Разделно писане на съществителни имена

1. Ако първото съществително се променя по число или се членува, то се пише отделно: майстор обущар - майстори обущари, майсторът обущар; мач реванш - мачът реванш; изложба базар - изложби базари, изложбата базар; вълк единак, вълкът единак, вълци единаци.До въвеждането на правилото за разделно писане с Правописен речник на съвременния български книжовен от 1983 г. този тип словосъчетания се пишеха полуслято.

2. Словосъчетания с първа съставна част млади
старши, завеждащ се пишат разделно, въпреки че тази
част не се членува: старши треньор (но старши треньорът), старши лейтенант, старши асистент, старша
сестра, младши лейтенант, младши офицер, младши
помощник, завеждащ отдел, завеждащ секция.

3. 
   Географски имена и названия на празници, обра­зувани от прилагателно или числително в съчетание със съществително, се пишат разделно: Граф Игнатиево, Тодор Икономово, Абу Даби, Адис Абеба, Рио де Жанейро, Сан Салвадор, Порт о Пренс, Ла Плата, Шри Ланка, Първи май. Нова година, Двайсет и четвърти май.
   
4. 
   Когато към сложно съществително се прибави оп­ределение, то се пише отделно: заместник министър-председател.
   
5. 
   Ако сложно числително, състоящо се от повече от една дума, се съчетае със съществително, словосъчетанието се пише разделно: двадесет и пет годишнина, хиляда и триста годишнина.
   

1. Сложни прилагателни, образувани от съществително и прилагателно с помощта на наставка:

а) когато подчинената съставка е на първо място: научно изследване — научноизследователски; национално освобождение - националноосвободителен; източно православие - източноправославен; съдебна медицина - съдебномедицински; гражданско право - гражданскоправен; музикално образование - музикалнообразователен; Западна Европа — западноевропейски; външна политика — външнополитически; научна фантастика -научнофантастичен; Нова година ~ новогодишен; нис­ка производителност — нископроизводителен;

б) подчинената съставка е на второ място: художест­вена литература — литературнохудожествен; масова култура — културномасов; популярна наука — научно­популярен; православна църква — църковноправославен.

Ако първото прилагателно се запише съкратено, то се отделя с дефис след точката, с която се маркира съкра­щението: селскостопански — сел.-стоп.., старобългарски — ст.-бълг.

3. 
   Сложни прилагателни, образувани със съедини­телна гласна от съставни географски названия, се пишат слято: Нова Зеландия — новозеландски; Стара Загора - старозагорски; Черно море — черноморски; Стара пла­нина — старопланински; горнооряховски, далекоизточен, западнородопски.
   
4. 
   Прилагателни, образувани от лично и фамилно име с наставка -ски, се пишат слято: Иван Вазов — иванвазовско родолюбие; Христо Ботев — христоботевска не­примиримост; Димчо Дебелянов — димчодебеляновска нежност.
   

5. Имена на празници със съставна част „ден" се пишат слято и с главна буква: Гергьовден, Йордановден,Лазаровден, Никулден. Великден. Слято, но с малка буква, се пишат производните от тях прилагателни: гергьовденски, великденски.

6. Сложни прилагателни, образувани от просто (еднословно) числително и съществително, се пишат слято: триминутен, четиричасов, четвъртвековен, стомилионен, трийсетметров, половинчасов, единайсетстепенен.

7. Най-трудно е правилото за писане на сложни при­лагателни, получени от сложни съществителни. Трудност­та идва от обстоятелството, че прилагателните не следват правописа на съществителното. Решаващо значение при правописа на прилагателните има характерът на връзката между компонентите:

а) ако връзката между съставните части на съществителното, от което е получено прилагателното, е съчинителна, т. е. частите са равностойни, сложното прилагателно се пише полуслято: зидаро-мазач (хем зидар, хем
мазач) — зидаро-мазачески; товаро-разтоварач (хем то­
варач, хем разтоварач) — товаро-разтоварачески; по-
купко-продажба (хем покупка, хем продажба) — покупко-
продажбени разходи; виос-износ (и внос, и износ) — вносно-износен.

б) ако връзката между съставните части на съществителното, от което е получено прилагателното, е подчинителна, прилагателното се пише слято (изходното същест­вително се пише полуслято, защото компонентите му за­пазват ударенията си): кандидат-студент — кандидатстудентски; генерал-лейтенант — генераллейтенантски;

1. Прилагателните имена са два вида — качествени и относителни. Качествените прилагателни могат да се сте­пенуват: добър, по-добър, най-добър; нов, по-нов, най-нов. Относителните прилагателни не се степенуват и са образувани от съществително с помощта на някаква наставка (-ен-, -ски-, -ов-): дърво — дървен, стока — стоков, морал — морален, търговия — търговски, архитектура - архитектурен, композиция – композиционен, стил - стилистичен, причина — причинен, следствие – следствен, гора – горски, планина – планински. Когато сложното прилагателно е изградено от основите на относителни прилагателни, то се пише полуслято: стоково-паричен, композиционно-стилистичен, морално-етичен, горско-планински, причинно-следствен, административно-териториален, музикално-драматичен. Компонентите на тези прилагателни са образувани от думи с разнородно значение: наука и техника - научпо-технически; гора и степ — горско-степен- - търговия и промишленост — търговско-промишлен; култура и история — културно-исторически.

3. Сложни прилагателни, чиито съставни части са с еднородно значение, се пишат полуслято: руско-български (еднородното при тях е, че назовават народност), есенно-

Към този тип се отнасят голяма група сложни прилагателни, назоваващи съчетание от различни цветове: черно-бял, синьо-зелен. орапжево-червен. жълто-зелен.

2. 
   Сложни прилагателни с повтарящ се корен се пишат полуслято: бит-пребит, гол-голеничък,сам-самичък, стар-престарял, важен-важен, клан-недоклан, лика-прилика, щур-пощурял, един-единствен
   

6. Сложни прилагателни, образувани от съчетаването на лично и фамилно име или от две равностойни собствени имена, се пишат полуслято: Елин-Пелинови разкази, Пенчо-Славейкови поеми, Кирило-Методиев, Отец-Паисиева история, Рило-Родопски, Габрово-Севлиевски, Асиро-Вавилонски.

Когато такива прилагателни се използват за назоваване на селища, те се пишат разделно: Капитан Андреево,Граф Игнатиево. Генерал Тошево, Екзарх Антимово.

7. Когато първата част на сложното прилагателно е изписана с цифра или с буква, изписването е полуслято:

Упр. 1. Обяснете в кои случаи не се пише слято и в кои — отделно.

а)

- не одобрявам, не одобрение, не одобрен, не одоб­рявайки;

- не морален. не говорещ, не винаги, не дотам, не достоверен, не поносим, не говорещ, не винаги, не дотам, не понасяйки, не мил, недоверие, не действителен, не здравословен, не заинтересован, не знаят;

- не прозира, не равностойност, не трябва, не искайки

- не разбиране, не разбирайки, не разбран, не разбирате, не можем

— не току-така, да не би, не благополучие, не сега, не тук

б)

Не доверието, а съмнението е в основата на търсенето.

Остави книгите не тук, а там!

Обяснението е не достоверно и не звучи убедително.

Божура се престори на не видяла.

Божура не видяла ябълката.

Студент, не получил подпис, не може да завери се­местъра.

Студентът не получил подпис, защото бил болен.

Гражданите, не чули съобщението, не внесоха до­пълнителната такса.

Гражданите не чули съобщението и не внесли допълнителната такса.

Пешеходци, не видели идващото МПС, не се осво­бождават от отговорност пред закона.

Не виделите идващото МПС пешеходци не се осво­бождават от отговорност пред закона.

Пешеходци не видели идващото МПС

Не виждали кой знае откога рало, нивите бяха буренясали.

Нивите, не виждали кой знае откога рало, бяха буренясали.

Те не виждали често баща си, защото той бил по гурбет.

Еретиците, не вярващи в идеите на святото учение, са обречени на вечни мъки.

Не вярващите, а знаещите могат да променят света.

Той така и не свикнало новото.

Не свикнал с новото, той така и не разбрал какво искали от него.

Тайната, не разкрита от никого, продължаваше да го измъчва.

Не разкритата лъжа, а истината го радваше.

