи общества, ста­ва член на Парижкото ло­жа­: ­"Х­ра­мът на чес­т­та на Франция" в 1881 г., ала бил из­к­лю­чен от нея ско­ро след това, по­не­же се пред­по­ла­га­ло да е под­п­ра­вял писма на Брат Юго и Луи Бланк. В 1885 г. той из­ре­жи­си­ра сво­ето по­кай­ва­що връ­ща­не към Църквата. Подчинявай­ки на ен­цик­ли­ка­та на Лъв ХІІІ от 20 ап­рил 1884 г. , Hutanum genis, в ко­ято се изис­к­ва­ше де­мас­ки­ра­не­то на сво­бод­ни­те ма­со­ни ка­то съ­юз­ни­ци на Дявола, той за­поч­ва сво­ята глав­на ра­бо­та "Братята на три­те точки", за­поч­ва сво­ята де­мас­ки­ра­ща бор­ба с дру­ги твор­би от­нос­но не­го­во­то из­фаб­ри­ку­ва­не на сис­те­ма­та "Паладизъм" на Свободното-Масонство и до­ри бе­ше по­ка­нен на час­т­на ауди­ен­ция при Лъв ХІІІ в 1887 г. Невъобразимият ус­пех на Лео Таксил и

Тази ра­бо­та се по­яви ед­ва в 1897 г. оба­че А. Е. Уайт със своя труд "Обо- жанието на дя­во­ла във Франция" или "Въпросът на Луцифер" /Лондон, 1896/ съ­що се смята, че е един от първите.

По то­ва вре­ме в Париж пред го­ля­мо­то съб­ра­ние Таксил на 19 ап­рил 1897 г. призна, че всич­ко то­ва е ед­на пред­на­ме­ре­на из­ма­ма от не­го­ва страна, че Дяволът Бикстру и не­го­ва­та са­та­нин­с­ка не­вес­та мис Воган ни­кога не са съществували. Според "Немския на­ръч­ник на сво­бод­ни­те масони" приз­на­ни­ето на Таксил дош­ло мал­ко по­-ра­но от­кол­ко­то пър­во­на­чал­но се е възнамерявало, "по­ра­ди то­ва че, спо­ред соб­с­т­ве­но­то му признание, той не е мо­гъл по­-на­та­тък да про­дъл­жи сво­ята мистификация, след ка­то се е по­яви­ла кни­га­та на Финдел.

/*5/ - Според Мьонке Берг /тек­с­та не се чете/ Хамбург, 1880/ Лесинг, при не­го­во­то пос­тъп­ва­не в Хамбургска­та ло­жа на 15 ок­том­в­ри 1771 г. бе по­пи­тан от Уважавания Майстор, фон Розенберг: "Сега вие виж­да­те наистина, че аз съм ка­зал истината. Вие не сте от­к­ри­ли ни­що про­ти­во­ре­ли­ги­оз­но или по­ли­ти­чес­ки опасно, нали? "Казва се, че Лесинг е отго- ворил: "О, бих же­лал да бях от­к­рил не­що подобно. То по­ве­че би ме за­до­волило".

/*6/ - Не мо­же да се оп­ре­де­ли към ка­къв текст се от­на­ся­ше Р. Щайнер тук. Обаче, спо­ред Хекетрон, ци­ти­ран и преди, то­ва по­ня­тие ве­че се бе по­яви­ло в 1751 г. /тек­с­та не се чете/.

/*7/ - Това е сте­ног­раф­с­ки­те бе­леж­ки на Зайлер. В текст 1/ е дадено: "та­ка на­ре­чен шотландски? Или съ­щия ри­ту­ал ка­то този, кой­то съ­от­ветс­т­-

/*8/ - За то­ва виж бел. 6 към лекцията, да­де­на на 29 май 1905 г. /лек­ция 18/.

/*9/ - В тек­с­та 1/ "в Мистериите" е за­ме­не­на с "ду­хо­вен свят". В сте­ног­раф­с­ки­те бе­леж­ки на Зайлер те­зи ду ми липсват. За не­го­во­то ма­ши­но­пис­но ко­пие той оче­би­ещо е из­пол­зу­вал тек­с­та /1/.

/*10/ - Това из­ре­че­ние е на­пъл­но във всич­ки бележки. В кни­га­та е дадено, как­то е ко­ри­ги­ра­но от Мария Щайнер в текст /1/.

/*11/ - Сравни също: "Аристотел за Мистерийната Драма" /ан­т­ро­по­соф­с­ки месечник, т. 4, № 9/, "Говор и драма", Лондон1960.

