Книжовен език и книжовна норма

[доблес] —

[мос] —

[пустошта] —

[спортис] —

[свеш] —

[подлос] —

[кръс] —

[вес] —

[плош] —

[чес] —

[кос] —

[лос] —

[тръс] —

[мъс] —

[живопис] —

[хаос] —

[фокус]

[ос]

Упр. 14 Членувайте числителните и съществител­ните имена-

папрат -

злост —

помощ —

околност —

двадесет —

дванайсет —

девет —

пет —

мъдрост —

святост. —

кост —

НОЩ —

част —

а)

по (д – дд) авам (нещо) по (д – дд) авам се ( на натиск)

на (д – дд) авам (на тегло) на (д – дд) авам (вик)

о (т - тт) ичам се (за течност) о (т - тт) ичам се (подувам се)

на ( д – дд) увам (някого за нещо) на ( д – дд) увам (балон)

о т/т тук о т/тт еглям се ре в/вв ам пре д/дд верие и з/зз ад

акъ л/лл ия даска л/лл ък по т/тт исничество бе з/зз аконие

по д/д дръжка ра з/зз инат моното н/нн ост болес т/тт а десе т/тт е

месността —

порастнал — гостба —

изтъпление — косидба —

децки — изстребител —

подтисник — дедектив —

охтопод — нацистски —

печа — възстанник —

хонландски — палеонтолошки —

реваншиски — чехски —

висшегласие— неумесно

ТЕСТ ЗА САМОКОНТРОЛ

(думи с несъответствие между изговор и правопис на съгласни)
I. Подчертайте правилно изписания вариант:

а) предрасъдък; б) предрасъдак; в) предразсъдък.

а) военопленик; б) военнопленик; в) военнопленник

а) военачалнически; б) военначалнически ; в) военачалничестки

а) безжизненос ; б) безжизненост; в) бежизненост

а) пустошта; б) пустоща; в) пустуща

а) изстребител; б) изтребител; в) истребител

а) одговорност; б) отговорнос; в) отговорност

а) етнографски; б) етногравски; в) етногравфски.

а) изстъпление; б) истъпление; в) изтъпление

а) разпръснатоста; б) распръстнатостта; в) разпръснатостта.

//. Подчертайте правилно изписаните думи.

1. кафес 2. растройство

3. школовка 4. шаблонност

5. непрокопсанник 6. копиеностци

7. нечленноразделен 8. делидбен

9. комедианка 10. чехски

11. клисав 12. доностник
13. благодатта 14. конбинат

15. надценка 16.контрасио

21.хвалепетвие 22. металурк

23. енбрион 24. чуждопокпонник

25. предтеча 26. хальоцинация

31. хореографски 32. каменнотрошачка

33. невт 34. писменност

35. възпрени 36. ламтеж

37. преддверие 38. оттатъшен

39. здружение 40. ще привлечат

///. Препишете текстовете без допусиатите правописни грешки

а)

През седемнайсти и особенно през осемнадесети век Русия се очертава като най-активния противник на Турската империя. Родствената близос със руснаците по линия на опщия славянски происход, както и успехите на руското оръжие в няколко последователни войни срещу Турция пораждат вярата на българите, че точно Русия е единственната велика сила. която може да им помогне Монархиската власт в Русия старателно потхранва тези надежди. Според тогавашните геогравски и политически претстави пътят за въсхода на Руската империя неизбежно трябвало да мине през Босвора и Дарданелите — предверия към световните простори.

Шесте яребици се прибраха в рядкото и транливо храсче. Тази година пролета бе закъсняла и то още не беше цъвнало. Наоколо полето се простираше като дъното на огромен съд, заобиколен отвред с височини. Сняг и безнадежнос цареше навред. Слабите гръпчета на птиците потрепваха, сърчицата им бяха испълнени с студ. Въсторгът и пламенното желание да се върнат по родните земи бяха заменени от отчаяние и несигурнос.

І. Подчертайте правилно изписания вариант

1. а) епруветка; б) епроветка; в) епруведка

2. а) възпирам; б) възспирам; в) въспирам

3. а) припряноста; б) припряността; в) припреноста

4. а) елиминирам; ; б) елеминирам; в) елеменирам

5. а) честността; б) чесността; в) честноста

6. а) парвеню; б) първеню; в) парвиню.

7 а) валериан; б) валерян; в) валериян.

8. 
   а) доализъм; б) дуализам; в) дуализъм.
   
9. 
   а) няколкостепена; б) неколкостепена; в) неколко-
   

10. а) финанси; б) финансии; в) финансий.

мозаичен стриптийз даска окраска повехнал марсианци

тайствен оттеглям

парижски склонност лекции добитак

а)

Отдавна седемнайсетият век е наречен век на Просвещението. Типичен негов представител е Жан-Жак Русо, роден в град Женева. Русо отрича прехвалената катарзисна роля на трагедиата. Счита, че за да стане човек здържан и мъдар, съвсем не е неопходимо преди това да е бил бесен и луд. Убеден е, че несъмненно народите имат нужда от забавления, но само ако са нравствени. Театарат, според него, е ненужно забавление. Щасливите народи трябва да се събират на открито, под небесния свод, да се оддават на приатното усещане за щастието и радоста от пълноцения си живот. Удоволствията трябва да са сво­бодни и великодушни и слънцето да узарява невинните претставления. Русо се опитва да докаже, че нравствения по природата си човек няма нужда от безнрафственно по природата си искуство и най-малко от театъра като средо­точие на целокупната безнравственост. Руският писател Лев Толстой се овлича от идеите на Русо и носи на шията се медальон с неговия портрет. До далбока старост за­пазва оважението си към видният женефски гражданин.

Голями били заслугите на хан Крум за организиране на държавноуправленческия апарат. През период VII — VIII век българската държава била изградена на федеративен принцип — славяни и прабългари пазели свойто самоуправление и териториялната си цялост. Крум пръв сазрял неопходимоста от ликвидиране на племеното самоуправление и стигнал до идеята за централизъма, което на практика означавало да се ликвидира власта на месните вождове, а провинциите да се управляват от лица, преко потчинени на хана.

В потока на речта думите се изговарят слято. В началния период от възникването на писмената форма на речта между тях не се е оставял интервал (шпация). По-късно и особено с възникване на книгопечатането се налага необходимостта от точно определяне на границите между думите. Днес основната трудност е свързана с правописа на сложните думи, някои от които се пишат слято (водомер, звукоподражателен), а други - полуслято (кандидат-студент, есенно-зимен). Книжовната норма определя графичното оформяне на сложните думи в зависи­мост от смисловите и структурните отношения между из­граждащите ги компоненти.

1. Отрицателната частица не се пише винаги отделно от глагола: не може, не знае, не идва, не ще, не-беше казал.

Когато глаголът назовава действие, което е непълноценно, отрицателната частица се пише слято: недочува (не чува добре); недовижда (не вижда добре); недообмисля (не обмисля дооре); недооценява (не оценява добре). При тези глаголи представка не- се съчетава с представка до- (недо-).

2. Отрицателната частица не се пише отделно от деепричастието: не можейки, не чувствайки, не ми­слейки (но недочувайки, недовиждайки, недооценявайки).

3. В съчетание с наречие (неизменяема по род и

Ако ударението пада върху отрицателната частица тя се пише отделно от наречието: не малко, а много, не веднъж, а много пъти; не отскоро, а отдавна.

4. В съчетание с прилагателни и причастия, т.е.
думи, които се променят по род, не се пише слято: немил-
недраг, несговорчив, немузикален, неуточнен, невнимателен, невалиден, неуреден, невредим, невиждащ, незнаещ, нестихващ. Ако логическото ударение пада
отрицателната частица, тя се пише отделно: .
Не здравословен, а съживителен е този еликсир. Магазинът е
не отворен, а разбит.

Отрицателната частица не се пише винаги отделно от миналите несвършени деятелни причастия, защото изпълняват синтактична служба на сказуемо: Не шиела вече, защото не виждала. Не говорел често за случилото се.

Правописът на отрицателната частица в съчетание с минало свършено деятелно причастие зависи от синтактичната служба на причастието: ако то изпълнява служба на сказуемо, отрицателната частица се пише отделно; ако изпълнява синтактична служба на определение, се пише слято:

Той яде като невидял. (Пише се слято, защото невидял е определение.)

Той не видял пешеходеца. (Пише се отделно, защото не видял е сказуемо.)

Младеж, неотбил военна служба, не може да кан­дидатства за тази работа. Неотбил военната си служба младеж не може да кандидатства за тази рапота. (В двете изречения неотбил е в синтактична служ­ба на определение, затова се пише слято.)

Този младеж не отбил военната си служба, за­щото бил болен. (Пише се отделно, защото не отбил е сказуемо.)

5.Слято се пише съчетанието от не и съществително, при което се образува нова дума: независимост, неравенство, несъгласие, недоброжелателство, неблагодарност, нещастие, неблагополучие.

6. 
   В съчетание със съюзи, съюзни думи и частици не се пише отделно: не защото, не за да, не дори, да не би, не само.
   

ІІ. Частиците по и най

С частиците по и най се образуват сравнителна и превъзходна степен. С прилагателните те се пишат полуслято: по-хубав, най.малка, по-добри, най-често. В съчетание със съществителни, глаголи и наречия частиците по и най се пишат отделно, но с ударение: по юнак, най майстор, най обичам, по харесвам, по на открито, най на меко.

ПРАВОПИС НА СЛОЖНИ ПРЕДЛОЗИ, СЪЮЗИ И МЕЖДУМЕТИЯ

1. Предлози, които са образувани от съчетаването на предлог и наречие или съществително име се пишат слято: извън, наоколо, отсам, оттатък, предвид, всъщност, налице, вследствие, наготово.

2. 
   Сложни предлози, които са съставени от два пред­лога, се пишат слято: докъм, посред, допреди, помежду, покрай, накъм.
   
3. 
   Слято се пишат съюзните думи откакто, докато, доколкото, загдето, откогато, докогато, отколкото, доколкото.
   
4. 
   Сложните съюзи се пишат разделено: преди да, след като, въпреки че, макар да.
   
5. 
   Междуметията са неизменяеми думи. Те са два вида: звукоподражателни и за изразяване на чувства.Сложните междуметия се пишат полуслято: тик-так, бау-бау, хък-мък, цигу-мигу, и-ха-ха, ох-леле, чик-чирик, хи-хи.
   

Наречията са думи, които нямат форми, т.е. неизменяеми са, но за разлика от другите неизменяеми части на речта (предлози, частици, съюзи и междуметия) изпълняват някаква синтактична служба. Например в изречението Той ме посрещна много любезно

I Слято се пишат наречия, образувани чрез съчетаването на предлог с друга дума: нагоре, вляво, встрани,напосоки, поначало, навреме, насила, наум, нащрек, вкупом, наизуст, засега, докога, отнякъде, напук, откакто, отначало, докогато, доскоро, отвън, насреща, отново, завчас, бездруго, вкупом, отпемай-къде.

Има случаи, при които се налага да се прави разлика между наречието, образувано чрез съчетаване на предлог и съществително, и самостоятелно употребените предлог и съществително. За диференциране могат да се използват следните похвати:

а) ако думата, в чийто правопис се съмнявате, може да се членува, значи тя не е наречие и предлогът се пише отделно. Ако не може да се членува, значи е неизменяема, т. е. наречие, и предлогът се превръща в представка, която се пише слято: Тя се втурна презглава. Не прави нищо през главата на шефа. Детето тичаше наравно с големите. Спънах се на равното.

б) Ако думата, в чийто правопис се съмняваме, може да се замести само с показателно местоимение (там, тук, така, тогава), пише се слято. Ако се замества със съчетание от предлог и показателно местоимение (от там, от тук), пише се отделно: Отгоре (там) има листове. Донеси столове от горе (от там). Бяхме се уговорили завчера (тогава). Бяхме се уговорили за вчера (за тогава). Видях го отблизо (така). Дойдоха хора от близо
(от тук) и от далеч (от там). Той донякъде е прав,
но не във всичко. Вървяхме до някъде и после се върнахме. Не чух, затова искам да повториш. Не знаех за това условие.

в) сигнал за слято писане е невъзможността между предлога и съществителното да се вмъкне друга дума, но ако това е възможно, те се пишат отделно: Отивам си вкъщи. Там отшелниците живеят не в (обзаведени, малки, специални) къщи, а в пещери.

2. 
   Когато в съчетанието от предлог и съществително ударението е преместено върху предлога, те се изписват като една дума: дохаки, залудо, привечер, призори.
   
3. 
   Полуслято се пишат наречия, образувани от повторени, противоположни и близки по значение части.
   

б) образувани от противоположни части: горе-долу, напред-назад, насам-натам, криво-ляво, тук-там,волю-неволю, сегиз-тогиз;

в) образувани от близки по значение части: веднъж-
дваж, надве-натри, едно-друго, живо-здраво, иди-дойди.

Полуслято се пишат наречия със съставна част еди-, що-, току-: еди-кой си, еди-къде си, еди-кога си, що-годе, току-що, току-виж, току-речи.

4. 
   Сложни наречия, образувани от глаголи в повелителна форма, се пишат полуслято: иди-дойди, кажи-речи, чупи-купи.
   
5. 
   Прието е сложните наречия да се пишат отделно: от време на време, от край до край, от горе до от къде на къде, от само себе си, от тук на там.
   

1. Правописът на съчетанието от числително и съществително зависи от характера на числителното име: ако то е просто, т.е. състои се от една дума, се изписва слято със съществителното {стогодишен, триокис, тристепенен, десететажен, второкласен); ако числителното е сложно, т.е. състои се от повече думи, правопис­ната норма изисква разделено изписване (двайсет и пет годишен, сто и седем милионен, деветдесет и девета).

3. 
   Когато дроб се представя не цифрово, а словесно, думите се пишат отделно: две трети, седемнайсет осемнайсти, една четвърт.
   
4. 
   Полуслято е изписването на числа, изразяващи приблизителност: три-четири, двама-трима, минута-две, час-два.
   
5. 
   Съчетание от главна част съществително и подчи­нено числително се пише слято: четвъртфинал, стогодишнина, Триград.
   

1. Сложните съществителни имена са образувани от сливането на две думи или две основи на думи. Когато едната от съставящите е главна, а втората е подчинена, сложното съществително се изписва слято.

Случаи, когато ударението пада върху глаголната основа:

а) главната дума е глагол, а подчинената – съществително: кръстоносец (който носи кръст), корабостроител (който строи кораби), родолюбие, рогоносец, краснопис

б) главната дума е съществително, а подчинената - прилагателно или съществително: водоизточник (източник на вода), лъженаука (лъжовна наука),
хлебозавод, радиоапарат. По този словообразувателен
модел са получени и редица собствени имена на местности, селища, празници: Великобритания, Ивановден,Лютиброд, Вълчидол, Великден, Димитровград.

в) главна част — глагол, подчинена — наречие: бързоходец (който ходи бързо), многознайко, суховей.

г) главна част — повелителна глаголна форма: губивреме, мушитрън, лапнишаран, кърпикожух,стърчиопашка, прескочикобила, бутниколиба, нехранимайко. По същия словообразувателен модел са получени и някои съществителни собствени: Браниполе, Чуйпетльово.

2. Ударението пада върху второстепенната съставна част, която е от чужд произход: джазпевец (певец на джаз,), вакууммашина (машина за вакуум), балетмайстор, тонрежисьор. ранглиста, блоксхема, пресцентър, законопроект (проект за закон).

Изключения: Сложни съществителни с първа съставна част ски-, кафе-, началник- е прието да се пишат полуслято: ски-влек, ски-спорт. ски-състезание, ски-спускане; кафе-сладкарница, кафе-машина; началник-влак, началник-склад, началник-отдел, началник-производство.Практиката е наложено и полуслятото писане на сложната дума спорт-тото.

3. Съществителни нарицателни, които са получени от съществителни собствени или от съчетание на приложение и съществително собствено, се пишат слято: Дон Жуан, но Той е голям донжуан; Бай Ганьо, но байганьовщина; Дон Кихот, по донкихотовщина.

4. Слято със съществителното се пишат съкратени съставки от чужд произход авто-, био-, зоо-, фото-, супер-, ултра-, вице-, макро-, микро-, мини-, инфра-, нео-, видео-, аудио-, ретро-, контра-, хипер-: автоколона, биоимпулс, зоопарк, фотожурналист, суперпродукция, геополитика, ултразвук, вицепремиер, макроикономика, микрочип, миникалкулатор, инфралъчи, аудиокасета, видеоматериал, ретромода, контраадмирал, хиперпространство.

5. Съчетание от предлог и съществително се пише слято: междучасие, крайбрежие, подножие, навечерие, свръхчувствителност.

Полуслято писане на сложни съществителни имена

1. Когато сложното съществително е образувано от две равнопоставени части, т. е. връзката между съставя­щите е съчинителна, съществителното се пише полуслято (съставните части се отделят с малко тире, наречено дефис). Съчинителната връзка се познава по това, че между съставящите части е възможно вмъкването на съюз и или свързването им с хем – хем:

а) съчетаване на равнопоставени части с противоположно значение^: пренос-превоз (хем пренася, хем превозва), покупко-продажба (хем купува, хем продава), товаро-разтоварач (и товари, и разтоварва), зидаро-мазач (и зида, и маже).

б) съчетаване на две съществителни с еднородно зна­чение на основите: физико-химия (еднородното в двете съставки е, че назовават науки); план-програма (еднородното е, че и двете съставки са свързани с прогнозирането); плод-зеленчук, телеграфо-пощенец, наредба-закон. Изключение: кириломатодиевистика — наука, която изучава делото и наследството на Кирил и Методий.

2. Сложни съществителни, които са образувани от главна и подчинена основа, но и двете запазват ударението си, се пишат полуслято: вагон-ресторант, кандидат-студент, министър-председател, старшина-школник, заместник-председател, началиик-щаб, генерал-лейтенант. Когато такива сложни съществителни се променят по род или се членуват, първата съставна част остава непроменена: вагон-ресторантьт, кандидат-студентът, инженер-химикът, гама-полетата. Ако и първата дума се променя по число или може да се членува, това е сигурен белег, че писането е разделно: писател реалист - писа­тели реалисти, поет романтик — поетът романтик. ябълка петровка —ябълки петровки, състезател пър­венец — състезателят първенец. Този трансформационен модел е неприложим към сложните думи, които се пишат полуслято.

а) когато сложни съществителни се пишат съкратено, дефисът се запазва: зам.-директор, пом.-командир., ас. -режисьор.

б) когато към сложни съществителни, които се пишат полуслято, се прибави определение, то се пише разделено: заместник министър-председател (зам. мин.-председател), помощник асистент-режисьор (пом. ас-режисьор), заместник началник-управление (зам. нач.-управление).

в) фразеологични съчетания, които са сравнения, се пишат полуслято: очи-череши, гайтан-вежди,снага-топола, жар-птица. Всяка от съставящите части на

г) сложни съществителни от турски произход, чиято първа съставка съществува като самостоятелна дума с ясно значение, е прието да се пишат полуслято: дроб-сарма, шкембе-чорба, тахан-халва.

3. Географски названия и сложни лични имена се пишат полуслято: Австро-Унгария, Асиро-Вавилония, Жан-Жак, Константин-Кирил, Мария Склодовска-Кюри, Фани Попова-Мутафова, Иван-Александър.

Изключения: Индокитай, Будапеща, Чехословакия,Иван Асен, Иван Шишман.

4 Когато сложното съществително има две подчи­нени части, първата се пише полуслято: авто-мотоклуб, авто-мотоспорт, кино-видеоцентър, кино-видеоклуб.

5. 
   При еднаква втора част за краткост тя може да се изпусне. Това се отбелязва с дефис: електроснабдяване и топлоснабдяване — електро- и топлоснабдяване; ра­диопредаване и телепредаване — радио- и телепредаване; кино- и фотожурналист; електро- и топлопроводимост.
   
6. 
   Когато първата част на.сложното съществително е изписана с цифра или символ, се използва дефис: 100-годишнииа, г-образен.
   
7. 
   Съчетанието от собствено име с посока или друга уточняваща дума се изписва полуслято: Марица-изток, -София-град, Варна-център, Бургас-юг, София-окръг.