Програма асоки на проекта Калимера Културни приложения: Местни институции като посредници

Някои страни, между които Дания, Финландия, Португалия, Швеция и Обединеното кралство са дали официално признание на жестомимичния език.

Тъй като все повече ресурси в областта на културата се дигитализират, достъпът им се разширява до аудитория от целия свят. Предизвикателството за музеите, библиотеките и архивите е да обезпечат достъп до тези ресурси, уважавайки в същото време културното и лингвистичното многообразие. Започнати са различни проекти в това направление, между които е MACS (Multilingual Access to Subjects) [10].

Тезаурусът е набор от контролни термини за подробно предметно индексиране на печатни документи (или такива, издадени първоначално в печатен вид). Тезаурусът изразява отношения на йерархичност или равнозначност между термините, които представя. Основният проблем при изграждането на тезауруси на повече от един език е, че термините в един език не обхващат същите семантични полета като съответните им термини в друг език. Например терминът “teenager” има по-тясно значение от термина “adolescent” във френски език.

Съществуват стандарти за съставяне на тезауруси и еквивалентни термини в различните езици (виж ISO 5964:1985 “Насоки за създаване и изграждане на многоезични тезауруси” [11].) Този стандарт е допълнение към стандарта ISO 2788:1986 [12], който застъпва едноезичните тезауруси и затова не е цялостен, тъй като много от проблемите по изграждането на тезауруси са общи за едноезичните и многоезичните тезауруси.

В момента се подготвя редакция и на двата стандарта. Планира се нов стандарт BS 8723: Структурирани речници за информационно извличане – ръководство. Той ще обхваща едноезични и многоезични тезауруси и ще се състои от пет части:

Част 1: Дефиниции, символи и абревиатури (предварителен вариант е публикуван през ноември 2004);

Част 2: Тезауруси (предварителен вариант е публикуван през ноември 2004);

Част 3: Речници, които не са тезауруси;

Част 4: Взаимодействие между много речници;

Част 5: Взаимодействие между речници и други компоненти на системите за информационно съхранение и извличане [13].

Информационният институт Гети публикува Насоки за формиране на езикови еквиваленти: Модел на основата на тезауруса по изкуство и архитектура [14] (http://www.chin.gc.ca/Resources/Publications/Guidelines/English/).

Те са:

• 
  част от съдържанието трябва да бъде на повече от един език;
  
• 
  част от съдържанието трябва да бъде предадено на жестомимичен език;
  
• 
  част от съдържанието трябва да бъде на езици на имигранти, които не са официални за Европейския съюз;
  
• 
  идентификацията и профила на сайта също трябва да са налице на повече от един език;
  
• 
  основните функции на сайта (търсене, навигация) трябва да са представени на повече от един език;
  
• 
  статично съдържание (изображения, описани и др.) да бъдат на повече от един език;
  
• 
  преминаването от един език на друг да бъде лесно;
  
• 
  структурата на сайта и потребителския интерфейс трябва логически да се оформят така, че дизайнът за отделните езици да не се различава;
  
• 
  многоезичността трябва да е подчинена на официална политика за многоезично представяне на съдържание;
  
• 
  уеб сайтът трябва редовно да се преглежда за спазването на тази политика.
  

В някои случаи двуезичен уеб сайт би бил по-подходящ от многоезичен. Двуезичните уеб сайтове могат да се използват:

• 
  в страни или региони, където има един основен език на малцинство, напр. Уелс;
  
• 
  за да се обърнат към читателска аудитория, от която се очаква, че се състои от хора, говорещи два езика;
  
• 
  за да се обърнат към хора, които могат да говорят един или друг език, или и двата;
  
• 
  ако сметнат, че от политическа и социална гледна точка е необходимо да напомнят на членовете на мнозинството за съществуването на малцинството.
  

Многоезични уеб сайтове са необходими:

• 
  в страни, където има много местни малцинствени езици;
  
• 
  за да предложат услуги на етнически малцинства, включително имигранти и бегълци, търсещи убежище, на техните родни езици;
  
• 
  ако съдържанието на уеб сайта би било интересно за паневропейска или глобална аудитория.
  

За дълготраен ефект върху дизайна на уеб сайта трябва да се вземат различни решения:

• 
  рамките (frames) мога да се окажат нецелесъобразни за многоезиков контекст;
  
• 
  страниците на много езици обикновено съдържат много текст и могат да се окажат тежки за възприемане;
  
• 
  някои шрифтове са по-подходящи за един език, отколкото за друг. Препоръчва се използване на един и същ шрифт навсякъде, вместо неволно изтъкване на един език пред другите;
  
• 
  езикът на логото трябва да се избере внимателно. Ако това е езикът на мнозинството, това може да отчужди потребителите, говорещи малцинствен език;
  
• 
  положителен ефект може да изиграе използването на технологията на сензорния екран (touchscreen) при оформяне на многоезични уеб сайтове.
  

Добре е да се помни, че създаването на многоезичен уеб сайт не е евтино решение и че той изисква редовно актуализиране, което никак не е лесно, за разлика от актуализирането на сайт на един език.

Има много начини, по които може да се организира един многоезичен уеб сайт.

• 
  На потребителите може да се предложи още от първата страница възможност за избор на език и ако искат да го променят, трябва да се върнат на първата страница. Това решение би било подходящо за определени ситуации, например в страна, където се използват два езика, но жителите не са двуезични, както е в Белгия и Швейцария.
  
• 
  Може да им се предложи избор на език от всяка отделна страница на сайта. Това става с бутон или селектиране на език от падащо меню – похвати, познати на повечето потребители на Интернет.
  
• 
  Езиковите линкове трябва да бъдат най-отгоре на страницата, а не в края, тъй като това е част от страницата, която се разгръща по подразбиране, и линкът трябва да отведе потребителя до съвсем същата страница на друг език, а не на друга страница от сайта. Езикът трябва да се изписва в оригинална форма, напр. френски трябва да се обозначи като Français;
  
• 
  Всички страници трябва да предлагат един и същ текст на всички езици. Един и същ текст на различни езици може да заеме различно пространство; обикновено оригиналният текст е по-кратък от превода.
  
• 
  Сайтовете могат да бъдат асиметрични. Например, част от информацията може да бъде подходяща само за носители на един език - социален клуб за уелсци може да има форма за членство само на уелски, но в другите си части сайтът да бъде двуезичен.
  

• 
  вида на аудиторията, към която е адресиран – хора, говорещи повече от един език или хора, говорещи само един език. Двуезичните потребители може би ще поискат да четат и на двата езика като начин за проверка дали правилно са разбрали текста.
  
• 
  различния начин, по който изглеждат езиците на един двуезичен сайт. Някои езици са взаимно разбираеми до голяма степен, като испанския и каталонския например, докато други – не, какъвто е случаят с английски и уелски. Има и понятия, които не се срещат въобще в някои езици.
  

Уеб сайтът на Борда на уелския език (Welsh Language Board)[18] съдържа напътствия от Департамента по образование на уелския университет и университета Помпеу Фабра в Барселона за дизайн на двуезични сайтове, включващи препоръки за най-ефективно вграждане на двата езика в дизайна на уеб сайта, без да се изтъква незаслужено единият или другият език, и начини за отбягване на обиди с използване на емоционални и политически заредени символи като например националните флагове.

Версия 4.0. на Unicode обхваща над 96,000 букви от писмени системи в целия свят. Макар че не е единственият стандарт в тази област, той се фаворизира от индустрията на информационните технологии, тъй като възприемането на един единствен метод има очевидни предимства за комуникациите в световен мащаб, наличността и ползваемостта на софтуерните продукти, обменът на данни и електронното публикуване. Версията ISO/IEC 10646:2003 е широко възприета в новите протоколи на Интернет, Консорциума W3C и маркиращи езици като XML и HTML и е внедрена в модерни операционни системи и компютърни програмни езици.

Малки капачета могат да се купят и да се поставят върху клавишите на нормалната клавиатура, за да служат за печатане на езици, които използват разширена версия на латинската азбука с букви като ð å þ ñ ç æ ć ł и др. Този прост метод прави възможна текстообработка на японската азбука Канджи.

В много случаи, като например при поддържане на каталози, указатели, топонимични списъци и други трудове от библиографски характер, предназначени за хора, които са запознати само с латиницата, или поради топографски причини, използването на нелатински азбуки е невъзможно или непрактично. В такива случаи се налага да се прибегне до транскрипция или транслитерация. Транслитерацията е процес, при който буквите от една писменост се преобразуват в символи на друга писменост, напр. кирилицата или гръцката азбука да се конвертират в латиница. Съществуват проблеми, дължащи се на алтернативни схеми за транслитерация, напр. Чехов може да се транслитерира като Tchehov или Chekhov.

Транскрипцията е процес, при който звуковете на един език се преобразуват в символи на друг език. По принцип транскрипцията се използва за звуковете на който и да е език, но тя е единствената система за конвертиране на звуци от неазбучните писмености (като китайския) в символите на латинската или други азбучни системи.

Ясно е, че има проблеми на стандартизацията в резултат на транслитерация и транскрипция. Различни системи или варианти в практиката причиняват трудности при търсене в бази-данни. В момента няма стандартизиран формат за имена, отговарящ на нуждите на европейските културни институти, но е разработен първоначален вариант от проекта LEAF (Linking and Exploring Authority Files – Свързване и изследване на контролни файлове) [24], финансиран от Европейската комисия от март 2001 до 200 година. Резултатите от проекта ще бъдат внедрени с превръщането на MALVINE, он-лайн търсеща услуга за късносредновековни ръкописи, в глобална многоезична информационна услуга за личности и организации [25].

В миналото се възлагаха големи надежди на машинния превод, но от гледна точка на положените усилия резултатите са разочароващи. Проблемите, с които се сблъсква машинният превод, и които засега се неразрешими, са:

• 
  двусмислието в значението на думите:
  
• 
  разлики в словореда на различните езици;
  
• 
  все още не е намерен начин да се дадат на компютрите знания за реалния свят, контекста на думите или читателската аудитория.
  

Ефективността на системите за машинен превод зависи от много фактори, като например: документите не трябва да съдържат никакви печатни или правописни грешки, думи, които не са включени в речници или в самата система, както и сложни синтактични структури.

• 
  системи за сканиране на съдържание – преводната система се използва, за да се получи груб вариант, който предава само най-общия смисъл на текста;
  
• 
  системи за проверка на голям обем от документи за идентифициране на такива, които се нуждаят от човешка намеса за верификация и одобрение на превода;
  
• 
  системи, подпомагащи преводачите – напр. софтуерът CAT (computer-aided translation – превод с помощта на компютър) използва разнообразни лингвистични инструменти , за да подобри продуктивността на преводачите, особено когато превеждат повтарящи се много пъти пасажи, какъвто е случаят с техническите документи.
  

Указателят на Yahoo Yahoo Language Translation and Interpretation Resources (Ресурси по езиков превод и интерпретация) е полезен източник на сайтове с услуги за машинен превод [27]. Сайтът Babblefish [28] е портал към множество уеб-базирани преводни услуги и търсещи машини в Интернет. За повече информация относно уеб-базирани преводни услуги виж уеб сайта на Eвропейската асоциация за машинен превод [29].

Многоезичният опис на културното наследство на Европа MICHAEL [30] се разви като резултат от проекта MINERVA [31]. Той ще разработи трансевропейски опис на дигиталното културно наследство на Италия, Франция и Обединеното кралство. Ще бъде предоставен на разположение на обществото чрез платформата “отворен код” и ще позволява разпространение и в други страни.

Превод от глас на глас Обратно към Обхват

Преводът от глас на глас (Voice-to-voice translation), което значи машина, която превежда говорна реч от един език на друг, е все още научна фантастика, но би могла да бъде изнамерена в сравнително близко бъдеще.
Такова устройство би значело усъвършенстване на редица сложни технологии, всяка от които има трудности и недостатъци като следните:

• 
  разпознаване на гласа, т.е. машината точно да преобразува устната реч в писмен текст;
  
• 
  преводът от един език на друг е машинен;
  
• 
  писменият текст трябва отново да се преобразува в устна реч.
  

Има налични търговски софтуери за разпознаване на езици, които преобразуват устна реч в текст, но резултатите от тяхната работа не са задоволителни. Точност 95% означава 5 % неточност, или 5 грешки на всеки 100 думи (например това прави 20 грешки за този параграф). Недостатъците на машинния превод от текст към текст вече се обсъдиха по-горе. За да има шанс машинният превод да работи добре, входният текст трябва да бъде въведен перфектно, но трябва да се има предвид, че всички софтуери за разпознаване на глас допускат грешки. С известен успех писмен текст може да бъде преобразуван в устна реч и това е единственото адекватно като форма постижение до момента на наличната в този аспект технология.

Бъдещото развитие трябва да донесе подобрения в многоезичния достъп до нашето общо културно наследство посредством, например наличие на многоезични описи на дигитализирано съдържание, многоезични контролни файлове, он-лайн автоматичен превод и стандарти за многоезични уеб сайтове.

БИБЛИОГРАФИЯ Обратно към Обхват
[1] Европейска харта за регионални и малцинствени езици. European Charter for Regional or Minority Languages.

http://conventions.coe.int/Treaty/en/Treaties/Html/148.htm
[2] Културно и езиково многообразие на информационното общество. UNESCO, 2003. Cultural and Linguistic Diversity in the Information Society. UNESCO, 2003. http://unesdoc.unesco.org/images/0013/001329/132965e.pdf
[3] План за действие на Програмата за изучаване на езици и езиково многообразие за 2004-2006. Action Plan on Language Learning and Linguistic Diversity for 2004 – 2006

http://ww2.eblul.org:8080/eblul/Public/le_bureau/press_releases/european_commission/view
[4] Европейска година на езиците. European Year of Languages.

http://europa.eu.int/comm/education/policies/lang/languages/actions/year2001_en.html
[5] Европейски ден на езиците. European Day of Languages http://www.ecml.at/edl/default.asp?t=start
[6] Mercator http://www.mercator-central.org
[7] Европейско бюро за малко използвани езици (EBLUL). European Bureau for Lesser Used Languages (EBLUL)

http://ww2.eblul.org:8080/eblul/
[8] Препоръка 1598 (2003) на Съвета на Европа под надслов «Защита на жестомимичните езици в държавите-членки на Съвета на Европа”

Council of Europe's Recommendation 1598 (2003) Protection of sign languages in the member states of the Council of Europe.

[20] The Unicode Standard, Version 4.0. Boston, MA, Addison-Wesley, 2003. ISBN 0-321-18578-1. http://www.unicode.org/versions/Unicode4.0.0/

[22] AsiaSoft http://www.asiasoft.com/

Google Language Tools http://www.google.com/language_tools?hl=en;

World Lingo

http://www.worldlingo.com/products_services/worldlingo_translator.htm;l

Free Translation http://www.freetranslation.com/;

Systran http://www.systransoft.com/;

Yahoo Language Translation and Interpretation Resources

[28] Babblefish http://www.babblefish.com/babblefish/

ВРЪЗКИ Обратно към Обхват