/*12/ - Рудолф Щайнер чес­то бе го­во­рил за Мистериите на Светия Граал по вре­ме­то на те­зи лекции: нап­ример в Берлин на 19 май 1905 и в Ландин, на 29 юли 1906 г.

/*13/ - Двойната лекция, да­де­на на 23 ок­том­в­ри 1905 г. за мъ­же и же­ни от­дел­но /лек­ция 17 и 18 в нас­то­ящия том. /

/*14/ - Това из­ре­че­ние не е ду­ма по дума, как­то е записано. Различните тек­с­то­ве са различни. Текста 1/ преска­ча от то­ва из­ре­че­ние ду­ми­те "ве­ли­ки­те потоци" и на тях­но мяс­то има "си­ла за мъ­же и жени", и свър­ш­ва с ду­ма­та "области", про­пус­кай­ки останалото. Зейлеровото ма­шин­но ко­пие има съ­щи­те думи, а сте­ног­рафски­те бе­леж­ки тук имат пропуск. В тек­с­тът на Рибщайн 4/ откриваме: "сим­во­ли­те са свър­за­ни с въпроси, про­ти­ча­щи по це­лия свят, кой­то оз­на­ча­вай­ки . . . ос­нов­ни мъж­ки и жен­с­ки сили". Бележките на Мария Щайнер фон Сиверс да­ват следното: "Двата по­ла са са­мо из­раз на две ве­ли­ки течения, ко­ито зас­та­ват пред нас ка­то за­кон на полярността". Отпечатването е би­ло прег­ле­да­но от редактора, за да му се да­де раз­би­ра­емо значение.

/*15/ - Виж бел. 10 към лекцията, да­де­на на 22 май 1905 /лек­ция 12/.

/*16/ - "Одушевяване /Beseclung/, "завладяване"/Beriegung/. Текстовете 1/ и 2/ имат първото; текст 4/ последното.

/*17/ - Въпросната ду­ма "природа" бе да­де­на в текст 1/ и 2/, но от­със­т­ву­ва в дру­ги­те текстове.

/*18/ - Това из­ре­че­ние бе­ше не­пъл­но в тек­с­то­ве­те 1/ и 2/ и бе за­вър­ше­но от тек­с­то­ве­те 4/ и 5/.

/*19/ - Очебиещо тук Р. Щайнер го­во­ре­ше за Легендата за "Бедният Хенрих", съ­чи­не­на от Хартман фон Ауе /1165-С 1215/, съв­ре­мен­ник на Волфрам Ешенбах. /виж съ­що бел. 13/. Рудолф Щайнер твър­де чес­то гово­ре­ше за то­ва сти­хот­во­ре­ние в края на та­зи лекция.

/*20/ - Това из­ре­че­ние се явя­ва са­мо в текст 1/. Текстът на Рибщайн 4/, от дру­га­та стра­на е един­с­т­ве­ни­ят текст, кой­то съ­дър­жа след­но­то изре-

/*21/ - Текст 1/ съ­дър­жа "об­щес­т­ве­на си­ла­"­/тек­с­та не се чете/. В доб­ро­то ко­пие на Зайлер е "свър­з­ва­ща сила" /тек­с­тът не се чете/, ала в сте­ног­раф­с­ко­то ко­пие на Зайлер, /тек­с­тът не се чете/ мо­же да бъ­де про­че­те но. Целият текст, вкл. пред­шес­т­ву­ва­щия па­раг­раф е да­ден в тек­с­та на Рибщайн 4/ по след­ния начин: "Обектив­на лю­бов при­със­т­ву­ва­ше в боговете, ко­ито съз­да­до­ха космоса. Нещо свръх­чо­веш­ко се задвижваше, кое то днес е разбираемо, което, по­-къс­но ще бъ­де любов. Манас, Будхи, Атма е свър­з­ва­ща­та сила, ко­ято да­ва власт над Кръста".

/*22/ - Изглежда, че тек­с­то­ве­те тук не са мно­го яс­но схванати. Значение има, че са­мо три­ъгъл­ни­кът е спо­менат и ни­що не се го­во­ри за хексагра- ма. Но след ду­ми­те в сте­ног­раф­с­ко­то ко­пие на Зайлер: "Средновековни­ят окул­тист из­ра­зя­ва­ше сим­во­ла на Светия Граал. . . във фор­ма­та на триъгълник", той е на­ри­су­вал един хексаграм, кой­то е мо­гъл да бъ­де на­ри­су­ван са­мо по време, ко­га­то е писал.

