Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети!
Примамката на бързото богатство
жүктеу/скачать 2.17 Mb.
|
- Бұл бет үшін навигация:
- Какво казва Словото
- Губещ бизнес
- Противниците на тази практика
- Какво казва Библията по този въпрос
- Банановият проект
Примамката на бързото богатство Нашето общество предлага Всякакви ВидоВе ВъзмоЖности за „бързо забогатяване", т. е. начини да спечелиш много пари за кратко Време, като участВаш В някакВа игра, томбола и пр. За тази цел има конни надбягВания и кучешки надбягВа- ния. Има големи рулетки за залагания В казината и машини за хазарт, 6 които само с една монета моЖеш да спечелиш хиляди. Има тото, има и лото. Има стотици видоВе лота- рии, често пъти спонсорирани и от църкВи. МоЖеш да зала- гаш по Време на футболни мачоВе, мачоВе по бейзбол, бокс и 189
gp. Можеш ga участваш В десетките ВидоВе игри, предлага- ни по Вестниците и телевизията. Или, ако си лкзбител на не- що по-изтънчено, можеш да участваш В борсата. ТоВа не оз- начава, разбира се, че всички борсови сделки са хазарт. Бор- совите сделки могат да бъдат и много консервативни инвес- тиции - зависи от мотивите на купуВача и от вида на сто- ката. Хазартът ни примамва с това, че евентуалните печалби неимоверно надхвърлят заложеното. През 1975 г. един брази- лец на име Мирон де Суза заложи петдесет и осем цента в една футболна лотария и спечели 2 451 549 долара. Това бе- ше най-голямата печалба до този момент. На следващата година един двадесет и шест годишен мъж от Нк> Джърси спечели най-голямата сума от държавната лотария, която му позволи да получава по 1 776 долара сед- мично до края на живота си. Ако той живее до 76-годишна възраст, ще получи 4.6 милиона. Оттогава печалбите от лотариите нараснаха неимовер- но. А колкото повече нарастват печалбите, толкова повече хора се мамят да участват в тях. Какво казва Словото Какво казва Библията по този въпрос? Дали хазартът във всичките му видове е позволена дейност за хората, които носят името „християнин"? Макар и Библията да не казва изрично: „Не участвай в ха- зартни игри", десетата заповед ясно заявява: „Не пожела- вай" (Изх. 20:17). Хазартът е един вид пожелание. Той изра- зява едно прекалено голямо желание за богатство и неудов- летвореност от това, което ми е дал Божият промисъл. Означава желание да обогатя себе си за сметка на другите, ако е възможно. И освен това означава, че аз разчитам пове- че на шанса и на съдбата, отколкото на своя небесен Баща. Затова можем да кажем, че всички библейски предупрежде- ния срещу скъперничеството се отнасят и до хазарта. В Лу- ка 12:15 например можем да прочетем: „Внимавайте и се па- зете от всякаква алчност; защото животът на човека не се 190
състои В изобилието на имота му." Животът на ВярВащия трябВа да бъде очистен от лкзбоВта към парите. Той тряб- Ва да бъде доВолен от тоВа, което има (ЕВр. 13:5). Сребро- лЬбието е идолопоклонстВо (Кол. 3:5) и, както Вече споме- нахме, то сВаля Бога от полагаемото Му се място като Цар на душата и Вместо Него слага на тоВа място Желание- то да имаме поВече. Сребролкзбието е В един klon c такиВа грехове като разВрата, пиянството и мошеничестВото, за- ради които чоВек моЖе да бъде отлъчен от местната църк- Ва (1. Кор. 5:11). Всъщност негоВото естестВо е толкоВа зло, че заради него чоВек моЖе да бъде изклкзчен заВинаги от БоЖието царстВо (1. Кор. 6:10). Библията казВа още: „Богатството, придобито чрез изма- ма, ще намалее, а който събира с ръката си, ще го умноЖи" (Пр. 13:11). Докато В почтения труд има творчество и про- дуктивност, В хазарта такоВа нещо няма. „Вземането" В ха- зарта е един вид „самоограбване". Библията казва: „Който има лошо око, бърза да се обога- ти, а не знае, че немотия ще го постигне" (Пр. 28:22). Моти- вът при хазарта е алчността. И тъй като алчността е не- чиста и греховна, тя предизвиква БоЖието проклятие. В то- зи случай БоЖието проклятие е бедност. Библията казва също: „Каквато е яребицата, която съби- ра пиленца, които не е измътила, такъв е оня, който придо- бива много богатство с неправда: в половината на дните му те ще го оставят и в сетнините си той ще бъде безумен" (Ер. 17:11). Парите, спечелени чрез хазарт, не осигуряват трайно удовлетворение; no-скоро има вероятност да причи- нят ураган от беди. След като напомня на Тимотей, че вярващите трябва да бъдат доволни, като имат храна и облекло, Павел го предуп- реЖдава, че онези, които „ламтят за обогатяване, падат в изкушение и в примка, и в много глупави и вредни страсти, които потапят човеците в разорение и гибел" (1. Тим. 6:9). Хазартът винаги ще събуЖда лоши асоциации у вярващи- те, когато си спомнят как римските войници хвърлиха Жре- бий за горната дреха на Спасителя при НегоВото разпъВане (Йоан 19:23, 24). 191
Губещ бизнес Когато хората ударят голямата печалба, „късметът" им стаВа изВестен на Всички, но ако загубят, почти никой не разбира за тоВа. ЕдВа ли някой е чул за италианския бизнес- мен, който загубил 1 920 000 долара на рулетка В Монте Карло през 1974 година. Или за арабския принц, който загу- бил поВече от 1 000 000 долара при едно-единстбено залагане В Лае Вегас през същата година. Ние много рядко чуВаме не- що за билионите долари, които обикноВените граждани гу- бят Всяка година, докато залагат спечелените си с теЖък труд заплати. Математически шансоВете им да спечелят са трогателно ниски. Най-големият игрален аВтомат В сВе- та моЖе да осигури печалба от 1 милион долара срещу 10 до- лара ВлоЖение, но шансоВете тоВа да стане са едно към 25 000 000 000. ЧоВек много лесно моЖе да се пристрасти към хазарта. Често пъти играещият остаба пред аВтомата часоВе наред, губейки Все по-големи и по-големи суми. ДърЖи се така, като че ли е изпаднал В транс. МоЖе би си мисли, че колкото поВе- че стои пред него, толкова по-голяма ще бъде Вероятност- та да спечели или поне да си ВъзВърне загубите. От Време на Време се случВа дори да спечели някакВа малка сума - толко- Ва, колкото да продълЖи да играе, за да загуби още поВече. Нито един ВярВащ не трябВа да стаВа роб на хазарта. ПаВел предупреЖдаВа коринтяните да се ВъздърЖат от Всичко, ко- ето моЖе да ги пороби, дори и от неща, които са законни са- ми по себе си, а тоВа едВа ли моЖе да се каЖе за хазарта (1. Кор. 6:12а). Никой не е В състояние да изчисли лишенията и скръбта, които пристрастените играчи причиняВат на себе си и на сВоите семейстВа. Домовете им започват да се рушат, хра- ната им никога не достига, дълговете им непрекъснато се увеличават, докато приходите им непрекъснато намаляват и изчезВат ВследстВие на безкрайните и неуспешни опити да забогатеят за една нощ. Нека не забравяме и престъпленията, които играещите извършват с цел да се снабдят с още пари, за да покрият за- губите. КраЖби, злоупотреби, изнудвания - един цял арсенал 192
от злшш, go koumo играещите прибягВат В опитите си да достигнат финансоВо благополучие. ПрибаВете към Всичко тоВа и незаконните организации, които са сВързани с хазарта. За никого не е тайна например участието на Синдиката на мафията В организирания ха- зарт. МоЖе ли християнинът да опраВдае сВоето участие В едно мероприятие, което така силно мирише на ада? Понякога, разбира се, изкушението идВа под много религио- зно прикритие. Помисли си само колко много неща би могъл да направиш с тези пари на БоЖията ниВа! ТоВа е същата стара измама, че като правим зло, ще дойде добро! ВеднъЖ една набоЖна домакиня дошла тичайки при един пропоВед- ник, за да му съобщи най-голямата си идея, която и била дошла В ума, откакто се помнела. Тя му казала, че си е купи- ла билет от държавната лотария, и го помолила да се присъ- едини към нейната молитВа за голямата печалба, тъй като била решила да даде половината сума за църквата. Пропо- ведникът отговорил: „Аз ще се моля за това да придобиете една нова представа за религията изобщо и за християнст- Вото конкретно." БоЖието дело не се нуЖдае от пари, спе- челени чрез хазарт, а и Бог няма да ги благослоВи, защото това не са осветени пари. Онези, които се изкушават да играят хазарт, трябва да вземат присърце думите на Павел: „А благочестието със скромност е голяма печалба" (1. Тим. 6:6). Ако ти си благо- честив и скромен, имаш нещо, което парите не могат да ку- пят. Ако си благочестив, няма да играеш на хазарт, а ако си скромен, няма да имаш нито нуЖда, нито Желание да играеш. И накрая онези, които се изкушават да играят, нека взе- мат предвид думите на Семк>ъл ДЖонсън: „Страстта към златото - безчувствена, коравосърдечна и безпощадна - е най-ниското ниво, до което моЖе да стигне пропадналият човек."7 193
КОНТРОЛИРАНЕ НА РАЖДАЕМОСТТА Необходимо ли е книга, която разглеЖда проблемите на християнската сВятост, да ВклкзчВа тема като контроли- рането на раждаемостта? Тъй като много ВярВащи счи- тат, че този проблем засяга сериозни етични и морални принципи, смятаме, че е необходимо. Има дВе осноВни мнения по Въпроса. От едната страна са тези, които тВърдо смятат, че контролирането на раждае- мостта е протиВно на БоЖията Воля за Неговия народ. От другата страна са онези, които също толкова тВърдо Вяр- Ват, че проблемът не е черно-бял, а че тоВа е един Въпрос, по който Всеки ВярВащ моЖе да бъде напълно уВерен В сВоя ум (Рим. 14:5). Противниците на тази практика МоЖе би най-добрият начин за разглеЖдане на проблема е да сравним ясно аргументите и на дВете страни. И така, нека Видим най-напред какВо казват протиВниците на контроли- рането на раЖдаемостта. В Битие 1:28 Бог казВа: „Плодете се и се размноЖаВайте, напълнете земята и обладайте я." Тази заповед никога не е била отменена. Отговор (на другата страна): Заповедта е била дадена В зората на сътворението и след потопа. Необходимостта от разрастване на населението Вече не съществува. Големите семейства са знак на БоЖието благословение. „Ето, наследство от Господа са чадата и награда от Него
194
силния, така са чадата на младостта. Блазе на оня чоВек, който е напълнил тула си с тях! ТакиВа няма да се посра- мят, когато гоВорят с неприятелите си В градската пор- та" (Пс. 127:3-5). „Жена ти ще бъде като плодовита лоза Всред дома ти, ча- дата ти като маслинени младоци около трапезата ти. Ето, така ще се благослови човекът, който се бои от Гос- пода" (Пс. 128:3, 4). Децата, които растат В голямо семейство, развиват раз- ностранно личността си, характерите им се изглаЖдат, на- учават се да мислят за другите и не са склонни да се глезят. Случаят с Онан е библейски пример за човек, който не е ис- кал да има деца, и Бог го е осъдил за това (Бит. 38:1-11). Отговор: Това не е точно така. Грехът на Онан е в него- вото егоистично неЖелание да се оЖени за вдовицата на брат си според изискванията на левитския закон от него- вото време. Павел пише на коринтяните: „Не се лишавайте един друг от съпружеско сношение, ос-
Основното предназначение на Жената в Живота е да раЖда деца. Това е начин тя да се спаси, що се отнася до полоЖени- ето и в църквата (1. Тим. 2:15). СлуЖбата на Жената да от- глеЖда благочестиво семе е изключително ваЖна. Бог иска Жените да раЖдат деца и да ги отглеЖдат за Негова слава (1. Тим. 2:15; 5:14; Turn 2:4). 195
Отговор: Но какВо ще стане с Жените, които никога не са имали Възможността да се омъЖат и да родят деца? Бог е Този, който отВаря и затваря утробата (Бит. 20:18; 29:31; 1. Царе 1:6), и Той не е дал тоВа праВо на човека. Мо- Жете да претърсите цялата Библия и няма да намерите до- ри и най-малкия намек за ограничаване на раЖдаемостта. Нито един аргумент В подкрепа на контрола над раЖдае- мостта не е библейски. ПриВърЖениците на тази практика Нека сега се обърнем към аргументите на привържениците на контролирането на раЖдаемостта. ТоВа е област, 6 която Библията не ни дава ясно законода- телство. Бог даВа на семейната двойка свобода да търси Неговата воля за техния Живот. Рязкото увеличение на населението на земята налага няка- къв вид контрол върху раЖдаемостта. Хиляди хора умират всеки ден от глад, а милиони Живеят недохранени. Ако това полоЖение не се промени, светът ще катастрофира. Отговор: Проблемът не е в хранителните запаси, а в алч- ността, която пречи на правилното им разпределение, и в лъЖерелигиите, които забраняват употребата на месо и други видове храни. Броят на децата в едно семейство трябва да се определя от финансовото полоЖение на родителите. Едва ли раЖда- нето на повече деца, отколкото едно семейство моЖе нор- мално да отгледа, носи голяма слава за Христос. Отговор: Бог моЖе да се гриЖи както за малкото, така и за голямото семейство. ВЖ. Мат. 6:33; фил. 4:19. Големите семейства са добри за селскостопанските об- щества, в които децата помагат в работата на полето, но едва ли са най-доброто нещо за градовете, където хората Живеят в малки къщи или в претъпкани апартаменти. 196
Създаването на потомство не е единствената цел на се- мейството. Бог иска Неговите хора да се радват на общени- ето един с друг, да им бъде приятно и да постигат единст- во. Със сигурност, когато здравето на майката е в опасност в случай на забременяване, предпазването от бременност е напълно законно нещо. Щом като това е правилно в този случай, защо да не е правилно и в други случаи? Някои хора смятат, че не е Желателно да раЖдат деца в този свят на греха, насилието и мизерията. Отговор: Милостта на Господа остава върху внуците (Пс. 103:17). Това е един академичен диспут. В края на краищата почти всички практикуват ограничаване на раждаемостта в ня- каква степен, тъй като вече няма семейства с 15, 16 и 17 де- ца. Отговор: Това, че „всички го правят", не означава, че е правилно. И едно последно съображение. Макар и да не препоръчва контролирането на раЖдаемостта, Библията препоръчва контролирането на самия себе си като един от плодовете на Духа (Гал. 6:23). И така, това са някои от аргументите „за" и „против" ограничаването на раЖдаемостта. Какъв е окончателният отговор? Окончателният отговор е, че всяка семейна двой- ка трябва да разгледа тези аргументи в присъствието на Господа и да Му се помоли да им изяви ясно волята Си кой от двата пътя да поемат. Трябва да признаем, че има добри и духовни християни сред представителите и на двата лагера. Винаги когато става въпрос за това, добре е да не бъдем прекалено догматични и да не налагаме нашите убеЖдения на другите. Най-добре би било да признаем, че и двете страни имат разумни аргумен- ти, и да уваЖим решението на нашите опоненти да правят това, което мислят, че е право пред Господа. 197
ПОЛИТИКА МоЖе ли християнинът да се занимава с политика? Онези, които отговарят на този Въпрос с „да", неизменно
Макар и този афоризъм да звучи много убедително, не бива да забравяме, че това е едно твърдение на човешката мъд- рост, а не божествено откровение, и че то няма авторите- та на Библията. Що се отнася до Йосиф и Даниил, те нико- га не са работили като политици, а като правителствени чиновници. А Мойсей е бил no-скоро „шило в торбата", от- колкото част от управлението на страната. Какво казва Библията по този въпрос? Ако се обърнем към Словото за отгоВор, какво ще намерим В него? Исус не се е занимавал с политика. Бил е дори във враЖдеб- ни отношения със системата. Учениците на Исус също не са се занимавали с политика. Нима моЖем да каЖем, че те са изпуснали БоЖието най-доб- ро, като са съсредоточили всичките си усилия върху еванге- лието? Апостол Павел също не се е занимавал с политика. Негова- та вярност към призванието и към посланието го е направи- ла противник на фарисейското общество. Исус е учел, че Неговото царство не е от този свят (Йоан 18:36). Той е казал на Своите невярващи братя: „Вас светът не моЖе да мрази, а Мен мрази, защото Аз свидетелствам за него, че делата му са зли" (Йоан 7:7). Апостол Йоан ни напомня, че „целият свят леЖи в лука- 198 Вия" (1. Йоан. 5:19). Политиката е част от сВетоВната сис- тема. Ние трябВа да се отделим от сВета, ако искаме да му поВ- лияем (2. Кор. 6:17). Архимед е казал, че моЖе да премести Земята, ако има опорна точка изВън нея. Ние трябВа да зае- мем едно полоЖение Вън от сВета, ако искаме да го помръд- нем към Бога. ПаВел подчертава, че „никой, който слуЖи като Войник, не се заплита В Житейски работи" (2. Тим. 2:4). Всички Вярващи са (или трябВа да бъдат) Войници на редоВна слуЖба и не трябВа да си позВоляват да се разсейват. Политиката е една корумпирана система, изградена на ба- зата на компромиса. Решенията обикновено се диктуват от това, което е изгодно, а не от това, което е правилно. Тя се подчинява на човешките, а не на боЖествените принципи. Бившият сенатор на Мичиган г-н Ванденберг казва следно- то: „Политиката е покварена в самата си същност. Църк- вата не трябва да забравя своето истинско предназначение, като се опитва да участва в една област на човешките от- ношения, в която от нея се иска да бъде един нечестен кон- курент... Тя ще загуби напълно чистотата на своето пред- назначение чрез това свое участие." Банановият проект БоЖието разрешение на световните проблеми не е полити- ческо, а духовно. НовороЖдението, а не изборът на нови по- литици е БоЖият отговор. Политиката не е нищо повече от една превръзка при рак. Нашата постоянна заповед е: „Остави мъртвите да погребват своите мъртви; а ти иди и разгласявай БоЖието царство" (Лука 9:60). Историята за банановите кори ни показва нещата в истинската им перс- пектива. „Един човек работел някаква много ваЖна работа в изда- телския бизнес и отговарял за издаването и разпростране- нието на огромно количество литература. Един ден, кога- то отивал на работа и завивал покрай един ъгъл, видял на тротоара една хвърлена бананова кора. Съзнавайки потен- 199
циалната опасност от тази кора, той си направил труда да я ритне В канавката, където никой нямало да я настъ- пи. После се сетил, че осВен тази кора по тротоарите на този огромен град сигурно има още хиляди други такиВа кори и сигурно някъде има някоя кора, която никой не се е сетил да ритне В канаВката и някой моЖе да я настъпи, и тогаВа... МоЖе би трябВа да отдели малко Време, за да прегледа улиците на града за такива търкалящи се кори от банани, иначе някой моЖе да се подхлъзне и да си счупи Врата! МоЖе би ще успее да спести на много хора отиВане- то В болница... Но точно тогаВа чоВекът се сетил за рабо- тата си. Я почакай! Та ти си такаВа ваЖна фигура В изда- телския бизнес! Кой ще поддърЖа пресите и ще изпраща информация до Всички краища на земята? С огромно неЖе- лание мъЖът трябВало да се откаЖе от банановия про- ект, за да се посВети на по-ВаЖната си работа, като ре- шил да остаВи банановите кори на уличните чистачи. Това е тяхна работа." Сега да видим какво е прилоЖението на тази история. Християнинът носи най-голямата отговорност в света - да „публикува" благата вест за Господ Исус Христос. Това за него е една огромна работа. Ако той не я свърши, никой друг няма да я свърши. Затова Исус казва: „Търсете първо БоЖи- ето царство и Неговата правда." Много хора се занимават с политика, но Бог ни е натоварил с благословената задача да носим евангелието на умиращите мъЖе и Жени. МоЖе да има и други достойни за нашето внимание проекти, но ако ние не успеем да осъществим този, никой друг няма да се заеме с него. Бог има за цел не да направи от света едно по-добро мяс- то за Живеене, а да призове от нациите народ за Своето име (Деян. 15:14). Ние трябва да работим заедно с Него за осъ- ществяването на тази цел. Както казва ДЖаует: „Ние сме съработници на Бога В осВобоЖдението на сВета. ТоВа е на- шата задача - да помазВаме хора В Господното Име за един царствен Живот, господство над егоизма и слуЖение за царс- твото." По-нататък той съЖалява за трагедията на хрис- тияните, които не успяват да оценят своето високо призва- ние, а се посвещават на второстепенното; които предпочи- 200
mam ga пълзят, Вместо ga летят, u ga са роби, Вместо да са царе. Истинското граЖданстВо на християнина е небесното (Фил. 3:20). Той е странник и чуЖденец В този сВят (1. Петр. 2:11). И макар че християнинът е длъЖен да се подчи- няВа на Властта и има праВо да използва кзридическите про- цедури, той не е длъЖен да стане част от системата. Ако участВам В политиката, аз гласуВам доВерие на нейни- те Възможности да разреши сВетоВните проблеми. След толкоВа дълги ВекоВе на политически проВали едба ли имам основание за такоВа доВерие. Общото становище на НоВия ЗаВет е, че условията В сВе- та няма да станат по-добри (1. Тим. 4:1-3; 2. Тим. 3:1-5). То- Ва праВи отговорността на християнина пред Голямото по- ръчение още по-голяма. Но дали Вярващите трябва да възприемат едно поведение на пълна пасивност? Не, разбира се! Работата е там, че ние моЖем да направим много повече чрез молитва, отколкото чрез избирателната бкзлетина. Ние поддърЖаме равновесие- то във властта чрез молитва. Ние моЖем да повлияем на съдбата на нациите чрез молитва. „Защото оръЖията, с ко- ито ВоЬВаме, не са плътски, а са силни пред Бога за събаряне на крепости" (2. Кор. 10:4). Времето за господството на християните все още не е дошло (1. Кор. 4:8). Животът на земята е тренировка за Живота на господство в небесата. Както казва Уилям Кели: „Християните никога не трябва да се заплитат в управле- нието на сВета, освен ако не искат да навлекат срам как- то на Господа, така и на себе си. Сега те са призовани да страдат заедно с Христос; след време ще господстват за- едно с Него. Дори и за Христос все още не е дошло време- то на голямото господство. Той седи на трона на Своя Отец като отхвърления от земята Христос и чака Него- вата дума, за да извърши съд и да седне на Своя Собствен трон" (Откр. 3:21). В момента, В който пиша това, получавам една ноВа изрез- ка от Вестник, която подкрепя мнението на Кели. В нея се казВа: 201
„Ван Дайк - ноВороден християнин - е една много противо- речива фигура. Неговата политическа кариера е белязана със скандал. През 1984 г. той бил почти изгонен от законо- дателната власт за използването в изборната кампания на материали, съдърЖащи клевети. Обществената коми- сия по разкриване на измамите го е глобила с 500 долара, а съдът е изискал от него извинение." ЗаслуЖава си да помислим сериозно Върху думите на Кели: „Християните никога не трябВа да се заплитат В управле- нието на света, освен ако не искат да наВлекат срам както на Господа, така и на себе си." 202
ЗАНИМАНИЕ СЪС СЕБЕ СИ - ПРЕДАТЕЛЯТ ВЪТРЕ В НАС В преследВането на светостта малко неща нанасят по-голя- ма Вреда от прекалената заетост със собственото „аз". Онези, които търсят победата Вътре В себе си, я търсят на погрешното място: те сами отварят Врата на разочарова- нието, обезсърчението и поражението. Светът поставя на особен пиедестал човека и неговия по- тенциал. За съЖаление в стремеЖа си към по-голямо призна- ние, популярност и приемане част от църквата също следва този пример, като проповядва светски хуманизъм, леко по- ръсен с евангелистични термини. На пазара започват да из- лизат нови книги за самоуважението, издадени от религиоз- ни издателства. При посещение на една християнска кни- Жарница срещнах следните заглавия: Обичай себе си Изкуството да се научиш да обичаш себе си СебелЬбието - динамичната сила на успеха Аз съм добре и ти си добре Кой казва, че не съм добре? Един верен поглед към твоето собствено „аз" Да се сприятелиш със сянката си Изкуството да разбираш себе си Разбирането на твоето минало - клЪчът към твоето бъдеще Моето най-красиво чувство МоЖеш да имаш и добри чувства към себе си 30 дни към едно „аз" без напреЖение и стрес Ти си нещо особено Трябва ли да бъда това, което съм? {Или как да Живееш със себе си и да се харесваш) 203
В целия този единогласен хор от лавиците се чуВаше само едно тъничко гласче, което звучеше no-различно. То гласе- ше: Остави себе си на мира Голяма част от съвременната психоанализа фокусира Вни- манието Върху „аз"-а на човека. Пациентът трябВа да изс- ледВа сВоето Възпитание (и най-Вече големите неуспехи на родителите си), сВоите мисли, сВоите мотиВи, сВоите страхове, сВоите натрапчиви мисли и сВоите задръЖки (осо- бено В областта на секса). И докато разказва за сВоите проблеми В един съВсем неконтролиран разговор, отгоВори- те постепенно изплуВат - или поне се ВярВа, че изплуват. жүктеу/скачать 2.17 Mb. Достарыңызбен бөлісу:
|