V.1Европейска общност – политически инициативи и регулаторна рамка

V.1.2Препоръка от 20 септември 2010 г. за регулиран достъп до мрежи за достъп от следващо поколение (NGA)⁹³.

С Препоръката, Комисията се стреми да постигне: последователен подход от всички национални регулаторни органи по съобщенията (НРО), в случаите когато налагат специфични задължения⁹⁵ на пазара на предоставяне на (физически) достъп на едро до мрежова инфраструктура (включително самостоятелен и съвместен необвързан достъп) в определено местоположение 4/2007 и на пазара на предоставяне на широколентов достъп на едро 5/2007; да се съобразяват със заложените изисквания, при анализиране на тези пазари и подготовка на подходящите задължения за предприятията със значително въздействие. Насърчава се преминаването към мрежи за достъп от следващо поколение и се въвеждат общи подходи за регулиране на достъпа до тях на основата на предварителни пазарни анализи, в съответствие с Директива 2002/19/ЕС за взаимното свързване на мрежи⁹⁶ и Директива 2002/21/ЕС за регулаторната рамка за електронните съобщителни мрежи и/или услуги⁹⁷. В Препоръката се поставя изискване към НРО да налагат задължение на предприятията със значително въздействие на пазара да предоставят цялата информация, необходима за анализите и определяне на подходящите специфични задължения:

На „пазара на едро” до мрежовата инфраструктура (Пазар 4):

1. 
   достъп на едро до съобщителната инфраструктура на предприятията със значително въздействие на пазара, на разходоориентирани цени;
   
2. 
   достъп до абонатната линия при прилагане на технологията FTTH (Fiber to the Home), вкл. при вътрешно окабеляване на сгради по възможност в случаи на хоризонтално окабеляване до първата разпределителна точка от мрежата;
   
3. 
   необвързан достъп до абонатната оптична линия при изграждане на FTTH, който се съпътства от мерки за колокиране и ползване на „тъмни влакна” (backhaul). В допълнение достъпът следва да бъде осъществяван в най-подходящата точка на мрежата, която обикновено е Metropolitan Point of Presence (MPoP);
   
4. 
   необвързан достъп до част от медната абонатна линия (sub-loop) при изграждане на FTTN (Fiber to the Neighborhood), което трябва да се допълни с ползване на „тъмни влакна” (backhaul) и съпътстващите технологии.⁹⁸
   

Когато на „пазара на едро” за широколентов достъп (Пазар 5), се установи предприятие със значително въздействие на пазара, НРО трябва да налага или изменя специфичните задължения за предоставяне на съответни услуги, така че да поощрява конкуренцията между предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни услуги.

НРО следва да продължават действието на наложените специфични задължения по отношение на предприятия със значително въздействие на пазара, освен когато има постигнати споразумения, уреждащи мигрирането, между това предприятие и алтернативните оператори, които ползват достъп до неговата мрежа. При условие, че няма съгласие, предприятието е задължено да предупреди тези оператори за миграцията от медни към оптични мрежи най-малко 5 години предварително преди да преустанови експлоатацията на точките за взаимно свързване на мрежите.

Препоръката за NGA от 2010 налага „максимално пресиране” от НРО на предприятията със значително въздействие на пазара с всички възможни задължения за достъп до всякакви мрежи (пасивни и активни) и на разходоориентирани цени. Повечето европейски НРО игнорираха в голяма степен приложението на тази Препоръка в практиката си, което доведе до разнообразие от подходи при определяне на задълженията за достъп и ценовите задължения.

Точно противоположен подход е заложен в новата Препоръка за съгласувани задължения от 11 септември 2013 г., в която се определя, че NGA достъпът следва да бъде освободен от задължението за разходориентирани цени на едро, за да се ускорят инвестиционните потоци, но само когато достъпът се осигурява на базата на „равнопоставеност на входа”⁹⁹ – точно същите продукти, цени и процедури се предлагат на конкурентите, както на поделението за услуги на дребно на предприятието със значително въздействие на съответния пазар. Приложният обхват на Препоръката от 11 септември 2013 г. покрива както заварените, така и мрежите от следващо поколение, доколкото и двата типа мрежи могат да предлагат широколентови услуги; прилага се също и за пазарите на едро за достъп до физическата мрежова инфраструктура (Пазар 4/2007) и за широколентов достъп (Пазар 5/2007). Като доразвива Препоръката за NGA от 2010 г., с новата Препоръка, Комисията дава по-ясни насоки за:

• 
  условията, при които трябва и не трябва да бъдат налагани задължения за разходоориентирани цени за достъп на едро за активни NGA, в съответствие с чл. 13 на Директивата за достъпа и недопускане на неравнопоставеността пазара за широколентов достъп (5/2007), съгласно чл.10 от същата Директива. Сходно е решението и за пазара за достъп до физическа инфраструктура (4/2007), за неналагане на разходоориентирани цени на едро за достъп на едро до пасивна NGA мрежа, при условие, че се осигурява на базата на „равнопоставеност на входа” и са налице съществени конкурентни ограничения, поради това, че завареният оператор със значително въздействие на пазара (ЗВП) предлага достъп до мрежата на разходоориентирани цени и са налице други оператори, които предоставят услуги на дребно най-малко върху една алтернативна инфраструктура, която не се контролира от оператора със ЗВП;
  
• 
  равноправен достъп до NGA на едро за конкуренти и поделението за услуги на дребно на предприятието със ЗВП;
  
• 
  тестове за техническо и икономическо дублиране;
  
• 
  цени за необвързан достъп до медни абонатни линии. Препоръчва се НРО занапред да определят разходите за услугите на едро за достъп до медни абонатни линии чрез новия модел за разходите на NGA. До въвеждане на този нов модел, ако разходориентираните цени за необвързан достъп до медни абонатни линии са на ценово ниво в диапазона между EUR 8 – 10 месечно, се прилага действащия модел.
  

V.1.3Резолюция, за целите на DAE за въвеждане на широколентовото покритие

През месец юли 2011 г. Европейският Парламент приема необвързваща резолюция, в която уточнява целите на DAE за развитие на широколентовия достъп. В тази резолюция се предлага на Европейската комисия да дефинира скорост от 2 Mb/s на базовия широколентов достъп (неопределена в DAE), до която всички европейци трябва да имат възможност за достъп до края на 2013 г. Парламентът препоръчва:

• 
  През 2013 г. минимална скорост от 2 Mb/s в слаборазвитите райони и „много по-високи скорости” във възловите градове;
  
• 
  До 2015 г. осигуряване на абонамент от 100 Mb/s за 15 % от домакинствата в Европа и създаване на условия за постигане на целите за 2020 г.;
  
• 
  2020 г. – осигуряване на покритие с 30 Mb/s за всички европейци и 100 Mb/s за абонамент на 50 % от домакинствата в Европа.
  

Трябва да се отбележи също така, че от октомври 2011 г. започва и работата по съгласуване на Механизма за свързване на Европа¹⁰⁰, известен още като „Connecting Europe Facility”. Механизмът обхваща широкомащабни действия, предимно в инфраструктурните сфери, за задълбочаване на европейската интеграция и стимулиране развитието на единен цифров пазар.

V.1.4Политика в областта на радиочестотния спектър (RSPP)¹⁰¹ от 14 март 2012

Този документ представлява, особено важен акт от пакета мерки към Съобщението на Комисията от 20 септември 2010 г. за европейския широколентов достъп, отнасящ се до инвестиране в стимулиран от цифровите технологии растеж. Документът по Политиката отчита, че радиочестотният спектър е ключов обществен ресурс за важни сектори и услуги, включително мобилни, безжични широколентови и спътникови комуникации, телевизионно и радио разпръскване, транспорт, радиолокация и приложения като системи за предупреждение, дистанционни управления, слухови апарати, микрофони и медицинска апаратура. Ефективното използване на радиочестотния спектър има значение и във връзка с универсалния достъп до електронните комуникации, по-специално за гражданите и предприятията, които се намират в слабо населени или отдалечени райони, например селските райони или островите. Поради това регулаторните мерки спрямо радиочестотния спектър имат отражение върху икономиката, безопасността, здравеопазването, обществения интерес, културата, науката, социалната сфера, околната среда и технологиите.

Политиката определя общите принципи и конкретните действия за постигане на целите на европейските политики, акцентирайки предимно на DAE. Държавите-членки са поканени да предприемат стъпки за осигуряване на широколентово покритие също и чрез безжични технологии, като по-лесно изпълнимо:

• 
  Осигуряване на достатъчно широки честотни ленти от спектъра;
  
• 
  Бързо предоставяне на права на ползване – издаване на разрешения;
  
• 
  Повишаване на гъвкавостта и конкуренцията;
  
• 
  Стимулиране приложението на различни модели за съвместно ползване на честоти;
  
• 
  Адаптиране на вторичната продажба на хармонизираните вече честоти към развитието на пазара.
  

Предвидено е още държавите-членки да предоставят права на ползване на следните честотни ленти, които са разпределени за високоскоростни съобщителни услуги:

• 
  900/1800 MHz и 3.4 – 3.8 GHz и
  
• 
  800 MHz („цифровия дивидент”) до 1 януари 2013 г., който да покрие по-специално слабо развитите райони (освен в случай на индивидуално дерогиране, получено преди тази дата).
  

V.1.5Съобщение на Комисията за Насоки на ЕС за прилагането на правилата за държавна помощ от 26 януари 2013 г.

Договорът за функциониране на Европейския съюз урежда обща забрана за държавна помощ, но предвижда и възможност за предоставяне/ползване на публични средства за постигане на някои политически цели (когато държавната помощ е „съвместима”/”допустима”). Насоките създават критериите, по които Комисията трябва да оценява съвместимостта/допустимостта на държавната помощ, както за традиционния базов широколентов достъп, така и за достъпа от следващо поколение. В съобщението на Комисията за Насоки на ЕС за прилагането на правилата за държавна помощ във връзка с бързото изграждане на широколентови мрежи от 26 януари 2013 г.¹⁰², е възпроизведен диференцираният подход за държавна помощ от Насоките от 2009 г.¹⁰³ за три различни зони:

• 
  Зони, в които липсва широколентова свързаност– „бели зони”;
  
• 
  Зони, в които е налична само една мрежова инфраструктура – „сиви зони”;
  
• 
  Зони, където функционират поне две широколентови инфраструктури – „черни зони”.
  

Комисията отчита, че през 2012 г. е налице съществен ръст при прилагането от държавите-членки на различни схеми за публично финансиране на широколентов достъп. Насоките от 2013 г. уреждат, че публично финансиране за широколентови проекти не се третира като държавна помощ, ако се прилага една от трите възможни, взаимно изключващи се хипотези:

• 
  На действие като инвеститор в условия на пазарна икономика. Публичното финансиране се осъществява при условията, приложими за частния инвеститор. Това се доказва със същественото участие на частни инвеститори или със стабилен бизнес план, който показва достатъчна възвращаемост на инвестицията¹⁰⁴. Частният инвеститор поема търговския риск, свързан с инвестицията, при същите условия както публичния.
  
• 
  Услуги от общ икономически интерес (УОИИ). Публичният принос е ограничен до компенсиране на предоставянето на услуги от общ икономически интерес, само ако са изпълнени условията по правилото Алтмарк от 2003 г., а именно: предварително ясно дефинирани задължения за предоставяне на обществената услуга; параметрите на компенсацията са установени предварително ex-ante по обективен и прозрачен начин; компенсацията не надхвърля необходимостта от покриване изцяло или частично на разходите, породени от изпълнение на задължението за предоставяне на обществена услуга; ако доставчикът не е избран в резултат от открита тръжна процедура, то нивото на компенсацията трябва да се определи на базата на анализ за разходите на ефективен доставчик.
  

Регионалните и местни органи на всяка държава-членка са свободни да определят какво считат за услуга от общ икономически интерес. Някои общи принципи, извлечени от практиката на съдилищата в Европейския съюз, следва да се съобразяват, когато се дефинира такава услуга: дефиницията за УОИИ не трябва да противоречи на Европейското законодателство в съответната област; услугата трябва да съдържа обществен интерес, който надхвърля основните икономически дейности; интервенцията трябва да се преценява според същността и нуждите от обществената услуга.

Държавна помощ, отговаряща на определени условия. В случай, че определена мярка е държавна помощ, то тя може да бъде оценена за съвместима с общия пазар, в съответствие с чл.107/3/ от Договора за функциониране на ЕС (ДФЕС), ако Комисията установи, че положителното въздействие на мярката за постигане на цел от общ интерес е с по-голяма важност от нейните потенциални негативни странични ефекти, като нарушаване на конкуренцията и търговията.

В Насоките от 2009 г. за NGA мрежите се говори само за кабелни мрежи. За разлика от тях Насоките от 2013 г. вече изрично споменават и за „някои съвременни безжични мрежи за достъп, които са в състояние да предоставят надежден високоскоростен” достъп на абонатите, като оставят държавите-членки сами да предложат схеми за държавна помощ за NGA мрежи според технологията за безжичен достъп.

Насоките от 2013 г. обсъждат и възможните схеми за държавна помощ за свръх скоростни широколентови мрежи, предоставящи скорости далеч над 100 Mb/s. При такива схеми може да бъде одобрена държавна помощ дори за „черни” зони, т.е. там където са налице конкурентни NGA инфраструктури.

Направени са разграничения за допустима и недопустима държавна помощ, съобразно броя и вида широколентови мрежи в съответната зона, както следва:

а) за базови широколентови мрежи:

• 
  При наличие поне на 2 бр. широколентови мрежи, които предоставят широколентови услуги на конкурентни начала (черна зона) – Не, за държавна помощ.
  
• 
  Няма широколентова мрежа и не предстои изграждане в следващите 3 години (бяла зона) -Да, за държавна помощ.
  
• 
  Наличие само на 1 бр. широколентова мрежа и не предстои изграждане на друга в следващите 3 години (сива зона) – необходима допълнителна оценка
  

б) за NGA мрежи:

• 
  Наличие на поне 2 бр. NGA мрежи или предстоящо изграждане през следващите 3 г. (черна зона) – Не, за държавна помощ.
  
• 
  Няма NGA мрежи и не предстои изграждане в следващите 3 години (бяла зона)- Да, за държавна помощ.
  
• 
  Наличие само на 1 NGA мрежа или предстои изграждане през следващите 3 г. и няма планове друг оператор да развива NGA мрежа в този период (сива зона)- необходима допълнителна оценка
  

Ревизираните Насоки от 2013 г. въвеждат многофазен процес за одобряване на схемите за държавната помощ за широколентови мрежи, макар че тестът, който се прилага, остава в голяма степен непроменен с предходния двуфазен процес, включващ фаза на оценка и заявяване, тестове за съвместимост и тест на баланса (в 2 фази, приложим за всички схеми на държавна помощ). Разглежда се съответствието със следните 7 условия:

• 
  Принос към постигане на цели от общ интерес (DAE);
  
• 
  Отсъствие на пазарно предлагане – приемливост на държавната помощ (насърчава разработването на национални схеми или насоки, консултации с НРО);
  
• 
  Целесъобразност на държавната помощ като инструмент на политиката;
  
• 
  Наличие на стимулиращ ефект
  
• 
  Ограничение на държавната помощ до минимално необходимото¹⁰⁵;
  
• 
  Ограничение на негативните ефекти;
  
• 
  Прозрачност.
  

Комисията вече започна консултации за нови стъпки към облекчаване предоставянето на държавна помощ.

