Лекции държани в Берлин между 23. 1904 и 1906 г превод от английски: вера гюлгелиева нередактиран превод изготвил: петър иванов райчев препис от копие

20 ЛЕКЦИИ

държани в Берлин

между 23. 5. 1904 и 2. 1. 1906 г.

ДВАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ

ЦАРСКОТО ИЗКУСТВО В НОВА ФОРМА

Искам да го­во­ря днес на вас за нещо, ко­ето е те­ма на мно­го кри­во­-раз­би­ра­ния и за ко­ето мно­го из­к­лю­чи­телни греш­ки се разпространяват. Мно- зина от вас знаят, че ве­че съм го­во­рил /*1/ на съ­ща­та те­ма на на­ше­то Об- що Събрание та­зи го­ди­на и че, по оно­ва време, след­вай­ки окул­т­на прак- тика, аз го­во­рих от­дел­но за мъ­же те и на жените. По спе­ци­ал­ни причи- ни, ко­ито мо­же бе ще ста­нат още по­-­яс­ни от са­ма­та лекция, днес аз не при­ла­гам то­зи дре­вен оби­чай и наистина, онова, ко­ето ме под­тик­ва­ше как­то тогава, та­ка и се­га да ра­зис­к­вам то­зи въпрос, е свър­за­но с въз­мож­нос­т­та ра­но или къс­но - да се на­дя­ва­ме по­-ра­но - то­зи дре­вен оби­чай да бъ­де на­пъл­но изоставен.

Казах: Много кри­во­раз­би­ра­ния се раз­п­рос­т­ра­ня­ват по то­зи въпрос. Не- обходимо е да ви спо­ме­на са­мо един факт от соб­с­т­ве­ния ми живот, за да ви покажа, че на­ис­ти­на не е лес­но днес чо­век да прес­ко­чи онова, ко­ето е , гру­бо казано, фан­тас­тич­но и су­евер­но понятие, съ­щес­т­ву­ва­що за него. От дру­га страна, не­об­хо­ди­мо е са­мо да ка­жа кол­ко лес­но и кол­ко не­ве­ро­ят­но чо­век мо­же да си пос­та­ви еди­ния крак в то­ва понятие, ко­га­то бо­ра ви с те­зи из­к­лю­чи­тел­ни факти.

Нека прос­то да се спом­ним ед­на случ­ка в моя живот. Може би вие не бих­те повярвали, оба­че тя е вярна. Това бе­ше око­ло 17 или 18 го­ди­ни /*2/, ко­га­то бях в ком­па­ния с уни­вер­си­тет­с­ки про­фе­со­ри и с ня­кои осо­бено да­ро­ви­ти поети. Сред про­фе­со­ри­те има­ше ня­кои теолози, от те­оло­ги­чес­кия фа­кул­тет на въп­рос­ния университет. Те бя­ха католици. И тъй в та­зи ком­па­ния се го­во­ре­ше следното, не без основание, и съв­сем се­ри­озно, че един от те­зи теолози, мно­го еру­ди­ран мъж не из­ли­зал но­щем вече, за­що­то вярвал, че вър­лу­ват сво­бодните-масони. Въпросният мъж бе пред­с­та­ви­тел на един го­лям факултет; той не раз­каз­ва това, а не­гов ко­ле­га го разказва. И той про­дъл­жа­ва да разказва, че ко­га­то е бил в Рим из­вес­т­но чис­ло мо­на­си са раз­каз­ва­ли то­ва - мо­же би 11 или 12 или 13 и са се заклели, че след­на­та случ­ка би­ла истина.