Двата три­ъгъл­ни­ка и хек­саг­ра­ма­та в нас­то­ящия том се въз­п­ро­из­ве­де­ни от тек­с­та на Рибщайн 4/, кой­то да­ва и на­й-­го­ля­мо­то чис­ло диаграми. В тек­с­та 6/ ди­аг­ра­ма­та с тек­с­та са да­де­ни по след­ния начин:

"Този три­ъгъл­ник е сим­вол на Светия Граал и съ­що сим­вол за съ­буж­да­що­то се съ­вър­шен­с­т­во в живите. Това е Силата на Христос, ко­ято е опи­са­на ка­то "Врил" в "Занони". Тя съ­щес­т­ву­ва по­нас­то­ящем в еле­мен­тарно за­ро­диш­но със­то­яние и ще дой­де в бъ­де­ще онази, ко­ято ще фор­ми­ра ис­тин­с­ко­то съ­дър­жа­ние на Висшите Степени, именно, Царското Изкуство. Човек тряб­ва да пос­тиг­не то­ва за се­бе си съв­сем сам без мно­го да за­да­ва въпроси".

Текстът 6/ съ­що съ­дър­жа един вариант, кой­то не се на­ми­ра в дру­ги­те текстове: "Всичко, ко­ето е из­ра­зе­но чрез изкуството, на­ука и религия, дотолкова, до­кол­ко­то не е да­де­но от бо­го­ве­те - и сле­до­ва­тел­но стои под зна­ка на Кръста - е из­в­ле­че­но от Свободното-Масонство.

Другите тек­с­то­ве ня­мат те­зи диаграми. За обяс­не­ние на хек­саг­ра­ма­та ка­то сим­вол виж лек­ция на Щайнер от 12 яну­ари 1924 г. , съ­дър­жа­ща се в "Розенкройцерството и съв­ре­мен­но посвещение". Лична за­бе­леж­ка от­нос­но хек­саг­ра­ма е за­пи­са­на от Александър Стракош. В къщата, ко­ято е съг­ра­де­на за ан­т­ро­по­соф­с­ка­та ра­бо­та в Щутгард, Ландхаус Щрасе 70, в 1911г. хек­саг­ра­ма бе из­ра­бо­тен в гор­на­та част на про­зор­ци­те на глав­ния хол. Стракош, кой­то е очак­вал да ви­ди пен­таг­ра­ма по­пи­тал Рудолф Щайнер за не­го и по­лу­чил отговора: "Хексаграма фак­ти­чес­ки е зна­кът на Христос и на Венерината еволюция".

/*23/ - Текст 1/ съ­дър­жа ду­ма­та "Христос" вмес­то ду­ма­та "Кръст" но от дру­га стра­на Зайлеровото чис­то копие, как­то и текст 4/ на Рибщайн, имат "Кръст".

/*24/ - Съчинено око­ло 1200-1210 г. Най-напред из­да­де­но в 1477 г. Забравено за мно­го го­ди­ни и от­но­во ста­на­ло из­вес­т­но в 1750 г. Първо кри­тич­но из­да­ние на Лахман /1833/ пос­лед­ва­но от мно­жес­т­во други. Английски пре­во­ди 1894 г. в стихове; из­да­де­на в Ню Йорк 1961 г. и в кла­си­ци­те на Пенгуин 1980 г.

/*25/ - Лорд Литън, "Идващата раса" 1870, Лондон. Преведено на нем­с­ки от Гюнтер Вахсмут чрез вну­ше­ни ето на Щайнер, Щутгард 1922 г.

В от­го­вор на един въпрос, пос­та­вен на Р. Щайнер в края на ед­на лекция, дър­жа­на в Лайпциг 13 ок­том­в­ри 1906 г. от­нос­но зна­че­ни­ето на Врил, той ка­зал следното: "Всичко, ко­ето ня­ко­га пре­ди е би­ло пред­с­та­ве­но в света, от­но­во ще се върне. Силата Врил е в ос­но­ва­та на не­що мно­го специално. Понастоящем чо­век мо­же да из­пол­зу­ва са­мо си­ли­те на ми­не­рал­но­то царство. Гравитацията е ми­не­рал­на­та сила, елек­т­ри­чес­т­во­то - също. Изграждането на же­лез­ни­ци­те го дъл­жим на въглищата. Онова, ко­ето чо­ве­кът не знае да из­пол­зу­ва оба­че е енер­ги­ята на растенията. Силата, ко­ято под­тик­ва стръ­ко­ве­те на жи­то­то да вър­вят на­го­ре в ед­на нива, е все още ла­тент­на сила, ко­ято чо­век един ден ще из­пол­зу­ва в своя служба, как­то си­ла­та на въг­ли­ща­та Това е Врил. Това е съ­ща­та сила, ко­ято фа­ки­ри­те все още използуват. Те жи­ве­ят в ата­ви­зъм - бе­лег на ед­но пра­ро­ди­тел­с­ко състояние".

