Книжовен език и книжовна норма



бет3/10
Дата19.06.2016
өлшемі0.82 Mb.
#148496
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10

Упр. 3. Подчертайте правилно изписаните думи и словосъчетания.

переспектива организъм и двама министъра пуберитет оригинал склуптор хуманизъма свойта два организъма няколко прозорци много цилиндъри



Упр. 4. Поправете грешките, допуснати в изреченията.

Двамата психиятъра поставиха различни диягпози.

Властта на монарсите самодръжци е ограничена
не от поданиците им, а от времето.


Съвкупността от ъглите на всеки тъповръх триьгалник е по-малка от 360 градоса. ^^^^^

Трагизъмът в романа се поражда от сблъсака между идеализъма на героя и реалността.

Не искаме да се откажеме от свойто богатство.

ТЕСТ ЗА САМОКОНТРОЛ

/променливо я, промени на гласни в средисловие, йотация/

І.Посочете правилно изписания вариант.

1. а)тероризмът; б) тероризъмът; в) теруризмът.



  1. а) копродукиий; б) коопродукции; в) копродукции.

  2. а) инициативност; б) инициятивност; в) инициативнос

  3. а) пубертет; б) поберитет; в) пуберитет.

  1. а) шедьоври; б) шедйоври; в) шедьовъри.

  2. а) оригиналноста; б) оригиналността; в) оргиналността.

  1. а) двогръб; б) двугръб; в) двугърб.

  2. а) конституциона; б) конституцийонна; в) консти­туционна.

  3. а) тяжеста; б) тежестта; в) тежеста.

10. а) цъфтели; б) цъвтяли; в) цъфтяли.

//. Подчертайте правилно изписаните думи.

1. островръх 2. фоайе

3. ще избягна 4. двама министъра

5. басмяна 6. извънареден

7. скръбен 8. марсиянец

9. грубиян 10. оригинален

11. склуптор 12. пиявица

13. самодържец 14. няколкократен

15. издържлив 16. деятелен

17.пиянистка 18. змиярник

19- трима магистри 20. наколенка



21-два афоризма . 22. неколкогодишен

23. героизъма 24. отживялица

25.папийонка 26. пионка
27.валериан 29. критериите

31. глухонеми 33. ще чистиме

35. три диоптра 37. станциите

39. райе 28. чене

30. пиаца 32. своите

34.пияница 36. доаен

38.звяроподобен 40. християнин
ОБОБЩАВАЩ ТЕСТ ЗА САМОКОНТРОЛ (А)

(редувалия при гласните и йотация)

I. Подчертайте правилно изписания вариант.


  1. а) превилегиите; б) привилегиите; в) превилегийте.

  2. а) двоеточиата; б) двуеточията; в) двоеточията.

  3. а) разхвърлеността; б) разхвърляността; в) раз-хвърленустта.

  4. а) преземяванията; б) приземяванията; в) приземя-ваниата.

5.а)тревиален: б) тривиялен;в)тривиален.

  1. а) умарлушен; б) омърлушен; в) умърлушен.

  2. а) безскрупулен; б) безскрунолен; в) бескруполен.

  3. а) прецафтяли; б) прецъфтели; в) прецъфтяли.

  4. а)тясногръд;б)тесногръд;в)тесногърд.

10. а) конвулсиите; б) конвулсиите; в) кунвулсиите.

//. Подчертайте само правилно написаните думи


камофлаж двуяк плясна райе змийорка прешявка шедйовър криволица

усъвършенствам дреболия буклукчия напредничъв оригинален изпалнител

матовобяли мухал боготворяла фолио отвръщение оскърбление кръвообръщение прахуляк сутришен преобразовател платнена теоретичен доайен официален претенциите еликсир поддръжник организъми пионка

двугръб разправии перпендекулярен вяроотстъпник


III. Препишете текста без допуснатите в него правописни грешки.

С решениата си Борис осигорил тържеството на сла­вянския елемент в държавата. След приключването на са-бора от 893 г. той свали военния пояс, наденал монашеска дреха и отишал в мънастир. Дните му там обаче биле преброени. Маджарите, които византийската дипломация насочила към нашите земи, одарили силно. Поръженията обезкоражили българите. Те се обърнали към стария си владетел, който ги покръстил в христианската вяра, и го помолили да ги посаветва как да излязът от бедата. Той наредил — три дни пост и покайание. Последвал жисток бой. Победата била спечелена от българите.

Мистицизъма, който прозира в разказа на летописеца, не прикрива истината: българите спечелили заради опованието си в непогрешимостта на стария княз. След смъртта си той бил канонизиран и пречислен към светците.

СЪГЛАСНИ ЗВУКОВЕ И ТЯХНОТО ГРАФИЧНО ПРЕДСТАВЯНЕ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ КНИЖОВЕН ЕЗИК

При произнасянето на съгласните звукове по пътя на издишаната струя се образува пречка (преграда, стеснение). Акустичният ефект от преодоляването на тази

пречка е възникването на шум.

Съгласните звукове в съвременния български кни­жовен език се делят на две големи групи: сонорни (л, м, н, р) и шумови. Шумовите съгласни, от своя страна, се делят на звучни и беззвучни. При произнасянето на звучните съгласни участват гласилките, затова в акустично отношение те се характеризират с наличие на тон и шум. При произнасянето на беззвучните съгласни гласилките не участват, затова за тяхната звукова характеристика е типично наличието само на шум. По признака звучност; беззвучност съгласните образуват корелационни двойки [б:п, в:ф, г:к, д:т, ж:ш, з:с]. Във функционално отношение най-съществената разлика между сонорните и звучните съгласни е, че сонорните не се обеззвучават нито в краес­ловие, нито в позиция пред беззвучен съгласен.

При съгласните звукове най-често срещаните про­мени, които създават правописни проблеми, са: асимила­ция (уподобяване), обеззвучаване в краесловие, удвояване, изпускане и вмятане на съгласни.

Асимилационни промени при съгласните

В съвременния български език, когато две различни по звучност шумови съгласни са една до друга, те се уеднаквяват, т. е. и двете стават звучни или и двете се произнасят като беззвучни. Решаващо значение има втората съгласна: ако тя е беззвучна, двете съгласни се произнасят като беззвучни и обратно - ако втората съгласна е звучна, и двете съгласни се произнасят като звучни . Тона фонетично явление е известно като асимилация (уподобяване).



Съчетание от първа беззвучна и втора звучна съгласна.

сбор [збор]; сграда [зграда]; сбогом [збогом]; просба [прозба]; екземпляр [егземпляр]; екзалтиран [егзалтиран/ ; ;анекдот [анегдот]; несгода [незгода]; отговор[одговор}; отблъсквам [одблъсквам]; сдържам се [здържам се]; екзарх [егзарх] и пр.

Асимилационните промени са правоговорно допу­стими, но не е прието те да се отразяват графично и това създава правописни затруднения.

Съществителните, образувани с наставка -итба, за­пазват правописно облика на наставката: гонитба, вър­шитба, сеитба, коситба.

В съществителното сграда с- е представка, затова се обеззвучава, но в съществителни като здание, здрач пър­вият съгласен не се обеззвучава, тъй като не е представка. Съдба се произнася и пише с д, понеже няма общо с нас­тавката -итба.



Съчетание от първа звучна и втора беззвучна съгласна.

мравка [мрафка]; бележка [белешка]; изкуство [изкуство/, изконен [исконен]; астронавт [астронафт]; автор [афтор]; автентичен [афтетичен]; обувка [обуфка/\ врабче [врапче]; изток [исток]; евтин [ефтин]; лъжци [лъшци].

В българския език има има редица сложни съществителни, които са образувани с втори корен -граф, който е от гръцки произход (със значение пиша”) и се пише както както се произнася: география, географски; сценография, сценограф, биография, биографски: телеграф, телеграфски; рентгенолог, стенографски.



Съчетание от различни по звучността си съгласни на границата между две думи. В потока на речта е възможно да се съчетаят думи, едната от които да завършва на беззвучен, а другата да започва със звучен съгласен. Независимо от настъпващото в речта уеднаквяване по звучност то не се отразява на правописа: без шапка [бес шапка/, но е правоговорно небрежно да се произнася [беш шапка/, без жилетка [бес жилетка], но не и [беж жилетка/, дръж се [дръш се], но не и [дръс се]; през Швейцария [прес Швейцария], но не [преш Швейцария]; лъжеш се, но не [пъжес се]. (Не забравяйте, че в средни скоби се записва звуковата, а не писмената форма на думата!)

Според правописните правила е прието всички приставки (под-, пред-, над-, въз-, об-, без-, раз-, из- и пр.) да се пишат с буква на звучен съгласен. Изключение правят представките от- и с-: безсмислен, възкачен, разсипан изсипан, изсипвам, надписвам, надпея, надпяване. предписание, предписвам, изстрелвам, изстрел, предстоящ изтребител, подпухнал, отговор, отдих, отживелици разстилам, разстлан, безскрупулен, предразсъдък, разсипвам, отбивам, отбив, сблъсък, сбирка.

Правописни грешки в редица случаи произтичат от непознаването на морфемната структура на думите. Например съществителното изтребител е правилно да се пише без с (изстребител), защото глаголът е требя, т.е. убивам, а представката е из-. Отлаголното съшествитвително изстъпление се пише със з и с, защото представката е из- а коренът -стъп- (от стъпвам).

Има глаголни корени, които не съществуват като самостоятелни думи и това затруднява правописа на образуваните с тях думи. Например коренът пр (а, и) се среша в думите допра, допирам, спирам. Глаголът възпирам е от същия корен с наставка въз-, прибавена към корена без втора представка с-

Може би с цел опростяване на правописа при някои думи книжовната норма допуска изпускане на последния съгласен в представката: въстание, потискам, потисник, потисничество.

Предлозите също се пишат винаги с буква на звучен съгласен, като изключение прави само предлозите от и с: над тревата, под тавана, из селото, с воловете, пред стаята, от вратата, от душа.

Сонорните съгласни (л, м, н, р) не влияят и не озвучават предходни беззвучни съгласни.

Представка в-, когато е пред сонорен съгласен, не се обеззвучава: внасям [внасям], а не [фнасям]; влизам [влизам], а не [флизам]; влюбен [влюбен], а не [флюбен]; враствам се [враствам се], а не [фраствам се]; вмес­твам [вмествам] а не [фмествам]. Когато представка в- е пред беззвучен съгласен, тя се произнася като [ф], но това не се отбелязва графично: включвам [фключвам]; втриса ме [фтриса ме].



Обеззвучаване на звучни съгласни в краесловие

В съвременния български книжовен език всички думи, които завършват на звучен съгласен, правоговорно е прието да се произнасят със съответния беззвучен съгласен. Проверката се осъществява със сродна дума или с форма на думата, в която след съмнителния съгласен има гласен звук : дъжд [дъш]-дъждове ; чаршаф [чаршаф] - чаршафи; подлез [подлес]- подлези; мирис [мирис] — мириса; поход [похот]-походи; шоколад [шоколат] — шоколади; скръб[скръп)- скърбя ; адрес [адрес] — адреси; параход [парахот]- параходи;



еднакъв [едпакъф] еднакви; етюд [етют] — етюди; термос [термос] — термоси; тормоз [тормос/-тормозя; шарж [шарш] — шаржове.

При проверка на правописа трябва да се държи сметка и за значението на думата. В български език има думи, чието значение се разграничава в резултат от противопоставянето на последния съгласен по признака звучно беззвучност: плот, но плод; шеф, но шев; смок, но смог; сноп, но сноб; кос, но коз; куб, но куп и пр.



Резултати от действието на исторически звуков закон м редуване на [г, к, х| с |ж, ч, ш| или |з, ц, с|

Според звуков закон, действал в по-стар етап от развитието на езика, съгласните [г, к, х] в позиция пред [и/ или [е] се променят (палатализират) съответно в [ж, ц ш] или [з, ц, с\: вестник вестници; монах — монаси войник войниче; бог боже; съпруг — съпрузи, съпру­же; грък, гърче, гърци. Когато съмнителният гласен в множествено число се чува като [ц], значи в единствено число е [к]: будилник будилници; навик — навици; речник — речници; властник — властници; редник — редници.

Същият исторически звуков закон изисква във формата на глаголи от първо и второ спрежение, чиято крайна коренова гласна е [к], тя да се запазва във формите им за първо лице, единствено и трето лице, множествено число сегашно време, а в другите лица на двете числа да се произнася като [ч]: пека, печеш, пече, печем, печете,пекат; влека, влечеш, влече, влечем, влечете, влекат; тъка, тъчеш, тъче, тъчем, тъчете, тъкат. При образуване на нови глаголи с помощта на представки или на глаголни форми коренът се запазва: изпека, препекат; привлека, привлекат. Причастията, образувани от тези глаголи са с ч: облечен, привлечен, изпечен.
Удвояване на съгласни
Еднакви съгласни звукове в съвременния български книжовен език често се появяват на границата между две морфеми - представка и корен, корен и наставка, наставка и

и членна морфема.

1. Удвояване на съгласни се получава, когато пред­ставката завършва със същия съгласен, с който започва коренът. Това задължително се отбелязва в графичната

форма на думата.

над/давам под/държам из/зидам

над/думвам под/давам из/зад

над/делявам под/дръжник из/земвам

пред/дверие под/давам се раз/зеленяване

от/теглям без/звучен въз/зелен

от/тичам без/зъб въз/злобен

от/татъшен без/звезден

от/тук без/злобен

от/тенък без/законие

от/тласквам без/защитен

от/тук-оттам без/заветно

2.Коренът завършва със същия съгласен, с който почва наставката: клъвеам, реввам, звъннах, дрънчах, криввам, даскаллък, акъллия.

3. Двойно -тт- при членуване се появява при съществителни от женски род, които завършват на –т, което може графично да е (щ=ш+т), и при числителни завършващи на -т, когато се членуват с определителния член -та или -те.

Членуване на съществителни от женски род, завърш­ващи на -т: папратта, честта, костта, пролетта, вестта.

Членуване на съществителни от женски род, завърш­ващи с буква -щ: мощта, свещта, площта, помощта, нощта, пещта. Съществителното пустош при членуване добива форма пустошта. Тази членувана форма се пише с ш и т, а не с щ, защото ш е съгласният, на който завърш­ва коренът, а т е съгласният, с който започва членната морфема. Недопустимо е в една буква щ да се обединяват звукове от различни морфеми.

Всички съществителни от женски род, които са обра­зувани с наставка –ост при членуване се пишат с двойно тт: радостта, младостта, околността, святостта, откровеността, яростта и пр.

Числителни, които в нечленуваната си форма за­вършват на -т, след членуване се пишат с двойно тт: петте, шестте, деветте, петнайсетте, двадесетте. За дублети са приети петнайсет и петнадесет, два­найсет и дванадесет, двайсет и двадесет, трийсет и тридесет, четирийсет и четиридесет, но не четиресет


  1. Двойно -нн- при прилагателни се получава при из­падане на е от наставка -ен във формите за женски, среден род и множествено число, както и в производните от тях съществителни с наставки -ост и -ик (-ица за женски род): машинен, машинна, машинно, машинни; ценен, ценна, ценно, ценни, ценност: законен, законна, законно. законни, законност: невинен, невинна, невинно, невинни, невинност; сезонен, сезонна, сезонно, сезонни, сезонност; неизменен, неизменна, неизменно, неизменни: странен, странна, странно, странни, странност, странник; съвременен, съвременна, съвременно, съвременни, съвре­менност, съвременник, съвременница; племенен, пле­менна, племенно, племенни, племенник, племенница.

Има прилагателни, образувани с наставка -ен, при които е от наставката не изпада, затова те се пишат с едно н. Този правопис се запазва при образуваните от тях съ­ществителни с наставка -ост, -ик (-ица за женски род) и -ство: обикновен, обикновена, обикновено, обикновени; почтен, почтена, почтено, почтени, почтеност; свещен, свещена, свещено, свещени, свещеник; пленен, пленена, пленено, пленени; откровен, откровена, от­кровено, откровени, откровеност; предан, предана, предано, предани, преданост; родствен, родствена, родствено, родствени, родственик, родственица.

Има думи, при които възможните форми за проверка са остарели и са отпаднали от езика: изгнаник, посланик, въстаник, поданик.

На правописа на някои думи с двойно -нн- трябва да се обърне специално внимание: данни, сениик, бранник, поклонник. Сложни съществителни с първи корен военн- се пишат с двойно -нн-: военнопленник, военновременна, военнослужещ, но военачалник се пише с едно -н-. Каз­ваме имен (ден), но получените от това прилагателно съществителни и наречие се пишат с двойно -нн-: именник, именница, съименник, именно. Причастието изме­нен не изпуска е от наставката (изменен, изменена, из­менено, изменени), но получените от него съществителни и наречие се пишат с двойно -нн-: изменник, изменничка, неизменно.
Изпадане на съгласни

1. Правоговорно допустимо, правописно недопустимо изпадане на съгласни. При струпване на съгласни в средисловие (-стн-, -штн-, -штк-, -здн-, -ждн-, -стт-, ' -штт-) правоговорно се допуска изпадане на с, което обаче не се отразява в графичната форма на думата.

а) изпадане на [т], без да се отразява писмено. Проверява се със сродна дума, в която съмнителният съгласен се чува ясно: съучастник [съучасник] - участие; неуместно [пеумесно] — неуместен;хубостник [хубосник] - хубости; крайщник [крайшник] краища; предвестник,


[предвесник] — вести; постлан [послан] — постилам
хищник [хишник] —хищен; емигрантски [емигрански/,
— емигранти; пълномощно [пълномошно]
- упълпомощен; кръстци [кръсци] - кръстосан; същностен [съшностен] — същество.

Глаголите с общ корен израствам, порастеш разраства, прераствам, подраства, прераства са от несвършен вид и запазват в графичната си форма последния съгласен от корена -раст-. В съответните глаголи от свършен вид обаче съгласен т се изпуска, като това се отразява и правописно: израсна, порасна, разрасне прерасна, подрасна, прерасна (т. е. когато има в, има т, ако няма в, няма и т).

б) изпадане на [д], без да се отразява писмено. Правилото за проверка е същото — със сродна дума, в която съмнителният съгласен се чува ясно: шотландски [шотлански] — Шотландия; холандски [холански] —Холандия; безнадеждна \безнадежна\ без надежда; звездна[звезна] — звезди.

г) изпадане на съгласни [т] и [д] в краесловие, без да се отразява писмено. Проверка се прави с форма на думата или със сродна дума, в която след съмнителния съгласен думата има гласен звук: жалост [жалос] - жалостив; спортист [спортис] – спортисти.

При небрежен изговор на числителни крайното [т] изпада, Което е недопустимо нито правописно, нито правоговорно: петнайсет, петдесет.

д) при струпване на съгласните [тс] е възможно при небрежен изговор да се произнесе [ц], което, ако се отрази в графичната форма на думата, е груба грешка: градски

[грацки]; детски [децки]; отсъствие [оцъствие];

кандидатски [кандидацки].

е) изпускане на [с], без да се отразява писмено: висш [виш], висшист [вишист]. За дублети са приети висше­стоящ и вишестоящ, а съществителното вишегласие се пише без с.

Представките раз-, въз-, из-, през- винаги се пишат с буква з. В потока на речта, когато коренът започва със с, последният звук от представката се изпуска, но това не бива да се отразява писмено: разстояние, възстановен, разстилам, разстрел.

2. Случаи, в които изпадането на съгласни е право­писно узаконено.

а) книжовната норма допуска изпадане на съгласна с от наставка -ски-, когато наставката се прибавя към нова, завършваща на с, з, ж, ч, ш, ст, шт: нацистки, вм. нацистски , бургаски (вм. бургасски), богаташ - богаташки, младеж - младежки, мъж - мъжки, Букурещ - букурещки, сепаратист сепаратистки, реванш - рееваншистки, Кавказ — кавказки, Мъглиж - мъглижки.

По силата на исторически звуков закон, когато наставката –ски се прибавя след съгласните к, х и г, те се променят в ч, ш и ж, след което с от наставката изпада: влах - влашки, чех — чешки, ковач ковашки, хлапак - хлапашки, Разлог — разложки; Казанлък –казанлъшки.. Този звуков закон вече не действа, затова новите думи в българския език не търпят такива промени: демагогски (а не демагошки), чикагски (а не чикашки)

Книжовната норма допуска дублети: пътнически- пътнишки, мъченически-мъченишки, разбойнцически-разбойнишки, скъпернически-скъпернишки, бунтовнически-бунтовнишки, въстанически/въстанишки. Формите на -шки звучат вече архаично, но все още се приемат за книжовни.

б) книжовната норма е узаконила изпадането на съгласни в някои съществителни. Казваме и пишем сърце но сърдечен; овошка, но овощар(ство); плешка, но плещест; нишка, но нищя; нужен, но нужда; навечерие, но надвечер.



УПРАЖНЕНИЯ

върху правописа на думи с несъответствие между изговор и правопис на съгласни

Упр. 1. В състава на посочените думи има звучни съгласни, които влияят върху предходните беззвучни и ги озвучават. Разпределете думите в съответната графа на таблицата.


сбогом, отгатвам, сграда, несгода, сдъвквам, от­блъсквам, сдържан, предходен, екземпляр, спогодба, анекдот, сделка, отгоре, сгушен, отбранявам, екзалтиран, отговорност, отдавам, отбивка, сбръчкан, стихосбирка, гонитба, отглас, футбол, отдих, сговор

тд/дд

кз/гз

тб/дб

кд/гд

тг/дг

сб/зб

сг/зг

сд/зд



























Упр. 2. В състава на посочените думи има беззвучни съгласни, които влияят върху предходните звучни и ги обеззвучават. Разпределете думите в съответната графи на таблицата.
загадка, ножче, подсвирквам, подход, отегчителен, надсмивам се, подслушвам, таралежче, близко, включвам, разкарвам, моржче, втресен, газта, безпътен, надхвърлям, изпълнителен, възпитание, мерзка, подстрекавам, автобиография, източник, лодка, платноходка, рогче, представка, разпятие, безтегловност.

дс/тс

дк/тк

дх/тх

гч/кч

вк/фк

вт/фт

жч/шч

зк/ск

зт/ст



























Упр. 3. С помощта на представките от-, над-, въз-, пред-, из-, в-, с-, без-, раз- образувайте възможни произ­водни от глаголите кажа, мия, купя, пия, пиша, ходя, стоя, шия, тикам, чета, мисля, дам, пъхна. Обяснете какви звукови промени настъпват в групите съгласни и какви правописни проблеми произтичат от това.

Упр. 4. Групирайте дадените думи според мястото на асимилационната промяна:

а) между представка и представка;

б) между представка и корен;

в) между корен и наставка.


възпроизводство, сладкиш, представка, изпит,изсилване, разстояние, безсмислици, сготвя, вършитба, безтегловност, отживелица, предсказание, преразказ, подстригвам, подсказвам, мъжки, таралежче, под­пухнал, тежка, находка, разходка, студентски.

Упр. 5. Зачеркнете излишната буква:

блу з-с ка сва д-т ба забеле ж-ш ка о д-т малявам кана в-ф ка и з-с тривам

з-с говорчив о д-т учвам се вра б-п че

фел (д-т) фебел и (с-з) конен оте (к-г) чителен и (з-с) полин

е (к-г) земпляр (с-з) града (с-з) бирка телегра (ф-в) ски

ра (з-с) пивка о (т-д) вратителен по (д-т) плата а (ф-в)тентичен
ю (ф-в) ка ган (г-к) стер астрона (в-ф) т геогра (ф-в) ски

а (п-б) солютен е (в-ф) тин с (в-ф) инкс а (ф-в) торитет

(з-с) дание с (ф-в) ера рентгеногра (ф-в) ски есна (в-ф) ски

Упр. 6. Проверете правописа на думите. Потърси в правописния речник има ли сред тях дублети.

шу (м-н) ка бръ (м-н) ка бе (м-н) ка бо (н-м) бони бо(м-н) бардирам

кре (м-н) вирш емблема компенсация

амфора амфитеатър

Упр. 7. Чрез форми на думата (или сродни думи) проверете правописа и посочете в кои случаи има несъответствие между звук и буква. Обяснете на какво се дължи.


а)
подхо (д-т) -

мири (з-с) —………………….

оша (ф-в) - ………….

га (ф-в) - ………………

еднакъ (ф-в) - ………………

чарша (в-ф) - ……………….

биляр (т-д) - ……………………

скръ (п-б) - ……………………..

гня (ф-в) - ………………………

подле (з-с) - ………………………

митин (к-г) - …………………….

патронда (ж-ш) - …………………

пара (т-д) - ………………………
б)

епило (г-к)

шар (ш-ж)

епигра (ф-в)

викин (к-г)

проло (к-г)

амбала (ш-ж)
Упр. 8. Обяснете разликата в смисъла на думите:
сервиз-сервис бридж-брич куп - куб

нисък - низък плот - плод кос - коз

сноп- сноб смок - смог ас – аз

под – пот шеф — шев


Упр. 9. Според броя на струпаните съгласни разпределете думите в таблица. Посочете какви промени настъпват със съгласните във всяка група и обяснете на какво се дължат.

цариградски, сепаратистки, изстрел, кръстник, отскубвам, шестдесет, емигрантка, шестдесет, отскубвам, наизуст, безсолен, астма, подскок, пълномощник, крепостта отблъсквам, оттласкам, възстановен,висшист, заместник, петдесет, безнадеждна, пораствам,включвам, внасям, отбив



















Упр. 10. Преценете необходимо ли е да впишете буквата на някой съгласен. В някои думи съществува несъответствие между буква и звук. На какво се дължи това:
мръс..ник завис..ник по...тисничество

въ..стание въ..становявам съучас..ник

ще..ствие ви..шист пре..взет

пре..вземка безчу..ствен емигран…ски

връс..ник от..еглям ра...съдък

бе..смислици модис..ка по..тиквам

Упр. 11. В средни скоби е дадена звуковата форма на думата. Представете я в писмен вид.

[канафка] —

[пьтпъдък]—

/ефтин] - ………………….

[астронафт]—

[ганкстер] -

[одбивам] —

. [свера] —

[фосвор] —

[кукумяфка]— .

[зграда] —

[здание] —

[спогодба] —

[здрач] —

[безнадежна] —

[машинописка] —

[масажис] —

[транскрипция] —

[цъфти] —

[растояние]—

[въстание] —

[потисник] —

[ренгенографски] —

[шахматиска] —

[калъфче] —

[фармацефт] —

[децки] -
Упр. 12. Посочете кои думи трябва да се пишат с едно н и кои с две нн .

фи … а неви...ост име...ица

племе … ик тле … и се...ик

неви … ост идолопокло … ик

да-и свеще...ик
вое...опле...ик дръ…а изко … и

въста...ик стра … ик

пламе … ост преда...а

б)

посла...ик съкрове …а особе … о



неизме …о съвърше …а тристра … и

писме .. о

непреме .. о

открове … ост причи...о мигнове…и

це...ост блаже…и преда...и



Достарыңызбен бөлісу:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10




©dereksiz.org 2024
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет