Морфологична употреба на малки букви

1. Титли, звания, свободни приложения към имена на лица се пишат с малка буква: инженер Ганев, инспектор Стрезов, доктор Петров, чичо Петър, хаджи Стефан, поп Ставри, бай Стоян.

2. Съществителни нарицателни за лица по етнически, религиозен признак или по местоживеене се отбелязват графично с малка буква: бургазлия, англичанин, руснак, християнин.

вителни нарицателни, получени от имена

4. Имена на политически, културни, социални и религиозни движения се пишат с малка буква: феодализъм, християнство, православие, хуманизъм, будизъм, про­тестантство.

5 Обшите названия на исторически и геологически се пишат с малка буква: античност, средновековие,неолит, бронзова ера.

6 Съществителни, назоваващи стилове, жанрове, както и термините, се пишат с малка буква: барок, рококо,сецесион, ампир, сонет, фейлетон, скерцо, анданте.

7. 
   Съществителните за посоки, както и образуваните от тях прилагателни, когато означават географско место­положение или са като определения на географски по­нятия, се пишат с малка буква: Гърция се намира на юг от България. Черно море е на изток от Пловдив; южен вятър, западно крайбрежие, северно полукълбо.
   
8. 
   Прилагателни имена, образувани от съществи­телни собствени с наставка -ски, се пишат с малка буква: байганьовски (нрави), ботевска (непримиримост), вазовско (родолюбие).
   
9. 
   Прилагателни, образувани от собствени географски имена, се пишат с малка буква: тихоокеански, черноморски, западноевропейски, старозагорски, русенски, индокитайски, будапещенски.
   
10. 
    Образуваните от съществителни собствени прилагателни, когато са употребени терминологично или като съставна част на устойчиво словосъчетание, се пишат с малка буква: базедова болест, адамова ябълка, ахилесова пета, морзова азбука, волтова дъга, питагорова теорема, сизифов труд.
    

Като израз на учтивост и уважение главни букви се пишат в следните случаи:

1. Личните и притежателни местоимения Вие, Вас, Ваш, Ви, когато в кореспонденция са употребени в учтива форма за едно или повече лица, се пишат с главна буква.

2. 
   Титли на държавни ръководители, когато са употребени без името, се пишат с главна буква:Президтът, Кралят.
   
3. 
   Намиращите се в началото на израза обръщения Ваше Величество, Ваше Превъзходителство, Ваше Светейшество, Господин Министър, Господин Професор, Господин Ректор се пишат с главни букви. Когато са в съчетание със собствени имена (и не са в началото на изречението), е прието да се пишат с малка буква: про­фесор Стоянов, г-н Петров.
   
4. 
   В описателни изрази като Негово величество, Не­гово светейшество, Негово превъзходителство втората съставка се пише с малка буква.
   

Упр. 1. Изброени са имена на приказни и литературни герои, исторически личности, псевдоними. Определете с главни или с малки букви се пишат:

а) катеричка рунтавелка, мечо пух, кума лиса, дядо мраз, баба марта, баба меца, ежко бежко, зайо байо;

б) поразяващата ръка, белия зъб, зоркото око, пеещия облак;

в) ричард лъвското сърце, ярослав мъдри, иван грозни, петър моканина, лазар дьбака;

г) сирак скитник (Панайот Христов), калина малина (Райна Иванова), елин пелин (Димитър Иванов), ран босилек (Генчо Негенцов). косе босе (Цанко Цветанов).

Упр. 2. Според изписването с главна или с малка буква разпределете дадените думи и словосъчетания в две групи:

а)кирило-методиев език, иван-вазови стихотворения, иванвазовско родолюбие, ботева поезия, ботеви четници, ботевска непримиримост, байганьови дисаги, байганьовщина, байганьовски маниери, отец-паисиева история, отеипаисиевска всеотдайност, нютонов закон, кралимаркова сабя, кралимарковска сила;

б)авгиеви обори, адамова ябълка, менделеева таб­лица, овчарска торбичка, момина сълза, чинтулова творба, евин плаж, питагорова теорема, сизифов труд;

в)западни родопи, западнородопски песни, тракийс­ка низина, тракийски зеленчуци, великотърновски боляри, великотърновски университет, дунавска равнина, дунавски бряг, софийско поле, софийска улица, рило-родопски ма­сив, далечен изток, далекоизточен, горна Оряховица, гор­нооряховски.

Упр. 3. Уточнете в кои наименования и двете съставки са са собствени имена и трябва да се пишат с главна буква:

Атлантически океан, Златна Панега, Бели искър, Горна волта, Турско посолство, Нобелова награда. Златни мостове, Австралийски алпи, Варненски залив, Голямо мече езеро, Свети константин, Санданска бистрица, Огнена земя, Сините камъни. Поморийско езеро. Нова зеландия. Западни родопи, Южна америка, Западна стара планина, Съединени американски щати.

Упр. 4. Преценете кои думи в изреченията трябва да се напишат с главна буква. Обяснете защо:

а) Виждат се добре меркурий, земята и нейният спътник —луната.

Да бих била като земята неизтощимо променлива.

За 24 часа земята се завърта около оста си.

Юрий Гагарин е първият човек, излетял в космоса.

Списание „Космос" е моето любимо списание.

Системата от небесни тела с централно тяло слънцето и движещите се около него девет планети със спътниците им се нарича слънчева система.

б) С войната между севера и юга се слага край на

Най-малкият от четирите океана на земята се нарича северен ледовит океан.

В далечината се виждаха върховете на много бъл­гарски планини — рила, витоша, западни родопи, средна гора, средна стара планина.

В много филми се пресъздава времето на дивия запад..

Корабът акостира на западния бряг.

в) Президиумът на народното събрание изпрати поздравителна телетрама до елизабет втора - кралица на обединено кралство Великобритания и северна ирландия по случай рождения й ден.

Като минеш през ново село и продължиш в западна посока, ще стигнеш до паметника на матей миткалото.

В централния печат публикуваха комюнике организационния комитет на организацията на обединените нации.

На атонския полуостров се намират манастирите на света гора.

г) Захари Стоянов често посещавал баба тонка.

Ръкавиците са ми подарък от баба мария .

Пред великотърновския университет се намира паметникът на патриарх евтимий.

Името на отец паисий е свято за всеки българин.

На площада срещнах отец павел.

За автор на съчинението „за буквите" се счита черноризец храбър.

Писмото е написано от дядо петър.

Децата с удоволствие очакват дядо коледа.

Ликувай, Болка, че те има, че движиш гневните си пръсти

по хлъзгавия гриф от нерви и късаш острите им струни.

Спомни си гамата. Любов! И ти, о Грях, певец неис­тов, импровизирай с цяло гърло мелодията на Живота!

(Недялко Йорданов)

ТЕСТ ЗА САМОКОНТРОЛ

(употреба на главни и малки букви)

І. Посочете кой от вариантите е написан правилно.

1. а) Златна Добруджа; б) златна Добруджа; в) Златна добруджа

2. а) Великата френска революция; б) великата Френска револлюция; в) Великата Френска революция.

3. а) Български червен кръст; б) Български Червен кръст; в) български Червен кръст.

4. а) Димчо-дебелянови стихове; б) Димчо-Дебелянови стихове; в) димчодебелянови стихове.

5. 
   а) Велико народно събрание: б) Велико Народно събрание; в) велико Народно събрание.
   
6. 
   а) рилски манастир; б) Рилски манастир; Рилски Манастир.
   
7. 
   а) Ваше Величество; б) ваше Величество; Ваше величество.
   
8. 
   а) Константин-кирил философ; б) Константин-Кирил философ; в) Константин-Кирил Философ
   
9. 
   а) Българско възраждане; б) българско Възраждане; в) Българско Възраждане.
   
10. 
    а) Луда Камчия; б) луда Камчия; в) Луда камчия
    

1.Асеневци 2. Бачо Киро

3. варненски улици 4. тракийска низина

5. тракийско вино 6. Баба марта

7. каменна епоха 8. държавен вестник

9. Българска Народна Банка 10. италиански ренесанс

11. вапцаровска вяра 12. Далай Лама

13. Боян-Пенево литературно наследство 14. Северен Рило-Родопски масив

15. авгиеви обори 16. устав на ООН

17. наказателен кодекс 18. Възраждане

19. Президиум на 20. Негово величество

Народното събрание

///. Препишете изреченията без допуснатия грешки.

1. 
   Змей горянин е псевдоним на Светлозар Димитров.
   
2. 
   Слабо познавам вазовите драми.
   
3. 
   В музея видяхме запазено в спирт Алеко-константиновото сърце.
   
4. 
   Залата се смая от бай-ганьовото поведение.
   5. Накъдето се обърнеш — все Байганьовски маниери.
   

7. За месец съвместен живот се убедих, че той е голям Дон Жуан.

8. Обсъждането се състоя в института по български език в Българската Академия на Науките.

9. Беше излъчено 10-минутно изявление на президента на република България.

10. Стотина дни след Иракското нахлуване в Кувейт и след девет резолюции на Организацията на Обединените Нации кризата в Персийския залив още не беше решена.

ГРАФИЧНО ОФОРМЯНЕ НА СЪКРАЩЕНИЯ

Съкращения на думи се допускат в официалната и в неофициалната реч. Използваните само в писмената реч съкращения се наричат графични, а тези, които се използват и в писмената, и в устната реч, се определят като лексикални.

1. Най- често използваният графичен начин за съкращаване на дума е отсичането на крайна нейна част, което се отбелязва с точка. Правилото изисква да се ськращава до съгласна, след която следва гласна: компл. (комплекс), сп. (списание), вкл. (включително), заб. (забележка), фиг. (фигура), предс. (председател), мин. (министър) ас. (асистент).

Лични и бащини имена се съкращават или на първа буква, или до буква на съгласен, след който следва гласен: Хр. Ботев, Ив. Вазов. А. (Анг.) Каралийчев, Д. (Дим.) Димов, Е. (Ел.) Георгиева.

Псевдоними, прозвища, прякори и имена на литера­турни герои не е прието да се съкращават: Елин Пелин. Елисавета Багряна, Черноризец Храбър, Софроний Врачански, Петър Моканина, Станчо Поляка, Хаджи Димитър, Борис Морев.

С точка след съкращението се оформят и случаите, когато се съкращава чрез изпускане на гласна: вж. (виж), срвн. (сравни),,стб. (старобългарски).

Точка не се пише при съкращаване на мерни единици: м (метър), сек (секунда), кг (килограм), гр (грам), см (сантиметър).

Когато мерната единица произхожда от име, първата буква е главна, но след нея пак не се пише точка: А (ампер). Хи (херц), В (волт).

2. Разпространен начин за графично съкращаване т. нар. инициални съкращения, образувани от първите букви на словосъчетанието. Изписват се с малка буква с точка след нея: т.г. (тази година), т. е. (тоест), и т. н. (и така нататък), б. р. (бележка на редактора).

3. Графични съкращения, състоящи се от първата и последната буква, се изписват с дефис без точка накрая: г-н (господин), г-жа (госпожа), о-в (остров), у-ще (училище). При някои съкращения от този тип се използва наклонена черта: в/у (върху), с/ка (сметка).

4. Инициални съкращения се образуват, когато се използват първите букви на съставящите думи. Този тип съкращения се изписват с главни букви, между които не се поставя точка: БНБ, ДЗИ, ВУЗ, БАН, КАТ, НАТО, ЮНЕСКО. Инициалните съкращения са лексикален тип съкращения и не се образуват свободно. Имат установен правопис и изговор.


ОБОБЩАВАЩ ТЕСТ(Г)

I. Посочете правилно изписания вариант.

1. 
   а) електронноизчислителен; б) електронно-изчислителен; в) електроно-изчислителен.
   

3. а) корумпираност; б) коромпираност; в) курумпираност.

4. а) няколко седмичен; б) няколкоседмичен; в) неколкоседмичен.

5. а) неподръжаемостта; б) неподражаемоста; в) неподражаемостта.

6. а) потисничество; б) поттисничество; в) подтисничество.

7. а) сегис-тогис; б) сегиз-тогиз; в) сегистогис

8. 
   а) двадесет и петгодишен; б) двадесет и пет годишен; в) двадесетипетгодишен.
   
9. 
   а) мини калкулатор; б) миникалкулатор; в) мини калколатор.
   

11. 
    а) София запад; б) София-Запад; _В) София-запад.
    
12. 
    а) мач реванш; б) мач-реванш; _В) мачреванш
    
13. 
    а) замесник министър председател; б) заместник министър председател; в) заместник мипистър-председател.
    

15. 
    а) Отец-паисиево дело; б) Отец-Паисиево дело в) Отецпаисиево дело.
    
16. 
    а) Рило-Родопски масив; б) Рило-родопски масив в) Рилородопски масив.
    
17. 
    а) Кирило-методиевски; б) кирило-методиевскн в) кирилометодиевски.
    

I. мирис 2. чуждопоклоник

3. Константин-Кирил философ 4. бяло-зслепо-червен

5. Чинтолови стихове 6. решетъчен

7. дарувание 8. чаровността

9. жарсян 10. научнообоснован

II. да размръзя 12.фамилиарнича
13. повествувание 14. преземяване

15. помощник-готвач 16. деведесетгодишен

17. етногравски 18. контра-пункт

19. претеча 20. историко-филологи

чески
21.упознавам 22.двоеточие

23. дяснофлангови 24. памучно-копринен

Минало и настояще

Ние, които познаваме Арабските страни от 40-те и 50-те голини, днес наблюдаваме с недоверчиво очудване модерната Саудитска Арабия. Някога хората дори не бяха санували, че в тази страна, почети на пълно откъсната от света, ще се извършат такива корени изменения.

В пясачните пустини, по крайбрежието, по високите плата във вътрешноста на страната — на всякаде изникнаха нови, модерни градове. За разлика от някога, когато страната е била прекосявана само от кервани, днес всички големи градове са свързани с мрежа от пътища. Хората, които по-рано незнаеха нищо за света отвъд хоризонта, сега пътуват със самолети до всички краища на света и из вътрешноста на страната.

Извършени бяха и много социокултурни промени. Процесат продалжава и новите неща е възприемат само до колкото не се нарушават предписаните от законите на Исляма рамки. В Саудитска Арабия няма разделение между държавата и религията, затова Коранът е несамо израз на божието слово, а предписва морални и обществени правила за поведение, които са неотмена съставна част от живота на всеки мюсюлманин.

ГРАМАТИЧНИ ФОРМИ С ПО-ОСОБЕНА УПОТРЕБА В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ КНИЖОВЕН ЕЗИК

ЧЛЕНУВАНЕ НА ИМЕНА

От всички славянски езици само българският е развил способността по морфологичен начин да изразява идея за количествена и индивидуална определеност. Тя се фиксира във формата на думата с помощта на морфема, наречена определителен член. В изречението Вземи молив! съществителното молив е нечленувано и с неопределената си форма изразява идея 'който и да е молив' Ако в същото повелително изречение съществителното се членува (Вземи молива!), изказването представя идея за индивидуална определеност — 'не кой да е, а известен молив, за който вече е ставало дума'. Разликата между изреченията Работници стачкуват и Работниците стачкуват е, че във второто изречение има изразена ко­личествена определност, т. е. всички работници стачкуват.

Определителният член в съвременния български език има и обобщаваща (генерализираща) функция. Напр. в изречението Планетите са небесни тела, които светят с отразена светлина с членната морфема, прибавена към съществителното в множествено число планети [плане­тите), се изразява идея за обобщеност — 'всички пла­нети'.

Правописни проблеми, свързани с членуването.

1. Числителни имена.

Когато числително бройно, което завършва на – т, се членува, в графичната му форма се появяват две букви – тт -: петте, деветте, петнайсетте, двайсетте, деветнайсетте, шестдесетте, шестнадесетте.

2. Съществителни от женски род.

а) които завършват на -т, след членуване в графичната си форма получават две букви –тт: пролетта, папратта, пропастта, честта;

б) които са образувани с наставка -ост, след членуване също се пишат двойно -тт-: околността, откровеността, яростта, святостта;

в) завърващи на [шт]. което графично се представя с щ: мощта, свещта, площта, помощта, нощта.

В членуваното съществително от женски род пус­тош не се използва буква щ, защото съставящите я звукове [шт] се намират в различини морфеми (коренът завършва на -ш, а членната морфема започва с -т).
Членуване на съществителни имена от мъжки род, завършващи на съгласен звук

Правописните проблеми, свързани с членуването на съществителни от мъжки род, завършващи на съгласен в единствено число, трябва да се разгледат на две равнища -морфологично и синтактично.

1. Десет съществителни, които в старобългарски са завършвали на мек съгласен: сън, ден, кон, път, крал, цар, зет, огън, нокът, лакът. Най-често срещаните сред тези думи грешки са свързани с неправилното членуване на думите нокът и лакът като нокъта и лакъта вместо правилното нокътя(т), лакътя(т).

2. Всички съществителни, които завършват на –й: чай - чая(т), случай - случая(т), славей – славеят, обичай — обичая(т), пай - пая(т), кравай —кравая(т).

3. Всички съществителни, които са образувани с наставка -тел:учителя(т), създателя(т), изтребителя(т), разтворителя(т), владетеля(т), носителя(т)

Има група съществителни, които завършват на – тел, но това не е наставка, а част от корена: мотел, хотел, петел, пастел. Когато -тел е част от корена на думата, тя се членува с -а (-ът): мотела, хотела, петела, пастела.

4. Съществителни за лица, които са образувани с нас­тавка -ар или -яр: вестникаря(т), библиотекаря(т), градинаря(т), гешефтаря(т), титуляря(т), змияря(т), юбиляря(т). Съществителното рицар не е образувано с

Съществителни, които са образувани с наставка –ар, но не назоват лица, се членувате -а (-ът): буквар — бук­вара, букварът; глухар - глухара, глухарът.

Съществителни, които завършват на -ар, което не е наставка, а част от корена на думата, се членувате -а (-ът): пазар -- пазара, пазарът; катинар — катинара,катинарът; будоар — будоара, будоарът; олтар -олтара, олтарът; резервоар - резервоара, резервоарът, минзухар — минзухара, минзухарът.

С -а (-ът) се членуват всички останали съществителни, които завършват на исторически твърд съгласен.

Синтактичен аспект на членуването. Само при имената от мъжки род (съществителни, прилагателни, числителни и пълните форми на притежателните местоимения) в единствено число се използват два вида определителни морфеми - кратка (-я, -а) и пълна (-ят, -ът). Употребата им се диференцира в зависимост от синтактичната служба на името в изречението.

1. Основно правило: С пълен член (-ът, -ят) се членува подлогът в изречението, т. е. думата, която в съчетание със сказуемото може да се замести с личното местоимение ТОЙ. С кратък определителен член (-я, -а) се членува думата която в съчетание със сказуемото се замества с местоимение НЕГО (ГО) или НА НЕГО (МУ). Ако подлогьт има определения (включително и обособени) или приложения, те се членуват с пълен определителен член.

Допълнително правило: Имена от мъжки род (съ­ществителни, прилагателни, числителни редни и пълни форми на притежателни местоимения) в позиции след предлог винаги се членуват с непълен определителен член.:

Те чуха как влакът изсвири и тръгна. (Той изсвири.) Не му допадаше Антон-Срашимировият стил. (Не му допадаше той.) На завоя се показа локомотивът на влака. (Показа се той - локомотивът. Съществителното влак е след предлога на, затова се членува с непълен член.)

Младежът загуби паспорта си. (Той загуби него.) Професор Балан, първият ректор на Софийския университет, е филолог. Словосъчетанието първият рекпор на Софийския университет е обособено определение на подлога, затова се членува с пълен член (Той – професор Балан, първият ректор - е филолог). Словосъчетанието Софийския университет е след предлог на, затова се членува с непълен определителен член

Министър-председателят Костов направи изявление пред журналисти. Сложното съществително нарицателно е приложение на съществителното собствено Костов, затова се членува с пълен определителен член. (Той направи изявление).

2. 
   Когато подлогът е изразен със съчинително словосъчетание, всички съществителни от мъжки род единствено число, които са включени в него, се членуват с пълен член.
   

3.(Подлогът в главното изречение може да е пояснен от подчинено определително изречение, което отдалечава подлога от сказуемото, но по същество не нарушава, а

4.Когато към подлога, изразен с местоимение, има поясняващо име от мъжки род, единствено число, то се членува с пълен определителен член:

Съвременният български език е развил възможност за удвояване на допълнението, когато то е в началото на изречението. Ако първата част на удвоеното допълнение е име от мъжки род в единствено число, то се членува с непълен определителен член.

5. 
   Прозвища и прякори, дори и да са в синтактична функция на подлог, не се членуват с пълен определителен член.
   

6. В безлични изречения подлогът прилича на допълнение. За откриването му трябва да се използва не подвеждащ въпрос, а заместване с местоимение. Името, което се съгласува по число със сказуемото и се замества с той, се членува с пълен определителен член.

7. Ако изречението е в страдателен залог, реалният вършител на действието не е подлог. Граматическият подлог в такива изречения се замества с той.

8. Пред едно съществително е възможно да има няколко определения. В такива случаи от логическо гледище се разграничават две разновидности:

а) прилагателните в синтактична служба на определения назовават със съществителното име едно понятие, като всяко прилагателно стеснява и конкретизира обема на понятието, назовано със съществителното:

Високият скалист стръмен бряг се изправи застрашително пред загубилия управление стотонен танкер. В такива случаи се членува само първото прилагателно. Словосъчетанието високият скалист стръмен бряг може да се замести с той, затова първото прилагателно се членува с пълен определителен член. Словосъчетанието загубилия

управление стотонен танкер се замества с него, затова първото прилагателно се членува с непълен определителен член (Той се изправи застра­шително пред него.)

б) когато всяко прилагателно в съчетание със същест­вителното назовава различно понятие, книжовната норма изисква:

• 
  съществителното да е в единствено число;
  
• 
  да се членува всяко от прилагателните:
  
• 
  Златният и сребърният медал бяха спечелени от българи. (Те бяха спечелени от