/*26/ - Обясненията на сим­во­ла Тау са час­тич­ни и тек­с­то­ве­те се раз­ли­ча­ват по думи.

Текст 1/ каз­ва следното: "Знакът Тау иг­рае важ­на ро­ля в Свободното-Масонство. Той всъщ­ност не е ни­що дру­го ос­вен един Кръст ка­то гор-­

ното ра­мо е махнато. Във фи­гу­ра­ти­вен сми­съл сле­до­ва­тел­но е про­пус­на­то ми­не­рал­но­то цар­с­т­во

Но за да мо­же изоб­що да се по­лу­чи Кръста, тряб­ва да се вне­се в упот­ре­ба и рас­ти­тел­но­то царство, чрез ко­ето се по­лу­ча­ва Кръстът, со­чещ нагоре"

Текстът и сим­во­лът на 1/ и две­те са несигурни. Мария Щайнер, ко­ято вед­нъж нап­ра­ви под­гот­ви­тел­ни ко­рек­ции на 1/ ос­та­ви сим­во­ла в пър­во­на­чал­на­та му фор­ма и го за­ме­ни със следното: "За да мо­же да се дос­тиг­не до Кръстът изобщо, рас­ти­тел­но­то цар­с­т­во тряб­ва да вле­зе в употреба, чрез ко­ето ще се по­лу­чи со­че­щия на­го­ре Кръст Т

В текст 2/ се да­ва следното: "Този Тау знак иг­рае важ­на ро­ля в Свобо- дното-Масонство. Той не е ни­що дру­го ос­вен Кръста. Само ед­но ра­мо липсва. Изоставено е ми­не­рал­но­то царство, за да се дос­тиг­не до Кръста. Ако поз­во­ли­те да вле­зе рас­ти­тел­но­то царство, по­лу­ча­ва­те на­го­ре со­че­щия Кръст ". В сте­ног­раф­с­ки­те бе­леж­ки тук има про­пус­на­то след думи- те: "за да се дой­де до Кръста". Вместо сим­во­ла е вмък­на­то след "на го­ре со­че­щия Кръст", ко­ето е би­ло про­пус­на­то в чис­то­то копие.

Текстът 4/ има само: "Тау иг­рае важ­на ро­ля Т. Не е ни­що ос­вен Кръста. Ако про­из­во­ди­тел­на­та си­ла на расте­ни­ето . . "Значително е, че сим­во­лът Тау е бил нарисуван, ала не об­рат­на­та форма, в един текст, кой­то иначе да­ва на­й-­го­ля­мо­то чис­ло диаграми.

Текст 6/ има следното: "Тау е Кръстът, от кой­то е пре­мах­на­то гор­но­то рамо. Изоставено е ми­не­рал­но­то царство, чо­ве­кът ве­че го контролира. Тъй ка­то ако чо­век ос­та­ви да нав­ле­зе и рас­ти­тел­но­то царство, то­га­ва се дос­ти­га до онова, ко­ето се раз­ви­ва от земята, от ду­ша­та ка­то си­ла над зе­мя­та е сим­вол на бъ­де­ще­то Свободно-Масонство.

Другите тек­с­то­ви не съ­дър­жат ни­що за това.

/*27/ - Двойна лек­ция на 23 ок­том­в­ри 1905 г. , за мъ­же и же­ни от­дел­но /лек­ция 17 и 18/.

/*28/ - В лек­ци­ята от 28 де­кем­в­ри 1905 г. /още неиздадена/, Р. Щайнер казва: "Позволете ми да прик­лю­ча мо­ите наб­лю­де­ния на ста­ра­та го­ди­на с нещо, ко­ето вед­нъж ве­че съм ка­зал /в лек­ци­ите от де­кем­в­ри 1904 г., вклю­че­ни в нас­то­ящия том/. Една ог­ром­на ра­бо­та на раз­ру­ше­ние ста­ва око­ло нас, ко­ято един наб­лю­да­те­лен чо­век мо­же да я ви­ди - до­ри и ако не е яс­но­ви­дец - че ние сто­им в на­ча­ло­то на ед­на ве­ли­ка ра­бо­та на раз- рушение, включ­ва­що външ­на­та ма­те­ри­ал­на кул­ту­ра такава, как­ва­то се е раз­ви­ла през пос­лед­ни­те ве­ко­ве - тъй ка­то ма­те­ри­ал­но­то раз­ви­тие мо­же да стиг­не са­мо до из­вес­т­на точка".

/*29/ - Американецът Джон Уорълд Кили /ро­ден 1837 г. / пре­диз­вик­ва мно­го шум око­ло се­бе си във вто­ра та по­ло­ви­на на 19-то­то сто­ле­тие чрез из­на­ми­ра­не­то на "Себе-мотор", т. нар. Кили-мотор. Един трак­тат върху

/*30/ - Текст 1/ и 2/ имат: "Тау на Светия Граал". Другите тек­с­то­ве ня­мат то­зи пасаж. Образът на Светия Граал е ко­рек­ция на Мария Щайнер; мо­же би оба­че то­ва да е греш­ка при при­пис­ва­не­то и би тряб­ва­ло да бъде: "Тау бе" /т. е. "гълъб"/ на Светия Граал.

/*31/ - Виж в то­зи текст по­-къс­ни­те лек­ции на Р. Щайнер: "Проблемът за Фауст, 12 лекции, Дорнах меж­ду 13 сеп­тем­в­ри 1916 и 19 яну­ари 1919 г.

/*32/ - Тук Р. Щайнер има пред­вид Секцията, от­на­ся­ща се до кул­та и сим­во­лиз­ма на не­го­ва­та Езотерична Школа, ко­ято той точ­но ще­ше да основе. Във връз­ка с то­ва виж: "Насоката на моя живот", гл. 37.

ОТНОСНО ПРЕПИСИТЕ НА ЛЕКЦИИТЕ

Извлечение от автобиографията на Рудолф Щайнер, гл. 35.

Резултатите на мо­ята ан­т­ро­по­соф­с­ка ра­бо­та са, първо, кни­ги пред­наз­на­че­ни за об­ща­та публика; второ, го­лямо чис­ло лек­тор­с­ки курсове, пър­во­на­чал­но счи­та­ни ка­то час­т­ни пуб­ли­ка­ции и про­да­ва­ни са­мо на чле­но­ве на Теософското /по­-къс­но Антропософското/ Общество. Курсовете пред­с­тав­ля­ват по­ве­че или по­-мал­ко точни бележки, дър­жа­ни по мо­ите лекции, ко­ито по лип­са на вре­ме аз не съм в със­то­яние да коригирам. Аз бих пред­по­чел из­го­во­ре­на­та ду­ма да ос­та­не из­го­во­ре­на дума. Ала чле­но­ве­те же­ла­еха да се от­пе­ча­тат кур­со­ве­те за лич­на употреба. По то­зи на­чин те възникнаха. Ако аз бих бил в със­то­яние да ги ко­ри­ги­рам ог­ра­ни­че­ни­ето за членове само не би би­ло не­об­хо­ди­мо още от са­мо­то начало. Сега ве­че ог­ра­ни­че­ние то от­пад­на пре­ди око­ло ед­на година.

В мо­ята Автобиография е спе­ци­ал­но не­об­хо­ди­мо да ка­жа ду­ма от­нос­но как мо­ите кни­ги за об­ща­та пуб­лика, от ед­на страна, и час­т­но от­пе­ча­та­ни­те курсове, от друга, при­над­ле­жат на онова, ко­ето аз да­дох и раз­ра­ботих ка­то Антропософия.

Някой, кой­то би же­лал да прос­ле­ди мо­ята външ­на бор­ба и уси­лие да пред­с­та­вя Антропософията по начин, под­хо­дящ за съв­ре­мен­но­то съз­на­ние тряб­ва да нап­ра­ви то­ва чрез твор­би­те ми, пуб­ли­ку­ва­ни за об­що раз- пределение. В тях аз оп­ре­де­лям мо­ето по­ло­же­ние по от­но­ше­ние на фи­ло­соф­с­ки­те уси­лия на съвремието. Те съ­дър­жат оно­ва ко­ето за моя духо-

вен взор ста­ва­ше все по­-­яс­но определено, сгра­да­та на Антропософи­ята - наистина, не­до­из­пи­па­на по мно­го насоки.

