Лекции изнесени в Осло, Берлин, Хамбург през 1913 1914 г

БЕЛЕЖКИ

Виж Р. Щайнер - „Загадките на философията" (Събр. Съч. №18). Нере- дактираният бъл­гар­с­ки пре­вод на Димо Р. Даскалов е на раз­по­ло­же­ние в биб­ли­оте­ки­те на Антропософските Дружества в Стара Загора и София:

Антропософско дру­жес­т­во „Михаил" София 1000 ул. „Цар Симеон" 55, тел. 02/83-11-44

Антропософско дру­жес­т­во „Рудолф Щайнер" София 1336 ж.к. „Люлин", бл.611, вх.Г, ап.91, тел. 02/24-62-91

Общество за Антропософска Наука „Изис-София" 1463 София, п.к. 152

*2 Целзий, 2 век сл. Хр. Неговата кни­га „Истинското учение" е пър­ви­ят фи­ло­соф­с­ки труд, на­со­чен сре­щу християните.

*3 Марк Аврелии, 121-180 сл. Хр. Римски император, 161-180 сл. Хр. Писал е ос­нов­ни­те си съ­чи­не­ния на гръцки език.

*4 Тертушян, 160-220 сл. Хр. На три­де­сет­го­диш­на въз­раст при­ема хри- стиянството. Водач на мон­та­нис­ти­те в Африка.

*5 Николай Коперник, 1473-1543. Още през 1507 пуб­ли­ку­ва ос­нов­ния си трак­тат „De revolutionibis orbium coelestram libri VI", пос­ве­тен на па­па Павел III и ос­та­нал под заб­ра­на до 1882.

*6 Джордано Бруно, 1548-1600, ита­ли­ан­с­ки доминиканец. Обвинен в ерес и след се­дем­го­ди­шен зат­вор осъ­ден и из­го­рен на клада.

*7 Ернст Хекел, 1834-1919, нем­с­ки естествоизпитател. Привърженик на Дарвин.

*8 Включена по­-къс­но в Събр. Съч. №34, но чес­то из­да­ва­на и ка­то от­дел­на книга.

*9 Чарлз Дарвин, 1809-1882, съз­да­тел на уче­ни­ето за ес­тес­т­ве­ния под- бор.

*10 Немислимо е, ако чо­век за­поч­не ма­кар и ед­но бег­ло изу­ча­ва­не на антропософията, да не си за­да­де въпроса: Какво пред­с­тав­ля­ва ясновид- ството! Под то­ва по­ня­тие Рудолф Щайнер раз­би­ра спо­соб­нос­ти­те да се въз­п­ри­ема ду­ховни­ят свят под фор­ма­та на образи. През древ­ни­те кул­тур­ни епохи, още пре­ди по­ня­тий­но­то мис­ле­не и опи­ра­що­то се на не­го днеш­но съзнание, сум­рач­но­то или смът­но яс­но­вид­с­т­во е пред­с­тав­ля­ва­ло при­род­но качество, при­съ­що на всич­ки хора. Дори и днес в изо­ли­ра­ни слу­чай то мо­же да се наб­лю­да­ва в при­ми­тив­ни пле­ме­на и народи, а в от дел­ни слу­чаи - ка­то ата­ви­зъм - и сред от­дел­ни пред­с­та­ви­те­ли на ев­ро­пейс­кия свят.

Това естествено, или природно, яс­но­вид­с­т­во се осъ­щес­т­вя­ва в об­лас­т­та на има­ги­на­тив­ни­те въз­п­ри­ятия и не трябва да се смес­ва със съ­от­ветс­т­ва­ща­та им сте­пен на Посвещение. Наред с има­ги­на­тив­но­то познание, съв-­

В пред­х­рис­ти­ян­с­ки­те епохи, чес­то пъ­ти яс­но­вид­с­т­во­то е съ­щес­т­ву­ва­ло от­дел­но от Посвещението. С дру­ги думи, да­ден чо­век би мо­гъл да е яс- новидец, но не и Посветен; от дру­га стра­на Посветеният, за да про­ник­ва в ду­ховния свят, не ви­на­ги е бил длъ­жен да при­те­жа­ва ясновидство. Днес та­зи при­род­на дарба, ко­ято съв­сем за­ко­номер­но е угас­на­ла в хо­да на еволюцията, тряб­ва да бъ­де от­но­во из­во­юва­на чрез оп­ре­де­ле­ни упра- жнения, про­ти­чащи при яс­но и буд­но съзнание. Ясновидство и Посве- щение от­но­во се приб­ли­жа­ват ед­но към друго, но на ка­чес­т­вено но­во рав­ни­ще от чо­веш­ка­та еволюция.

От „биологична" глед­на точка, яс­но­вид­с­т­во­то е свър­за­но със све­тов­но­ис­то­ри­чес­ка­та тен­ден­ция на чо­веш­ко­то етерно тя­ло да се „разширява"; то ве­че не се пок­ри­ва с очер­та­ни­ята на фи­зи­чес­ко­то тя­ло и се стре­ми да во­ди свой соб­с­т­вен живот, не­за­ви­си­мо от за­ко­ни­те на фи­зи­чес­ко­то тяло. Ето за­що все по­ве­че хо­ра ще имат опит­нос­ти „вън" от сво­ето фи­зи­чес­ко тяло. Този прост факт е в ос­но­ва­та на опас­но и епи­де­мич­но на­рас­т­ва­щи­те „ек­с­т­ра­сен­зорни" феномени, ко­ито днес би­ват обяс­ня­ва­ни по съв­сем произволен, ви­со­ко­ме­рен и ди­ле­тан­т­с­ки начин. Тяхното ис­тин­с­ко обяс­не­ние мо­же да бъ­де обект един­с­т­ве­но на свръх­се­тив­но­то познание.

На старото, смът­но ясновидство, Рудолф Щайнер про­ти­во­пос­та­вя съв­ре­мен­ни ме­то­ди за окул­т­но обучение, при ко­ето чо­век мо­же да пос­тиг­не т.нар. „ек­зак­т­но ясновидство" или „из­с­ле­до­ва­тел­с­ко ясновидство". То поз­во­ля­ва на уче­ни­ка да има въз­п­ри­ятия в ду­хов­ни­те све­то­ве при яс­но и буд­но съзнание, а не в „транса", ха­рак­те­рен за ста­ро­то Посвещение.

*11 Според Р. Щайнер животните, рас­те­ни­ята и ми­не­ра­ли­те съ­що имат свой „Аз" или „гру­по­ва душа", но тя не се на­ми­ра във фи­зи­чес­кия свят. Груповите ду­ши на жи­вот­ни­те са раз­по­ло­же­ни в „ас­т­рал­ния свят" (на­ри­чан още „душевен" или „елементарен"), гру­по­ви­те ду­ши на рас­те­ни­ята - ед­на сте­пен по-високо, в т.нар. „низш ду­хо­вен свят", а гру­по­ви­те ду­ши на ми­не­ра­ли­те - още ед­на сте­пен по-високо, в т.нар. „висш ду­хо­вен свят".

*12 Много често, за да обоз­на­чи она­зи ду­хов­на кос­ми­чес­ка писменост, от ко­ято из­в­ли­ча на­й-­важ­ни­те опи­са­ния и фак­ти в сво­ите лек­ции и кни- ги, Р. Щайнер си слу­жи с древ­но­ин­дийс­кия из­раз „Акаша". Нередакти- раният превод на "Хрониката Акаша" (Събр. Съч. №11) от Димо Р. Даскалов е на раз­по­ло­же­ние в биб­ли­оте­ки­те на Антропософските дру- жества.

*13 Мат. 27, 45

*14 Антропософското Движение има сво­ите пър­во­из­точ­ни­ци в ду­хов­ния свят, а сво­ите про­яв­ле­ния - тук на Земята. Антропософското Общество е не­го­ва­та ви­ди­ма структура, включ­ва­ща Ръководство, пред­с­та­ви­телство и членове, обе­ди­не­ни око­ло сво­бод­но по­ета­та гри­жа и от­го­вор­ност за опаз­ва­не на онова, ко­ето Р. Щайнер на­ри­ча „ан­т­ро­по­соф­с­ки импулс".

Първото Антропософско Общество е ос­но­ва­но през 1913 в Берлин, къ­де­то на 3 фев­ру­ари се про­веж­да пър­во то му Общо Събрание. По-късно, на Коледното Събрание от 24 Декември 1923 до 1 Януари 1924 в Дорнах, Швейцария, се уч­ре­дя­ва Единното Антропософско Общество, в чи­ето Ръководство вли­зат д-р Рудолф Щайнер - председател, Алберт Щефен, д-р Ита Вегман, Мария Щайнер, д-р Елизабет Вреде и д-р Гюнтер Вак- смут. От то­зи мо­мент Антропософското Движение и Антропософското Общество ста­ват ед­но цяло.

Както е за­пи­са­но в „Принципите" на Единното Антропософско Общест- во, не­го­ви­те ос­но­ва­те­ли са убедени, че „днес съ­щес­т­ву­ва ед­на дейст- вителна, раз­ра­бот­ва­на от мно­го го­ди­ни и в ос­нов­ни­те си час­ти ве­че ле­га­ли­зира­на на­ука за ду­хов­ния свят, ка­то в съ­що­то вре­ме на­ша­та ци­ви­ли­за­ция е ли­ше­на от ед­но ис­тин­с­ко и гриж­ли­во под­по­ма­га­не на та­зи наука. Антропософското Общество ще се опи­та да из­пъл­ни за­да­ча­та си, ка­то пос­та­ви в цен­тъ­ра на сво­ите уси­лия имен­но раз­ви­ти­ето на ан­т­ро­по­соф­с­ка­та Наука за Духа и про­из­ти­ча­щи­те от нея: братс­т­во в со­ци­ал­ния жи- вот, по­дем в моралния, религиозен, твор­чес­ки и изоб­що в ця­лос­т­ния ду­хо­вен жи­вот на чо­веш­ко­то същество".

„Антропософското Общество е не тайно, а от­во­ре­но за всички. Негов член мо­же да бъ­де всеки, не­за­ви­си­мо от сво­ята националност, об­щес­т­ве­но по­ло­же­ние и религия, сти­га да виж­да в съ­щес­т­ву­ва­не­то на ед­на ин­с­ти­туция, как­ва­то е Свободната Школа за Духовна Наука в Гьотеанума, Дорнах, не­що ес­тес­т­ве­но и необходимо. Антропософското Общество не до­пус­ка ка­къв­то и да е вид сектантство. Политиката не вли­за в кръ­га на него­ви­те задачи."

Членовете на Антропософското Общество мо­гат да се обе­ди­ня­ват в мал­ки или го­ле­ми гру­пи (Дружества), като ус­ло­вия за то­ва е по­не се­дем от уч­ре­ди­те­ли­те на Антропософското Дружество да са ве­че чле­но­ве на Единно­то Антропософско Общество. Названието „антропософско" изис­к­ва пред­ва­ри­тел­но одоб­ре­ние и съг­ла­сие от Ръководството в Гьотеану- ма. Понеже за­се­га не съ­щес­т­ву­ва Национално (Българско) Антропософ- ско Общество, как­то е в поч­ти всич­ки ев­ро­пейс­ки държави, Антропосо- фските Дружества у нас са при­чис­ле­ни на пра­во към Гьотеанума в Дор- нах. В България Антропософските Дружества са офи­ци­ал­но ре­гис­т­ри­ра­ни по чл.134 от ЗЛС. Тяхната дейност е рег­ла­мен­ти­ра­на спо­ред ус­та­ва на Единното Антропософско Общество, чи­ето пред­с­та­ви­тел­с­т­во се на­-

От окул­т­на глед­на точка, произходът, це­ли­те и за­да­чи­те на Антропо- софското Движение и на Антропософско­то Общество са ос­вет­ле­ни в „Езотерични из­с­лед­ва­ния на кар­ми­чес­ки­те връзки" (Събр. Съч. №235-№240), чи­ито бъл­гар­с­ки пре­во­ди - де­ло на Димо Р. Даскалов - се съх­ра­ня­ват и са на раз­по­ло­же­ние в биб­ли­оте­ки­те на Антропософските Друже- ства.

*15 Девакан: ин­дийс­ки израз, рав­ноз­на­чен на „не­бес­но­то царство" в хрис­ти­ян­с­ка­та терминология.

*16 Виж Р. Щайнер - „Теософия", Гл. „Царството на Духовете", стр.115.

*17 Рудолф Щайнер - „Народностните ду­ши и тях­на­та ми­сия във връз­ка със се­вер­но­гер­ман­с­ка­та ми­то­логия", Кристияния (Осло) 1910, Събр. Съч. №121. Нередактираният бъл­гар­с­ки пре­вод на Димо Р. Даскалов е на раз­по­ло­же­ние в биб­ли­оте­ки­те на Антропософските Дружества.

*18 В сво­ята „Тайна Наука" (Събр. Съч. №13) Рудолф Щайнер обоз­на­ча­ва вис­ши­те Йерархии, към ко­ито при­надле­жат Архангелите, по след­ния на­чин (вдяс­но са име­на­та им спо­ред езо­те­рич­но­то християнство):

1. Серафими - Духове на Любовта

2. Херувими - Духове на Хармонията

3. Престоли - Духове на Волята

4. Господства (Кириотетес) - Духове на Мъдростта

5. Сили (Динамис) - Духове на Движението

6. Власти (Ексузиаи, евр.: Елохими) - Духове на Формата

7. Архаи - Духове на Личността

8. Архангели - Духове на Огъня

9. Ангели - Духове на Здрача (Синове на Живота)

Рудолф Щайнер чес­то го­во­ри за те­зи Същества, ка­то ги гру­пи­ра в:

Първа Йерархия: Серафими, Херувими, Престоли

Втора Йерархия: Господства, Сили, Власти

Трета Йерархия: Архаи, Архангели, Ангели

Йерархията на Архангелите включва:

1. Орифиил - с пе­ри­од на дейс­т­вие от 200 г. пр. Хр. до 150 г. сл. Хр.

2. Анаил - 150 до 500

3. Захарил - 500 до 850

4. Рафаил - 850 до 1190

5. Самаил - 1190 до 1510

6. Гавраил - 1510 до 1879

7. Михаил - 1879 до 2300

19 В ан­т­ро­по­соф­с­ка­та тер­ми­но­ло­гия Духовете на Времето са си­но­ним на Архаите или на Духовете на Личността (Виж Бел. №18); те ръ­ко­во­дят раз­ви­ти­ето на от­дел­на­та кул­тур­на епоха.

*29 Морис Метерлинк, 1862-1949, Нобелов лауреат, бел­гийс­ки поет, дра­ма­тург и есеист, „La mort", 1913.

*21 Емил Бок - „Трите години", Verlag Urauchhaus, къ­де­то ав­то­рът прос­ле­дя­ва Христовия жи­вот в тя­ло­то на Исус от Назарет, из­хож­дай­ки от соб­с­т­ве­ни ду­хов­но­-на­уч­ни прозрения, как­то и от указания, по­лу­че­ни лично от Рудолф Щайнер. Нередактираният бъл­гар­с­ки пре­вод на Дими- тър Димчев е на раз­по­ло­же­ние в биб­лиоте­ки­те на Антропософските Дружества.

*22 Виж Рудолф Щайнер - Евангелието на Лука" (Събр. Съч. №114) и по­-с­пе­ци­ал­но лек­ци­ите от 18 и 19 Септември 1909.

*23 Според ду­хов­но­-на­уч­ни­те из­с­лед­ва­ния на Рудолф Щайнер, де­те­то Исус, опи­са­но в Евангелието на Матей, ид­ва от ро­дос­лов­на­та (царстве- на) ли­ния на Соломон, а де­те­то Исус, опи­са­но в Евангелието на Лука, ид­ва от ро­дос­лов­на­та (свещеническа) ли­ния на Натан. Двете раз­лич­ни ро­дос­лов­ни ли­нии от­к­ри­ва­ме в Евангелието на Матей, 1, 1-16 и в Евангелието на Лука, 3, 23-38.

*24 Батх = дъщеря, Кол = глас.

*25 Ceratonia Siliqua.

*26 Основният ка­мък на Първия Гьотеанум в Дорнах е тър­жес­т­ве­но пос­та­вен на 20 Септември 1913. Изграден из­ця­ло от дърво, той е уни­що­жен от по­жар на 31 Декември 1922. Вторият Гьотеанум, из­г­ра­ден от бе­тон по про­ект на Р. Щайнер, е за­вър­шен през 1928 и се на­ми­ра на съ­що­то място.

*27 Виж Рудолф Щайнер – “Евангелието на Лука" (Събр. Съч. №114) и по­-с­пе­ци­ал­но лек­ци­ята от 20. Септем­в­ри 1909.

*28 Живял от 75 г. пр. Хр. до 4 г. сл. Хр.

*29 Става ду­ма за спо­ра на Рудолф Щайнер с Ани Безант и ней­ни при- върженици, от­час­ти пуб­ли­ку­ван в спи­са­ние то „Mitteilungen fur die Mitglieder der Deitschen Sektion der Theosophischen Gesellschaft".

*30 Макс Хайндел, 1865-1919, кой­то през 1907-1908 под име­то Грасхоф по­се­ща­ва мно­гоб­рой­ни лек­ции на Рудолф Щайнер в Берлин и по­-къс­но из­да­ва за­пис­ки­те си от свое име в спи­са­ни­ето „Rosicrucian Cosmo-Con- ception".

*31Рудолф Ойкен, 1846-1926, но­си­тел на Нобелова наг­ра­да за ли­те­ра­ту­ра през 1908.

*32 Има се пред­вид еже­год­но­то пред­с­та­вя­не на Мистерийните дра­ми и „Тайните на прага", 8 лек­ции от 24 до 31 Август 1913 (Събр. Съч. №147).
*33 Съдържанието на те­зи тер­ми­ни е под­роб­но обяс­не­но в „Теософия" (Събр. Съч. №9), Di.IV „Тялото, ду­ша­та и Духът".

*34 Според ан­т­ро­по­соф­с­ка­та Наука за Духа, се­гаш­на­та пла­не­та Земя е ми­на­ла през три пла­не­тар­ни състояния, на вся­ко от ко­ито се раз­ви­ва и съ­от­вет­на сте­пен на чо­веш­ко съзнание:

1. Старият Сатурн (тран­со­во съзнание)

2. Старото Слънце (спя­що съзнание)

3. Старата Луна (съ­нищ­но или об­раз­но съзнание)

4. Земя (буд­но или пред­мет­но съзнание)

5. Бъдещият Юпитер (има­ги­на­тив­но съзнание)

6. Бъдещата Венера (ин­с­пи­ра­тив­но съзнание)

7. Бъдещият Вулкан (ин­ту­итив­но съзнание)

Планетарното със­то­яние „Земя" включ­ва се­дем епохи:

1. Полярна епо­ха

2. Хиперборейска епо­ха

3. Лемурийска епо­ха

4. Атлантска епо­ха

5. Следатлантска епо­ха

6. Шеста епо­ха (предстои)

7. Седма епо­ха (предстои)

На свой ред Следатлантската епо­ха се със­тои от се­дем кул­тур­ни епохи:

1. Първа сле­дат­лан­т­с­ка кул­тур­на епо­ха (Древноиндийска) 7227-5067 пр. Хр.

2. Втора сле­дат­лан­т­с­ка кул­тур­на епо­ха (Древноперсийска) 5067-2907 пр. Хр.

3. Трета сле­дат­лан­т­с­ка кул­тур­на епо­ха (Египетско-халдейска) 2907-747 пр. Хр.

4. Четвърта сле­дат­лан­т­с­ка кул­тур­на епо­ха (Гръцко-римска) 747 пр. Хр. - 1413 сл. Хр.

5. Пета сле­дат­лан­т­с­ка кул­тур­на епо­ха (Съвременната) 1413-3573

6. Шеста сле­дат­лан­т­с­ка кул­тур­на епо­ха 3573-5733

7. Седма сле­дат­лан­т­с­ка кул­тур­на епо­ха 5733-7893

*35 Текстът е вклю­чен по­-къс­но в „Загадките на философията" (Събр. Съч. №18).

*36 Анселмус, ар­хи­епис­коп на Кентърбъри, 1033-1109, ав­тор на „Monologium" » „Proslogion".

*37 „Die Zukunft" №50 от 13. Септември 1913. Статията „Die Erneuerung der Philosophie" от Jakob Fromer.

*38 Барух Спиноза, 1632-1677.

*39 Адолф фон Харнак, 1851-1930, нем­с­ки теолог.

*40 Виж Бел. 32

*41 От гръцки: eion = без­к­рай­но дъл­ги пе­ри­оди от време, вечност.

*42 Рудолф Щайнер - Христос и ду­хов­ни­ят свят. В тър­се­не на Светия Граал". 6 лек­ции в Лайпциг от 28 Декември 1913 до 2 Януари 1914, Събр. Съч. №149.

*43 Крестиен дьо Тройя, 1143-1190, един от ос­но­ва­те­ли­те на ри­цар­с­ка­та по­езия през Средновековието.

*44 Волфрам фон Ешенбах, 1170-1220, гла­вен пред­с­та­ви­тел на ри­цар­с­ка­та по­езия в гер­ман­с­ки­те земи, ав­тор на „Парсифал".
*45 Възкресението на мом­че­то от Наин (ко­ето е и мла­де­жът от Саис) сим­во­ли­зи­ра про­буж­да­не­то на древна­та еги­пет­с­ка мъд­рост чрез Хрис- тос. Следващата ин­кар­на­ция на мла­де­жа от Саис е Парсифал.

*46 Изида - глав­но бо­жес­т­во на древ­ния Египет, ца­ри­ца на Небето и не­бес­ни­те светила, вли­я­еща вър­ху съдби­те на хората. Сестра и съп­ру­га на Озирис, май­ка на Хор. Култът на Изида се раз­п­рос­т­ра­ня­ва от Индия до Дунав, а през 2 век пр. Хр. про­ник­ва и в Рим. Надписи, пос­ве­те­ни на Изида (4-1 век пр. Хр.) са от­к­ри­ти и в Месембрия (дн. Несебър).

*47 Рихард Вагнер, 1813-1883 - Парсифал". Виж Бел. №34.

*48 Виж бел. № 34

*49 Рудолф Щайнер - „Тайните на биб­лейс­ка­та ис­то­рия на Сътво- рението" - 11 лекции, Мюнхен 1910 (Събр. Съч. №122). Нередактира- ният пре­вод на Димо Р. Даскалов е на раз­по­ло­же­ние в биб­ли­оте­ки­те на Антропософските Дружества.

*50 Рудолф Щайнер - „От Исус към Христос", 11 лек­ции в Карлсруе, 1911 (Събр. Съч. №131) и ,Бхагават Гита и пос­ла­ни­ята на апос­тол Павел", 5 лек­ции в Кьолн 1912/ 13 (Събр. Съч. №142). И два­та не­ре­дак­ти­рани превода, де­ло на Димо Р. Даскалов, са на раз­по­ло­же­ние в биб­ли­оте­ки­те на Антропософските Дружества.

*51 Кеплеровите ци­та­ти са взе­ти от Ludwig Guenter, „Kepler und die Theologie", Giessen, 1905.

*52 Рудолф Щайнер - ,Антропософия-Психософия-Пневматософия", 12 лек­ции в Берлин, 1909-1911 (Събр. Съч. №115).

*53 Според свръх­се­тив­но­то поз­на­ние чо­ве­кът раз­по­ла­га с два­на­де­сет сетива.

1) Азово се­ти­во (поз­во­ля­ва­що ни да въз­п­ри­ема­ме Аза на дру­гия човек)

2) Мисловно се­ти­во

3) Говорно се­ти­во

4) Слухово се­ти­во

5) Топлинно се­ти­во

6) Зрително се­ти­во

7) Вкусово се­ти­во

8) Мирисно се­ти­во

9) Равновесно се­ти­во

10) Двигателно се­ти­во

11) Жизнено се­ти­во

12) Осезателно се­ти­во

*54 Относно про­из­хо­да и етер­на­та при­ро­да на вът­реш­ни­те ор­га­ни виж:

а) Р. Щайнер - „Въведение в Тайната Наука", Събр. Съч. №13 - Главата „Развитието на све­та и човека".

б) Р. Щайнер - „Окултна физиология", 8 лек­ции в Прага, 1911 (Събр. Съч. №128). Българският пре­вод на д-р Теменуга Станева се съх­ра­ня­ва в биб­ли­оте­ки­те на Антропософските Дружества.

*55 Виж Бел. №34: Бъдещият Юпитер.

*56 Виж Рудолф Щайнер - „Етеризацията на кръвта. Навлизането на етер­ния Христос в ево­лю­ци­ята на Земята" - 1 лекция, Базел, 1 Октомври 1911, вклю­че­на по­-къс­но в Езотepичнoтo хрис­ти­ян­с­т­во и ду­хов­но­то ръ­ко­вод­с­т­во на човечеството" - 23 лек­ции в раз­лич­ни градове, 1911 и 1912 (Събр. Съч. №130. Българският пре­вод на Димо Р. Даскалов се съх­ра­ня­ва в биб­ли­оте­ки­те на Антропософските Дружества.

*57 Виж Бел. №50.