Не разкритата тайна го измъчваше.

на сила по между на крак еди къде си пред вид у дома по старому за винаги за в час в други ден по братски от къде на къде на щрек по случаи по новому някак си в същност в место по своему от някъде на посоки из между нас по военному от само себе си на около в купом на ляво за винаги в дясно не винаги за пред хора из под стола по човешки от време на време от край до край

възвисок радиопредаване двадесет и три годишен кино салон моравосин

фото репортаж автостоп супермодерен геофизичен далекоизточен три годишен вице шампион

ултравиолетов синьочервен източноевропейски аудио касета

шах турнир прес център съдия изпълнител нарко трафикант

началник влак джаз музика радио апарат бетоно бъркачка зам. министър помощник готвач дроб сарма ретро мода прима балерина ден година план конспект лапни шаран иди дойди помощник аптекар София окръг радио емисия авто мото клуб гама поле началник отдел бай ганьовщина

Упр. 5. Кои прилагателни трябва да се напишат слято или полуслято? Обяснете защо.
зидаро мазачески кандидат студентски гол голеничък Иван Вазови Бай Ганьови Крали Марков елин пелиновски отровно зелен музикално изпълнителски електронно изчислителен лечебно оздравителен вълнено текстилен научно художествен

литературно художествен

иван вазовски

Отец Паисиева

отец паисиевски

бай ганьовски

Йордан Йовкови

нежно розов

министър председателски

чул недочул

пролетно летен 3 годишен

памучно вълнен три годишен

експериментално теоретичен глинесто песъчли

Кирило Методиев кирило методиевски

Рило Родопски западно родопски

ТЕСТ ЗА САМОКОНТРОЛ

(върху (слято, полуслято и разделно писане)

/. Подчертайте правилно изписания вариант на думата.

1 .а) историко-географски; б) историкогеографски в) историко географски.

2. 
   а) състезател-първенец; б) състезателпървенец в) състезател първенец.
   
3. 
   а) Марица-изток; б) Марицаизток; в) Марица изток
   
4. 
   а) пинг-понг; б) пингпонг; в) пинг понг.
   
5. 
   а) изумрудено-зелен; б) изумруденозелен;в)изумрудено зелен.
   
6. 
   а) завеждащ-отдел; б) завеждащотдел; в) завеждащ отдел.
   
7. 
   а) топло- и електроенергия; б) топло- и електро­енергия; в) топло и електроенергия.
   
8. 
   а) причинно-следствен; б) причинноследствен: в) причинно следствен.
   
9. 
   а) кандидат-студентски; б) кандидатстудентски: в) кандидат студентски.
   

10. 
    заместник-министър-председател; б) заместникминистър-председател; в) заместник министър пред­седател.
    
11. 
    а) сто и десет-годишен; б) сто и десетгодишен: в) сто и десет годишен.
    

//. Подчертайте правилно изписаните думи

1. старши помощник 2.крали марковски
3. вице шампион 4. нестихваш

5. седемнайсетгодишен 6.най-обичам

10.недообмисляйки

11.началник управление 14. не мислейки

15. не току така 18. четвърт-финал

19. по-юнак 20. предвид

21. невсички 22. от както

23. сегиз-тогиз 24. бутни-колиба

25. отнемай къде 26. десет етажен

27. от къде на къде 28. не винаги

29. покрай 30. помощник-фармацевт

31. дискомузика 32. историко-етнографски

33. снага топола 34. Индо-Китай

35. машиноизпитателен 36. литературно-драматичен

37. водно-въздушен 38. високопроизводителен

39. западноевропейски 40. сърбохърватски

///. Препишете изреченията без допуснатитегрешки.

1. 
   Тази не вдигнала се още мъгла пречеше да се види цялото поле.
   
2. 
   През ранно-християнския период не вярващите били тайно заклеймявани като еретици.
   
3. 
   Химико-фармацевтичната промишленост в западно-европейските страни ограничава все по-вече синтетичните компоненти на лекарствените стредства засметка на съставките на билкова основа, с което цели подобряване лечебно-оздравителния ефект.
   
4. 
   Граничните контролнопропускателни пунктове са оборудвани със специална апаратура за разкриване на наркотрафикантите.
   
5. 
   На връх Нова година силна виелица повреди телевизионната кула на връх Снежанка.
   

1. а) карабиниер б) карабинер в) каръбинер

2. а) четиресетгодишен б) четиресет годишен в) четирийсетгодишен

3. а) сакровишница б) съкровищница съкровишница

4. а) Централноафриканска република б) Централно-африканска република в) Централно-Африканска република

5. а) хотел-ресторантски; б) хотелресторански в) хотел ресторански

6. а) картогравски б) картографски в) картуграфски

7. а) освуявам; б) усвоявам; в) усвуявам

8. а) Рило-Родопски масив; б) Рило-родопски масив; в) Рилородопски масив

9. а) упълномощителят б) опълномощителят в) упълномощителът

10. а) отживялица б) одживелица в) отживелица

//. Подчертайте правилно изписаните думи.

1. ще извлекат 2. предружител

3. конусообразен 4. чудовишна

5. титулярът 6. лъжепророк

7. байганьовски 8. възстание

9. възспоменание 10. шоуспектакал

11. юбилярът 12. масълце

15. странноприемница 16. истеричножълт

17. не мислейки 18. от ляво на дясно

19. ерестта 20. хубосник

21.хилядолетна 22. постлан

23.декларациите 24. сапуниерка

25 двоеточие 26 . врели-некипели

28. мошенничество

27.нека работиме 30. фолио

29. свадбари З2.яйцеклетачен

31. поет романтик 34.мърсотия

33. издръжливост 36. Великден

37. Дон Кихот 38. лакочистителът

39.отвреме навреме

/// Препишете текста без допуснатите в негоправописни грешки.

Мога да кажа, че често си препомням зимата на моето детство. Коледа, Нова година, Йорданов ден. Пом­ня, че като малък на Йордановден, преди расъмване, мои­те родители ме пращаха с една малка икона на Дева Ма­рия и Младенеца — това е нашата домашна икона — да отида на селския кладенец и да измия там лицето на Бо­городица. Всяка зима на моят имен ден, самичак, през далбокият сняг, отивах до този кладенец. За едно дете снегът до пояс е почти не проходим, а единственното живо сащество, което ме предружаваше и чакаше да из­върша обредът, за да се върна в къши, беше нашто куче. Докъто изваждах водата и омивах лицето на Богородица, кучето клечеше в снега и ме гледаше. Някъде зад мен светеха прозорците на наща къща и куминът димеше. Чуствах, че не съм сам. Иконата се умиваше веднъж в годината и семейството поверяваше това на детето. Все по-често се питам чие лице сега трябва да измия и кое е онова нещо, което би трябвало днес да ми даде сигорност. Откровено мога да ви кажа, че за сажаление съвремения свят е загубил голяма част от свойта естественост и сетивнос.

Правилата за употреба на главни букви се основават на три принципа: синтактичен, свързан с оформянето на текста като цяло и на изречението като съставна част на текста; морфологичен, свързан с думите като част на речта; стилистичен, който е разновидност на първите два принципа и употребата на главни букви според този принцип се определя от традицията или от индивидуалната мотивировка, свързана с подчертано изразяване на някакво специално отношение.

1. Главна буква се пише в началото на текст или на изречение.

2. 
   Ако въпросителният или удивителен знак не се отнасят към цялото изречение, а към отделна дума, се продължава с малка буква: Казах му, но уви! - че чува; Хей, ти — Иванов беше, нали? — кажи какво искаш.
   
3. 
   При пряка реч след препинателния знак авторовата реч продължава с малка буква:
   

3. Цитат, който в оригиналния текст започва с главна буква, запазва главната буква независимо от това, че е включен в изречение: Твърдението „Подлогът е думата, която назовава вършителя на действи” не отговаря на истината.

Цитат, който представя част от изречение, започва с многоточие и малка буква: Обществените отношения могат да се разглеждат като “…съвкупност от производствени отношения".

2. 
   След отделени със запетая обръщения в писма, документи, заявления и молби текстът продължава с главна буква:
   

Ако текстът след обръщението продължава на същия ред, главна буква не се използва: Скъпи приятели, не ме очаквайте за празниците.