Ала въз­ник­на дру­го изискване, раз­лич­но от то­ва да се да­дат под­роб­нос­ти за Антропософията и от­да­вай­ки се­бе си един­с­т­ве­но на проблеми, свър­за­ни с пре­да­ва­не фак­ти ди­рек­т­но от ду­хов­ния свят за об­щия кул­турен жи­вот в днеш­но време: Изискването да за­до­во­ля­ва на­пъл­но вът­реш­на­та нуж­да и ду­хов­ни­те въж­де­ления на членовете.

Особено сил­ни бя­ха изис­к­ва­ни­ята да се хвър­ли свет­ли­на чрез Антропо- софията вър­ху Евангелията и Библи­ята изобщо. Членовете же­ла­еха да имат кур­со­ве от лек­ции вър­ху те­зи откровения, да­де­ни на чо­ве­чес­т­во то. За за­до­во­ля­ва­не на те­зи нуж­ди чрез час­т­ни лек­тор­с­ки кур­со­ве въз­ник­на друг фактор: На те­зи лек­ции при­със­т­ву­ва­ха са­мо членове. Те бя­ха за­поз­на­ти с ос­нов­но­то съ­дър­жа­ние на Антропософията. Аз мо­жех да се обър­на към тях ка­то към хора, нап­ред­на­ли в ан­т­ро­по­соф­с­ко­то познание. Под- ходът, кой­то аз въз­п­ри­ех в те­зи лек­ции не бе под­хо­дящ за пи­са­не на трудове, пред­наз­на­че­ни пър­во­на­чал­но за об­ща­та публика.

В те­зи час­т­ни кръ­го­ве аз мо­жех да фор­му­ли­рам онова, ко­ето имах да ка­жа по начин, кой­то аз бих бил задължен да променя, ако то­ва бе пла­ни­ра­но пър­во­на­чал­но за об­ща­та публика.

Така пуб­лич­ни­те и час­т­ни пуб­ли­ка­ции са всъщ­ност две твър­де раз­лич­ни неща, из­г­ра­де­ни вър­ху раз­лич­ни основи. Публикуваните кни­ги са пряк ре­зул­тат от мо­ите вът­реш­ни уси­лия и вът­ре­шен труд, до­ка­то час­т­но от­пе­ча­та­ни­ят материал, включ­ва вът­реш­ни­те нуж­ди на чле­но­ве­те и моя жив опит от то­ва оп­ре­де­ля­ше форма­та на лекциите.

Обаче ни­що ни­ко­га не бе казано, ко­ето да не е един­с­т­ве­но ре­зул­тат на моя пряк опит, на рас­тя­що­то съ­държа­ние на Антропософията. Не мо­же и да ста­ва ду­ма за съг­ла­су­ва­не с пре­ду­беж­де­ни­ята и пред­по­чи­та­ни­ята на членовете. Всеки, кой­то че­те те­зи час­т­ни от­пе­ча­та­ни лекции, мо­же да ги въз­п­ри­ема ка­то пред­с­тав­ля­ва­щи Антропософията в пъ­лен смисъл. Така бе въз­мож­но без ни­как­во ко­ле­ба­ние - ко­га­то оп­лак­ва­ни­ята в то­ва нап­рав­ле­ние ста­на­ха нас­то­ятел­но - да се от­к­ло­ним от оби­чая си да раз­да­ва­ме то­зи ма­те­ри­ал са­мо на чле­нове. Но тряб­ва да се има предвид, че по­ня­ко­га пог­реш­ни па­са­жи се по­явя­ват в те­зи лек­тор­с­ки доклади, неп­регле­да­ни от мен.

Правото да се съди този частен материал, раз­би­ра се, мо­же да бъ­де да­де­но са­мо на някой, кой­то има пред­ва­ри­тел­но не­об­хо­ди­ма­та ос­но­ва за та­ка­ва присъда. И по от­но­ше­ние на по­-го­ля­ма­та част на то­зи ма­те­ри­ал то­ва оз­на­ча­ва поне зна­ние за чо­ве­ка и за кос­мо­са дотолкова, до­кол­ко­то то е би­ло пред­с­та­ве­но във свет­ли­на­та на Антропософията, а съ­що и зна­ние за онова, ко­ето съ­щес­т­ву­ва ка­то "Антропософска ис­тория" в онова, ко­ето е би­ло да­де­но от ду­хов­ния свят.

жүктеу/скачать 0.63 Mb.

Достарыңызбен бөлісу: