Тема: строителство, строителен контрол

2009-2004 г. Главен асистент в Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски"

2009-2003 г. Чете самостоятелен курс по кооперативно право на Република България

2009-1997 г. Чете в СУ "Св. Климент Охридски" самостоятелен курс по поземлено право

1991-1987 г. Асистент и старши асистент в Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски"

От 1998 г. Арбитър в Борсовия арбитраж при Софийската стокова борса

1994-1996 г. Чете курс по аграрно право в Тракийския университет в Стара Загора

1997-1991 г. Народен представител в 36-ото и 37-ото народно събрание от Сливен. Бил е секретар на Парламенталния съюз за социална демокрация в 36-ото народно събрание

От 1997 г. Адвокат - Сливенска адвокатска колегия

От 1997 г. Председател на Търговския арбитражен съд при Националната юридическа фондация, секретар на Националната юридическа фондация - София

1996-1994 г. Член на Висшия съвет на БСП -1994-96 г.

1994 г. Член на Управителния съвет на Съюза на земеделските кооперации в България

1994 г. Председател на Комисията по селско стопанство на Висшия съвет на БСП

1991-1987 г. Асистент и старши асистент в Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски"

1987 г. Стажант-съдия в Окръжен съд-Сливен

1986 г. Завършил специалност "Право" в СУ "Св. Климент Охридски"

1980 г. Завършил гимназия в Сливен
Семейно положение - Женен, с трима синове Роден на 21.12.1962 г. в гр. Кермен, общ. Сливенска
Снимка на три колони – Ремонтите на мрежата също влизат в цената на тока
Петър Димитров:
Пратих хора, на които имам доверие
- Г-н Димитров, пратили сте Златимир Орсов в надзора на ЧЕЗ. Защо?

- Трябваше ми юрист на мястото на Севдалин Марвов. Да не мислите, че е лесно да се намери, всеки си има практика, кантора. А Орсов е поне работлив.

- Вгледах се в надзора и на другите компании. Имам обяснение защо Айсехел Руфи и Иванка Диловска са там, все пак са ваше око. Но видях двама членове на Висшия партиен съвет. Тях защо избрахте?

- Все пак трябва да пратя хора, на които имам доверие, нали. Няма да хвана някой от пътя. Освен това държавата с нейния дял (33% - б. р.) няма тежест в управлението на дружествата. Но пък можем да бъдем поне в час как се управляват дружествата, защото виждате какво става - искат поскъпване на тока.

- Да не би пък това да е начин да подпомагате някои от вашите съпартийци?

- Те едва ли имат нужда да бъдат подпомагани. Пък и възнагражденията в Е.он са пренебрежимо малки. При ЧЕЗ са добре, при ЕВН не си спомням.

Бил 4 г. в борда на общинския приватизационен фонд на София, преди това изпълнителен директор и председател на УС на акционерно дружество. "Години наред съм се занимавал и с частен бизнес", добави той.

В борда на ЧЕЗ Кутев взима чисто около 1600-1700 лева заплата. "Знам, че възнаграждението се изчислява въз основа на средната работна заплата в дружеството, но не знам точно как", каза още той.

МАТЕРИАЛА ПОДГОТВИХА: МАРИЯНА ЖЕЛЕВА, ДИАНА ЖЕЛЕВА, ЕКАТЕРИНА ТЕРЗИЕВА, ДИЛЯНА ЦЕНОВА


13.04.2009 г., с. 13
Кирил Сакскобургготски:
Кризата ще удари по-леко България
Таксиметров шофьор ми даде рецепта за оцеляване - добра и за хората, и за компаниите
Срещата на Г-20 ме прави оптимист за развиващи се пазари като България
На вечеря, дадена от българския посланик, всички бяха реалистично позитивни
Пазарът на недвижими имоти пострада в цял свят – България едва ли ще е

изключение

- Какви са впечатленията ви от срещата на Г-20 - постигнаха ли лидерите консенсуса, необходим за преодоляването на световната икономическа криза, г-н Сакскобургготски?

