Общински план за развитие на община Балчик за периода 2014-2020

I. АНАЛИЗ НА ИКОНОМИЧЕСКОТО И СОЦИАЛНОТО РАЗВИТИЕ НА ОБЩИНА БАЛЧИК

1. ОБЩ ПРОФИЛ НА ОБЩИНА БАЛЧИК

1.1 Местоположение, площ, населени места.....................................................................................

1.2 Природно-географски условия и ресурси....................................................................................

1.3 Население........................................................................................................................................

1.4 Културно-историческо наследство...............................................................................................

1.5. Изводи …………………………………………………………………………………………….

2. СЪСТОЯНИЕ НА МЕСТНАТА ИКОНОМИКА

2.1. Селско стопанство.........................................................................................................................

2.2. Индустрия. .....................................................................................................................................

2.3. Услуги. ...........................................................................................................................................

2.4. Туризъм..........................................................................................................................................

2.5. Иновации........................................................................................................................................

2.6. Инвестиции и ДМА.......................................................................................................................

3. РАЗВИТИЕ НА СОЦИАЛНА СФЕРА И ЧОВЕШКИТЕ РЕСУРСИ

3.1 Образование ...................................................................................................................................

3.2 Здравеопазване...............................................................................................................................

3.3 Пазар на труда.................................................................................................................................

3.4 Спорт и младежки дейности..........................................................................................................

3.5 Социални дейности........................................................................................................................

3.6 Култура............................................................................................................................................

4. ИНФРАСТРУКТУРНО РАЗВИТИЕ

4.1 Транспортна инфраструктура .......................................................................................................

4.2 Водоснабдяване и канализация.....................................................................................................

4.3 Енергийна инфраструктура...........................................................................................................

4.4 Съобщителна инфраструктура .....................................................................................................

5. ЕКОЛОГИЧНО СЪСТОЯНИЕ........................................................................................................

6. АДМИНИСТРАТИВЕН КАПАЦИТЕТ.........................................................................................

7. SWOT АНАЛИЗ НА ОБЩИНА БАЛЧИК................................................................................

II. ЦЕЛИ И ПРИОРИТЕТИ ЗА РАЗВИТИЕ НА ОБЩИНА БАЛЧИК ЗА ПЕРИОДА 2014-2020 ГОДИНА......................................................................................................................................

III. ИНДИКАТИВНА ФИНАНСОВА ТАБЛИЦА…….....................................................................

IV. ИНДИКАТОРИ ЗА НАБЛЮДЕНИЕТО И ОЦЕНКАТА НА ПЛАНА…............................….

V. ДЕЙСТВИЯ ПО НАБЛЮДЕНИЕТО, ОЦЕНКАТА И АКТУАЛИЗАЦИЯТА НА ПЛАНА

1. НАБЛЮДЕНИЕ НА ПЛАНА…………….........................................…………………………….

2. ОЦЕНКА НА ПЛАНА……………………….......................……………………………………..

3. АКТУАЛИЗАЦИЯ НА ПЛАНА…..............................…………………………………………..

VI. ДЕЙСТВИЯ ЗА ПРИЛАГАНЕ ПРИНЦИПА НА ПАРТНЬОРСТВО И ОСИГУРЯВАНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ И ПУБЛИЧНОСТ………...............................................................................

VII. ПРОГРАМА ЗА РЕАЛИЗАЦИЯ НА ОБЩИНСКИЯ ПЛАН ЗА РАЗВИТИЕ.............................................

ИЗТОЧНИЦИ НА ИНФОРМАЦИЯ..................................................................................................

Общинският план за развитие (ОПР) 2014 г. – 2020 г. на Община Балчик е главен стратегически документ, който предначертава целите и приоритетите за устойчиво и интегрирано социално-икономическо развитие на Общината в рамките на следващия седемгодишен период. Стратегическата рамка на ОПР се базира на наличния потенциал на Община Балчик, определен от ситуационния анализ на настоящото състояние и перспективите за развитие, както и политиките, залегнали в актуалните европейски, национални, регионални и областни стратегии за регионално развитие.

Основната цел на Общинския план за развитие е да предложи обща рамка и последователност от конкретни действия за устойчиво и интегрирано развитие на местно ниво. Общинският план на Балчик е оперативен документ, обединяващ целите и начините за тяхното постигане, при задължително съответствие с Областната стратегия за развитие на област Добрич и действащите устройствени планове.

Връзките на ОПР със стратегическите планови и програмни документи на областно, регионално, национално и европейско ниво са разгледани в два аспекта: нормативни (регламентирани от действащата законова база) и технологични (продиктувани от самата технология на тяхното разработване). При разработването на ОПР са взети под внимание индивидуалните характеристики на Община Балчик на основата на направен задълбочен анализ на социално-икономическата обстановка, благодарение на който са очертани конкретните главни проблеми, определящи стратегическите и специфични цели за развитие на Община Балчик, реализацията на които ще допринесe за постигане на поставените цели на по-горните нива на стратегическо планиране – областно, регионално, национално и европейско.

Основни документи за стратегическо развитие за периода 2014-2020 година:

• 
  Стратегия Европа 2020
  
• 
  Национална програма за развитие на България 2020
  
• 
  Национална стратегия за регионално развитие 2012 г. - 2022 г.
  
• 
  Регионален план за развитие на Североизточен район за периода 2014 – 2020г.
  
• 
  Областна стратегия за развитие на Област Добрич 2014-2020г.
  
• 
  Национала концепция за пространствено развитие за периода 2013 – 2025 г.
  

Всеки един от дяловете на ОПР е разработен според изискванията и Методическите указания за разработване на общински планове за развитие за периода 2014 – 2020 г. на Министерството на регионалното развитие (МРР) .

Общинският план за развитие на община Балчик обединява следните основни части – анализ, оценка, стратегическа и финансово-индикативна част и набор от инструменти за реализация, наблюдение и актуализация на Плана. Всяка част е логически обвързана и е хронологично и смислово продължение на предходната част.

Основните методи, използвани при разработването на Общинския план на развитие на община Балчик са:

- балансирано и поетапно планиране на ресурсите на базата на анализ на ситуацията и постигнатите резултати в периода 2005 г. – 2013г.;

- интегрирано развитие на дейностите в съответствие с ресурсите, традициите, националната и регионална рамка за развитие;

- идентифициране на спецификата на общината и ориентиране на ресурсите и дейностите в посока нейното развитие.

I Анализ на икономическото и социално развитие на община Балчик

1. 
   Общ профил на Община Балчик
   
   1. 
      Местоположение и обхват на Община Балчик
      
      1. 
         Географско положение
         

2. 
   Релеф
   

Крайбрежният район покрива бреговата ивица и долината р. Батова. Дължината на морския бряг е 18,5 км. Бреговата линия е слабо разчленена. Характеризира се с височинен релеф до 150 м. над морското равнище. Морският бряг в частта си при устието на р. Батова е нисък с дълга около 5 км. плажна ивица Кранево-Албена с площ от 296 502 кв. м. – един от най-големите плажове на Черноморското крайбрежие. Пред плажа подводният склон е акумулационен и на разстояние до 700 м е покрит от среднозърнест и дребнозърнест пясък. В хинтерланда му, между к.к. „Албена” и с. Кранево е обширната гориста низина „Балтата”. В източна посока бреговият склон е по-висок, но достъпен, на места терасиран от свлачища.

Теренните форми около гр. Балчик са изключително разнообразни със специфичен облик.

Старият град е разположен върху древно свлачище с амфитеатрална форма. Както територията на града, така и териториите западно от него, заети в голяма част от вилни зони са прорязани от дълбоки оврази в посока север-юг.

Платовидният район обхваща част от Добруджанската равнина с надморска височина 150 –200 м. Релефът е леко хълмист. Скатът на Добруджанското плато постепенно се отдръпва от бреговата линия, като при Балчишката Тузла е на около километър от нея, а при долината н а р. Батова – много по-навътре.

Черноморският шелф е различно широка, слабо наклонена, стъпаловидно понижаваща на изток подводна тераса на дълбочина около 20 м, чийто релеф е усложнен от свлачищни процеси.

Физикогеоложките процеси на територията на общината са с много съществено проявление и са важен фактор, оказващ влияние върху усвояването на територията. Свлачищата заемат голяма част от приморската територия на общината, а така също и части от долината на река Батова. Почти целият бряг на общината е подложен на активна абразия. Ветровата ерозия е характерен процес, улеснена от обезлесеността и откритостта на територията, силните северни и североизточни ветрове и равнинния платовиден релеф.

3. 
   Климат
   

Температурните характеристики определят района като относително студен за съответната географска ширина през зимата – средната януарска температура е 0,8°С.

Лятото е относително прохладно – средната юлска температура е 22,3°С. Средната годишна температура е 11,8°С.

Годишната температурна амплитуда се колебае около 19,2°С. Това подчертава смекчения от влиянието на морето континентален характер на климата на района.

Районът се характеризира като ветровит над нормалното за България. Средната годишна стойност на скоростта на вятъра е около 6,7 м/сек. Средногодишната стойност на дните с тихо време – скорост под 1 м/сек е около 15,3%. Основният въздушен пренос е от север-северозапад (над 40%). Преобладаващи като цяло са северните и северозападни ветрове съответно 23% и 18,4%, а най-слаби са югоизточните ветрове – 4,4%.

Районът се отличава с недостатъчни по количество валежи (424 мм годишно), по-слаби от средните за страната, разпределени сравнително равномерно през годината. През лятото и есента падат по около 26% от годишните валежи, а през пролетта – около 23%. Дните със снежна покривка са около 15-17 (задържане на снега до 0,5 месеца), благодарение на по-високото термично ниво през зимата в близост до морето.

Близостта на водния басейн благоприятства изпарението и наличието на голяма влажност през цялата година. Максимумът на относителната влажност е през декември-януари (85%), а минимумът през юни, юли и август – 70%. Дни с относителна влажност под 30% не се наблюдават. Средната годишна относителна влажност е около 78%.

4. 
   Водни ресурси
   

Елемент на хидрографията и много специфичен ресурс е калното езеро с лечебна морска кал Балчишката „Тузла“. Запасите му от лечебна кал са от 38 000 тона и се оценяват като достатъчни за бъдещото развитие на едноименния калолечебен курорт. Тузленската лечебна кал е от типа утаечни лиманни калища. За образуването й благоприятства липсата на вълни в лимана, наличието на глинесто-пелоиден материал, органична среда и богат комплекс от разтворими соли.

Подземните води са основният водоизточник за питейно водоснабдяване на общината. Те се отнасят към Варненския артезиански басейн. Според минерализацията си те са най-често пресни и слабо минерализирани.

Източниците на минерални води са съсредоточени в крайбрежната зона. Най-значимо е находището в Албена, но и тези в Балчик, Кранево и Балчишка Тузла макар и с по-малки добиви, са също от съществено значение. Минералните води, освен че са ценно природно богатство, имат както рекреационни качества, така и допълнително стопанско значение за общината.

Морските води са ценно природно богатство. В сравнение с водите на световния океан, черноморските се отнасят към слабо солените. Рекреационните качества на морската вода се определят от благоприятния термичен режим, също позволяващ удължаване на курортния сезон.

Освен рекреативно, морската вода има и стопанско значение за общината

5. 
   Почви
   

Основният почвен тип на територията на общината са богати, слабо излужени и излужени черноземи, позволяващи отглеждането на много земеделски култури при високи и стабилни добиви.

Карбонатните, силно излужените и тежките черноземи, съответно среднопесъчливо глинести и леко глинести, заемат сравнително малки площи основно в североизточната част на общината.

В долината на река Батова са разпространени плодородните алувиални и алувиално-ливадни почви, най-подходящи за отглеждане на зеленчукови и фуражни култури.

Хумусно-карбонатните почви (рендзините) са ситуирани основно по крайбрежието и на отделни петна във вътрешността. Те са предимно тежко песъчливо глинести. Най-подходящи са за пасища и за отглеждане на лозя.

6. 
   Полезни изкопаеми
   

Част от подземното богатство на общината са варовиците в района на гр. Балчик с добри декоративни качества.

7. 
   Характеристика на морския бряг
   

Крайбрежието е с ясно изразени стари и съвременни абразионни, свлачищно- абразионни, свлачищни и акумулационни форми. Брегът е терасиран от свлачищни стъпала. Акумулативните участъци са представени от плажове: Албена, Кранево.

Шелфът е различно широка, слабо наклонена на изток подводна платформа. Подводният релеф обхваща морски тераси на различни дълбочини, върху които са оформени различни по големина валове. По-младите, разположени в прибрежната част, формират сравнително широка зона на водоползване на морето (от 70 до 200m).

Крайбрежната зона има много голямо стопанско значение (воден транспорт, туризъм, отдих, марикултури и т.н.). Това я прави обект на различни инвестиционни намерения.

Свлачищните процеси са развити на фона на древните свлачищни циркуси, които са възникнали на границата на плиоцена и кватернера вследствие на евстатичните колебания на Черно море, чиято амплитуда е била от порядъка на 100 m.

Съгласно възприето райониране на крайбрежието районът на проучването включва части от три свлачищни района: Краневски, Батовски и Балчишки.

Краневският свлачищен район обхваща крайбрежната ивица от северния край на к.к. “Златни пясъци” до долината на р. Батова. Районът е част от древен свлачищен масив, на фона на който се наблюдават съвременни активизации. Свлачищата са от линейно-блоков тип. Основните хлъзгателни повърхнини са под морското ниво, а свлачищните валове са формирани в морето. Основен фактор за развитието им е морската абразия. Влияние оказват и водите от миоценския водоносен комплекс, които дренират в телата на свлачищата.

Батовският свлачищен район обхваща долинните склонове на р. Батова. Свлачищата са от блоково-линеен тип. Основен фактор за съвременните активизации са подземните води от чокрак-конкския водоносен хоризонт.

Балчишкият свлачищен район обхваща крайбрежната ивица и приоткосната част на Добруджанското плато от долината на р. Батова до с. Тополи (Каварненско). Характерна особеност на този район, е че са установени премествания по древните свлачищни повърхнини. В този район са най-галемите активни свлачища на територията на страната. Основен фактор за преместванията по древните слачищни повърхнини е процесът “дълбочинно пълзене”. Свлачищните процеси се благоприятстват от генералния наклон на пластовете към морето (2-5^о). Локалните активизации се дължат на преовлажняване на склоновете от водопритока от горния сарматски водоносен хоризонт, а в някои участъци, например свлачището “Овчаров плаж” и на размиване на подводния свлачищен вал.

Свлачището в източната част на Албена е активизирано през 1980 година. Активизации са наблюдавани през 1981 и 1984 година. Свлачището е развито на две стъпала – между коти 95-105 m и 50-55 m. Дължината му е 600 m , а ширината 330 m. Обхватът му е 24 m.

Свлачището “Овчаров плаж” е едно от най-големите по Българското Черноморско кройбрежие. То е циркусно, от блоково-пакетен тип, като в оттделни участъци се наблюдават консистентни потоци. Дължината на свлачището е около 1000 m, а ширината – 600 m. Свлачищният отстъп е на кота 180 m, а основната хлъзгателна повърхнина на около 10 m под морското ниво. В основния свлачищен циркус са формирани няколко свлачища от по-нисък ранг с обхват 10-40 m. Дълбоката хлъзгателна повърхнина е локализирана в сарматски мергелни глини. Движенията по тази повърхнина имат крипов характер и се благоприятстват от морската абразия, благодарение на която свлачищният вал непрекъснато се размива. По данни на Илиев (1976) смлачището е възникнало вследствие на Шабленското земетресение през 1901 година. По-вероятно е, предвид на геодинамичната история на района, свлачищния циркус да е формиран в началото на кватернера, а през 1901 г да е била поредната активизация. Сведенията за съвременни активизации датират от края на 70-те години. През 1984 г свлачището се активизира поради скъсан магистрален водопровод, като обривът достига до панорамния път Албена-Балчик. Следващата активизация е през 1986, като отново е засегнато пътното платно и свлачището се разширява в югозападна посока. През 1996 г се проявяват признаци на нова активизация, която достига своя максимум през пролетта на 1997 г, когато изцяло е разрушено пътното платно и са засегнати терените на 50-60 m под пътя. През есента на 1997 са установени премествания в горната част на циркуса и откъсване на нов блок по фронт около 120 m с ширина 30 m и височина 40 m. Нивото на подземните води през периода март-май 1997 г се установява на котата на терена, като под пътя беше установено изтичане на вода от пукнатините. През месец август 1997 г, вследствие на продължителни валежи, възниква консистентен поток, който затрупва част от плажната ивица. Главният отстъп под пътя достига до 4.5 m, а вторичните – до 1.5-2.0 m.

Направените през 1997 година геофизични проучвания на платото над Момчилския циркус доказаха формирането на нова дълбока пукнатина на около 10 m от съвременния откос. От 1999 г пукнатината е напълно отворена.

Непосредствена опасност представляват дълбоките пукнатини в тялото на свлачището. Те са с ширина до 2-3 m, а дълбочината им е от порядъка 5-8 m. Запълнени са с колувиален материал, които е напълно водонаситен и е с течна консистенция. Горната част е засъхнала и пукнатините са замаскирани. Попадането на хора или животни в тези пукнатини е изключително опасно. Затова достъпът на хора и животни от южната страна на пътя в района на свлачището трябва да се прекрати.

Доскоро се смяташе, че този тип геодинамични явления не са характерни за Северното Черноморско крайбрежие. Проливни дъждове през август и септември 1998 г предизвикаха кално-каменни потоци в местността “Овчаров плаж” (където беше дадена и човешка жертва) и в Балчик.

Абразията е един от съществените рискови геоложки процеси. В района на община Балчик тя се изразава в разрушаване на морския бряг от механичното действие на вълните (механична абразия) или вследствие жизнената дейност на някои организми (биологична абразия).

Механичната абразия е проявена в клифовите участъци северно от Кранево и между Албена и Балчик. По данни на Angelova (2002). Скоростта на механична абразия в района е от порядъка на 0.15 m/a. Еродираните площи са от порядъка на 1000 m²/a. Независимо, че морската ивица между Албена и Балчик е защитена с тетраподи, морската абразия остава рисков фактор, поради размиването на подводните свлачищни валове. Биологичната абразия е развита в района на Кранево. Тя се дължи на развитието на плитководните водорасли Zostera barbata и Cystozeria barbata.