Лекции държани в Берлин между 23. 1904 и 1906 г превод от английски: вера гюлгелиева нередактиран превод изготвил: петър иванов райчев препис от копие

ГЛАВА ІХ. СКАНДИНАВСКИ МИСТЕРИИ

Жреците на Скандинавия се на­ри­ча­ли Дроти и са би­ли уч­ре­де­ни от Сиге, един ски­тийс­ки принц, кой­то се казва, след това, че е въз­п­ри­ел име­то Один. Тяхното чис­ло е би­ло 12 и те са би­ли ед­нов­ре­мен­но жре­ци и съдии; и от то­зи ор­ден про­из­ли­за ус­та­но­вя­ва­не­то Британските съ­деб­ни заседатели. Тяхната власт е би­ла раз­тегле­на до на­й-­го­ле­ми­те въз­мож­ни граници. Като им е би­ла раз­ре­ше­на дис­к­рет­на­та при­ви­ле­гия да оп­ре­де­лят в из­бо­ра чо­веш­ки­те жер­т­ви за жертвоприношението, от ко­ето до­ри е бил ли­шен мо­нар­ха - и от тук въз­никва не­об­хо­ди­мос­т­та да се кул­ти­ви­ра доб­ра­та во­ля на те­зи властници; и тъй ка­то то­зи орден, съ­що ка­то из­раелско­то свещеничество, бе ог­ра­ни­чен до ед­на фамилия, те ста­на­ха при­те­жа­те­ли на не­имо­вер­ни бо­гатс­т­ва и нак­рая ста­на­ха тол­ко­ва тирани- чни, че от тях се ужа­ся­ва­ше ця­ло­то общество. Християнството, обе­ща­ва­що да ги из­ба­ви от то­ва робство, бе при­ето с ентусиазъм; и на­се­ле­ни­ето на Скандинавия, вдъх­но­ве­но от жаж­да за въз­мез­дие по­ра­ди нат­ру­па­ни­те дъл­го про­дъл­жа­ва­щи страдания, се обър­на­ха с ужа­ся­ва­ща стро­гост сре- щу тех­ни­те преследвачи, раз­ру­ши­ха па­ла­ти­те и храмовете, ста­ту­ите на тех­ни­те бо­го­ве и всич­ки при­над­лежнос­ти на го­ти­чес­ко­то суеверие. От то­ва ни­що не е ос­та­на­ло ос­вен ня­кол­ко кромлехи; ня­кои ог­ром­ни па­метни­ци от груб камък, ко­ито чо­веш­ки­ят гняв не мо­жа да разруши; ня­кои пещери, из­дя­ла­ни в твър­да­та ска­ла и ня­кои ес­тес­т­ве­ни дъбрави, из­пол­зу­ва­ни за цел­та на посвещението.

РИТУАЛИ

Целият ри­ту­ал е имал ас­т­ро­но­ми­чес­ка насока. Местата за посвещение, как­то в дру­ги­те мистерии, бя­ха в пещери, ес­тес­т­ве­ни или из­кус­т­ве­ни и кан­ди­да­тът е тряб­ва­ло да пре­ми­не през из­пи­та­ния тол­ко­ва ужасяващи, кол­ко­то жре­ци­те са би­ли в със­то­яние да ги направят. Но вмес­то да тряб­ва да пре­ми­не през 7 пе­ще­ри или проходи, как­то при Мистериите на Митра и др. , кан­ди­да­тът е сли­зал през 9 - квад­рат от мис­тич­но­то чис­ло 3 - под­зем­ни­те про­хо­ди и е бил ин­с­т­рук­ти­ран да тър­си тя­ло­то на Балдур, скан­ди­нав­с­кия Озирис, убит от Локи, прин­ци­път на тъм­ни­на­та и да из­пол­зу­ва сво­ите на­й-­го­ле­ми уси­лия за да се из­диг­не до живот. Да навле­зем в под­роб­нос­ти за про­це­са на пос­ве­ще­ни­ето би оз­на­ча­ва­ло пов­та­ря­не­то на онова, ко­ето ве­че е ка­за но. Следователно мо­же би е дос­та­тъч­но са­мо да споменем, че кандидатът, ко­га­то прис­ти­га при све­ти­ли­ще­то, по­ла­га све­ще­на клет­ва пред ед­на го­ла са­бя и я ратифицира, ка­то из­пи­ва ме­до­ви­на от един чо­веш­ки череп. Свещеният знак на кръс­та би­ва от­пе­-

ча­тан вър­ху му и му се да­ва пръс­тен с ма­ги­чес­ки свойства, да­ра на Булдур, Добрия.

ДЕМОСТРИРАНО АСТРОНОМИЧЕСКО ЗНАЧЕНИЕ

Първата пе­сен на Едда, ко­ято оче­вид­но съ­дър­жа опи­са­ние на церемони- ите, из­вър­ш­ва­ни при пос­ве­ще­ние на един кандидат, казва, че той тър­си да на­учи науките, при­те­жа­ва­ни от Аеас или боговете. Той от­к­ри­ва дво­реца, чий­то пок­рив с без­к­рай­ни раз­ме­ри е пок­рит със злат­ни щитове. Той сре­ща един мъж, за­ет с пус­ка­не на­горе 7 цветя. Тук ние лес­но от­к­ри­ва­ме ас­т­ро­но­ми­чес­ко­то значение: Дворецът е светът, пок­ри­вът - небе- то; златни­те щи­то­ве - звездите, 7-те цве­тя – 7-те планети. Кандидатът би­ва за­пит­ван как му е име­то и той отговаря: Гатглер, т.е. скиталец, тоз, кой­то из­вър­ш­ва един кръговрат, раз­да­ващ не­об­хо­ди­мос­ти на човечест- вото; тъй като кан­ди­да­тът пер­со­ни­фи­ци­ра слънцето. Дворецът е то­зи на царя, епитетът, кой­то древ­ни­те Мистагоги да­доха на гла­ва­та на пла­не­тар­на­та система. След то­ва кан­ди­да­тът от­к­ри­ва три седалки; на пър­ва­та е царят, на­речен Хар, възвишения; на цен­т­рал­на­та - Яфухар, ра­вен на възвишения; на на­й-­ви­со­ка­та Тредие, чис­ло­то 3. Тези пер­со­на­жи са онези, ко­ито не­офи­тът е виж­дал и в елев­зийс­ко­то пос­ве­ще­ние – херо- фант, да­ду­хус или но­сач на фак­ла­та и слу­жи­те­ля при олтара; те­зи кан­ди­да­тът виж­да и в Свободното-Масонство - майстора, стар­шия и млад­шия пазител, сим­во­лич­ни пер­со­ни­фи­ка­ции на слън­це­то и лу­на­та и Демиурга, или ве­ли­кия ар­хи­тект на вселената. Но скан­ди­нав­с­ка­та тро­ица е обик­но­ве­но пред­с­та­ве­на от Один, глав­но­то божество; Тор, не­го­вия първороден, по­чи­тан пос­ред­ник меж­ду бог и човек, при­те­жа­ващ не­ог­ра­ни­че­на власт над все­лената, по­ра­ди ко­ето гла­ва­та му е би­ла за­оби­ко­ле­на с кръг от 12 звезди; и Фрейа, един хермафродит, на­ки­чен с раз­лич­ни символи, оз­на­ча­ва­щи над­в­лас­т­ност над лю­бов и брак. В инструкциите, да­ва­ни на Неофита, му е би­ло казвано, че на­й-­ве­ли­ки­ят и на­й-д­рев­ни­ят от бо­го­ве­те се на­ри­чал Алфадер /ба­ща­та на всички/ и има 12 епитета, ко­ито при­пом­нят 12-те ат­ри­бу­та на слънцето, 12-те съзвездия, 12-те вър­хов­ни бо­го­ве на Египет, Гърция и Рим. Между бо­го­ве­те на скан­ди­нав­с­ка­та те­ого­ния се на­ми­ра Балдур, добрият, чи­ято история, как­то ве­че за­гат­нах­ме по-горе, об­ра­зу­ва обек­та на пос­ве­ти­тел­ни­те церемонии. Балдур е Митра, лю­бов­та на слънцето. Той пре­ду­се­ща опасността, ко­ято го заплашва; съ­ну­вая нощя. Другите бо­го­ве на Валхала, скан­ди­навския Олимп, на ко­ито той раз­к­ри­ва сво­ите скръб­ни предчувствия, го уте­ша­ват и за да пред­па­зят да не го пос­тиг­не ня­как­ва злина, изис­к­ват клет­ва от вся­ко не­що в при­ро­да за не­го­ва защита. Освен от имела, кой­то бе про­пус­нат по­ра­ди това, че не е при­те­жа­вал ни­как­ви злос­тор­ни качества. За един ек­с­пе­ри­мент и за иг­ра бо­го­ве­те хвър­ля­ли вър­ху Балдур все­въз­мож­ни ме­тал­ни оръжия, без да го наранят. Ходер, сле­пия / то­ва ще рече/ съд­ба­та не взе­-
ма учас­тие в забавлението; ала Локи /прин­ци­път на злото, тъмнината, зим­ния сезон/ пос­та­вя ед­но клон­че в ръ­це­те на Ходер и го скла­ня да я хвър­ли вър­ху Балдур, кой­то пада, про­бо­ден със смъртни рани. По та­зи при­чи­на то­ва рас­те­ние е съб­ра­но по зим­но­то слън­цес­то­ене от Друидите на Скандинавия, Галия и Британия с из­к­ри­вен нож, чи­ято фор­ма сим­во­ли­зи­ра она­зи част от зо­ди­акал­ния кръг, в кой­то е ста­на­ло убийс­т­во­то на Балдур. В Еда на Снорро ние има­ме дру­га ле­ген­да за Один и Фрейа, скан­ди­нав­с­ка­та Изис или Венера, раз­каз­ва­ща ски­та­ни­ята на пос­лед­на­та в тър­се­не на първия, което, раз­би­ра се, има съ­що­то ас­т­ро­но­ми­чес­ко зна- чение, как­то тър­се­не­то на Озирис от Изис или Церес от Просперина и пр. Един от на­й-г­лав­ни­те праз­ни­ци през годината, как­то при Друидите, е бил зим­но­то слънцестоене; и тъй ка­то то­ва е най-дъл­га­та нощ в го­ди­на­та на нея скан­ди­нав­ци­те при­пис­ват фор­ми­ра­не­то на све­та от пър­вич­на­та тъм­ни­на и я на­ри­чат "Майка Нощ". Този празник, е про­въз­г­ла­сен за "Иуле" и е вре­ме за все­мир­но празненство".
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 7 ок­том­в­ри 1904 г.

жүктеу/скачать 0.63 Mb.

Достарыңызбен бөлісу: