За обхват и съдържание на оценка на въздействието върху околната среда

3.3. Земни недра (Геология)

По отношение на използване на площите по трасето за търсене и/или проучване на подземни богатства, или наличие на концесии за добив на подземни богатства ще се използва Националния концесионен регистър (НКР) и пряка консултация с МИ.

Инвестиционното предложение ще премине през областта на Западния Предбалкан, както и частично през най-западните части на Дунавската равнина. В морфоложко отношение, релефът е преди всичко нископланински до равнинно хълмист, силно разчленен от речната мрежа.

В литостратиграфско отношение разнообразието на представените скални разновидности е изключително разнообразно като на практика в района на ИП се разкриват скали с възраст обхващаща диапазона от палеозоя (метаморфитите на ордовика и перма) до съвременните кватернерни отложения на реките и льосовите наслаги по заравнените участъци на терена. Разпространение имат също скалите на мезозоя (триас, юра и креда) представени от седиментни скали пясъчници, варовици и др., както и скалите с неозойска, предимно неоген-миоценска възраст.

Рецептори на въздействието върху земните недра и геоложките условия при реализацията на „проекта” представляват специфични участъци от релефа на терена в зоните на подсичане на стръми склонови откоси и всичания в релефа за изкопни работи.

Основния рецептор се явява теренната основа като основа за насипите и изкопите и склоновата стабилност.

Извън горните основни рецептори, като не по-малко важни могат да се посочат и участъците (депата) за депониране на „неподходящи” за строителството земни маси. Като „неподходящи” могат да се определят тези земни маси, които се формират при подготовка на теренната основа и не са подходящи за влагане в насипи или изграждане на земната основа на настилката.

От особено значение за проектирането, строителството и експлоатацията на проекти за развитието на автотранспортната мрежа е наличието на негативни геоложки явления.

В този аспект значение имат по – специално налични или потенциални свлачищни райони, срутища, заблатени райони като основа за строителство, пропадъчността на льоса, които могат да възпрепятстват строежа на съоръженията и трасето на ИП и впоследствие да затруднят условията за експлоатация. От изброените това са основно проявата на свлачищни и срутищни процеси, активизирането на които е в пряка връзка с извършваните изкопни работи.

Източник на предварителна информацията за стабилитетните условия по трасето на „проекта” е преди всичко наличната информация на поделенията на „Геозащита” в разглеждания район – в случая контролът върху тези процеси се извършва от дружество „Геозащита”, гр. Плевен, с което следва да се извършат консултации преди започване на прединвестиционното проучване и работното проектиране.

Въздействието върху геоложката среда е практически по цялото протежение на трасето на ИП. То се изразява в извършването на изкопни и насипни (земни) работи и в най-голяма степен засяга геоложката среда в зоните на дълбоките изкопи.

Трасето не следва да засяга площи с издадени Разрешителни за търсене и/или проучване на подземни богатства и концесии за добив на подземни богатства, за което е необходимо провеждане на консултации с компетентния орган – Министерството на икономиката.

Основното въздействието върху земните недра ще се реализира в процеса на изграждане на съоръженията и пътното платно на ИП.

Негативно въздействие може да се получи при неправилно и некоректно проектиране и изграждане на съоръженията – подпорни и укрепителни съоръжения, в районите на подсичане на скатовете, вследствие на което да се реализира развитие на свлачища или срутища и да се затрудни последващата експлоатация на части от ИП.

В доклада за ОВОС ще се направи характеристика на земните недра съобразно наличната информация.

3.4. Почви

Съобразно „Легендата на почвите” на FAO (1988,1990), почвите в района на пътните трасета се характеризират със следното:

Образували са се от младите наноси на реките, обрасли повече или по-малко с растителност и обогатявани периодично с нови седиментни материали. Имат само А хоризонт, под него са наносни пластове от пясък. Наносните почви винаги са разпространени на заливната и първата надзаливна тераса на реките; имат плитки - от 1 до 3 м подпочвени води (дълбочината е в зависимост от речния режим); подложени са на периодично заливане, наводняване и отлагане на нов елувий. По механичен състав биват чакълесто-песъчливи до леко глинести, като на малки разстояния се менят бързо в зависимост от гранулометрията на речните седименти. Те са рохкави, проветриви, добре овлажнени от близките подпочвени води, обработват се лесно. Голямата им филтрационна способност е предпоставка за бързо замърсяване на преди всичко на водите с разтворени в тях торове, както и от отлагането на замърсители от транспорта и др. При естествени условия върху тях расте ливадна и водолюбива растителност: власатка (Festuca pratensis), ливадина (Poa sylvatica), глушица (Lollium perenne), живовляк (Plantago lanceolata), върби (Salicaceae), елша (Alnus glutinosa), бряст (Ulmus campestris), тополи (Populaceae) и др. Трасетата, преминават през терени в близост до населени места, характерни със своята инженерно-пътна инфраструктура, попадащи под влияние на човешката дейност. В тези почви са настъпили съществени антропогенни промени. При антропогенизацията строежът на почвения профил на естествените почви е променен – наличие на антропогенен хоризонт (А). За териториите не е констатирана висока степен на замърсяване на почвата, което е гаранция за екологично чиста селскостопанска земя и продукция. Няма данни за замърсяване на почвите с тежки метали, пестициди, нефтопродукти, нитрати и други замърсители. В района на проучената ивица с ширина 100 м по трасето на алтернативите не са установени нарушени почви от техногенни обекти, почви, подложени на физически деградационни процеси /ерозия. вкисляване, засоляване, преовлажняване, заблатяване и др./, замърсени почви с токсични органични и неорганични вещества, като вредни аерозоли, поливни води, залпови замърсявания и др.

Характерни за северните части на страната, като част от Долнодунавско-Понтийска почвена фация на мицеларните черноземи в Суббореалния лесо-ливадно-степен почвен сектор на Европа. Същите са продукт на степните и горско-степните райони с техния континентален и преходно-континентален климат. Черноземите са тъмноцветни, автоморфни, дълбоко хумусни почви с по-мощен от 40 см хумусно-акумулативен хоризонт, с повече от 2 % хумус и над 80 % наситеност с бази. Те имат преходен „В” хоризонт и подпочва, богата на карбонати – хоризонт „С”, главно льос. Почвите са съз здрава зърнесто-троховидна зърнеста структура. Съдържат от 45 до 60 % глина с доминиране на прахова фракция, характерна за льоса. Солбционния им капацитет е сравнително висок. Съдържанието на карбоната достига до 20-25 %. Черноземите са със висока водозадържаща способност и създават водни запаси, необходими за растенията.

Лесивираните черноземи са характерни с появата на лесиваж, ясна текстурна диференциация на сорбционния капацитет по дълбочина на профила, присъствие на добре изразен „В” хоризонт, вкисляване на реакцията. Лесивираните черноземи осъществяват прехода между черноземите и файоземите.
Ордер F. Почви с акумулация на глина или сесквиоксиди и органична материя в подповърхностните хоризонти

Тип Лесивирани почви (Luvisols, LV, FAO 1988). Съобразно “Легендата на почвите” на FAO (1988, 1999) същите попадат в групата на почви с акумулация на глина или на сесквиотиди и органична материя в подповърхностните хоризонти. Към тези почви се отнасят нашите канеленовидни почви. Позициите на лесивираните почви в ландшафта са разнообразни. Те са върху хълмово-ридов релеф с фрагменти от слабо издигнати денудационни повръхнини с врязани речни долини и оврази, които създават добър дренаж и условия за развитие на ерозия. Заемат и стари речни тераси, където общо са по-дълбоки и по-песъчливи. Почвообразуващите скали са льосовиидни глини, льосовидни песъчливи глини, старокватернерни и плиоценски седиментни материали, както изветрителни продукти на скали. При отсъствие на ерозия лувисолите са дълбоки почви. Механичният състав е разнообразен, дължащ се най-вече на преразпределение при процеса на лесиважа. От механичните фракции доминират праховата и илестата. Хумусното съдържание на почвите под целините е сравнително високо - до 3-4%, но в нивите значително е намаляло и варира от 1.0 до 1.5-2.4% в зависимост от експлоатацията им. Типът на хумуса е фулватен. Лувисолите съдържат желязо. Силикатните съединения на желязото са повече от 50% от съдържанието на общо желязо. Установено е, че колкото повече са свободните форми на желязо, толкова по-голяма е интензивността на изветрянето. Лувисолите са средно и силнокисели с рН 4.8-5.5-6.6. наситеността с бази варира от 45 до 80%. Дългогодишната обработка е влошила структурата на почвата. Орните земи са безструктурни, силно уплътнени, трудно се обработват, влошен е водно въздушният им режим. Между 4 и 12% от годишните валежи се филтрират през почвения профил, което обуславя периодично промивен режим. Основна мярка за опазването на почвите е борбата с ерозията.
Размер на нарушенията на земите и почвите. Промяна в предназначението на земите свързано с реализацията на инвестиционното предложение

Трасето на пътя от Видин до Враца е поделено на четири Участъка:

За тези два участъка, Участък № 1: Видин – Димово и Участък № 2: Димово - Бела – Ружинци, са разработени три варианта:

от км 61+750 до км 102+060 с приблизителна дължина 40.310 км.

В този участък са разработени два варианта по ново трасе и един по съществуващия път. В отделни участъци поради сложния характер на терена и съобразявайки се с близостта на населените места, те се припокриват.

Вариант „син” и допълнение към вариант „син” връзка „жълт” вариант – предвижда изграждането на ново трасе с габарит Г/28м /2х2 ленти за движение/ и пътни възли на две нива по цялото трасе. Засегнатите земи са в размер на 2 508.907 дка (2387.686 + 121.221).

Вариант „червен” - предвижда изграждането на ново трасе с габарит Г/28м /2х2 ленти за движение/ и пътни възли на две нива по цялото трасе. Засегнатите земи са в размер на 2 400.339 дка.

Вариант „зелен” - предвижда изграждането на ново трасе (по следата на старото трасе) с габарит Г/28м /2х2 ленти за движение/ и пътни възли на две нива по цялото трасе. Засегнатите земи са в размер на 2 443.250 дка.
• Участък № 4: Път 1-1 „Монтана –Враца”

от км 111+305.50 до км 140+008 с приблизителна дължина 28.703 км

За участъка са разработени три варианта:

Вариант „син”– предвижда изграждането на ново трасе с габарит Г/28м /2х2 ленти за движение/ и пътни възли на две нива по цялото трасе. Засегнатите земи са в размер на 1942.011 дка.

Вариант „червен” - предвижда изграждането на ново трасе от км 135+000 до км 143+000 с габарит Г/28м /2х2 ленти за движение/. Засягнатите земи са в размер на 1 989.947 дка.

Вариант „зелен” - проектното решение предвижда запазване на трасето на съществуващия път, като в определени участъци, то се променя в зависимост от зададената проектна скорост - с габарит Г/28м /2х2 ленти за движение/ и пътни възли на две нива по цялото трасе. Засягнатите земи са в размер на 1429.120 дка.
След реализирането на проекта, отнетите земи се класифицират като нарушени земи, съгласно възприетата Класификация на увредените земи (Инструкция № РД-00-11/13.06.1994 г. на Министерство на земеделието и горите). Строителството на пътя ще е свързано с трайни нарушения на почвите и същите ще бъдат безвъзвратно загубени като невъзобновим природен ресурс.

Строителството на линейните обекти е свързано с отнемане на земи от поземления фонд, с произтичащите от това отчуждителни процедури. Засягат се обработваеми земи, основно обработваеми ниви, пасища, ливади, горски площи и др. За целта е съставен регистър на земите според изискванията на Подробните устройствени планове, съгласно Закона за устройство на територията (ЗУТ) и Наредба № 8/14.06.2001 год. за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове. Земите са предимно частна собственост и общинска публична. Срещат се и държавна публична, държавна частна, общинска частна, на обществени организации, стопанисвани от общината. Определянето на засегнатите имоти, конкретната им собственост, засегната площ от трасето и сервитута на пътя ще се извърши на следващ етап на проектиране при избран вариант за трасе.

Основните въздействия върху почвите в резултат от реализацията на инвестиционното предложение ще бъдат свързани с промяна на предназначението на земята, нарушения на почвения профил, с промяна на протичащите в почвения субстрат физико-химични, воднофизични и биологични процеси, локално влошаване на качеството на почвите в прилежщите на пътните участъци земи.

Предвид обстоятелството, че се засягат основно земеделски земи, от важно значение е съхраняването на отнетия хумусен хоризонт с оглед използването му при ландшафтното оформление на крайпътните пространства, както и възможности за облагородяване на слабопродуктивни земи в района при излишък на хумусни маси. Съхраняването на отнетия хумус на определени за целта депа и оползотворяването му следва да става при условията на чл. 15, ал. 1 и ал. 2 на Закона за почвите и Наредба 26 за рекултивация на нарушени терени.

Първична нарушеност - При заемането на нови площи за трасето на пътя промените ще бъдат свързани с дейности, нарушаващи целостта на земната кора в рамките на строителната линия и съпътстващите временни терени. Практически в следата на трасето и сервитута почвата се унищожава окончателно и безвъзвратно.

Възможна е вторична нарушеност – създаване на условия за предизвикване на ерозия и гравитационни процеси в околопътното пространство (извън предвидените

нарушения). Възможно е в скалните откоси да възникнат сипей и срутища в зависимост от степента на напуканост (трасето при някой варианти върви в близост до чувствителни зони). Възможно е допълнително засушаване на терените (на 20-30 м от трасето), поради свързаното с изкопните работи дрениране.

С построяването ще се промени категорията на земята през която преминава пътя. Нарушенията ще бъдат в рамките на отредения терен, като след приключване на

строителните работи, трябва да се рекултивират всички временни площадки.

Временни нарушения на почвите ще има в местата, където са предвидени площадки за престой на строителни машини и съоръжения, площадки за депониране на изкопани земни маси, строителни материали и отнет хумус. След приключване на строителството, тези терени ще бъдат рекултивирани.

Други очаквани въздействия върху земите и почвите като „утъпкване” са възможни в резултат на неконтролирано движение на строителна и транспортна механизация извън строителната полоса и определените пътни подходи.

Замъряванията от аерозоли от ауспухови газове в процеса на строителство ще са

незначителни и няма да се отразят върху качеството на земите, предвид кратките сроковете за строителство. Възможни са и локални замърсявания на почвите с горива и масла при възникнали аварии на строителна и транспортна техника.

Очаква се въздействието върху почвите по време на строителството в пътното платно и обектите да бъде пряко, отрицателно със значителна степен на въздействие по време на извършване на строителните работи по продължение на трасето на инвестиционното предложение. То е свързано главно с унищожаване на земите и почвите (промяна в тяхното предназначение и загубата им като природен ресурс), върху които ще бъде изградено пътното трасе и всички необходими съоръжения, като мостове, надлези, подлези, виадукти, свързващи пътни възли и др.
В процеса на експлоатация

Замърсяване с вредни вещества

По време на експлоатацията на пътя ще са налице замърсявания на прилежащите пътното трасе почви следствие на емитираните газове от автомобилния транспорт, от евентуални разливи на горива и масла, замърсявания от размразяващи субстанции използвани за зимното поддържане на пътното тяло с повърхностния отток от платното.

В процеса на експлоатация пътят ще представлява линеен източник на замърсяване емитиращ:

- непрекъснато, но с променлива интензивност COx, NOx, SO₂ и други газове и аерозоли, съдържащи основно Cd, сажди и др. съставки от двигателите на преминаващите МПС и от износването на техните гуми по пътното платно и на самата настилка.

- периодично (през зимния сезон) – Cl, SO₄^2-, Na⁺, Mg²⁺ и др. от размразяващи субстанции използвани против обледеняване на пътното платно.

Емитираните от пътя газове и аерозоли ще попадат директно в прилежащите на пътя земи и почви. Резултати от извършвано моделиране на разсейването показват, че на разстояние от 5 до 10 м от банкета, ивицата от пътя ще бъде подложена на замърсяване, като с увеличаване на разстоянието (50, 100 м) концентрациите на замърсителите рязко спада.

Замърсяването от използване на сол и луга за зимното поддържане на пътното платно, също е източник на замърсяване на почвите в прилежащите на пътя земи. Същите не могат да предизвикат забележими изменения в качеството на почвите (освен локална промяна на рН), предвид ограничените количества които се прилагат.

Локално, но значително замърсяване на почвите в процеса на експлоатацията на пътя може да се получи в резултат на аварийни разливи на масла, бензин, опасни вещества.

Като цяло, неблагоприятните екологични последици от замърсяването на почвите ще бъде свързано с:

• 
  промяна (макар и локално) на протичащите в почвения субстрат физико-химични, воднофизични и биологични процеси в участъците непосредствено до пътното трасе;
  
• 
  допълнително влошаване на почвената структура;
  
• 
  влошаване качествата на земеделската продукция в непосредствена близост до пътя.
  

Твърдите отпадъци – строителни/ремонтни и битови са сериозни замърсители на почвите в обхвата на пътищата. В аспекта на замърсяване на почвите с отпадъци, в участъците за престой на автотранспортни средства, крайпътните пространства се замърсяват с битови отпадъци, а на места и от строителни, в резултат на строителни и ремонтни дейности на пътя. В това отношение крайпътното пространство на пътя няма да прави изключение.

Предпоставки за възникване на привнесена ерозия ще са формираните откоси, които ще се изградят при строителството на пътя. Характерът на терена, през който ще преминат новите пътни трасета, предвижда изкопни и насипни работи и оформянето на високи откоси, което е предпоставка за възникване на привнесена ерозия.

Предвидените рекултивационни дейности при своевременно им извършване ще предотвратят до голяма степен появата на това явление.
В доклада за ОВОС ще бъде направен баланс на засегнатите територии по начин на трайно ползване, категория и собственост.

Ще бъдат разгледани и оценени очакваните въздействия върху почвите в резултат на новото строителство и въздействието в етапа на експлоатация на пътя. Ще бъдат набелязани мерки за намаляване отрицателното въздействие върху земите и почвите от реализацията на пътните участъци.