Атмосферен въздух и климатични фактори

3.1 Атмосферен въздух и климатични фактори

Климатът в Средния климатичен район е типично континентален поради откритостта му от север, създаваща благоприятни условия за нахлуване на студени континентални въздушни маси през зимата. Зимата е най-студена за цялата равнинна част на страната, със средна януарска температура от -2°С и -3°С, но минималните температури, особено в ниските места, нерядко достигат до -15°С. Зимните валежи в района са малко по-големи отколкото в северния район и се движат средно около 110 - 140 мм. Пролетта настъпва също така сравнително рано, както и в северния район. Средната денонощна температура надвишава 5°С още в началото на второто десетдневие на март, а през първото десетдневие на месеца трайно се установява над 10^°С. Изключение от тази характеристика прави високата част на района (Лудогорието), където пролетта е по-хладна и настъпва по-бавно. Сумата на валежите през пролетните месеци е около 140 - 160 мм. През лятото температурните условия в средния район се различават вече пo-чувствително от условията в северния район главно поради относително по-голямата надморска височина, средните температури за юли са по-ниски средно с 0.5 до l°С, а в Лудогорието с около 1.5 до 2°С. Летните валежи в района са сравнително по-големи в централната му част, където сумата им е между 190 и 250 мм, а в останалите части е между 160 и 210 мм. Есента в Средния климатичен район на Дунавската равнина е малко по-топла от пролетта. Средно към 20 октомври температурата на въздуха вече се задържа по-трайно под 10°С, а към средата на ноември - и под 5°С. Първите есенни мразове настъпват към 10-15 октомври за котловинните места и към 20 октомври за останалите. Есенните валежи са средно между 120 и 160 мм. В района се чувства влиянието на Стара планина, в резултат на което валежите са относително по-големи - между 550 и 700 мм, като увеличението е главно за сметка на пролетните и летните валежи.

Зимата в този климатичен район, общо взето, е студена. Средните януарски температури са между -2°С (в места с по-малка надморска височина) и до -3.5°С в най-високите му части. Най-ниските минимални температури се случват главно в най-ниските затворени места, където средно ежегодно са от порядъка на -16 - -18^ОС. Характерна особеност на топлинните условия през студената част на годината са, макар и немного чести, фьоновите прояви (при адвекция от юг и югозапад), поради което средните максимални температури въпреки значително по-голямата надморска височина тук са с 3 - 4^°С по-високи, отколкото в Северния дунавски район. Валежите през зимата са между 130 и 200 мм. Общо взето, зимните валежи в този район са по-големи в сравнение със Средния район, но остават най-малки в сравнение с валежите през останалите сезони. Пролетта в Предбалканския район е хладна и настъпва значително по-късно в сравнение с останалите два района на Дунавската равнина. Средната денонощна температура на въздуха се задържа устойчиво над 5°С едва след 20 март в по- ниските части на района и в началото на април, в по-високите му части. Това закъснение е благоприятно за овощните видове и за зеленчуковите култури, тъй като тяхната вегетация започва обикновено след последните мразове. Обаче в котловинните места (Ботевград, Троянско и др.) последните пролетни мразове се случват доста късно - средно към 18 – 20 април. Пролетната сума на валежите значително надвишава зимната, като остава средно между 200 и 240 мм. Лятото в Предбалканския климатичен район не е така горещо, както в двата района на Дунавската равнина. Средната температура през юли е между 20 и 21°С за по-ниската половина на района и 16 - 18°С за по-високите части. Летните валежи в района се колебаят в доста широки граници, но изобщо са едни от най-големите за страната - средно 250 - 350 мм и дори повече в най-високите централни части на района. Това се дължи главно на сравнително голямата надморска височина, при което при нахлуване на по-влажен океански въздух той допълнително се издига вертикално и се образуват мощни кълбесто-дъждовни облаци. Летните суми на валежите обикновено надвишават близо два пъти зимните През есента във високите части на района средната температура на въздуха спада трайно под 10°С още през първата половина на октомври. Първите есенни мразове настъпват най-рано не толкова във високите места, колкото в котловините. Това става средно към 20 октомври. Валежите през есента намаляват в сравнение с лятото. Във високите части на района сумата им е около 200 мм, а в ниските е около 150 мм.

В доклада за ОВОС ще бъде оценено потенциалното въздействие на модернизирания път І-1 (Е-79) „Видин - Враца”, което може да доведе до вероятни микроклиматични промени в обхвата на трасето, както и промяната в количествата емитирани парникови газове, влияещи върху климатичните условия. Съобразено с разпоредбата на чл. 101, буква „е” от Регламент 1013/2013 г., при анализа на въздействието върху околната среда ще бъдат съобразени по възможния и подходящ начин нуждите във връзка с приспособяването към изменението на климата и смекчаване на последиците от него и устойчивостта на бедствия.

За определяне на съществуващото (базисно) състояние по отношение на качеството на атмосферния въздух на територията, пресичана от трасето на път І-1 (Е-79) „Видин - Враца”, ще бъдат използвани данни от актуализираните общински Програми за намаляване нивата на замърсителите (основно фини прахови частици (ФПЧ₁₀) в общините Видин, Монтана и Враца.

Обекти (рецептори) на емитираните от пътния трафик замърсители, които могат да бъдат повлияни от реализацията на пътя, са жилищни територии и/или зони от населените места с определено качество на атмосферния въздух, разположени около трасето на модернизирания път І-1 (Е-79) „Видин - Враца”.

Трасето на разглеждания за модернизация път І-1 (Е-79) „Видин - Враца” е разделено на четири Участъка: - участък № 1: Видин – Димово – от км 3+757 до км 39+480 и Участък № 2: Димово – Бела - Ружинци – от км 39+480 до км 61+750, с обща дължина 57.993 км; - участък № 3: Ружинци – Монтана – от км 61+750 до км 102+060, с дължина 40.310 км; - участък № 4: Монтана – Враца – от км 111+305.50 до км 140+008, с дължина 28.703 км.

За Участък № 1: Видин – Димово и Участък № 2: Димово – Бела - Ружинци са разработени три вариантни решения условно наречени: Вариант 1 – син, Вариант 2- червен и Вариант 3 – розов. Началото и на трите варианта е км 3+757 края на изпълнения участък на „Дунав мост 2” с габарит Г20. Вариантите преминават в близост до следните населени места (рецептори), които се очаква да бъдат обекти на въздействие по отношение качество на атмосферния въздух.

Вариант 1 син - с дължина 54 308.62 м.

От км 3+757 до км 8+870 (5 113 м) - участъкът е по съществуващото трасе на „Обходен път на гр. Видин”, а от км 8+870 до км 58+065.62 (49195.62 м) - участъкът е по изцяло нов терен. При при км 8+870 трасето напуска съществуващия обходен път и обхожда източно с. Слана бара, пресича р. Делейска и продължава на юг. Пресича р. Войнишка при км 16+350, обхожда западно гр. Дунавци и пресича р. Видбол. Пътят обхожда източно с. Синаговци и западно от с. Жеглица. От км 22+500 трасето тръгва успоредно на съществуващия път I-1 и ж.п. линията Видин-София, като преминава източно от с. Ивановци. Трасето преминава източно на с. Срацимирово, между с. Срацимирово и гара Срацимир и продължава успоредно на съществуващия път I-1 и ж.п. линията Видин -София. Преминава между с. Вълчек и с. Лагошевци и съществуващия път I -1 и ж.п. линията Видин-София. При км 36+383 пресича съществуващата ж.п. линия Видин-София. Обхожда гр. Димово източно, като пресича р. Арчар при км 39+900. Трасето продължава, като преминава между с. Бела и с. Костичовци. Трасето преминава североизточно от гр. Орешец и южно от с. Медовница и пресича р. Барата. Участъкът завършва на км 58+065.62 северно от с. Ружинци.

Този вариант е решен максимално близо до съществуващия път I-1. От км 3+757 до км 11+635 (7 878 м) - участъкът е по съществуващото трасе на „Обходен път на гр. Видин”. От км 11+635 до км 12+753.28 (1118.28 м) се използва вече изпълненият участък с габарит Г/20. От км 12+753.28=км 12+870 до км 59+603.94 се отделя от съществуващия път при км 12+870, след което заобикаля гр. Дунавци източно. Запазва се ползването на съществуващия път I-1 в участъка след гр. Дунавци. От км 21+750 до км 23+450 се предвижда изместване на съществуващия път I-1 /E79/ на дясно успоредно на проектното трасе, като преминава западно от с. Жеглица и източно на с. Ивановци. От км 23+500 вариантното решение върви максимално близо до съществуващия път I-1 източно от него и на запад от съществуващата ж.п. линия Видин-София, като преминава край гара Срацимир. Вариантът продължава като обхожда гр. Димово изцяло от запад, пресичайки ж.п. линия Видин-София при км 39+215 и преминава източно на с. Острокапци. Вариантното решение минава между с. Бела и с. Гранитово, като заобикаля гара Орешец от изток и с. Медовница от запад, като се насочва към обход западно от гр. Ружинци.

Този вариант е разработен с цел да се използва максимално съществуващият път с подобряване на хоризонталните и вертикалните елементи. От км 3+757 до км 12+753.28 - участъкът се развива по трасето на червения вариант. От км 12+753.28=км 12+910 до км 36+226.67=км 36+000 /по син вариант/ – отделя се от съществуващия път при км 12+910 /след края на обходния път на гр. Видин/. Вариантът е решен по трасето на съществуващия път I-1 до км 27+900. Преминава източно от гр. Дунавци и западно от с. Жеглица, като пресича съществуващата ж.п. линия Видин-София при км 16+546, при км 21+464, км 27+080, км 34+500. От км 27+900 до км 32+000 вариантът напуска съществуващия път и минава източно от с. Срацимир. От км 32+000 до км 34+400 вариантът върви по трасето на съществуващия път I-1. След км 34+400 се отделя от съществуващия път, преминава източно на гр. Димово и при км 36+226.67, се включва в син вариант като се развива по него до края му.

Този вариант преминава изцяло източно от трасето на съществуващия път, без да го пресича и без да навлиза в регулациите на населените места. Началото на този вариант се намира на около 1 км северно от регулацията на с. Ружинци. Проектното трасе преминава между регулациите на с. Ружинци и с. Белоптичене. Развитието на трасето продължава успоредно и на около 2 км източно на съществуващия път, обхождайки скалните образования в близост до с. Плешивец. Пътят пресича двата основни притока на р. Киселевска Бара и р. Нечинска бара, на около 800 м северно от съществуващото трасе на пътя, като преминава източно на с. Белотинци. Развитието на трасето продължава на 500 – 1500 м източно спрямо съществуващия път, като се пресичат двата основни притока на р. Гостиля и р. Коритарска, североизточно от съществуващото трасе на път I-1(Е79). Преминава на около 800 м североизточно от с. Смоляновци. Пресича р. Селска бара и р. Риковска Бара, като между селата Смоляновци и Винище е на около 400 м северно от съществуващото трасе. Развитието на проектното трасе продължава с пресичане на р. Войнишка бара и преминаване на около 150 м северно от гробището на с. Винище, след което пресича р. Брусовица и р. Онна Бара. Преминава през равнинен терен на около 1 км източно от съществуващия път североизточно от с. Горна Вереница трасето, където се пресичат няколко сухи дерета, преминава като обход край южните части на с. Долна Вереница.

Вариант 1 - (жълт) по алтернативна връзка с обхода на гр. Монтана преминава по изцяло ново трасе. От началото му при км 58+000 до км 94+500 този вариант напълно съвпада с Вариант 1 - (син). От км 94+500 до края при км 98+840,11 този вариант преминава по алтернативно спрямо Вариант-1 (син) трасе, като се включва в обхода на гр. Монтана при км 104+400.

Вариант -2 (червен) преминава по изцяло ново трасе, започвайки от км 60+000 в северозападния край на с. Ружинци, а завършвайки при началото на обхода на гр. Монтана при км 98+755,74 (км 102+380 по проекта за обхода). Този вариант преминава предимно източно от трасето на съществуващия път, като го пресича на 5 места при км 63+898, км 71+200, км 73+570, км 85+575 и км 90+635. Вариант-2 (червен) преминава през регулацията на с. Ружинци от км 60+040 до км 60+35. Развитието на трасето продължава с пресичане на съществуващия път I-1(E79) при км 63+898, след което обхожда от източната им страна скалните образования в близост до с. Плешивец. Пресича трите основни притока на р. Киселевска Бара. съществуващия път I-1(E79) и р. Нечинска бара, след което проектното трасе преминава успоредно югозападно спрямо съществуващия път и северно от с. Белотинци. Развитието на трасето продължава на около 500-1500 м източно спрямо съществуващия път, като се пресичат двата основни притока на р. Гостиля. Следва участъка от км 77+000 до км 84+500 с дължина 7500 м, в който Вариант-2 (червен) ситуационно съвпада изцяло с Вариант-1 (син). Разделя се от него при км 85+575, като проектното трасе пресича съществуващия път I-1(E79) и обхожда от югозапад с. Винище. В този участък се пресичат притоци на реките Войнишка, Брусовица и Онна Бара, преминавайки североизточно на с. Горна Вереница. След което проектното трасе съвпада със съществуващия път I-1(Е79), преминава като южен обход на с. Долна Вереница и се привързва към обхода на гр. Монтана при км 102+380 ( от обхода).

Вариант -3 (зелен) преминава по или максимално близко до съществуващото трасе на път I-1(E79), като старото трасе на пътя се ликвидира и върху него се изгражда новият скоростен път. Началото му е при с. Ружинци, а краят – при началото на обхода на гр. Монтана при км 98+899.31 (от обхода). Последователно преминава североизточно от с. Белотинци, югоизточно от с. Смолянци, като изправя съществуващото трасе, северно на с. Винице, североизточно на с. Горна Вереница и като южен обход на с. Долна Вереница се привързва към обхода на гр. Монтана.

Целта при изготвянето на Вариант-1 е да се намери такова трасе, което да е напълно различно от това на съществуващият път и да минава извън границите на населените места. По цялата си дължина новият път преминава далече от населените места, не засяга регулационните им граници и не преминава през съществуващи сгради и съоръжения. В ситуационно и нивелетно отношение в двата си края участъкът е „привързан” към двата обходни пътя – на Монтана и Враца. В началото трасето на Вариант-1 се движи от западната страна на съществуващия път I-1 (Е79). На км 136+351 двата пътя се пресичат след което до края Вариант-1 преминава от източната страна на стария път. При км 116+150 трасето преминава между терена на къмпинга (от ляво) и базата на селскостопанското летище (от дясно) без да ги засяга. Около км 120+400 пътят се доближава до стопанския двор на с. Трифоново, като го заобикаля от запад. След това пресича дерето на р. Чертаво и се доближава до стария път като се движи на около 200 м от него. След км 123+100 трасето се заобикаля с. Сумер от запад. Следва спускане към долината на р. Ботуня и преминаване между селата Краводер и Главаци. След това трасето пресича р. Ботуня на км 132+814, като се доближава максимално до стария път I-1 (Е79) и преминава между него и гробището на с. Краводер. На км 136+351 е единствената пресечна точка със старото трасе на път I-1 (Е79), от тук до края на участъка новият път е от източната страна на съществуващия. След пресичането на р. Бела бара трасето се насочва към с. Бели извор, като преминава между селото и стария път. В края на участъка се пресича р. Лева и се прави връзка с обхода на Враца.

Участък-1 от км 114+512,20 до км 134+986,39 с дължина 20 км и 477,19 м и е идентичен с Вариант-1, затова няма да бъде описан по-долу. При км 135+800 пътят пресича дерето на р. Бела бара, отклонява се на югоизток и пресича път III-162. Преминава южно от с. Бели извор и се доближава до съществуващия път I-1 (Е79) като не го пресича, а се движи успоредно на него от южната му страна, след което се „привързва“ към обходния път на Враца.

Старото трасе на пътя се ликвидира и върху него се изгражда новият скоростен път. Този вариант е изготвен, за да бъде максимално близък до старото трасе.

В този период ще се извършват различни по вид дейности, в резултат на което емисиите ще са само неорганизирани, както следва: изкопни работи за подготовка основата на пътя; изкопни работи за изместване на отводнителни/напоителни канали, преместване на ел. проводи, и други съпътстващи инфраструктурни обекти; товарене и транспорт на излишните материали до депо; разтоварване на излишните материали; товарене и разтоварване на инертни материали върху временни площадки по трасето на пътя; обратно засипване с чакъл и филц при полагане на основата на пътя; влагане, разстилане и уплътняване на инертните материали на пътя.

Основните емисии при транспорт на инертните материали ще бъдат разпределени по използваните временни или съществуващи пътища в района на строителните работи.

При тези процеси ще се емитира прах с различен фракционен състав, поради използването на машини за отстраняване на пътната настилка, булдозери, челни товарачи и ръчни работи. Наред с това ще се отделят характерните за горивните процеси в ДВГ отпадъчни газове (азотни оксиди, въглероден оксид, серни оксиди, сажди, ЛОС, РАН, УОЗ и др.).

При подготовката, полагането и подравняването на асфалтови настилки, свързано с разтапяне на битум, подготовка на асфалтовите смеси, тяхното полагане и подравняване с машини се отделят основно пари на различни въглеводороди (в т.ч. ЛОС, ПАВ, УОЗ, диоксини, фурани и ПХБ).

Замърсяването на атмосферния въздух през този период ще бъде пренебрежимо малко, краткосрочно в локален мащаб, разпределено във времето за реализация на проекта, поради което няма да окаже въздействие върху състоянието на приземния слой на атмосферния въздух в обхвата на обектите на въздействие.

В доклада за ОВОС, по отношение на приземните концентрации на съответните замърсители, ще бъдат оценени трите предложени проектните варианти за модернизация път І-1 (Е-79) „Видин - Враца” в четирите Участъка - Участък № 1: Видин – Димово и Участък № 2: Димово – Бела - Ружинци – от км 39+480 до км 61+750; - Участък № 3: Ружинци – Монтана; - Участък № 4: Монтана – Враца.

Типовете замърсители, за които ще бъдат пресметнати емисиите след реализацията на проекта, са, както следва: NO_x – азотни оксиди; ЛОС – летливи органични съединения; НМЛОС – неметанови летливи органични съединения; CH₄ – метан; CO – въглероден оксид; CO₂ – въглероден диоксид; N₂O – двуазотен оксид; SO₂ – серен диоксид; NH₄ – амоняк; Cd - кадмий; Pb – олово; PAH - Полициклични ароматни въглеводороди (ПАВ) - Benzo ()pyrene, Benso () fluoranthene + Benzo () fluoranthene, indeno (1, 2, 3-cd) pyrene; Diox – диоксини и фурани; PM₁₀ (ФПЧ₁₀) – фини прахови частици (сажди) – еквивалент на количеството сажди, събрано чрез филтърни измервания при изгаряне на дизелово гориво. Емитираните количества от превозните средства по тип замърсители ще бъдат определени, според представена от Възложителя прогноза за трафика по трите Участъка от проекта за модернизация път І-1 (Е-79) „Видин - Враца” за периода 2020 - 2040 година.

Новите трасетата на предложените варианти не пресичат жилищни зони и обхождат населени места, но при всички Участъци има вариант, който е близък или почти се покрива със съществуващия път I-1 (Е79). Основното въздействие при тези варианти, което ще бъде определено в ДОВОС, е върху близките населени места обекти на въздействие, ще зависи основно от предоставените от възложителя данни за интензивността на движение в отделните участъци, както и от останалите статичните и динамични фактори в тях. Разпределението на приземните концентрации по отношение на азотни оксиди и ФПЧ₁₀ ще бъде моделирано и представено върху подходящ картен материал.

Най-близко разположените до трасето жилищни зони (рецептори) в Участък № 1: Видин – Димово и Участък № 2: Димово – Бела - Ружинци при отделните варианти са дадени по долу.

Вариант 1 - син - преминава в близост до, както следва: южните части на с. Слана бара, източните части на гр. Дунавци, източните части на с. Синаговци и западните части на с. Жеглица, източните части на гр. Димово, североизточните части на с. Орешец, западните части на с. Медовница и североизточните части на с. Ружинци.

Вариант 2 - червен - преминава в близост до, както следва: западните части на Промишлена зона гр. Видин, източните части на гр. Дунавци, западните части на с. Жеглица, източните части на с. Срацимирово и гара Срацимир. Западните части на гр. Димово, източните части на с. Острокапци, северните части на с. Орешец, източните части на гара Орешец, западните части на с. Медовница и западните части на с. Ружинци.

Вариант 3 - розов - преминава в близост до, както следва: западните части на Промишлена зона гр. Видин, източните части на гр. Дунавци, западните части на с. Жеглица, източните части на с. Срацимирово, източните части на гр. Димово, северните части на с. Орешец, западните части на с. Медовница, източните части на гара Орешец, западните части на с. Медовница и западните части на с. Ружинци.

Най-близко разположените до трасето жилищни зони (рецептори) в Участък № 3: Ружинци – Монтана при отделните варианти са дадени по долу.

Най-близко разположените до трасето жилищни зони (рецептори) в Участък № 4: Монтана – Враца при отделните варианти са дадени по долу.

В ДОВОС ще бъдат оценени и сравнени вариантите на трасе на модернизация на Път І-1 (Е-79) „Видин - Враца” в посочените четири Участъка по отношение на очакваното въздействие върху обектите (рецептори) на емитираните от пътя замърсители – посочените близки жилищни територии и/или зони от населените места около модернизирания път І-1 (Е-79) „Видин - Враца”. Съпоставянето на предложените варианти за трасе в четирите Участъка ще бъде извършено по отношение на приземните концентрации на емитираните от пътя основни замърсители (азотни оксиди и фини прахови частици (ФПЧ₁₀) в обхвата на обектите на въздействие (жилищни територии и/или сгради). Въз основа на брой засегнати рецептори след извършени прогнози за въздействието (превишаване на допустимите концентрации и/или норми за опазване на човешкото здраве) във всеки от четирите Участъка ще бъде посочен вариант, който се предпочита при реализация на инвестиционното предложение.