Херман Хесе Играта на стъклени перли



бет22/22
Дата14.07.2016
өлшемі2.31 Mb.
#199427
1   ...   14   15   16   17   18   19   20   21   22
55. Лишен от близост с майка заради наставничеството на духовен баща (Магистъра по музика), той компенсира строгостта на дисциплината, подчинила живота му, с тайно бягство в „картинния свят“, който сътворява сам, и с несъответствието между плебейската безликост на „Кнехт“ и аристократичната недосегаемост на ордена изкупва своята мъчителна изневяра на Душата заради Духа и съблазънта му да извисява до степента на величие. Всяка фаза от неговото развитие разкрива нови аспекти от спорното съвършенство на касталийската йерархическа система и проблемът за неприспособимостта, третиран с експресионистичен замах в „Степният вълк“, тук е пренесен пространствено, в идейна повърхнина, изчислена и начертана с математическа прецизност. Образът на Йозеф Кнехт свидетелства впрочем, че Хесе дълго се е колебал в отговора на въпроса: „Нарцис или Голдмунд?“ Magister Ludi се оттегля от обществото, застинало в своя перфекционизъм като отливка от прекрасна статуя и осъдено на бавна смърт от емоционална анемия, за да стане учител на юноша, който по темперамент и нагласа напомня Голдмунд тъй, както сам той — Нарцис, и вдъхновеният танц на Тито в една ранна утрин, неговата магическа обсебеност от красотата и мистерията на природата за сетен път будят у Йозеф Кнехт остро чувство за крах, за непринадлежност и обреченост, което обаче никак не е чуждо и на Голдмунд, застанал на другия житейски полюс… Каква е истината за битието и съществува ли тя въобще, или всеки от нас я носи като някакъв индивидуален вариант на притчата за оня древен философ, който сънувал, че е пеперуда, и оттогава нататък вече не бил сигурен дали е човек, сънувал, че е пеперуда, или пеперуда, сънувала, че е човек… Едно е несъмнено: Касталия не е Едем, тъй както стремежът към съвършенство сам по себе си не е тъждествен с него. Но щом третото измерение на историята е измислица, разбирай — литература, тогава третото измерение на съществуването ще е онзи рай, в чиято постижимост ни убеждава копнежът на Херман Хесе, неудържимо силен като по нещо съвсем реално, което ни е съдено да преоткрием.



1 Магистър на играта Йозеф III (лат.). — Б.пр

2 Целокупност, всеобщност на науките (лат.). — Б.пр

3 Чуждото, странното (старогр.). — Б.пр

4 Играча Мистичен съюз (лат.). — Б.пр (също: жонгльора) от Базел (лат.). — Б.пр

5


6 Вътрешен глас, божествена същност, божествен промисъл — Б.пр

7 Любов към съдбата си (лат.). — Б.пр

8 Избраните (лат.). — Б.пр

9 Цвета на младостта (лат.). — Б.пр

10 Людовик Жестоки (лат.) — игра с прозвището, дадено от Хесе на приятеля му, художника Луи Мулье

11 Хат II от Калв (лат.) — Калв е родният град на Хесе

12 Ум особено възприемчив, познания не лоши, поведение похвално (лат.). — Б.пр

13 Ум надарен и необикновено жаден за нови успехи, печели симпатии със своята вежливост (лат.). — Б.пр

14 Към абсурд (лат.). — Б.пр

15 Роб, ратай, слуга (нем.). — Б.пр

16 Приятелю (лат.) — Б.пр

17 Играчи (лат.) — Б.пр

18 Многоуважаеми (лат.). — Б.пр

19 Така бил наричан немският писател Мартин Опиц (1597-1639) — Б.пр

20 Основни понятия в древнокитайската философия за борбата и взаимодействието между полярните сили (светло и тъмно, твърдо и меко, мъжко и женско начало) в природата. — Б.пр

21 От особен род (лат.). — Б.пр

22 И така (лат.). — Б.пр

23 Деен живот (лат.). — Б.пр

24 Господин (лат.). — Б.пр

25 Добрият гений (лат.). — Б.пр

26 Касталийските дела (лат.). — Б.пр

27 Частен курс за запознаване с касталийските дела (лат.). — Б.пр

28 Ежегодна или тържествена (лат.). — Б.пр

29 На творческия дух (лат.), — Б.пр

30 Нов човек (лат.). — Б.пр

31 Дявол, сатана (лат.). — Б.пр

32 Активен живот (лат.). — Б.пр

33 Съзерцателен живот (лат.). — Б.пр

34 Град в древна Италия, в чиито покрайнини била вилата на Цицерон; оттам названието и на неговите „Тускулански беседи“. — Б.пр

35 Джобен справочник, ръководство (лат.). — Б.пр

36 Студенте (лат.). — Б.пр

37 За по-голяма слава на Касталия (лат.). — Б.пр

38 Отвъд стените (лат.). — Б.пр

39 Средновековен девиз и поздрав на католическите монаси: „Помни смъртта!“ (Лат.) — Б.пр

40 Стиховете в книгата преведе Федя Филкова. — Б.р

41 „Сума против езичниците“ — едно от двете основни произведения на Тома Аквински (1225 или 1226 — 1274 г.). — Б.р

42 „Криза“ (1928). — Б.а

43 Ню Йорк, 1948 г. Цитатите са взети оттам. — Б.а

44 Т.е. Стриндберг, нарекъл последното си жилище „Синята кула“. — Б.а

45 Роман на Стриндберг (1896). — Б.а

46 „Това си ти“ (санскр.). Виж „Степният вълк“. — Б.а

47 Или може би по-точно „роман на изграждането“, „на развитието“ (на личността). — Б. а

48 В предисловието към сборника статии „Война и мир“ (1946) Хесе посочва: „Политическия си път аз започнах доста късно, близо четиридесетгодишен. Страшната действителност на войната ме пробуди и изведе от състоянието на пасивност и аз бях дълбоко потресен от лекомислието, с което мои бивши колеги и другари се поддаваха на този Молох.“ — Б.а.

49 Т.е. „образ“ (лат.). — Б.а

50 От гр.: „божество“, „съдба“. — Б.а

51 В романа „Нарцис и Голдмунд“ (1930). — Б.а

52 Цит. от „Степният вълк“. — Б.а

53 Т.е. картини, рисувани от душевноболни. — Б.а

54 В старогръцката митология — извор в подножието на Парнас. — Б.а

55 „Кнехт“ означава „роб“, „ратай“, „слуга“. — Б.а



Достарыңызбен бөлісу:
1   ...   14   15   16   17   18   19   20   21   22




©dereksiz.org 2024
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет