Книжовен език и книжовна норма


Упражнения върху редукция |е:и|



бет2/10
Дата19.06.2016
өлшемі0.82 Mb.
#148496
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10

Упражнения върху редукция |е:и|

Упр. 1. Чрез сродни думи с ударение върху съмни­телния гласен мотивирайте правописа на:

допринасям —

приближавам —

полемизирам —

комбинация —

пристъпвам —

измерим —-

мириша —

лютеница —

Упр. 2. Мотивирайте разликата в значението на ду­мите и образувайте с тях словосъчетания.

претеглям — притеглям преставам — приставам
преход — приход престъпвам — пристъпвам

предам — придам прелетя — прилетя

преписка — приписка пренос — принос

прекачвам се — прикачвам се

Упр. 3. Чрез значението на представките мотиви­райте правописа на думите.

притварям прегризва прибягвам премислям

приболява ме пресъздавам придобивам примижва

препичам привърженик прикляквам притискам

прегрявам приисква ми се проигравам преструвка

прекатурвам пребледнявам приближавам


Упр. 4. След справка с правописния речник посочете как се пишат думите:

утр-нен д-виденти пиед-стал инж-нер ст-рилен ц-мент сутр-шен

д-сидент д-стилирам д-финиция вид-лина бр-зент пес-мизъм


ТЕСТ ЗА САМОКОНТРОЛ

(редукция на гласни)

/. Подчертайте правилно изписания вариант.



  1. а) преструкторирам; б) преструктурирам; в) приструктурирам.

  1. а) ентосиазъм; б) ентосиазам; в) ентусиазъм.

  2. а)корегирал; б) коригирал; в) коригиръл.

  3. а) въплащение; б) въплъщение; в) ваплащение.

  4. а) интелигент: б) интелегент; в) интилигент.

  5. а) уплатнявам; б) оплатнявам; в) уплътнявам.

  1. а) недоразомение; б) недуразомение: в) недора­зумение.

  2. а) индеферентен; б) индифирентен; в) индифе­рентен.

9.а)теоретичен; б) тиоритичен;в)теоритичен

10.а)превилегия; б) привилегия; в) привелегия

//. Подчертайте само правилно изписаните думи:
тласък

избоял


футурист

очарование

провлак

удвоявам


съществование

треволяк


малчешком

ешелон


първеню

строполявам се

развалнуван

услушвам се

утренен

упалномощавам



извращение

превилигированост

сачетаемост

песимизъм

рекапитолация

фигоративен

недоимак

пърцал


дволичен

осмивам


полировачен

ПРОМЕНЛИВО Я (ЯТОВ ПРЕГЛАС)

В старобългарската азбука е имало буква -ят, която се е четяла като я или като е. С правописната реформа от 1945 година буква ятовата гласна се премахва и се въвеждат следните правила.

Правила за непрегласен изговор, т.е. наследникът на ятовата гласна се произнася и записва като Я:


  1. Сричката, наследник на ятовата гласна, е под ударение

2. Следвашата сричка е твърда, т. е. съдържа гласните ъ,о,а,у (ако сричката съдържа гласните [е, и], тя се определя като мека).

3. Думата е изконно българска (народна), а не заемка от черковнославянски или руски, нито е новообразувана книжовна дума.

4. Посочените три условия трябва да са едновремен
но налице.

При условие, че думата е едносрична, тя се произ­нася и пише с Я: сняг, хляб, бял, дял, зрял.

Ако едно от условията не е изпълнено (сричката, наследник на ят не е под ударение, следващата сричка е мека, думата е заемка от черковнославянски или руски, или е новообразувана книжовна дума), изговорът е прегласен, т. е. произнася се и се пише Е.

Например във формите на думи, които се променят по род (прилагателни, притежателни местоимения и при­частия), в мъжки, женски и среден род изговорът е непре­гласен, т. е. произнася се и се пише я, защото следващата сричка е твърда, а във формата за множествено число изго­ворът е прегласен, т. е. произнася се и се пише е, защото следващата сричка е мека: голям, голяма, голямо, големи; влязъл, влязла, влязло, влезли; техен, тяхна, тяхно, техни.

В следващите примери прегласеният изговор се обя­снява с факта, че ударението не пада върху сричката, на­следник на -к гласна: бяс — бесове, бесът; цвят — цвето­ве, цветът; грях — грехове, грехът; мляко — млекарница. млекар; дял, дялове, но делът.

Има сложни думи с едно ударение, което е върху вто­рия корен. В такъв случай, ако първият корен съдържа наследник на ятовата гласна, изговорът е прегласен:

има няколко степени — неколкостепенен;

който образува пяна - пенообразуващ;

който е подобен на звяр — звероподобен;

който е от бял камък — белокаменен.

Съществуват акцентни дублети, т. е. думи, за които| нормативно е прието да се произнасят с две различи ударения. Например наречието напряко може да е с ударение върху наследника на ятовата гласна и се произнася напряко, но ако ударението пада върху първия гласен, изговорът е прегласен (напреко). Подобен е случаят със съществителните дялба — делба, място — место, стряха стреха, мляко млеко.

При съществителни като сделка, зрелостник, които са производни от дял, зрял, прегласеният изговор се обяс­нява с обстоятелството, че са заемки от руски език, т. е въпреки че са налице първите две условия (ударение върху наследника на ятовата гласна и следваща твърда сричка), ре­шаващо за правописа и правоговора им се оказва третото условие.

При някои прилагателни, образувани с наставки -ен и -ски, изговорът е прегласен: хляб хлебна; свят -светска, светско; гняв — гневна, гневно; лято — летен; звяр зверска, зверско. При други прилагателни с про­менливо я в корена изговорът и правописът са по прави­лото, т. е. без преглас: желязо — .железен, .желязна, желязно, железни.

Редуване на я/е има при някои глаголи. Глаголите] от несвършен вид (те нормално се употребяват в сегашно време — аз пляскам, аз тряскам) съдържат в корена си я, докато съответните глаголи от свършен вид (тях можем да познаем по вмъкнатото да аз да плесна, аз да тресна) имат коренова гласна е: врякам — врекна; бляскам — блесна; пляскам — плесна; тряскам — тресна; лягам — легна; избягвам избегна. Кореновата гласна се запазва във формите за минало време, в страдателните и в миналите деятелни причастия: блеснах,



блеснал,плясках, пляскал, плеснал, плеснат. Книжовната норма допуска и някои изключения: побягвам – побягна, както и дублети: избягвам, избягам, избегна, но и избягна.

Глаголите от първо и второ спрежение във формата си за минало свършено време съдържат наследник на старата ятова гласна, която е стояла пред окончанието -х. В съвременния български език -я- се запазва във всички фор­ми на глаголите за минало свършено време: видях, видя, видяхме, видяхте, видяха; живях, живя, живяхме, жи­вяхте, живяха; пях, пя, пяхме, пяхте, пяха; прострях, простря, простряхме, простряхте, простряха; спрях, спря, спряхме, спряхте, спряха и пр. Когато от основата за минало свършено време се образуват минали свършени деятелни причастия и страдателни причастия, наслед­никът на старата ятова гласна се прегласява по правилата: изпя (х) + л — изпял, изпяла, изпяло, изпели (минало свършено деятелно причастие); изпя (х) + т(или -н) изпят, изпята, изпято, изпети, изпечи (страдателно причастие).

Глаголите от първо и второ спрежение образуват ми­нало несвършено време с гласна, която е от ятов произ­ход. Във второ и трето лице единствено число тази гласна се прегласява: търпях, търпеше, търпеше, търпяхме, търпяхте, търпяха; четях, четеше, четеше, четяхме, четяхте, четяха. От основата за минало несвършено време се образува минало несвършено деятелно причас­тие, като прегласяването на изговора става по правилата:търпя(х) + л —търпял, търпяла, търпяло, търпели.

Съществителни от женски род с наставка -ост могат се образуват от причастия (това са отлаголни прилагателни, т.е. образувани са от глагол, но се променят по род и число като прилагателни) и от прилагателни. Когато са образувани от причастия, при членуване с определителния член -та съществителните имат непрегласеп говор, т, е. н се запазва. Например от глагола изнемощях. се образува причастието изнемощял, а от него съществиелното изнемощялост. Когато това съществително се членува, я се запазва — изнемощялостта. Аналогично се образуват: закостенях — закостенял — закостенялостзакостенялостта; изветрях изветрял — изветрялост изветрялостта; престарях престарял—престарялост престарялостта; отживях отживялотживялост отживялостта. Когато съществителните с наставка -ост са образувани от прилагателни


при членуване с -та кореновата гласна се прегласявава в е.
Например: от прилагателното цял е образувано съществителното цялост, което след членуване е с прегласен изговор целостта. Аналогично се образуват: вятъничав
-
вятьрничавост — ветърничавостта; рядък -ряд­кост редкостта.

От съществителни, назоваващи материя, се образуват прилагателни, които се произнасят и пишат с е: плат


— платнен, платнена, платнено, платнени; кадифе-
кадифен, кадифена, кадифено, кадифени; басма, басмен, басмена, басмено, басмени; брашно
брашнен, брашнена, брашнено, брашнени; мукави мукавен, мукавена, мукавено, мукавени; нишесте — нишестен- ни­шестена, нишестено, нишестени и пр.
Според изговора на наследника на ятовата гласна като я
или е говорите в съвременния български език се делят
на източни (предимно якави) и западни (предимно екави).
Под влияние на западните български говори книжовната
норма в разрез с правилата допуска изговор и правопис
десетка, деветка, наколенка, разредка.

Прилагателните кафяв и прям във формите си за среден род и множествено число запазват я: кафяво, кафяви; пряма,прямо, прями. Във връзка с решаването на правоговорните и правописни проблеми, произтичащи от променливото я, са се водили и се водят спорове. Някои езиковеди дори пред­лагат връщането на буква ят. Може би с цел съвместяване на крайни езиковедски становища книжовната норма допуска съществуването на редица дублети: вярност, вер­ност, зрялост/зрелост, рязка/резка, отсянка/отсенка, пряспа преспа, задрямвам;задремвам, невяста,'невес­та, десятък/десетък, мях/мех и пр.

Упражнения върху променливо Я

Упр. 1. Мотивирайте основанията си за правописа на следните думи:



а) прилагателни

хля/ебна голя/еми желя/езно пря/есна тя/есни ся/енчеста ля/етна кафя/еви

пя/есъчлив достовя/ерна свя/естна

б)причастия

задлъжня/ела прегоря/ела разтуптя/ени озверя/ели

бля/еснала избя/егнат подря/емнали пля/еснати

цъфтя/ели побеля/ели стоя/ели двоумя/ел се

загря/ети запъхтя/ени побя/гнал зася/ети

в) прости съществителни:
дря/емка прозя/вки бя/есове отся/енка

голя/емина седя/енка пля/ескане бая/ене

мя/ерки нагря/евка задя/евка деся/етка

наколя/енка тя/ежест


г) сложни съществителни:
вероотстъпник ня/еколкомилионен глухоня/еми

бя/елоцветен голя/емогабаритен ня/еколкоседмичен

мля/коохладител желя/езноруден ня/еколкостепенен

бя/елокаменна сня/егориначка ця/елогодишен



д) съществителни, образувани от причастия:

изнемощя/елостта закостеня/елостта отживя/елостта припря/еността престаря/елостта изпосталя/елостта


е) съществителни, образувани от прилагателни:

ря/едкостта зря/елостта ця/елостта вя/ерността

вя/етърничавостта закостеня/елостта
ж) глаголи:

бля/есна вля/езна избя/егна мя/ерна се

бля/ескам пля/ескам тря/ескам пля/есна
Упр. 2. Образувайте форми за множествено число на думите: сряда, крясък, бряг, блян, сянка, селянка, стряха, цвят, хляб, коляно, дядо, мях, лято, желязо.

Упр. 3. Образувайте сродни думи от: мляко, вятър, сека, ляв, сяра, звяр, цяр, обяд, грях, голям, дело, брашно.

Упр. 4. В текста открийте думи с променливо я. Мо­тивирайте правописа им и ги поправете, ако са грешно записани.

Но потокът не отвърна и от пътя си не свърна.

Хитричко се той подсмива, с бяла пяна се облива.

И по-буйно заигра из голямата гора.

Псе и шуми звънливо, все по-весело и живо.

Пляска, пени се, бучи, ала знае да мълчи — тайната

си не издава.

Но потокът се не стресна, сеело с води приплясна, към сънливката се втурна,щгом той я прекатурна и нечистата Мецана



хубаво изми със пяна.

ГЛА СНИ ЗВУКОВЕ В СРЕДИСЛОВИЕ И КРАЕСЛОВИЕ

Йотация (вмятане на |й| между гласни)

Звукът [й] е съгласен, който се съчетава само с гласни звукове, затова вмъкването на [й] се разглежда във връзка със звукови промени и произтичащи от тях правописи проблеми при гласните.

В звуковия строеж на българската дума гласните се съчетават предимно със съгласни. Съчетанията от гласна и гласна са твърде редки и се срещат главно в думи от чужд произход. За да улесним произнасянето на струпани гласни, ние, българите, вмъкваме между тях [й] и това фонетично явление се нарича йотация. Правоговорната и правописната норма на съвремен­ния българския книжовен език определя като диалектни отклонения произнасянето на таен, авиатор, скиор като [тайен, авийатор, скийор].

В книжовния изговор йотация се допуска само при съчетания [иа] и [еа] в краесловие на заети чужди думи. Правописно това се отбелязва с -ия или -ея: ирония, ма­лария, батерия, материя, галерия, алея, ливрея, тран­шея. В средисловие правоговорната и правописната норма не допускат йотация, т. е. пише се -иа: материя, но ма­териален; мания, но маниакален: церемония, но церемо­ниален; зодия, но зодиакален. При членуване съществи­телните не променят правописа си: зодията, манията, пародията. В порядъка на допустимите от всяка норма изключения има думи, които в средисловие се пишат с -ия: софиянец, християнин, сияние, влияние, словоиз­лияние, грубиянин, грубиянство, опиянение и пр.

При съчетание [ио] йотация не се допуска нито в краесловие, нито в средисловие: студио, радио, импресарио,фолио,конституционен, скиор, пионка, шампион, идиот,


стадион, грандиозен, павилион, оказион,трион, змиорк.и.

Дублетни форми са пиано/пияно; воин/войн; воевода/войвода;ерусалимски\иерусалимски.

Ако чуждата дума в езика, от които е заета, съдържа й, се запазва и в български, като в едни случаи се отбелязва с я, а в други – с йе или йо: плеяда, райе, фоайе, конвейер, доайен, фойерверк, пайети, папийонка, тайор, майонеза, койот.

Съществителни имена от мъжки род, които в един­ствено число завършват на -й, образуват форма за мно­жествено число с -и: завой — завои; случай — случаи; порой - порои; случай — случаи, кравай — краваи; герой - герои; критерий — критерии.

Съществителни имена от женски род, които в единс­твено число завършват на -ия или -ая, образуват множест­вено число с -ии или -аи: линия — линии; претенция — претенции; щуротия — щуротии; т. е. като правило може да се обобщи, че формите на думите за множествено число винаги се пишат с -И. Това без изключения се отнася и за притежателните местоимения: мой — мои(те); твой твои(те); свой - свои(те).

УПРАЖНЕНИЯ

върху йотация

Упр.1. От дадените съществителни образувайте при­лагателни.

материя - материален

гимназия - фамилия -

вариация - Азия - ………………….

Италия - София -

мания — ……………….

зодия - …………
Упр. 2. Зачеркнете излишната буква.

олимпиа/яда миния/атюра плагия/атство

христия/анин опия/анителен опия/ат

гладия/атор словоизлия/ание грубия/анство

провинция/ата потенциа/ялен вегетария/анец

пародиа/ята жестикулациа/ята меридия/на


Упр. 3. Подчертайте само думите, при които е необ­ходимо да се вмъкне -й-. Препишете ги правилно.

Папионка конвеер фоае



шампион

пионка


сапуниерка

змиорка

скиорка


студио

фолио


конституционен фоерверк

Упр. 4. Проверете в речника правилно ли са написа­ни думите: чейне, дизайн, крайстишие, лауреат, стрип­тийз, комбайн. Препишете правилно грешно написаните думи.

Упр. 5. Образувайте форми за множествено число от следните съществителни и местоимения:

ладия статия мой порой герой твой мания зодия свой случай гвоздеи -копой

библия гвоздей претенция

Членувайте получените форми за множествено чис­ло. Промени ли се нещо?


Вмятане и изпускане на 1ъ1

В съвременния български език гласен ъ се вмята в следните случаи:



  1. Когато в края на думата има струпване на шумов съгласен (б, в, г, д, ж, з, к, п, с, т, ф, х, ц, ч, ш) и сонорен съгласен (л, м, н, р), между тях се вмята ъ: цикъл, ансам­бъл, метър, литър, театър, спектър, ентусиазъм, же­зъл, съблазън.

  2. В чужди думи, образувани с наставка -изъм: афо­ризъм, цинизъм, механизъм, монархизъм, хуманизъм, идеализъм, организъм.

(Гласен ъ се вмята и при някои прилагателни и при­частия. Правописните правила за тези случаи са предста­вени в раздела „Редукция [а:ъ]".)

Запазване и изчезване на вметнат гласен Ъ

1- Гласният ъ, когато е между шумов и сонорен съгласен или между две шумови съгласни, изчезва във формата за множествено число и се запазва в бройната и в членуваната форма. (табл. 1)

Единствено число

Членувана форма

Бройна

форма

(след 2,3,4...;

колко,

няколко)

Множествено

число

цикъл

след цикъла

два цикъла

ЦИКЛИ

театър бинокъл

в театъра до бинокъла

два театъра

колко


бинокъла

театри бинокли

чехъл

под чехъла

два чехъла

чехли

нокът

под нокътя

два нокъта

нокти

Изключение правят съществителните литър, метър и производните от тях— децилитър, километър, пара­метър. Когато тези съществителни са употребени като мерни единици, в бройната си форма те изпускат вметна­тия ъ: два метра, три километра, пет литра. Ако съществителните литър и метър са употребени със зна­чение на 'предмет', вметнатият ъ не се изпуска (Искам двата дървени метъра).

2. Съществителните, образувани с наставка -изъм> изпускат вметнатия ъ от наставката в членуваната форма и във формата за множествено число, а го запазват в брой­ната форма (табл. 2).


Бройна форма

Членувана форма

Единствено число

механизъм афоризъм

Множествено число

два

механизъма няколко афоризъма



преди механизма след афоризма

механизми

афоризми


Употребата на форми като хуманизъма, демократизъма, 'героизъма е грубо нарушение на книжовната норма.

Важно е да се знае, че съществителните, които назовават нелица (стол, гардероб, телефон), наред с формата за множествено число имат и бройна форма, която е задължителна след числителни и след местоименните наречия колко, няколко: два стола, няколко гардероба, колко телефона. Съществителните, назоваващи лица (министър, психиатър), имат само форма за множествено число и нямат бройна форма. Числителното, което се съ­четава с тях, трябва да е в мъжколична форма: двама ми­нистри, трима психиатри.

Редуване на групите |ър]/|ръ|, [ъл]/|лъ]

Гласна ъ в средисловие може да промени мястото си спрямо р или л. Това зависи от звуковото обкръжение при промяна във формата или при словообразуване (връх, но върхове; дълг, но длъжник).

Може да се каже, че в едносрични думи обикновено ъ е след р, л:гръм, връв, трън, гръб, плъх, плът, кръст, тлъст, блъф. Не са малко случаите, когато това е обратно, т. е. ъ е пред р, л: гърч, дълг, вълк, кълн, сърп. За дублети са приети бърз/бръз, щърк/щрък.

При многосрични думи [ър, ъл] се изговаря, когато следва един съгласен, а при два и повече съгласни звука се изговаря [ръ, лъ]: зърно, зрънце; гълтам, глътка; гръм, гъърмеж



Има случаи, в които броят на съгласните не влияе и не променя мястото на подвижното ь.

Съществителните, образувани от глаголи с помощта на наставка -не, запазват мястото на ъ: пържа, изпържвам -- изпържване; стържа, остъргвам —остъргване; кълцам, накълцвам — накълцване. Глаголите връзвам, клъцвам са без представка, затова ь е след р,л.



  1. В думи, които са влезли в книжовния език от черковнославянски или руски, съчетанието е винаги ър, ъл: повърхност, повърхностен; потвърждение, потвърдителен; оскърбление, оскърбителен.

  2. Промяна в позицията на ъ спрямо р има във формите на следните думи: самодържец - самодръжци; ост ровръх — островърха, островърхия; двугръб — двугърба, двугърбия.

Случаи на неправилно вмятане и изпускане на гласни

  1. Глаголи, които са от трето спрежение, в първо лице единствено число завършват на -м, а в първо лице, мно­жествено число имат окончание -ме: купувам, купуваме; отивам, отиваме, казвам, казваме. Глаголите от първо и второ спрежение в първо лице, единствено число нямат окончание -м, затова в първо лице, множествено число завършват на -м: чета, четем; ходя, ходим, нося, носим; дойда, дойдем. Нарушение на книжовната норма е произ­насянето и писането им с окончание -ме за първо лице, множествено число в сегашно време: ходиме, четеме, носиме, дойдеме.

  2. В противоречие с книжовната норма е изпускането на гласен при членуване на пълните форми на притежа­телните местоимения: моята, а не мой та; своята, а не свой та; своето, а не свой то. За дублети са признати формите мене, мен; тебе, теб; този, тоя; тази, тая; онази оная; онези, ония; тези, тия.

Неправилно е вмъкването на гласни в чужди думи
като пласимент, универиситет, съвокупно, переспектива, пуберитет, извънареден, почети, както и премятането или изпускането на гласни в склуптор (вместо правилното скулптор) оргинал (вм. правилното оригинал)

УПРАЖНЕНИЯ



Упр.1 Образувайте членувана форма, бройна форма и форма за множествено число от следните съществителни



Единствено число

Членувана форма

Бройна форма

Множествено число

туризъм










трагизъм










вопъл










диоптър










сантиметър










министър










магистър










афоризъм










шедьовър










оптимизъм










механизъм










психиатър










театър логаритъм



















семестър









Не всички съществителни имат бройна форма и форма за множествено число. Обяснете причините (Например съществителното оптимизъм не е бройно, т.е. не

Не всички съществителни имат бройна форма и форма за множествено число. Например съществителното оптимизъм не е бройно, т.е. не можем да преброим един оптимизъм, два оптимизма и затова няма форма за множествено число. Съществителното министър назовава лице, затова няма бройна форма.

Упр. 2. Попълнете липсващата група ьр/ръ , ъл/лъ

М....СОТИЯ оск....бление

ПОДД....ЖНИК изт.... свам

потв....ждение пов....хностен

ИЗД....ЖЛИВ Д....ЖНИК


героизъма ходиме извънареден ще дойдеме


Достарыңызбен бөлісу:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10




©dereksiz.org 2024
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет