Вярата и доверието в бога

На твърдението на протестантите, че се придържат строго към Библията и изпълняват единствето и само каквото пише в нея, католиците с насмешка отправят предизвикателния въпрос към тях.

“Ще ми кажете, че съботата е била еврейският почивен ден и че християнският почивен ден е бил сменен с неделята. Сменен! Но от кого? Кой има власт да променя изричната заповед на Всемогъщия Бог? Когато Бог проговори и каза: Освещавай съботния ден, кой би се осмелил да каже :Не, можеш да си вършиш светската работа на седмия ден; но вместо това ще освещаваш първия? Това е много важен въпрос, на който не знам как можеш да отговориш. Ти си протестант и изповядваш, че вървиш само според Библията; и все пак по един толкова важен въпрос като освещаването на един от седемте дни, ти вървиш против ясната буква на Библията и поставяш друг ден на мястото на деня, заповядан от Библията. Заповедта за освещаване на седмия ден е една от Десетте Заповеди; ти вярваш, че останалите девет все още са задължителни; кой ти е дал правото да потъпкваш четвъртата? Ако следваш последователно принципите си, ти трябва да представиш някаква част от Новия Завет, в която тази четвърта заповед е изрично променена.”

/ Библиотека на християнската доктрина: “Защо не освещаваш седмия ден?” стр.3,4/

Какъв уместен въпрос! Почивния ден бил сменен...“Но от кого?”-питат католиците. “В Библията няма и помен от такава промяна. Тогава от кого?” Как ще отговориш на този въпрос, скъпи читателю? Има само един правилен отговор и католиците с удоволствие очакват да го получат. Да признаеш, че те са направили това.

През 1954 год. е направено допитване от един американец до самия папа по въпроса за промяната на съботата. Ето и самия текст на писмото:

СПИСАНИЕ КАТОЛИЧЕСКА ПРОСВЕТА

С най-добри пожелания:Питър Треймър, редактор.

Какви смайващи, невероятни признания! Римската църква в действителност твърди и претендира, че точно тя е преместила святостта на съботата върху неделята и че когато даден човек пази неделята, той признава с това властта на тази църква! Оказва се, че всъщност въпросът в конфликта Събота или Неделя, е въпрос на върховенство на властта-Божията или човешката.Така с избирането на един от двата дни за свята почивка и покланение, човек ясно декларира на коя власт всъщност се подчинява и желае да служи. Божията вест към всеки човек е ясна и конкретна:

“Освещавайте още ,и СЪБОТИТЕ МИ и нека бъдат ЗНАК МЕЖДУ МЕНЕ И ВАС, за да познаете, че Аз Господ съм ваш Бог.” (Езекил 20:20)

И тъй като Бог не се променя “Понеже Аз Господ не се изменявам...(Малахия 3:6), този особен знак или белег за принадлежност към Него ще остане докрай.

Малкия рог е също конкретен :”НЕДЕЛИТЕ ДА ПАЗИШ, като служиш на Бога благочестиво” /третата заповед в католическия катехизис/ Този особен белег за принадлежност, папството също ще защитава докрай. Така че СЪБОТА или НЕДЕЛЯ не е въпрос на религиозен каприз а е въпрос на принадлежност. Избираме сами...

И така, скъпи читатели, точно така, както ни предсказваше пророчеството от Даниил 7гл.,малкият рог /папството/ замисли да промени времето за поклонение, изявено ясно в Божия закон. Свидетелството на историята и личните декларации на католическата църква доказват по неоспорим начин прецизността на Библейското пророчество. Но това е само първият аспект. Изразът “Ще замисли да промени времена...” има и втори аспект.

В Даниил 2:21, срещаме съвсем същия израз, но приложен от пророка единствено за Бога.

“Той изменява времената и годините; Сваля царе и поставя царе...”

Време, години, власт...над тях има контрол единствено само Бог. Но арогантността на малкия рог надмина всякакви граници и се прояви във волята му да заеме Божието място в историята. Действайки така ,малкият рог прави от себе си друг бог на земята. Не само че царствата се сменят под неговия контрол, но църквата вече става мястото за спасение на всички хора. Надеждата за Божието царство, която Библията поставя в небето и в бъдещето, слиза на земята и се преживява в настоящето в лоното на църквата.

Така папството изпълни и деветия белег на пророчеството. Сега да преминем към последния –десетия.

10/ Ще проявява своята дейност за точно определено време-“Време и времена и половина време”.

”Той ще говори думи против Всевишния,ще изтощава светиите на Всевишния, и ще замисли да промени времена и закони и те ще бъдат предадени в ръката му до време и времена и половина време.” (Даниил 7:25)

Данииловото прорчество ни казва, че на малкия рог ще бъдат дадени особени права за точно определен период-време, времена и половина време. Какво означава този странен израз ? В пророчеството от Даниил 7гл. срещнахме много символи, които последователно обяснихме.Четирите звяра са символ на четирима царе или царства. Роговете върху главата на четвъртия звяр означават същото, а водите, от които излязоха тези странни зверове, представят символично множество хора, гъсто населени места. Обяснихме и значението на странния малък рог, който се появи между десетте, избута три от тях и който имаше човешки очи и уста, говорещи надменно и богохулно. Виждаме, че цялото пророчество е изградено от символи. Следователно и времето на господството на малкия рог, представено ни със странния израз “време и времена и половина време”, също е символично. Сега ние трябва да разгадаем, да дешифрираме тези свещени числа.

Арамейската дума,която пр.Даниил използва тук е “иддан”, която в буквален превод означава време или година. Същата дума срещнахме и по-рано в Даниил 4:16. Предсказвайки тежката участ на цар Навуходоносор, небесният вестител определи и точното време на неговото заболяване-седем времена /иддан/ или години. Следователно изразът “време и времена и половина време”, можем да прочетем и така-година и години и половин година. За да стане още по-ясно, трябва да знаем, че думата “времена”трябва да се разбира като “двоично множествено число”или най-малкото, за което може да се употреби множествено число, т.е две години. И сега вече можем да оформим и крайния израз в пророчеството, който ще прочетем така “година и две години и половин година” или три години и половина. Това ще е точно времето на господство на малкия рог според Библейското пророчество. След като работим със символи, следователно това време е символично и затова се налага да търсим секретния ключ, с който да отключим тежката желязна врата на загадъчното пророчество. Разбира се, както и досега, така и за напред, ще продължим по същия начин да търсим този ключ в Библията. Къде в Библията Бог е обяснил как да тълкуваме символичното време? Намираме отговора на две места в Свещеното писание:

“И децата ви ще се скитат по пустинята четиридесет години, и ще теглят поради вашите блудствувания, докато се изпоядат труповете ви в пустинята. Според числото на дните, през които съгледахте земята, четиредесет дена, ВСЕКИ ДЕН ЗА ЕДНА ГОДИНА, четиредесет години ще теглите поради беззаконията си, и ще познаете какво значи Аз да съм неблагоразположен .” (Числа 14:33,34)

“И като навършиш тия, тогава легни на дясната си страна и носи беззаконието на Юдовия дом четиредесет дни; ПО ЕДИН ДЕН ТИ ОПРЕДЕЛИХ ЗА ВСЯКА ГОДИНА” (Езекил 4:6)

От тези два текста става ясно,че когато времето е пророческо /символично/, мярката ,по която трябва да отчитаме времето, е ДЕН=ГОДИНА. Открили вече секретния ключ, сега да се върнем на пророчеството, което разглеждаме.За да можем да работим с този ключ, в нашия случай се налага да обърнем трите години и половина в месеци и после в дни. Три години и половина правят четиридесет и два месеца. При обръщането им в дни обаче трябва да се съобразим с еврейската лунна година, която има триста и шейсет дни и в която всички месеци са по тридесет дни -42 х 30 = 1260. Следователно това е времето, през което ще господства малкият рог-1260 дни. И тъй като работим с пророческо време, прилагайки вече разкрития код-ден=година, получаваме 1260 години. Впечатляващо откритие! Но дали не сме сбъркали в изчисленията? Поредното смайващо откритие за нас е, че Библията говори още на три места за този период. “И дадоха се на жената двете крила на голям орел, за да отлети на мястото си в пустинята, там гдето я хранят ЗА ВРЕМЕ И ВРЕМЕНА И ПОЛОВИНА ВРЕМЕ, скрита от лицето на змея” ( Откровение 12:14)

В Откровение 12 гл. намираме едно великолепно пророческо описание на истинската църква. Това, което ни интересува в случая от цялото пророчество, е именно този странен израз”време и времена и половин време”, който ни е вече много добре познат от книгата Данаил. Докато в Данаил 7 гл. той е употребен за продължителността на господството на малкия рог/папството/, в Откровение 12 гл.същият този период е използван, за да представи времето, през което истинската църква на Христос ще бъде преследваната и гонена. Тя няма да е популярна и облечена с власт, богатство и сила.Такава ще бъде блудницата, фалшивата църква, описана с великолепен картинен език в Откровение 17 гл. Истинската църква на Христос в продължение на “време и времена и половина време” ще бъде в пустинята, т.е отделена от обществото. Ще бъде скрита в пещери и подземия, ще бъде почти невидима, но жива, закриляна и пазена от Самия Бог.

Но колко е това “време и времена и половина време”? Сам Бог ни дава отговора. “И жената побягна в пустинята, гдето имаше място, приготвено от Бога, за да я хранят там ХИЛЯДА ДВЕСТА И ШЕСТДЕСЕТ ДНИ” (Откровение 12:6)

Не е ли смайващо това откритие!? Време и времена и половина време означават 1260 дни. Точно толкова,колкото и ние определихме при разтълкуване на този израз в Данииловото пророчество. И тъй като и в този текст работим със символи, това означава 1260 години. Нека да погледнем и третия текст. “И даде му се да говори и с устата си горделиво и богохулно; даде му се още власт да действува ЧЕТИРЕДЕСЕТ И ДВА МЕСЕЦА” (Откровение 13:5)

Представяйки същата картина на папството, сега друг пророк- Йоан, определя периода на папската власт точно толкова, колкото и пр.Даниил. Ако сглобим тези парчета от пъзела, представен ни в кн.Откровение, ще получим следната картина. През един период от 1260 години папството ще преследва и гони истинската църква на Христос, която ще се крие през това време в пустинята. А това е досущ същата картина и от кн.Даниил. Иначе не може и да бъде! Нали един Бог ръководи и двамата си пророци. Но ние сме насърчени, че правилно сме тълкували пророческото време на папското господство в Даниил 7 гл., което е предмет на нашето изследване.

Сега да погледнем в историята.

В 533 год. имп.Юстиниян издава декрет, с който издига Римската църква над останалите. За това говорихме вече подробно. Но въпреки че тази църква е издигната от държавната власт като водеща църква, тя не може да се ползва на практика от това предимство, защото има два силни народа, които не желаят да й се подчинят.Това са вандалите и остготите. Църквата повежда война срещу тях. В 534 год. са премахнати вандалите, а в 538 са ликвидирани и остготите. Сега вече никой не пречи на папството да упражнява своята власт. Така че 538 год. става началната година на папската хегемония. И сега към тази година така, както ни задължава пророчеството, трябва да прибавим още 1260. До коя година ще ни отведе това пресмятане? / 538+ 1260 = 1798 /

Ето я годината, която според Божественото предсказание трябва да сложи край на папското господство. И сега със затаен дъх и с туптящо от вълнение сърце поглеждаме в страниците на историята. Станало ли е нещо през тази година? Историята ще потвърди ли пророчеството?

В 1789 год. избухва Френската революция. В 1793 год.Френската република издава декрет, премахващ влиянието на папството и религията изобщо.В края на 1797 год.Директорията /висшият държавен орган на Франция/ отправя искане до папа ПИЙ VI да отмени всички були и декрети, издадени от него от началото на революцията. Папата отказва да стори това. В отговор на този отказ, Директорията предлага на Наполеон Бонапард да унищожи папството и да не допуска за в бъдеще избиране на нов папа. Следващите действия на френската армия са бързи и остри като кинжал.Под командването на генерал Бертие една френска армия влиза в Рим и веднага се отправя към Сикстинската капела, където папата празнува годишнината от избирането си. Без почти никаква съпротива те нахлуват вътре и арестуват папата. Ето и кулминацията! Това става на 15 февруари 1798 год!!! После папата е откаран във Флоренция, после в Парма, в Торино и накрая в крепостта Валенсия. На 28 юли същата година умира. С този акт се слага край на папската хегемония, продължила 1260 години! В прокламацията, издадена от ген.Бертие, се казва:”Всяка власт, която произхожда от бившето папско управление е отстранена и вече не може да изпълнява никакви функции.”

По този начин с математическа точност се изпълни и десетият белег от портрета на папството. Наистина удивително!

И така, малкият рог е Римокатолическата църква. Десетте отличителни белега на малкия рог, така точно съвпаднаха с историческия портрет на папството, че едва ли ще се намери искрен изследовател на Библията, който да не приеме тази макар и шокираща истина. Разбира се, винаги е имало, а ще има и докрай християни- католици или дори протестанти, които никога няма да приемат тази констатация и ще отправят презрителни усмивки и “свещен” гняв към всеки, който се придържа и защитава тази безспорна истина. Във времето, когато Католическата църква е начело на много движения за взаимопомощ и свобода, когато ратува непрекъснато за обединението на християнския свят, когато от нейните редици излизат такива хора като Майка Тереза, разкритията на пророчеството изглеждат някакси неуместни и неподходящи. Инквизицията, кръстоносните походи, интердиктите и кладите са потънали в праха на забравата. Да, днес църквата има съвсем друго лице и е трудно да повярваш, че една институция, създадена да свидетелства за Бога е идентифицирана от пророчеството като Негов завоевател, а още и като Негов враг.Това наистина е шокиращо! Но новото лице на настоящето в никакъв случай не изтрива грозното лице на миналото. То е исторически факт, което доказва стопроцентното изпълнение на пророчеството. Вярно е, че днес вече църквата не преследва, но е също вярно, че тази църква все още освещава неделята, покланя се на мъртвите и се ръководи повече от традицията, отколкото от великите истини на Библията.Така че смущаващият характер на разкритията на пророчеството в никакъв случай не трябва да ни попречат да приемем неговата истинност.Дори самият пророк Даниил е потресен, разбирайки, че злото ще се прикрие зад лицето на една религиозна сила, която под предтекст, че брани истинската вяра, ще преследва и унищожава искрените последователи на Бога.В края на видението той признава: ” Колкото за мене Даниила, духът ми се наскърби дълбоко в тялото ми, и виденията на главата ми ме смутиха.” (Даниил 7:15)

Интересно за нас е да знаем, че към общоприетото тълкувание в протестанския свят, дори и католически автори като архиепископът на Залцбург Еберхард II (1200-1246 г.) и португалският йезуит Блазий Виегас (1554-1559г.), са отстоявали тази позиция и под прикритието на псевдоними са обвинявали своята църква.

Накрая бих желал да завърша с едно знаменателно изказване на известния учен Жак Дукан:

”Трябва да се пазим обаче, подети от вълната на реториката или обхванати от горещината на убежденията си, да не изпаднем в хапливи обвинения и да поставяме всички в една и съща торба с етикета “малкия рог”. Тук е визирана църквата като историческа и политическа институция, а не вярващият като отделен индивид. Главната цел на пророческата вест не е да подбуди към ревностно обвинение, а да доведе разума до ново разбиране за всевишния Бог и за смисъла на историята.Човек зле е разбрал какво значи истинско обръщане към Бога, ако го свежда до “свята”ругатня и по всеки повод вдига пръст към небето, за да извика огън да падне от него. Откриването на нов път не означава непременно абсолютното презиране и пълното забравяне на стария. Въпреки политическите интриги и нейните компромиси, църквата е предавала през вековете свидетелство, без което дори нашата последна позиция не би била възможна. Истинското обръщане към Бога не означава отхвърляне и разрушение, но довършване и разцвет на онова, което е било скрито, забравено или съществувало само в зародиш. Християнинът, който приема дешифрирането на пророчеството, не трябва в никакъв случай да става “антикатолик”.

Това убеждение се затвърждава у нас още повече, когато сами започнем да изследваме тези удивителни пророчества, особено записаните в двете големи пророчески книги Даниил и Откровение. Предмет на нашето изследване е книгата Даниил. Вече доста време се занимаваме с нея и читателят е научил десетки смайващи истини. Стигнахме до седмата глава и след като обяснихме вече основните моменти от нея, не ни остава нищо друго освен с Божия помощ да продължим напред. “Гледах догдето се положиха престоли, и Старият по дни седна, чието облекло беше бяло като сняг, и космите на главата Му като чиста вълна, престолът Му-огнени пламъци,и колелата Му пламенен огън. Огнена река излизаше и течеше пред Него; милион служители Му слугуваха, и мириади по мириади стояха пред Него; съдилището се откри, и книгите се отвориха.” (Даниил 7:9,10)

В предишните стихове от Даниил 7 гл. е описано видението на Даниил за четирите звяра и за онзи странен малък рог, появил се между десетте рога на главата на четвъртия звяр.Той имаше човешки очи и уста, които говореха надменно и богохулно и избута три от тях. Даниил видя как този рог воюва със светиите на Всевишния, изтощава ги и ги погубва. Какво означава всичко това обяснихме с най-големи подробности. И докато разглежда всички тези страхотии, които ще се развиват на земята и сърцето му се е свива от ужас и мъка, Бог в милостта Си, прекъсва картината на това видение и отправя погледа на пророка към небето.Показва му един друг свят, една друга реалност, невидима за обикновените човешки очи. На Даниил е дадено да види тържественото откриване на Божия съд в небето. Безброй престоли са заобиколили един великолепен блестящ бял престол, на който сяда председателят на съда. Коя е тази личност, която ще председателства в небесния съд и която Даниил наименува със странния израз “Старият по дни”? Това не може да бъде никой друг освен Бог Отец. Тази истина е подчертана на много места в Библията, но особено ясно говори за нея древният пророк Асаф:“И небесата ще известят правдата Му, защото сам Бог е съдия.” (Псалм 50:6)

Тук е мястото да подчертаем дълбокия символизъм на картината, която ни представя пр.Даниил.Това от своя страна би ни предпазило от неправилни умозаключения относно същността на Бога. Библията е категорична, че никой земен човек / с изключение на Адам и Ева преди да съгрешат/ никога не е виждал нито пък може да види Твореца:“Който сам притежава безсмъртие; обитавайки в непристъпна светлина; Когото никой човек не е видял, нито пък може да види.” (1Тимотей 6:16)

Не че Бог не желае този личен контакт, но след греха това стана невъзможно. Причината е само една:”Рече още: Не можеш видя лицето ми; защото човек не може да ме види и да остане жив.”

(Изход 33:20)

Изводът се налага от само себе си. След като никой не е видял и не може да види Създателя, той не може и да го опише. Всеки опит на човек да изобрази Бога ще е сто процента погрешен, фалшив, неточен и дълбоко подвеждащ. Затова в Библията срещаме достатъчно много и достатъчно сериозни предупреждения срещу всеки, който дръзне да направи това. Още в древността Моисей строго предупреди своя народ срещу подобни опити:“Прочее, внимавайте добре на себе си (защото в деня, когато Господ ви говори на Хорив изсред огъня вие не видяхте никакъв образ), да не би да се развратите и си направите идол, подобие на някой образ, подобие на някой мъж или на жена, подобие на някое животно, което е на земята, подобие на някоя крилата птица, която лети на небето, подобие на нещо, което пълзи по земята, подобие на някоя риба, която е във водите под земята; и да не би, като повдигнеш очи към небето, и видиш слънцето и луната, звездите и цялото небесно множество ,да се мамиш, та да им се кланяш и да служиш на тях...”

(Второзаконие 4:15-19)

Нещо повече. Проклятие лежи върху всеки, който се опита да рисува или да извайва, или по някакъв друг начин да представя физическата същност на Бога:“Проклет да е оня, който направи изваян или излеян кумир, мерзост на Господа, дело на художнически ръце, и го постави на скрито място. И всичките люде в отговор да кажат: Амин!” ( Второзаконие 27:15)

Това са вече солидни аргументи, които убедително говорят за символизма в описанието на Бога от пр.Даниил. Като го нарича “Старият по дни”, Даниил изразява идеята за вечността на царя съдия. За да подчертае отново тази истина, пророкът го описва с бели коси. Голямата възраст на Стария по дни е начин да се подчертае както Неговата мъдрост, така и познаване в детайли на всички обстоятелства при извършване на нечестието.Този Съдия е живял много, много дълго и няма нищо, на което Той да не е бил свидетел, нещо което да не знае. Разбирайки тази истина, Давид смаян признава:“Господи опитал си ме и познал си ме. Ти познаваш сядането ми и ставането ми; разбираш помислите ми от далеч, издирваш ходенето ми и лягането ми, и знаеш всичките ми пътища. Защото докато думата не е още на езика ми, ето Господи ,Ти я знаеш цяла.”