В Париж един из­вес­тен епис­коп в ед­на своя про­по­вед е го­во­рил за ужа­ся­ва­ща­та опас­ност за све­та от Ордена на свободните-масони. След про­по­вед­та при то­зи епис­коп се приб­ли­жил един мъж и му казал, че той е сво­бо­ден ма­сон и би мо­гъл да му да­де въз­мож­нос­т­та да при­със­т­ву­ва на ед­но съб­ра­ние на Ложата. Епископът се съгласил, каз­вай­ки на се­бе си: Аз ще взе­ма със се­бе си мал­ко све­ти реликви, за да бъ­да под про­текция. И сре­ща е би­ла уговорена. Въпросният мъж за­вел епис­ко­па в Ложата, къ­де­то му е би­ло по­ка­за­но ед­но тай­но място, от къ­де­то той е мо­гъл да
наб­лю­да­ва всичко, ко­ето става. Той зас­та­нал на по­ка­за­но­то място, стис- нал здра­во Светите Реликви пред се­бе си и ча­кал да ста­не как­во­то и да е. Онова, ко­ето той видял, би­ло опи­са­но по след­ния начин: Подчертавам, че ня­кой от оне­зи в ком­па­ни­ята го смет­на­ха за съв­сем съм­ни­телно.

Ложата би­ла отворена. /Всъщност тя но­се­ла име­то "Ложа на Сатаната", ма­кар че пред све­та има­ла дру­го име/. Тогава се по­яви­ла ед­на за­бе­ле­жи­тел­на фигура. По дре­вен оби­чай - как той е зна­ел то­зи оби­чай той не обяс­ни - фи­гу­ра­та не ходела. /Наистина доб­ре известно, че ду­хо­ве­те не ходят, те се плъзгат, как­то мно­зи­на вярват. / Тази за­бе­ле­жи­тел­на фи­гу­ра от­к­ри­ла заседанието. Епископът по ни­ка­къв на­чин не ис­кал да раз­каже как­во се слу­чи­ло след то­ва - то би­ло твър­де ужас­но - ала той по­ви­кал ця­ла­та си­ла на ре­лик­ви­те и се чуло шум ка­то гръ­мо­те­ви­ца по всич­ки ре­до­ве на се­дал­ки­те и проз­ву­чал вика: Ние сме предадени! - и онзи, кой­то бе от­к­рил се­си­ята изчезнал. Накъсо казано, блес­тя­ща по­бе­да на епис­коп­с­ка­та си­ла над онова, което е щя­ло да стане, как­то се предполага.

И в та­зи ком­па­ния то­ва бе­ше ра­зис­к­ва­но ка­то съв­сем се­ри­оз­но не­що /*3/. От то­ва вие мо­же да видите, че днес има хора, мо­же би мъ­же по­-­еру­ди­ра­ни от мно­зи­на други, доб­ре известни, ко­ито въп­ре­ки то­ва мо­гат да смятат, че та­ко­ва не­що мо­же да се слу­чи в Свободното-Масонство.

Фактически онова, ко­ето е ста­на­ло /*4/ е било, че в сре­да­та на 80-те го­ди­ни на ми­на­лия век се по­явя­ва ед­на френ­с­ка книга, ко­ято бе­ше пред­с­та­ви­ло тай­ни­те на сво­бод­ни­те­-ма­со­ни по на­й-с­т­ра­хо­тен начин, ка­то те са би­ли опи­са­ни по-страшни, от­кол­ко­то тайни. Тази кни­га спе­ци­ал­но раз­к­ри­ва­ла как сво­бод­ни­те­-ма­со­ни из­вършва­ли чер­на литургия. Тази кни­га бе ед­на за­ни­мав­ка на ед­ни френ­с­ки журналист, на име Лео Тек- сил. Той пов­диг­нал мно­го шум, ка­то вне­съл и ед­на свидетелка, на­ре­че­на мис Ваан. В ре­зул­тат цър­к­ва­та намерила, че сво­бод­ни­те­-ма­со­ни и тех­ни­те нощ­ни сре­щи би­ли тол­ко­ва опасни, че по­чув­с­т­ву­ва­ла за не­об­хо­ди­мо да ос­новат ед­но све­тов­но об­щес­т­во сре­щу Свободните-масонства. Ста- нало съ­ве­ща­ние в Трент: и ма­кар че то­ва не е би­ло ис­тин­с­ко съвещание, би­ло на­ре­че­но "Втори съ­бор в Трент". Посетили го мно­жес­т­во епис­ко­пи и стоти­ци свещеници, пред­се­да­тел­с­т­ву­вал един кардинал. /Този кон­г­рес ста­нал на­й-­го­ля­ма­та по­бе­да на Таксил/. Но след то­ва бе пуб­ли­ку­ва­но опровержение, след ко­ето гос­по­дин Таксил разкрил, че ця­ло­то съ­дър­жа­ние на не­го­ва­та книга, вкл. и спо­ме­на­ти­те хора, са би­ли измислица.

Както виждате, има мно­го въз­мож­нос­ти да се на­ло­жи цен­зу­ра над та­ки­ва неща. Това е един от на­й-­ло­ши­те та­ки­ва случаи, да се нап­ра­ви то­ва с ед­на ин­с­ти­ту­ция със све­тов­на репутация. От всич­ко то­ва вие тряб­ва да си из­ва­ди­те ед­но заключение: че поч­ти ни­що всъщ­ност не се знае за Свободното-масонство. Тъй като, ако не­що бе­ше из­вес­т­но за тях, ще­ше

да бъ­де лес­но чо­век да се ин­фор­ми­ра и то­га­ва не мо­же­ше та­къв бок­лук да повлияе.

Наистина то­ва или оно­ва мне­ние за Свободното-Масонство пре­об­ла­да­ва в го­ле­ми час­ти на обществото. Днес оба­че по­ло­жи­тел­но не е та­ка труд­но чо­век да си със­та­ви мнение, тъй ка­то има дос­та изо­бил­на ли­те­ратура, от­час­ти на­пи­са­на от онези, ко­ито са про­учи­ли мно­го до­ку­мен­ти и от­час­ти съ­що съ­дър­жа­щи неща, които сво­бод­ни­те­-ма­со­ни са го­то­ви да разка- жат, тъй ка­то те са ве­че би­ли раз­ка­за­ни от хора, ко­ито не уме­ят да си дър­жат зат­во­ре­ни устата. Всеки, кой­то би се за­ни­мал до из­вес­т­на сте­пен с та­зи ли­те­ра­ту­ра ще си из­ва­ди ня­как­во зак­лю­че­ние от това, ко­ето пи­ше там. Обаче не ще бъ­де въз­мож­но да се дой­де до ед­но пра­вил­но заклю­че­ние от нея, за­що­то все още е пре­дим­но вяр­но онова, ко­ето Лесинг, кой­то са­ми­ят е бил сво­бо­де­н-­ма­сон, е ка­зал /*5/. Когато той е бил приеман, Майсторът на Церемониите го попитал: "Сега вие виж­да­те нали, че оно- ва, в ко­ето сте би­ли посветен, не е ни­що под­мол­но или противорели- гиозно? "На ко­ето Лесинг от­го­во­рил: "Да, тряб­ва да призная, че не съм на­учил та­ки­ва неща. Аз всъщ­ност бих се рад­вал да на­уча и та­ки­ва неща, тъй ка­то то­га­ва по­не бих на­учил нещо".

Това из­каз­ва­не на човек, кой­то е бил в със­то­яние да раз­г­ле­да въп­ро­са с пра­вил­но раз­би­ра­не и че той не е на­учил всъщ­ност ни­що от онова, ко­ето е ста­ва­ло там. От то­ва мо­же­те да си из­ва­ди­те мал­ко заключението, че онези, ко­ито не са сво­бод­ни­-ма­со­ни не зна­ят нищо, тъй ка­то до­ри онези, ко­ито са сво­бод­ни­-ма­со­ни не зна­ят ни­що важно. Общо взето, те по­лу­чат впечатление, че ни­що спе­ци­ал­но не са придобили, ка­то са вътре. И все пак би би­ло твър­де пог­реш­но да се ва­ди та­ко­ва заключение.