- Мисля, че тази среща отговори на очакванията, което вече е голямо постижение. Може би един от най-важните резултати е предвижданото засилване на ролята на Международния валутен фонд. Това е особено позитивно за развиващите се и новосъздаващите се пазари, сред които и България.
Както знаете, бе решено Международният валутен фонд да осигури сериозно финансиране, за да подкрепи търговията и развитието в новоразвиващите се пазари. Третото важно постижение според мен е увеличаването на регулациите, които в бъдеще да предпазят света от проблемите, които имаме сега. Става дума за контрол над растящата задлъжнялост, токсичните банкови активи, офшорните зони, определяни като т. нар. финансов рай.
- Срещата отговори ли на очакванията ви, или изпитвате известно разочарование?

- Аз лично очаквах по-малко, защото на срещи като тази участниците сасклонни повече да говорят. Друг път се случва да ги употребяват за политически цели или да се фокусират върху малките проблеми, а не върху голямата картина. Преди срещата имах известни съмнения и заради склонността на хората да се вторачват само в собствения си интерес. Приятно се изненадах, че в този случай общият интерес преобладаваше за разлика от много подобни случаи в миналото.

- Тепърва ми предстои да разбера това, но мисля, че този път срещата бе доста прозрачна и едва ли е имало нещо драматично, което светът не разбра. В дните на срещата бях поканен на една вечеря, чийто домакин бе българският посланик в Лондон. На нея присъстваха посланиците на Румъния и Кувейт и още няколко страни. Трябва да кажа, че настроенията и мненията за срещата на Г-20, изразени там, също бяха доста окуражаващи, бих казал, реалистични, макар и предпазливо позитивни.

- Сигурно няма да ви изненадам, ако кажа, че можем да станем свидетели на продължаващо забавяне. Очевидно страни като България се радват на висока степен на икономически растеж, което частично се дължи на значителните чуждестранни инвестиции, направени в страната, а, от друга страна, е резултат на развитието на икономиката в последните години, просто защото то започна от много ниски равнища.

- Заради състоянието и равнището на икономиката България има късметът да не е подложена на изключителен натиск, а приходите на средното домакинство все още са пропорционални на брутния вътрешен продукт, който така или иначе е много нисък. Проблемът е, че малка част от растежа в последно време се дължеше на недвижимите имоти. Но както знаете, в световен мащаб този пазар се сви и в това отношение България едва ли ще направи изключение от останалия свят. Допускам, че точно това ще е мястото, където значително ще намалеят чуждестранните инвестиции. Но все пак трябва да се има предвид, че бизнесът с недвижими имоти не заема толкова съществена част от икономиката на България, както в други страни, така че той ще бъде част от общото свиване в икономиката, но по-малка отколкото в други страни.

- Правят се различни прогнози - някои са крайни песимисти, други - крайни оптимисти. Аз съм привърженик на здравословния реализъм. Хората трябва да са подготвени, че

дори след срещата на Г-20 нищо няма да се оправи веднага, че ни предстои период на бавно развитие и приспособяване към новите условия на финансиране на икономическата активност.
- Преди време бяхте икономически съветник на президента Петър Стоянов. Макар че вече не сте, какви съвети бихте дали на обикновените хора?

- Факт е, че не съм съветник и нямам никакви бизнес интереси в България, но продължавам да следя ситуацията отдалеч. Скоро пътувах в едно такси и шофьорът ми каза своята философия за оцеляване в кризата, която звучи разумно и за обикновените хора, и за по-големите или по-малките компании - да поддържат разходите си ниски, бизнеса си - активен и жив, макар и в по-ниски темпове. Кризата няма да продължи вечно и тогава трябва да сме готови да продължим, а не да започваме от нулата.

- Мисля, че ние, хората, сме склонни да преувеличаваме и в двата случая - когато нещата се развиват добре, не оценяваме рисковете, а когато се развиват лошо - се депресираме тотално. Мисля, че и двете крайности са еднакво лоши. Ако редовно се отчитат фактите, ще се разбере, че нещата в света на икономиката не се случват изведнъж.

- Да, надявам се да дойда във ваканция с децата си. Знам, че и някои от братята ми планират такива пътувания, но, разбира се, все още не знам кога ще стане това.

Завършил е френски лицей в Мадрид и квантова физика в Принстънския университет. От 2000 г. работи в лондонския финансов фонд "Джи ел джи партнърс". lПреди това повече от 10 години е работил в американската инвестиционна банка "Лийман брадърс" в офисите в Ню Йорк и Лондон. От 1997 до 2001 г. е икономически съветник на президента Петър Стоянов. Женен за Росарио Надал. Имат 3 деца - Мафалда (14), Олимпия (13) и Тасило (7).

Икономическата криза заси­ли вноса на по-евтин цимент от Турция, в който сьдържанието на канцерогенния хром 6 превишава нормите до 60 пъти. Това заяви вчера Владимир Старирадев, из­пълнителен секретар на Бъл­гарската асоциация на ци­ментовата индустрия. От началото на годината са вне­сени 60 000 т турски ци­мент, показват данни на асоциацията. 13 турски фир­мите внасят опасния мате­риал, твърди Старирадев.

По думите му на бетонови­те възли в страната компа­ниите смесват българския цимент с турския, тъй ка­то един тон от вноса е с около 20 лв. по-евтин. Опас­ният продукт е разпростра­нен основно в Югоизточна България, откъдето се транспортира и до София.

Материалът може да нав­реди както на строителни­те работници, така и на крайните потребители, каза още Старирадев.

Високото съдържание на хром 6 в цимента може да предизвика обриви, екземи,

сърбежи или алергични реак­ции, заяви Таня Кунева, ръко­водител на Катедрата по професионални болести в Медицинския университет.

Дори след 40 г. от досега с превишени количества хром 6 могат да се развият язви и рак на дихателните път­ища, обясни тя.

Досега само прокуратура­та е проявила интерес към случая. Делът на използва­ния турски цимент у нас е 10-15%. През 2008 г. 4,8 млн. т цимент са произведени в България, като 4,5 млн. т остават в страната.

Материалът може да ув­реди не само здравето на работниците, но и на край­ните потребители и да до­веде до сърбежи, алергии, рак и язва.

У нас липсват достатъ­чно лаборатории за изслед­ване на състава на внесена-

та продукция.

Съществуващите държат високи цени и на прак­тика действат като моно­полисти.

Задължителните изслед­вания на бетона, който се влага в строежите, конста­тират единствено негова­та здравина, без да се държи сметка на други характери­стики.

Вярно, в условията на криза бизнесът се стреми да пести. Струва ли си оба­че да плащаме 20 лева на тон по-малко за турския цимент, когато става въ­прос за здравето на хората?

Реакциите на институ­циите в такива случаи често са много забавени и до­ри неадекватни. Чиновниче­ският маниер не е от вре­мето на кризата, както и понякога немарливата пози­ция на бизнеса, що се отна­ся до опазването на околна­та среда и здравето на хо­рата.

Засега от компетентни­те институции единстве­но държавният здравен ин­спектор Тенчо Тенев пое ангажимента, че всички РИОКОЗ ще извършат провер­ки.

Дано това да не се окаже само обещание, защото строителството въпреки кризата продължава да се развива.

Преди седмица оповестихме резултатите от специално­то социологическо проучва­не на ББСС "Галъп интернешьнъл" по поръчка на вест­ник "Класа", посветено на потребителските нагласи и планове на българите.

Първите данни от изслед­ването показаха, че българи­те събират пари и правят планове за ремонти и обно­вяване на домовете си и за почивки и пътувания. За какво биха харчили българи­те, ако имаха доходите, кои­то смятат за достатъчни?

Какво обаче възприемат българите като "достатъ­чно пари"? Попитахме хора­та какъв доход (личен и до­макински) смятат, че би им бил достатъчен за добър Живот.

Личният доход (деклари­ран) на средния българин е 470 лв. на месец. Едно сред­ностатистическо семей­ство у нас пък печели около 880 лв.

Средно българите Желаят да получават около 1080 лв. на месец, за да кажат, че Жи­веят добре. Семейството пък трябва да събира средно по 2090 лв. на месец, за да е доволно.

Пропорцията между на­стоящ (деклариран) и желан доход е категорична - бълга­рите искат да получават два пъти и половина повече пари, за да кажат, че парите са им достатъчни. Ако раз­гледаме групите българи с различен материален ста­тус (т.нар. социални страсти, виждаме, че дори при по-високи реални доходи ножицата между реален и Же­лан доход остава същата -Желаният доход е поне два пъти по-висок от реалния.

Хората с материален статус под средния Желаят да получават 710 лв. личен доход, за да Живеят добре. Хората от високата со­циална страта отдавна са задминали тази бленувана от бедните бариера (те имат реален доход сега от 1200 лв.) и вече се целят към по-високи суми - 2400 лв.

Същото се отнася и за до­макинските доходи. Хората с нисък материален статус мечтаят за семеен доход почти три пъти над на­стоящия им - за тях 1450 лв. биха били достатъчни за до­бър Живот. Хората, Живее­щи над средното, пък смя­тат настоящия си дома­кински доход от 2100 лв. за напълно недостатъчен и не-

задоволителен и твърдо за­явяват: "Искаме поне 4000!" Какво по-ясно потвърждение на максимата, че па­рите не просто не стигат сега, но и никога няма да стигат! Усещането за бла­гополучие много малко, да не кажем никак, зависи от чи­слата. Тоест, ако сега Жела-

ете 2000 лв. доход, при нали­чието на такъв ще искате вече 4500, за да каЖете, че Живеете добре, а при 4500 ще гледате вече към 10 000, че и повече! Толкова по въ­проса следва ли да вярваме на политически обещания, че ще ни бъдат осигурени харе­свани от нас доходи. Те ни-

кога няма да ни харесват' до­статъчно... дори ако бъдат "осигурени".

По-любопитното в случая е, че ако получават до­статъчно високи (според собствената им преценка в момента) доходи, българите не биха ги изхарчили за нещо по-различно от това, за ко­ето харчат в момента. Тоест, образно казано, ако имаш кола - просто искаш по-голяма. На челни позиции в мечтите на сънародници­те ни отново са ремонтите и обзавежданията, техника­та и пътуванията.

За хората, които сега Жи­веят под средното ниво за страната, мечтите сти­гат до това да стегнат до­ма си, да отидат на зъболе­кар, да си купят плазмен те­левизор и да решават по-се­риозните здравословни про­блеми в семейството си. Една четвърт от хората с по-висок материален ста­тус мечтаят да изпратят децата да учат в чужбина.

Изследването е проведено през първите дни на месец март, национално предста­вително е и обхваща 1004 из­биратели чрез пряко интервю по домовете. Един про­цент от извадката отгова­ря на 58 хиляди души, макси­малното стандартно ста­тистическо отклонение при 50-процентните дялове е ±3% Методиката е сравни­ма с всички ежемесечни ре­довни сондшки на "Галъп ин­тернешънъл" в България от 1992 година.


13.04.2009 г., с.15
Умишлено се бавят някои проверки от различни органи
■ Има втори сигнал от НАП - Добрич за източване на ААС
Райко Байчев

Г-н Великов, сериозните корупционни скандали в последните месеци са свързани с източване на ДДС от служители на НАП. С какви документи разполага комисията за борба с корупцията? Схемите за източване на ДЦС са на вниманието на комисията още от ней­ното създаване през 2005 година. Разглеждайки един доклад на временна­та анкетна комисия на 39-о то НС, предложихме серия от изменения и до­пълнения на различни за­кони, които са свързани пряко с източването на ДЦС. Предприети бяха промени в Закона за ДДС, в Търговския закон, в ДОПК, бяха приети ад­министративни мерки в Националната агенция по приходите с промени в системата за контрол, която се осъществява­ше. Така че едната стра­на от действията на ко­мисията беше именно парламентарен контрол по действията на изпъл­нителната власт. Вто­рата страна, свързана с измамите с ДДС, бяха сигналите, които сме по­лучавали в комисията. Получихме още през 2006 г. сигнали за високопо­ставени служители на НАП, които комисията е преценила за необходи­мо да предостави на про­куратурата, изразявайки своята позиция по тоги начин, както и съмнения за извършени данни за престъпления.

Това сигнали за бившата шефка на НАП Мария Мургина ли бяха?

Няма да коментирам класифицирана информа­ция. Не си позволявам да боравя с имена, докато няма резултати от съ­дебните органи. Полу­чихме съвсем скоро от ВКП етапен отговор по тези сигнали. Според не­го проверките продължават - една част са приключили през 2006-а, но друга част от тях се разследва. Ще посоча и последния случай, който имахме със сигнала, из­пратен от териториал­ното данъчно управление в Добрич. Имахме и ано­нимни сигнали, които бя­ха представени на ДАНС със схеми за източване на ДЦС. Не може да не отчетем, че има няколко дела, които завършиха резултатно - само във Велико Търново има два­ма осъдени за източване на ДЦС, има и в Бургас и Хасково. Получихме и сигнали от г-Жа Румяна Дулева, която тогава бе­ше изпълнителен дирек-

тор на териториалното данъчно управление в Бургас. Другите нашуме­ли случаи бяха с данъчни­те в Силистра и в Бур­гас. По всички сигнали, по които комисията е рабо­тила, материалите са били достатъчно сериоз­ни, за да бъдат предо­ставени на прокуратура­та за съответните дей­ствия. Някои от тях сме предоставили и на ДАНС.

А специално за сигнала с бившия данъчен номер 1 в Добрич тошко Тодоров. С него какво се случи?

Мога само да кажа, че това са нарушения в Те­риториалното данъчно управление в Добрич. В комисията беше изпра­тен вече един сигнал. Съ­всем наскоро постъпи и допълнение към първия доклад. Новият сигнал, който получихме от г-Жа Петя Банкова - ди­ректора на Териториал­ното данъчно управление в Добрич, също е свързан със схеми по източване на ДДС. Необходимо е да се направят проверки не само в България, но и в други страни. Но и двата материала са класифици­рана информация и не ис­кам да ги коментирам. Решението на комисия­та е да се произнесем, след като получим резул­татите от проверките на ДАНС и ВКП.

Имали сте сигнали за

злоупотреби от НАП през 2006-а, а ние разбираме чак през 2009-а. Защо е това бавене?

Обърнете се към проку­ратурата и съответни­те органи. Две се причи­ните за забавянията. Ед­ната е, че наистина е необходим експертен ка­пацитет за извършване на тези проверки. Има сложни проверки с иконо­мически, финансови екс­пертизи...

...И само заради нужда от експертен капацитет се работи 3 години?

Има и проверки, които по една или друга причина може и умишлено да са забавяни. Имаме серия от проверки, които из­върши Държавната аген­ция за финансова инспек­ция за обществени по­ръчки по наше искане и констатира сериозни на­рушения - и в "Топлофи­кация", и по отношение на БАС. Оказва се, че в по-голяма част от слу­чаите имаме изтекъл давностен срок. Според мен се предприемат вече необходимите действия за тези забавяния, за да се прекрати или да се ограничи тази порочна практика.

Как гледате на критики­те на ЕК, че корупцията продължава да бъде про­блем номер 1 за Бълга­рия?

Трябва да сме максимал­но обективни, когато

даваме оценка на коруп­цията в България. Тя е сериозен проблем. Про­блем, който сме поста­вяли неведнъЖ - и в ко­мисията, и при отчети­те ни в НС. Но в същото време трябва да си дава­ме сметка за отговорно­стите, които се носят от различните инсти­туции на база на право­мощията, които те имат, и властовия ре­сурс, с който разпола­гат. Според мен, когато се отправят критики, те трябва да са насоче­ни именно към институ­циите, които разпола­гат с най-голям ресурс да противодействат. Затова за нас от особена важност са действията на ВКП, ДАНС и МВР. Те разполагат с този ин­струментариум, който е необходим за пряко раз­криване на корупционни действия. Комисията в НС трябва да се съсре­доточи върху законода­телна дейност, парла­ментарен контрол и сиг­нали, за които могат да бъдат гарантирани пу­бличност и прозрачност - но оттам нататък всичко е в ръцете на спе­циализираните органи.

Кои са сериозните нару­шения в митниците на­последък?

Поставихме проблема на парламентарен контрол още през 2006 г. - за ко­рупция от митнически служители и в Агенция

"Митници". Беше преце­нено, че са недостатъ­чни мерките за проти­водействието на коруп­цията сред митнически­те служители и дей­ността на Агенция "Митници" и са необхо­дими допълнителни мер­ки. По искане на коми­сията беше направена проверка от НАП на ри­скова група от 59 мит­нически служители на тяхното имуществено състояние. Изнесохме на последния парламента­рен контрол данни от тези проверки. Има не­съответствия между приходи и имуществено­то състояние на част от тези митничари. То­ва, което констатирах­ме, е, че освен че са доплатили данъка, който дължат за тези суми, не са предприети никакви други действия. Поис­кахме от ВКП да ни пре­достави част от про­верките, за които те имат данни. Установено i бе, че всички проверки, които се извършват, продължават години и са на различни фази на съ­дебното производство, но без особен резултат. Затова ние се обърнахме с решение на комисията и към ВКП, и към НАП, и към Сметната палата и ДАНС по няколко въпро­са. Първо, констатира­ните нарушения да полу­чат съответни санкции. Второ - да се развие мно­го по-добре системата за контрол върху имуще­ственото състояние на рисковата зона митни­чари. И трето - да се усъвършенства систе­мата за контрол в самия процес. Да се модернизи­ра самата система и да бъде ограничен значимо субективният фактор при тях. В интерес на обективността искам да отбележа още, че има действия от страна митниците, които са довели до сериозно увели­чаване на приходите за държавния бюджет, ко­ето означава, че систе­мата гарантира постъ­пленията. Но фактът, че поставяме този въ­прос в комисията, озна­чава, че трябва да се за­сили контролът.

Този парламент е към края си - каква е равно­сметката на комисията за борба с корупцията?

Успяхме да изградим си­стема за работа в коми­сията, която позволи на база на изработените процедури и на конкрет­ната работа на народни­те представители, да се пренебрегнат теснопартийните ограничения и комисията да работи с

необходимия консенсус. Нито един сигнал, който е постъпил и е бил на вниманието на комисия­та, не е оставен без по­зиция и конкретни реше­ния. За мен беше важно и това, че нямаше разделе­ние за това дали сиг­налът е за представите­ли по високите етажи на властта, или сигналът засяга хора, които са от така наречената битова корупция. Важна беше работата по законода­телството - закона по обществените поръчки, закона за подземните бо­гатства, закона за следприватизационен кон­трол, закона, с който бя­ха спрени замените на го­ри, закона за публичност на лобистката дейност и др. Законодателство­то е едно от основните задължения на комисия­та. Както и парламен­тарният контрол и сиг­налите, разбира се.

- Кои бяха грешките и нещата, които бихте про­яснили сега?

Сигурно сме допускали грешки, имали сме и сла­бости в нашата работа, но според мен и в следва­щия парламент ще има необходимост от коми­сия за борба с корупция­та. Трябва да продължи прегледът на законода­телството и там, къде­то има условия, които се създават за корупция, да бъдат преодолени.

Необходими са промени както в законите, така и в контрола и в дей­ствията на изпълнител­ната власт. Трябва кон­тролните системи да бъдат подложени на спе­циално наблюдение -имам предвид данъчни и митнически служители, магистрати, специализи­рани органи и др., за да се гарантира тяхната ефективност. Представителите на из­пълнителната власт трябва да носят своята отговорност според ре­сурса, с който разпола­гащ. Не бива да се подце­няват и сигналите, кои­то получаваме, защото тези сигнали дават ори­ентация за корупционни схеми, за рискови зони за корупция. Така че би мо­гла да се разшири значи­телно дейността на ко­мисията. И още нещо -необходимо е да се про­следи целият процес на проверките и резулта­тите от тях в съот­ветните органи. Оказва се на практика, че в не­малко случаи, с които ко­мисията се е ангажирала, проверките продължа­ват години, без да има конкретен резултат от тях