Лекции държани в Берлин между 23. 1904 и 1906 г превод от английски: вера гюлгелиева нередактиран превод изготвил: петър иванов райчев препис от копие

Източник на текста

/*1/ - Според ле­ген­да­та ри­ту­алът Мемфис се пред­ла­га да е ус­та­но­вен от един мъж, на­ре­чен Ормузд, кой­то е бил обър­нат в Християнство през 46 г. сл. Хр. от Св. Апостол Марко. Казва се, че Кръстоносците пре­нес­ли то­ва ма­сон­с­ко зна­ние от Светата Земя и ос­но­ва­ли ед­на Велика Ложа в Шотландия през 12-то­то столетие. Легендата е по­чер­пи­ла име­то Мис- раим от Мизраим, еди от си­но­ве­те на Хам. Той до­шъл в Египет, зав­ла­дял стра­на­та и я на­ре­къл по свое име /Мисраим или Мизраим - древ­но име за Египет/. Учението за Изис, Тифон и пр. се пред­по­ла­га да е дош­ло от него. Виж Щустер: /не се чете/ /том 2, Лайпциг, 1906 г./. Според Хе- кетрон: /"тай­ни­те Общества", кн. 8, гл. 20/, еги­пет­с­ко­то ма­сон­с­т­во е би­ло ос­но­ва­но от Калиостро. Ритуалът на Мисраим се при­пис­ва спо­ред Хекетрон, кн. 8, гл. 10 на ед­но ос­но­ва­ва­не в Милано през 1805 г. , т.е. 10 го­ди­ни след пред­по­ла­га­ема­та смърт на Калиостро, ко­ето ос­но­ва­ва­не е би­ло нап­ра­ве­но от ня­кол­ко ма­со­ни "на които би­ло от­ка­за­но при­ема­не във Върховния Велик Съвет". Ритуалът на Мемфис се казва, че е ко­пие на Ритуала на Мисраим и бе­ше ос­но­ван в Париж, 1839 г. Предполага се, че той е бил съ­че­тан с Ритуала на Мисраим към края на 19-то­то столетие, от ко­га­то е из­вес­т­но ка­то "Мемфис-Мисраим Ритуал". Джон Йаркър /Виж бел. 16/, "аб­со­лют­ни­ят Суверен Велик Майстор във Вели- кобритания и Ирландия на Съчетаните Шотландски Мемфистки и Ми- сраимски Ритуал", ус­та­но­вя­ва Велик Ориент /Великата Ложа/ за Гер- мания в 1902 г.

/*2/ - Граф Александър Калиостро, пред­по­ла­га са иден­ти­чен със си­ци­ли­ане­ца Йосиф Балсамо - факт, кой­то са­ми­ят той оба­че ви­на­ги под­чер­та­но от­ри­чал - е ум­рял във Ватиканския зат­вор в 1795 г. Заедно с граф Сен Жармен той се смя­та за ед­ни от на­й-п­ро­ти­во­ре­чи­ви­те фи­гу­ри на 18то­то
столетие. В раз­ка­за за не­го­вия жи­вот от Франсоа Рибадю Дюма: /"Кали- остро, Ален и Ънуин, 1967 г. / пра­ви се уси­лие да се изяс­нят све­денията. Например бе ци­ти­ра­но от Протокола на съ­доп­ро­из­вод­с­т­во­то на Инкви- зицията, че "не е би­ло въз­можно да се на­ме­ри ни­то един сви­де­тел сред об­ви­ни­те­ли­те на Калиостро, кой­то да бе поз­на­вал Балсамо". По-нататък, ци­ти­ра се па­саж от кни­га­та "Ученият историк" на Калиостро в "Учите- лят, не­поз­на­ти­ят Калиостро" д-р Марк Хавен: "Никой не е доказал, че Балсамо и Калиостро са ед­но и съ­що лице; ни­то Морант, ни­то Гьоте, ни­то Комисарят Фонтен, ни­то пък съ­доп­ро­из­вод­с­т­во­то на Светата Инкви- зиция е на­ми­ра­ла до­ку­мент, кой­то да из­к­люч­ва вся­ко съмнение".

/*3/ - В бе­леж­ки­те на Мария Щайнер фон Сиверс се казва, че е 5530 години. Според Хекатрон /кн. 8, гл. 20/ 5557 го­ди­ни /виж бел. 13/. Ри- бадю Дюма /в го­ре­ци­ти­ра­ния труд/ твърди, че Калиостро е ос­та­вил мно­го трудо­ве за се­бе си, сред ко­ито е един, озаглавен: "Изкуството за про­дъл­же­ние на живота". Всичките, с из­к­лю­чение на не­го­вия "Египетски ритуали", са изчезнали. Както казва, Рибадю Дюма: "Ако не са би­ли из- горени, те на­вяр­но се на­ми­рат в ар­хи­ви­те на Ватикана. Нека да се на- дяваме, че, в свет­ли­на­та на но­ви­те идеи за еку­мени­чес­ко дви­же­ние и по­ми­ре­ние с "от­де­ле­ни­те Братя", Ватиканската биб­ли­оте­ка ня­кой ден ще по­ка­же те­зи лю­бо­пит­ни документи, ко­ито Калиостро тол­ко­ва чес­то спо­ме­на­ва­ше и чрез ко­ито той мо­же да бъ­де въз­с­тановен".