Има все още и дру­го мнение, ко­ето има твър­де мал­ко об­що с ис­тин­с­ко­то Свободно-Масонство. В един текст, по­явил се 1875 г. /*6/, ав­то­рът твър- ди, че Адам бил пър­ви­ят свободен-масон. Човек не мо­же да оти­де по- на­зад от пър­вия чо­век при тър­се­не­то на ос­но­ва­те­ля на ед­но общество.

Други твърдят, че Свободното-Масонство е ед­но древ­но еги­пет­с­ко изку- ство; накратко, че то е онова, ко­ето ви­на­ги е би­ло из­вес­т­но под име­то "Царското Изкуство", и то­ва на­ис­ти­на ня­кои го пос­та­вят на­зад в съв­сем при­ми­тив­ни­те времена. Накрая, мно­го об­ре­ди - та­ка се обоз­на­ча­ват сим­во­лич­ни­те на­чи­ни на Свободното-Масонство - но­сят еги­пет­с­ки име­на и тъй от те­зи име­на бих­те мог­ли да си из­ва­ди­те заключение, че нещо, про- ­из­ти­ча­що от древ­на­та еги­пет­с­ка култура, тук е включено. Най-малкото, на­ши­ро­ко раз­п­рос­т­ра­не­но е мнението, как­то вътре, та­ка и вън от Сво- бодното-Масонство, че то е не­що мно­го древно.

И тъй Свободното-Масонство на­ис­ти­на е нещо, ко­ето мо­же да да­де на хо­ра­та го­лям об­сег за размишление. Самото име е свър­за­но с две въз- приятия, на­пъл­но раз­ли­ча­ва­щи се ед­но от друго. Някои твър­дят - и те не
са го­ля­ма пар­тия вът­ре в Свободното-Масонство - че ця­ло­то Свободно-Масонство про­из­ти­ча от работа, из­върше­на от зи­да­ри в за­на­ята на из­ди­га­не сгради; до­ка­то дру­го­то мне­ние смя­та то­ва за де­тин­с­ко и на­ив­но и твърди, че Свободното-Масонство в дейс­т­ви­тел­ност ви­на­ги е би­ло ед­но изкуство, ра­бо­те­що в душата; и че символите, взе­ти от ра­бо­та­та на зи­да­ри­те - та­ки­ва ка­то нап­ри­мер престилката, чук, мистрия, длето, компас, линия, ин­с­т­ру­мент за чер­та­не на пра­ви ъгли, отвес, ни­ве­лир и пр. - се виж­дат ка­то сим­во­ли на ду­шев­но развитие. Така чрез из­ра­за "Масонст- во"/"Зидарство"/ тряб­ва да се раз­би­ра не друго, а из­г­раж­да­не­то на вът­реш­ния човек, ра­бо­та за съ­вър­шен­с­т­во­то на себето. Ако в днеш­но вре­ме го­во­ри­те с един сво­бо­де­н-­масон, вие ще мо­же­те да го изпитате, ка­то му кажете, а той ще ви отговори, че е де­тин­с­ки и на­ивен въз­г­лед да се вяр- ва, че Свободното-Масонство ня­ко­га е има­ло как­ва­то и да е с ра­бо­та­та на зидарите. /Бел. прев. ду­ма­та "mason" на англ. зна­чи зидар. От тук и бъл­гар­с­ко­то Свободно-Масонство чес­то е на­ри­ча­ло се­бе си Свободно-Зидарство/. Напротив, то ни­ко­га не се е за­ни­ма­ва­ло ос­вен с из­г­раж­да­не на след­ни­те неща: из­г­раж­да­не­то на Чудния Храм, кой­то е мяс­то­то на чо­веш­ка­та душа, из­г­раж­да­не­то на са­ма­та чо­веш­ка душа, ко­ято тряб­ва да бъ­де усъ­вър­шен­с­т­ву­ва­на и изкуството, с ко­ето тряб­ва да се из­вър­ши всич­ко това. Всичко то­ва е из­ра­зено в те­зи символи, та­ка че ве­ли­ко­то да не бъ­де из­ло­же­но на не­ве­жи очи.

Погледнато от съв­ре­мен­на глед­на точка, и два­та те­зи въз­г­ле­ди са на­пъл­но и съ­вър­ше­но неправилни, и то по след­ни­те причини. Що се от­на­ся да пър­во­то мнение, съв­ре­мен­ния чо­век - ка­то говори, че ве­че не схва­ща са­мия се­бе си за тол­ко­ва важен, кол­ко­то би тряб­ва­ло да се счита; що се от­на­ся до вто­ро­то мнение, че те­зи сим­во­ли слу­жат са­мо ка­то ме­та­фо­ри за ра­бо­та­та вър­ху душата, то­ва мне­ние - макар, че то се счи­та от по­вече­то сво­бод­ни­-ма­со­ни ка­то не­що неопровержимо, при пра­вил­но схващане, ед­на глупост. Много по­-п­ра­вилно е да се свър­же Свободното-Масонство с ра­бо­та­та на из­г­раж­да­не сграда, наистина, не как­то днес се смята ар­хи­тек­ту­ра­та или конструкцията, а по един ос­нов­но мно­го по­-дъл­бок сми- съл.

Днес има, ши­ро­ко казано, две на­со­ки в Свободното-Масонство. Едната е мно­го по­-м­но­гоб­рой­на всред онези, ко­ито днес на­ри­чат се­бе си масони. И та­зи мно­гоб­рой­на на­со­ка пре­тен­ди­ра сега, че ця­ло­то ма­сон­с­т­во се със­тои в онова, ко­ето тя на­ри­ча Символично или Занаятчийско масонство. Главната външ­на ха­рак­те­рис­тика на то­ва ма­сон­с­т­во е, че то е раз­де­ле­но на три степени: чирак, кал­фа и майстор; а що се от­на­ся до вът­решни­те ха­рак­тер­ни черти, ще ка­жем не­що за то­ва мал­ко по-късно. Извън те­зи Занаятчии Масони има дос­та масони, ко­ито поддържат, че Занаятчий- ското Масонство е са­мо един про­дукт на упа­дъ­ка на ве­ли­ка­та все­мир на
ма­сон­с­ка идея. Те смятат, че би оз­на­ча­ва­ло от­па­да­не от та­зи ве­ли­ка ма­сон­с­ка идея, ако се твърди, че ма­сонство­то об­зе­ма са­мо три Символични или Занаятчийски степени; до­ка­то всъщ­ност същината, ос­нов­но­то зна­че­ние на Свободното Масонство ле­жи в т.нар. Висши Степени, ко­ито на­й-доб­ре са за­па­зе­ни в т.нар. Шотландски или Приет Ритуал, кой­то от ед­на спе­ци­фич­на страна, все още за­паз­ва ед­на ре­лик­ва от онова, ко­ето се е на­ри­ча­ло Египетски, Мизраимски или Мемфиски Ритуал /*7/.

Така ние има­ме две тен­ден­ции ед­на сре­щу друга: Занаятчийското Ма- сонство и Масонството на Висшата Степен. Занаятчийското Масонство твърди, че Висшите Степени не са ни­що дру­го ос­вен ед­на дрънкулка, осно­ва­ва­ща се на чо­веш­ка­та суетност, за ко­ято удо­вол­с­т­вие е да има не­що специално, не­що ду­хов­но арис­токра­ти­чес­ко със сво­ето из­кач­ва­не от сте­пен към сте­пен и гор­дос­т­та си в при­те­жа­ни­ето на 18-та­та или 20-та­та или още по­-вис­ша степен. И тъй вие ве­че се за­поз­на­ва­те с един па­кет неща, ко­ито има ве­ро­ят­ност да до­ве­дат до кри­во разбиране.