V.1.6Съобщение относно единния телекомуникационен пазар

На 11 септември 2013 г. Комисията прави Съобщение до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета по регионите относно единния телекомуникационен пазар¹⁰⁶ (TSM). В него се отчита, че Европейската регулаторна рамка 2002/2009 е допринесла за засилване на общия надзор и съгласуваност в регламентирането на националните пазари. Същевременно, извън границите на Европа, през последните години в САЩ, Япония, Южна Корея са направени значителни инвестиции във високоскоростни широколентови фиксирани и безжични връзки. В този контекст, Комисията счита, че ЕС трябва да намери нови пътища за следкризисен растеж, включително чрез още по-ефективно развитие на степента на широколентовото покритие – един от ключовете към конкурентоспособността на европейката икономика. ЕК е твърдо решена да действа за превъзмогване на съществуващите пречки на днешния единен пазар в следните насоки:

1/ Операторите, които предоставят услуги в различни държави-членки, се подчиняват на специфични особености на режимите за лицензиране и пазарно регулиране за всяка отделна държава, т.е. въпреки че принадлежат на мултинационални групи са принудени да работят в национални граници. Това противоречи на глобалния характер на далекосъобщителния сектор и води до минимизиране на ползите от неговата рентабилност, влияещи се изключително от икономиите от мащаба.

2/ Защита на интересите на гражданите по отношение на цените за роуминг и „международните разговори”.

3/ Различията във времето на провеждане, условията и разходите за процедурите по разрешаване права на ползване на радиочестоти препятстват инвестициите и пречат за разработване на интегрирани безжични мрежи между държавите.

4/ Наличието на свръхрегулиране, правна несигурност и непредсказуемост на някои национални пазари задържа планирането на инвестиции във високоскоростни мрежи от следващо поколение.

Ако правилата на единния пазар се уеднаквят в по-голяма степен с оглед преодоляване на съществуващата национална разпокъсаност, то европейските граждани ще се възползват от по-голямо високоскоростно широколентово покритие и от повече и нови цифрови услуги на по-справедливи цени; ще се повиши регулаторната съгласуваност и предвидимост на цялата територия на Съюза; и очаквано това ще допринесе за съществено съкращаване на недостига от инвестиции.

Със Съобщението Комисията предлага регламент, с който Европейската регулаторна рамка в далекосъобщенията от /РР/ 2002/2009 да бъде адаптирана за преодоляване на съществуващите бариери и привличане на повече инвестиции за повишаване на конкурентоспособността на единния европейски пазар. На заседанието на Съвета на министрите от 5 декември 2013 г. държавите-членки не представят свой текст по проекта за редуциране на разходите за широколентов достъп. Свитият до EUR 1,6 милиарда бюджет за периода 2014 - 2020 г. на Механизма за свързване на Европа (CEF), на фона на планираните EUR 9.2 милиарда показва потребност и от преосмисляне на специфичните насоки за подбор на цифрови проекти. Очаква се актуализирани Насоки да бъдат приети още през първото тримесечие на 2014 г.

V.1.7Препоръката за съгласувани задължения за недопускане на дискриминация и методологиите за определяне на разходите

В Препоръката от 11 септември 2013 г. за съгласувани задължения за недопускане на дискриминация и методологиите за определяне на разходите с цел насърчаване на конкуренцията и подобряване на средата за инвестиции в широколентова инфраструктура, се посочва, че създаването на регулаторна предвидимост е съществено за стимулиране на ефективни инвестиции и иновации в нова и модернизира инфраструктура, в мрежи за достъп от следващо поколение. По-стабилно и предвидимо регулиране ще бъде постигнато, чрез:

1/ продължаващо хармонизиране на методиките за изчисляване на разходите, въз основа на които заварените оператори определят цените за достъп до своите медни далекосъобщителни мрежи; и

2/ създаване на правни гаранции за равноправен достъп до тези мрежи за търсещите достъп, новонавлизащи участници на далекосъобщителния пазар.

Изведените в тази нова Препоръка принципи, специфични регулаторни задължения и методи са валидни при анализиране и оценяване преди всичко за пазарите на едро за широколентов достъп от следващо поколение и благоприятстват изграждането на NGN:

• 
  пазар за предоставяне на достъп на едро до мрежова инфраструктура (пазар 4)
  
• 
  пазар на предоставяне на широколентов достъп на едро (пазар 5)
  
• 
  всякакви други пазари, подлежащи на ex-ante регулиране, като
  

• 
  достъп до пасивна инфраструктура;
  
• 
  необвързан достъп до абонатни линия – медни и оптични;
  
• 
  необвързан достъп до част от медна абонатна линия;
  
• 
  виртуален достъп до мрежата;
  
• 
  широколентов достъп на едро (битстрийм) с медни и оптични мрежи.
  

С Препоръката се дават насоки относно регулаторните принципи, въз основа на които следва или не следва да се прилага регулиране на цените на едро за широколентов NGА достъп. За привеждане в действие на новата методология за определяне на разходите, уредена с Препоръката, има преходен период до 31 декември 2016 г.

V.1.8Регламент на Европейския парламент и Съвета относно мерките за намаляване на разходите за изграждане на високоскоростни електронни съобщителни мрежи

В ход е законодателната процедурата по приемане на проект за Регламент¹⁰⁷ на Европейския парламент и Съвета относно мерките за намаляване на разходите за изграждане на високоскоростни електронни съобщителни мрежи. Направените от ЕК проучвания показват, че разходите за строителство на широколентова инфраструктура, като изкопни работи и полагане на кабели, плюс административните такси могат да достигнат до 80 % от общите разходи. Комисията предлага във фокуса да е изграждането на високоскоростни фиксирани и безжични широколентови мрежи, които предоставят широколентов достъп със скорост най-малко 30 Mb/s. Предлага се уреждането на нови права и задължения, приложими директно за електронните съобщителни оператори и други комунални дружества. Европейската Комисия очаква, че мерките по този Регламент ще доведат до 20-30  % спестявания за операторите от общите инвестиционни разходи.

В проекта се разглежда и физическата инфраструктура, пасивен елемент на мрежата, като канални трасета, проводи, шахти, защитни канални тръби, шкафове, мачти, антени, кули и друга прилежаща инфраструктура.

Основните положения в проекта за Регламент обхващат:

• 
  Достъп до съществуваща физическа инфраструктура. От комуналните търговски дружества, които предоставят електричество, газ, транспорт, вода, ще се изисква да приемат всички обосновани искания на съобщителни оператори за достъп до техните физически инфраструктури, за да бъде облекчено изграждането на високоскоростни фиксирани и безжични мрежи (30 Mb/s).
  

За тази цел се предвижда уреждане на:

1/ процедура за заявяване, разглеждане, допускане/отказ за предоставяне на достъп да съответната техническа инфраструктура, съответно оспорване;

2/ създаване на информационна база данни за такива инфраструктури, с цел прозрачност и изграждане на една единствена точка за информация (SIP).

Държавите-членки ще трябва да положат усилия за набиране на съответната информация за съществуващите и планирани инфраструктури, която съобщителните операторите да ползват само от SIP. Предвижда се функцията на такава точка да се осъществява от НРО, освен ако държавата-членка не реши друго.

• 
  Издаване на разрешения. Предложението предписва срок от 4 до 6 месеца на местните компетентни органи за издаване или от отказ на разрешения за строителни работи по изграждане на високоскоростни широколентови мрежи, като заявленията се подават по електронен път през SIP на НРО, освен ако не бъде намерено друго решение от държавата-членка. НРО препраща заявлението на местните органи и следи за спазване не срока.
  
• 
  Координация на строителните работи. Комуналните дружества, когато изпълняват строителни работи, изцяло или частично финансирани с публични средства, ще бъдат задължени да приемат основателните искания на съобщителните оператори за координация на строителните дейности, в случай, че изграждат високоскоростни широколентови мрежи.
  
• 
  Сградна физическа инфраструктура. Предвижда се изискване в новостроящи се сгради и такива, в които се извършват основни ремонти да се полага задължително и сградна инсталация за високоскоростен достъп до интернет.
  

Проектът за регламент е разработен на основата на най-добрите практики на държавите-членки и не съдържа конкретни решения, за да не бъдат ограничавани те в прилагането на такива практики.

жүктеу/скачать 3.4 Mb.

Достарыңызбен бөлісу: