Книжовен език и книжовна норма

През седемнайсети и особено през осемнадесети век Русия се очертава като най-активния противник на Тур­ската империя. Родствената близост с руснаците по линия на общия славянски произход, както и успехите на рус­кото оръжие в няколко последователни войни срещу Тур­ция пораждат вярата на българите, че точно Русия е един­ствената велика сила, която може да им помогне. Монар-хистката власт в Русия старателно подхранва тези надежди. Според тогавашните географски и политически представи пътят за възхода на Руската империя неизбежно трябвало да мине през Босфора и Дарданелите — преддверия към световните простори.

Шестте яребици се прибраха в рядкото и трънливо храстче. Тази година пролетта бе закъсняла и то още не беше цъфнало. Наоколо полето се простираше като дъно на огромен съд, заобиколен отвред с височини. Сняг и безнадежност цареше навред. Слабите гръбчета на птиците потрепваха, сърчицата им бяха изпълнени със страх. Възторгът и пламенното желание да се върнат по родните земи бяха заменени от отчаяние и несигурност.

2. 
   През раннохристиянския период невярващите би­ли тайно заклеймявани като еретици.
   
3. 
   Химико-фармацевтичната промишленост в запад­ноевропейските страни ограничава все повече синтетич­ните компоненти на лекарствените средства за сметка на съставките на билкова основа, с което цели подобряване на лечебно-оздравителния ефект.
   
4. 
   Граничните контролно-пропускателни пунктове са оборудвани със специална апаратура за разкриване на наркотрафикантите.
   
5. 
   Навръх Нова година силна виелица повреди теле­визионната кула на връх Снежанка.
   

3. 
   1. Змей Горянин е псевдоним на Светлозар Ди­митров.
   

2. 
   Слабо познавам Вазовите драми.
   
3. 
   В музея видяхме запазено в спирт Алеко-Константиновото сърце.
   
4. 
   Залата се смая от Байганьовото поведение.
   
5. 
   Накъдето се обърнеш — все байганьовски маниери.
   
6. 
   Есето е посветено на Димчо-Дебеляновата поезия.
   
7. 
   За месец съвместен живот се убедих, че той е голям донжуан.
   
8. 
   Обсъждането се състоя в Института по български език при Българската академия на науките.
   
9. 
   Беше излъчено 10-минутно изявление на Прези­дента на Република България.
   

2. 
   Хаджи Димитър е прототипът на лирическия герой, който Хр. Ботев пресъздава в едноименната си балада.
   
3. 
   Единственият звук, който се чуваше, беше страш­ният вой на вятъра.
   
4. 
   Той, минаващият за любител, победи двама грос-майстори.
   
5. 
   Асен Златаров, целият живот на когото е отдаден на науката, е и блестящ педагог.
   
6. 
   Тежкият живот не успя да ги прогони, нито следе­нето ги накара да прекъснат връзките си със своите запад­ноевропейски колеги.
   
7. 
   Смъртта е най-леоният начин да се отърве от мъ­ките човек, когото животът е изхвърлил в канавката.
   

8. 
   Урокът не може да се научи за час от ученик, който няма навика да систематизира и подрежда фактите.
   
9. 
   Законодателната, изпълнителната и съдебната власт трябва да се разделят, за да не се създадат условия за диктаторското им обсебване.
   

10. 
    Слепият фанатизъм на глупавия човек може да извърши повече зло от общите усилия на двайсет моше­ници.
    
11. 
    По тези места виреят тютюнът и ечемикът.
    
12. 
    Както всяка събудена личност, така и събуденият народ е длъжен да си избере определена цел в своя живот.
    

I. 1. Разбрах, че ако има някой виновен, това е той.

2. 
   Устройваше си шеги с когото му падне не защото беше злобен, а от скука.
   
3. 
   Природата като че ли не се интересуваше от това, което се готвеше, и не бързаше да се събуди.
   
4. 
   Но за да се свърши една работа добре, човек трябва сърце да вложи.
   
5. 
   Не се бои от гущер който е хапан от змия.
   
6. 
   Партньорката му е колкото изискана, толкова и пестелива.
   
7. 
   За да проверите, отворете който искате речник.
   

2. 
   Явно тя беше мислила за много неща, седейки от­пуснато в шезлонга: чужда, далечна, недостъпна за окол­ните, макар че те бяха истинската й грижа.
   

4. 
   Женолюбец и пияница, какъвто беше, той никога не знаеше през кой час на деня и нощта ще стане от лег­лото си и кога ще се върне да спи в него.
   
5. 
   Навярно му беше приятно да поседи и да си по-бъбри още с гостенина, който, забравил сякаш разговора за болестите, оглеждаше стария кабинет и си мислеше колко старо е всичко тук: библиотеката от орех; столовете, тапицирани с вишнев плат и украсени с резба; шкафчетата с две стари лампи върху тях, по чиито абажури едва личаха бежови рози.
   
6. 
   Той върши съзнателно това поради две причини: първо, за да създаде впечатлението, че е всесилен и че вратите винаги са отворени за него; второ, за да убеди властите, че Вие, известният европеец (за Вашата из­вестност никой не ще направи справка), сте негов близък приятел.
   

III. 1. Мъдрец наистина беше Сали Яшар — много неща беше видял, много неща беше преживял, но едно беше ясно за него: с мъки, с нещастия е пълен този свят, но все пак има нещо, което е хубаво, което стои над всичко друго — любовта между хората.

2. Веселбата почва едва в събота, срещу неделя, про­дължава до някое време през нощта и малко нещо на другия ден, неделята, докато дойдат сватовете на младо­женеца, за да отведат капналата от умора и обляна в сълзи невеста в църквата и оттам в новия й дом. Тъкмо тя най-малко се радва на сватбата си. Ех, женско чедо! Знае ли какво го чака, щом излезе от бащиния си дом? Стоян Глаушев сложи голяма трапеза — не можеше да не почете той всичките си приятели и най-вече еснафа си, близките на младоженеца, приятелите на Лазар, на Кочо, дружките на Нона и Катерина, съседите си. Срамно е и обидно да пренебрегнеш, макар и неволно някого, да не го почетеш според както му се пада по роднинство и по име, по приятелство и по сан.

3. Много пъти досега бе изпитвала старата майка това безпокойство за сина си, това недоверие към снахата. Сега отново тя почувства остро и ясно и страха, и недоверието си. За всичко бе виновен, мислеше си тя, Вардарски. Но беше виновен и Лазар със своето лекомислие и непред­пазливост: който има такава жена, трябва да си отваря очите на четири. Виновна беше и Ния — нишо не беше направила, но и тя като всички млади и хубави жени нямаше да се докачи, ако я погледнат с нечисти очи, ами драго ще й стане.

Мистицизмът, който прозира в разказа на летописеца, не прикрива истината: българите спечелили заради упо-ванието си в непогрешимостта на стария княз. След смъртта си той бил канонизиран и причислен към свет­ците.

Отдавна седемнайсетият век е наречен век на Прос­вещението. Типичен негов представител е Жан-Жак Русо, роден в град Женева. Русо отрича прехвалената катарзисна роля на трагедията. Счита, че за да стане човек сдър­жан и мъдър, съвсем не е необходимо преди това да е бил бесен и луд. Убеден е, че несъмнено народите имат нужда от забавления, но само ако са нравствени. Театърът спо­ред него е ненужно забавление. Щастливите народи трябва да се събират на открито, под небесния свод; да се отдават на приятното усещане за щастието и радостта от пълно­ценния си живот. Удоволствията трябва да са свободни и великодушни и слънцето да озарява невинните представ­ления. Русо се опитва да докаже, че нравственият по природата си човек няма нужда от безнравствено по природата си изкуство и най-малко от театъра като средо­точие на целокупната безнравственост. Руският писател Лев Толстой се увлича от идеите на Русо и носи на шията си медальон с неговия портрет. До дълбока старост запазва уважението си към видния женевски гражданин.

б)

Големи били заслугите на хан Крум за реорганизи­ране на държавноуправленческия апарат. През периода VII — VIII век българската държава била изградена на федеративен принцип — славяни и прабългари пазели своето самоуправление и териториалната си цялост. Хан Крум пръв съзрял необходимостта от ликвидиране на пле­менното самоуправление и стигнал до идеята за центра­лизма, което на практика означавало да се ликвидира властта на местните вождове, а провинциите да се управ­ляват от лица, пряко подчинени на хана.

I. 1 б; 2в; Зв; 4а; 5а; 66; 76; 8а; 9в; 10.в.

II. 1,3.6, 7, 12, 13, 15, 16, 17, 21,22, 24, 25,26,30, 31, 33,
35,36,39,40.

III. Всеки човек, преди да порасне, някога е бил врабче (откъс от интервю с Йордан Радичков) Мога да кажа, че често си припомням зимата на моето детство, Коледа, Нова година, Йордановден. Пом­ня, че като малък на Йордановден, преди разсъмване, мои­те родители ме пращаха с една малка икона на Дева Ма­рия и Младенеца — това е нашата домашна икона — да отида на селския кладенец и да измия там лицето на Бо­городица. Всяка зима на моя имен ден, самичък, през дълбокия сняг, отивах до този кладенец. За едно дете сне­гът до пояс е почти непроходим, а единственото живо същество, което ме придружаваше и чакаше да извърша обреда, за да се върна вкъщи, беше нашето куче. Докато изваждах водата и умивах лицето на Богородица, кучето клечеше в снега и ме гледаше. Някъде зад мен светеха прозорците на нашата къща и коминът димеше привет­ливо. Чуствах, че не съм сам. Иконата се умиваше веднъж в годината и семейството поверяваше това на детето. Все по-често се питам чие лице сега трябва да измия и кое е онова нещо, което би трябвало днес да ми даде сигурност. Откровено мога да ви кажа, че за съжаление съвременният свят е загубил голяма част от своята естественост и сетивност.

III. Минало и настояще

Ние, които познаваме Арабските страни от 40-те и 50-те години, днес наблюдаваме с недоверчиво учудване модерната Саудитска Арабия. Някога хората дори не бяха сънували, че в тази страна, почти напълно откъсната от света, ше се извършат такива коренни изменения.

В пясъчните пустини, по крайбрежието, по високите плата във вътрешността на страната — навсякъде изник­наха нови, модерни градове. За разлика от някога, когато страната е била прекосявана само от кервани, днес всички големи градове са свързани с мрежа от пътища. Хората, които по-рано не знеха нищо за света отвъд хоризонта, сега пътуват със самолети до всички краиша на света и из вътрешността на страната.

Извършени бяха и много социокултурни промени. Процесът продължава и новите неша се възприемат само доколкото не се нарушават предписаните отзаконите на исляма рамки. В Саудитска Арабия няма разделение между държавата и религията, затова Коранът е не само израз на божието слово, а предписва морални и обществе­ни правила за поведение, които са неотменна съставна част от живота на всеки мюсюлманин.

Обобщващ тестД

I. 1 а; 2в; Зв; 4а; 5в; 66; 7а; 86; 9а; 1 Оа.

II. 3, 4, 5, 7, 10, 1 5, 22, 26, 27, 33, 34, 39.

ІІІ.

• 
  На кого е нивата? — попитали един селянин.
  
• 
  На жена ми.
  
• 
  Кого викаш да ти помага, когато ореш?
  
• 
  Синовете си.
  
• 
  А вземаш ли със себе си и жена си?
  
• 
  Тя има друга работа.
  
• 
  А чии са синовете ти — твои или на жена тй?
  
• 
  На жена ми.са — отговорил селянинът, за когото било известно, че никога не казвал „мой".
  

2. 
   Първият, влязъл в саята, е мъжът на Ивана.
   

2. 
   Шибил, страшният хайдутин, когото заптиетата търсеха, слизаше от планината.
   
3. 
   От пролетта те живеят в една отдалечена сграда, където се опознават и се подготвят за бъдещата си карие­ра.
   

6. 
   Златният и сребърният медал бяха спечелени от българи.
   
7. 
   Ураганът, който се разрази в навечерието на праз­ненството, се оказа най-големият враг на хората от райо­на.
   
8. 
   Слепият фанатизъм на глупав човек може да из­върши повече зло от общите усилия на двайсет мошеници.
   
9. 
   Заниманията с книгите хранят младостта, веселят старостта, украсяват духа, в нещастието предлагат убе­жище и утеха.
   

10. 
    Истински показател за цивилизацията са не раз­мерът на богатството, големината на градовете или оби­лието на реколтата, а обликът на човека, който се възпи­тава в тази страна.
    
11. 
    Когато Питагор открил известната си теорема, принесъл в жертва сто вола и оттогава животните тре­перят, когато на божия свят се появи нова истина.
    
12. 
    Свободата се заключава не във въображаемата независимост от законите на природата и обществото, а в тяхното познаване и в способността да се вземат реше­ния в съгласие с тези закони.
    

1. 
   Мястото, където се развива действието, е така на­реченият Див запад, намиращ се в районите западно от река Мисисипи, а времето на събитието е началото на шестдесетте години.
   
2. 
   Умряла беше единствената му дъщеря, женена в друго село, и той се чувстваше съсипан.
   

4. 
   Ще ти донеса книгата след няколко дни, защото, колкото и да бързам, няма да мога да я прочета за една нощ.
   
5. 
   Страхувам се от професионалното заболяване на някои добряци директори, които вечно търсят да се харе­сат на подчинените си, вместо да се ръководят от прин­ципи.
   
6. 
   Първо, не беше разрешено да се влиза при него, и то особено нощем; второ, охраняваха го елитни войници; трето, той можеше да допуска само човек, на когото се доверява.
   
7. 
   Идвайки насам, войниците пресекли селската мера и, без да спрат на чешмата, влетели в къщата на Крайналията, който бил колкото известен, толкова и опасен.
   
8. 
   Дойдоха селяни и от едното село, и от другото и се скупчиха около кладенеца именно защото там се очак­ваше да дойде комисията, състояща се от земемери.
   
9. 
   В районите, населени с имигранти от Англия, тър­сенето на робски труд било по-силно в сравнение с ис­панските колонии главно защото притокът на слуги от Великобритания задоволявал нуждите на местните гос­подари.
   

I. 16; 26; 36; 4в; 5в; 66; 76; 8в; 9в; 106.

II. 1, 4, 5, 7, 8, 11, 18, 20, 25, 26, 31, 33, 34, 38, 39, 40.

III. Странна е съдбата на Колумбовото име в исто­

В началото на XVI век италианският мореплавател Америго Веспучи измества Колумб като откривател. Око­ло средата на XVI век образът на Колумб постепенно възкръсва от забравата не толкова като личност, колкото като мит и символ. В 1614год. нашумяла пиеса го предста­вя като мечтател и борец срещу закостенелите традиции; като човек, неотказал се от целта си и затова превърнал се във въплъщение на търсещия дух.

Четиривековният юбилей на Колумбовото плаване е честван в продължение на цяла година в целите Съеди­нени щати. По този случай Антонин Дворжак написва симфонията „Из новия свят", изразяваща мащабите и перспективите на Колумбовото откритие.

Някои американски историци обаче се опитват да внесат освежителен контрапункт в хвалебствените химни и да открият човека зад легендата. Дж. Уинстън има най-голяма заслуга за обективното представяне на някои отри­цателни черти в Колумбовия образ. Като биограф на Колумб, Уинстън енергично се противопоставя на пред­ложението откривателят на Америка да бъде канонизиран за светец от Римокатолическата църква.

IV. Какво е това бюрократ и как се появява той? Ясно
е — човек не се ражда бюрократ. Още по-невъзможно е
да се предположи, че има биологичен ген на бюрокра­
тизма. Аз самият няколко пъти съм наблюдавал как от нормален мъж за година-две (повече не са нужни) се полу­чава изпечен, класически бюрократ.

Това става просто. Ако искате да получите бюрократ, поставете човек в положение, когато от него ще зависят много хора, но той няма да зависи от тях. Това е всичко.

Бюрократът — това е чедо на небалансираните взаи­мозависимости в обществото.

Защото, ако аз не завися от вас, то за мене вие не съществувате — така разсъждава бюрократът. Бръмчаща муха — ето какво сте вие за бюрократа. Неговата заветна мечта е да измисли за хората, както има измислено за мухите, някакво лепкаво парче плат, за да може, още влизайки в кабинета му, да престанете да бръмчите със своите проблеми. Та нали те не са негови! Защо да го интересуват?!