Програма за развитие на сектор „Рибарство" (опрср) Ос №4 „Устойчиво развитие на рибарските области" Мярка А. Финансова подкрепа за прилагане на местните интегрирани стратегии за развитие и покриване на оперативните

IV. Анализ и планиране

IV-1. Кратко описание на основните проблеми и заплахи, силни и слаби страни на РО и предизвикателства пред нея, включително проблемите на околната среда и възможен ефект.

1. Водни екосистеми – основните заплахи по отношение на водните екосистеми са:

• 
  неподходящи практики на стопанска дейност – включват дейности или отсъствие на такива, което води до влошаване на екосистемата – например свързани с промяна на показателите на водните басейни в резултат на използване на неподходящи технологии
  
• 
  нелегално ползване на водните системи (включително бракониерство) – води до намаляване на количеството риба
  
• 
  интродукция на чужди видове – нарушава естествения баланс в екосистемата – (например привнасяне на видове, които унижожават други видове)
  
• 
  замърсяване на водите – например с метали или органични вещества води до сериозни промени във водните системи
  
• 
  фрагментация – разпокъсване на екосистемите (например от построяването на ВЕЦ-ове или язовирните стени)
  
• 
  масов туризъм – води до сериозни замърсявания
  
• 
  промяна на речните корита – например прехвърлянето на големи количества води между различни речни басейни
  

По-конкретно в процес на анализ бяха идентифицирани следните проблеми:

1. 
   Биохимичният състав на водата в язовир Доспат е силно нарушен и като следствие е нарушено биологичното равновесие в язовира и всички видове риби са под допустимия минимален запас¹⁸.
   
2. 
   Заустване на голямо количество непречистени отпадъчни води в язовира
   

1. 
   Отпадните води на Сърница и две съседни села се вливат в язовир „Доспат”¹⁹ като следствие на което съдържанието на вредни вещества (нитрити, нитрати, сероводород, амоняк) е над допустимото количество
   
2. 
   Липсват пречиствателни станции и съоръжения за пречистване на промишлени и битови отпадъчни води, и спиране на заустване на непречистени отпадъчни води в язовира
   

3. 
   Торенето на ливадите с изкуствени торове, отмиването им в язовира и като следствие отравяне на рибите
   
4. 
   Резки амплитуди на съдържанието на кислород, довеждат до асфикция (задушаване) на рибите и измиране^vii
   
5. 
   „Плевелни” риби като костур, слънчева риба, каракуда изяждат хайвера на балканката, уклея, червеноперката
   
6. 
   Замърсяване около/по брега язовира в резултат на къмпингуване/бивакуване, риболовство, паркиране
   
7. 
   Замърсяване от цеха за преработка на рибни продукти на „Рея Фиш”^viii
   
8. 
   Бракониерството, мрежарство, бомбаджийство²⁰
   

Възможни решения за Язовир „Доспат”:

• 
  Планирано е построяване на пречиствателни станции в рамките на ОПОС (но след 2011 г. или дори след 2014 г.)
  
• 
  Инсталиране на колектори за изпомпване на замърсените води (помпени станции), чрез които да се прехвърлят водите и да не попадат в язовира
  
• 
  Биологично почистване за възстановяването на баланса на видовото разнообразие чрез зарибяване на язовира с растителноядни риби – толстолоб & амур с цел превръщане на биомасата в рибен белтък
  
• 
  Въвеждане на зона за къмпиране²¹ с контейнери & с такса за почистване
  
• 
  Прилагане на система/механизъм за доброволно почистване на водите и бреговете от ТБО (например есенно & пролетно почистване на бреговете на язовира от доброволци)
  

• 
  Охраняване от еко патрули срещу бракониерството – патрулите трябва да работят съвместно с експертите на ИАРА.
  
• 
  Допълнителната платена охрана извън структурите на ИАРА. (Например от таксите за къмпингуване може да се заделят средства за охрана. По този начин взаимно ще се подкрепят дейностите – по-добри услуги за охрана, по-високи такси.)
  
• 
  Радар за непрекъснато наблюдение на язовира и диагностика на бракониерски мрежи (Рея – Фиш има такъв, но не покрива целия язовир). Необходимо е да се изгради цялостна система, но следва да се планира прецизно, особено да се планират принципите на прилагане през деня и нощта, както и в месеците с интензивен туристически риболов, когато във водата влизат множество лодки.
  
• 
  Необходимо е да се изградят добри връзки и сътрудничество между производителите на риба и дружествата на рибарите с участието на държавните институции Това ще доведе до по-добри възможности за по-ефективно управление на Националната програма за зарибяване. Така ще се посрещнат интересите на всички страни, участници в процеса, които са заинтересовани от стабилизирането и устойчивото развитие на рибните ресурси.
  

• 
  Възстановяване на балансиран био-химичен състав на водата след изследване от и мерки, препоръчани от Института по рибарство и аквакултури - Пловдив
  

• 
  Проучвания и анализи на състоянието на околната среда (системна оценка на въздействието на околната среда)
  
• 
  Създаване на образователна/информационна инфраструктура за повишаване ангажираността на туристи, посетители, местни хора по отношение на опазване на околната среда
  

По данните от провеждания от Басейнова дирекция – Пловдив мониторинг състоянието на водите в язовирите „Голям Беглик”, „Беглика” и „Тошков чарк” се определя като добро или много добро. Те, обаче, са обезрибени от пъстърва. Основните причини са:

• 
  хищните риби изяждат хайвера на пъстървата;
  
• 
  ниска репродуктивна способност на пъстървата;
  
• 
  бракониерство и липса на охрана;
  
• 
  обрастване („цъфтене”) на язовирите;
  
• 
  липса на зарибяване в момента;
  
• 
  язовирите се източват да се чистят и не се зарибяват после.
  
• 
  негативен ефект има и от водоползване на ВЕЦ-ове върху нивото на водата във водните екосистеми.
  

Състоянието на водите в язовир „Батак” е определено като умерено по петстепенната скала за оценка на екологичното състояние, въведена от Рамковата директива за водите. Резултатите от провеждания физикохимичен мониторинг²² на водите до стената на язовир „Батак” не показват отклонения от доброто състояние.

Възможни решения за язовир „Батак” (освен тези, посочени за язовир Доспат):

• 
  за преодоляване на биологичния дисбаланс във водната екосистема е необходимо пречистване на отпадъчните води от курортното селище и зарибителни мероприятия с видове, които се хранят с висша водна растителност и планктонни водорасли, за да се регулират развитието на съобществата от макрофити и фитопланктон в язовира.
  
• 
  доизграждане на канализационна мрежа и изграждане на пречиствателни станции за селищата над 2000 жители съгласно изискванията на Директива 91/271/ЕС
  

По данните от провеждания мониторинг състоянието на водите в язовир „Въча” е определено като умерено по петстепенната скала за оценка на екологичното състояние, въведена от Рамковата директива за водите. Причината за язовир „Въча” е свързана с регистрирани отклонения по показателя активна реакция (алкално рН). В язовир „Въча” се наблюдава замърсяване с твърди битови отпадъци по бреговата ивица и до язовирната стена, причинено от образувани нерегламентирани сметища.