Лекции изнесени в Осло, Берлин, Хамбург през 1913 1914 г

ПЕТА ЛЕКЦИЯ

Струва ми се, че с раз­г­леж­да­не­то на това, ко­ето си поз­во­лих да на­ре­ка „Петото Евангелие", ние бих­ме мог­ли да стиг­нем до ед­но още по­-точ­но ди­фе­рен­ци­ра­не на чес­то из­на­ся­ни­те от нас факти, свър­за­ни с ево­лю­ци­ята на чове­чес­т­во­то и Земята, как­то и с въздействията, уп­раж­ня­ва­ни вър­ху тях от Мистерията на Голгота. Ако по­-ра­но се опит­вах­ме да обе­ди­ним раз­лич­ни глед­ни точ­ки в тър­се­не на ед­на или дру­га идея за същ­нос­т­та на Кръщението, из­вър­ше­но от Йоан в ре­ка­та Йордан, ние не про­пус­нах­ме съ­що да по­со­чим и друго: как Христовото Същество се свър­за с оно­ва същество, ко­ето на­ри­ча­ме Исус от Назарет, ка­то по то­зи на­чин се опи­тах­ме да из­тък­нем ре­шава­що­то зна­че­ние на Голготското Събитие за ево­лю­ци­ята на човечеството.

Сега оба­че ние се об­ръ­ща­ме към мла­деж­ки­те го­ди­ни на Исус от Назарет, та­ки­ва как­ви­то те се от­к­ри­ват пред духов­но­-на­уч­но­то изследване, за да видим, как оно­ва същество, ко­ето на­ри­ча­ме Исус от Назарет, се по­яви пред Йоан Кръстител, ко­га­то наб­ли­жи времето, Христос да се въп­лъ­ти в него. Обаче на­ред с те­зи кон­к­рет­ни описания, извле­че­ни от Петото Евангелие, ние се стре­мим и към ед­но по­-доб­ро раз­би­ра­не на всич­ко онова, ко­ето е свър­за но с Мистерията на Голгота. Нека днес пре­ди
всич­ко да на­со­чим ду­шев­ния си пог­лед вър­ху онзи, ко­го­то обик­нове­но на­ри­ча­ме Предтеча: вър­ху Йоан Кръстител, как­то и вър­ху ня­кои важ­ни подробности, свър­за­ни с ми­сия та на Йоан Кръстител.

Ако ис­ка­ме да раз­бе­рем Йоан Кръстител и от­но­ше­ни­ето на Христос Исус към Йоан Кръстител, как­то то е за­гатна­то в Евангелието на Йоан, не­об­хо­ди­мо е да хвър­лим пог­лед към ду­хов­ния свят, от­къ­де­то ид­ва Йоан Кръстител. Напълно ес­тес­т­ве­но е, че то­ва е ду­хов­ни­ят свят на древ­но­то еврейство. Нека се­га да се за­мис­лим за ха­рак­терни­те осо­бе­нос­ти на древ­но­то еврейство.

Впрочем древ­но­то ев­рейс­т­во има­ше ед­на съв­сем спе­ци­ал­на ми­сия в хо­да на об­що­чо­веш­ка­та еволюция. Нека да си припомним, че от глед­на то- ч­ка на на­ша­та Духовна Наука, пла­не­тар­но­то раз­ви­тие на Земята се пред­хожда от епо­хи­те на Стария Сатурн, Старото Слънце и Старата Луна *48, ка­то към всич­ко онова, ко­ето въз­ник­на през те­зи епо­хи ка­то фи­зи­чес­ко тяло, етер­но тя­ло и ас­т­рал­но тяло, в хо­да Земното раз­ви­тие се при­ба­ви и чо­вешки­ят Аз. Този Аз не мо­же да се по­яви из­вед­нъж от нищото; за цел­та е не­об­хо­ди­ма ця­ла­та пла­не­тар­на ево­лю­ция на Земята, ко­ято ще поз­во­ли из­г­раж­да­не­то на Аза такъв, ка­къв­то тряб­ва да бъде.

Ако взе­мем пред­вид всич­ко това, фак­ти­чес­ки след­ва да раз­г­леж­да­ме Земята ка­то она­зи аре­на всред Космоса, на която чо­ве­кът тряб­ва да раз­вие своя Аз. Според древ­но­то еврейство, Яхве или Йехова бе­ше оно­ва Същество от висши­те Йерархии, ко­ето оп­ре­де­ля­ше до го­ля­ма сте­пен не­го­во­то соб­с­т­ве­но развитие. Ако жи­во си пред­с­та­вим биб­лейска­та ис­то­рия на Сътворението - в ци­къ­ла „Тайните на биб­лейс­ка­та ис­то­рия на Сътворението"*49, из­не­сен през 1910 г. в Мюнхен, аз се опи­тах да по­со­ча на­й-­важ­ни­те под­роб­нос­ти - там ще на­ме­рим съв­сем яс­но опи­са но, как от се­дем­те Същества на вис­ши­те Йерархии - от се­дем­те Елохими се от­де­ля един Елохим: Яхве или Йехова. Бихме мог­ли да кажем: как­то це­ли­ят чо­веш­ки ор­га­ни­зъм се фор­ми­ра спо­ред главата, та­ка и се­дем­те Ело- хи­ми бя­ха свър­за­ни по та­къв начин, че един от тях, Яхве или Йехова, пре­тър­пя та­ко­ва развитие, че се пре­вър­на в глав­но­то Същество за пла­не­тар­на­та ево­лю­ция на Земята. Древното ев­рейс­т­во не се съм­ня­ва­ше в то- ва. Ето защо то виж­да в Яхве или Йехова оно­ва Същество от ре­ди­ца­та на вис­ши­те Йерархии, с ко­ето чо­ве­кът тряб­ва да вле­зе в твър­де спе­ци­ал­ни отношения, за да раз­вие своя Аз. Историята на древ­но­то ев­рейс­т­во дейс­т­ви­тел­но пред­с­тав­ля­ва един ва­жен етап от раз­ви­ти­ето на Аза на чо- вечеството; през оне­зи вре­ме­на вли­яни­ето на Яхве или Йехова бе­ше усе­ща­но така, че спо­ред начина, по кой­то хо­ра­та се свър­з­ва­ха с него, се про­буж­да­ха и техни­те Азове.

Следователно, как­во пред­с­тав­ля­ва всъщ­ност Яхве или Йехова? Той е оно­ва Същество, ко­ето тряб­ва да си представим, че се на­ми­ра в на­й-­
дълбо­ка връз­ка със Земното развитие. Така да се каже, той е Господарят, Реген­тът на Земното развитие, или по­-доб­ре казано, образът, в чи­ето ли­це древ­но­то ев­рейс­т­во виж­да Господаря, Регента на Земното развитие. Ето за­що ние виждаме: ця­ло­то древ­но ев­рейс­т­во е го­то­во да при­еме Ях- ве или Йехова за Бог на Земята, го­то­во е да си представи, че Земята е про­тъ­ка­на от не­го­во­то бо­жес­т­ве­но­-ду­ховно ръководство, и че човекът, кой­то ис­ка да осъз­нае ис­тин­с­ко­то си от­но­ше­ние към Космоса с по­мощ­та на Земята, след­ва пре­ди всич­ко да се при­дър­жа към Земния Бог Яхве или Йехова. Тази бе­ше ос­нов­на­та чер­та на древ­но­то еврейство.

Още в са­мо­то начало, Старият Завет ни казва, че Яхве съз­да­де чо­ве­ка от пръст, от суб­с­тан­ци­ята на Земята. Адам означава: нап­ра­ве­ни­ят от земя, земният. И до­ка­то ре­ли­ги­оз­ни­те системи, съ­щес­т­ву­ва­щи из­вън древния ев­рейс­ки на­род - то­ва мо­же де­тайл­но да се прос­ле­ди във все­ки от­де­лен слу­чай - нав­ся­къ­де се стре­мя­ха да виж­дат елементите, в ко­ито по­чи­та­ха сво­ите Богове, не другаде, а в това, ко­ето не про­из­ли­за от Земята, древ­но­то ев­рейс­т­во виж­да­ше във всич­ко това, ко­ето ста­ва­ше на Земята чрез са­ма­та нея, елементите, в които тряб­ва­ше да бъ­де по­чи­тан Богът Яхве или Йехова. Част от съ­сед­ни­те на­ро­ди от­п­ра­вя­ха пог­лед към звездно­то небе, към звез­ди­те и тех­ни­те орбити. Те има­ха това, ко­ето се на­ри­ча астрална, звез­д­на религия. Други на­ро­ди от­п­ра­вя­ха пог­лед към свет­ка­ви­ци­те и гръмотевиците, към про­яв­ле­ни­ето на еле­мен­ти­те в тях, и пос­ле се питаха: Как ни го­во­рят бо­жес­т­ве­но­-ду­хов­ни­те Същества с ези­ка на свет­ка­ви­ци­те и гръмотевиците, с ези­ка на об­ла­ци­те и дру­ги­те при­род­ни стихии?

Да, съ­сед­ни­те на ев­рейс­кия на­род пле­ме­на тър­се­ха сво­ите ре­ли­ги­оз­ни сим­во­ли в из­въ­н-­Зем­ния свят. Обаче днес не се об­ръ­ща дос­та­тъч­но вни­ма­ние на факта, че за древ­но­то ев­рейс­т­во бе­ше при­съ­що да се счи­та свъ- рза­но със Земята, с това, ко­ето ид­ва от вът­реш­нос­т­та на Земята. За та­зи дъл­бо­ка свър­за­ност на древ­ни­те евреи с това, ко­ето про­из­ли­за от Земята, Библията ни го­во­ри с го­ле­ми подробности. Казва се, че в по­хо­да им към обе­то­ва­на­та земя, те след­ва­ха един об­лак или един ог­нен стълб. Обаче те след­ва­ха „ог­не­ния стълб" само в он­зи смисъл, че та­къв ог­нен стълб мо­же­ше да бъ­де при­чи­нен имен­но от си­ли­те на Земята.

Ако в оп­ре­де­ле­ни об­лас­ти на Италия, ко­ито имат вул­ка­ни­чес­ка почва, за­па­лим лист хар­тия и тръг­нем с нея пок­рай ня­кои пук­на­ти­ни на поч- вата, ско­ро от зе­мя­та за­поч­ват да из­ли­зат об­ла­ци дим, по­не­же си­ли­те на Земята се ус­т­ре­мя­ват към за­топ­ле­ния въздух. Така и тряб­ва да си пред­с­та­вя­ме „ог­не­ния стълб" - ка­то ед­но явление, пре­диз­ви­ка­но от си­ли­те на Земята. По схо­ден на­чин след­ва да си пред­с­та­вя­ме и „вод­ния стълб" - ка­то нещо, пре­диз­ви­ка­но не от ат­мос­фер­ни­те сили, а от почвата, от зе- мята. За древ­но­то ев­рейс­т­во зна­ци­те на Яхве или Йехова са ви­на­ги свъ-­

Ето как­во от­б­лъс­к­ва­ше съ­сед­ни­те на­ро­ди от древ­ния ев­рейс­ки народ: той ис­ка­ше да приз­на­ва Бога на Земята. А всич­ко онова, ко­ето ид­ва­ше от горе, ко­ето за­ли­ва­ше Земята отвън, бе­ше усе­ща­но ка­то нещо, ко­ето все още не е из­рас­на­ло дотам, че да се на­ме­си в раз­ви­ти­ето на Земята, ка­то нещо, ко­ето е изос­та­на­ло на пре­диш­на­та ево­лю­ци­он­на сте­пен - Старата Луна. То бе­ше включ­ва­но в по­ня­ти­ето за това, ко­ето „Змията" вна­ся в жи­во­та на Земята, ко­ето изос­та­на­ли­ят на Лунната сте­пен Луци- фер вна­ся в жи­во­та на Земята. Бихме мог­ли да оха­рак­те­ризи­ра­ме то­зи про­тест на древ­но­то ев­рейс­т­во сре­щу ре­ли­ги­оз­ни­те сис­те­ми на съ­сед­ни­те народи, ка­то кажем, че всред дру­ги­те ре­ли­ги­оз­ни сис­те­ми жи­ве­еше усещането: Искаме ли да се из­диг­нем до бо­жес­т­ве­ния свят, тряб­ва да се от­къс­нем от Земята, да нав­ле­зем в пре­де­ли­те на Космоса. Това, ко­ето се ра­зиг­ра­ва в Космоса, или ко­ето нахлу­ва от Космоса в ат­мос­фе­ра­та на Земята - ето пред как­во тряб­ва да се прекланяме! Обаче древ­но­то ев­рейс­т­во виж­да­ше не­ща­та по друг начин: Ние не би­ва да се мо­лим на това, ко­ето ид­ва от го­ре и се при­чи­ня­ва от из­въ­н-­Зем­ни­те сили; ис­тин­с­ки­ят Бог е свър­зан със Земята!

Днес на те­зи не­ща не се об­ръ­ща дос­та­тъч­но внимание, за­що­то ко­га­то про­из­на­сят ду­ми ка­то „Бог" или „Дух", хо­ра­та пог­леж­дат на­зад във вре­ме­то и ви­на­ги имат усещането: Да, под те­зи ду­ми след­ва да раз­би­ра­ме ед­но и съ­що нещо! Но по­не­же в ре­зул­тат на бли­зо две хи­ля­ди го­диш­но­то хрис­ти­ян­с­ко развитие, за­пад­но­то чо­ве­чес­т­во от­но­во пог­леж­да нагоре, и то с пъл­но право, днеш­ни­те хо­ра си въобразяват, че древ­но­то ев­рейс­т­во съ­що е гле­да­ло на­горе. Напротив! Древното ев­рейс­т­во казваше: Ми- сията, ко­ято Яхве има спря­мо Земята, е зас­т­ра­ше­на от Бога, кой то ид­ва „от горе" и кой­то е пред­с­та­вен в об­ра­за на „Змията" от Рая.

Но все пак ев­ре­ите взе­ха мно­го не­ща от съ­сед­ни­те на­ро­ди и ние лес­но мо­жем да се убедим, че то­ва е точ­но така. В из­вес­т­но отношение, те има­ха най-двусмислената, на­й-­рис­ко­ва­на­та ре­ли­гия в ця­ла­та древност, нещо, в ко­ето днеш­ни­те хо­ра поч­ти не мо­гат да повярват: че Яхве или Йехова е ед­но Земно Божество - в смисъла, по­со­чен току­-що от мен. Естествено, не се от­ри­ча истината, че ма­кар и да е Земно Божество, Яхве - как­то ве­че обяс­них в „Тайната Наука" - дейс­т­ву­ва чрез Лунните сили, съ­дър­жа­щи се в Земята, следователно, от ед­на дру­га глед­на точка, той е Лунно Божество.

Да, ре­ли­ги­ята на древ­ни­те ев­реи бе­ше в мно­го по­-го­ля­ма сте­пен из­ло­же­на на опасности, от­кол­ко­то ре­ли­ги­ите на съ­сед­ни­те народи. И как­то днеш­ни­те хо­ра не мо­гат да повярват, че ко­га­то се го­во­ри за Бога, към
ко­го­то хо­ра­та се об­ръ­щат ка­то към на­й-­вис­ша­та същност, е въз­мож­но да се гле­да не нагоре, а към цен­тъ­ра на Земята, та­ка и евре­ите усе­ща­ха то­зи стре­меж да се гле­да нагоре; и те го усе­ща­ха осо­бе­но ясно, ко­га­то виж­да­ха как съ­сед­ни­те на­ро­ди се прек­ла­ня­ха пред това, ко­ето во­ди своя про­из­ход от сферите, раз­по­ло­же­ни из­вън Земята.

Ето го­ля­ма­та раз­ли­ка меж­ду ев­рейс­ко­то тай­но уче­ние и ре­ли­ги­оз­ни­те сис­те­ми из­вън не­го - то уче­ше хо­ра­та на следното: Силите, към ко­ито тряб­ва да се придържаме, ид­ват от Земята и се из­ди­гат на­го­ре до Луна- та; из­ку­ше­ние е да раз­чи­та­ме на дру­ги сили; за­що­то дру­ги­те си­ли са кон­цен­т­ри­ра­ни в това, ко­ето из­ра­зя­ва сим­во­ла на Змията. Следователно, в сво­ите учения, древ­но­ев­рейс­ки­ят на­род е усе­щал ед­на мал­ка част от онова, ко­ето днес ние от­но­во среща­ме в на­шия ду­хов­но­-на­учен свето- глед.

Но тък­мо по­ра­ди по­со­че­ни­те причини, древ­но­ев­рейс­ки­ят на­род за­поч­на да се от­к­ло­ня­ва все по­ве­че и по­ве­че от те­зи възгледи, осо­бе­но с наб­ли­жа­ва­не­то на Мистерията на Голгота. И то­га­ва се по­яви ед­на личност, ко­ято до­ло­ви у се­бе си ми­си­ята да на­со­чи об­що­то вни­ма­ние към това, ко­ето след­ва да бъ­де ти­пич­но за евреите. Тази лич­ност беше Йоан Кръсти- тел. Преди всичко, той се по­чув­с­т­ву­ва приз­ван да на­со­чи сво­ите съв­ре­мен­ни­ци към онова, в което се със­то­еше си­ла­та на ев­ре­ите и ко­ето ние то­ку­-що охарактеризирахме. Виждайки на­къ­де се на­соч­ва раз­вити­ето на ев­рейс­ка­та религия, той предупреждаваше: Вие на­ри­ча­те се­бе си „че­да Авраамови". Но ако бях­те че­да Авраамови, вие би тряб­ва­ло да знаете, че ва­ши­ят Бог, кой­то бе­ше Бог на Авраам, Исаак и Яков, е свър­зан със Зем- ни­те сили, нещо, ко­ето той пот­вър­ди с това, че съз­да­де пър­вия чо­век от пръст. Обаче в ду­ши­те си вие ве­че не сте че­да Авраамови. Вие сте от ро­да на онези, ко­ито гле­дат нагоре, към гор­ни­те сили. Вие сте по­пад­на­ли под влас­т­та на това, ко­ето има своя сим­вол в об­ра­за на „Змията". Вие сте из­ча­дия на „Змията"!

От ог­ром­но зна­че­ние е - аз ве­че съм се спи­рал на та­зи подробност, ма­кар от дру­га глед­на точка, - че Йоан Кръсти­тел упот­ре­бя­ва­ше тък­мо те­зи думи. Какво всъщ­ност оз­на­ча­ва те­зи думи, такива, как­ви­то обик­но­ве­но ги сре­ща­ме в Библията? Да мо­же­ха по­не мал­ко да признаят, кол­ко ло­шо че­тат хо­ра­та днес! Защото как­во раз­би­рат в по­ве­че­то слу­чаи хората, ко­га­то срещ­нат в Евангелието из­ра­за „вие, рож­би ехиднини". Те не се се­щат за ни­що друго, ос­вен че Йоан Кръстител гру­бо ру­гае хо­ра­та око­ло се­бе си, на­ри­чай­ки ги „рож­би ехиднини". Естествено, то­ва съв­сем не би би­ло вежливо. От дру­га страна, яс­но е, че чо­век не би стиг­нал доникъде, ако ис­ка да се обър­не към ду­ши­те на хората, а в съ­що­то вре­ме си слу­жи с обид­ни думи. Ние изоб­що не сти­га­ме до об­ра­за на Йоан Кръстител, ако заявим, че тук сме из­п­ра­ве­ни пред не­го­вия „бо­жес­т­вен гняв"! - Тук

Нека се­га да се по­то­пим още по­-дъл­бо­ко в ду­шев­ни­те дъл­би­ни на Йоан Кръстител. Може би той има­ше сво­ите ос­но­ва­ния да се обър­не към хо­ра­та имен­но по то­зи начин. Аз вмък­вам то­ва не от глед­на точ­ка на Пето- то Еванге­лие - за­що­то чер­пей­ки от Петото Евангелие, ние все още не сме стиг­на­ли до об­ра­за на Йоан Кръстител, - а по­не­же то мо­же да бъ­де ус­та­но­ве­но и с по­мощ­та на външ­ни средства. Следователно, Йоан Кръ- стител има­ше пъл­но­то ос­но­ва­ние да го­во­ри на онези, ко­ито го след­ва­ха по ре­ка­та Йордан, така, ся­каш бе­ше за­бе­ля­зал у тях опре­де­ле­ни навици, взе­ти от езичниците. Дори в името, с ко­ето те­зи хо­ра се об­ръ­ща­ха към него, има­ше нещо, кое то той не би же­лал да чува.

В областите, къ­де­то Йоан Кръстител проповядваше, има­ше сле­ди от древ­ни учения, чи­ято същ­ност се свеж­даше приб­ли­зи­тел­но до следното: Да, в на­ча­ло­то на об­що­чо­веш­ка­та еволюция, чо­ве­кът и вис­ши­те жи­вот­ни по­лу­чиха сво­ето ди­ша­не чрез Бога Яхве; оба­че след на­ме­са­та на Лу- цифер, ди­ша­не­то бе­ше нарушено. Дори ос­та­на­ха само оне­зи животни, ко­ито запазиха, Така да се каже, пър­во­на­чал­ния ста­дий от развитието, с дру­ги думи, жи­вот­ните, ко­ито ня­ма­ха дишане: ри­би­те. Възможно е, сле- дователно, по бре­го­ве­те на Йордан да са дош­ли хо­ра - по­добни оби­чаи имат и днеш­ни­те евреи, - и в оп­ре­де­ле­но вре­ме от го­ди­на­та да са зас­та­ва­ли пок­рай реката, и из­търсвай­ки сво­ите дрехи, да са вярвали, че по то­зи на­чин прех­вър­лят гре­хо­ве­те си на не­вин­ни­те риби, ко­ито би следва­ло да ги но­сят по-нататък. Точно такива, а и ня­кои дру­ги обичаи, взе­ти от съ­сед­ни­те ези­чес­ки племена, виж­даше Йоан Кръстител у онези, към ко­ито се об­ръ­ща­ше с думите: От Змията вие сте взе­ли повече, от­кол­ко­то от Яхве. Ето за­що ня­ма­те пра­во да се на­ри­ча­те че­да на сво­ите предци, че­да на Авраам. Казвам ви­:Бо­гът на Авраам, Исаак и Яков би мо­гъл от­но­во да се за­еме със сво­ята пър­во­на­чал­на ми­сия и от те­зи камъни, т.е. от Земята, от­но­во да съз­да­де един чо­веш­ки род, кой­то да го раз­би­ра по-добре!

Когато че­тем еван­гел­с­кия из­раз „Бог мо­же да съ­бу­ди че­да Авраамови от те­зи камъни", не­ка да не забравяме, че мно­го от ду­ми­те в то­га­ваш­ния

език са има­ли двойс­т­вен сми­съл и са съ­дър­жа­ли все­въз­мож­ни намеци. И те­зи ду­ми са на­роч­но упот­ре­бе­ни по та­къв начин, че да на­со­чат вни­ма­ни­ето към скри­тия сми­съл на не­щата. А те­зи не­ща ще бъ­дат на­пъл­но раз­б­ра­ни са­мо тогава, ко­га­то то­ку­-що из­не­се­ни­те от мен фак­ти бъ­дат съ­пос­та­ве­ни с ми­си­ята на апос­тол Павел*50.

Аз чес­то съм го­во­рил за ми­си­ята на Павел, а днес ис­кам да из­тък­на са­мо она­зи глед­на точка, ко­ято мо­же да се ока­же твър­де важ­на с ог­лед на на­ша­та ос­нов­на тема. Как ста­на така, че Павел - ние чес­то сме за­да­ва ли то­зи въпрос, - не мо­жа да бъ­де про­бу­ден от опит­нос­ти­те си в Йеруса- лим, та­ка че да при­еме Мистерията на Голгота, а ед­ва съ­би­ти­ето пред Дамаск от­во­ри очи­те му за това, ко­ето той на­ре­че „Възкресение Христо- во"? Впрочем тук се на­ла­га да вник­нем по­не от­час­ти в начина, по кой­то Павел бе­ше под­гот­вен за въп­рос­но­то съ­битие пред Дамаск.

Павел бе­ше ми­нал през шко­ла­та на ев­рейс­ки­те про­ро­ци от сво­ето време. Той зна­еше съв­сем точно: Благополучи­ето на чо­веш­ка­та ево­лю­ция за­ви­си са­мо до оп­ре­де­лен мо­мент от при­вър­за­нос­т­та към Бога на Земята, от убеждението, че ми­си­ята на Яхве е свър­за­на със Земята. - Но ще дой­де вре­ме - Павел зна­еше това, - ко­га­то пре­дим­с­т­во от­но­во ще по­лу­чи „гор- ното", онова, ко­ето Земята по­лу­ча­ва от Космоса. И сега, осо­бе­но важ­но е, хо­ра­та да разберат: пре­ди да про­дъл­жи сво­ята ми­сия за Земята чрез Мистерията на Голгота, Христос има­ше и дру­га ми­сия в кос­ми­чес­ки­те сфери, че Христос жи­ве­еше в об­лас­ти из­вън Земята. По-големи под­робнос­ти по то­зи въп­рос аз съ­об­щих в цикъла, който, не­от­дав­на дър­жах в Лайпциг.

Ние мо­жем да прос­ле­дим из­въ­н-­Зем­ни­те сте­пе­ни в пъ­тя на Христос и то­га­ва ще установим, как Той - та­ка да се ка­же - се приб­ли­жа­ва все по­-бли­зо и по­-б­ли­зо до Земята, до­ка­то нак­рая чрез тя­ло­то на Исус от Наза- рет про­ник­ва в аура­та на Земята. Обстоятелството, че то­зи мо­мент все ня­ко­га ще настъпи, бе­ше доб­ре из­вестно на Павел, са­мо че пре­ди съ­би­ти­ето от Дамаск, не­го­ви­ят пог­лед не мо­же­ше да въз­п­ри­ема аура­та на Земята; той не мо­же­ше да ка­же на хората: „Христос е ве­че тук!" Обаче той бе­ше под­гот­вен за нас­тъп­ва­не­то на то­зи мо­мент и съв­сем не го криеше. Прочетете нап­ри­мер два­на­де­се­та гла­ва от Второто пос­ла­ние към ко­ринтяните:

2. Познавам един чо­век в Христа (тук Павел има пред­вид са­мия се­бе си), кой­то пре­ди че­ти­ри­на­десет го­ди­ни (в тя­ло­то ли, не зная, вън от тя­ло­то ли, не зная; Бог знае) бе въз­не­сен до тре­то­то небе.

4. кой­то бе­ше въз­не­сен в Рая, и чу ду­ми неизречени, ко­ито на чо­век не е поз­во­ле­но да говори.

5. С та­къв чо­век ще се похваля; а със се­бе си ня­ма да се похваля, ос­вен с не­мо­щи­те си.
Какво каз­ва Павел с те­зи думи? Той не каз­ва ни­що друго, ос­вен че още пре­ди че­ти­ри­на­де­сет го­ди­ни - с оглед на хро­но­ло­ги­ята би тряб­ва­ло да приемем, че то­ва из­жи­вя­ва­не е ста­на­ло око­ло шест го­ди­ни след Мисте- рията на Голгота - той е бил в със­то­яние да се из­ди­га в ду­хов­ни­те све­то­ве по яс­но­виж­дащ път. С дру­ги думи, той ни уверява: В не­го жи­вее един друг чо­век - и тък­мо с не­го той ис­ка да се похвали, а не с те­лес­ния чо- век, -кой­то мо­же да се из­ди­га в ду­хов­ни­те светове. И по вре­ме на та­зи опитност, за не­го ста­на на­пъл­но ясно: Какво виж­да­ше ти по­-ра­но в ду­хов­ни­те светове, ко­га­то вди­га­ше пог­лед към небето? Ти виж­да­ше Хрис- тос, до­ка­то той все още се на­ми­ра­ше в не­бес­ни­те пространства! Но сега, след съ­би­ти­ето пред Дамаск, Павел се убеди: се­га ве­че Христос е нав­ля­зъл в Земната аура, се­га ве­че Христос жи­вее в аура­та на Земята.

Ето причината, по­ра­ди ко­ято ня­кои ду­хо­ве от вре­ме­то око­ло ос­но­ва­ва­не­то на християнството, про­из­не­со­ха след­ни­те думи, кол­ко­то и стран­но да зву­чат те днес: „Истинският Луцифер е Христос". Какво има­ха пред- вид те? Ето какво: Ако по­-ра­но хо­ра­та се за­мис­ля­ха за свръх­се­тив­ни­те отношения, на­ло­жи­тел­но бе­ше - в случай че доб­ре раз­би­ра­ха ево­лю­ци­ята на чо­ве­чес­т­во­то - да се при­дър­жат към „Змията". Обаче след Мисте- рията на Голгота по­бе­ди­те­лят на Змията сле­зе до­лу и се­га е гос­по­дар на Земята. Но всич­ко то­ва е дъл­бо­ко свър­зано с ця­ла­та ево­лю­ция на чове- чеството.

Защото ка­къв сми­съл имаше, та­ка да се каже, про­тес­тът на древ­но­то ев­рейс­т­во сре­щу ас­т­рал­ни­те ре­ли­гии на съ­сед­ни­те народи, ко­ито виж­да­ха сим­во­ли­те на бо­жес­т­ве­ния свят в облаците, свет­ка­ви­ци­те и гръ­мо­те­виците? Смисълът бе­ше този: Човешката ду­ша тряб­ва­ше да се под­гот­ви и да усе­ща Аза ка­то та­къв Аз, който при­ема от­к­ро­ве­ни­ята на Духа чрез са­мия Дух, а не чрез звездите, свет­ка­ви­ци­те и гръмотевиците. Ако по­-ра­но чо­ве­кът дейс­т­ви­тел­но ис­ка­ше да пог­лед­не на­го­ре към Христос, той мо­же­ше да сто­ри то­ва са­мо в сми­съ­ла на Заратустра, до­кол­ко­то от­п­ра­вя­ше пог­лед към това, ко­ето бих­ме на­рек­ли фи­зи­чес­ка­та об­вив­ка на Хри- стос, на Аура Маздао. Да, чо­ве­кът мо­же­ше да от­п­ра­вя пог­лед към фи­зи­чес­ко­то Слънце, към не­го­ви­те действия и знаеше: Там, вът­ре в Слънце- то, жи­вее Христос.

Обаче вед­на­га след Мистерията на Голгота, Христос се ос­во­бо­ди от фи­зи­чес­ки­те Слънчеви дейс­т­вия и нах­лу в Земната аура ка­то чис­то ду­хов­но Слънце. Да, ето кой Христос нав­ле­зе в Земната аура след ка­то пос­ле­до­ва­тели­те на Яхве или Йехова под­гот­ви­ха то­зи момент. Най-важните ду­ми на Йоан Кръстител след­ва да раз­би­раме тък­мо в то­зи смисъл.

И така, Мистерията на Голгота наб­ли­жа­ва сво­ята вър­хо­ва точка. А до­ка­то би­ва под­гот­вя­на - тук ще пред­с­тавя не­ща­та по­-с­ко­ро абстрактно, за­що­то по­-къс­но ще има­ме въз­мож­ност да ги раз­г­ле­да­ме конкретно, - един сре­щу друг зас­та­ват Христос Исус и Йоан Кръстител. И ко­га­то по­то­пим ду­ша­та си в това, ко­ето то­ку­-що казах­ме за Йоан Кръстител, то ще ни под­с­ка­же по ка­къв на­чин Христос Исус зас­та­ва пред Йоан Кръстител: ка­то пред онзи, кой­то на­й-­доб­ре раз­би­ра как­во имен­но оз­на­ча­ва да се по­чи­та Духът на Земята.

Но от­къ­де се по­яви­ха те­зи способности, тък­мо всред еврейството, но съ­що и в дру­ги кръ­го­ве - за­що­то имаше и дру­ги хора, ко­ито мал­ко или мно­го из­г­раж­да­ха те­зи спо­соб­нос­ти под ръ­ко­вод­с­т­во­то на Мистериите -поз­во­ля­ва­щи ед­но ис­тин­с­ко прек­ло­не­ние пред Духа на Земята? Откъде се по­яви­ха те­зи способности? Работа­та е там, че пре­ди Мистерията на Голгота те бя­ха свър­за­ни с фи­зи­чес­ка­та нас­лед­с­т­ве­ност при човека, с онази фи­зи­чес­ка наследственост, ко­ято съ­що е един зе­мен закон. Това ко­ето се­га ще кажа, е не­съм­не­но пъл­на глупост, пъл­но бе­зу­мие за днеш­на­та ес­тес­т­ве­на наука; но то би мог­ло да се ока­же ка­то оно­ва „бе­зу­мие пред човеците, ко­ето е мъд­рост пред Бога". Общо взето, оно­ва ко­ето на­ри­ча­ме „поз­на­ва­тел­ни спо­соб­ности", пре­ди Мистерията на Голгота бе­ше в из­вес­тен сми­съл свър­за­но с нас­лед­с­т­ве­ни­те отношения, и чо­веш­кият прог­рес фак­ти­чес­ки се със­то­еше в това, познанието, опи­ра­що се на пре- дстави, да ста­не не­за­ви­си­мо от ес­тестве­ни­те нас­лед­с­т­ве­ни отношения.

Ето за­що в древ­ни­те Мистерии чес­то са пос­тъп­ва­ли мно­го правилно, ка­то са изис­к­ва­ли све­ще­но­дейс­т­ви­ята да се пре­да­ват от ба­ща на син и та­ка нататък. Забележителната осо­бе­ност за зем­но­то чо­ве­чес­т­во в епо­ха­та на Мистерията на Голгота бе­ше тази, че поз­на­ни­ето прес­та­на да бъ­де за­ви­си­мо от чис­то фи­зи­чес­ки­те отношения. В хо­да на еволюцията, поз­на­ни­ето се пре­вър­на в чис­то ду­шев­на дейност, ко­ято ве­че не за­ви­се­ше от нас­лед­с­т­ве­ни­те отношения.

Но бла­го­да­ре­ние на как­во ста­на въз­мож­но чо­ве­кът да за­па­зи не­на­кър­нен своя вът­ре­шен ду­ше­вен свят? Замислете се са­мо вър­ху ця­ло­то зна­че­ние на факта, че на­й-­дъл­бо­ки­ят стре­меж на чо­веш­ка­та душа, поз­на­ва­тел­ни­ят стремеж, се пре­вър­на в ед­на чис­то ду­шев­на дейност, и че - ка­за­но с дру­ги ду­ми - чо­ве­кът ве­че не мо­же­ше да нас­ледя­ва аб­со­лют­но ни­що от сво­ите предшественици, що се от­на­ся до лич­ни­те ка­чес­т­ва и способности. Несъмнено, днес мно­го хо­ра би­ха же­ла­ли да нас­ле­дя­ват лич­ни­те си по-­

Но как­во би ста­на­ло с те­зи способности, ако те не бя­ха под­дър­жа­ни в ду­хо­вен смисъл, ако не бя­ха по­лу­чи­ли ед­на чис­то ду­хов­на подкрепа? Ставайки все по-душевни, чо­веш­ки­те поз­на­ва­тел­ни спо­соб­нос­ти би­ха закърнели. Човекът би бил пос­та­вен в Земните ус­ло­вия по та­къв начин, че би тряб­ва­ло да очак­ва един­с­т­ве­но това, ко­ето Земята би мог­ла да му да­де от об­к­ръ­жа­ва­ща­та сре­да спо­ред не­го­ва­та Карма и един­с­т­ве­но то би прос­вет­на­ло в не­го­ви те сетива. Обаче в то­зи слу­чай той не би мо­гъл да оце­ни всич­ко това, а би се радвал, ако мо­же­ше час по­-с­ко­ро да на­пус­не Земята, по­не­же тук, на Земята, той не би мо­гъл да раз­вие ня­как­ви осо­бе­ни качества. Тази важ­на подроб­ност бе­ше спе­ци­ал­но под­чер­та­на от Бу- да; ето за­що не­го­во­то уче­ние се стре­ме­ше да от­к­ло­ни хо­ра­та от вся­как ви се­тив­ни възприятия.

Сега в Исус от Назарет, Христос бе­ше из­жи­вян ка­то нещо, за ко­ето при Йоановото Кръщение в ре­ка­та Йордан, Христос Исус мо­жа да каже: Ето, от свръх­се­тив­ния свят в мен нав­ле­зе нещо, ко­ето мо­же да дейс­т­ву­ва оп­лодот­во­ря­ва­що в Аза!

Да, за­нап­ред в чо­веш­ка­та ду­ша ще жи­ве­ят образи, ко­ито ид­ват от свръх­се­тив­ни­те области, без да са нас­ле­де­ни по един или друг начин. Всичко, ко­ето по­-ра­но чо­ве­кът сре­ща­ше в сво­ето познание, бе­ше бе­ля­за­но от на- с­лед­с­т­ве­ни­те от­но­ше­ния и се пре­да­ва­ше от по­ко­ле­ние на поколение. И последният, кой­то все още мо­же­ше да се из­ди­га до висши­те поз­на­ния с по­мощ­та на нас­лед­с­т­ве­ни­те отношения, бе­ше имен­но Йоан Кръстител. Ето за­що Христос Исус каз­ва за него: „Един от най-големите, ко­ито са ро­де­ни от жена". С то­ва Той ис­ка­ше да подскаже, че ста­ро­то вре­ме ве­че си отива, и то с пъл­но пра­во мо­же­ше да заяви: Хората от миналото, тър­се­щи в ду­ши­те си пъ­тя към вис­ши те светове, тряб­ва­ше да си спом­нят за Авраам, Исаак и Яков; за­що­то способностите, чрез ко­ито мо­же­ха да се из ди­гат до вис­ши­те светове, се пре­да­ва­ха по нас­лед­с­т­ве­на ли­ния тък­мо от тях, от Авраам, Исаак и Яков. Сега обаче те­зи спо­соб­нос­ти тряб­ва­ше да ид­ват от свръхсетивните, от из­въ­н-­Зем­ни­те области. Сега чо­ве­кът тряб­ва­ше не прос­то да се взи­ра в Земята и да тър­си в Христос Бога на Земята, а яс­но да осъз­нае нав­ли­за­не­то на не­бес­ния Христос в чо­веш­ка­та ду­ша - ето за как­во за­гат­ва Христос Исус, ко­га­то на­ри­ча Йоан Кръсти- тел на­й-­го­ле­ми­ят от тези, „ко­ито са ро­де­ни от жена", или с дру­ги думи, на­й-­го­ле­ми­ят от тези, ко­ито но­сят в се­бе си поз­на­ва­телни­те способно- сти, дъл­жа­щи се на фи­зи­чес­ка­та наследственост.

Обаче с всич­ко то­ва ние по­лу­ча­ва­ме и от­го­вор на един въпрос, кой­то би мо­гъл да се ока­же твър­де ва­жен за наша­та епоха. В момента, ко­га­то - та­ка да се ка­же - Третата сле­дат­лан­т­с­ка епо­ха от­но­во за­поч­на да се про­явява в на­ша­та Пета кул­тур­на епо­ха - по начин, кой­то чес­то съм опис­вал пред Вас, - хо­ра­та от­но­во за­поч­на­ха да от­п­ра­вят пог­лед към небето, ко­ето за зем­ния чо­век мо­же­ше да се яви ка­то не­що свръхсетивно. Но те далеч не мо­же­ха да по­чув­с­т­ву­ват въз­ро­де­на­та ас­т­рал­на ре­ли­гия как­то древ­ни­те егип­тя­ни или халдейци; те бя­ха длъж­ни да я по­чув­с­т­ву­ват как­то би я по­чув­с­т­ву­вал онзи, кой­то дейс­т­ви­тел­но има пра­во­то да го­во­ри за те­зи неща.

През 1607 го­ди­на бя­ха ка­за­ни след­ни­те думи, ко­ито бих же­лал да пов­то­ря и тук: „В ця­ло­то ми­роз­да­ние откри­ва­ме ед­на чуд­на и ве­ли­чес­т­ве­на хар­мо­ния - как­то в сетивния, та­ка и в свръх­се­тив­ния свят, как­то в идеи те, та­ка и във фактите, как­то в цар­с­т­ва­та на природата, та­ка и в све­та на благодатта. Тази хар­мо­ния се проявя­ва как­то в са­ми­те неща, та­ка и в тех­ни­те вза­им­ни връзки. Най-висшата хар­мо­ния пред­с­тав­ля­ва Бог и той е вло­жил ка­то свой об­раз ед­на вът­реш­на хар­мо­ния във всич­ки души. Числата, образите, звез­ди­те и изобщо при­ро­да­та са в хар­мо­ния с оп­ре­де­ле­ни тай­ни от хрис­ти­ян­с­ка­та религия. Както нап­ри­мер във Вселената има три пос­то­ян­ни величини: Слънцето, не­под­виж­ни­те звез­ди и интер- медиумът, а всич­ко ос­та­на­ло се движи, та­ка е и в един­ния Бог: Отец, Син и Дух. Сферата пред­с­тав­ля­ва три­един­с­т­во­то - Отец е центърът, Си- нът - окръжността, Духът - ед­нак­во­то раз­с­то­яние меж­ду цен­тър и окръ- жност, ра­ди­усът - а има и още без­б­рой други тайни. Без Духове и ду­ши не би мог­ла да съ­щес­т­ву­ва ни­как­ва хармония. Хармонични пред­раз­по­ло­же­ния от на­й-­раз­но­об­раз­но ес­тес­т­во из­пъл­ват чо­веш­ка­та душа. Цялата Земя е оду­ше­ве­на и от­тук ид­ва ве­ли­чес­т­ве­ната хар­мо­ния как­то на Зе- мята, та­ка и на Космоса. Тази ду­ша дейс­т­ву­ва чрез ця­ло­то тя­ло на Земя- та, но на опре­де­ле­но мяс­то тя раз­по­ла­га и със своя център, съ­що как­то и чо­веш­ка­та ду­ша има своя цен­тър в сърцето; и оттам, как­то от фо­кус или извор, се от­п­ра­вят ней­ни­те въз­дейс­т­вия към оке­ани­те и ат­мос­фе­ра­та на Земята. Ето на как­во се дъл­жи сим­па­ти­ята меж­ду Земята и звездите, ето на как­во се дъл­жат за­ко­но­мер­ни­те природ­ни явления. Че Земята дейс­т­ви­тел­но има душа, то­ва на­й-­яс­но се виж­да при наб­лю­да­ва­не­то на време- то. При оп­ре­де­ле­ни ас­пек­ти и кон­с­те­ла­ции въз­ду­хът ви­на­ги ста­ва неспо- коен; ако те лип­с­ват или са сла­бо из­разени, въз­ду­хът ос­та­ва спокоен".

Кеплер зас­тъп­ва по­доб­ни мис­ли и в сво­ята кни­га „Harmonices Mundi". Тук ще си пос­лу­жа с ня­кол­ко цитата: „Земното къл­бо ще се пре­вър­не в ед­но тяло, по­доб­но на жи­во­тин­с­ко­то тяло, и това, ко­ето за жи­вот­ни­те е душата, за Земята ще бъ­де Natura sublunafis, ко­ято днес при на­ли­чи­ето на съ­от­вет­ни­те ас­пек­ти пре­диз­вик­ва про­ме­ни­те във времето. Това не ­
може да се обо­ри с твърдението, че про­ме­ни­те във вре­ме­то не ви­на­ги съв­падат с аспектите; по­ня­ко­га Земята из­г­леж­да ленива, друг път – на- прегната, та­ка че ней­ни­те въз­дейс­т­вия са на ли­це и без аспектите. Тя съв­сем не при­ли­ча на ед­но пос­луш­но животно, на не­що ка­то го­ве­до­то или слона: тя бав­но сти­га до разгневяване, но вед­нъж раздразнена, гне­вът й мо­же да взе­ме опус­то­ши­тел­ни размери."

„Тези и мно­го дру­ги явления, ко­ито ста­ват във и вър­ху Земята, са тол­ко­ва от­ме­ре­ни и закономерни, че не мо­гат да бъ­дат при­пис­ва­ни на ня­как­ва сля­па причина. Земята е ед­но жи­вот­но и тя има сво­ята душа."

По-нататък Кеплер казва: „След ка­то Земята е ед­но животно, у нея ес­тес­т­ве­но ще на­ме­рим всич­ко онова, което е ана­ло­гич­но на от­дел­ни­те час­ти на жи­во­тин­с­ко­то тяло. Растенията и дър­ве­та­та са ней­ни­те коси, ме­та­ли те са ней­ни­те артерии, мор­с­ка­та во­да - ней­ни­те сокове. Земята при­те­жа­ва ед­на фор­мо­об­ра­зу­ва­ща сила, един вид имагинация, движе- ние, оп­ре­де­ле­ни болести, а при­ли­ви­те и от­ли­ви­те са ней­ни­те ди­ха­тел­ни движения. Душата на Земята из­г­леж­да ка­то един вид пламък; ето за­що има и под­зем­на топлина, а от дру­га страна, както знаем, без топ­ли­на не съ­щес­т­ву­ва ни­как­во размножение. Бог е вло­жил в Земната ду­ша об­ра­за на Зодиака и на ця­ла­та не­бес­на твърд."

„Ето връз­ка­та меж­ду не­бес­ния и зем­ния свят; ето при­чи­на­та за сим­па­ти­ята меж­ду Небето и Земята: Първообрази­те на всич­ки ней­ни дви­же­ния и дейс­т­вия са вло­же­ни в Земята от Бога Творец."

„Душата се на­ми­ра в цен­тъ­ра на Земята, и из­п­ра­ща фор­ми и от­пе­ча­тъ­ци от се­бе си по всич­ки посоки, ка­то по то­зи на­чин усе­ща хар­мо­нич­ни­те промени, нас­тъп­ва­щи в ней­но­то обкръжение. Както е с ду­ша­та на Земя- та, така е и с ду­ша­та на човека. Например ду­ша­та по­раж­да в са­ма­та се­бе си всич­ки ма­те­ма­ти­чес­ки идеи и до­ка­за­телства, ина­че тя не би мог­ла да има та­зи ви­со­ка сте­пен на сигурност."

„Планетите и тех­ни­те ас­пек­ти имат оп­ре­де­ле­но вли­яние вър­ху ду­шев­ни­те си­ли на човека. Те по­раж­дат ду­шев­ни въл­не­ния и страс­ти от вся­ка­къв род, чес­то во­де­щи до на­й-­ужа­ся­ва­щи събития. Те оказ­ват вли­яние вър­ху за­ча­тие то, раждането, тем­пе­ра­мен­та и ха­рак­те­ра на човека, а вър­ху вси- ч­ко то­ва се опи­ра го­ля­ма част от астрологията. Вероятно от Слънцето се из­лъч­ва не са­мо свет­ли­на и топ­ли­на из ця­ла­та Вселена, а то пред­с­тав­ля­ва и се­да­ли­ще на чис­тия разум, и из­вор на хар­мо­ни­ята в ця­ла­та Вселена - и всич­ки пла­не­ти са одушевени."*51

Така то­зи дух, жи­вял през 17 век - как­то казахме, ду­ми­те са про­из­не­се­ни през 1607 го­ди­на - от­п­ра­вя своя пог­лед нагоре. Обаче в те­зи ду­ми яс­но се долавя: от­п­ра­ве­ни­ят на­го­ре пог­лед е ве­че про­ник­нат от Христос. Не- съмнено Духът, кой­то из­го­во­ри те­зи думи, бе­ше един ве­лик дух, от­во­рен за дъл­бо­ки­те връз­ки меж­ду чо­веш­ка­та ду­ша и бо­жестве­ни­те прин­-
ци­пи на мирозданието. От съ­щия то­зи дух, чи­ито опи­са­ния на „Земната душа" то­ку­-що чухме, са и след­ни­те прек­рас­ни стихове:
Химн на Бога

Творецо на света, ти Сила вечна! По всич­ки по­со­ки

кън­ти тво­ята слава; тя из­пъл­ва Небе и Земя.

Дори де­те­то нев­ръс­т­но зву­ка под­ра­жа­ва и ка­ра

Хулителят да зам­лък­не пред тво­ята ог­ром­на възхвала.

Художник ве­лик на света, уди­вен аз де­ла­та гле­дам

На тво­ите ръце, из­ва­яни в ху­до­жес­т­ве­ни форми,

А Слънцето в средата, раз­да­ва­що жи­вот и светлина,

То Земята ук­ро­тя­ва и на­соч­ва я спо­ред за­ко­на ти све­щен

В пъ­ти­ща различни. Усилията виж­дам на Луната

И там звез­ди раз­пи­ля­ни в без­к­ра­ен поток...

Господарю на света! Ти Сила вечна! Твоят не­из­ме­рим бля­сък

Се но­си през све­то­ве­те вър­ху кри­ла от светлина.
И ние нав­ли­за­ме още по­-дъл­бо­ко в не­го­ва­та душа, ко­га­то се за­мис­лим вър­ху ду­ми ка­то тези:
Сега ко­га­то от­ра­зе­ни об­ра­зи­те на не­ща­та

Да ви­диш може.ш, все ня­ко­га ще тряб­ва да поз­на­еш

Самата Същност и ни­ма ще се за­ба­виш

Илюзията да за­ме­ниш с ис­тин­с­ко­то битие.

Щом зна­ние час­тич­но та­ка щас­т­лив те пра­ви

Колко бла­жен ще бъдеш, ако ця­ло­то обхванеш!

О ти, душа, по­жер­т­вай сме­ло всич­ки на­ши страс­ти

За да пос­тиг­неш бър­зо ве­ли­ка­та вечност.

Ако тук жи­во­тът е смърт ежед­нев­на

Да, щом смър­т­та е из­вор на живота,

О син човешки, за­що - уми­рай­ки - се ба­виш

Като но­во­ро­ден свет­ли­на­та с поз­д­рав ти да срещнеш.

Научим ли се да гле­да­ме към онова, ко­ето ид­ва от ду­хов­ни­те ви­си­ни и ни оп­ло­дя­ва духовно, да гле­да­ме към Христос със съ­щия копнеж, със съ­ща­та дъл­бо­чи­на на чувствата, как­ви­то ня­ко­га из­пит­ва­ха древ­ни­те евреи, казвайки: Ето, аз гле­дам на­го­ре към Авраам, моя отец - т.е. към фи­зи­чес­ка­та нас­лед­с­т­ве­на линия, - към пра­оте­ца Авраам ка­то на­й-­цен­но­то в душата; ко­га­то при­пис­ва­ме вся­ка от на­ши­те спо­соб­нос­ти и изоб­що всичко, ко­ето мо­жем и ко­ето ни пра­ви ис­тин­с­ки човеци, ко­га­то при­пис­ва­ме всич­ко то­ва не на ня­как­ва зем­на сила, а на Христос, ед­ва то­га­ва ние пос­ти­га­ме жи­ва­та връз­ка с Христос. „Ако се рад­ваш на ня­ка­къв дар, ма­кар и съв­сем обикновен, кой­то пра­ви от те­бе човек, от­къ­де си го по­лу­чил ти?" От Христос.

Както древ­ни­ят евреин, умирайки, казваше, че се зав­ръ­ща об­рат­но в ло­но­то на Авраам - а то­ва има сво­ето дълбо­ко значение, - та­ка и ние ще съ­уме­ем да вник­нем в сми­съ­ла на на­ше­то време, във вре­ме­то след Мисте- рията на Голгота, ед­ва ко­га­то към ста­ри­те ду­ми „От Бога родени", при­ба­вим но­ви­те думи, съ­от­ветс­т­ву­ва­щи на ста­ро­то зав­ръ­ща­не в „ло­но­то на Авраам": „В Христа умираме."

Научим ли се да раз­би­ра­ме Мистерията на Голгота, ние ще пос­тиг­нем и она­зи жи­ва връз­ка с Христос, от ко­ято се нуждаем, она­зи жи­ва връз­ка с Бога, как­ва­то съ­щес­т­ву­ва­ше у древ­ни­те евреи, връз­ка­та с Бога на Авра- ам, Исаак и Яков, из­ра­зя­ва­ща се в това, че все­ки от тях бе­ше убеден: След смър­т­та си аз се зав­ръ­щам при пра­отеца Авраам. Но за хората, ко­ито жи­ве­ят след Мистерията на Голгота, та­зи убе­де­ност тряб­ва­ше да на­ме­ри своя нов из­раз в дъл­бо­ко осъз­на­ти­те думи: В Христа умираме!