С пълен определителен член се членува и именната част на

Синоними на спомагателния глагол съм са глаголите явява се, оказва се. Името, което се намира вдясно от тях, също се членува с пълен определителен член:

а) господар, градинар, олтар, буквар, свинар, коледар, леяр, юбиляр, змияр, гешефтар, титуляр, хлебар, глухар, рицар, пазар, тротоар, секретар, стражар, резбар.

б) мислител, зрител, нагревател, любител, множител, спасител, умалител, радетел, мечтател, пастел, раз­творител, петел, хотел, множител, втвърдител;

в) болест, злост, личност, местност, покорност, чест, вест, площ, пустош, помощ, откровеност, вещ, лакът, нокът, ревност;

г) пет, петнадесет, петдесет, шест, шестдесет, шестнайсет, девет, деветдесет, деветнайсет.

Пушекът излиза на тънка струя от комина

Веднага щом обущарят поправил ботуша, странни­кът се обул и продължил по пътя.

Човекът ни се видя уплашен.

Човека го нямаше в стаята.

Образът е пресъздаден талантливо от най-младия актьор в театъра.

Оттогава младежа не го бива.

Не винаги столицата е най-големият град в държавата.

Разговорът се води от председателя на дружеството.

Разговора води председателят на дружеството.

Аз съм пострадалият от побоя.

Мярна се силуетът на бродещия скитник.

Оттук се вижда най-високият връх.

Упр. 3. Членувайте имената с пълен или кратък определителен член.

Той беше единствени...., когото приехме без съм­нение.

Паметник.... е създаден от млади.... скулптор.

Слух.... му долови злобни.... лай на овчарски.... пес.

Източни.... прозорец бе отворен докрай и утринни....здрач нахлуваше заедно с вятър….

Дава се сигнал.... за тръгване, водач.... излиза напред и след него потегля взвод....

Той, плебея...., негодник.... от вертепите, запазваше спокойствие, докато тя, благородната, под влияние на див… глад за морфин, кряскаше като улична жена.

Шум…. от стъпките му се удави в дебел.... килим.

Бе час… на следобедни.... сън и по коридор.... не се мяркаше никой.

Народ … буйно и неудържимо се хвърляше в хаос... на веселбите, за да не помни позор.... на преживени....срам.

Сега той изглеждаше на върх.... на властта си, беше най-богати.... човек и вестник.... му

направляваше общественото мнение.

Моя.... любим спорт е футбол....

И народ...., и емиграцията бяха осъзнали необходимостта от организирана борба срещу тиран…

Чуваше се ту гласа на говорещия човек, ту воя на ранения чакал.

Генерала, който е спечелил победата, сякаш изобщо не е правил грешки, докато победения генерал е винаги виновен, колкото и умен да е бил неговия начин на действие.

Съществуват два начина на борба: единия е посредс­твом закона, а другия е чрез силата. Първия е свойствен на човека, а втория — на животните.

Олтара на вярата винаги е осиян от ореола на светоста.

На софийския и пловдивски кметове бе връчена пе­тиция.

Яроста на бурята се оказа безсилна пред пустоща на пространството.

Българския, френския и английски език нямат па­дежи.

Спортиста сподели, че е отдал целия си живот на своя любим спорт — футбола.

Трогнат от наградата, връчена му лично от секретарят на посолството, юбиляря произнесе развълнувана реч.

От прозореца на луксозния апартамент се вижда обления в злато връх на планината.

Върховния законодателен орган е Парламента.

В процеса на своето сложно развитие българският език постепенно е загубил системата от падежи, чрез която език са се изразявали различни логически връзки и отношения. Падежните форми (окончанията) са заместени от словосъчетания, включващи предлог и име в падежно неизменяема форма. Последна крепост на падежите в съвременния български език са местоименията.

Личните местоимения имат три вида падежни форми: именителни, с които се замества граматическият подлог: аз, ти, той, тя, то, ние, вие, те; винителни кратки и пълни форми, с които се замества прякото допълнение: мене (ме), тебе (те), него (го), нея (я), нас (ни), вас (ви), тях (ги); дателни пълни и кратки форми, с които се замества непрякото допълнение: на мене (ми), на тебе (ти), на него (му), на нея (й), на нас (ни), на вас (ви), на тях (им). Дателната аналитична форма на него днес напълно е изместила архаично звучащата синтетична форма нему. Груба грешка е употребата на старата дателна форма кому в съчетание с предлог (на кому). Ко­дифицираната книжовна норма квалифицира като груба грешка и смесването на местоименни падежни форми при дублиране на местоимения: аз ми е лошо (неправилно), на мене ми е лошо (правилно), той го е страх (непра­вилно), него го е страх (правилно), тя я боли главата (неправилно), нея я боли главата (правилно).

Личните местоимения за именителен, винителен и дателен падеж са образувани от различни основи, затова българинът ги възприема като различни думи и не допуска грешки при употребата им. Въпросителните местоимения за лица кой, кого, на кого (кому) са падежни форми от една основа и езиковото съзнание на съвременния българин, на когото е чужда падежната диференциация, започва да ги смесва. Най-често за лица се употребява именителната форма кой: кой търсиш вместо правилното: кого търсиш; на кой предаде съобщението, вместо на кого предаде съобщението. Книжовната норма налага

От въпросителните местоимения се образуват относителни, отрицателни, неопределителни и обобщителни местоимения. Когато те заместват съществителни за лица, нормата изисква да се разграничават именителните от винителните и дателните форми:

• 
  въпросителни местоимения: кой, кого, на кого;
  
• 
  относителни местоимения: който, когото на когото;
  
• 
  неопределителни местоимения: някой, някого, на някого;
  
• 
  отрицателни местоимения: никой, никого, на никого;
  
• 
  обобщителни местоимения: всеки, всекиго, на всекиго.
  

Примери:

Търсиш ли някого! (Търсиш ли него?)

Човекът, който седи до нея, е брат й. (Той седи до нея.)

Човекът, когото попитах, беше брат й. (Него попитах.)

Всеки си мисли, че разбира от правопис. (Той си мисли.)

От всекиго според възможностите, на всекиго според необходимостите.

В съвременния български език има два вида лични и два вида притежателни местоимения.

/ Възвратни лични местоимения. Когато субектът вършител на глаголното действие и обектът получател на действието са различни, се употребяват лични место­имения. Когато субектът и обектът на глаголното дейс­твие са едно и също лице, е задължителна употребата на възвратните лични местоимения себе си (кратка форма се) и на себе си (кратка форма си).

Примери;

Мария съжалява Яна. (Лицето Мария е субектът вър­шител на действието и е подлог. Лицето Яна е обектът получател и е допълнение. В изречението субектът и обек­тът на глаголното действие са различни лица, затова при заместване на обекта се използва лично местоимение: Мария съжалява нея. = Мария я съжалява.)

Мария съжалява Мария. (Лицето Мария е и субект вършител и обект получател на действието. В такъв случай, когато допълнението се замества с местоимение, е задължителна употребата на възвратно лично местоимение: Мария съжалява себе си. = Мария се съжалява.)

Тодор говори на Петър. (Лицето Тодор е субект вършител на действието. Лицето Петър е обект получател. Субектът и обектът са различни лица и при заместване на допълнението с местоимение се използва лично местоимение: Тодор говори на него. = Тодор му говори.)

Тодор говори на Тодор. (Субектът и обектът на глаголното действие съвпадат, затова при заместване на обекта в синтактична служба на допълнение е задължителна
употребата на възвратно лично местоимение: Тодор говори на себе си = Тодор си говори.)

Неправилно е смесването на двата вида лични местоимения: Всеки мисли първо за него си (неправилно); Всеки мисли първо за себе си (правилно).

//. Възвратни притежателни местоимения. Когато обектът не принадлежи на субекта, при изразяване на принадлежността с местоимение се използват прите­жателните местоимения (пълни форми:мой, твой, негов неин, наш, ваш, техен; кратки неизменяеми форми: ми, ти, му, й, ни, ви, им). Когато обектът принадлежи на субекта, при изразяване на принадлежността се използват възвратните притежателни местоимения: пълни форми свой, своя, свое, свои; кратка неизменяема форма си. Примери:

Петър шофира колата на Иван. (Лицето Петър е субектът вършител на действието. Обектът на глаголното действие е колата, която не е собственост на субекта . За изразяване на принадлежността се използват притежателни местоимения: Петър шофира неговата кола = Петър шофира колата му.)

Петър шофира колата на Петър. (Лицето Петър е субектът вършител на действието. На него принадлежи и обектът — колата. Щом обектът принадлежи на субекта, е задължителна употребата на възвратно притежателно местоимение: Петър шофира своята кола = Петър шофира колата си.)

Книжовната норма изисква разграничаване на притежателните от възвратните притежателни местоимения във всички лица: срещнах брат си вместо срещнах брат ми; уважаваш родителите си вместо уважаваш родителите ти.

Ако двата вида местоимения в трето лице не се разграничат, има опасност от двусмислица: Той танцува с жена си - Той танцува с жена му.

БРОЙНА ФОРМА ПРИ СЪЩЕСТВИТЕЛНИ ОТ МЪЖКИ РОД, КОИТО ЗАВЪРШВАТ НА СЪГЛАСЕН

Всички съществителни имена в съвременния българ­ски език имат форми за единствено и за множествено число. Само съществителните имена от мъжки род, които

В „Практическа българска граматика" (1989г) П. Пашов обръща внимание на разликата между формите на съществителни, назоваващи лица и нелица:

цар (лице владетел) — двама(та) царе;

цар (шахматна фигура) — два(та) царя;

хан (лице владетел) — двама(та) ханове;

хан (хотел) — два(та) хана;

съперник (нелице, напр. спортен отбор) - два(та) съперника;

съперник (лице) — двама(та) съперници.

