ПСИХОЛОГИЧЕСКИ ПРИЧИНИ ЗА ИМПОТЕНТНОСТТА

На тях се дължат 60% от случаите на оплаквания от импотентност. Обикновено съветите и психотерапията по­магат и водят до пълно излекуване.

Психологическите проблеми произтичат от чувството на страх, вина или неспособност да се постигнат желаните резултати. Колкото повече се притеснява мъжът, че де получава ерекция, толкова по-малка става вероятността да я получи Жизненоважно е да се научи да се отпуска психи­чески и да изпълнява препоръките на сексолога. Обикновено той съветва за известно време мъжът да се въздържа от опити за проникване във вагината на парт­ньорката си. Вместо това двамата да се научат да се от­пускат и да се наслаждават един на друг, преоткривайки телата си. Предварително се договарят, че дори да се стигне до ерекция, няма да има вагинален акт. След няколко сед­мици такова въздържание двойката може да се върне към обичайните си навици, но с позата, при която жената е отгоре. Така наречената „мисионерска поза" (мъжът отгоре) не е благоприятна за мъже с непълна ерекция.

Един от най-важните фактори е нежността и тактичността от страна на лартньорката. Както подигравките, така и прекалената загриженост, могат само да утежнят проблема, ако не са били в основата му.

преждевременна еякулация

Това е най-често срещаното смущение на мъжката по­дова активност. То се проявява по три различни начина:

• оргазмът и еякулацията настъпват преди мъжът или партньорката му да желаят това;

• еякулацията става още преди пенисът да навлезе във вагината;

• мъжът не може да удържи еякулацията поне до ед­на минута след проникване във вагината.

Преждевременна еякулация се получава най-често ко­гато мъжът загубва своята „девственост" или когато е за пръв път с нова партньорка. Във всеки случай проблемът засяга предимно юношите и постепенно бива овладян до­към двайсет и няколко или трийсетина години.

За нормална продължителност на акта преди еякула­цията се смята поне една минута след проникване във вагината. Ако това времетраене ни се струва разочароващо, нека не забравяме, че нашите еволюционни предшестве­ници са били устроени колкото за пет-шест тласъка преди оргазма. В цялото животинско царство единствено човеш­ките същества използват секса за наслада. Мъжкото шим-панзе например получава еякулация най-много за 30 секунди, а женската се задоволява, като се съвкуплява с няколко мъжки екземпляра един след друг.

Обикновено преждевременната еякулация се дължи на притеснение, особено ако партньорката е нова и желани­ето и вълнението на мъжа са много силни. Друга причина е опасението, че може да не успее да задоволи партньор­ката си. Никой мъж не обича да чувства, че не е „достатъч­но добър".

Проблемът възниква и когато мъжът усеща, че парт­ньорката му всъщност "не си пада" много по секса, или

когато съществува неумение или нежелание да се прояви нежност и да й се откликне.

Случва се да възникне и обратният проблем — забаве­на еякулация, особено ако мъжът се опитва да отложи ор­газма, докато задоволи партньорката си.

Най-сигурният начин да се предотврати разочарова­нието от преждевременната еякулация е партньорката да бъде доведена до оргазъм още по време на предварител­ната игра и проникването да стане или миг преди, или вед­нага след това.

• Използвайте презерватив: той намалява чувствителността и обикновено осигурява по-голяма продъл­жителност на акта.

Намажете с крем за местна упойка около върха на пениса.

По време на тласъците стегнете седалищните мускули. Това притъпява сигналите от нервните окончания по пениса и насочва вниманието другаде.

Само за миг (!) си помислете за нещо друго — проб­леми в работата, планове за следващия ден — и ско­ро ще установите, че правите любов по-дълго от обикновено.

Непосредствено преди еякулацията тестисите се вдигат в скротума, за да се приближат до основата на пениса. Ако внимателно ги върнете обратно надолу, можете да забавите еякулацията. Внимавай­те обаче да не ги завъртите.

• Уговорете с партньорката си сигнал, равносилен на

„СТОП". Щом усетите, че оргазмът наближава, и двамата спрете и останете за малко в покой. Това ще продължи акта и може да се повтаря по няколко пъти.

Най-разпространеният начин за избягване на преж­девременната еякулация е методът на притискането. Партньорката нежно мастурбира мъжа и точно ко­гато той й даде сигнал, че е пред оргазъм, тя вни­мателно стисва пениса между палеца и двата си про­тивоположни пръста точно под главичката, където тя преминава в стъблото. След пет секунди пръсти­те й се отпускат и процедурата може да се повтаря многократно, още повече, че е крайно ефективна. Чрез взаимно изграждане на сексуални навици два­мата партньори могат да постигнат хармонично по­лово общуване. По време на акта мъжът може и сам да стисне пениса си, стига да е в състояние да кон-

тролира собствените си сигнали за наближаващ оргазъм и да има време да реагира.

• След преждевременна еякулация изчакайте един час и опитайте отново. Обикновено втората ерекция трае по-дълго и оргазмът може да бъде поотложен.

Ако никой от тези методи не помогне, потърсете съ­вет от лекар или психолог, които могат да препоръчат други упражнения за вас и партньорката ви. Понякога те изобщо забраняват половото общуване и така облекчават поне нап­режението у мъжа.

Това е неспособността на мъжа да еякулира, незави­симо от продължителния акт, силното стимулиране и го­лямото му желание. Това става много рядко и е свързано

главно с преумора, но някои мъже изобщо не могат да стиг­нат до еякулация по време на акт. Те обаче го постигал при мастурбация.

Причината понякога е в заболявания като увеличена простата или предишна операция на тази жлеза, лекарства срещу високо кръвно налягане или депресия.

Най-често забавената еякулация е плод на психологи­чески задръжки като в случаите, когато:

• спалнята на новобрачните е до тази на родителите;

• мъжът е установил, че съпругата му изневерява;

• е преживян ужасът, че презервативът може да се спука, а бременността е фатална;

• веднъж вече актът е бил прекъсван, от децата на­пример.

Тези фактори подсъзнателно потискат еякулаторния рефлекс. Затова погрижете се да осигурите най-благопри­ятната и уютна среда за спокоен и сигурен секс. Ако и това не помогне, отнесете се до специалист, който може да пре­поръча „домашни упражнения".

9

КОНТРАЦЕПЦИЯ

В наши дни контрацепцията (предпазването от забре­меняване) е в еднаква степен, грижа както на мъжа, така и на жената.

Понастоящем практикуваната контрацепция, която за­виси единствено от личния избор на мъжа, е:

• методът на прекъснатия полов акт

• презервативът

• вазектомията.

Все пак това положение, изглежда, се променя през пос­ледните години. Египетски лекари са усъвършенствали метод, при който производството на сперма спира под въздействието на по-интензивното отделяне на топлина, съчетано със създаване на електростатично поле около тестисите. Мъжка хормонална контрацептивна инжекция може би ще се появи на пазара до две години, а в момента се разработват мъжки контрацептивни хапчета.

Установен е и комплексът от гени, който поражда спер-матогенезата и се нарича азоспермичен фактор. Той се на­мира в мъжката У-хромозома и мутациите или отсъстви­ето му са причина за мъжкото безплодие. Блокирането на този ген теоретично би довело до създаването на нов ме­тод за мъжка контрацепция.

В доклада Дюрекс (1994 г.) е изследвано отношението на 12 600 души към секса и контрацепцията. На всеки че­тири двойки една залага предимно на презерватива, а една на всеки пет предпочита оралните контрацептивни хапчета. Според същия доклад във Великобритания разпростране­нието на основните методи за предпазване от забременя­ване е следното (в проценти):

Безконтрацепция 19%

Комбинирани хапчета 20%

Минихапчета 4%

Инжекция с прогестерон 1 %

Презерватив 24%

Преградна диафрагма 2%

Спирала 4%

Природни методи 1%

Мъжка стерилизация 12%

Женска стерилизация 8%

Хистеректомия 5% Източник: Докладът Дюрекс, 1994 г.

Проучванията показват, че всеки един на десет мъже разчита на партньорката да му подсигури презерватив.

Доколко са сигурни различните методи, ще видим по-нататък. Цифрите показват колко жени на всеки сто забре­меняват при използването на даден метод в продължение на една година, така че всъщност представляват процент­ни стойности.

Методът на изваждането, или прекъснатият полов акт, е един от най-старите мъжки методи на контрацепция. Той е получил лоша слава още в библейски времена, когато Онан „разлял спермата си" по земята, вместо да изпълни

дълга си да оплоди съпругата на мъртвия си брат. За това незачитане на свещеното писание Тора той бил поразен от Божия гняв.

Прекъснатият полов акт изисква мъжът да извади пе­ниса си от вагината на жената точно преди еякулацията. Изваждането изисква съзнателно усилие. тъй като инстин­ктивната мъжка реакция на прииждащия оргазъм е да нав­лезе колкото е възможно по-дълбоко в тялото на партньорката. Точното преценяване на момента също е от голямо значение. Ако изваждането се извърши твърде рано, оргазмът ще се провали. Ако пък е твърде късно, семето ще навлезе във вагината. Дори когато моментът е подходящ, често малки количества сперма се отлепят по-рано, заедно с овлажнявашите секреции от булбо-уретрал-ните жлези. Не бива да се разчита на този метод, ако е изрично установено, че не трябва да се допуска забременяване.

Опитът показва, че когато се прилага внимателно, ме­тодът на прекъснатия полов акт може да е изненадващо ефективен. Някои проучвания са установили, че няма раз­лика между процента на „фаловете" при метода на изваж­дането и преградните методи като мембраната. При все че има много по-сигурни методи на контрацепция, изваж­дането все пак е по-добре от нищо в „аварийни" ситуации.

Ефективността на прекъснатия полов акт се увеличава при допълнителна употреба на спермициди.

Без контрацепция Изваждане Календарно следене на овулацията Диафрагма Само спермициди Пяна

85 18

>20 2-15 21 9-25

Спирала 1-3

Прогестогенова спирала

Комбинирани хапчета 1-7

Инжекция прогестоген < 1

Прогестогенов имплант < 1

Женска стерилизация < 1

Мъжка стерилизация <1

Хапче на следващата сутрин 1 -4
презервативът

история

Предполага се, че (мъжкият )презерватив е изобретен от италианскиа анатом Фалопиус през 16-ти век. Той пред­писвал ленени шапчипи, импрегнирани със специален разтвор, за предпазване на необрязаните мъже от сифилис. Те се надявали на главата на пениса и кожичката се при­дърпвала отгоре. Страничният контрацептивен ефект бил забелязан по-късно, и то съвсем случайно.

До 18-и век презервативите все още са служели за пред­пазване от сифилис, макар че Казанова е използвал кондоми от овчи черва или рибешка кожа, за да спести на неж­ния пол всички опасения".

Ето едно предписание за направа на презерватив от средата на 19-и век:

„Вземете овче сляпо черво, измийте го първо с вода, обърнете го навън и навътре, продължавайте проми­ването вече със слаб соден разтвор, който сменяйте на всеки четири или пет часа 4-5 пъти последователно. След това с нокът отстранете мукусната мембрана, сулфирайте го, измийте го с чиста вода, после със сапун,

изплакнете, надуйте го и го изсушете. След това отре­жете необходимата дължина и прикрепете лентичка към отвора. Използвайте го за предпазване от инфек­ция или бременност."

Любопитно е, че четири старинни презерватива нас­коро са продадени на търг в „Кристи". Три от средата на деветнайсети век, изрисувани с еротични сцени, достигна­ли цена 2400 лири парчето, а една илюстрирана френска версия се продала за рекордната сума от 3300 лири.

Предполага се, че съвременните предпазители са из-мислени от някой си: д-р Кондом, придворен лекар на крал Чарлс II. По-вероятно е обаче наименованието кон-дом да идва от латинската дума за съд — соndus.

През 80-те години на 19-и век нивото на раждаемост­та във Великобритания и в цяла Европа чувствително намаляло. Една от предполагаемите причини за това било леснодостъпното предпазно средство за многократна употреба, което не пречело на сексуалното удоволствие, било дискретно и не причинявало болка, макар че изобщо не прилягало добре. „Авторитетът" на презерватива бил повдигнат и от присъствието на многоцветния лик на кра­лица Виктория върху опаковката.

Съвременните кондоми се правят от висококачествен предварително овлажнен латекс. Навсякъде по света са раз­пространени два стандартни размера според широчината (52 мм и 49 мм), но с различни дължини. Има и неовлажнени презервативи, както и кондоми, овлажнени с нонок-синол-9 спермицид или с неспермицидална течност (ск-70) за алергичните към спермициди. Голямо е разнообра­зието по отношение на изработката и оцветяването във всички багри на дъгата — до фосфоресциращи в тъмното. Може би най-новото изобретение в тази област е музикалният кондом. Изработен специално за тези, които обичат музикален съпровод, той съдържа пиезокристален звукообразуващ микрочип и може да възпроизведе всякаква ме­лодия или словесно послание. Получил е американски патент. Наскоро се е появил дори и презерватив, който из­дава звук, ако се пробие по време на полов акт.

Ако се използват внимателно, презервативите допус­кат само 2% "фалове". При положение че се пипа грубо с ръка или не се постави навреме, процентът на „фаловете" скача на 15. Приблизително един на всеки 12 кондома се скъсва по време на употреба, въпреки че е електронно тестуван за здравина. Скъсването става обикновено, когато се използва на сухо, т.е. без овлажнител на водна основа, Най-добре е да се използват презервативи със спермицидно желе на водна основа като допълнителна защита в слу­чай на пробив.

Препоръчва се латексовите кондоми да се използват само с овлажнители на водна основа (като КУ-желето). Мазилата на минерална основа ( като бебешко олио, желе от петролни продукти, някои спермицидни кремове )увреждат латеска и могат дори да го разтворят. Тестовете са показали, че минералните масла намаляват здравината на презерватива до 95% за 15 минути.

Може би ви се струва, че това не е кой знае каква фило­софия, но проучване, направено с участието на 300 мъже, които трябвало да поставят презерватив на изкуствен пенис, показало следното:

• 16 от участниците изобщо не били използвали кондоми, а само един от тях бил чел инструкциите за употреба. Общо взето, само 1,7 % някога са си правили труда да прочетат упътването;

• 13% от мъжете не били достатъчно внимателни при отварянето на станиоловата обвивка и така увели­чавали риска от скъсване на презерватива;

• 20% се опитали да надянат кондома от обратната страна;

• 3% нахлузвали презерватива на пръста си и след то­ва се опитвали до го сложат като чорап;

• почти 40% не притискали връхчето на кондома. Така във връхчето влиза въздух, който впоследствие мо­же да увлече семенна течност навън от презерватива;

• Само 50% от тестуваните мъже не срещнали зат­руднение при поставянето на презерватива.

• Избягвайте генитален контакт, преди членът да е покрит с презерватив, тъй като още в началото на половия акт се отделя известно количество сперма.

• Винаги проверявайте срока на годност върху опаковката.

• Отваряйте внимателно станиоловата обвивка, за да не се накърни целостта на презерватива. Щом се от­вори вакуумната опаковка, презервативът бързо за­почва да губи качествата си, затова никога не из­ползвайте продукт с неизправна опаковка. Не забравяйте, че ултравиолетовата светлина, топлината, влагата и озонът влияят зле на латекса.

• Не забравяйте да притиснете връхчето на презерватива, за да изкарате въздуха от него.

• Докато притискате с едната ръка връхчето, изтегляйте с другата презерватива по еректиралия член. Не започвайте процедурата преди пълна ерекция и не изтегляйте презерватива, преди да сте го поста­вили на мястото му.

• Проверете дали презервативът е покрил целия пе­нис до основата му, защото в противен случай мо­же да се смъкне и изхлузи по време на акта.

• При нужда от допълнителен овлажнител използвай­те само посочените по-горе кремове.

Веднага след еякулацията оттеглете пениса, плътно придържайки горната част на презерватива към ос­новата му.

Не задържайте члена във вагината до пълна загуба на ерекция, тъй като това би увеличило риска от излив на спермата.

• При свалянето на презерватива внимавайте да не се излее и най-малко количество сперма, след което го загънете в тоалетна хартия и го изхвърлете

на подходящо място по всички правила на хигиената.

• Никога не използвайте презерватива повече от един път.

• Винаги носете със себе си повече от един презерватив.

• Използвайте презерватива не само за предпазване от нежелана бременност, но и от полово преноси­ми болести.

вазектомия

Около 15% от сексуално активните мъже по света при­бягват до предпазния метод вазектомия. Той се осъщест­вява чрез оперативна намеса под местна или пълна упойка, болкопотискаща хипноза или акупунктура.

Традиционната манипулация се състои в разрез по сре­дата или от двете стражи на скротума. Двата семепровода идващи от тестисите, се прихващат и малка част от тях се изтегля през прореза, отрязва се минимална дъджина от-рязаната част здраво се пристяга. Цялата процедура отне­ма десетина-двайсет минути.

В Китай същото се прави и без намесата на скалпел. Методът е усъвършенстван така, че семепроводът се прихваща през кожата на скротума и в него се инжектира елас-томерна течност, която се втвърдява за 1.0-2.0 минути. Получава се нещо като тапа с размерите на оризово зрънце, която затваря централната тръба на семепровода. При же­лание процедурата е обратима, като се направи малък раз­рез на скротума под местна упойка и „тапата" се избута навън.

Непосредствено след вазектомията мъжът трябва да остане в покой 24 часа и да избягва физическо натоварва­не през следващите няколко дни. Срещу евентуален дискомфорт се препоръчва парацетамол, но не и аспирин, кой­то може да засили кръвотечението. Повечето мъже могат да се върнат на работа след 24 часа и да възобновят актив­ния си полов живот, щом се почувстват готови за това, като временно се препоръчва използването на презерватив. През първите две денонощия е уместно да се носят по-тесни слипове, за да поддържат скротума и елиминират усещането за тежест.

Усложнения след вазектомията настъпват рядко, но мо­же да се появи кръвотечение, подуване и химотомия. Скротумът може да посинее или почернее, да се втвърди

или стане болезнен, особено ако не са спазени изисквани­ята за покой. Възможно е да се наложи допълнителна опе­ративна намеса. В случай на инфекция се включват антибиотици.

Контрацептивният ефект на вазектомията не настъп­ва веднага. Семепроводът е своеобразен склад на семенна течност, който се изпразва едва след три месеца или меж­ду 15 и 30 еякулации. След това периодично се взимат проби от семенната течност, докато не се установи, че в три по­редни еякулации няма сперматозоиди. Междувременно се прилагат други методи за избягване на нежелана бре­менност. Дори и след като лекарят се увери в надеждност­та на вазектомията, разумно е да се прави анализ на се­менната течност веднъж годишно.

Когато вазектомията не излезе успешна, срязаните кра­ища на семепровода се съединяват от само себе си 10-14 седмици след операцията, при все че са известни случаи и цели дванайсет години след нея. Едно на две хиляди е ве­роятността прекъснатият семепровод да се самовъзстанови.

Няма медицински доказателства, че вазектомията уве­личава опасността от сексуални проблеми, нито че проме­ня нивото на тестостерона или пък намалява либидото.

В 60% от случаите се развиват антитела, причинява­щи сгъстяване на спермата. Три проучвания са установи­ли връзка между вазектомията и развитие на рак на тести­сите в по-късна възраст. Това не се потвърждава от други проучвания, поради което рискът не се смята за реален. Необходими са много повече изследвания, за да се преце­ни наличието на заплаха за здравето при мъжете с вазектомия.

РЕОПЕРАЦИЯ ЗА ВЪЗСТАНОВЯВЯНЕ НА НОРМАЛНАТА ПРОВОДИМОСТ НА СЕМЕПРОВОДИТЕ

Прибегне ли се до вазектомия, трябва да се смята, че е завинаги. В действителност обаче годишно около 2% от оперираните се подлагат на реоперация за възстановяване на нормалната проводимост на семепроводите поради неп-редвидени промени в житейските обстоятелства. Благополучният изход от реоперацията зависи от умелата ръка на хирурга и от времето, изтекло след вазектомията. Обратната процедура трае много по-дълго — между 90 и 120 минути и се извършва под местна или пълна упойка. В 40 до 90% от случаите потокът на сперма през семепровода се възстановява, а 30 до 50% са шансовете на мъжа да има дете. Успехът на начинанието е-значително по-малък, ако от вазектомията са минали повече от 10 години.

След реоперация, общо взето, намалява концентраци­ята на сперматозоиди, при все че през първата година то­зи показател, както и тяхната активност и подвижност мо­гат значително да се подобрят. Ако не е възможно да се осъществи оплождане, не представлява проблем да се при­бегне до метода „ин витро".

АВАРИЙНИ МЕРКИ ЗА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ НА БРЕМЕННОСТ

Повечето мъже трябва да си дават сметка, че жените имат аварийни начини за предотвратяване на бременност. Един от тях е хапчето „на другата сутрин". Използва се, ако се спука презервативът или прекъсването на половия акт се окаже ненавременно. Взимат се две таблетки .до 72 ч.аса след инцидента, а след още 12 часа — още две. Методът крие само 4 % риск. В някои случаи помага и контрацептивната спирала, поставена до 5 дни след потенциално опасния акт.

Независимо от широката кампания за предпазване от СПИН и за безопасен секс, венерическите болести продъл­жават да са често срещани. Макар да е известно на всички, че половото общуване без презерватив, особено в чужбина, е съпроводено с повишен риск от заразяване с венеричес­ка болест, СПИН или хепатит В, повечето хора безразсъд­но си казват: „На мен няма да ми се случи". Това е още едно доказателство както за небрежността към собствено­то здраве, така и за безотговорността към партньорите.

безопасен секс

Най-сигурната защита срещу СПИН, хепатит В и дру­гите венерически заболявания е безопасният секс. Дори и той обаче не може да отстрани напълно риска от СПИН и хепатит В.

• Винаги използвайте надежден презерватив. Изключение може да се направи при моногамна връзка, когато е доказано, че партньорката не е серопозитивна.

• Сведете до минимум броя на сексуалните си връз­ки особено при пътувания в чужбина.

Избягвайте сексуална практика, при която може да възникне кръвотечение (анален секс).

Използвайте само овлажнители на водна основа, тъй като всички други могат да намалят здравината на презерватива с 95% само за 15 минути.

Бъдете предпазливи с оралния секс.

Не споделяйте с никого игли за инжекции, самобръсначки, четки или приспособления от типа на вибра­торите.

Наложи ли се да пътувате в райони, застрашени от болести, предавани по кръвен път, носете си лична аптечка, съдържаща спринцовки, игли, дори прено­сими системи за кръвопреливане и заместители на кръвни продукти.

Преди далечно пътуване прегледайте зъбите си, за да не се наложи да ги лекуват в чужбина.

Дори когато и двамата партньори са серопозитивни, препоръчва се да използват презерватив, защото повторното заразяване или инфектирането с херпес или хепатит В може да ускори развитието на болестта.

ХЛАМИДИЯ И НЕСПЕЦИФИЧ ЕН УРЕТРИТ