Министерство на регионалното развитие и благоустройството

Настоящият Регионален план за развитие на Югозападен район от ниво 2 за периода 2014-2020 г. е от второ поколение. Той се създава по време, когато още действа актуализираният вариант на РПР до 2013 г. и същевременно се оформя стратегическата рамка за новия планов период (2014-2020 г.) Заемайки второто йерархично ниво в регионалното планиране под Националната стратегия за регионално развитие на Република България 2012-2022 г., настоящият РПР следва хронологичния ред за определяне на „....средносрочните цели и приоритети за устойчиво интегрирано регионално и местно развитие на територията на съответния район в съответствие с предвижданията на НСРР и другите структуроопределящи политики”. Така РПР навреме ще поеме и функциите на стратегическа рамка за низходящите нива в йерархията на регионалното планиране – областни стратегии и общински планове за развитие.

Ключовите промени в стратегическата рамка за новия планов период са заложени в Стратегия „Европа 2020” и „Териториален дневен ред на ЕС - 2020”, както и в националните им интерпретации - Националната програма за развитие „България 2020” и Националната програма за реформи 2012-2015 г.

Стратегията „Европа 2020” въвежда запомняща се формула за развитие през следващия планов период – „интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж”. За първи път ЕС има еднозначни цели с количествени измерители. Съобразявайки се с изходната си позиция и прогнозируемите възможности, България поема съответни ангажименти, заложени в Националната програма за реформи 2012-2015 г.:

- Нарастване на нивото на заетост на лицата на възраст 20-64 г. до поне 75 %; национална цел на България – 76%;

- Инвестиции в НИРД - 3 % от БВП; национална цел на България – 1,5%;

- Намаляване на емисиите на СО2 с 20 % (спрямо 90-те); нарастване на ВЕИ в крайното потребление до 20% (национална цел на България – 16%), повишаване на енергийната ефективност с 20 % (национална цел на България – 25%);

- Намаляване на дела на преждевременно напусналите училище на възраст 18-24 г. до 10 % (национална цел на България – 11%); увеличаване на дела на населението на възраст 30-34 г. с висше образование до 40 %; (национална цел на България – 36%);

- Намаляване на броя на хората, които живеят под прага на бедност с 20 млн. души (национална цел на България – намаление с 260 хил. души).
Постигането на горните резултати се ситуира в една обща стратегическа рамка на ЕС, съдържаща 11 тематични цели в трите основни направления за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж:

За постигане на интелигентен растеж:

- Изследователска дейност, технологично развитие и иновации;

- ИКТ – достъп, качество, ползване;

- Конкурентоспособност - на МСП, аграрния и рибарския сектор;

За постигане на устойчив растеж:

- Нисковъглеродна икономика във всички сектори;

- Адаптиране към климатичните промени, превенцията и управлението на риска;

- Опазване на околната среда, ефикасно използване на ресурсите;

- Устойчив транспорт, инфраструктурни мрежи;

За постигане на приобщаващ растеж:

- Стимулиране на заетостта и подпомагане на трудовата мобилност;

- Насърчаване на социалното включване и борба с бедността;

- Инвестиране в образование, умения и учене през целия живот;

- Институционален капацитет и ефикасна публична администрация.
В допълнение в документа „Териториален дневен ред на ЕС 2020” са формулирани шест основни приоритета за развитие в териториален аспект, които наред с икономическото и социално сближаване на територията на съответния район, целят постигане на териториално сближаване във вътрешнорегионален план, и укрепване на териториалното сътрудничество – трансгранично, междурегионално и транснационално:

1. Спомагане за полицентрично и балансирано териториално развитие;

2. Насърчаване на интегрираното развитие в градовете, селските и специфичните региони;

3. Териториална интеграция в трансгранични междунационални региони;

4. Осигуряване на конкурентоспособност на регионите на глобалния пазар чрез силни местни икономики;

5. Подобряване на териториалната свързаност между индивидите, общините и предприятията;

6. Развитие, базирано на местните ресурси (природно и културно наследство).
НСРР (2012-2022 г.), отразявайки общоевропейската рамка, очертава националните цели и приоритети за регионално развитие в следния пакет:

СЦ1 – Икономическо сближаване (на всички нива) – чрез собствен потенциал; П1: МСП; П2: Устойчив туризъм; П3: Еко инфраструктура, енергийна ефективност;

СЦ2 – Социално сближаване – чрез развитие и реализация на човешкия капитал; П4: Социален сервиз – достъп и качество; П5: НИРД – бизнес; П6: Административен капацитет;

СЦ3 – Териториално сближаване – чрез сътрудничество с държави, региони, ареали; П7: ТГС; П8: Междурегионално и транснационално сътрудничество;

СЦ4 – Балансирано териториално развитие – полицентрична мрежа, свързаност, жизнена среда; П9: ИПГВР; П10: Свързаност
Националната концепция за пространствено развитие (2013-2025 г.), която дава насоките за устройство, управление и опазване на националната територия и акватория и същевременно създава предпоставки за пространствено ориентиране и координиране на секторните политики, има следните стратегически цели:

СЦ 1 - Интегриране в европейското пространство – развитие на национални и трансгранични транспортни, енергийни, урбанистични, културни и екологични коридори; СЦ 2 – Полицентрично териториално развитие – укрепване на умерено полицентрична мрежа от градове-центрове с подобрено качество на градската среда; СЦ 3 – Пространствена свързаност и достъп до услуги - развитие на националната техническа и социална инфраструктура за подобряване на пространствената свързаност на районите и урбанистичните центрове и достъпа до образователни, здравни, социални и културни услуги; СЦ 4 – Съхранено природно и културно наследство - съхраняване и развитие на националната система от защитени природни и културни ценности; СЦ 5 – Стимулирано развитие на специфични територии - интегрирано планиране и стимулирано развитие на територии със специфични характеристики (крайбрежни Черноморски, крайбрежни Дунавски, планински гранични и периферни); СЦ 6 – Конкурентоспособност чрез зони за растеж и иновации - повишаване на конкурентоспособността на българската територия чрез държавно подкрепени зони за растеж и иновации

Към очертаната стратегическа рамка за новия планов период следва да отбележим допускането, че законовата рамка на РПР ще се запази без радикални промени. Това би означавало, че ще се запази същността, ролята и институционалната рамка на РПР. Това означава още, че Регионалният план за развитие (2014-2020 г.) е естествено продължение на действащия в момента актуализиран документ (2011-2013 г.)

Регионалният план за развитие на Югозападен район от ниво 2 (2014-2020 г.) визира период от седем години. Това ще е период, белязан с усилията и надеждите за преодоляване на ефектите от глобалната криза. Период, поставящ на изпитание всички нива на планиране и функциониране. Период, в който успехът ще бъде пряка функция от степента на съобразяване с основните предизвикателства:

• 
  Демографските промени – застаряване, намаляване на населението, обезлюдяване, миграция;
  
• 
  Глобализацията – необходима конкурентоспособност – качество, ефективност;
  
• 
  Климатичните промени – уязвимост от наводнения, засушавания и др.;
  
• 
  Енергийната зависимост – увеличаващ се риск, диверсификация, ВЕИ, енергийна ефективност.
  

С оглед подобряване на координацията и взаимовръзката между РПР на ЮЗР и другите стратегически документи на различните териториални нива (Национална стратегия за регионално развитие, Областни стратегии за развитие и Общински планове за развитие), при разработването на Плана са следвани препоръките на „Методически указания за разработване на Национална стратегия за регионално развитие на Република България (2012 – 2022 г.), за Регионални планове за развитие на районите от ниво 2 (2014 – 2020 г.), за Областни стратегии за развитие (2014 – 2020 г.) и за Общински планове за развитие (2014 – 2020 г.)”, както и изведените в НСРР (2012-2022 г.) стратегически насоки за разработване на Регионалните планове за развитие на районите от ниво 2.

В съответствие с препоръките в Междинната оценка за изпълнението на Регионалния план за развитие на Югозападен район (2007-2013 г.) относно подготовката и разработването на Плана на ЮЗР за периода след 2013 г., при определянето на целите и приоритетите за развитие на района е използван принципа на съответствие със специфичните проблеми и нужди и е поставен акцент върху неговия специфичен местен потенциал за развитие.

При изготвянето на социално-икономическия анализ на ЮЗР и формулирането на тенденциите в развитието на района е използвана официална статистическа информация от Националния статистически институт, Евростат, министерства, държавни и регионални агенции, териториални и регионални служби на органите на изпълнителната власт, данни от аналитични изследвания, касаещи социално-икономическото, инфраструктурното и екологичното развитие на регионите и други официални източници.

Следвайки принципите на партньорство, прозрачност и публичност, документът е разработен в сътрудничество с ключовите заинтересовани страни, в т.ч. и Регионалния съвет за развитие на ЮЗР, и изразява в окончателен вид тяхното консолидираното виждане.