Приятелство с бога

Ако хвърлим поглед назад, ще видим, че първите три стъпки към Бога са: Познай Бога, Довери се на Бога, Обичай Бога.

Правилно.

Всеки обича Бога! Последната стъпка трябва да е лесна.

Ако е тъй лесна, защо на толкова от вас им е тъй трудно да я направят?

Защото не знаем „какво значи" да обичаме Бога, да Те обичаме.

А то е, защото не знаете какво значи да се обичате един друг.

Третата стъпка не може да бъде лесна на планета, където ни се е чуло, ни се е видяло, че можеш да обичаш някого без нужда, където безусловната любов на хората един към друг е рядкост и където се счита, че да обичаш всички безгранично е „погрешно".

Човешките същества са създали начин на жи­вот, при който да бъдеш непрестанно Едно Цяло с всички останали наистина ще ти докара неприят­ности и „беля на главата". Ти току-що спомена главните причини за тази „беля", за тези неприят­ности.

1. Бедност, нужда.

2. Очакване.

3. Ревност.

Не можете да изпитвате истинска обич един към друг, ако едно от тези неща е налице. И с положителност не можете да обичате Бог, който се отдава на някое от тях, още по-малко - ако се отдава и на трите. Но точно такъв е Богът, в когото вярвате, и щом сте провъзгласили, че отношението му към тези три неща е достойно за един Бог, значи то би трябвало да е достойно и за вас. И ето че при тези условия вие се опитвате да създадете и задържите любовта си един към друг.

Учили са ви, че Бог е ревнив, има огромни очаквания и е толкова беден, нуждаещ се, че ако не поискате да ви обича, ще ви накаже с вечно проклятие. Днес тези учения са част от вашата културна история. Те са толкова дълбоко вкоре­нени в психиката ви, че изтръгването им оттам би било тежка задача. И въпреки това, ако не го сторите, никога няма да изпитате истинска любов един към друг, а още по-малко - към Мене.

Какво можем да направим?

За да решите проблема, трябва най-напред да го разберете. Нека хвърлим поглед последо­вателно върху всяка от отделните части на този основен проблем.

Бедността, нуждата е най-могъщият убиец на любовта, който някога е съществувал. Но повече­то членове на вашия род не познават разликата между любов и нужда и така често смесват двете - ежедневно, ден след ден.

„Нужда" има, когато си представяте нещо из­вън себе си, което сега нямате и което изисквате, за да бъдете щастливи. И понеже вярвате, че то ви е нужно, ще направите горе-долу всичко, за да го получите.

Стремите се да придобиете онова, от което мислите, че се нуждаете.

Повечето хора придобиват онова, от което мислят, че се нуждаят, чрез размяна, търговия. Те разменят онова, което вече имат, за онова, което се стремят да имат.

И наричат този процес „любов".

Да, обсъждали сме вече този въпрос.

Наистина, обсъждали сме го. Но нека напра­вим сега крачка напред, защото е много важно да разберем как сте стигнали до тази представа за любовта.

Въобразявате си, че това е начинът да по­кажете любовта си един към друг, защото са ви учили, че и Бог показва по този начин любовта си към вас.

Бог е изобретил една търговска сделка: ако Ме обичаш, ще те пусна на небето. Ако не ме обичаш - няма. Някой ви е казал: такъв е Бог - и ето че вие самите сте станали такива.

Така е, както Ти каза: което е достатъчно добро за Бога, е достатъчно добро и за мене.

Точно така. Тъй сте създали своята човеш­ка митология, една история, която преживявате ден след ден: любовта е обвързана с условия. Само че това не е истина, а мит. То е част от вашата културна история, а не част от Божията действителност. Бог няма нужда от нищо и затова не изисква нищо от вас.

Как би могъл Бог да има нужда от нещо? Бог е Цялото-в-Цялото, Всичко, Неподвижният Дви­гател, Изворът на всичко, от което бихте си пред­ставили, че Бог има нужда.

Да разберете, че Аз имам всичко, съм всичко и не изисквам нищо, е част от това да Ме поз­наете.

Първата стъпка към приятелството с Бога.

Да. Щом веднъж истински Ме познаете, ще започнете да рушите мита си за Мене. Ще проме­ните представата си за това кой съм Аз и какъв съм Аз. Това е началото на преобразяването. До това ще ви доведе приятелството с Бога. То ще ви преобрази.

Разтърсен съм от това! Никой никога не ми е обяс­нявал нещата толкова просто, толкова ясно.

Тогава слушай внимателно, защото тук всич­ко ще придобие най-голяма яснота.

Създадени сте по Божи образ и подобие. Ви­наги сте разбирали това, защото тъй сте били и възпитани. Но сте се заблудили за това какъв е Моят образ и подобие. Оттам сте се заблудили и за това какъв може да бъде и вашият образ и подобие.

Въобразявате си, че съм Бог, който има нуж­ди, а сред тях - и нуждата непременно да Ме обичате. (Сега някои от вашите църкви се опитват да ме обрисуват така, като че ли не се нуждая от вашата любов, а само я желая. Според тях, просто Моето желание е да ме обичате, но никога няма Казах, че си се стремил да изживееш Кой Си Ти чрез другите, вместо, да им дадеш възможност да изживеят Кои Са Те чрез тебе.

Това е може би най-важното нещо, което си ми казвал когато и да било.

Това е откровено интуитивно изказване. Какво значи това? Не разбирам какво значи.

Много от най-важните изказвания в живота са интуитивни. Знаем, че са верни, преди да разберем защо и как. Те идват от по- дълбоко разбиране, което превъзхожда свидетелство и до­казателство, логика и разум, както и всички онези инструменти, с чиято помощ се опитваме да ре­шим дали нещо е вярно или не, а чрез това - и дали е важно. Понякога знаеш, че нещо е важно, просто защото ти е „звъннало". То носи в себе си чистия „звън на истината".

През целия си живот съм вярвал на онова, което другите са казвали за мене. Променял съм си поведе­нието, преобразявал съм своето аз, за да променя оно­ва, което другите са казвали за мене, за да променя онова, което лично са ми казвали за самия мен. Бук­вално съм изживявал себе си чрез другите, точно как­то го каза Ти.

Повечето хора го правят. Но когато постигнеш майсторство, ще даваш възможност на другите да изживеят Кои Са Те чрез тебе. Така ще разбереш, че някой е Майстор, като го видиш: Майстор е оня, който те вижда.

Майсторът те връща към твоето Аз, защото Майсторът те разпознава. Това значи, че Майсто­рът те познава отново. А чрез това и ти самият разпознаваш, т. е. познаваш отново своето Аз. Ти познаваш отново своето Аз като оня, Който Си Всъщност. После предаваш това и на другите. Ти вече си станал Майстор и повече не ти е нужно да се стремиш към опознаване на своето Аз чрез дру­ги, а си избрал да дадеш възможност на другите да познаят себе си чрез тебе.

Затова бях казал, че истински Майстор не е оня, който има най-много ученици, а оня, който създава най-много Майстори.

Как мога да изживея чрез собствен опит истин­ността на това? Как мога да спра да чакам потвърж­дение отвън и да намеря всичко, необходимо, за да бъда щастлив, вътре в себе си?

Проникни вътре в себе си. За да разбереш какво има вътре, влез вътре. Ако не влезеш вътре, ще останеш без нищо, без това познание.

Ти беше казал това и по-рано.

Наистина, и по-рано съм споделял с тебе всички тези неща. Цялата тази мъдрост вече ти е била дадена. Можеш ли да си представиш, че бих те карал да чакаш, за да чуеш най-великите истини? Защо бих държал тези неща в тайна?

Ти вече си ги чувал не само в предходните си разговори с Бога, ти си ги чувал и навсякъде около себе си. Тук не се разкрива нищо, освен факта, че всичко това вече ти е било разкрито.

Дори и ти си се разкрил пред самия Себе Си. И това разкриване, това откровение, което ти е било дарено, лежи дълбоко вътре в душата ти.

Щом веднъж го зърнеш бегло, щом веднъж го изпиташ дори за миг, веднага ще ти стане съвсем ясно, че нищо извън тебе не може да се сравни с онова, което е вътре в теб; че нито едно усещане, което получаваш от външни подтици или извори, не прилича на пълното блаженство от общуването със себе си, вътре в себе си.

Пак ще ти кажа, вътре в себе си ще намериш блаженство. Там ще си спомниш отново Кой Си Ти и там ще изпиташ отново, че не ти е нужно нищо извън твоето Аз.

Там ще видиш своя образ, по Мое подобие.

И в тоя ден ще отпадне нуждата ти от каквото и да било Друго и накрая ще бъдеш способен на истинска любов, да обичаш истински.

Говориш с такава сила, благосклонност и крас­норечие. Толкова често притаявам дъх, като те слу­шам. Но кажи ми пак как мога да вляза вътре. Как мога да позная себе си като същество, което няма нуж­да от нищо извън себе си?

Просто остани безмълвен. Бъди със своето Аз в тишината. Прави това често. Прави го ежед­невно. Дори ежечасно по малко, ако можеш.

Просто спри. Спри да правиш нещо. Спри да мислиш нещо. Просто „бъди", „съществувай" за малко. Дори само за миг. Това може да промени всичко.

Отделяй по един час призори и го дарявай на своето Аз. Посрещай там своето Аз, в свещения миг. После започни деня си. Ще бъдеш съвсем различен човек.

Говориш за медитацията.

Не се оставяй да те улавят с етикети или с начини за постигане на нещата. Това са правели религиите. Това се опитват да правят догмите. Недей да лепиш етикет или да установяваш пра­вила.

Това, което наричаш медитация, не е нищо повече, от това да останеш насаме със Себе Си, а оттам - и да бъдеш в крайна сметка сам Себе Си.

Можеш да го направиш по много начини. За някои от вас то може да изглежда като това, кое­то наричаш „медитация" - което значи да седиш тихо и мълчаливо. За други може да изглежда като да се разхождаш сам сред природата. Да търкаш с четка каменния под, лазейки на ръце и колене - това също може да бъде медитация, както са открили мнозина монаси. Други, дошли отвън в манастира, като зърнели тази работа, си мислели: ох, какъв тежък живот! А пък монахът е бил дълбоко щастлив, потопен дълбоко в мир. Не е гледал как час по-скоро да се отърве от търкане­то на пода, гледал е да намери още един под за търкане! Дай ми още една четка! Дай ми още един час да лазя на ръце и колене, с нос на де­сетина сантиметра над калдаръма. Аз пък ще ти дам най-чистия под, който някога си виждал! А пък душата ми през това време ще се пречисти. Ще се пречисти от всякакви мисли за щастие, кое­то изисква нещо извън нея.

Служенето, работата може да бъде задълбо­чена форма на медитация.

Добре де, да кажем, че нямам нужда да получа от никого нищо, за да бъда истински щастлив. Няма ли това да ме направи враг на обществото?

Обратно, то ще те свърже с обществото пове­че от всякога, защото сега ще виждаш ясно, че ня­маш какво да губиш! Нищо не ви пречи повече да изпитвате обич един към друг от мисълта, че имате какво да губите.

По същата причина ти е трудно и страшно да изпитваш обич към Мене. Казано ви е било, че ако не Ме обичате по точно определен начин, в точно определено време, по точно определена причина, Аз ще се разгневя. Понеже, както са ви казали, Аз съм ревнив Бог и няма да приема обич­та ви, изразена по някакъв друг начин или форма, освен по този, който Аз изисквам.

Нищо не би могло да бъде по-далеч от исти­ната, но и истината никога не е била по-далече от вашето съзнание.

Аз нямам нужда вие да правите нещо за Мене и затова не търся, не желая, не изисквам нищо от вас. Обичта ми към вас не познава условия и граници. Ще се върнете на Небето, независи­мо от това дали сте Ме обичали по верния на­чин. Не съществува друга възможност, освен да се върнете на Небето, защото няма къде другаде да отидете. Така вашият вечен живот е осигурен и вашата вечна отплата е обезпечена.

Ти беше казал в Разговори с Бога, че дори и когато човек прави любов, когато изпитва сексуален екстаз, това може да бъде форма на медитация.

Точно така.

Но това не значи, че човек остава насаме със себе си. По-скоро изглежда, като че ли е с някой друг.

Тогава ти не знаеш какво значи да бъдеш наистина влюбен. Защото, когато си истински влюбен, от двама ви в стаята е останал само един. Онова, което е започнало като среща и връз­ка с Друг, се е превърнало в изживяването да бъдеш Едно Цяло - да бъдеш със Самия Себе Си. Наистина, това е единствената цел на сексу­алното преживяване и на всяка форма на любов.

Ти имаш отговор за всичко! Надявам се да е така.

Какво става тогава с другите двама „участници в любовта" - очакванията и ревността?

Дори ако успеете да отстраните нуждата от връзката си един с друг и с Мене, може би ще ви се наложи да се преборите с очакванията. То­ва е състояние, в което живеете с представата, че някой друг трябва да изпълни в живота ви нещо по определен начин, да се прояви такъв, какъвто си го представяте, или такъв, какъвто мислите, че трябва да бъде. Както нуждата, така и очак­ванията са смъртоносни. Очакванията накърняват свободата, а свободата е същността на любовта.

Когато обичате някого, вие му предоставяте пълна свобода да бъде какъвто е, защото това е най-щедрият дар, който можете да му поднесете, а любовта винаги поднася най-щедрия дар.

Това е Дарът, който Аз ви поднасям, но вие не можете и да си представите, че ви го поднасям, защото не можете да си представите толкова голя­ма любов. И така сте решили, че трябва да съм ви дал свободата да правите само онова, което изисквам от вас.

Да, вашите религии казват, че Аз ви давам свободата да вършите каквото искате, да напра­вите всеки избор, който бихте желали. Но пак ви питам: ако ви подложа на безкрайни мъки и ви прокълна за вечни времена само затова, че сте направили избор, който не съм искал да напра­вите, значи ли това, че съм ви направил сво­бодни? Не. То значи само, че съм ви направил способни. Способни сте да направите всеки из­бор, който пожелаете, но не сте свободни да го сторите. Не - ако се безпокоите за резултата и за последиците от избора си. А, разбира се, всич­ки вие се безпокоите за това.

Тъй че, ето как сте построили представата си: ако ви осигуря отплата на небето, ще очаквам да вършите всичко така, както Аз го искам. И на­ричате това Божия любов. А после се поставяте взаимно в състояние на подобни очаквания и на­ричате това любов. Само че в нито един от двата случая това не е любов, защото любовта не очак­ва свободата на другия да бъде накърнена, а сво­бодата не познава ограниченията на очакването.

Когато не изисквате от някого да се покаже такъв, какъвто си представяте, че ви е нужно той да бъде, това значи, че сте се отказали от очак­ванията си. Очакванията ви са изхвърчали навън през прозореца. Тогава вие обичате някого точ­но такъв, какъвто е. Но това може да стане само тогава, когато обичате и своето Аз точно такова, каквото е. А това на свой ред може да стане само ако обичате и Мене точно такъв, какъвто съм Аз.

За да сторите това, трябва да Ме познаете такъв, какъвто съм, не такъв, какъвто Сте си пред­ставяли, че съм.

Ето защо първата крачка към изграждането на приятелство с Бога е да познаем Бога, втората крачка е да се доверим на Бога, а третата крачка е да обичаме Бога, когото сме познали и на когото сме се доверили. Ще го направите, ако се отнасяте към Бога като към някого, когото познавате и на когото се доверявате.

Можете ли да обичате Бога без условия? Това е големият въпрос. Може би през цялото време сте си мислили, че въпросът е Дали Бог може да ви обича без условия, а всъщност големият въпрос е Дали вие можете да обичате Бога без условия. Защото можете да получите Моята любов само по начина, по който Ми дарявате вашата.

О, божичко, това твърдение има огромна сила. От­ново ще Те помоля да го повториш. Не бих го оставил просто ей тъй да мине край ушите ми.

Можете да получите любовта на Бога само по начина, по който му дарявате вашата.

Допускам, че това е също толкова вярно и за чо­вешките взаимоотношения.

Разбира се. Можеш да получаваш любовта на другите само по начина, по който им даря­ваш своята. Те могат да те обичат по свой начин, колкото си щат, докогато си щат. Но ти можеш да получиш любовта им само по твоя начин.

Не можеш да изживееш онова, което не по­зволяваш и на другите да изживеят.

А това ни довежда до последната част на този отговор: ревността.

Изхождайки от решението си да обичате Бога ревниво, вие сте създали и мита за Бога, който ревниво ви обича.

Почакай за минута. Казваш, че Те ревнуваме?

А откъде, мислиш, е дошла представата ви за един ревнив Бог?

Опитвали сте се с всички сили да обсебите Моята любов. Опитвали сте се да станете един­ствените й притежатели. Предявявали сте пре­тенции върху Мене и сте го правили по порочен начин. Заявявали сте, че Аз обичам вас и само вас. Вие сте избраният народ, вие сте нацията под крилото на Бога, вие сте единствената истин­ска църква! И сте много ревниви към привиле­гированото положение, до което сте успели да се доберете. Ако някой заяви, че Бог обича еднакво всички народи, приема всички вероизповедания, прегръща всяка нация, наричате това богохулст­во. Казвате, че е богохулство Бог да обича по какъвто и да било начин, различен от оня, по който твърдите, че Бог може да обича.

Джордж Бърнард Шоу е казал, че всички велики истини започват като богохулство.

Той беше прав.

Този, яхнат от ревността вид любов не е начинът, по който Аз ви обичам, а начинът, по който вие сте възприемали любовта Ми, защото това е и начинът, по който вие сте Ме обичали.

Това е също и начинът, по който сте се обича­ли един Друг, а той ви убива. Казвам го в буквалния смисъл на думата. Известно е, че се убивате един друг или се самоубивате от ревност.

Ако обикнете някого, казвате му, че трябва да обича вас и само вас. Ако обича другиго, ста­вате ревниви. Но с това не започва и не свърш­ва всичко. Защото вие изпитвате ревност не само към другия, а и към работата, хобито, децата и всичко друго, което отвлича от .вас вниманието на любимия. Някои от вас могат да го ревнуват от кучето му или. от игра на голф.

Ревността приема много форми. Има много лица. Нито едно от тях не е красиво.

Зная. Веднъж, в миг на ревност към една жена на име Дон, в която бях дълбоко влюбен, изразих пред нея това чувство, а тя кротичко ми отвърна: „Нийл, това не е най-привлекателната ти страна."

Никога не го забравих. Беше изречено тъй прос­тичко, без бурни чувства. И бе улучило точно същ­ността на нещата. Нямаше нито спор за онова, кое­то току-що бях казал аз, нито по-нататъшно обсъж­дане на онова, което току-що ми беше казала тя. Не беше казала, а просто бе изхвърлила тази мисъл вън от стаята. Беше разтърсващо.

Дон ти поднесе голям подарък.

Да, направи го. И все пак ми е било трудно да победя ревността. Точно когато си помисля, че съм се отървал от нея, тя се връща, още по-силна. Като че ли се притаява, за да не усетя, че е тук. Всъщност, кълна се, че я няма. И тогава, бум, тя излиза наяве. Мисля, че вече я чувствам по-слабо, но ще излъжа, ако кажа, че никога не я усещам.

Ти се бориш с нея и това е достатъчно. Ти я разпознаваш, нея и истинската й природа, и това е добре.

Но как да се отърва от нея? Познавам хора, които напълно са се освободили от нея. Как са го направили? И аз искам да го направя!

Искаш да кажеш, че изпитваш ревност към хора, които са се освободили от ревността? Това звучи доста забавно.

Мило, хитро. Колко си ми мил и хитър! Знаеш ли това?

Знам, разбира се. Какво, мислиш, ме кара да продължавам?

Добре де, а какъв е отговорът?

Освободи се от представата, че щастието за­виси от нещо извън самия тебе и ще се осво­бодиш от ревността. Освободи се от мисълта, че в любовта става дума за онова, което си дал и онова, което си получил в замяна, и ще се осво­бодиш от ревността. Освободи се от претенциите си върху другия, върху неговото време, енергия, възможности или любов, и ще се освободиш от ревността.

Добре, но как да направя това?

^

Живей си живота с нова задача. Разбери, че целта му няма нищо общо с онова, което ще извле­чеш от него, а само с онова, което ще вложиш в него. Тъй е и във връзките между хората.

Това не изисква нищо от другите хора в живо--та ти и в частност - от другия човек. Точно затуй можем да обичаме другите, без да изискваме не­що от тях.

Идеята, че трябва да изпитваш ревност към времето, през което този, когото обичаш, играе голф или работи в канцеларията, или е в прегръд­ките на Друг, е идея, която може да ти хрумне само ако си представяш, че твоето щастие се накърня­ва, когато обичаният от тебе човек е щастлив.

Или че щастието ти зависи от това любимият ти винаги да е с тебе, вместо да бъде с друг или да върши нещо друго.

Точно така.

Но спри за минута. Мислиш ли, че не би трябвало да ревнуваме, дори когато любимият е в прегръдките на друг? Мислиш ли, че изневярата е в реда на нещата?

Не съществува нещо, което е или не е в реда на нещата. Съществува набор от правила и мерки за нещата, който ти си измисляш. Създаваш го - променяш го - в хода на своя живот.

Някои казват, че това е основният проблем в днеш­ното общество; че ние сме духовно и обществено безот­говорни. Променяме своите ценности в мига, когато това е нужно и както е нужно, за да съответстват на нашите цели.

Правите го, разбира се. Такъв е животът. Ако не го правехте, животът нямаше да следва своя ход. Никога нямаше да постигнете какъвто и да било напредък. Наистина ли искате да останете, вечно в плен на старите си ценности?

Някои хора искат това.

Искат да бесят жените на площадите, нари­чайки ги вещици, както са правили преди няколко поколения? Искат църквите им да изпращат вой­ски на кръстоносни походи, за да убиват хиляди хора, понеже не признавали едничката и един­ствена права вяра?

Но Ти използваш исторически примери, изниква­щи от изтласкани вече, заменени с други, ценности, а не примери, изхождащи от старите, традиционни цен­ности. Ние сме възпитани да се държим в духа на техните предписания.

Така ли сте възпитани? Вгледал ли си се на­последък във вашия свят? Но това вече е друга тема. Нека си останем при първата.

Промяната, обновяването на ценностите е знак за зрялост на обществото. Израстваш в по-широк вариант на своето аз. Ти променяш, об­новяваш ценностите си непрестанно, като съби­раш нова информация, като трупаш нов жизнен опит, като обмисляш и обсъждаш нови идеи и откриваш нови пътища за разглеждането на неща­та и като даваш нови определения за това Кой Си Ти.

Това е признак на израстване, не на безотго­ворност.

Позволи ми да го кажа направо. Нима е признак на израстване да считаш, че всичко е наред, когато любимият ти човек се е озовал в прегръдките на друг?

Признак на израстване е да не допуснеш това да ти отнеме душевния мир. Да не допуснеш това да ти разруши живота. Нито пък заради това да сложиш край на живота си. Нито пък заради това да убиеш някого. Хората са правили всички тези неща. Дори сега някои от вас убиват други по тази причина, а повечето от вас убиват любовта по същата причина.

Хубаво, аз не съм привърженик на убийствата, но как любовта ти към някого няма да бъде убита, ако той обича друг и в същото време ти се кълне, че обича тебе?

Нима ако обича другиго, това значи, че не обича тебе? Трябва ли да обича само тебе, за да приемеш, че любовта му е истинска и вярна? Така ли го разбираш?

Да, пусто да остане! Точно тъй биха казали мно­зина. Да, пусто да остане.

Хич не е чудно, че ви е толкова трудно да приемете един Бог, който обича всички ви еднак­во.

Е добре де, ние не сме богове. Повечето от нас имат нужда от известна увереност в света на чувствата си. А без нея, без съпруг или любим, който да я осигури, любовта ти може да умре, независимо дали го искаш или не.

Не любовта ти ще умре. Ще умре нуждата. Ще решиш, че този човек вече не ти е нужен. А всъщност вече няма да искаш да обичаш този човек, защото той ти причинява силна болка. Тъй че вземаш решение: не ми е нужно повече да ме обичаш. Върви си и обичай, когото щеш. Аз съм вън от играта.