МЕХАНИЗМИ И ДЕЙСТВИЕ НА ГЛАДОЛЕЧЕНИЕТО

За глада до този момент не само е казано много, но и е направено много. Налице е огромна изследователска работа, издадени са много трудове, голям е броят на лекарите, посветили целия си живот за изучаването и разгадаването на скритите механизми и възможности, които се задействат по време на дните на гладуване и които довеждат човека до добро здраве.

Природата пази ревниво своите тайни - тя не ги дава лесно на човека и на всяка нова следваща стъпка често е посветен цял един живот. А всяко ново постижение буди безброй нови проблеми. Оказва се, че природолечението, по-точно гладолечението, стои пред нас като една огромна нова наука с голям брой въпроси, които все още нямат отговор. Направеното досега, въпреки огромната изследователска и експериментална работа, е само начало, приличащо на първите стъпки на току-що прохождащо дете. Тази наука чака своите изследователи.

Често лечебното гладуване се отчита като нещо елементарно, примитивно, едва ли не като най-обикновена и знаеща се от всички билкова рецепта от народната медицина. Гладолечението не е народна медицина. То се основава на свои научни принципи, различни от тези на ортодоксалната медицина.

Известно е, че главната причина за развиване на болестните състояния са токсичните и патологичните наслойки, водещи до увреждане на функциите и до развиване на дегенеративни процеси. Със спиране на храненето и минаване на глад в каквато и да било форма - по-строга или омекотена, на организма се дава възможност да елиминира всички тези чужди за него субстанции, възстановявайки чистотата на тъканите и тъканните течности. Успоредно с този очистителен процес върви и друг, възстановителен, градивен и общооздравителен.

И с колкото повече запазени вътрешни сили разполага един организъм, толкова по-бързо и ефективно протича този очистващо-възстановителен процес.

Всичко в организма, натрупано като излишни килограми, тлъстини, патологични наслойки, токсични елементи, химикали и пр., започва да се оттича, като същевременно щателно се подлага на разграждане. Със спиране на храненето и преминаване на глад се дава възможност на „природния лекар", носен от всеки организъм, да задейства. Този природен регулатор е дотам съвършен, че с изключителна точност и разумност задейства използването на тези отпадъчни материали, като част от тях се употребяват като храна, а останалите, състоящи се от шлакови материали и токсини, подети от кръвното русло, се отправят към очистителните органи, за да бъдат изхвърлени от организма.

Ясно е, че работата през дните на гладуването е двупосочна - разграждаща и градивно-възстановителна, като болнавите клетки и всичко чуждо на организма се отстранява и същевременно става подновяване на тъканите с нови здрави клетки и чисти телесни течности.

ПРАКТИКА ПРИ ГЛАДУВАНЕТО

При започване на лечебния курс на г ладуването много от авторите включват еднократно поемане на очистително, което обикновено е магнезиев сулфат (английска сол), глауберова сол, рициново масло, билка или нещо подобно. И това се прави, за да може гладуването да започне при изчистена храносмилателна система. По този въпрос между авторите не съществува пълно единодушие и при някои от тях към глада се преминава без приемане на очистително.

Разногласия между авторите съществуват и по въпроса за приемането на течностите, като препоръките са от 600 мл до 2-3 литра на ден. Вероятно разрешаването на въпроса трябва да дойде от самия болен, като се следи'за индивидуално предпочитаното количество.

Разминаването се получава по отношение и на включването на двигателния режим на болния при различните автори, като някои от тях препоръчват пълна почивка - постелен режим, докато други включват достатъчно движение с правене на гимнастика, леки спортове, разходки, работа в градината, трудотерапия, работа около бита и т. н.

Като класическа форма на гладуването се приема практикуването му само на вода. И тъй като при приемане само на вода перисталтиката е затруднена с изхвърляне на отпадъците, при някои от практиците-лекари се включват клизми. В лечебния режим на професор Юрий Николаев и д-р Пааво Айрола те се практикуват ежедневно, докато при Пол Брег и д-р Хербърт Шелтън се изключват, като организмът се оставя да се справи сам.

При прилагането на по-омекотена форма на глада с приемане на сокове (плодови и зеленчукови), зеленчукови бульони или каквито и да са течности, червата пак обикновено са затруднени при елиминирането на отпадъците, но въпреки това между авторите отново липсва единодушие по отношение на клизмите.

Спадането на килограмите обикновено започва веднага и първите 2-3 дни е най-интензивно, обикновено по 1 кг на ден. С напредване на дните то се ограничава, като по-късно (а това става след 10-ия ден) дори се получават някога застойни състояния, като теглото остава едно и също.

Характерно явление, по време на глада е покриването на езика с бял или жълт слой. Появяването на такова облагане говори за развиване на очистителен процес чрез тъканите на устната кухина и лигавицата на езика. Колкото по-интензивно е чистенето, толкова по-плътен е слоят. С напредването на очистителните процеси той постепенно изчезва, като очистването на езика започва от върха и от страничните му сектори. С връщането на чистотата на тъканите и оздравяването на организма езикът възстановява нормалния си вид - стегнат, гъвкав и розов.

По това време за дни може да се появи влошаване вкуса на слюнката, както и лош и неприятен дъх от устата. Може да се получи дъх на ацетон, което обикновено плаши гладуващия, но при гладуването появата на ацетон дори в урината не е опасно, тъй като той е балансиран. Но всички тези неприятни симптоми минават за дни - и вкусът в устата се нормализира, и слюнката добива приятен вкус.

При провеждането на строгата форма на глада понякога се явяват така наречените лечебни кризи, които се изразяват в чувство за слабост, леки болки в болния орган, повръщане, главоболие, световъртеж или нещо подобно. Точно при провеждане на строгата форма на гладуване тези непредвидени кризисни положения изискват от болния да бъде в клинична обстановка под вещото наблюдение на ръководещия го лекар.

Списъкът на лекуваните чрез гладуване болести, даден в трудовете на моите учители, беше много голям, но определящото предимство на гладолечението беше това, че то не само се оказваше единственото лечение на някои заболявания, при които ортодоксалната медицина все още няма начини на лечение, но се явява и като чисто природна безлекарствена терапия.

По това време за мен се изясни още един въпрос, че съществуват

Едната беше тази, която познавах до този момент и с която бях лекувана години наред - установена като традиционна, действаща с медикаменти и насочена срещу причинителите на болестите - микроби и вируси, въздействаща локално върху болния орган, често вземаща форма на чисто симптоматично лечение.

Другата, с която за пръв път се запознах, беше природосъобразната биологична медицина, изключваща медикаментите и насочена главно към цялостно лечение на тялото. Тя прочистваше тъканите, събуждаше дремещите у човека скрити жизнени резерви и създаваше непоносими условия за съществуването на всякакъв вид агресори - вируси и микроби, действаше като общооздравяваща система.

КАК СТИГНАХ ДО МОЯТА ПЛОДОВО -ЧАЙНА РАЗТОВАРИТЕЛНА СИСТЕМА

Първото ми запознанство с гладолечението беше в неговата строга класическа форма. При тежките ми заболявания (туберкулоза на белите дробове, цироза на черния дроб, миокардит, язва на дванадесетопръстника и още много други) кризите бяха неизбежни. И тъй като в нашата страна нямаше лекари, специалисти в тази област, а нямаше и клиника, където би било уместно да бъда лекувана, аз изпаднах в затруднено положение.

Но въпреки всички тези трудности аз нямах избор и борбата трябваше да продължи.

Битовите ми условия бяха лоши, обкръжението ми - без разбиране по проблема.

Трудните моменти, които преживях, грешките, които допуснах от незнание, и безизходното ми положение караха мисълта ми да работи непрекъснато и да търси път към спасението. Още повече че авторите смятаха лечението с глад за противопоказно на туберкулозата и цирозата на черния дроб.

По-късно научих за омекотените форми на гладуване, но те се оказаха неприложими за мен. През цялото това време не е минавал и ден, без да продължавам да обмислям пътя за спасението си. Аз съзнавах, че състоянието ми беше тежко и за да се справя, трябваше да имам по-солидни знания. Започнах да си доставям книги от чужбина на всички езици, които превеждах и изучавах. Непрекъснатото експериментирах върху себе си и върху моите приятели-сътрудници.

Същевременно въпреки все още малките ми и ограничени познания по проблема, допусканите грешки и лутания, здравето ми започна да се подобрява. Същевременно се вглеждах и в хората около мен. Болните бяха много. Млади хора влачеха с години бремето на тежки хронични заболявания със следи на израждания и пълнеха болничните заведения.

Хората боледуваха и се лекуваха с години. Пред мен стоеше парадоксалното положение на цивилизования човек с неговата огромна култура, обширни познания в науката, но лишен от щастливия живот на здравия човек.

Докато обикалях болници и санаториуми, аз станах свидетел как прекрасни, талантливи и цветущи в своята младост хора умираха. Самата аз загубих свидни и непрежалими приятели, нестигнали дори до 25-годишна възраст, жадни за живот...

С опознаване на различните варианти и начини на гладолечението започнах да обмислям лека и омекотена форма, приспособена към вкуса на нашия народ и възможностите на нашата страна, приложима без необходимост от отпуски, клинична обстановка и без да се променя начинът на живот, воден до този момент, с всички професионални и битови задължения. За откриване на клиника в нашата страна все още не можеше да се мисли.

Изпробваните омекотени системи на Аре Веерланд, Алма Нилсън и Норман Уокър с ползване на зеленчукови бульони и сокове се оказаха неподходящи и неприемливи за българина, а и не дадоха задоволителен резултат.

През това време на лутания, наблюдения и търсения пътя към здравето аз си дадох сметка, че буквално спасих своя живот и подобрих състоянието си при тежки битови условия.

Това ме доведе до извода, че щом аз с безнадеждното си състояние, лекувано безрезултатно с години наред, получих подобрение с почти самонадеяно гладуване, значи това е постижимо и за всички останали.

Все още продължаваше да ме занимава въпросът за лошото състояние на нашия народ с непрекъснато увеличаващия се брой на хроничните заболявания.. Нашата младеж - с отслабнал силов потенциал, с лабилна психофизическа форма и намалена работоспособност, се оказа съвсем непригодна за по-суровия начин на живот. И именно това ме задължаваше да продължавам експериментите си с гладолечението, търсейки леко поносима и резултатна форма, която не изисква постелен режим, вземане на специални отпуски и болнични, а лечението да върви с текущото темпо на живота.

Силно ме впечатли изказването на Хипократ, което ме накара дълбоко да се замисля: „Храната трябва да бъде вашето лекарство и лекарството - вашата храна." Ако има действително храна, която може да бъде приета като лекарство - първото място се пада на плодовете. При много от лекарите-практици те присъстват във вид на сокове. За мен това е неприемливо, тъй като векове наред човешкият организъм се е пригодил към цялостното им използване. Още повече че с минаването на плодовете през сокоизтисквачката сокът лесно се окислява, а от допира с металическите части плодът губи своята биологична интегралност.

Взех предвид и изказването на големия руски учен И. Павлов, че полезно е това, което е приятно и вкусно, а не това, което се смята за калорично. Българският народ винаги е обичал и предпочитал плодовете.

През дългите години на моето лутане и изследователска работа ме заинтригува един факт, който бях забелязала относно ползването на плодовете. Хората, чието детство бе протекло на село при изобилие на плодове, бяха с добре оформени скелетни кости, мускулатура и най-важното - с добър запас от сили и жизненост, съхранени и в напреднала възраст, дори и при вече развити болестни състояния.

Дори и при тежки положения при тях се запазваше някаква виталност и депресиите и психическите смущения бяха рядкост. Като деца те не са били заставяни непременно да ядат готвена храна, месо и млечни произведения. Избирали са сами храната си и първото, на което са могли да разчитат и към което са се стремели, са били плодовете от дворните дръвчета и хлябът. Тази неизчерпаема, съхранена още от детските години виталност, им е помагала като възрастни да устоят на несгодите и да преодоляват болестните състояния с лекота. Еволюцията на човека се е осъществила с ползването на плодовете във вида, в който ги дава самата МАЙКА-ПРИРОДА.

Разнообразието и изобилието на плодовете, които се раждат на нашата земя, е изключително голямо. Дори зиме разполагаме с най-хубавите сортове ябълки и круши. Решаващо за мен беше, че те са и лесно усвоима храна. Отчитайки използването на плодовете в техния цялостен вид, като предпочитани пред соковете от тях, за мен те се превърнаха в основна съставка на моята омекотена форма на г ладуване.

Тъй като плодовете трябва да се сдъвкват, аз си дадох сметка и се съобразих с този изключително важен момент. С отделянето на слюнката се оказа, че се отделят и ценни лечебни компоненти. С дъвкането същевременно става трениране на зъбните и устните тъкани и нерви. Действайки освежаващо на цялата устна кухина, то активизира зъбните нерви, като упражнява и цялостно въздействие върху организма, в който всичко е свързано. Оказа се също, че дъвкането влияе пряко на перисталтиката на червата, която може да стане четири пъти по-активна, с което съдейства за оздравителните процеси на стомашно-чревния тракт.

Второто нещо, към което се насочих, бяха билковите чайове. Това, което ме накара да се ориентирам към тях, беше старата традиция у нашия народ - при настинки и други болестни неразположения да се остава на топъл билков чай. Давах си сметка и за богатия им биологичен заряд от витамини, соли, микроелементи, слънчева енергия и пр. - сериозна необходимост за един боледуващ организъм. За подслаждане на чая не се ползва захар или захарин, а мед - чист природен продукт. Същото се отнася и за билките, които растат, отглеждани от самата природа, без наторяване и пръскане.

Плодовете, топличките чайове, медът - всички те, признати с целебната си сила, оформиха моята система. Своята собствена аптечка аз подредих с „лекарствата" на природата. Включени в дозирани количества, те омекотяваха строгата форма на гладуването - то ставаше леко поносимо и във възможностите на всеки.

Често ми се възразява, че това не е гладуване, тъй като се приема „храна". И това възражение се прави от хора с фанатична и консервативна мисъл, лишени от широта на мисълта, за които съществува само възприетият от тях шаблон, в случая строгата форма на гладуване.

Лошо и пакостно е човек да е фанатик, защото нито науката, нито животът се крепят на шаблони. С включване на около 1/2 кг плодове и на билков чай не може да се говори за нахранване. Постигната е омекотена форма на глада.

При провеждане на дните на плодово-чайната разтоварителна система се развиват всички характерни фази на гладуването: теглото интензивно спада, езикът се облага с бяла наслойка, с напредване на дните на гладуване се появява характерният дъх на ацетон, като през това време тече и лечебният процес, както би се получило при строгата форма на гладуване. Автолизата (саморазграждането), характерно за гладуването, се развива, а щом има автолиза - има и гладуване на организма.

Естествено до това окончателно оформяне на плодово-чайната система не се стигна така лесно и бързо. Това бяха години на работа, наблюдение, експериментиране и непрекъсната мисловна дейност. Аз трябваше да убедя най-напред себе си. Експериментите отнемаха много време, а и напрежение, но накрая успях не само да установя, но и да докажа, че фазите и резултатите при строгата форма на гладуване напълно се покриват с новата омекотена форма.

Бях постигнала това, към което се стремях — лечение леко, възприемащо се от всекиго с охота и по силите на всеки. Малките пречки обикновено бяха от рода на възражения относно суровите плодове, защото лекуващият им лекар им бил забранил консумацията в суров вид, поради наличието на гастрит, колит или нещо подобно. За мен това звучеше парадоксално, тъй като вече е известно колко важен дял заемат плодовете в дневния рацион на човека, и то именно в сурово състояние. Но тази малка бариера лесно бе преодоляна и за учудване на болните стомахът им оздравяваше.

Провежданите курсове с череши, черници, вишни, круши, ябълки, праскови, дини, грозде и пр. се съпровождаха с чувство на приятност и само за дни някакво носено с години, а понякога и с десетилетия хронично заболяване даваше първите си признаци на оздравяване.

Оказа се, че плодово-чайният разтоварителен режим е единственото лечение при голям брой хронични заболявания. С напредването на експерименталната работа и сега все още списъкът на излекуваните болни продължава да се увеличава.

За плодово-чайния разтоварителен режим, обявен за национално постижение, заслугата не е само моя, а и на моите съмишленици и пациенти.

Българинът, със своя буден дух и тънка интелигентност, с интерес приема всичко ново, дори това да е свързано с рискове.

ЧАСТ ЧЕТВЪРТА

ПРАКТИКА НА ПЛОДОВО-ЧАЙНИЯ РАЗТОВАРИТЕЛЕН РЕЖИМ

Много съществено е да се разбере, че за да се поддържа естествената здрава форма на тялото, разтоварителните дни трябва активно да бъдат включени в живота на цивилизования човек като водещ дял в неговата профилактична програма и като лечение.

Отдалечен от своята нормална природна среда и заобиколен от многобройни агресивни рискови фактори, ако човекът не се замисли сериозно да им се противопостави, не само болестите ще продължават да се увеличават, но ще се стигне до дегенеративно израждане на човешката общност.

Не бива да си затваряме очите и да отминаваме налагащия се факт - тежкото здравословно състояние на нашия народ, вечно „уморената" младеж и децата с вече сериозни и тежки хронични заболявания. И дали причината на тази нерадостна картина са само обективните външни фактори, както обикновено се мисли? Не е ли крайно време всеки от нас да се разтревожи за личните си грешки и пропуски в храненето и в целия си начин на живот, които имат много по-фатално и решаващо въздействие? Истината е, че има ли болест, има отклонения от изискванията на природата, преди всичко - в личния живот.

За преситения човек на цивилизования свят с неговото изобилие на храни гладът още от детските години трябва да присъства в живота му, независимо дали има вече изразена болест, или не.

Първата стъпка, която трябва да се направи, е включването на разтоварителните дни, и то точно в тяхната

Колкото и в добро състояние да е човек, той никога не може да прецени дали в организма му не се е развила някаква токсичност или заболяване в съвсем начална фаза, без изразени симптоми. Едва след провеждане на лечебната програма и установяване, че организмът е напълно здрав, може да се премине към профилактичната форма на режима.

Със започване на лечебната форма на разтоварителния режим се спира обичайното хранене и се преминава само на плодове (400 до 800 грама дневно) и билкови чайове (от 2 до 4 на ден според желанието), подсладени не със захар или захарин, а с лъжичка мед и, също по желание, може да се добави лимонов сок. Плодовете според сезона — череши, кайсии, праскови, круши, ябълки, вишни, портокали, грейпфрути, грозде и пр.. се разпределят през целия ден, като на вечерта се взема по някой плод. Може, за по-голямо удобство, да се приемат само в часовете на хранене. Ползването на плодовете е предоставено на свободния избор според вкуса и предпочитанието.

За деня могат да бъдат ползвани няколко вида плодове, а може и само един вид, като се оформят дни на ябълки, грозде, круши и пр. Дали ще се ползват няколко вида или само един — изискването е да не се допуска увеличаване и превишаването на определените количества (800-900 грама на ден). По-малко може, но при завишаване на количествата лечебният процес е по-бавен.

При липса на пресни плодове могат да се ползват и изсушени, като предварително се накисват, макар и по-късо време, във вода. За да не им се отнеме сладостта, във водата се добавя някоя лъжичка мед, като след това водата се изпива. При ползването на плодовете предимство имат отгледаните на нашата земя.

С настъпването на пролетта не бива да се пропуска възможността разтоварителният режим да бъде оформен само с череши. След тежкото еднообразие на зимата те тонизират и пречистват не само храносмилателния апарат, но и целия организъм. Черешовата разтоварителна диета трябва да бъде включена не само в живота на болните, но и на тези, които се мислят за здрави. Черешите, по 1 кг на ден, се разпределят на 4 порции, които могат да се приемат в часовете на хранене.

По-късно с настъпването на сезона на дините по същия начин може да бъде направена и чисто динена диета, като на ден се ползва само по една диня (1 до 2 кг на ден). Разпределена на 4-5 резена, динята може да се приема в часовете на хранене. Шаблони за ползването на който и да е плод няма, винаги се, вземат предвид професионалните и битовите изисквания при оформянето на дневния режим.

С цялостното приемане на плода става унищожаване на гнилостната флора в червата: запазва се перисталтиката, благодарение на присъствието на целулозата, както и придвижването и изхвърлянето на отпадъците, без дългото им задържане в червата. С ликвидирането на гнилостните процеси, с възстановяването на нормалната чревна флора леко и неусетно, за дни се лекуват хронични заболявания на храносмилателната система, носени не само с години, но и с десетилетия, а заедно с тях и още много други, свързани функционално.

Едно от най-важните изисквания на плодово-чайния разтоварителен режим е

СТАРАТЕЛНОТО СДЪВКВАНЕ.

Плодът трябва да се ползва цялостно, без да се прави на сок. Но в стомаха той трябва да отиде добре сдъвкан. Плодовете, обработени добре със зъбите, примесени със слюнка, в която присъстват лечебни компоненти, достигат до стомаха като храна-лекарство - живителна, желана и приятна. Лесно усвоима, тя дава възможност за осъществяване не само на лечебен, но и на възстановителен процес. С богатия си биологичен заряд от витамини, соли и ензими плодовете не само подпомагат развиващия се лечебен процес, но и поддържат човека деен и работоспособен, за да се справи със задълженията си по професията и бита.

При строгата форма на гладуването, с приемането само на течности, зъбите и тъканите на устната кухина бездействат. Дъвкането на плодовете освежава лигавиците и тъканите на устата, на зъбните нерви, както и премахва лошия вкус.

БИЛКОВИТЕ ЧАЙОВЕ

Съществен момент при прилагането на плодово-чайния разтоварителен режим са билковите чайове. Отгледани от самата Природа, без пръскане и изкуствено наторяване, билките са ценен естествен продукт. Българинът винаги е знаел високата лечебна стойност на билките и тяхното бране е било традиция, предавана от поколение на поколение. Мащерка, мента, маточина, риган, жълт кантарион, глог, шипки, липа, лайка и още много други, с които е богата нашата планина, съчетани с различни комбинации, могат да задоволят и най-взискателния вкус. Билковият чай с богатия си биологичен заряд, подсладен с лъжичка непретопен мед, който също е признат за лекарство, няма никакво противопоказание или някакви съмнителни лоши въздействия. Добавянето на парче лимон или само лимонов сок е според вкуса и желанието. Изключва се всякакъв вид черен чай.

Чайовете се включват според вкуса, що се отнася до подбора на билките. Ползваното количество е според желанието - при чувство на жажда.

Освен чай може да се ползва вода, минерална вода, вода с добавка на лимонов, портокалов или гроздов сок (но не консервирани), настойка от шипки или от някакви други сухи плодове (трънки, боровинки, диви круши, ябълки, касис и пр.). За приемането на течностите не бива да се подхожда догматично, а главният критерий е да има желание. Топличкият и вкусен билков чай стопля не само стомаха, а и психиката на гладуващия болен човек.