Като пред светостта като пред майката

119
В Долината на мъртвите, Исус е обучаван от матакмите. Матакмите, 
Пеше, са извънземните ни учители, тук, на Земята. Обучаван е почти осем 
години, до пълното Му осенение, Негово-Богово докъм трийсет и първата-
втората Му годинка.
Усвоява всичко: да левитира, да лекува всичко, защото извънзем-
ните, независимо, че не боледуват, лекуват всичко. Знаят. Та, кажи-речи, 
Исус става почти като ТЕХ. С една дума - плеяд, от галактиката Телец. 
Можел е да медитира, колкото и когато си иска. Изпадал е в нирвана, 
защото душата Му е напускала тялото, по негово желание, за колкото си 
иска време. Тялото тук - душата там.
Да знаеш, като Го разпъват, е бил в нирвана. Не е усетил ни кръв, ни 
болка. Нищо. Тялото Му не е усещало нищо, защото Живеца е бил извън 
него. Римляните Му коват пироните и си мислят, че е умрел, ама неее. Бил 
е в нирвана, през всичкото това време, а нирваната Пеше, си пази нейното 
тяло, колкото и както си иска. Само тя знае защо, да знаеш, чу.
Верно е, че римският офицер е мазал устата и тялото Му с оцет и 
противоотрова. Човека наистна е бил благодарен, че Христос е излекувал 
жена му и много други. Най-вече е знаел и той, като Пилат, че Исус е 
невинен. Принесен е курбан от Плеядите. Жертвен курбан, на това, което е 
Светостта. Затова са подготвили и тялото Му, защото всичко е планирано 
предварително. Знаят бъдещето, Пеше. Защото душата си е съвсем друго 
нещо. Много лично, Негово. И да знаеш, Душата се намира ето тук така, в 
ниското на гръкляна, в сами вдлъбнатината на глътката точно. Чу. А това, 
дето изтръпва под лъжичката, на сплита на корема, е Паметта. Чашата на 
Паметта. На всичката ни памет, от преражданията ни, нали. На Съдбата, 
която е Закона на Привличането на вселените.
Та, разпятието е връз една прастара, могъща, хилядолетна маслина-
коренище, която е имала голяма бабуна на стъблото, и напреко на него, 
закована на кръст греда, за приковаване ръцете на Христос. Така че раз-
пнатият е можел да посяда връз бабуната на дънера на маслината, за да 
не му се изскубне тялото от пироните, нали. Та, да знаеш, Пеше, болката е 
предизвиквала смъртта. Умирали са от жестока болка, Пеше, тва е. Умърт-
вяване на тялото в пълен ужас. Другото излита на мига при звездите. Чу. 
На, така наречения кръст, остава само обвивката, пашкула на тялото на 
душата.
Кръста, Пеше, е най-малко на над сто милиона години, ве, леля. Не е 
само християнски. Чу. Ехее, колко други са минали през него, представа си 
немаш... Никой земен не е измислил кръста. Никой. Той си е даден

120
свиеше, от Камините. От Хармонията.
Та, свалят Исус от кръста и чак тогава душата Му се връща в Него. 
Оживява си на мига. Душата излиза и влиза в тялото, при нирваната, ето 
оттук така. Откъм връгата, отзад на главата, на темето баш. Там, където 
косата прави въртоп, Пеше. От столистника, както му викат още, чу. Ето, 
виж как, леля. Ето от тук, от серпентината на душата.
- Кера, недей кераа. Да не вземеш да се хакнеш в некой хендек на 
хаосите, ке си умрам, да знаеш. Много ме е страх, като забуботиш така, 
ве, кера Вангелио. Моля Те, страх ме е.
- Нема, бре. Нема, ааа... Слушай сега, какво става: Той като идва 
на себе си, прошепва на майка си Мария, Богоройца де, какви билета 
и как да ги приготви, та да си излекува болките и раните от пироните и 
съсираците на кръвта. Защото започва да си усеща тялото, с всичките му 
там ужасии, нали. Чак тогава Го внасят в гробницата с каменното легло. 
Ето, виждам Го, такова е било. Послее Го затварят с огромния камък-врата 
и поставят римската стража.
Но, отдолу, под самото легло, е бил тайният вход, към семейната 
гробница на Никодим, където Го чака Варлаам. Варлаам, Пеше, за вре-
мето си, бил най-големия знахар, билкар-лечител. При него внасят тайно 
Христос и Варлаам Му прави пълни промивки на стомаха и въобще. Дава 
Му противоотрова, защото преди това Му е дал лека отрова, за да изглеж-
да като умрел и Го спасява. Спасява Го, в замена на това, че Исус спасява 
живота на Варлаам, поемайки всичко върху себе си.
Иначе, Пеше, и Богородица е царска дъщеря. Дъщеря е на цар Йо-
аким и царица Ана. Богородица също е тъмнокожа. Исус си прилича и на 
нея, даа...
Та, майка Му Мария, Му приготвя от отварите, които й заръчва Исус 
и ги внася в гробницата между плодовете и раздавината за мъртвите. Ни-
кой не я е и погледнал да проверява. Тя Му дава избавлението. Исус през 
тайния изход, с помощта на Плеядите изчезва. Скрива се в градината на 
Никодим, завит в плащеницата, платното, с което е пренесен от маслина-
та-кръст до гробницата. Изобщо не е умирал и не е бил между мъртвите. 
Ето на, мъртвите ми го казват.
С една дума, това е Възкресението Христово, а после и Възнесени-
ето Му при Плеядите. Какво друго. Друго нема. Другото го изопачава зет 
Му, св. Павел, който казва: Богу, Боговото - кесарю, кесаровото. Големо-
то оправдание за злоупотребите им, за да богатеят. Измислените светии, 
не са нищо друго, освен натамъняване на разните измислици. И да знаеш,

121
Пеше, Христос умира над осемдесе и шест години. Казала съм ти го, ама 
пак да ти го кажа. Погребва майка си Мария в Индокитай. Даа, тя през 
всичкото време е била с Него, до самата и кончина. Той никога не се е 
отделял от нея, ако е Плеяд. Тва е истината, друго нема.
Ти па ти, Йосиф. Йосиф си е Йосиф, бре, леля. Исус не е негов. 
Исус е на Плеядите. Син е на Бога-Плеяд, да знаеш, чу. Чу.
И днес, в Долината на мъртвите, матакмите обучават новия Месия, 
леля. Още от бебе, ама ке го учат много повече, та да си е наистина Ме-
сия, без примеси. Чу. Ке се яви след двайстата година на следващия век, 
в новото хилядолетие. В новия милениум, Пеше.
Настъпва ново подреждане на измеренията и всичките тези рели-
гии, които са десетки, десетки хиляди, ке изчезнат. Изпаряват се в неби-
тието, ненужни никому. Започват да пречат на извънземните. На Плеядите 
и на другите, знаеш го, нали, синче. Те са си тука и са между нас, Пеше. 
Един ден ке ги видиш. Започваш да ги виждаш и това те прави щастлив. С 
разместването на измеренията всичко се променя. Измеренията са йе-
рархирането на йерархията, да знаеш. Чу. Ай, друго имаш ли да ме питаш 
сега или ке пееш. Ке пееш ли бре.
- Ке пеям, кера Вангелио. Ке пеям и хоро ке Ти играм, вампирко 
улава, недна. Улава, ама най-умната от всички нас, взети заедно. Е, много 
си Те обичам, ве, кера Вангелио. Безкрайно, чу. Но, всичкото това и да 
го разкажа, ке кажат, че съм напълно луд, да знаеш. Как ли нема да ме 
очернят, малееий...
- Знам, знам. Пей сега. Не говори много. Пей и се смей, хе-хе-хе... 
Всичко ке си се намести, Пеше. Всичко. Чу. Всичко, леля. Ти кажи, каквото 
съм ти казала, па да си мислят, каквото си искат. Поколенията след нас ке 
разберат, че сме им го предсказали, за техно добро. Поколенията, Пеше. 
Поколенията на измеренията, чу. Чуу.
И залумках тарамбуката, а Тя пее с мен, все едно нищо, нищо не е 
било. Нищо. Нито ми е казала нещо така. Вдига ли вдига ръцете, щрака ли 
щрака с пръсти, играе ли играе така, на место, Нейното си хоро. Не е за 
разправяне, да знаеш. Трябва да го видиш, за да го поверваш. Плува ли 
плува в Небитието и не я интересува изобщо нищо друго. Малееий.
Имах чувството, че съм зарит в кръстове, кръстове. Хаоси-кръстове. 
Накъдето и да се обърнеш, само разпнати кръстове. Кръстове-вселени. 
Серпентини, еий...
И таман бех започнал да се превръщам на кръст ли, на серепентина 
ли, не знам, и тряаас, бомбата гръмна. И както си седеше и си щракаше с

122
пръсти, тактувайки, ме изгърме:
- Сега, кой ден сме, Пеше. Иляда деветстотин седемдесет и пета
ли. Добре, ай. Аз, като си ида при звездите си завинаги, некъде към края
на века, и нема да минат два-трийсет години от мойта кончина и ТЕ, пак ке
кацнат ето тук така, Пеше, на Рупите. Насред Рупите. Може да е и десети-
на години по-късно, ТЕ си решават, леля. Ке дойдат Ананаките, Качините,
и Рупи, и Плеяди, и Друидите, и всичките, за да видят какво е - какво не е.
Не са ни забравили, да знаеш. Деца сме им, Пешеей, децааа. Нихни деца
сме, чедо.
Дано си жив, да ги видиш, бре. Ке ги видиш, ке ги видиш, джанъм. 
Може и по-рано да дойдат, нали. И да не вземеш да се страхуваш, та да ги 
стреснеш. Недей. ТЕ са напълно кротки. Не знаят, какво е зло, Пеше. Не 
знаят, я. Всичко в ТЕХ е добро и само добро. Правят само добрини, нали. 
Светиите са. Светиите са, Пеше.
Този път са решили да премахнат завистта от Земята изобщо. Раз-
брали са, че тя е всичко това, там: и войни, и злини. Нема да има завист, 
Пеше. Представяш ли си го. Намерили са и цаката. При ТЕХ нема завист, 
нема алчност. И знаят, как да ги премахнат от нас. Защото, по-късно, ке 
стане съвсем друг обмена между хората. Любовта, която сега изобщо не е 
любов, ке се възцари с истинската си любов. Ке бъде белата обич, Пеше. 
Другото ке си се оправи от само себе си. Извънземните, чедо, са си едно 
и също с Хармонията. Където са ТЕ - там е и Хармонията.
Айде сега, думкай и пей, че ни слушат, да знаеш. Слушат ни, Пеше. 
Обичат да пееме - и все едно, че нищо не е било, ме забоде в един чуден 
дует и си запехме:
Земи огин - запали ме –
Направи ме пепел...
- Аман ве, кера Вангелио, колкото си извънземна, тройно си си
земна, кераа...
И опънахме дуета наш:
Да не можам да гледам по тебе... 
Всичко ни е трис. Тва е. Игра-играница. А бомбата гърми ли гърми:
- После, малко след средата на идния век, от новото трихилядоле-
тие, ке пристигнат корабите-майки. Техните, извънземните кораби-майки.
И ке започне подготовката ни за преселението на вселената ни. Много,
много по-рано от разпадането й. Защото за ТЕХ хиляда години са нищо,
Пеше. Все едно едно мигване, леля. Ето защо, ТЕ ке си дойдат по-овреме,
та да не се блъскаме, като се раздуе и свърши вселената ни. Като свърши

123
нашето слънце, Пеше, ТЕ ке са ни светлината, да знаеш. Защото тук ке 
зейне църна дупка. Защото тук ке зейне църната дупка на изкривената, 
самозасмукваща се вселена. Ке се получи тунел, без скоростта на свет-
лината и, директно ке излетиме извън нея. Чу. Отваря се вратата, Пеше. 
Отварят ни вратата. Айде, чекат ни други слънца. Други огньове. Всичко ке 
се оправи, да знаеш, чу.
И дуета напълно пламна, та гръмна:
Земи огин - запали ме -
да не можам, да гледам
по тебе... 
- Айде сега, наздраве, за новия космос, Пеше. Айде, леля. Не бой 
му се. Ние сме вечни, чедо, леля. Вечни сме, да знаеш. Господ сме. Си-
лата. Пей, пей, песно моя. ТЕ, заради това пусто наше пеене идват, бре, 
Пеше. За нищо друго, да знаеш. Пей, да пейме. Винаги пей, за да са тук с 
нас, защото без ТЕХ е жива умирачка - и пак:
Ним оодиш, Катеее,
поо брееегот,
брегооотсе рони,
кее пааднееш... 
Я тва е кера Вангелия. Какво друго. Друго нема.

жүктеу/скачать 5.28 Mb.

Достарыңызбен бөлісу: