Програма на правителството за стабилно развитие на република българия за периода 2014-2018 г

10. ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ

• 
  Планиране на необходимите човешки ресурси в системата на здравеопазване, основано на потребностите на населението от медицинска помощ
  
• 
  Въвеждане на нов модел за придобиване на специалност в системата на здравеопазване
  
• 
  Подкрепа за развитието на системата за продължаващо обучение в системата на здравеопазване
  
• 
  Ефективно използване на финансовите средства на ЕС за обучение и квалификация на работещите в системата на здравеопазването
  

• 
  Усъвършенстване на нормативната уредба, регламентираща оценката и контрола на качеството
  
• 
  Въвеждане на критерии и индикатори за оценка на качеството
  
• 
  Разширяване на правомощията на Изпълнителна агенция „Медицински одит“, Изпълнителната агенция по лекарствата и Регионалните здравни инспекции като органи за контрол на качеството в системата на здравеопазването
  
• 
  Изграждане на капацитет за оценка на здравните технологии, включваща проследяване на безопасността, клиничната ефикасност и ефективността на разходите и организационните и правните последици от тях
  
• 
  Въвеждане на правила за координация и взаимодействие в системата на здравеопазването, въвеждащи ясни отговорности за приемственост в лечебно-диагностичния процес и улесняване на достъпа на пациентите до отделните видове медицинска помощ
  

• 
  Изготвяне на база данни за наличната медицинска апаратура и за специалистите, обучени за работа с нея
  
• 
  Изготвяне на стратегическа рамка за планиране на инвестиции от технологично оборудване в лечебните заведения
  
• 
  Изготвяне на Карта на високотехнологичните дейности като елемент на Националната здравна карта
  
• 
  Въвеждане на механизми за регулация при въвеждането на нови здравни технологии
  

• 
  Изготвяне на нормативна база за въвеждане на електронна здравна карта като част от единната електронна идентификация
  
• 
  Внедряване на електронната здравна карта като единен идентификатор в системата на здравеопазване
  
• 
  Извършване на проучване и анализ на информационните системи и информационните услуги за населението, свързани със здравето
  
• 
  Разработване на базисен модел на националната интегрирана здравно-информационна система
  
• 
  Изготвяне на пакет нормативни документи, регламентиращи функционирането на националната здравно-информационна система
  
• 
  Въвеждане на електронно досие, електронна рецепта, електронен болничен лист и др.
  
• 
  Развитие на интегрираната информационна система чрез поетапно разширяване и надграждане на модулите на здравно-информационната система
  
• 
  Изграждане на електронни административни услуги за бизнеса
  

• 
  Разширяване на функциите и дейностите, осъществявани в първичната медицинска помощ – промоция, профилактика, наблюдение на лица със заболявания, най-често водещи до смърт и загуба на работоспособност
  
• 
  Разработване и въвеждане в практиката на задължителни ръководства за лечебно-диагностично и фармакотерапевтично поведение за заболяванията, най-често водещи до смърт и загуба на работоспособност
  
• 
  Усъвършенстване на механизмите на планиране и заплащане на дейността на ОПЛ и диференциране на индивидуални здравни пакети на база здравни потребности с оглед ефективно използване на ресурсите
  
• 
  Разширяване и преструктуриране на пакета за извънболнична помощ, който Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) заплаща, с дейности, осъществявани до момента в болничната помощ
  

• 
  Разработване на нормативна уредба, регламентираща структурата и организацията на интегрираната система за спешна медицинска помощ, в съответствие с Концепцията за спешна медицинска помощ
  
• 
  Разработване и въвеждане на критерии за осигуреност и достъп на населението със структури за спешна медицинска помощ с определени нива и компетентност
  
• 
  Изготвяне и утвърждаване на Карта на системата за спешна медицинска помощ като елемент на Националната здравна карта
  

• 
  Строителство, ремонт, реконструкция и оборудване на центровете за спешна медицинска помощ и болничните структури за спешна медицинска помощ
  
• 
  Осигуряване на нови санитарни автомобили и медицинско оборудване за мобилните медицински екипи
  
• 
  Подобряване на комуникационно-информационната система на спешната помощ и интеграция с Националната служба за социално подпомагане, Националната система за спешни повиквания, единен европейски номер тел. 112. Координирано използване на ТЕТРА-системата на МВР
  

• 
  Въвеждане на финансови стимули за работа в системата за спешна медицинска помощ чрез увеличение на възнагражденията в Центровете за спешна медицинска помощ
  
• 
  Въвеждане на система за подбор, непрекъснато обучение и оценка на работещите в системата за спешна медицинска помощ
  
• 
  Регламентиране на нови видове персонал в системата на спешната медицинска помощ – лекарски асистенти и парамедици
  
• 
  Изграждане на център за обучение на работещите в системата за спешна медицинска помощ
  

• 
  Актуализация на медицинските стандарти, регламентиращи изискванията към структурите, осъществяващи спешна медицинска помощ
  
• 
  Въвеждане на задължителни стандарти и протоколи за триаж и поведение в системата за спешна медицинска помощ
  
• 
  Изграждане на логистичен център към Министерството на здравеопазването, осъществяващ координацията и управлението на единната система за спешна медицинска помощ
  

• 
  Разработване на методика за формиране и управление на бюджетите на Центровете за спешна медицинска помощ
  
• 
  Усъвършенстване на механизмите за финансиране на болничната спешна помощ
  
• 
  Ефективно използване на възможностите на оперативните програми за финансиране на дейности, свързани с развитието на системата за спешна медицинска помощ
  

• 
  Изготвяне на законодателни промени за въвеждане на задължителен характер на Националната здравна карта и акредитацията на лечебните заведения и обвързването им с финансирането с публични средства
  
• 
  Разработване на обективни критерии за потребност от различни видове медицинска помощ за гарантиране равнопоставен достъп на населението до качествени здравни услуги, базирани на здравнодемографските характеристики на населението по райони и нива на обслужване
  
• 
  Разработване и приемане на нова Национална здравна карта
  
• 
  Разработване на План за преструктуриране на лечебни заведения съобразно критериите в Националната здравна карта
  
• 
  Разработване на нова методика за акредитация на лечебните заведения
  
• 
  Изграждане на капацитет за осъществяване на обективна и прозрачна акредитация на лечебните заведения
  

• 
  Преструктуриране на пакета болнична помощ, който НЗОК заплаща, чрез извеждане на дейности в извънболничната медицинска помощ
  
• 
  Развитие на дейности, изискващи краткосрочен болничен престой
  
• 
  Усъвършенстване на механизмите на остойностяване на болничните дейности, отчитащи всички компоненти, включително и труда на медицинските специалисти
  
• 
  Регламентиране на механизми на заплащане на болничните дейности, обвързани с качеството на дейността
  
• 
  Създаване на система за мониторинг на потреблението на болнични услуги
  

• 
  Подробен анализ на съдържанието на всички пакети за медицинска дейност, реимбурсацията на лекарствени продукти и медицински изделия, финансирани от бюджета на НЗОК
  
• 
  Преструктуриране на пакета здравни дейности, заплащани от НЗОК, на приоритетен базов и допълнителен пакет
  
• 
  Анализ и усъвършенстване на принципите за ценообразуване, договаряне и заплащане на медицинските дейности
  
• 
  Оптимизиране на структурата на разходите за различните видове медицински дейности, лекарствени продукти и медицински изделия на база на договорения обем и регламентирани пакети здравни дейности
  

• 
  Разширяване на контролните механизми и функциите на Изпълнителна агенция „Медицински одит“, НЗОК и съсловните организации по отношение на контрола на медицинските дейности и въвеждане на система за съвместен контрол
  
• 
  Утвърждаване на система от индикатори за качество на медицинската помощ
  
• 
  Въвеждане на задължителни критерии за качество в медицинските стандарти и алгоритмите на дейностите, заплащани от НЗОК
  
• 
  Обвързване на критериите за качество на медицинските дейности с достъпа до финансиране с публичния ресурс на НЗОК
  

• 
  Извършване на анализ на риска от недеклариране и невнасяне на здравни вноски
  
• 
  Изпълнение на програма за контрол по спазване на осигурителното законодателство на база анализ на риска
  
• 
  Провеждане на информационни кампании за повишаване на доброволното изпълнение на задължения за здравноосигурителни вноски на самоосигуряващи се лица
  
• 
  Намаляване дела на трудносъбираемите здравноосигурителни вноски, посредством предоставяне на информация от търговските банки за съществуващите банкови сметки на физически лица (законодателни промени)
  
• 
  Подкрепа за политиката на НАП за увеличаване на събираемостта на здравноосигурителните вноски чрез фокусиране на базата на анализ на контролно-ревизионната дейност върху рискови контингенти
  
• 
  Въвеждане на ограничения за планов прием на здравнонеосигурени лица в лечебни заведения, сключили договор с НЗОК, с изключение на случаите на спешност при гарантиран спешен пакет
  

• 
  Разработване и приемане на нормативни промени в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина и подзаконовите нормативни актове, ориентирани към резултати за осигуряване на качествени и достъпни лекарствени продукти, ефективно и рационално използване на публичните средства и гарантиране на финансова устойчивост
  
• 
  Ориентиране на лекарствена политика към цели – качество, безопасност и ефикасност на всички лекарствени продукти; достатъчна наличност и достъпност на основни лекарствени продукти; предписване и използване на доказани в терапевтичната практика и стойностно-ефективни лекарствени продукти
  
• 
  Въвеждане на механизмите за оценка на здравните технологии при провеждане на лекарствената политика
  
• 
  Въвеждане на задължително централизирано договаряне на отстъпки за лекарствени продукти, приложими при лечение на злокачествени заболявания, лекарствени продукти за домашно лечение, както и за лекарствени продукти, които НЗОК заплаща в изпълнение на национални програми със средства от бюджета на Министерството на здравеопазването с цел намаляване на разходите на НЗОК
  
• 
  Създаване на механизъм за договаряне на отстъпки при включване на лекарствени продукти в позитивния лекарствен списък за лекарствени продукти, които увеличават разходите на НЗОК
  
• 
  Въвеждане на фармакотерапевтични ръководства, включващи критерии за оценка на ефикасността на прилаганата терапия, както и препоръки за алгоритми за лечение с лекарствени продукти, заплащани с публични средства, което ще доведе до засилен контрол и оценка на прилаганата терапия
  

• 
  Анализ на добри европейски практики за обвързване на заплащането с образователно-квалификационната степен, използваната допълнителна квалификация и постигнатите резултати
  
• 
  Разработване и обсъждане на нов модел за заплащане на работещите в системата на здравеопазване, обвързани с образователно-квалификационната степен и постигнатите резултати
  
• 
  Нормативни промени за въвеждане на новия модел заплащане на работещите в системата на здравеопазването
  

• 
  Въвеждане на механизмите за оценка на здравните технологии при провеждане на лекарствената политика
  
• 
  Нормативни промени, регламентиращи създаването на структури и механизми за ефективното използване на лекарствените продукти и фармакотерапевтичните схеми в лечебните заведения
  
• 
  Постигане на ефективно лекарствено лечение чрез създаване на възможност за генерично заместване на лекарствени продукти, водещо до намаляване на разходите на публични средства за лечение
  

• 
  Усъвършенстване и на подзаконовата нормативна уредба по Закона за здравето по отношение здравните изисквания към обектите с обществено предназначение и дейностите със значение за здравето на човека
  
• 
  Подобряване качеството на извършваната контролна дейност от Регионалните здравни инспекции
  
• 
  Повишаване капацитета на лабораторната дейност на Регионалните здравни инспекции
  

• 
  Подобряване информираността на населението за основните рискови фактори, които имат отношение към сърдечно-съдови заболявания, диабет, хронични белодробни болести и др.
  
• 
  Повишаване компетентността на медицинските и немедицински специалисти и изграждане на капацитет и умения за консултиране и подкрепа с цел превенция на основните хронични незаразни болести (ХНБ): ССЗ, онкологични, ХОББ, диабет
  
• 
  Редуциране нивото на общите за ХНБ най-често срещани рискови фактори чрез намаляване на разпространението на тютюнопушенето
  
• 
  Намаляване на преждевременната смъртност, заболеваемост и последствията за здравето (инвалидизация) от основните ХНБ
  
• 
  Подобряване на оралното здраве на децата и намаляване на интензитета на зъбния кариес
  
• 
  Осигуряване на равен достъп на уязвимите групи (включително роми) до услуги и дейности, свързани с промоция на здравето, намаляване на факторите на риска и превенция на хроничните незаразни болести
  

• 
  Поддържане на висок имунизационен обхват и организиране на бърз отговор при възникване на епидемични ситуации
  
• 
  Опазване на страната от внос и разпространение на инфекции с висок епидемичен риск чрез създаване и поддържане на механизми за своевременна и адекватна реакция при здравни заплахи от биологично естество, в т.ч. биотероризъм
  
• 
  Повишаване готовността на страната за посрещане на грипна пандемия, взривове и епидемии от други заразни болести
  
• 
  Подобряване на националните системи за епидемиологичен надзор на ХИВ/СПИН, сексуално предавани инфекции и туберкулоза
  
• 
  Осигуряване на универсален достъп до услуги по превенция и лечение на ХИВ/СПИН, сексуално предавани инфекции и туберкулоза с фокус сред уязвимите групи и предоставяне на превантивни услуги при работа на терен. Запазване и разширяване капацитета на здравно-социалните центрове
  

• 
  Въвеждане на електронна платформа за търговия с лекарствени продукти в лечебните заведения
  
• 
  Създаване на регистър на медицинските изделия