Важно е да се знае, че бройна форма не се употребява след съществителни, които означават количество: два чифта обувки, стотици проблеми, хиляди камиони, а не хиляди камиона.

СЪГЛАСУВАНЕ НА ПОДЛОГА И СКАЗУЕМОТО

В съвременния български книжовен език основно син­тактично правило е изискването за съгласуване на подлога и сказуемото по число и по род. В изречението И народът, и емиграцията осъзнават необходимостта от организирана въоръжена борба синтактична служба на еднородни подлози изпълняват съществителните народът и емиграцията, затова сказуемото осъзнават се съгласува в множествено число с двата подлога.

1. Когато еднородни подлози са свързани със съотносителния съюз не само, но и, сказуемото е в единствено число: Не само емиграцията, но и народът вече осъзнава необходимостта от организирана борба. Радост изпита не само той, но и тя.

2. Когато сказуемото съдържа минало деятелно причастие, образувано с -л, то се съгласува с учтивата форма Вие в множествено число: Господине, Вие сте дошли навреме и сте видели всичко.

3. Когато сказуемото съдържа страдателно причастие, образувано с -н или -т, или прилагателно, причастието и прилагателното се съгласуват с учтивата форма Вие в единствено число: Господине, Вие сте уведомен (поканен, избран, обут); Господине, вие сте готов; Гос­пожо, Вие днес сте много елегантна.

4. Съставното именно сказуемо се състои от форма на спомагателния глагол съм в съчетание със съществи­телно, прилагателно или предложно съчетание (Той е учител. Той е весел. Той е от добро семейство.) Във формите за преизказване глаголната част от съставното именно сказуемо се изразява с бил, била, било, били. В тези случаи при съгласуването между подлога и сказуе­мото възникват проблеми. В изречението Единствената надежда е флотът сказуемото е е флотът, чиято имен­на част е изразена със съществително от мъжки род (флот), а подлогът е надежда, изразен със съществително в женски род. Когато изречението се преизкаже, възниква въпрос преизказната форма на глагола съм (бил, била,било, били) дали да се съгласува с подлога, или с именната част на сказуемото, т. е. дали да се каже Единствената надежда бил флотът или Единствената надежда била флотът. Според синтактичното правило за задължително съгласуване на подлога със сказуемото книжовната форма изисква да се каже Единствената надежда била флотът.

5. Съществителното част като подлог в съчетание с несъгласувано определение в множествено лице се съгласува със сказуемото в множествено число: Част от студентите дойдоха на събранието. Голяма част от кандидатите не са се съобразили с условията.

Ако подлогът, изразен със съществителното част, е специално подчертан, сказуемото е в единствено число: Основната, най-важната част от статиите му, е публикувана.

6. Когато подлози в единствено число са свързани с предлога след, сказуемото е в множествено число: Като вихър отминават ескадрон след ескадрон. По канала се спускаха лодка след лодка.

7. 
   Ако в състава на подлога влизат приложения като град, село, сказуемото се съгласува по род с тези прило­жения: Град Варна е разположен на брега на Черно море. (Варна е разположена на брега на Черно море.) Село Широка Лъка е скрито в пазвите на Родопите.(Широка Лъка е скрита в пазвите на Родопите)
   
8. 
   Ако еднородни подлози са изразени със съществи­телни в единствено число, но от различен род, сказуемо­то е в множествено число: Всяка падина, всяка рекичка, всяко село и всеки дол му бяха познати.
   
9. 
   Ако подлозите са в градация и се схващат като все по-експресивни имена на едно общо понятие, сказуемото е в единствено число: Нас ни свързва минало страдално, еднакъв език, обща кръв и съдба. Никакъв глас, никакъв вик не се чуваше.
   

Попитах го защо е ходил там и кого е срещнал.

Но дали ще знае всеки где, кога веднъж някой е целунал някого в цъфналата ръж.

Рустем, когото помолиха да изпее нещо, преглътна и запя..

От всички получи отговор, но на никого не се довери.

На никого няма да кажа.

На когото и да кажа, няма да ми повярва.

Прави се на компетентен и дава съвети на всекиго.

б) употребата на лични, притежателни, възвратни лични и възвратни притежателни местоимения:

Вземи ме със себе си!

Гледа замислено празното пространство пред себе си.

Развълнувана от трогателната ми реч, тя се просълзи. Развълнувана от трогателната си реч, тя се просълзи. Той не се съгласи със своите съученици. Всеки човек трябва да намери у себе си поне малко доброта, с която да зарадва своите близки.

в) причините за употреба на бройна форма и на форма за множествено число:

Колкото вестници имаше, толкова донесох.

Купи няколко вестника!

Шестима инспектори се бяха подписали под акта.

Двамата съперници премериха сили на ринга.

Организацията има хиляда членове от цялата страна.

Уставът на организацията се състои от десет члена.

Десетки самолети и стотици трактори се включиха в потушаването на големия пожар.

г) съгласуването между подлога и сказуемо

Мая и Калина си тръгнаха мълчаливо.

Не само враг, но дори и приятел не е казал лоша дума за Васил Левски.

Вие, господине, сте освободен от тази отговорност.

Господин Халачев, Вие сте влезли пръв.

Главната причина за изоставането на българите в сравнение с другите европейски народи била поробва­нето.

Само част от вас ще успеят.

Упр. 2. Изберете правилната форма:

а) на въпросителните и на производните от тях местоимения:

Кучето се втурна с лай към мъжа, който/когото не познаваше.

В този ден тя срещнала човека, в който/когото се влю­била за цял живот.

Приличаше на някой/някого, но на кой/кого точно не можех да определя.

Конституционната монархия е вид монархия, при която властта на монарха се ограничава от представителен орган и/или Основен закон, чрез който/когото се определят функциите на държавния глава.

Кой/кого виждаш като заместник на директора.

Видях някой/някого от братята ти, но вече не си спомням точно кой/кого.

Те ме взеха с тях/себе си.

Той/него го е било страх да признае.

Раздава карти винаги първо на него/себе си.

Искам да заглуша вътрешния ми/си глас, които ми казва, че не съм способен на това.

Ако всеки върши неговата/своята работа, всичко ще върви добре.

в) бройна форма или форма за множествено число, като прецените дали числителното трябва да е в мъжколична форма:

Двата/двамата вечни съперници/съперника „Левски” и ЦСКА отново се борят за националната купа.

Умереният климатичен пояс има четири сезони/сезона.

Два скитника/двама скитника/двама скитници оби­калят край изоставената къща.

Двама абитуриента/абитуриенти носеха венци.

И петте проекти/проекта бяха отхвърлени от журито.

г) на съгласуване между подлога и сказуемото:

Госпожо, Вие сте винаги добре дошла/дошли тук.

Господине, Вие сте официално поканен/поканени на тържеството.

През пропуска минават/минава работник след работ­ник.

СДС е създаден/създадено от дисиденти.

Голяма част от продуктите е/са унищожени.

Единственият пациент бил/била жена от селото.

Упр. 3. Поправете допуснатите грешки в употребата на местоименията, бройната форма и при съгласуването между подлога и сказуемото.

Вие, госпожо, сте поканила твърде много хора на това семейно тържество. Върховният орган било Народното събрание.

Чувствам се като пощенска кутия, която сменя табелките в зависимост от притежателя й.

Винаги сме готови да дадем нашето съгласие.

С никой не беше съгласен, никой не смяташе за прав, всеки ругаеше, само него си хвалеше.

Математикът, който обявиха за всезнаещ, се провали на конкурса.

Двама ученика и седем преподаватели се бяха разположили в деветте фотьойли на залата за развлечения.

Този имот е можело да донесе големи приходи на собственика му.

Основната, най-важната част от документите, са прибрани.


ТЕСТ ЗА САМОКОНТРОЛ

(членуване на имената, бройна форма, употреба на местоимения и съгласуване между подлог и сказуемо)

Поправете допуснатите грешки:

1. Шибил, страшния хайдутин, когото заптиетата търсеха под дърво и камък, слизаше от планината.

2. 
   Хаджи Димитър е прототипа на лирическият герой, който Хр. Ботев пресъздава в едноименната му балада.
   
3. 
   Единственият звук, който се чуваше, беше страш­ния вой на вятъра.
   
4. 
   Той, минаващия за любител, победи двама гросмайстора.
   
5. 
   Асен Златаров, целия живот на който е отдаден науката, е и блестящ педагог.
   
6. 
   Тежкия живот не успя да ги прогони, нито следенето ги накара да прекъснат връзките си с техните западноевропейски колеги.
   
7. 
   Смърта е най-лесния начин да се отърве от мъките човек, който живота е изхвърлил в канавката.
   
8. 
   Урока не може да се научи за час от ученик, който няма навика да систематизира и подрежда фактите.
   
9. 
   Законодателната, изпълнителната и съдебна власти трябва да се разделят, за да не се създадат условия за диктаторското им обсебване.
   
10. 
    Слепият фанатизъм на глупавия човек може да извърши повече зло от общите усилия на двайсет мошеника.
    
11. 
    По тези места вирее тютюнът и ечемика.
    
12. 
    .Както всяка събудена личност, така и събудения народ са длъжни да си изберат определена цел в техния живот.