Проверени стенографски бележки от Франц Зайлер; Бележки от Ма- тилде Шол; ръкописни бележки на Мария Щайнер фон Сиверс.
За текста
Всички източници сведочат, че тук имаме работа със съкращения на тази лекция. Заключението и особено е запазено само по много частичен начин. В ръчно написаното копие от бележките на Матилде Шол има написано в полето фактът, че съдържанието на тази лекция по-късно е било включено в третата степен на секцията, отнасяща се до култа и символизма на Езотеричната Школа. Главната стойност, която тези бележки имат за нас днес, е, че те представляват единственият пълен разказ за Манихейството в цялата творческа работа на Рудолф Щайнер. Като литературен източник Рудолф Щайнер е използувал творбата на Ойген Хайнрих Шмид, една книга, която Рудолф Щайнер имал в своята лична библиотека и която той коментирал в своето периодично списание "Луцифер"/Виж бел. 2/. В главата на тази работа, отнасяща се до Мани- хейството, извлеченията, които Рудолф Щайнер използува за своята лекция, са били маркирани от него. Тази лекция е била държана през годината, в която първите фрагменти от оригиналния манихейски ръкопис от Турфан били публикувани.
/*1/ - Виж: Гьотевата "Стандарт на душата", антропософско издателство, 1925; Гьотевата "Тайно откровение и загадката на Фауст", 1933 г. ; "Проблемът за Фауст", - особено лекцията от 3 ноември 1917 г.
/*2/ - Първият брой на Рудолфщайнеровия "Луцифер", периодично списание за душевния живот, духовното развитие и теософия, в уводната статия за Луцифер, появила се през юни 1903 г.
/*3/ - Прочутият църковен отец, Св. Августин /354-430 сл. Хр. / бил, според собственото му признание, ученик на Манихеизма, почти за 9 години до неговото "Обръщане". Виж лекция от 26 декември 1914 г. в "Пра- зници на сезоните".
/*4/ - Първоначално се казва, че Мани се бил наричал "Корбикиус". "Мани" е името, което той самият си е дал и според Шмид /виж бел. относно текста/, това има значение на: "един Еон на Мандеанците: Мана Раба, което е равносилно да кажеш: Обещаният Утешител, Параклита". Датите на живота на Мани обикновено се смята да са 215 /16-276/ 6 сл. Хр.
/*5/ - Според Чарлз Уилиям Хекатрон /виж бел. лекция 3 от 30 септември 1904 г./: "Сектата на Албигойците, клонът на Манихеизма от своя страна оплоди зародишите на Темплиерите и Розенкройцерите и на всички онези сдружения, които продължиха учението и се бориха срещу църковното и гражданското подтиска не". Отношението между Манихе- изма и Свободното-Масонство е изразено от Хекатрон по следния на- чин: "Масоните от тази степен наричат себе си "деца на вдовицата", слънцето, слизайки в своя гроб, остава природата - на която Масоните се смятат ученици - вдовица; но прозвището също може да има своя произход в Манихейската секта, чиито последователи бяха известни като "синове на вдовицата".
Според Йосиф Шауберг в неговата книга върху символите на Свобо- дното Масонство, копие от която се намирало в библиотеката на Рудолф Щайнер: ". . почти всички символи на Свободното-Масонство показват, че Масоните в древността вярвали и посвещавали своята служба на обожествяване на светлината по маниера на ориенталските секти Сабаенци, Парсите, може би също и Манихейците".
/*6/ - Няма никакво доказателство който да се покаже, кога това, казано в текста, е станало. Виж също лекция 6 /25 септември 1916 г./ от "Вът- решните импулси, работещи в еволюцията на човечеството" и лекция та от 2 октомври 1916 г.
/*7/ - Произходът на Свободното-Масонство и неговата връзка със Ро- зенкройцерството е много разисква на и неразрешена тема, дори в литературата на самото Свободно-Масонство, където едва е била засегната в сериозните исторически проучвания. Първо усилие в това направление, макар само от рационална и духовна гледна точка, е работата на Фран- цес А. Йец: "Розенкройцерското просветление".
/*8/ - Тук съдържанието на лекцията на Рудолф Щайнер изглежда, че е била много недостатъчно записана. Онова, което той е трябвало да ка- же, го е основал върху една легенда, която той по-късно повторил в лек- ция за членове /според бележки, на които липсва дата, нито указание за място/. В гореспоменатите бележки точният препис е, както следва: Ма- ни или Манес, основателят на Манихейството, се появява през 3-тото столетие сл. Хр. във Вавилон. Една необикновена легенда разказва следното за него: Скитианос и Теребинтус, или Буда бяха негови предшест- веници. Последният беше ученик на първия. След насилствената смърт на Скитианус, Теребинтус избяга с книгите във Вавилон. Той също претърпя едно нещастие; единственият човек, който възприе неговото учение бе една възрастна вдовица. Тя наследи неговите книги и при своята смърт ги остави на осиновеното си дете, 12-годишно момче, когото тя бе осиновила и освободило от робство, когато той бил на 7 годишен. Той, който също така може да бъде наречен един "Син на Вдовицата", обърна внимание на хората върху себе си, когато стана на 24-годишен и под името Манес основа Манихеизма".
За тази легенда надълго се говори и с много справки като източник в работата на Д. Шволсон /текст не ясен/ Петербург и Лайпциг, 1856. /Под- робните справки от източника не са цитирани в това, което следва/:
"И след като сега е установено, че Манихеизмът произтича от Мандаи- зма, ние ще се постараем да хвърлим светлина върху разказа за Мани, даден от друг от Църковните Отци. Според Епифаний Кирил Хиеросо- лимитанос, Сократ и други автори на /текст неясен/, с когото Теодори- тос, Суидас и Седренус отчасти се съгласяваха, Мани всъщност не е истинския основател на Манихеизма, но имал за свой предшественик някой си Скитианос и неговия ученик Теребинтус, който след това нарекъл себе си Буда. Трябва да се каже, че всеки, който желае да отрече ереста на Манихеизма, трябва същевременно да презре Зарадес /Зороа- стър/, Буда и Скитианус. Според /текст неясен/, последният е бил скрит от Скития - което обяснява и неговото име, което всъщност не е било Скитианус - и той се появява по времето на Апостолите, когато започва да се разпространява доктрината на двата принципа. Казва се, че е бил по рождение Сарацин и оженен за една жена от Горна Тива заради която той се установява в Египет, където се запознава с мъдростта на египтяни те. Епифаний, Сократ и Сирил Хиеросолимитанос дават едни разкази, само че първият казва, че той бил Сарацин по рождение, бил е образован в Арабия, пътувал до Индия и Египет, а последният споменат, подче- ртава, че неговото учение нямало нищо общо нито с Юдаизма, нито с Християнството. Той или неговият ученик Теребинтус е бил автор на четири книги, които последният, след неговото емигриране във Вавилон,
оставил на една жена при смъртта си. Мани, робът на тази вдовица, наследил тези книги от нея и обявил техните доктрини за свои. Теодоритос, Суидас и Цедренус казват същото за Теребинтус и Мани, само че те идентифицират последния със Скитианус; Теодоритус отива дори дотам да казва, че причината, по която Мани е бил наричан Скитианус, е че бил роб, а Суидас и Цендренус казват, че по рождение той е бил един Брамин. Бауер поддържа, чу тези двама предшественици на Мани, Ски- тианус и Теребинтус-Буда не може да се твърди, че са исторически личности: "Само очевидният анахронизъм, че Скитианус се счита да принадлежи на времето на Апостолите и след това, че е направил свой наследник Мани е достатъчно да ни накара да подозираме историческата истина на целия разказ". Това обаче е твърде неправилно предполо- жение. Времето на Апостолите трая до Троян, който умира в 117 г. , тъй като според Епсебий Йоан Евангелистът умрял едва по времето на Трая- новото управление. Когато се казва, че Скитианус се появил по времето на Апостолите, то само през последните години на казаните Апостоли се има предвид. Като доказателство за това ще послужи нещо казано от Суидас, че император Нерва /който царувал от 97 г. сл. Хр. една година и четири месеца/ повикал Евангелиста Йоан от Патмос, където той бил заточен, да се върне в Ефес; по това време, прибавя Суидас, догмата на Манихеите бе станала известна чрез прокламиране ереста на Мани. Последното изказване обаче е почти сигурно, че се основава на погрешна идентичност: тъй като на друго място самият Суидас казва, че Манес живял по времето на император Аврелий /царувал от 271-275/. Без съмнение Суидас от своя източник сметнал, че Скитианус обявил своята дуалистична доктрина по времето на Нерва, тъй като той, както е споменато по-горе, обърквал Мани със Скитианус, и заменил единия с другия. Според това Скитианус започнал да обявява своето учение по времето на Нерва, това ще рече през 97 г. сл. Хр. Неговият ученик Теребинтус-Буда може би да е живял до 17-о или 18-о г. сл. Хр., а дори и по-дълго. Изглежда, Мани е бил роден около 190 г. сл. Хр. Ен-Надим ни информира /въз основа на авторитета на Мохамед бен Исхаг Шармани, който по друг начин не е известен/, че Мани дошъл от Шабур Абдсир /Сапорес І/ във втората година на царуването на римския император Галий /Тре- бонианус/, който започва своето управление през ноември 251 г. сл. Хр. Както Ен-Надим по-нататък прибавя, това става на 1 април, според Ма- нихеите; това ще рече на 1 април 253 г. сл. Хр. Но тъй като Мани, според Ен-Надим, се скитал из страната и събирал ученици в течение на 40 години, преди да е отишъл при Шабур и вече е бил 24-годишен, преди да започне да проповядва своето учение, от това следва, че той трябва да е бил роден около 190 г. сл. Хр. Според писаното от гореспоменатите
Църковни Отци, Мани не е бил в личен контакт с Теребинтус, а е пристигнал като 7-годишно момче в дома на Вдовицата, в чието притежание са били писанията на вече починалия Теребинтус. Хронологията следователно съвпада много добре и Скитианус и Теребинтус-Буда могат да бъдат считани за исторически личности; само Бауер твърди, по причини, които имат много в негова пол за, че Скитианус и Теребинтус-Буда са идентични, което може би да е така, тъй като Мани, както е казано по-горе, никога не е бил в личен контакт с никой от тях. Ала остава въп- росът: кой е бил Скитианус и откъде той получава своето дуалистично учение? Alta Achelai специално твърди, че той е бил скит от Скития и все пак в повечето случаи той е бил наричан Сарацин. Ние обясняваме това противоречие по следния начин: Той е бил роден в някоя североизточна провинция на Партия, която в по-късни времена придобива общото име Скития. След това той се скитал към Близкия Изток, именно Юж- на Месопотамия и североизточна Арабия /откъдето произтича и името "Сарацин"/ и, по времето на Нерва, той обявява своето дуалистично учение и става предшественик на Мани. Бауер продължава същото. Ел, Ха- заи, х, или Елхазаи, или Ерлказаи /основател на сектата на Сассабирите или Сабианите, споменати в Корана - или още наричани Мандеаните/ също са дошли от Североизточна Партия и обявява своето дуалистично учение в същата област и по същото време, както Скитианус и е бил също, в известно отношение, предшественик на Мани, както това е показано по-горе. Не изглежда ли също така разумно да се предполага, че Скитианус, който е бил наричан така според рожденото си място, е иде- нтичен на Елхазаи от Ен-Надим, Елхазаи от Псевдо-Ориген и Елказаи от Епифаниус и Теодоритус?
След всичко, което се каза, не може да има съмнение за влиянието на Парсизъм върху Мендеизма, факт, който вече е бил предполаган от Лор- збах. Бауер вижда указания за разпространението на Будизма - с негово то следващо влияние върху Манихеизма - в разказите за Скитианус и Теребинтус-Буда, когото той идентифицира, но, на когото не приписва историческа реалност. Това той ще види потвърдено по много начина, един от който е формулата за клетвено отричане от Манихейството при обръщане към Църквата, като между другото се изисквало даващите клетвата да се отрекат и от Буда. Влиянието на Будизма в Близкия Из ток през толкова ранна дата и положително възможно; тъй като Ен-Надим специално подчертава, че Будизмът е навлязъл в Траноксиана, дори пред времето на Мани. Вебер също намира, че е "много вероятно будистки мисионери, подтиквани от своето свежо религиозно усърдие, да са разпространявали Будизма по крайните части на Западен Иран" по времето, за което той говори /времето на гръцкото владение на Индия/.
Вебер обаче прибавя, че данни по този въпрос, липсват. На друго място той отбелязва: Важното влияние, което Будизма е имал върху учението на Мани, е лесно обяснимо чрез процъфтяването на Будизма при принцовете Yueitchi на Индо-Скития, чието управление се разпростира временно върху голяма част от източните провинции на Иран. Също сме на мнение, че описанието, което Мас Уди дава на пътуванията на Будасп /Буда/ на Сегестан, Сабулистан и Керман сочат към едно ранно разпространяване на Будизма в Персия. Ако тогава, според това, Скитианус, ко- йто според нашето мнение е подчертано автентична историческа лич- ност, е бил разпространител на Будисткото учение, така, според горните аргументи, би трябвало да търсим будистки елементи и будистко влияние всред мендаените. Може би много твърдения на мохамеданските писатели, че Будасп /Буда/ е бил основател на култа на Ссабиерите е възникнало от едно фактическо историческо влияние на Будизма върху Мендауните, които първоначално били наричани Ссабиери от мохамеданите. Генетичният произход, както на Будизма, така и на Мендаи- змът и все още недостатъчно известен за нас, за да можем да си оформим окончателни мнения за влиянието на първия върху втория. Следо- вателно ние ще се задоволим с меки подсказвания към бъдещите изсле- дователи, които може би ще помогнат за изясняването на задачата".
Макар че най-последните изследвания вече не обръщат внимание на тази легенда, защото тя приписва различен произход на Мани, все пак тя не е окончателно отхвърлена като описание на "духовния" произход на Мани. Сравни бел. 13: "защо Мани наричал себе си "Синът на Вдовица- та" - а също и 9 лекция от цикъла сказки на Рудолф Щайнер, изнесени в Мюнхен, 1909 г. "Изтокът в светлината на Запада".
/*9/ - Според Франц Кумент: "Мистериите на Митра", Манихеизмът е бел наследник на Мистериите на Митра и продължител на тяхната мисия.
/*10/ - Сравнете още веднъж с лекция 9 от "Изтокът в светлината на Запада", цитирана по-горе.
/*11/ - В неговата творба "Срещу Фауст". Относно Фауст сравни Брюк- нер "Фауст фон Милев", Базел, 1901 г. , където Фауст е описан като важен представител на Манихеизма на римските културни кръгове.
/*12/ - Легендата на Манихеизма е една велика космическа легенда. Легендата е дадена, както следва, от Юджийн Хайнрих Шмит /виж бел. , отнасящи се до по-горен текст към Шмит.
"Докато Силите на Тъмнината се гонеха и унищожаваха един друг с дива ярост, един ден те достигнаха на границата на тяхната територия. От тук те съзряха няколко лъча от Царството на Светлината и бяха почудени от прекрасната гледка и те решиха да напуснат своите кавги помежду
си и се посъветваха как биха могли да завладеят Доброто, което те току-що видяха за първи път и за което преди изобщо не са имали понятие. След това тяхното желание става толкова голямо, че всички те, толкова, колкото са били, се въоръжи ха за борба. /Това е описание на събитията, дадено от Тити от Бостра. По същия начин и Александър от Ликополис ни го описва: "В Хиле /Материята/ възникна желание да се изкачи до горните области; там бе видян Божествения Лъч на Светлината, което породи такава почуда, че веднага се взе решение да завладеят всичко това". За мерките, взети от заплашеното Царство на Светлината, ни информира "Деянията на Архелаус"/ неясен текст гл. 7/: "Аз, Бащата на Светлината осъзнах, че Тъмнината се кани да нападне неговото свещено Владение, той позволи сила да се излъчи от него, която се нарича Майка на Живота, тя от своя страна произведе от само себе си Прототипа Чо- век, който, биде облечен с петях чисти елемента: Светлина, Огън, Вятър, Вода, Земя, слезе на земята като въоръжен воин да се бие срещу Тъм- нината". Самият Манес дава името Всемирна или Световна Душа на тази сила, която произтича от Бога. Тук можем да познаем същата сила, която се нарича Небесната Майка или Светия Дух от Бардесанес и други Гностици /според Тити от Бостра 1. 29. Сравни Бауер: "Манехеизъм"/.
Когато Хиле атакува, Бог направи съвет, за да определи наказанието, казва Александър от Ликополис. Ала тъй като той нямаше средство за наказание - поради това, че не съществуваше Зло в Божия Дом - той из прати една сила, една Душевна Сила, срещу Материята, така че Мате- рията бе проникната напълно и смъртта я погълна със силата на това разделение, със силата на това вътрешно деление и объркване, което е резултат от смесването по този начин. Това ни напомня на казаното от Христос: "Всяко царство, разделено на части една против друга, запу- стява" /Лука, 11: 17/. Последното тълкуване съдържа по-дълбокото езотерично значение на горната битка. Не сила срещу сила, не зло срещу зло, може да бъде отплатата на нежната светлина на небето, на която моралът бе обявен от Христос. Тази победа трябва да бъде постигната по съвсем друг начин: Под формата на спокойно разпадане, в която Силите на Светлината действуват като нежен фермент, за да заквасят тестото на материята; по този начин Евангелието описва битката на Светлината, по такъв чудно значим начин. Картините, които Мани дава, описват точно същата случка, която описва Евангелието, ала с повече подробности и с дълбочина, която съответствува на по-зрелите исторически обстояте- лства.
"Следователно точно същата мисъл е, която се изразява в по-нататъшното разгъване на тази Манихейска героична легенда. В борбата срещу противоположните сили на Хиле небесният герой не може да надделее,
макар че, като Прометей от гръцката сага, той непрекъснато се маскира и взима формата на различните елементи, демоните го побеждават и отнемат неговото въоръжение; да, те отнемат много части за себе си от неговата слънчеподобна блестяща природа и той би бил напълно под тяхна власт, ако не бе повикал към Бащата, Първичния Източник на Светли- ната! Последният му изпратил помощта на Духа на Живота /pneuma- zoon/, който протегна помощта на неговата дясна ръка и го изтегли отново вън от тъмнината във висините на Светлината. "Това е причината, поради която", прибавя Акта Архелаус, гл. 7, "когато манихеите се сре- щат, те си подават дясната ръка като знак, че те са били спасени от тъмнината; защото в тъмнината, казва Мани, живеят всички ереси". Тази точка е от особен интерес, защото твърде открито дава обекта на тази илюзия "ерес", която в този случай се отнася за Клерикалната сатанинска доктрина, която е знаела как да си присвои Дрехата на Светлината, външната форма на Християнството, за да измами и хване по-благородните души. Това са ограбените слънчево-подобни части на Прототип Човек, които са попаднали под властта на търсещото поквара човечест- во; поквара, която възприе външния вид на святост чрез това действие на ограбване. Това обаче е само едната страна на значението на този мит, който обема както еволюцията, така и историята. Благородните части на Прототипния Човек, неговите Синове, бяха фиксирани в небесата като Слънце и Луна от Духа на Христос и на Парклит, докато другите звезди, като разпръснати издишващи светлина, са фиксирани в небесата като Демони на Нощта. Този Дух на Живота се проявява като укротител на материалното съществуване, както Духът, който носи мярка и установява граници на материя та. На нему следователно бе дадено името "Архитект на Вселената" от Манихеите и по същина той играе ролята на Христос, или Хоротатос, установителя на граници, според Валентин. Тази част от Божествения Живот и Светлина обаче, която се държи в плен в природните форми на растения, животни и човека, и е дадено име: Страдащия Исус: Човекът на Скърбите: Иисус Патибилис. В смисъла на Менихеизма обаче Исус само представлява тази божествена фи- гура, когато той надскочи ограничаващите страдания вътре в тесните граници на тялото, когато то е било заковано към Кръста на могилата край Йерусалим. Той става Спасителят на Света само когато идентифицира своя Божествен Живот с този на всички страдащи същества на света, жадуващ за неговото спасителни разпръскващи светлина мисли. И нищо не е по-характерно за грубостта на основните възгледи на Кон- стантиновата Църква, отколкото неговия главен говорител, великия Ав- густин, който бе морално неспособен да намери нещо в тези мисли освен клевета, оскверняване и унижение, които биха били достатъчни да
накарат Манихейците да се изчервят. От друга страна, ние видяхме с каква деликатност Мани се освобождава от неговата задача да направи видима борбата между сили те на божественото и силите на Материята, на Злото, на Насилие и на Демоничното и как красивото е в състояние да потече святото величие на безнасилната кроткост и да допринесе за зазоряването на една по-благородна култура, към която грубия римски ум на Августин не можеше да бъде притеглен".
/*13/ - Манихейският учен Ханс Хайнрих Шедер пише в своето проучване на "Ориген и развитието на Манихейската Система", от неговата колекция на лекции 1924-1925 от библиотеката Варбург: "Ние не знаем какво означава "Син на Вдовицата". Рудолф Щайнер чрез контраст обяснява значението още по-дълбоко, отколкото в разглежданата лекция, че това е един "Мистериен" израз. /"Мистериите на Изтока и на Християн- ството", Рудолф Щайнер/.
/*14/ - Неговото описание в периодичното списание Луцифер, съдържащо се в "Космическа памет", Рудолф Щайнер.
/*15/ - Ману. . . Виж бел.2 към лекция 4 от 7 октомври 1904 г.
/*16/ - Рудолф Щайнер тук дава един свободен цитат от Евгени Хайнрих Шмид: "Гнозисът", вече споменат в началото на тези бележки. Текстът на Шмит и, както следва: "Това би било един забележителен опит за фа- кта, че Менихеизма, както е разбран от посветените и като вътрешна тайна доктрина, не е само преразказ на персийски басни, а едно истинско Гностично учение, основаващо се на духовно виждане, ако бихме могли само да докажем в един единствен случай, че Манихейците са търсили източника за тяхното учение и гаранция за тяхната истина не във външно вярване, в авторитет /Мани каза това или онова/, а пряко посредством вътрешно душевно виждане. И това доказателство фактически е под ръка. Самият Мани въвежда своето основаващо писмо /epistola fundamenti/ със следните думи: "Тези са думите на лечение и на вечния извор на живот. Онзи, който ги чуе и най-напред повярва в тях и спазва това, което казват, никога не ще бъде вече плячка на смърт, а ще се радва на действителен безсмъртен и великолепен живот. Тъй като наистина е благословен онзи, който чрез тези божествени доктрини участвува в знанието /Гнозис/, което го освобождава да премине във вечен живот. Мирът на Невидимия Бог и знание за Истината ще бъде с техни те братя и обични, които вярват в закона на небето и го практикуват в своя ежедневен живот. И те ще ви виждат как седите от дясно на Све- тлината и ще ви предпазват от всички злосторни нападения и уловки на този свят; нежността на Светия Дух наистина ще отвори вашето вътрешно сетиво, така че вие ще виждате собствената си душа с вашите очи".
Последните думи от това изречение / текста не се чете / се явяват на латински при писанията на Августин. /текста не се чете/
/*17/ - "Аз не бих приел учението на Христос, ако то не се основаваше на авторитета на Църквата". /текста не се чете/
/*18/ - /В Августиновата Творба "Против Фауст", VІ, 8/. След Августин /основавайки своето изказване на Йоан ХХ, 29/, като нарича онези бла- гословени, които не са видели и все пак са повярвали, Фауст дава следния отговор: "Ако ти си въобразяваш че ние трябва да вярваме без разум или пресмятане, то тогава ти ще бъдеш по-щастлив без размишляване, ала аз предпочитам да добия своето блаженство чрез проникновение". Цитирано от Ев. Хайнрих Шмит: /текста не се чете, и отбелязано в екземпляра на Рудолф Щайнер.
/*19/ - Сравни Херман Грим: /текста не се чете/, в 15 есета, трето издание, Берлин, 1882.
/*20/ - Известна легенда е, че Лютер, докато се е крил във Варберг в Тюрингия под закрилата на Фредерик Мъдрия /1521-1522/ хвърлил една мастилница срещу дявола.
/*21/ - Мартин Лютер, 1483-1546. Великият основател на Немската Реформация е бил Августински монах, преди да напусне монашеския живот. Виж двете лекции на Р. Щайнер: "Лютер" и "Лютер Яносовата глава", в "Кармата на материализма".
/*22/ - Рудолф Щайнер при няколко случая е говорил за понятията живот и форма по времето, когато е държал тази лекция. Виж лекция от 3 ноември 1904: "Теософията на Толстой". Също 27 лекции в "Основи те на езотерицизма".
/*23/ - В една бележка от 1907 г. Рудолф Щайнер пише, че вътре в Ро- зенкройцерското течение се е гледало на посвещението на Мани като една от Висшите Степени, която се състояла от разбирането на истинската функция на злото.
/*24/ - Виж диаграмата във връзка с лекция 10 от 23 декември 1904 г. Сравни също: "Апокалипсиса на Св. Йоан", Р. Щайнер.
/*25/ - "Русо животно в неговата книга "Генеалогия на морала", която е била много хвалена. Обаче в своята лекция от 6 октомври 1917 г. Р. Щайнер казва в "Елементални Духове на Раждане и Смърт" "Хората разбираха твърде малко от това. . . Самият Дявол и бил, който е вдъхновявал хората с желанието, като последователи на Нитше, да стават самите те "руси животни". . . Ала макар че хората никога не ставаха "руси животни"в Нитчевия смисъл - нещо ставаше през това столетие в резултат на този социално-тревожен импулс на ХІХ столетие".
/*26/ -Това трудно окултно понятие вече е било обяснено от Рудолф Щайнер малко преди това, както на пример на 31 октомври 1904 г. по
следния начин: "През първата половина на 4-ия Кръг човечеството бе раз вило способността да приспособява своите сетива към минералното царство за първи път. През втората половина на 4-ия Кръг то спасява минералното царство. Ала част от него е изостанало и е било изключено, защото не е било вече от полза за човечеството. Това представлява 8-та сфера, която повече не може да се използува за развитие на човека, ала може да се използува от по-висши същества". /От предишни непубликувани бележки/. През 1915 г. Р. Щайнер отново навлиза твърде подробно в понятието за 8-та сфера. Виж: "Окултното движение през ХІХ сто- летие", особено 4-та и 5-та лекция.
/*27/ - Рудолф Щайнер е говорил с много повече подробности по този въпрос, който тук е само накратко споменат, в своята лекция държана в Дорнах на 3 юли 1920 г. /още не преведена/; ала той също е говорил за Йезуитството на 10 май, 3 и 6 юни: "Три лекции върху римския като- лицизъм".
/*28/ - В стенографските бележки на Франц Зайлер се появяват няколко изречения в края. Не е много ясно дали това е отговор на един въпрос: "Христос се появява лично по време на 6-тата Коренна Раса /Великата Епоха/ - хилядогодишното управление, първоначално това е било един Еон, на латински Секулум Секуларом, следователно в 6-тата Коренна Раса, както Лошото, така и Доброто ще се еволюира../пропуск/. Моторът на Киили идва твърде рано, без съмнение. През 7-та Коренна Раса един индивид ще притежава толкова много сила, че той би бил в състояние да убие хиляди и хиляди с един удар". Сравни това с бел. 29 към лекция 20, последната лекция в този том.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2 декември 1904 г.
Достарыңызбен бөлісу: |