5 Когато се пише план с точки и подточки, точките, означени с цифри, се пишат с главна буква, а подточките, отбелязани с букви, започват с малка буква:

Видове прости изречения

1. Според комуникативното намерение на говорещия:

б)подбудителни;

в) възклицателни;

г) съобщителни.

2. По строеж:
а)едносъставни;
б)двусъставни.

Морфологична употреба на главни букви

1. 
   С главна буква се пишат съществителни собствени лични и фамилни имена: Васил Иванов, Петърчо, Марко, Шаро.
   

3. Прякори и псевдоними се пищат с главна буква: Петър Моканина, Елин Пелин, Чичо Стоян, Калина Малина, Раи Босилек.

Когато псевдонимът или прякорът е словосъчетание,
с главна буква се пише само първата дума: Ричард Лъвското сърце, Пипи Дългото чорапче, Поразяващата ръка.

4. 
   В литературни произведения персонифиц_Ирани понятия и герои животни се пишат с главна буква: Правда, Добро, Зло, Ежко Бежко, ЗайоБайо.
   
5. 
   Лични и фамилни имена в множествено число се пишат с главна буква: Асеневци, Славейковци, (отивам у) Борисови.
   
6. 
   При географски названия с характер на словосъ­четания се разграничават два вида случаи:
   

б) ако втората дума в словосъчетанието е собствено

7. Имена на учреждения, предприятия, институции, държави, индивидуални названия на исторически събития се пишат с главна буква. Ако името е словосъчетание, с главна буква се пи_Ше само първата дума: Сорбоната, Лувърът, Пощенска банка, Бряг на слоновата кост, Бюджетна комисия, Клиника по травматология, Министерство на здравеопазването, Златния век, Дом на модата, Парижка мирна конференция, Руско-турска война, Българско възраждане. Първа световна война, Съдебна палата, Санстефански мирен договор, Посолство на Република България.

При условие, че сложното название включва собствено име, и двете съставки се изписват с главни букви: Президиум па Българската академия на науките, Радио Пловдив, Комисия по външната политика към Народното събрание,Строителен техникум „Кольо Фичето".

8.Названия на богове, митологични същества, праз­ници се пишат с главна буква: Перун, Тангра, Лада, Зевс, Трифон Зарезан, Ден на детето, Сирни заговезни, Нова година, Иисус Христос, Бъдни вечер, Великден, Гер­гьовден.

9. Названия на книги, периодични издания, доку­менти се питат с главна буква: в. „Труд", сп. „Български език. и литература", „Тютюн", Държавен вестник, За­кон за висшето образование, Кодекс на труда, Поста­новление на Министерски съвет.

10. Название на сорт, марка, вид, порода, когато е приложение, се пише с главна буква: хляб „Добруджа", ябълки сорт “Белфльор”, вино „Мерло", порода „Лехорн”.

Ако тези названия не са употребени като приложения, а като съществителни нарицателни, се пишат с малка буква: Димятът е по-хубав от мерлото. Вече узря и перлата (има се предвид сорт грозде)

11.Имена на космически обекти, когато са употребени като индивидуални названия, се пишат с главна буква: Слънце, Луна, Марс, Голямата мечка, Млечен път, Слънчева система. Ако са употребени като нарицателни имена, се пишат с малка буква: стоя на слънце, падам на земята.

12. Прилагателни имена, образувани от съществителни собствени с наставките -ов. –ен, -ин, се пишат с главна буква: Ботеви фейлетони, Елин-Пелинови разкази, Пенчо-Славейкови поеми, Кралимаркова са6я, Байганьови дисаги, Отец-Паисиевата „История славянобългарска”.

Когато прилагателното е съставено от две съществителни собствени, и двете се пишат с главна буква: Ки рило-Методиеви преводи, Кант-Лапласова теория, Рило-Родопски масив.

13. Прилагателни, образувани от съществителни за посока, когато са в съчетание с имена на области, се пи­шат с главна буква: Северна Америка, Източна Европа. Южна Африка, Западни Родопи.

Когато съществителните изток, запад са в синтак­тична служба на определения, с които се конкретизират страни и местности, с главна буква се пише само първата дума: Близкия изток. Далечния изток, Средния запад.