По отношение на водоснабдителната и канализационната инфраструктура, приоритетно трябва да се инвестира в

Анкетата беше разпространена сред всички съставни общини и области на ЮЗР, както и сред социално-икономическите партньори за регионално развитие. Отговори дадоха петте съставни области, 21 общини и двама от партньорите – КНСБ и Асоциация на индустриалния капитал.

Отчитайки високата плътност на отговорите (100% от областните администрации и 40% от общинските) и информираното мнение на респондентите, консултантът приема резултатите като достоверна картина на района, разкриваща актуалните му проблеми и потенциали за развитие.

Следвайки структурата на анкетната карта, резултатите са както следва:

Категорично се открояват две сфери на осезателен напредък – туризъм и инфраструктури (ВиК и пътна). На трето място е мнението, че в района не се забелязват сфери на напредък. Значително по-слабо са подкрепени мненията за осезателно развитие в сферата на опазването на околната среда, МСП, информацията и електронните услуги. Иновациите и новите технологии са защитени само с едно мнение. Подобна подкрепа имат социалните услуги и земеделието.

Сред общо 17 опции, най-висока концентрация на мнения има в три проблемни сфери – «Благосъстояние – ниски доходи, висока бедност», «ВиК – амортизирани мрежи, загуби на вода, недоизграденост на ПСПВ и ПСОВ», «Икономика – ниска активност, висок дял безработни». Със сравнима тежест следват проблемите «неблагоприятни демографски тенденции», «ниско качество и затруднен достъп до здравни услуги», «неоползотворени туристически ресурси, слаб туризъм», «лошо състояние и поддържане на пътищата». Убедителна подкрепа получава и мнението, че икономиката е с ниска производителност на труда и ниска ресурна ефективност, че образованието е с остаряла база и влошаващо се качество, че енергийната ефективност е ниска – във всички сфери.

Туризъм, образование, селско стопанство – това са открояващите се три сред посочените опори на района. На този фон, индустрията, енергетиката, транспорта и НИРД са в дъното на подреждането. Това очевидно разминаване вероятно се дължи на неточно разбран и интерпретиран въпрос. Затова резултатът се зачита по-скоро като оценен потенциал за развитие, отколкото структуроопределящи отрасли на регионалната икономика (каквато е същността на въпроса).

Независимо от изявените туристически локализации (Боровец, Банско, Сандански) и големия обем нощувки в столицата, анкетата съдържа категорична оценка за недобре развит туристически продукт като цяло. Следва критично отношение към туристическата логистика - фирмената мрежа за услуги и доставки в туризма. На трето място е поставен проблема с недостатъчно квалифицирания персонал. Потвърдени са и другите проблемни аспекти, имащи както регионално, така и национално проявление – лоша транспортна достъпност към много от местата за туризъм, лошо състояние и ограничен достъп към обекти на природното и културно наследство.

Изграждането на автомагистралната мрежа и скоростните пътища са защитен национален приоритет. На регионално ниво е важно да се осигури адекватно внимание и ресурси за реконструкция, рехабилитация и поддържане на общинските пътища и тези от II-ри и III-ти клас. Това е категорично изразеното мнение от анкетата.

Тази актуална тема има системно третиране в плановите документи, но все още ограничено приложение в практиката. Затова потенциалът за действия е утвърден категорично както в публичния, така и в частния сектор. Освен пасивните енергоспестяващи мерки, утвърждаване получават и активните – производство на енергия от ВЕИ и технологично обновяване на производствата. Газификацията е оценена като трета по важност опция за повишаване на енергийната ефективност.

Респондентите считат, че съвременните ИКТ е по-важно да навлязат масово първо в публичните институции и предприятията. Едва тогава следва да се масовизира и улесни достъпът им в домакинствата.

Безспорен приоритет е професионалното образование, приведено в съответствие с нуждите на бизнеса (30% от гласовете). Следват други две стратегически направления за развитие на образованието и науката – подобряване на образователната инфраструктура и партньорства между центровете за НИРД, ВУЗ и предприятията. Значително по-ниска подкрепа получават НИРД центровете и реформирането на учебните програми във ВУЗ. В дъното по подкрепа остава изграждането на технологични паркове. Този неочакван резултат се обяснява с все още незабележимото присъствие на НИРД и липсата на национален опит в изграждането и функционирането на технологични паркове. Негативният резултат няма да омаловажи стратегическата значимост на последните две направления.

Не е изненада, че първите два проблема от дневния ред на регионалното здравеопазване са достъпа до здравни услуги и тяхното качество. На трето място е посочена потребността от пространствено разширяване на мрежата от центрове за спешна помощ и обновяване на медицинското оборудване. Изграждането на нови лечебни заведения не е изявена потребност в регионален мащаб.

Подобно на здравния сектор, двете най-важни сфери за подобрения са достъпа до услугите и тяхното качество. Потребността от изграждане на нови социални заведения и поддържане на съществуващите, е третия приоритет. Перспективно направление за усъвършенстване на сектора е създаването на ПЧП за социални услуги. Подкрепена е и идеята за създаване на алтернативни социални услуги.

Приоритетният проблем във ВиК сектора е без конкуренция – подмяна на водопроводните мрежи, за да се намалят загубите на питейна вода. С доста по-ниска градация е потребността от изграждане и реконструкция на канализационните мрежи. Пречиствателните станции за питейни води и тези за отпадни води са с равна тежест на трета позиция. Но тази оценка има значение само на обобщено регионално ниво. Отсъствието на пречиствателна станция за питейни води, например, следва да се третира като абсолютен приоритет на локално ниво – там, където хората са застрашени от вода с отклонения от стандартното качество.

Подобряването на качеството на водите и опазването на биоразнообразието и защитените зони, са приоритетните направления с най-изявена подкрепа. На трета позиция е подобряването на качествто на атмосферния въздух. Поради неосезателните си прояви, намаляването на емисиите на парникови газове остава недооценен проблем. Това е сигнал за образователни и информационни кампании, разкриващи негативното въздействие върху нежеланите изменения на климата и предизвикателствата пред ключови сфери на човешката дейност – земеделие, туризъм, транспорт и др. Последното направление е подкрепено с мнение за развитие на «екологично възпитание и култура».

Нека започнем в обратен ред. Организацията на сметосъбирането и сметоизвозването е решен проблем в района. С конкретни локални измерения е проблемът за депонирането на отпадъците – в Сатовча и Правец. На първите две места по значимост са потребностите от изграждане на регионални депа и разделното събиране, сортиране и преработка на отпадъците.

Концентрацията на отговорите по този ключов въпрос позволява ясна градация на приоритетите:

1. 
   Оползотворяване на природните и културни ценности чрез устойчив туризъм;
   
2. 
   Конкурентноспособност на района чрез силни общински икономики;
   
3. 
   Интегрирано развитие в градовете и селските райони;
   
4. 
   Полицентрично и балансирано териториално развитие;
   
5. 
   Подобряване на свързаността – пътища и комуникации;
   
6. 
   Трансгранично сътрудничество.
   

Този провокативен въпрос е породен от крайния регионален поляритет. По всички количествени показатели София превъзхожда всички останали, взети заедно. Предложени са три опции – две полюсни и една «помирителна». Вместо коментар, следва цитат на резултата: