Книжовен език и книжовна норма

/. Посочете правилно изписания вариант на думата или словосъчетанието

1. 
   а) сборувам; б) зборувам; в) сбурувам.
   
2. 
   а) междучастие; б) междочасие; в) междучасие.
   
3. 
   а) не промукаем; б) не промокаем; в) непромокаем.
   
4. 
   а) белокаменна; б) бялокаменна; в) белокамена.
   
5. 
   а) пресконференциите; б) прес конференциите; в)пресконференциите.
   

7. а) Димитър-Талеви романи; б) димитър-талеви романи; в) Димитърталеви романи.

8. а) остатаците; б) остатъците; в) устатаците.

9.-а.) леко облечен; б) лекооблечен; в) леко-облечен.

10. а) спецслужба; б) спец-служба; в) спец служба
//. Подчертайте само правилно изписаните думи

1. историогравски

2. медиана

3 тривръх

4. ботевски

5. удължителът

6. нокътът

7. прихласнати

8. фоайе

9. гранолиран

10. щепсал

11. Южна америка

12. истърсак

13. заяк

15. Елинпелинов

16.обусобен

17. командно-наблюдателен

18. юбилярът

19. облицовачен

20. радиограмофон

21.оловноцинков

22.експедициите

23.анекдот

24. юристконсулт

25.довереник

26.нацистски

27.хуманизъмът

28.прищявки

29.преддверие

30. менажър

31.ньоанс

32.женидба

33.югоизточен

34..анфора

35. шестдесете

36. кръщавка

37. изстребител

38.неизживян

39.лапни-шаран

а) По стръмния склон беше впила корени разно­образна растителнос. Никоя човешка ръка неполагаше грижи за нея. Беше порастнала отсамосебе си. Прелетяла птичка, уронила от клюна се костилка от слива. Минали години и от костилката израснал див сливов храст. Духнал вятар, отвял бяли пухчета от глухарче. Минало време, от пухчетата целия склон пожълтял - нацъвтели глухарчета. Алените камбанки на мака ярко горяха като червени пламачета върху тревисто-зеленото сукно на склона.

б) -На кой е нивата? — попитали един селянин.

-На жена ми.

- Кой викаш да ти помага, когато ореш?

- Синовете ми.

- А вземаш ли с теб и жена си?

- Тя има друга работа.

- А чий са синовете ти — твои или на жена ти?

- На жена ми са - отговорил селянина, за който било извесно, че никога не казвал „мой".

в) Маламир бил третия, най-малкия син на Хан Омуртаг.С въсцаряването му бил пренебрегнат закона, според когото престола принадлежал поправо на най-големия
син. Причините за отстраняването на първородния били извеснти — от младини престолонаследника проявявал склонос към христианската религия. Това му струвъло ко­роната. Омургаг посочил за свой замесник Маламир, но
тъй като Маламир бил непълнолетен, за регент-сауправител бил назначен кавхана Исбул.

ПУНКТУАЦИЯ

Пунктуацията е съвкупност от препинателни знаци и правилата за тяхното използване в писмената форма на речта. Използването на пунктуацията е в зависимост от синтактичния строеж, от смисловото членение на изказа и от интонационно-ритмичната система на речта. В раз­личните езици употребата на препинателните знаци се осъществява според преобладаването на един от трите посочени аспекта на езиковата действителност.

Съвременната българска пунктуация се оформя през Възраждането, като копира черковнославянската пунктуа­ция. Под влияние на руски език и на руската граматическа традиция тогава се е възприело смислово-интонационното пунктуационно членение на изказа.

Новата българска пунктуационна норма, предложена от правописната комисия през 1945 г. и приета от Народ­ното събрание със закон, се основава на синтактичен принцип, т. е. правилата за употреба на препинателните знаци зависят от синтактичния строеж на изречението.

Препинателните знаци, с които си служим днес, са десет на брой и могат най-общо да се разделят на три основни групи: финални, с които се маркира краят на изречението — точка, въпросителна, удивителна; междинни, които се използват в рамките на изреченската цялост - запетая, тире, точка и запетая; ограждащи, които се поставят от двете страни на изречението – кавички, скоби. Някои препинателни знаци като многоточието и двоеточието могат да се използват като финални или като междинни.

ФИНАЛНИ ПРЕПИНАТЕЛНИ ЗНАЦИ

І. Точка - основен знак, с който се отбелязва краят на съобщителното изречение.

1. Винаги след края на изречението се пише точка. Ако изречението включва цитат, точката се пише след кавичките, с които завършва цитатът: Отбелязвайки, че писателят не значи нищо без публично признание, критикът предупреждава: “Колкото повече една дейност дири осъществяването си в публичното пространство, толкова повече тя тласка човека към егцентрични изяви". Примерът илюстрира правилото, че ако едно изречение е включено в друго като цитат, след цитираното изречение не се пише точка. Тя се поставя в края на цялото, а не на цитираното изречение.

2. Когато цялото изречение е поставено в скоби, точката се пише след края на изречението преди скобата.
.

3. Точката се използва и като знак за графично офор­мяне, когато е поставена:

а) след съкратена дума, но не и след съкратено записани названия на единици от международната измерителна ситема: /999 год.; се. се. Кирил и Методий; 3 м; 15 сек; 5 дка;

б) след всяка цифра при записване на дати: 24. 04. 1925 г. Когато в датата има изписана цяла дума, пред и след нея не се пише точка: 3 март 1878 г.;

в) при писане на план и отбелязване на рубрики след цифра (римска или арабска) се пише точка. Ако е използвана главна буква, след нея също се пише точка, но ако буквата е малка, след нея се пише скоба.

А. .

/.

След знак за параграф (&) точка не се поставя, но ако след него има цифра, точката се поставя след цифрата: &12.

4. Точка не се пише след заглавие: слез име на автор под заглавие или в края на текст; след подпис; след завършващ със съобщително изречение цитат, след който в скоби е поставено името на автора.

II. Въпросителна се пише след края на въпросително изречение: Има ли подлог в изречението:, Кой работи, не трябва да яде"? Когато в съобщително изречение е вмъкнат цитат с въпросително изречение въпросителната се поставя преди завършващите кавичка: Въпросителното изречение „Идваш ли?" е образувано с въпросителна частица.

Когато главното изречение е съобщително, а под­чиненото — въпросително, в края се пише точка: Попитах го къде отива. Не знаех ще иска ли да дойде.

III. Удивителна — поставя се след края на заповедно, подбудително или възклицателно изречение: Ела!; Нап­ред!; В атака!; Колко си хубава, господи, колко си ху­бава!

Когато заповедно, подбудително или възклицателни изречение е дадено като цитат в рамките на съобщително изречение, преди затварящите кавички се пише удивите­лен знак: С възклицанието „Боже, колко мъка има по тоя свят, боже!" Петър Моканииа изразява не само съпричастност, но и усещане за обреченост.

IV. Многоточие. Многоточието е препинателен знак. който може да се използва и в изречението, и в края на изречението.

1. В рамките на изреченската цялост многоточието е знак за прекъснатост или недоизказаност: Чичо ... аз … таквоз … пак ще те помоля. “ …аз веч нямам мило, драго, а вий … вий сте идиоти!” Използва се и в рамките на цитат като сигнал за пропусната част от изречението.

2. В края на изречение многоточието сигнализира недоизказаност, прекъснатост:

Една, че две, че три усилни паметни години … Спри … Недей …

ПРЕПИНАТЕЛНИ ЗНАЦИ, УПОТРЕБЯВАНИ В ИЗРЕЧЕНИЕ

Запетая

/. Ограждаща запетая — отделя синтактични еди­ници със свое логическо или фазово ударение: обръщения, вметнати думи и изрази, обособени части, подчинени определителни изречения.

1. Обръщението, ако е в средата на изречението, винаги се загражда от двете страни със запетая; ако е в началото, запетаята е след него, а ако е в края — пред него: Моя ли е грешката, звезди? Не е хубаво, синко, да забравяш тези работи. Тебе славим, наша майчице земьо! 0, майко моя, родино мила, защо тъй жално, тъй милно плачеш?

2. Вметнати думи и изрази се отделят със запетая. Винаги вметнати и затова отделени със запетая са глаголи и някои противопоставителни или служещи за подреждане изрази: разбира се, изглежда, тъй да се каже, мисля,да кажем, напротив, обратно, от една страна, от друга страна, първо, второ, с една дума:

Не се отделят със запетаи въвеждащите думи и изра­зи според мен, за .жалост, очевидно, по мое мнение. обаче, например, може би, наистина, вероятно, очевидно, сякаш, като че ли, всъщност, по такъв начин, по всяка вероятност, следователно, значи.

Ако просто изречение вътре в рамките на сложно започва с обаче, следователно, сякаш, значи и пр., преди тези думи се пише запетая: Това обстоятелство дава известни надежди, обаче не бива да се разчита напълно. Разделиха се с прегръдки и целувки, сякаш нямаше да се видят утре.

Вметнати частици и междуметия се отделят със запетая: Да, и него поканих. О, колко има да чакаш! Хайде, какво чакаш!

4. Обособените части винаги се отделят със запетаи. Правилото е без изключения и се отнася дори за случаите, когато след обособената част има съюз или съюзна дума, пред която е известно, че не се пише запетая (и, да, къде, как, защо). Обособените части интонационно се отделят с пауза, която графично се представя със запетая. Обособяването се налага с цел подчертаване на логическия акцент или по стилистични причини. Обособените части могат да се трансформират в подчинени изречения - определителни или обстоятелствени, които също се от­делят със запетая.

Когато пред обособената част, започваща с причастие или деепричастие, има едносричен неударен съюз, се допуска да не се пише запетая между съюза и обособената част:

5. Подчинени определителни изречения винаги се ограждат със запетая:

1. 
   Повторените части се отделят със запетая: Тежко, тежко, вино дайте! Покой, покой ми трябва поне за минута!
   

3. Пред съюзите а, но, че, макар че, въпреки че, само че, защото, щом, преди да, след като, за да, обаче, когато с тях се въвежда изречение, се пише запетая. При сложни съюзи като въпреки че, макар че, само че се пише пред целия съюз, а не пред втората му съставна част. Пред съчетанията при условие че, при положение че, когато са употребени като съюзи, запетая се пише пред цялото словосъчетание: Експериментът протича нормално, при положение че всички елементи са едновременно налице.

4. При повторени съюзи запетая се пише пред втория.

5. При съотносителни съюзи запетая се пише пред втората част.

6. 
   Пред съюзите и и или запетая не се пише, ако са единично употребени. Ако са повторени, пред повторения съюз се пише запетая. Има случаи, когато е необходимо вглеждане в структурата на изречението, защото зад при­видни еднаквости се крият различни смислово-синтактични отношения: Дойдоха и майка й, и баща й и я отве­доха. Пред втория съюз и се пише запетая, защото свързва еднородни подлози. Пред третия съюз и запетая не се пише, защото с него еднократно се въвежда второ главно изречение. Аналогичен е и примерът: Изминаваше краткото разстояние с кола или с автобус или се връщаше пеш.
   

7. 
   Пред съюз да запетая не се пише, когато въведеното изречение е след главното: Кажи им да дойдат. Ела да те видя. Ако подчиненото изречение, което започва със съюз да, е в началото, след него се пише запетая: Да дойдат, им кажи. Да се върнат, не помислиха.
   

Пред да се пише запетая, когато е повторен или употребен вместо ако или за да: Обичаше да чете, да слуша музика, да рисува. Щеше да можеш, да (=ако) беше се упражнявал. Изведоха невестата, да (=за да) я видят сватбарите.

Ако подчиненото изречение, започващо със съюз да пояснява показателното местоимение това, пред да се пише запетая: Няма нищо по-хубаво от това, да търсиш зелената трева на пустинята.

Когато подчиненото изречение, започващо със съюз да, стои след съществително, придружено от показателно местоимение, пред съюза да се пише запетая: Тази идея, да съберем всички пари на едно място, не ми хареса.

8. Пред въпросителна дума (къде, как, кой, кога, защо и пр.) запетая не се пише. Попитах го къде отива. Интересувам се кой ще дойде. Не знам защо ще идва.

Ако подчиненото изречение, което започва с въпро­сителна дума, пояснява показателното местоимение това, пред въпросителната дума се пише запетая: Не ме интересуваше това, къде отива. Това, дали ще ми каже, не беше важно в момента. Престанах да мисля за­
това, защо постъпва така с мене.

9. Пред относителните местоимения (който,където, когато, чиито, както и пр.), с които се въвежда подчинено определително изречение, се пише запетая. Ако пред местоимението има предлог, запетаята се пише пред предлога: Котаракът бил единственото същество, което го чакало вкъщи. Усмихваше се като човек, на когото е все едно дали ще го приемат. Дълго се взирах в селото, над което се виеше черен облак дим.

Пред относително местоимение запетая не се пише в следните случаи:

а) когато местоимението е в състава на устойчиво съчетание, което може да се замести с една дума: Ще има колкото трябва = достатъчно. Ям каквото ми падне = всичко. Отивам където ми видят очите = някъде.

б) когато с относително местоимение се въвежда под­чинено допълнително изречение. В простото изречение Ще попитам някого позицията на допълнението е заета
от някого. Ако тази позиция се заеме с подчинено изре­чение, то е подчинено допълнително: Ще попитам когото срещна. В простото изречение Ходих при него допълнението е при него. Ако се замести с подчинено изречение, то е подчинено допълнително: Ходих при когото ми каза. Аналогични са трансформациите Излизам с приятен човек = Излизам с когото ми е приятно. Разгърнете атласа - Разгърнете който искате атлас.

в) когато подчиненото подложно изречение, започ­ващо с относително местоимение, е след главното, пред подчиненото изречение запетая не се пише; ако е пред главното — след него се пише запетая. В простото изречение Не трябва да не идват болните подлогът е болните. Позицията на подлога може да се заеме с подчинено подложно изречение: Не трябва да не идват които са болни, но Които са болни, не трябва да идват. В изречението Не трябва да говори незнаещият подлогът е незнаещият. Неговата позиция може да се заеме от подчинено подложно изречение: Не трябва да говори който не знае; но Който не знае, не трябва да говори.

г) когато пред относителното местоимение се намират думите само, едва, чак, даже, тъкмо точно, сигурно, може би запетая не се пише: Ще говоря едва (чак, само) когато ми се извини. Върнах се точно (именно) защото те обичам. Ще им дам точно колкото искат.

10. Пред отрицателната частица не в съчетание с относително местоимение запетая не се пише: Дадох не колкото искаше, а колкото имах. Попитах не защото не знам, а за да го проверя.

Ако пред подчиненото изречение, започващо с не+относително местоимение, свършва обособена част или подчинено определително изречение, запетая се пише:

Попитах човека, седнал в ъгъла, не защото очаквах правилен отговор, а за да привлека вниманието му.

Отворих прозореца, който гледаше към улицата, не когато ми каза, а когато реших.

11. При съчетаване на два съюза, пред всеки от които при единичната му употреба се пише запетая, къде и дали ще се пише запетая, зависи от спецификата на първия

съюз:

а) ако първият съюз е едносричен и без собствено ударение, запетая се пише само пред него, т. е. пред втория не се пише: Сигурна бях, че ако кажа, ще ме обвинят. В тези случаи е важно да се определи къде свършва подчиненото изречение, въведено с втория съюз, за да се отдели то със запетая. Цитираното сложно изречен се състои от три изречения: сигурна бях (главно); че ще ме обвинят (подчинено допълнително); ако кажа (подчинено обстоятелствено за условие към подчиненото изречение). При структурирането на сложното изречение подчиненото обстоятелствено изречение за условие ако кажа трябва да се отдели със запетая в края. В изречението Тръгнах, но за да не закъснея, взех такси първото главно изречение е тръгнах, второто главно е но взех такси, а изречението за да не закъснея е подчинено обстоятелствено за цел и след него трябва да се пише запетая.

12. Когато със съюз като се въвежда подчинено из­речение, пред него се пише запетая. Ако със същия съюз се въвежда сравнение, пред него не се пише запетая. Господин управителят, като подписа книжата, отряза голямо парче тиква и му го предложи. Той се спусна като невидял.

Точка и запетая е препинателен знак, който има разделяща сила, по-слаба от разделящата сила на точката, но по-голяма от разделящата сила на запетаята.

1. Използва се при изреждане за разделяне на едно­родни части на изречението или на цели изречения, в които употребена запетая: Левски имаше ръст среден, тънък, строен; мустаци червеникави; лице околчесто и открито Тоя момък, който проповядваше опасната мисъл за свобода, за борба, за смърт; който се излагаше всеки ден на опасностите; тоя син на нощта, на пус­тинята и на премеждията имаше весел нрав.

2. При писане на план с точки и подточки препинателният знак точка и запетая се пише за разделяне на рубрики, които се пишат с малка буква.

1. Изброително двоеточие - поставя се при изреждането на еднородни части или на цели изречения в рамките на сложното: Разделиха снопите поравно: един

Ако поясняващата част е оформена като самостоя­телно и завършено изречение, след него се пише точка, независимо че следва логически свързано с него из­брояване: При попълване на декларацията за дохода трябва да се обърне внимание на следното. Важно е не само да се посочи размерът на авансово взетия да­нък, но и да се посочи сметката, по която той е внесен.

2. Двоеточие се поставя между пряката реч и израза, с който тя се въвежда:

Едно дете попита със страх:

—Дали наистина има дявол?

3. Пояснително двоеточие — употребява се за отделяне на дума, словосъчетание или изречение, които конкретизират или назовават по друг начин предмет, означен с име или местоимение: .

Той беше като тях: говореше глупости. смееше се без причина, лудуваше. Драгота изтръпна: пътят, по който се отдалечаваше султанът, водеше към Жеруна.

Вместо пояснително двоеточие в почти всички случаи може де се използва тире.