Свободното Масонство с Висшите Степени мо­же да бъ­де прос­ле­де­но до ста­ри­те Мистерии, до про­це­ду­рите, които, до въз­мож­на­та степен, сме опи­са­ли и ще опи­шем в на­ша­та теософия; процедури, ко­ито са съ­ще- ству­ва­ли от пред­веч­ни вре­ме­на и все още съ­щес­т­ву­ват днес и ко­ито са за­па­зи­ли вис­ше­то свръх­се­тив­но знание за човечеството. Това свръх­се­тив­но знание, дос­тъп­но за хората, ще бъ­де пре­да­де­но чрез онези, ко­ито би ха мог­ли да при­до­би­ят въз­мож­ност да вля­зат в те­зи Мистерийни центрове; тъй ка­то из­вес­т­ни свръх­се­тивни си­ли са би­ли раз­ви­ва­ни в тях, да­ва­щи им въз­мож­ност да виж­дат в свръх­се­тив­ния свят. Тези пред­веч­ни Мистерии - в на­ше­то вре­ме те са ста­на­ли не­що друго, и за се­га не же­ла­ем да го­во­рим за то­ва - съ­дър­жа­ха пър­во­на­чал­но­то се­ме за всич­ки по­-къс­ни ду­хов­ни култури. Поради това, че онова, ко­ето се пред­с­та­вя­ше в те­зи пред­веч­ни мис­те­рии не е това, ко­ето със­тав­ля­ва съв­ре­мен­на­та чо­веш­ка култура.

Ако вие ис­ка­те да раз­бе­ре­те съв­ре­мен­на­та кул­ту­ра и де се по­то­пи­те в нея, вие ще откриете, че тя се раз­де­ля на три об­лас­ти - об­лас­т­та на мъд- ростта, об­лас­т­та на кра­со­та­та и об­лас­т­та на силата. Целият раз­мах на ду­ховна­та кул­ту­ра фак­ти­чес­ки се съ­дър­жа в те­зи три думи. Следователно те са из­вес­т­ни ка­то три­те под­пор­ни ко­ло­ни на чо­веш­ка­та култура. Те са съ­щи­те три­ма Царе на Гьотевата при­каз­ка за "Зелената змия и кра­си­ва та лилия" /*8/ - Златния Цар, Сребърния Цар и Месинговия Цар. Това е свър­за­но се на­име­но­ва­ни­ето на Свобод­но­то Масонство ка­то "Царското Изкуство". Днес те­зи три об­лас­ти са от­де­ле­ни ед­на от друга. Мъдрост та по съ­щи­на се съ­дър­жа в онова, ко­ето ние на­ри­ча­ме наука; Красота по съ­щи­на и въп­лъ­те­на в онова, ко­ето ние на­ри­ча­ме изкуство; а онова, ко­ето се на­ри­ча в Свободното Масонство Сила се съ­дър­жа в ре­гу­ли­ра­но­то

Каквото те­зи три прин­ци­па тряб­ва­ше да да­дат на чо­ве­чес­т­во­то в пре­дис­то­ри­чес­ки вре­ме­на е би­ло връ­че­но на кан­ди­да­та за пос­ве­ще­ние чрез раз­к­ри­ва­не­то на Мистерийните тайни. Сега пог­леж­да­ме на­зад към оно­ва време, ко­га­то религия, на­ука и из­кус­т­во не са би­ли разделени, а са би­ли обединени. Всъщност за всеки, който мо­же да виж­да свръхсетивно, аст- рално, те­зи три прин­ци­па за не­го са ед­но единство. Във вис­ши­те об­ласти на виж­да­не ня­ма аб­с­т­рак­т­на наука; а са­мо ед­на наука, ко­ято съ­щес­т­ву­ва в картини, в онова, ко­ето има ед­но съ­щес­т­ву­ва­не приз­рач­но във външ­ния свят и на­ми­ра един из­раз не­ясен във въображението. Онова, което се­га мо­же да бъ­де про­чи­та­но в книги, в то­ва или оно­ва опи­са­ние на Сътворението, за про­из­хо­да на света и човечеството, не е би­ва­ло опис- вано; вмес­то то­ва то е би­ло до­веж­да­но пред очи­те на уче­ни­ка в жи­ви картини, във ве­ли­ко­леп­но хар­мо­нич­ни цветове. А онова, ко­ето уче­ни­кът би въз­п­ри­ел ка­то мъд­рост е би­ло ед­нов­ре­мен­но из­кус­т­во и красота, е би­ло нещо, ко­ето раз­д­виж­ва­ло не­го­ви­те чув­с­т­ва към по­-го­ле­ми висоти, от­кол­ко­то ние пре­жи­вя­ва­ме ка­то зас­та­ва­ме пред ед­на из­к­лю­чи­тел­на ра­бо­та на изкуството. Жаждата за исти­на и красота, мъд­рост и изкуство, а съ­що и ре­ли­ги­озен импулс, всич­ки са се раз­ви­ли едновременно. Окото на чо­ве­ка на из­кус­т­во­то е пог­леж­да­ло към онова, ко­ето е ста­ва­ло в Мистериите /*9/ и онзи, кой­то е тър­сил набожност, е от­к­ри­вал в обек­та на сво­ите ре­ли­ги­оз­ни стре­ме­жи в оне­зи вис­ши събития, ко­ито са би­ли въз про­из­веж­да­ни пред очи­те му. Религия, из­кус­т­во и на­ука са би­ли едно.

След то­ва ид­ва времето, ко­га­то то­ва един­с­т­во се раз­де­ля на три кул­тур­ни области: времето, ко­га­то ин­те­лектът тръг­ва по соб­с­т­ве­ния си път. На- уката въз­ник­ва в съ­що­то то­ва време, ко­га­то Мистериите, ко­ито аз то­ку-що съм описал, за­гу­би­ха сво­ята важност. Вие знаете, че за­пад­на­та фи­ло­со­фия и наука, ис­тин­с­ка­та на­ука, за­поч­на­ла с Телес /Thales/. Това е вре- мето, ко­га­то тя на­й-­нап­ред се раз­ви от пре­диш­на­та пъл­но­та на жи­во та на Мистериите. Тогава съ­що за­поч­на и онова, ко­ето в за­пад­ния сми­съл се схва­ща ка­то изкуство; тъй ка­то гръц­ко­то дра­ма­тич­но из­кус­т­во се раз­ви от Мистериите. Докато в Индия до вре­ме­то на Египетския култ /*10/ чо­век се за­ни­ма­ва­ше със стра­да­ни­ето и смър­т­та на боговете, при ве­ли­ки­те гръц­ки тра­гич­ни поети, таки­ва ка­то Есхил и Софокъл и пр. има­ме ра­бо­та с ин­ди­ви­ду­ал­ни чо­веш­ки същества, ко­ито са об­ра­зи на ве­ликия Всевишен. Чрез те­зи чо­веш­ки същества, уче­ни­ци­те на Мистериите въз­с­та­но­вя­ва­ха страданието, бор­ба та и нуж­да­ещия се Всевишен, ка­то по то­зи на­чин по­каз­ва­ха Бог на чо­ве­ци­те чрез тех­ни­те чо­веш­ки об­ра­зи
Всеки, кой­то ис­ка да раз­бе­ре как­во Аристотел е ис­кал да ка­же под ду­ма­та прочистване, ка­тар­зис /*11/, трябва да из­тъл­ку­ват по­ня­ти­ето пос­ред­с­т­вом астралното, пос­ред­с­т­вом тай­ни­те на Мистериите. Изразите, ко­ито той упот­ре­бя­ва да обяс­ни тра­ге­ди­ята са смът­но от­ра­же­ние на онова, ко­ето уче­ни­ци­те на­уча­ва­ха в Мистерийни­те школи. Спомнете си как Ле- синг из­с­лед­ва­ше ду­шев­ни­те си­ли на стра­ха и състраданието, ко­ито тря- бва да бъ­дат въз­бу­де­ни чрез трагедията. Това е дос­та­ви­ло ма­те­ри­ал за мно­жес­т­во ве­ли­ки и на­уч­ни ра­зис­к­вания от дни­те на Лесинг насам. За Мистерийния уче­ник те­зи емо­ции би­ха се съ­бу­ди­ли реално, ко­га­то за не го бе­ше изоб­ра­зен Бог при не­го­во­то пре­ми­на­ва­не през света. Страда- нията, при­със­т­ву­ва­щи дъл­бо­ко в чо­вешка­та душа, бя­ха чрез то­ва нап­ра­во въз­бу­де­ни и из­тег­ле­ни навън, та­ка как­то чо­век мо­же да при­чи­ни треска и я до­ве­де до ней­на­та кулминация. Това до­веж­да­ше до прочист- ване, та­ка че чо­век да бъ­де в със­то­яние да про­дъл­жи до прераждане. Всичко то­ва се по­явя­ва­ше в об­ра­зи сен­ки в древ­ни­те гръц­ки трагедии. Така как­то с науката, та­ка и из­кус­т­во­то съ­що бе­ше раз­ви­то от те­зи древ­ни Мистерии.

На те­зи древ­ни Мистерии Свободното Масонство на Висшите Степени дъл­жат своя произход. В сво­ите вис­ши сте­пе­ни те ня­мат ни­що дру­го ос­вен ед­на ими­та­ция на по­-вис­ши­те сте­пе­ни на Мистериите, в ко­ито Мистерийният кан­ди­дат пос­те­пен­но би­ва посветен. Сега мо­жем съ­що да раз­бе­рем за­що Занаятчийското Свободно Масонство тол­ко­ва мно­го нас­то­ява да ня­ма ве­че по­-вис­ши степени. Фактически по­-вис­ши­те сте пе­ни по­ве­че или по­-мал­ко за­гу­би­ха сво­ето зна­че­ние за Свободното Масон- ство през пос­лед­ни­те векове. Онова, ко­ето е ста­на­ло в кул­ту­ра­та през пос­лед­ни­те ве­ко­ве твър­де мал­ко е би­ло пов­ли­яно от Свободното Масон- ство. Ала има­ло е време, ко­га­то ве­ли­ки­те кул­тур­ни им­пул­си са про­из­ти­ча­ли точ­но от онова, ко­ето Свободното Масонство би тряб­ва­ло да бъде. За да раз­бе­рем това, тряб­ва да пог­лед­нем малко, по­-дъл­бо­ко в един век, към кой­то аз мно­го чес­то съм се връ­щал тук, а се­га ис­кам да спо­ме­на то­ва с ог­лед на ма­сон­с­т­во­то, то­ва е 12-то сто­ле­тие на на­ше­то ев­ро­пейс­ко кул­тур­но развитие.

По оно­ва вре­ме окултизмът, про­явя­ващ се под раз­лич­ни наименования, иг­ра мно­го по­-го­ля­ма ро­ля в то­га­вашна­та култура, от­кол­ко­то бих­ме мог­ли да си пред­с­та­вим днес. Ала всич­ки те­зи раз­лич­ни име­на ве­че не са при­ло­жи­ми днес. И аз ще обяс­ня защо. Като взе­ма за при­мер са­мо­то Свободно Масонство, ще ви обясня, защо те­зи име­на не доп­ри­на­сят ни­що съ­щес­т­ве­но за раз­би­ра­не на въпроса.

Онова, ко­ето се­га ще разкажа, все­ки мо­же да го преживее, ако ста­не чи­рак сво­бо­ден масон. И тъй ка­то те­зи не­ща са известни, по­не по име, аз съм в със­то­яние да го­во­ря за тях.

Ако ме по­пи­та­те как­ва е всъщ­ност ра­бо­та­та на Свободното Масонство, аз тряб­ва да ви от­го­во­ря с аб­с­т­рактни думи; тя се със­тои в това, че не­го­ви­те чле­но­ве имат за за­да­ча да пре­ду­се­щат мис­лов­но ня­кол­ко ве­ка по- нап­ред събитията, ко­ито ще ста­ват в света; и да усъ­вър­шен­с­т­ву­ват ви­со­ки иде­али на чо­ве­чес­т­во­то по един на­пъл­но съз­на­те­лен начин, та­ка че те­зи иде­али да не са са­мо аб­с­т­рак­т­ни идеали.