Приятелство с бога

Точно това се случва. Убиваш нуждата. Не убиваш любовта. В действителност някои от вас запазват любовта завинаги. Приятелите казват, че все още носите факела. И вие го носите! А светлината на любовта ви, пламъкът на страст­та ви все още горят в сърцата ви - с толкова ярък блясък, че и другите отстрани могат да го видят. Но това не е лошо. Точно така би трябва­ло да бъде - като се има предвид кой и какво казвате, че сте, и какво заявявате, че сте избрали да бъдете.

И да смяташ, че ти вече никога не ще се влюбиш в някого, защото носиш факела на любовта към друг?

Защо да се разделиш с любовта към един, за да обичаш друг? Не можеш ли да обичаш ед­новременно повече от един човек?

Повечето хора не могат. Поне - не по този начин. Имаш предвид - сексуално?

Имам предвид - романтично. Имам предвид - като спътник в живота. Някои хора имат нужда от спътник в живота. Тъй е с по-голямата част от хората.

Трудността е в това, че повечето хора смес­ват любовта с нуждата. Мислят, че двете думи и двете преживявания са взаимозаменяеми. А те не са. Да обичаш някого и да имаш нужда от него са две неща, които нямат нищо общо.

Ти можеш да обичаш някого и едновременно с това да имаш нужда от него, но ти не го обичаш, защото имаш нужда от него. Ако го обичаш, за­щото имаш нужда от него, значи, че съвсем не си обичал него, а само онова, което ти е давал.

Ако обичаш другия заради онова, което е, независимо от това дали ти дава или не ти дава нещо, от което се нуждаеш, тогава ти наистина го обичаш. Когато няма нищо, от което се нуждаеш, тогава ти наистина можеш да обичаш човека.

Спомни си, че любовта е без условия, без ограничения, без нужди. Така ви обичам и аз. Само че вие не можете да си представите, че получавате такава любов, защото не си пред­ставяте и че можете да я изразите. Целият свят страда от това.

Сега, като се има предвид изявеното от вас желание да станете Високо Развити Същества, неверността, изневярата, както я наричате, не е в реда на нещата. Защото тя просто няма да оказва въздействие. Тя няма да ви заведе там, където казвате, че искате да отидете. И то е, защото изневярата означава да не бъдеш верен, да не живееш в истина, а нейде в дъното на душата си вие знаете и разбирате, че Високо Развитите Същества живеят, дишат и съществуват в истина и вярност - от начало до край, винаги. Истина­та, верността не е онова, което казват, че са, а онова, което са.

За да бъдеш Високо Развито Същество, тряб­ва винаги да бъдеш верен, истински. Първо трябва да бъдеш верен на себе си, после - на другия и накрая - на всички други. А ако не си верен на себе си, не можеш да бъдеш верен на никой друг. Затова, ако обичаш другиго, освен единствения, когото би искал да обичаш, трябва да го кажеш - както си е, открито, честно, прямо, ясно и не­забавно.

И да очакваме, че това ще бъде приемливо?

От никого не се изисква да приеме каквото и да било. Във високо развитите връзки между Високо Развити Същества всеки просто живее със своята истина и всеки изразява истината,с която живее. Ако нещо се случи с някого, това просто се признава, ако нещо е неприемливо за някого, това просто се казва. Истината се споделя през цялото време - с всекиго и за всичко. Това се върши като прослава, не като признаване на вина.

Истината е нещо, което трябва да бъде про­славяно, а не признавано.

Не можете да бъдете прославяни за истина, от която са ви казали, че трябва да се срамувате. А са ви казали, че трябва да се срамувате само от онова, от което са ви казали, че трябва да се срамувате, а то е - кого, и как, и кога, и по какъв начин обичате.

Казали са ви, че трябва да се срамувате от своите желания, страсти и копнежи, от любов­та си към всичко: от танците - до разбитата сметана или до другия човек.

И са ви казвали, че повече от всичко трябва да се срамувате от любовта си към своето истин­ско Аз. Но как бихте могли някога да обичате друг, ако се срамувате и не си позволявате да обичате оня, който очакваме да проявява любов?

Точно това е дилемата, пред която се изпра­вяте при срещата си с Бога.

Как бихте могли да обичате Мене, ако не ви е позволено да обичате същността на това Кои Сте Вие? И как можете да видите и провъзгласите славата Ми, ако не можете да видите и провъз­гласите своята собствена слава?

Ще ти кажа отново следното: всички истин­ски Майстори са провъзгласявали своята слава, когато се поемали пътя на своята собствена исти­на. По тази пътечка тръгваш, когато обявиш, че оттук нататък непрестанно ще казваш истината - за всичко, на всекиго. И че ще въплътиш в живо­та си своята истина.

В това поето задължение място за невярност и изневяра няма. Да кажеш някому, че обичаш друг, не е изневяра. Това е честност. А честността е висша форма на любовта.

Ох, Боже мой! Ти го направи отново. Още нещо ще влезе в хладилника. Ще повториш ли това, ако обичаш?

Честността е висша форма на любовта. Ех, да можех да го запомня!

Прибери го в хладилника си.

Ха! И тъй, според Тебе излиза, че да бъдеш в пре­гръдките на друг, е в реда на нещата, стига да си го признаваш честно. Правилно ли съм го разбрал?

Свеждаш го до най-променливото му значе­ние.

Добре де, ние, хората, обичаме да правим това. Обичаме да се залавяме за големите истини и да ги свеждаме към най-прости заключения. Тогава можем добре да поспорим за тях.

Разбирам. Това ли е тук твоето намерение? Искаш да спориш с Мене?

Не. Просто се опитвам да извлека от това малко мъдрост по моя колеблив, объркан начин.

Тогава би ти било полезно да се вслушваш във всичко, което казвам, и да поставяш всичките Ми думи в по-широк контекст, вместо да си със­тавяш мнение въз основа само на няколко от тях.

Приемам мъмренето ти.

Приеми не мъмренето, а съвета ми. Мъм­рене получава някой, направил грешка. А съвет получава някой, който търси напътствие.

Бог дава напътствия, не мъмрене; тълкува­ние, не порицание.

Брей, брей...

Знам, знам. Отново невероятен афиш! Добре де, такъв е! Наистина е такъв!

Прави и лепи невероятни афиши - колкото си искаш. Прави и фланелки със същия надпис.

Извади думите наяве. Не се спирай пред нищо. Направи филм. Излез и по телевизията. Не се сра­мувай!

Понеже стигнахме дотам, не се срамувай и от любовта. Изхвърли от нея срама и го замени с прослава.

... може би искаш да сториш същото и със секса.

Хайде да не навлизаме и в това, иначе никога няма да получа отговор на въпроса си. Казваш ли наистина, че да бъдеш в обятията на друг е в реда на нещата, докато си го признаваш честно?

Казвам, че от твоето решение зависи дали то­ва е в реда на нещата. Казвам, че докато парт­ньорите в една интимна връзка не узнаят, че то се е случило, те не могат да преценят дали всичко между тях „е в реда на нещата".

Казвам, че единственото, което няма място в една високо развита връзка, е лъжата - за какво­то и да било. Казвам, че лъжата си е лъжа, би­ло то като предписание, било то като пропуск. Казвам и, че след като веднъж завинаги цялата истина е изречена, решението ти дали ще обичаш някого, който е обичал или сега обича Друг, се основава в крайна сметка върху онова, за което заявяваш, че е най-подходящата и удобна форма за една връзка - а това в повечето случаи се ос­новава върху представата ти за онова, което ти е нужно да получиш от другия, за да бъдеш ща­стлив.

Казвам^ че ако нищо не ти е нужно, тогава можеш да обичаш другия без условия, без какви­то и да било ограничения. Можеш да му пре­доставиш пълна свобода.

Да, но не би могъл да имаш с него връзка⁴за цял живот.

Не би могъл, освен ако би могъл. Майстор­ство се постига, когато това стане решение и из­бор, основани върху онова, което за теб е истина. Не върху онова, което Друг ти казва, че би тряб­вало да бъде истина. Нито върху онова, което об­ществото ви е провъзгласило за истина в теку­щото си споразумение относно връзката за цял живот, или пък върху онова, което чувстваш, че другите биха могли да си помислят за тебе.

Майсторите си позволяват свободата да пра­вят всеки избор, който поискат- и предоставят същата свобода на онези, които обичат.

Свободата е основна идея в изграждането на живота където и да било, защото свободата е ос­новната природа на Бога. Всички системи,, кои­то накърняват, ограничават, потъпкват свободата или извършват посегателства върху нея по какъв­то и да било начин, са системи, които работят срещу самия живот.

Свободата не е цел на човешката душа, а нейна истинска природа. По природа душата е сво­бодна. Затова недостигът на свобода е насилие върху истинската природа на душата. В истинс­ки просветените общества свободата не просто е призната за право, тя е факт. Тя е нещо, което съществува, което е, вместо нещо, което се дава.

Свободата не просто е осигурена, а не може да не бъде осигурена.

В едно просветено общество веднага се хвър­ля на очи, че всички същества са свободни да се обичат помежду си и да изразяват взаимната си любов по всеки начин, който сметнат за истински и подходящ в момента.

Какво е подходящо в момента, решават са­мите хора, които се обичат. Няма държавни за­кони, социални табута, религиозни ограничения, психологически прегради, племенни обичаи или неизречени правила за това кой, кога, къде и как може да обича и кой, кога, къде и как не може да обича.

А ето и ключа, който пуска в действие всичко това в едно просветено общество. Всички влюбе­ни, всички участници в любовта, трябва да решат как да осъществят сега любовта. Нито един от тях не може да реши да направи нещо, което счита за проява на любов, ако не е получил съгласие от страна на другия участник или на другите участ­ници. Необходимо е също така всички участници да бъдат зрели и способни сами да вземат своите решения.

Това отстранява всички въпроси, които точно сега си задаваш - относно насилието върху де­цата, изнасилванията и други форми на насилие върху личността.

А какво ще стане, ако аз съм трета страна и не приемам за проява на любов онова, с което други двама са решили, че ще проявят любовта си към мене?

Тогава трябва да кажеш на другите двама как чувстваш нещата, каква е твоята истина. И в зависимост от техния отговор на твоята истина ще решиш дали ще промениш нещо и какво ще промениш във взаимоотношенията си с тях.

Ами, ако това не се окаже толкова лесно? Ами ако имам нужда от тях?

Колкото по-малко имаш нужда от някого, тол­кова повече можеш да го обичаш.

Как може да нямаш нужда да получиш каквото и да било от човека, когото обичаш?

Като го обичаш не заради онова, което може да ти Даде, а просто заради онова, което е.

Но тогава той би могъл да те прегази!

Да обичаш някого, не значи да спреш да обичаш себе си.

Да предоставиш на другия пълна свобода, не значи да му предоставиш правото да злоупотре­бява с тебе, нито пък значи да осъдиш себе си на доживотен затвор, който сам си си построил, за да преживееш там живот, какъвто не си избрал, давайки на другия възможност да преживее жи­вота, който си е избрал. Да предоставиш пълна свобода значи само да не поставяш пред другия какъвто и да било род прегради.

Почакай за момент. Как можеш да спреш другия да не те прегази, ако не поставиш пред него никакви прегради?

Ти не поставяш прегради пред него, поставяш прегради пред себе си. Ограничаваш онова, кое­то си избрал да изживееш сам, не онова, което е позволено на другия да изживее.

Тази преграда е поставена доброволно, така че, в истинския смисъл на думата, въобще не е преграда. Тя е провъзгласяване на това Кой Си Ти. Тя е сътворяване. Самоопределение.

Пред никого и нищо не е поставено ограниче­ние в Божието царство. И любовта не познава друго освен свободата. Душата също не познава друго. И Бог не познава друго. Така че всички тези думи са взаимозаменяеми. Любов. Свобода. Душа. Бог. Всяка носи у себе си същността на другата. Всяка от тях е и другата.

Вие сте свободни да възвестите и провъзгла­сите Кои Сте Вие във всеки миг от текущото Сега. Всъщност вие го правите, дори без да знаете това. Не сте свободни, обаче, да възвестите и провъз­гласите кой е някой Друг, нито пък - кой и какъв трябва да бъде. Това любовта никога няма да стори. Нито пък Бог, който е същността на самата любов.

Ако искаш да възвестиш и провъзгласиш, че си личност, която има нужда и изисква цялата любов на някой друг, за да бъде щастлива, за да се чувства удобно, добре и сигурно, свобо­ден си да го направиш. При всяка възможност ще го показваш с действията си; те ще бъдат твоето послание.

Ако искаш да възвестиш и провъзгласиш, че си личност, която има нужда и изисква по-голя­мата част от енергията, времето и вниманието на някой друг, за да бъде щастлива, за да се чувст­ва удобно, добре и сигурно, също си свободен да го направиш. Но едно трябва да ти кажа: ако си позволиш това твое възвестяване на собственото Аз да се превърне в ревност към другия, или към неговите приятели, работа или хоби и външни ин­тереси, ревността ти ще сложи край на любовта ти към другия, а много вероятно- и на неговата любов към тебе.

Добрата новина е, че твоето самоопределение - кой си и кой избираш да бъдеш, не би трябвало да се превърне в ревност към другия, нито в опека над него. То просто и с любов ще заяви кой си и как си избрал да преживееш Живота си. Любов­та ти ще продължи дори ако с обич и съчувствие си пробиеш път през каквито и да било разли­ки, съществуващи между двама ви, както и ако промениш по един или друг начин природата на вашата връзка в резултат на тези разлики.

Няма нужда да сложиш край на една връз­ка, за да я промениш. Всъщност ти не можеш да сложиш край на една връзка, можеш само да я промениш. Ти винаги ще имаш връзка с всеки друг. Въпросът не е в това дали да имаш връз­ка, а в това какъв вид връзка да е тя.

Отговорът на тоя въпрос ще засегне живота ти за вечни времена - и всъщност може наистина да промени света.
Девет

През цялото време на разговорите си с Тебе научавах, че връзките ми са свещени. Те са най-важната страна на живота, защото точно чрез връзките си съществу­вам и изживявам кой съм аз и кой избирам да бъда.

Свещени са не само връзките ти с други хо­ра, но и връзките ти с всичко навсякъде. Връзка­та ти с Живота и с всички съставни части на Живота. Връзката ти с парите, любовта, сек­са и Бога - четирите крайъгълни камъка на човешките преживявания и жизнен опит. Връзка­та ти с дърветата, растенията, животните, пти­ците, въздуха, небето и морето. Връзката ти с природата и връзката ти с Мене.

Връзката ми с всичко определя кой съм и какво съм. Връзката ми, каза Ти, е свещена земя. Защото в отсъствието на връзка с нещо друго аз не мога да творя, да позная и да изживея каквото и да било от нещата, които съм решил относно себе си. Или, както се беше изразил Ти, е отсъствието на онова, което Аз Не Сьм, онова, което Аз Съм... го нямо,.

Добре си го научил, приятелю Мой. Вече ставаш вестоносец.

Но като се опитам да го обясня на другите, поняко­га те се чувстват изгубени. Не винаги е лесно да преведеш тази идея на достъпен език.

Опитай се да използваш Притчата за Белота­та.

Да, това веднага ми помогна.

Представи си, че се намираш в бяла стая, с бели стени, бял под, бял таван и без ъгли. Пред­стави си, че си окачен в това пространство от не­видима сила. Висиш, клатиш се там във въздуха. Не можеш да докоснеш нищо, не можеш да чуеш нищо и всичко, което виждаш, е белотата. Колко дълго мислиш, че ще „съществуваш" в собствено­то си изживяване и опит?

Не много дълго. Ще съществувам там, но няма да знам нищо за себе си. Много скоро ще си изгубя ума.

Наистина, точно това ще ти се случи. Наисти­на, в буквалния смисъл на думата, ще си изгубиш ума. Умът ти е онази част от тебе, пред която е поставена задачата да осмисли всички входящи данни, а без входящи данни умът ти няма да има какво да прави.

И сега, в момента, в който си си изгубил ума, ти вече спираш да съществуваш в своето соб­ствено изживяване и жизнен опит. Това значи, че вече не знаеш нищо и за себе си.

Голям ли си? Малък ли си? Не можеш да уз­наеш, защото извън теб не съществува нищо, с което да се сравниш.

Добър ли си? Лош ли си? Не можеш да уз­наеш. Тук ли си? Дори и това не можеш да уз­наеш, защото ей там, около тебе, няма нищо.

Не можеш да узнаеш нищо за себе си от соб­ствен опит. Можеш да си създаваш за това какви­то си щеш понятия и представи, но не можеш да го изживееш чрез собствен опит.

Тогава се случва нещо, което променя всичко. Малка точица се появява на стената. Като че ли някой е минал край нея и е пръснал с писалката си малка мастилена точица. Никой не знае как всъщност се е появила точицата, но това няма значение, защото тази точица те е спасила.

Сега вече има нещо различно. Има те Тебе, има я и Точицата На Стената. Внезапно ти от­ново можеш да вземаш решения, да правиш за­ключения, можеш да имаш преживявания и да събираш опит. Ей там, край тебе, е точицата. Това значи, че и ти трябва да си тук. Точицата е по-малка от тебе. Ти си по-голям от нея. Ти започ­ваш да се самоопределяш отново - във връзката и взаимоотношенията си с Точицата На Стената.

Връзката ти с точицата става свещена, за­щото ти е възвърнала усещането за твоето соб­ствено Аз.

Сега пък в стаята се появява едно котенце. Не знаеш нито откъде се е взело, нито какво го е довело тук, но си благодарен, защото вече можеш да направиш повече заключения, да вземеш пове­че решения. Котенцето изглежда по-меко. А ти из­глеждаш по-умен (поне през част от времето). То е по-бързо. Ти си по-силен.

Все повече неща започват да се появяват в стаята и ти разширяваш определението си за сво­ето Аз. Тогава ти просветва. Само в присъствието на нещо друго можеш да познаеш себе си. Това не­що друго е онова, което не си ти. Следователно: В отсъствието на онова, което Не Си Ти, това което Си Ти... го няма, не съществува.

Припомнил си си една велика истина и се за­клеваш никога вече да не я забравиш. Посрещаш всеки друг човек, място и нещо с отворени обятия. Не отхвърляш нито едно от тях, защото вече виждаш, че то се появява в живота ти като благослов, предоставяйки ти по-голяма възможност да опре­делиш кой си ти и чрез това да познаеш себе си.

Но не би ли могъл разумът ми да си представи какво се случва, ако бъда поставен в тази бяла стая? Да си рече: „Хей, аз съм в една бяла стая и това е всичко. Отпусни се, порадвай й се"?

Разбира се, че би могъл, на първо време. Но скоро, в отсъствието на входящи данни, той не би могъл вече да знае какво да мисли. Накрая белотата, празнотата, пустотата, самотата ще го достигнат, ще го засегнат.

Знаеш ли, кое е едно от най-големите наказа­ния, изобретено във вашия свят?

Точно така. Не можеш да издържиш да ос­танеш сам продължително време.

В най-нечовешки уредения строг тъмничен затвор няма дори светлина. Вратата се затваря и оставаш в пълен мрак. Няма как да четеш, няма как да правиш каквото и да било, няма нищо друго наоколо.

И тъй като да мислиш, значи да твориш, ти ще спреш и да твориш своята действител­ност, защото умът ти трябва да получава дан­ни, за да твори. Онова, което умът ти твори, ти наричаш заключения, и щом не ще можеш да пра­виш никакви заключения, ще достигнеш до със­тояние, в което „си изгубваш ума".

И все пак да си изгубиш ума, да го напуснеш, не винаги е лошо. Правиш го в моментите на най-голямо прозрение.

Хей, пак ли почваш?

Нали не вярваш, че прозрението идва от ума ти?

Добре де, винаги съм мислил...

В това е бил проблемът ти, да, точно тук! Ти винаги си мислил. Поне веднъж се опитай да не мислиш! Опитай просто да бъдеш.

Когато, вместо продължително да мислиш за проблема си, просто „бъдеш" с него, ще дойде най-голямото прозрение. Защото да мислиш - е творчески процес, а да бъдеш - състояние на ясно осъзнаване.

Не го разбирам напълно. Помогни ми да го разбе­ра. Мислех, че проблемът е в неумението да се мисли. Затова момъкът в бялата стая полудява.

Не съм казал, че полудява. Казваш го ти. Аз казах, че губи ума си. Спира да твори своята действителност, тъй като няма данни за нея.

Ала едно е, ако спре да твори своята действи­телност за дълъг период. Ами ако стори това само за миг? За кратък период? Дали този „таим аут" ще му помогне или ще го нарани?

Интересен въпрос.

Мисъл, дума и дело са три равнища на твор­чество, нали?

Да.

Да.

Точно така. И какво тук не е наред?

Ти можеш или да сътвориш решението, или пък просто да осъзнаеш ясно решението, което ве­че е било сътворено.

Ще го повториш ли? Ще го повториш ли заради онези от нас, които са по-бавни?

Никой от вас не е по-бавен! Но някои от вас използват по-бавни методи на творчество. Опит­вате се да творите чрез мислене. Това е възможно, както беше показано. Ала сега ви казвам нещо ново. Мисленето е най-бавният метод на творче­ство.

Спомни си, разумът ти трябва да има данни, за да твори. Твоето битие, състоянието просто да бъдеш, няма нужда от никакви данни. Точно затова данните са илюзия. Те са онова, което си измисляш, вместо онова, което е.

Опитай се да твориш, изхождайки от онова, което е, вместо от илюзия. Твори, изхождайки от състоянието на битието, от състоянието „да бъдеш", вместо от състоянието на мисълта.

Опитвам се да схвана това, да го разбера, но мисля, че Ти ме караш да се изгубя. Вървиш прекалено бързо.

Не можеш да намериш, бързо да намериш никакъв отговор, като мислиш за него. Трябва да напуснеш мислите си, да изоставиш мислите си, да изпревариш мислите си и да влезеш в чистото битие. Не си ли чул как истински великите твор­ци, които истински решават великите проблеми, казват, като им поставиш за решаване един проб­лем: „хммммм... нека да бъда, да остана за малко с него...?"

Разбира се.

Добре, те говорят точно за това. И ти можеш да сториш същото. Можеш също да решаваш ве­лики проблеми. Но не ако си въобразяваш, че ще разнищиш и разрешиш загадката, като мислиш за нея. Не! За да бъдеш гений, трябва да си загубиш ума, което значи - да напуснеш ума си!

Гений е не оня, който сътворява отговор, а оня, който открива, че отговор винаги е съще­ствувал. Геният не сътворява решение, а намира решение.

Това всъщност не е откритие, а възстановя­ване. Геният не е открил нищо, а просто е възс­тановил изгубеното. То „е било изгубено, но сега е намерено". Геният си спомня онова, което всич­ки вие сте забравили.

Забравили сте, например, че всички неща съществуват във Вечния Момент на Сега. Всички решения, всички отговори, целият опит, цялото разбиране. В действителност вие няма какво да създавате. Нужно ви е единствено ясно да осъз­наете, че всичко, което искате, и всичко, което търсите, вече е било създадено.

Ето нещо, което повечето от вас са забравили. Точно затова съм изпратил при вас други да ви го напомнят, казвайки: „Още преди да попиташ, ти е било отговорено."

Не бих ви казал всички тези неща, ако не бяха верни. Но вие не можете да влезете в със­тоянието на ясно осъзнаване на всички тези неща, мислейки за тях. Не можете да „мислите наясно", можете само „да бъдете наясно".

Яснотата, ясното осъзнаване е състояние на битието. Затова, ако сте объркани, озадачени по отношение на нещо в живота, не трябва да мис­лите. И когато имате проблем, не мислете за него, не му обръщайте внимание, не се обръщайте към него с ума си. И когато сте окръжени от отри­цателно отношение, отрицателни сили и отри­цателни чувства, не мислете за тях, не им обръ­щайте внимание, не се обръщайте към тях с разу­ма си.

Когато „мислите" за нещо и „му обръщате внимание", вие му се подчинявате! Не виждате ли това? Вие сте под негова опека, защото мис­лите за него и то има значение за вас. Не бъдете като деца, които мислят за родителите си и им обръщат внимание. Напуснете ума си!