/*4/ -Това по­ло­жи­тел­но ста­на по вре­ме на Лекция 5, да­де­на на 4 но­ем­в­ри 1904 г. , ма­кар че то­ва не е от­бе­ляза­но в бележките.

/*5/ - Майбъл Колинс /псев­до­ним на гос­по­жа Кенингдел-Кук/, 1851-1927 е би­ла ед­на от на­й-­доб­ри­те ав­торки на Теософското Общество. Р. Щай- нер на­пи­сал мно­го доб­ра оцен­ка за ней­на­та но­ве­ла "Флита, ис­тин­с­ката ис­то­рия на ед­на чер­на магьосница", ко­га­то се яви­ла за пър­ви път в нем­с­ки превод. Тя е би­ла пуб­ли­ку­ва на през март 1905 г. в сп. "Луцифер-Гнозис" и се на­ми­ра в пъл­но­то из­да­ние на нем­с­ки в тру­до­ве­те на Р. Щайнер, т. 34.

/*6/ - Виж бел. 4, към лек­ция 5, дър­жа­на на 4 но­ем­в­ри 1094 г.

/*7/ - Според из­ло­же­ни­ето на ма­дам Идамер Графът ка­зал на нея: Мадам, оне­зи ко­ито се­ят ветрове, ще по­жъ­нат бури: то­ва е ко­ето е ка­за Исус в Евангелията, мо­же би не пре­ди мене, все пак не­го­ви­те ду­ми са за­па­зе­ни писмено, мог­ло е да се из­пол­зу­ват са­мо моите". Цитирано от Хейър: /не се чете/, /из­да­ние 1956 г. /. Тези ду­ми оба­че не се по­явя­ват в Новия Завет, а в Стария Завет, Осия, гл. 8, ст. 7. /Виж съ­що из­каз­ва­не­то в лекция 5 на 4 но­ем­в­ри 1904 г. /.

/*8/ - Смята се той да е ум­рял в Екернфьорде на 27 фев­ру­ари 1784 г. За до­ка­за­тел­с­т­во на то­ва е ре­гис­тъ­ра на по­кой­ни­ци­те на цър­к­ва­та Св.
Николай в Екернфьорде спо­ред кой­то той е бил "скром­но погребан" на 2 март 1784 г.

/*9/ - Принц Карл, 1744-1836, син на уп­рав­ля­ва­щия Ландграф Фредерик Втори, дат­с­ки ге­не­рал и уп­ра­ви­тел на граф­с­т­ва­та Шлезвиг и Холщайн. Неговата сво­бод­но­-ма­сон­с­ка творба: /на ла­тин­с­ки и не се чете/, по­явила се в 1824 г. Неговите спомени, ко­ито бя­ха про­дик­ту­ва­ни в 1816/17 г. се по­явя­ват в Копенхаген в 1861 г. и в нем­с­ки превод, в Касел в 1866 г. В пос­лед­но­то мо­же да се на­ме­ри един ра­порт от­нос­но Граф Сен Жармен.

/*10/ - Виж Карл Хейър: /на ла­тин­с­ки не се чете/

/*11/ - Рудолф Щайнер оче­вид­но ос­но­ва­ва сво­ето из­ло­же­ние вър­ху ед­на ста­тия от Изабел Купър-Оклей в спи­са­ни­ето "Гнозис" от 15 де­кем­в­ри 1903 г. в от­на­ся­щи се до гор­ния па­саж /ци­ти­ран от: "Граф Сен Жармен" от Изабел Купър-Оклей, /четем:

"Франц Грефер ни е ос­та­вил лю­бо­пит­ния раз­каз за ед­но пъ­ту­ва­не на Сен Жармен до Виена. За не­щас­тие то­ва опи­са­ние не е съв­сем задоволител- но. Самият Грефер казва, че то е би­ло пи­са­но на 15 юни, дъл­го след съ- битието. Тай казва: "Едно странно, не­въз­мож­но да му се про­ти­во­дейс­т­ву­ва чув­с­т­во ме е при­ну­ди­ло да за пи­ша още един път те­зи неща, след тол­ко­ва дъл­го време, точ­но днес юни 1843 г.". По-нататък аз пра­вя забележката, че те­зи съ­би­тия до­се­га не са би­ли описани".

"Един ден бе разпространено, че граф дьо Сен Жармен, на­й-­за­га­дъч­ни­ят от всич­ки не­раз­би­ра­еми личности, е във Виена. Електрически шок пре­ми­на през всички, ко­ито зна­еха име­то му. Нашият окул­тен кръг бе­ше все­ця­ло развълнуван: Сен Жармен е във Виена!

Едва Грефер и не­го­ви­ят брат Рудолф са се око­пи­ти­ли от учуд­ва­ща­та но­ви­на и той от­ле­тя­ва до Хиниберг, не­го­во­то име­ние къ­де­то са не­го­ви­те документи. Сред тях мо­же да се на­ме­ри ед­но пре­по­ръ­чи­тел­но пис­мо от Казанова, сър­деч­ния авантюрист, с ко­го­то той се за­поз­на­ва в Амстер- дам, ад­ре­си­ра­но до Сен Жармен.

Той бър­за да се вър­не в мес­то­ра­бо­та­та си: и там от сек­ре­та­ря бил ин- формиран: "Преди един час един гос­подин бе­ше тук, чий­то вън­шен вид учу­ди всич­ки ни. Този гос­по­дин бе­ше ни­то висок, ни­то нисък, не­го­ва­та фи­гу­ра бе­ше учуд­ва­що пропорционална, всич­ко око­ло не­го но­се­ше бе­ле­га на благородство. . . Той ка­за на френски, ка­то че на са­мия се­бе си, без да се без­по­кои за ни­кой от присъствуващите, думите: "Аз жи­вея във Федълхоф, стаята, в ко­ято е жи­вял Лайбниц в 1713 г". Ние то­ку-­що щях­ме да проговорим, ко­га­то той ве­че беше изчезнал. Този пос­ле­ден час, как­то виж­да­те господине, ние сме стъписани. . . "

След пет ми­ну­ти се дос­ти­га до Федълхоф. Стаята на Лайбниц е празна. Никой не знае ко­га "аме­ри­кан­с­ки­ят господин" ще се завърне. . Що се от­на­ся до ба­га­жа му, ни­що не се виж­да ос­вен ед­на мал­ка же­ляз­на кутия. Наближава обед. Ала кой би си мис­лил да обядва! Графър ме­лан­хо­лич­-
но е под­тик­нат да оти­де и на­ме­ри ба­рон Линден; на­ми­ра го в "Енте". Те оти­ват с ка­ре­та до Ландщрасе, от­къ­де­то не­що ги кара, ня­как­во не­яс­но предчувствие, да пъ­ту­ват с по­щен­с­ка бързина.

Лабораторията е отключена; ед­нов­ре­ме­нен вик на учуд­ва­не из­ка­ча от двамата; на ед­на ма­са е сед­нал Сен Жармен, спо­кой­но че­те един ръко- пис, кой­то е твор­ба на Парацелз. Те зас­та­ват не­ми на прага; тайн­с­т­ве­ни­ят не­ка­нен гост бав­но зат­ва­ря кни­га­та и бав­но става. Добре зна­ят и два­ма­та учу­де­ни мъже, че то­ва яв­ле­ние не мо­же да бъ­де ни­кой друг в све­та ос­вен чо­ве­кът на чудесата. Описанието на сек­ре­та­ря бе­ше сян­ка в срав­нение с реалността. Като че ли свет­ло ве­ли­ко­ле­пие об­ви­ва­ше ця­ла­та му фигура. Достойнство и ве­ли­чес­т­ве­ност се изявяваха. Двамата мъ­же бя­ха безмълвни. Графът пра­ви ня­кол­ко стъпки, за да ги посрещне. Те влизат. С при­ме­рен тон, без формалности, а един не­опи­су­ем звън­тящ тенор, оча­ро­ващ на­й-­вът­реш­на­та душа, той каз­ва на френ­с­ки на Грефер: "Вие има­те пис­мо за пред­с­та­вя­не от гос­по­дин фон Зайнгалд, но то не е не­об­ходимо. Този гос­по­дин е ба­рон Линден. Аз знаех, че вие и два­ма­та ще бъ­де­те тук в то­зи момент. Вие има­те и дру­го пис­мо до мен от Брюел. Ала ху­дож­ни­кът не мо­же да бъ­де спасен, не­го­ви­ят бял дроб е свършен, той ще ум­ре на юли 8, 1805 г.

Постепенно Сен Жармен пре­ми­на­ва в тър­жес­т­ве­но настроение. За ня­кол­ко се­кун­ди той ста­ва ка­то втвърден ка­то статуя. Очите му, ко­ито ви­на­ги са би­ли мно­го из­ра­зи­тел­ни ста­ват тъ­пи и безцветни. Изведнъж цяло­то му съ­щес­т­во от­но­во се оживява. Той пра­ви дви­же­ние с ръка, ка­то че сиг­нал за сво­ето тръгване, след то­ва казва: "Напускам, не ме посеща- вайте. Още вед­нъж ще ме видите. Утре ве­чер заминавам; има го­ля­ма ну- жда от мен в Константинопол; след то­ва в Англия, там да под­гот­вя две изобретения, ко­ито ще има­те през след­ва­що­то сто­ле­тие - вла­ко­ве и параходи, те ще бъ­дат не­об­хо­ди­ми за Германия. Сезоните пос­те­пен­но ще се променят, пър­во пролетта, а след то­ва и лятото. Това е пос­те­пен­но­то спи­ра­не на са­мо­то време, ка­то обя­вя­ва­не края на цикъла. Аз го виж­дам цялото; ас­т­ро­ло­зи­те и ме­те­оро­ло­зи­те не зна­ят нищо, по­вяр­вай ми; Необходимо е чо­век да е учил в Пирамидите, как­то аз съм учил. Към края на то­зи век аз ще из­чез­на от Европа и ще се при­бе­ра в об­лас­т­та на Хималаите. Аз ще почивам; тряб­ва да почина. След точ­но 85 го­ди­ни хо­ра­та от­но­во ще ме ви­дят */*Казано в 1790 г. Точно 85 г. по­-къс­но /1875/ бе ос­но­ва­но Теософското Общество/. Довиждане, аз ви обичам". След из­го­вар­ва­не­то на те­зи тър­жес­т­ве­ни думи, Графът пов­то­ри зна­ка с ръ­ка­та си. Двамата адепти, по­бе­де­ни от си­ла­та на та­ки­ва не­из­пи­та­ни до се­га впечатления. В съ­щия мо­мент за­ва­ля­ва си­лен дъжд и проз­ву­ча­ва гръ- мотевица. Инстинктивно те се връ­щат в ла­бо­ра­то­ри­ята за подслон. От- варят вратата. Сен Жармен ве­че не е там. . .
/*12/ - Тук изглежда, че се има пред­вид ед­но лице, вмес­то една, група лица. Хекетрон, ка­то го­во­ри за ор­де­на на Мемфис, казва, че: "той раз­ра­бот­ва 32 сте­пе­ни и обе­ма мно­го по­-­об­ши­рен ри­ту­ал от дейс­т­ву­ва­щи те степен, от­кол­ко­то кой и да е друг ритуал, вся­ка от не­го­ви­те 33 сте­пе­ни има своя под­хо­дящ и сло­жен церемониал, лес­но под­ре­ден за предаване, и не­го­ви­те тит­ли са из­чис­те­ни от не­ле­пи претенции. Неговото уп­рав­ле­ние е стро­го представително, как­то при на­ша­та соб­с­т­ве­на по­ли­ти­чес­ка конституция. Тридесет и вто­ри­ят и 31-ят са първият, вторият, тре­ти­ят и чет­вър­ти­ят чле­но­ве на ръ­ко­вод­с­т­во­то на уп­ра­ви­тел­но­то тяло, Сената и Съвета и об­ра­зу­ват Мистичния Храм и Юридическия Трибунал, пред­се­да­тел­с­т­ву­ва­щия член на ръ­ко­вод­с­т­во­то или Велик Майстор на Светли- ната, имащ 33-та­та степен, да­ва­ща му пра­во да пред­с­тав­лява Сферата във Върховното Светилище или Управляващото Тяло".

в на­ча­ло­то на та­зи лек­ция д-р Щайнер го­во­ри за Съчетания Ритуал на Мемфис и Мисраим, кой­то има много степени, че 95 от 96-те сте­пе­ни тряб­ва да бъ­дат пред­п­ри­ема­ни от не­го­ви­те чле­но­ве и че Върховният Водач на Великия Ориент обик­но­ве­но при­те­жа­ва 96-та­та степен. Вероя- тно е, че то­зи Върховен Водач, кой­то при­те­жа­ва дейс­т­ви­тел­но­то окул­т­но зна­ние и знае пъ­тя и ези­ка на Свободното-масонския манифест, чрез кой­то се раз­к­ри­ва гла­са на "Мъдрите Мъже на Изтока".

/*13/ - Виж пред­шес­т­ву­ва­ща­та лек­ция от 9 декември, в ко­ято тек­с­та на ма­ни­фес­та е да­ден изцяло.

/*14/ - Това се от­на­ся до статии, ко­ито се по­яви­ха в пе­ри­одич­но­то спи­са­ние "Луцифер-Гнозис" през де­кември 1904 г., под заг­ла­ви­ето "От Ака- шовите Записи". Виж "Космическа памет", гл. 4, "Преминаване от 4-та­та в 5-та­та Коренна Раса".

/*15/ - Въпросната ста­тия се по­яви­ла в де­кем­в­рийс­кия брой на "Тео- софско Ревю" от 1904 г. , под­пи­са­на са­мо с "Е". Нейното съ­дър­жа­ние е ре­зул­тат от ед­но съ­че­та­но упражнение, пред­п­ри­ето от "Е", за­да­ва­щи­ят въпроси, "Т", на­етия медиум, кой­то да пре­да­ва чрез ав­то­ма­тич­ни сред­с­т­ва съ­об­ще­ни­ята на "Ф", ду­ха водач. Това, ко­ето след­ва и из­в­ле­че­ние са­мо от ори­ги­нал­на­та статия.

"Ф" ма­кар и да е по­ли­тик и свет­с­ки човек, е ен­ту­си­ази­ран хуманист. . . Той прибави, че е мно­го загрижен, тъй ка­то ско­ро важ­но от­к­ри­тие ще бъ­де направено, ко­ето ще да­де ед­на по­-го­ля­ма си­ла на лекарите, ко­ято те имат до­ри и се­га и че то­ва ще до­ве­де до още по­-го­ля­ма жес­то­кост в ек­с­пе­ри­мен­ти­те с животни, по­ра­ди то­ва че човекът, кой­то го е от­к­рил ще смя­та че той го е на­учил чрез вивисекция. "Но пом­не­те та­ва не е така, то­ва не е откритие, а са­мо припомняне; за­що­то човекът, кой­то ще го открие, е бил атлантец, а ат­лан­т­ци те са би­ли мно­го по­-­обу­че­ни в

медицината, от­кол­ко­то сме ние; на­ис­ти­на тя­ло­то за тях не е кри­ело ни­как­ви тайни". След то­ва аз за­поч­нах да го раз­пит­вам за Атлантида. . .

Те за­по­вяд­ва­ли на елементите, пре­диз­вик­ва­ли доб­ро вре­ме или бу­ря по желание. Нямало деца, тъй ка­то чрез ед­но уси­лие на свръ­хес­тес­т­ве­на си­ла те са пос­ти­га­ли до го­ля­ма­та тай­на за съз­да­ва­не жи­вот без ма­те­ри­ал­но съ­еди­не­ние на две­те сили. Душата се е връ­ща­ла и въп­лъ­ща­ва­ла чрез ед­но уси­лие на волята, като е въз­п­ри­ема­ла фор­ма­та от при­род­ни­те еле­мен­ти без ни­ка­къв друг посредник. Това беше, ко­ето в края на кра­ища­та сло­жи край на тях­на­та сила, тъй ка­то не мо­же­ше да бъ­де поз­во­ле­но тя да продължи. Това твър­де мъг­ля­во и из­ра­зе­но в ед­на къс­но­ев­рейс­ка ле­ген­да чрез "дър­во­то на живота". Нищо не бе ос­та­на­ло за нап­редък и сле­до­ва­тел­но ка­так­ли­зъм тряб­ва­ше да пос­тиг­не та­зи ци­ви­ли­за­ция и да раз­ру­ши до­ри и спо­ме­на за нея.

Те на­ру­ши­ха рав­но­ве­си­ето на сът­во­ре­ни­ето и по то­зи на­чин раз­ру­ши­ха сво­ята цивилизация. Материалната при­чи­на бе, че от­тег­ли­ха жиз­не­на­та си­ла на зе­мя­та и из­чер­па­ха ця­ла­та на­лич­ност на жиз­не­ния поток. Това при­чи­ни кон­вул­сии на при­ро­да­та и бу­ря­та започна, невъзвратима, ужас­на и ги помете. Титаните наб­лю­даваха за­ед­но с боговете, но бя­ха побе- дени. Всички ре­ли­гии раз­каз­ват то­зи раз­каз ка­то ед­но предупреждение.

Вашата зе­мя е жи­во съ­щес­т­во и ако вие мо­же­те да чер­пи­те от нейния жиз­нен поток, бих­те мог­ли да пра­вите вся­как­ви чудеса. В ня­кои слу­чаи ат­лан­т­ци­те са ду­ши­те на съвремието, ала те са би­ли развенчани. . . Те е тряб­ва­ло да се за­вър­нат в обик­но­вен жи­вот по прос­тия на­чин на раж- дането, как­то обик­но­ве­ни бебета.

Сега аз ще ви ка­жа още мал­ко не­що за чуд­на­та си­ла на Атлантида, та­ка че да ви на­ка­рам да осъз­на­ете какво е бил чо­ве­кът и как­во ще бъ­де в бъ­де­щи векове; ис­ти­на­та е, че Атлантида бе­ше материално съвършенство, ка­то това чо­ве­кът ни­ко­га не мо­же да се върне, ала към съвършенство той ще дой­де в бъдеще.

Начинът на жи­вот на на­й-­вис­ши­те кла­си бе­ше съ­вър­ше­но прост, хра­на­та си те поч­ти на­пъл­но по­лу­ча­ва­ха са­мо от въздуха. Като орхидеите, управ- ляващите, и още по­-с­пе­ци­ал­но свещенослужителите, из­тег­ля­ха своя та под­дръж­ка от субстанцията, съ­дър­жа­ща се в атмосферата. Консултирай- те се с все­ки бо­та­ник и той ще ви види, че аз съм прав. Вие не мо­же­те да пра­ви­те това, за­що­то вие не сте се самоматериализирали; вие сте съ­щес­т­ва родени, а не направени по ваша собствена воля. . .

Само от­к­ри­ти­ето на Великата Тайна, та­зи за "Дървото на Живота" оп­рос­тя­ва не­ща­та и то­ва вие ни­ко­га не ще от­но­во спечелите, до­ка­то не прес­та­не­те да ис­ка­те силата, влас­т­та за­ра­ди са­ма­та нея. Имам пред­вид тай­на­та на смърт и раждане. Не е не­об­хо­ди­мо хо­ра­та да умират. Няма при­чи­на хо­ра­та да се раждат. Аз зная тай­на­та частично, ала не напълно,
тъй ка­то аз не съм дос­та­тъч­но до­бър да ми бъ­де поз­во­ле­но да си при­помня та­зи ве­ли­ко­леп­на власт. Ако аз бих мо­гъл да нап­ра­вя това, то вед­на­га бих бил из­ку­шен да ви открия, за що­то то­ва би било, ако Бог иска- ше, ед­на веч­ност от щастие.

Аз оба­че ще се опи­там и ще опи­ша до­ня­къ­де и ще ви дам пример. Човек е на­пъл­но въ­зоб­но­вен все­ки 7 години; след из­вес­т­но вре­ме оба­че той от­па­да и бав­но се разпада. Това се дъл­жи на невежество, за­що­то ако чо­ве­кът зна­еше как да ре­гу­ли­ра вти­ча­не­то на но­ви частици, той ни­ко­га не би си под­б­рал най-лошите, а само па­-доб­ри­те час­ти­ци и ато­ми­те би­ха ос­та­на­ли неп­ре­къс­на­то по­ля­ри­зи­ра­ни чрез не­го­ва­та воля. Човекът всъщ­ност се дър­жи в ед­на един­с­т­ве­на клетка; та­зи клет­ка е без­с­мър­т­на и ни­как­ва причина, по­ра­ди ко­ято чо­век да не съ­щес­т­ву­ва винаги, по вре­ме на цикъла. Чрез сво­ите де­ца оба­че чо­век въз­п­ро­из­веж­да се­бе си и по то­зи на­чин раз­ру­ша­ва сво­ето ма­те­ри­ал­но себе. За един адепт да се ожени, оз­на­ча­ва да ста­не ед­но по­-нис­ше същество, под­в­лас­т­но на смърт. Това е истина. Всеки мъж или жена, ко­ито създават, мо­гат да нап­равят то­ва са­мо ка­то пре­да­ват от сво­ето безсмъртие. Човекът е дух и чо­ве­кът е цен­т­рал­на­та точ­ка на ма­те­риали­зи­ра­на­та фор­ма - ця­ло­то чо­ве­чес­т­во при­ема смър­т­та ка­то не­об­хо­ди­мост и се са­мо­хип­но­ти­зир­ва във вярването, че те тряб­ва да умрат, но ня­ма при­чи­на за това, ако клетката в тях е все още цяла.

Размислете вър­ху то­ва и разберете, че то­ва е ед­но от на­й-с­лав­ни­те Хри- стиянски учения, ко­ито са би­ли корумпирани. Христос въз­к­ръс­на от мъртвите, за да бъ­де пър­ви­те пло­до­ве на живота.

Искам да се вър­на на но­во­то откритие, ко­ето ще бъ­де нап­ра­ве­но и за ко­ето пре­ди то­ва говорих. Нявга то е би­ло доб­ре из­вес­т­но и ще се вър­не в пре­доп­ре­де­ле­на­та чо­веш­ка па­мет и той ще бъ­де при­ветс­т­ву­ван ка­то бла­го­де­тел на човечеството. В древ­ни­те дни на Атлантида, ко­га­то тай­ни­те на тя­ло­то бя­ха на­пъл­но нес­к­рити за кас­та­та на уп­ра­ви­те­ли­те и свеще- ниците, те я на­учи­ха по ед­ни да­леч по­-­ужа­сен начин, до­ри от то­зи ка­то вивисекция, имен­но чрез обез­с­мис­ля­не на душата, по то­зи на­чин раз­ру­ша­ва­ха или раз­к­ри­вя­ва­ха си­ла та за ево­лю­ци­ята в ед­но същество. Вие то­ва не го знаете, сла­ва Богу! В про­ти­вен слу­чай зе­мя­та от­но­во би би­ла стра­на на дявола. . . "

/*16/ - Йаркър 1833-1913, за кой­то об­ви­ня­ват Щайнер е бил ан­г­ли­ча­нин дейс­т­ву­ващ в Английското Свободно-Масонство. Когато тук се казва, че той е бил гла­ва на "Американското" Мизраимско движение, то­ва е въз ос­но­ва на ед­но изказване, нап­ра­ве­но в "Историческо из­да­ние на Ори- фламе", Берлин, 1904 г., при ко­ето той е бил съиздател, из­каз­ва­не в сми- съл, че са­мо Америка е при­те­жа­ва­ла за­кон­на Харта и че Йаркър е бил наз­на­чен в Ню Йорк в 1872 г. от С. Г. Ц. /S. G. C. / 33, ка­то "Главен
Представител" и "Гарант на Приятелски Отношения" с Манчестерския Гранд Ориент на Шотландския Ритуал и на Върховното Светилище на Ритуал Мемфис и Мизраим". Като зна­чи­те­лен ма­сон­с­ки ав­тор той е по­лу­чил ви­со­ки Степени чрез мно­го раз­лични връз­ки /виж края на бел. 1 към нас­то­яща­та лекция/.

/*17/ - Теодор Риюс, 1855-1923. Упълномощен от Йаркър да ос­но­ве Ритуала Мемфис-Мизраим в Германия. Рудолф Щайнер не е поз­на­вал Риюс по оно­ва време. За то­ва ще из­ле­зе в до­ку­мен­та­ци­ята на ис­то­ри­ята на "Езотеричната Школа" на Рудолф Щайнер.

/*18/ - Карл Келнер, 1851-1905, ав­с­т­рийс­ки от­к­ри­ва­тел и го­лям бизне- смен. Според Хюго Гьоринг в яну­арско­то издание, 1895 г. на пе­ри­одич­но­то спи­са­ние "Свинск" /офи­ци­ален ор­ган на гер­ман­с­ко­то Теософско Общес­т­во с ре­дак­тор Хюбе-Шлайден/, той е от­к­рил про­це­са за про­из­вод­с­т­во на це­лу­ло­за и е ра­бо­тил за­ед­но с ле­ка­ря Франц Хартман. Келнер е бил Върховен Почетен Общ Велик Майстор на Мемфис и Мизраим ри­ту­ал във Великобритания и Германия и се е под­пис­вал ка­то та­къв за "ис­то­ри­чес­ко­то из­да­ние на ве­ликия Орифламе" през 1904 г.

/*19/ - Франц Хартман, 1838-1912. След един из­пъл­нен с аван­тю­ри жи­вот и лич­но за­поз­нан­с­т­во с Е. П. Блаватска, той ос­но­ва­ва т.нар. "Лайп- цигско" Теософско Общество. Той бе­ше ре­дак­тор на те­ософ­с­ко­то пе­ри­одично спи­са­ние "Lotubluten". Той е спо­ме­нат от Рудолф Щайнер в не­го­ва­та Автобиография.

/*20/ - Четирите ви­да инструкции, опи­са­ни от Р. Щайнер, са но­ме­ри­ра­ни от Хекетрон; там, къ­де­то той го­вори за "Организацията и Ритуала на Мизраим". Той казва: "След то­ва въз­ник­на Ритуалът на Мизраим с 90 степени, на­ре­де­ни в че­ти­ри секции, именно: 1. Символична, 2. Фило- софска, 3. Мистична, 4. Кабалистична: които бя­ха раз­де­ле­ни на 17 кла- сове". "Ритуалът на Мемфис", каз­ва той, "е ко­пие на Мизриала на Миз- раим и бе ос­но­ван в Париж 1839 г. Той бе със­та­вен от 91 степени, под­ре­де­ни в 3 сек­ции и 7 класове". Там, къ­де­то Хекетрон го­во­ри за "Древния и Примитивен Ритуал на Масонството или Ордена на Мемфис" той ка- зва: "Древният и Примитивен Ритуал на Масонството об­ра­бот­ва в сте- пени, раз­де­ле­ни в 3 секции, обе­ма­щи съвременно, ри­цар­с­ко и еги­пет­с­ко Масонство, тъй ка­то пос­лед­но­то бе об­ра­бо­те­но на кон­ти­нен­та през ми­на­ло­то столетие. . . То об­х­ва­ща да­леч по­-раз­ши­рен ри­ту­ал на об­ра­бот­ва­еми степени, от­кол­ко­то все­ки друг ритуал, ка­то все­ки един от не­го­ви­те 33 сте­пе­ни има под­хо­дящ и сло­жен церемониал, под­ре­ден за лес­но пре­да­ва­не и не­го­ви­те тит­ли са очис­те­ни от не­съ­от­вет­ни претенции".

От дру­га страна, ко­га­то го­во­ри за Египетския Ритуал във връз­ка с Кали- остро, Хекетрон казва: "Египетския Ритуал из­на­ме­рен от Калиостро е

смес от све­ще­но и светско, от се­ри­оз­но и смехотворно; шар­ла­тан­с­т­во е не­го­ва­та пре­об­ла­да­ва­ща черта".

От то­ва произтича, че "Мемфис и Мизраим Ритуалът", за кой­то го­во­ри Р. Щайнер е слож­на смес от оне­зи ритуали, ко­ито да­ват Висшите Сте- пени. Хекетрон го­во­ри за тях ка­то за "фал­ши­во­то масонство" в про­ти­вовес на "Синьото" или "Символичното" Масонство, ко­ето ог­ра­ни­ча­ва се­бе си до три­те на­й-­нис­ши сте­пе­ни само.

/*21/ - Това не е би­ло за­пи­са­но в бележките, ко­ито има­ме ние. Във връз­ка със са­ма­та реч виж бел. 19 на предиш­на­та лек­ция и след­ва­ща­та на та­зи бележка.

/*22/ - Следното из­в­ле­че­ние от реч­та на Балфур е частта, от­на­ся­ща се към това. Под заглавието: "Размишления, вну­ше­ни от но­ва­та те­ория за материята".

"Но днес има такива, ко­ито счи­тат гру­ба­та материя, ма­те­ри­ята на на­ше­то ежед­не­вие са­мо ка­то проявление, от ко­ето елек­т­ри­чес­т­во­то е фи­зи­чес­ка­та основа; ко­ито мислят, че еле­мен­тар­ни­ят атом на химика, са­ми­ят той из­вън гра­ни­ци­те на пря­ко въз­п­ри­ятие е са­мо ед­на свър­з­ва­ща сис­те­ма на мо­на­ди или под-атоми, ко­ито не са елек­т­ри­фи­ци­ра­на материя, а са­мо­то електричество; че те­зи сис­те­ми се раз­ли­ча­ват по броя на мо­на­ди те, ко­ито те съдържат, по тях­но­то движение, съ­от­но­ше­ние ед­на към дру­га и към етера; че вър­ху те­зи раз­ли­ки и са­мо вър­ху те­зи раз­ли­ки ле­жат и за­ви­сят раз­лич­ни­те ка­чес­т­ва на онова, ко­ето до­се­га е би­ло счита­но за не­ви­ди­ми и еле­мен­тар­ни атоми; и че до­ка­то в по­ве­че­то слу­чаи те­зи атом­ни сис­те­ми мо­гат да под­държат сво­ето рав­но­ве­сие за периоди, които, срав­не­ни с та­ки­ва ас­т­ро­но­ми­чес­ки про­це­си ка­то из­с­ти­ва­не­то на ед­но слънце, мо­же да из­г­леж­дат поч­ти вечни, те не са по­-мал­ко под­чи­не­ни на за­ко­на на промяна, от­кол­ко­то са веч­но съ­щес­т­ву­ва­щи­те небеса.

Но ако гру­ба­та ма­те­рия е ед­но гру­пи­ра­не на ато­ми и ако ато­ми­те са сис­те­ма на елек­т­ри­чес­ки монади, какво са те­зи елек­т­ри­чес­ки монади? Мо- же би, че, как­то вну­ша­ва проф. Лармор, те са са­мо мо­ди­фи­ка­ция на все мир­ния етер, ед­на модификация, гру­бо срав­ни­ма с един въ­зел в ед­на среда, ко­ято е неразширяема, нес­гъс­тяема и непрекъсната. Но да­ли та­зи окон­ча­тел­на уни­фи­ка­ция ще бъ­де при­ета или не, си­гур­но е, че те­зи мо­на­ди не мо­гат да бъ­дат смя­та­ни отделно от етера. Въз ос­но­ва на тях­но­то вза­имо­дейс­т­вие с ете­ра за­ви­сят тех­ните качества; и без ете­ра не е въз­мож­на ед­на елек­т­ри­чес­ка те­ория за материята.

Навярно тук ние има­ме ед­на мно­го из­к­лю­чи­тел­на революция.

Интересно е да се забележи, че Балфур не из­пол­з­ва тер­ми­на "замръзна- ло" елек­т­ри­чес­т­во или "сгъс­те­но "електричество", как­то ги из­пол­зу­ва нем­с­ки­ят превод. Той са­мо казва, че ма­те­ри­ята е "явяване", на ко­ето елек­т­ри­чес­т­во­то е фи­зи­чес­ка­та основа".