Херман Хесе Играта на стъклени перли
жүктеу/скачать 2.31 Mb.
|
| 55. Лишен от близост с майка заради наставничеството на духовен баща (Магистъра по музика), той компенсира строгостта на дисциплината, подчинила живота му, с тайно бягство в „картинния свят“, който сътворява сам, и с несъответствието между плебейската безликост на „Кнехт“ и аристократичната недосегаемост на ордена изкупва своята мъчителна изневяра на Душата заради Духа и съблазънта му да извисява до степента на величие. Всяка фаза от неговото развитие разкрива нови аспекти от спорното съвършенство на касталийската йерархическа система и проблемът за неприспособимостта, третиран с експресионистичен замах в „Степният вълк“, тук е пренесен пространствено, в идейна повърхнина, изчислена и начертана с математическа прецизност. Образът на Йозеф Кнехт свидетелства впрочем, че Хесе дълго се е колебал в отговора на въпроса: „Нарцис или Голдмунд?“ Magister Ludi се оттегля от обществото, застинало в своя перфекционизъм като отливка от прекрасна статуя и осъдено на бавна смърт от емоционална анемия, за да стане учител на юноша, който по темперамент и нагласа напомня Голдмунд тъй, както сам той — Нарцис, и вдъхновеният танц на Тито в една ранна утрин, неговата магическа обсебеност от красотата и мистерията на природата за сетен път будят у Йозеф Кнехт остро чувство за крах, за непринадлежност и обреченост, което обаче никак не е чуждо и на Голдмунд, застанал на другия житейски полюс… Каква е истината за битието и съществува ли тя въобще, или всеки от нас я носи като някакъв индивидуален вариант на притчата за оня древен философ, който сънувал, че е пеперуда, и оттогава нататък вече не бил сигурен дали е човек, сънувал, че е пеперуда, или пеперуда, сънувала, че е човек… Едно е несъмнено: Касталия не е Едем, тъй както стремежът към съвършенство сам по себе си не е тъждествен с него. Но щом третото измерение на историята е измислица, разбирай — литература, тогава третото измерение на съществуването ще е онзи рай, в чиято постижимост ни убеждава копнежът на Херман Хесе, неудържимо силен като по нещо съвсем реално, което ни е съдено да преоткрием.
1 Магистър на играта Йозеф III (лат.). — Б.пр 2 Целокупност, всеобщност на науките (лат.). — Б.пр 3 Чуждото, странното (старогр.). — Б.пр 4 Играча Мистичен съюз (лат.). — Б.пр (също: жонгльора) от Базел (лат.). — Б.пр 5 7 Любов към съдбата си (лат.). — Б.пр 8 Избраните (лат.). — Б.пр 9 Цвета на младостта (лат.). — Б.пр 10 Людовик Жестоки (лат.) — игра с прозвището, дадено от Хесе на приятеля му, художника Луи Мулье 11 Хат II от Калв (лат.) — Калв е родният град на Хесе 13 Ум надарен и необикновено жаден за нови успехи, печели симпатии със своята вежливост (лат.). — Б.пр 14 Към абсурд (лат.). — Б.пр 15 Роб, ратай, слуга (нем.). — Б.пр 16 Приятелю (лат.) — Б.пр 17 Играчи (лат.) — Б.пр 18 Многоуважаеми (лат.). — Б.пр 19 Така бил наричан немският писател Мартин Опиц (1597-1639) — Б.пр 20 Основни понятия в древнокитайската философия за борбата и взаимодействието между полярните сили (светло и тъмно, твърдо и меко, мъжко и женско начало) в природата. — Б.пр 21 От особен род (лат.). — Б.пр 22 И така (лат.). — Б.пр 23 Деен живот (лат.). — Б.пр 24 Господин (лат.). — Б.пр 25 Добрият гений (лат.). — Б.пр 26 Касталийските дела (лат.). — Б.пр 27 Частен курс за запознаване с касталийските дела (лат.). — Б.пр 28 Ежегодна или тържествена (лат.). — Б.пр 29 На творческия дух (лат.), — Б.пр 30 Нов човек (лат.). — Б.пр 31 Дявол, сатана (лат.). — Б.пр 32 Активен живот (лат.). — Б.пр 33 Съзерцателен живот (лат.). — Б.пр 34 Град в древна Италия, в чиито покрайнини била вилата на Цицерон; оттам названието и на неговите „Тускулански беседи“. — Б.пр 35 Джобен справочник, ръководство (лат.). — Б.пр 36 Студенте (лат.). — Б.пр 37 За по-голяма слава на Касталия (лат.). — Б.пр 38 Отвъд стените (лат.). — Б.пр 39 Средновековен девиз и поздрав на католическите монаси: „Помни смъртта!“ (Лат.) — Б.пр 40 Стиховете в книгата преведе Федя Филкова. — Б.р 41 „Сума против езичниците“ — едно от двете основни произведения на Тома Аквински (1225 или 1226 — 1274 г.). — Б.р 42 „Криза“ (1928). — Б.а 43 Ню Йорк, 1948 г. Цитатите са взети оттам. — Б.а 44 Т.е. Стриндберг, нарекъл последното си жилище „Синята кула“. — Б.а 45 Роман на Стриндберг (1896). — Б.а 46 „Това си ти“ (санскр.). Виж „Степният вълк“. — Б.а 47 Или може би по-точно „роман на изграждането“, „на развитието“ (на личността). — Б. а 48 В предисловието към сборника статии „Война и мир“ (1946) Хесе посочва: „Политическия си път аз започнах доста късно, близо четиридесетгодишен. Страшната действителност на войната ме пробуди и изведе от състоянието на пасивност и аз бях дълбоко потресен от лекомислието, с което мои бивши колеги и другари се поддаваха на този Молох.“ — Б.а. 49 Т.е. „образ“ (лат.). — Б.а 50 От гр.: „божество“, „съдба“. — Б.а 51 В романа „Нарцис и Голдмунд“ (1930). — Б.а 52 Цит. от „Степният вълк“. — Б.а 53 Т.е. картини, рисувани от душевноболни. — Б.а 54 В старогръцката митология — извор в подножието на Парнас. — Б.а 55 „Кнехт“ означава „роб“, „ратай“, „слуга“. — Б.а жүктеу/скачать 2.31 Mb. Достарыңызбен бөлісу:
|