Стенографските записки на Франц Зайлер, както и обикновени записки на Мария Щайнер фон Синверс. Рудолф Щайнер е говорил за Промете- евият мит и по-късно в: "Египетски митове и мистерии, 10 лекция, "Зе- мен и космичен човек", 7 лекция, "Неща от настоящето и миналото в духа на човека", 6 лекция, "Метаморфози на душата", 1 лекция. След лекцията за Прометей, Рудолф Щайнер говорил за "Аргонавтския мит" и "Одисеята", "Зигфрид", и "Войните на Троя".
/*1/ - През 1904 г. Рудолф Щайнер не само е говорил на редовните групови събрания, които са ставали всеки понеделник, но понякога също и на петъците пред много малък кръг, който се е събирал в апартамента на г-ца Клара Модскус в Шлутерщрасе. И главната тема са били митове и сагите. Нямаме записки от всички лекции, държани там; каквито има са много частични. Тези лекции от 1904 г. с изключение на лекция първа от 29 май 1904 г., всички бяха държани пред този малък кръг приятели. Майските и юнските лекции от 1905 г. /лекция 11 до 14-та и лекция 20 от 2 януари 1906 г. бяха държани в понеделниците за официална та берлинска група. Октомврийските лекции от 1905 г. /лекции 15 до 19/ бяха държани за хората по време на общото събрание на германската секция.
/*2/ - Името "Ману" идва от санскритския корен "ман" равно на "мисле- не". В индийската теософска терминология това име означава високи духовни същества, които имат задачата да сформират нови култури и епохи. За по-нататъшни подробности относно Ману на 5-тата епоха виж Щайнеровата "Космическа памет" , "Окултна наука" и една лекция, дър-
жана в Хайделберг на 21 януари 1909 г. ; както и "Някои страни на пре- раждане и живот след смъртта".
/*3/ - Това е изразено в "Тайната доктрина" на Е. П. Блаватска, т. 3, "Езо- терицизъм" по следния начин: "Прометей е символ и персонификация на цялото човечество при едно събитие, което се случило през неговото детство - "Кръщение с Огън" - което е една мистерия вътре във великата Прометеевска Мистерия, за която понастоящем може само да се споменава в нейните широки общи черти".
/*4/ - "Историята на Атлантида" от У. Скот-Елиот, Виж също: "Косми- ческа памет, Атлантида, Лемурия".
/*5/ - Тези 7 принципа и органи, с които те окултно са свързани са, както следва:
1. Физическо тяло - основа на носа
2. Етерно тяло - черен дроб
3. Кама или Кама-Рупа /астрално тяло/ - храносмилателна сис-
тема
4. Кама-Манас /астрално тяло-его/ - пъпна връв
5. Висш Манас /Дух Себе/ - сърце и циркулация на кръвта
6. Будхи /Живот Дух/ - ларинкс
7. Атма /Дух Човек/ - Акаша
/*6/ - Сравни също: "Човешкият живот на земята и в духовните светове", 2ра лекция, Оксфорд, 22 август 1922 г.
/*7/ - Неясните изречения са, както следва: "Всяка сага и мит претърпява промяна. Тя произтича от най-древната традиция и претърпява промяна в някои определени точки. Същото се случва с всяка сага и мит, дори и при онези, които могат да бъдат взети буквално.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 4 ноември 1904 г.
Източник на текста
Стенографски бележки на Матилде Шоу, заедно с обикновени бележки от Мария Щайнер фон Сиверс.
/*1/ - В първоначалните бележки това е дадено като ХІV столетие. Ру- долф Щайнер понякога предаваше векове, както правят това италианците /кватроченто - ХV столетие/. В едно ръчно написан документ от 1907 г. обаче, Рудолф Щайнер пише: "През първата половина на ХV столетие Кристиян Розенкройц. . . "и пр.. /Писма и документи 1901-1925/.
/*2/ - Кристиян Розенкройц е една личност на ХІV и ХV столетие, която не се счита за историческа от съвременните изследователи, който става известен посредством две легендарни анонимни трудове: "Фама фратер- нитатис" и "Консесио фратернитатис", издаден в Касел, 1614 г. и 1615 г. респективно, в които се казва, че Кристиян Розенкройц е бил от немско
аристократично потекло и живял от 1378 до 1484 г. Името най-напред е станало известно чрез един анонимен на ръка написан документ от 1604 г., който се появява в 1616 г. под заглавие, чийто автор Йохан Валентин Андрея, беше обявен от Рудолф Щайнер, че е бил вдъхновяван от самия Кристиян Розенкройц. Според Рудолф Щайнер Кристиян Розенкройц е бил действителна историческа личност.
Виж "Коментар върху Химическата сватба на Кристиян Розенкройц", Микаел прес, 19565 г. "Химическата сватба на Кристиян Розенкройц", Фокс Крофт, превод от 1690 г., 1969 г. "Антология за Кристиян Розен- кройц", съставено и редактирана от Пол Е. Ален, Ню Йорк, 1968 г. "Хи- мическата сватба на Кристиян Розенкройц, Коментар" от Е. Е. Файфер.
/*3/ - Трябва да се забележи, че тук Рудолф Щайнер приписва произхода на "Легенда на Храма" на Кристиян Розенкройц през ХІV и ХV столе- тие, ала никога не е споменал как тя била прехвърлена към Свободното-Масонство. Сред самите свободни масони произходът и остава забулен. Общо взето се приема, че тя е възникнала през ХVІІІ столетие, защото това е времето, по което най-напред се е появила в литературата. Даже дори, че се подозира, че е съставлявала част от масонското знание през по-раншни периоди, но това не може да бъде доказано с документи. За тази лекция също така Рудолф Щайнер изглежда, че е използувал раз- каза, даден от Чарлз Уилиям Хекатрон в неговата "Тайните общества и пр. ", том 1, кн. 8, гл. 1.
ЛЕГЕНДА ЗА ХРАМА
Произход на Хирам Абиф.
Соломон, след като решил да издигне Храм, събрал майстори, разделил ги на групи и ги поставил под заповедите на Адонирам или Хирам Абиф, архитекта, изпратен му от неговия приятел и съюзник Хирам, цар на Тир. Според митичната традиция родът на строителите на мистичния храм е бил, както следва: Единият от Елохимите, или примитивните духове, се оженил за Ева и му се родил син, наречен Каин; докато Йехо- ва или Адонай, друг от Елохимите, създал Адам и го свързал с Ева, за да се роди семейството на Авел, на кого то били подчинени синовете на Каин като наказание за прегрешението на Ева. Каин, макар че усърдно култивирал почвата, все пак получавал малко продукти от нея, докато Авел спокойно гледал своите стада. Адонай отхвърлял даровете и жертвоприношенията на Каин и повдигнал борба между синовете на Ело- хима, породени от огъня, и синовете направени само от земя. Каин уби Авел, а Адонай, преследвайки неговите синове, подчинил на синовете на Авел благородната фамилия, която открила изкуствата и разпространила науката. Енох, един от синовете на Каин научил хората да дялат камъни,
да издигат сгради и да образуват граждански общества. Ирад и Мехю- аел, неговият син и внук, поставили граници на водите и правили греди от креди. Метузаел, друг от неговите потомци, изнамерил свещените знаци, книгите на Тау и символа Т, чрез които работниците, които произхождали от духа на огъня, разпространявали един другиго. Ламех, чийто предсказания са необясними за непосветените, беше баща на Жабал, който пръв научи хората да се обличат в камилска кожа; баща и на Джубал, който открил арфата; на Наамах, който открил изкуството за предене и тъкане; на Тубал-Каин, който пръв изградил една фурна, работел с метали и копаел подземните пещери в планините, за да спаси своята раса по време на потопа; но въпреки това тя загинала и само Тубал-Каин и неговият син, единствените, са спасили от огромната и прославена фамилия и излезли от там живи. Жената на Хам, втория син на Ной, е смятала синът на Тубал-Каин по-красив от синовете на човеците и той станал прародител на Нимрод, който учел своите братя да ловуват и основал Вавилон. Адонирам, потомък на Тубал-Каин, изглежда, че е бил повикан от Бога да води милицията на свободните люде, като свързал синовете на огъня със синовете на мисълта, прогреса и истината.
Достарыңызбен бөлісу: |