Мост през вечността

- Управлявай ти.

Веднага щом като отворих очи, случката от съня се изпари от съзнанието ми, разсеяла се като дим. Сън за летене - помислих си. Колко съм щастлив, че толкова често сънувам, че летя. Все пак стори ми се, че имаше нещо особено в този сън... но какво беше то? Дали не бе­ше нещо, свързано с инвестиции в нешлифовани диаман­ти? Май че летях някъде с кутия диаманти или семена, или нещо подобно. И те изведнъж паднаха от самолета? Сън за инвестиции. Някаква част от моето съзнание про­дължава да мисли, че имам пари? А може би знае нещо, което аз не зная.

На нощния си бележник записах следните думи: За­що да не извикваме сами някои сънища, в които да пъту­ваме, да опознаваме света и да научаваме онова, което ни е нужно?

Тихо лежах и гледах Лесли, която спеше до мен, а зората грееше в златистите й коси, разпилени по възг­лавницата. В един миг ми се видя толкова притихнала -ами ако е мъртва! Тя диша толкова леко, че не мога да разбера дали диша изобщо? Не!

Знаех, че сам си измислям това, но какво облекчение изпитах, каква ненадейна радост, когато тя в този миг се размърда и съвсем лекичко се усмихна насън!

Целият си живот съм търсил тази жена - помислих си аз. Вече разбирах, че моята мисия е била да бъдем от­ново заедно.

Не съм бил прав. Да я намеря, не е било смисълът на моя живот. То е трябвало да се случи. Това, че я бях намерил, ми позволяваше да започна отново да живея.

Смисълът е следният: Сега Какво? Какво вие два­мата заедно можете да научите за любовта? Толкова много съм се променил,, мислех си аз, а всичко едва сега започва.

Истинските любовни истории никога не свършват. Единственият начин да разберем какво става след при­казния финал „и те заживели щастливо завинаги", кога­то намерим нашата сродна дута, това е сами да го пре­живеем. Има, разбира се, романтика, и сетивно удоволс­твие, което се превръща в любов.

Ами после какво?

После дни и месеци, разговори, които трябва да на­ваксат вековете, в които са живели разделени - какво си правил тогава, какво си мислил, какво си научил, как си се променил?

И после какво?

Кои са твоите най-съкровени надежди, сънища, же­лания, твоите най-отчаяни „ако само", които си искал да осъществиш? Кой е най-невероятно прекрасният живот, който можеш да си представиш? А ето пък моите, и те си съответстват като слънцето и луната на небето и ние . заедно можем да ги превърнем в реалност.

И после какво?

Толкова много неща, които да научим заедно! Толко­ва много да споделим един с друг! Езици и актьорска иг­ра, поезия и драма, компютърни програми, физика и ме­тафизика, парапсихология и електроника, градинарство и банкрут, митология, география и готварство, история, ри­суване и икономика, лесовъдство, музика и история на му­зиката, летене, плуване по вода и история на плуването, политически действия и идеология, смелост и уют, диви растения й питомни животни, смърт и умиране, археология, палеонтология, астрономия и космология, гняв и по­каяние, писане, металургия и стрелба с пистолет, фотогра­фия и соларен дизайн, строеж на къща, инвестиции, изда­ване на книги, даване и получаване, ветроходство и спри-ятеляване с деца, остаряване, опазване на земята, спиране на войната, духовно лечение и психическо лечение, култу­рен обмен и правене на филми... микроскопия и алтерна­тивни енергийни източници, как да играеш, как да спо­риш, как да изненадваш, да радваш, да се обличаш и да плачеш, да свириш на пиано, на флейта и на китара, да виждаш отвъд привидностите, да си припомняш минали прераждания, да опознаваш миналото и бъдещето, да от­криваш забранени отговори, да изследваш, да учиш, да съ­бираш, анализираш и синтезираш фактите, да служиш и да подпомагаш, да четеш лекции, да слушаш, да виждаш и да докосваш, да пътуваш през времето, да се срещаш със своите други азове, да съставяш светове от' мечтите и да живееш с тях, променяйки се.

Лесли в нейния сън се усмихна.

И после какво?, помислих си аз. И после още, вина­ги все повече житейски изпитания, от които да се учим. Да се учим да прилагаме знанията си на практика, да разкриваме нашето знание на други, които минават през същите изпитания, да им напомняме, че не ч;а сами.

И после какво, когато сме преживели своите мечти и сме се уморили от живота във времето?

И после... Животът Е!

Помниш ли? Помниш ли АЗ СЪМ! И ТИ СИ! И ЛЮБОВТА; Е ВСИЧКО; КОЕТО ИМА ЗНАЧЕНИЕ!

Ето това е „и после какво"!

Ето защо любовните истории нямат край! Те нямат край, защото любовта няма край!

Тази сутрин в едно кратко мигновение, за не повече от стотина секунди, аз осъзнах колко просто Всичко-Което-Е се свързва в едно цяло. Грабнах бележника до лег­лото и с огромни букви с развълнуван почерк записах онова, което ми мина през съзнанието в тези секунди:

Единствено реалното е Животът!

Животът освобождава съзнанието да избира между липсата на форма и безкрайното множество милиони форми. Всякаква форма, която може да си представи.

Ръката ми трепереше и бързо се стрелкаше по редо­вете, думите се нижеха по сините редове на хартията.

Съзнанието може в триизмерния свят да превърне сервитьорката в божия пророчица; то може да бъде маргаритка, духовен водач, биплан на поляната. То може да бъде летец, току-що събудил се от сън, любящата усмив­ка на неговата жена в съня й, може да бъде котето Доли, готово всеки миг да скочи на леглото, нетърпеливо да си получи - мяу! - своята закуска.

В този момент Доли, свита на пухкаво кълбо, скочи, сините й очи едва се виждаха изпод тъмношоколадовото й руно, след което скокна на леглото и размаза с дълга­та си опашка мастилото от писалката ми и я блъсна от страницата.

- Не Доли! - гневно прошепнах аз.

Ти не ми даде закуската, аз ще изям писалката ти...

- Доли! Не! Махай се! Върви си! Няма да ми дадеш писалката ли? - озъби се тя. - То­гава аз ще изям твоята ръка!

-Доли!

За стотни от секундата малкото създание беше гото­во да нападне с двайсетте си остри като игли зъби и ви­тите си нокти тази нова заплаха за котета.

- Доли Котарана предлага да ставаме - въздъхнах аз сред вихъра на битката.

Повечето от онова, което внезапно бях разбрал, остана записано на страницата.

- Будна ли си вече, ук? - попитах аз. - Хрумна ми ед­на великолепна идея и ако си будна, искам да ти я кажа...

- Кажи ми я.

Тя постави възглавницата така, че да може да пов­дигне главата си, като едва успя да се спаси от нападени­ето на Доли по простата случайност, че Енджьл, другият котарак, невинно влезе в стаята точно в този момент и стана поредната мишена за Доли, за която тя да се хване и да нападне неочаквано.

Прочетох от бележника онова, което току-що бях написал. Изреченията се нижеха едно подир друго като газели над високи огради. След минута свърших и вдиг­нах поглед от листа.

- Преди години се опитах да напиша писмо на моя по-млад Аз: „Онова, което исках да зная, когато бях на твое място." Ако само можехме да дадем нещо такова на онези деца, които сме били!

- Няма ли да е прекрасно да седим на един облак -каза тя, - и да гледаме как те намират една наша тетрад­ка със записки на всичко, което сме научили?

- Във всеки случай ще бъде тъжно - казах аз.

- Но защо тъжно?

- Такова голямо щастие ги очаква, а те още не мо­гат да ое намерят един друг досега или поне допреди пет години...

- Хайде да им кажем! - реши тя. - Запиши си в бе­лежника: „Сега, Дик, обади се на Лесли Мария Париш, която току-що е пристигнала в Лос Анджелис, подписа­ла договор с „Туенти Сенчъри фокс" и телефонният й номер е шест-двайсет и девет-деветдесет и три...

- И какво? - казах аз. - И да й кажа: „На телефона е твоята сродна душа"? Лесли по онова време е била извес­тна звезда! Мъжете са гледали нейни снимки и са се влюбвали в нея! Нима тя щеше да го покани на обяд -някакво си момче, което се кани да избяга от колежа още първата година?

- Ако е умна, ще каже: „Хайде да се махаме от Хо­ливуд!"

Въздъхнах. - Нищо нямаше да се получи. На него му предстои да влезе във Въздушните сили, да лети на бойни самоле­ти, да се ожени и разведе, да разгърне способностите си, да научи първите си уроци. Тя самата ще трябва да съз­даде своя брак и да приключи с него, да научи сама за де­ловата сфера на живота, за политиката и властта.

- Ами тогава да изпратим едно писмо до нея - каза тя. - „Скъпа Лесли, ще ти се обади Дик Бах, той е твоя­та сродна душа, затова бъди мила с него и го обичай ви­наги..."

- Винаги ли, ук? Винаги означава...

Погледнах към нея по средата на думите си и се вка­мених, разбрал всичко.

Образи от забравени сънища, фрагменти от други животи, потънали в миналото и бъдещето, заискриха ка­то пъстроцветни плоскости пред вътрешния ми поглед: щрак, щрак, щрак...

Тази жена, която лежеше на леглото до мен в този миг, жената, която мога в момента да докосна, да докос­на лицето й, тя бе убита заедно с мен по време на клане­тата в колониална Пенсилвания, същата тази жена, тя е онази скъпа смъртна, на която съм бил духовен водач де­сетки пъти и която също е била мой духовен водач. Тя е онази върба, чиито клони се бяха вплели в моите. Тя е лисугерът, а аз - лисицата, оголила зъби, която се впус­ка в неравна битка с вълците, за да спаси своите дечица; тя е чайката, която ме водеше все по-нависоко; тя е жи­вият огън по пътя към Александрия; ...Инженер на кос­мическия кораб, която щях да обичам в моето далечно бъдеще; девата на цветята от моето далечно минало.

- Щрак и - щрак и - щрак; картини, картини, карти­ни.

Защо имах такава слабост, защо изпитвах такава ра­дост от всеки обрат на нейния ум, от всяка линия на ней­ното лице и гърди, от всяка светлинка в очите й, когато се смееше?

Защото тези уникални очертания и светлини, Ри­чард, ние носим със себе си живот след живот. Те са на­ша запазена марка, отпечатали дълбоко онова, в което всеки от нас вярва й без да подозираме, ние си ги спомняме! Когато отново се срещнем!

Тя погледна лицето ми разтревожена.

- Какво има, Ричард? Какво има?

- Нищо, нищо, добре съм, всичко е наред... - отвър­нах аз като ударен от гръм.

Грабнах лист хартия и бързо записах думите. Каква сутрин!

Все отново и отново ние се бяхме привличали един друг, защото заедно усвоявахме уроците си най-добре -трудни уроци, но и щастливи.

Как става така, че зная защо съм толкова дълбоко убеден, че смъртта не ни разделя от онзи, когото обичаме?

Защото тази:жена, която обичам днес... Защото тя и аз сме умирали милиони пъти преди, а ето че в тази се­кунда, минута и час сме свързани за цял живот! Смъртта не може да ни раздели, също както и животът. Дълбоко в себе си всеки от нас знае законите и един от тези зако­ни е, че ние винаги ще се връщаме към прегръдките на онези, които обичаме, независимо дали сме се разделили за нощта или сме били разделени от смъртта.

- Само за минутка, ук, трябва да запиша това...

Думите се сипеха със скоростта, с която изобщо бе възможно да се пише.

Повдигнах писалката и седнах на леглото, останал без дъх. Загледах се в жена си.

- Ти си жива! - възкликнах аз.

Очите й светнаха.

- И двамата сме живи и здрави.

Настана известна тишина, после тя заговори отново.

- Бях престанала да те търся - каза тя. - Чувствах се щастлива и сама в Лос Анджелис с моята градина и мо­ята музика, с моите справедливи каузи и моите прияте­ли. Обичах да живея сама и си мислех, че така ще бъде до края на живота ми.

- А аз можех щастливо да увисна на въжето на соб­ствената си свобода - казах аз. - Струваше ми се, че не е толкова лошо. Та нали не знаех нищо по-добро? Как мо­же човек да осъзнае липсата на нещо, което никога не е притежавал?

- Но ние чувствахме тази липса, Ричи! Не ти ли се е случвало понякога, когато си сам, независимо дали има или няма хора наоколо, не ти ли се е случвало да се чув­стваш толкова тъжен, че ти се .ще да плачеш,, сякаш си единственият човек от вида си на целия свят?

Тя вдигна ръка и погали лицето ми.

- Никога ли не ти се е случвало да имаш чувството, че ти липсва човек, когото никога не си срещала?
И двамата бяхме стояли до късно през нощта. Лесли бе потънала някъде около 300-та страница на „Пасивно използване на слънчевата енер­гия: Разширено издание за професионалисти",

Аз свърших „История на револверите „Колт", поста­вих я на лавицата за прочетени книги и взех едно томче от купчината книги за предстоящо четене.

Колко много говорят за нас книгите, които четем, помислих си. До леглото на Лесли: „Пълни събрани съ­чинения на Е. Е. Къмингс", „Глобален отчет за двехи-лядната година до Президента", „От безпорядък към ор­ганизация", „Ейбрахъм Линкълн" на Карл Сандбърг, „Еднорозите, които познавам", „Безвременният миг", „Зелени години", „Баришников по време на работа", „Американските кинорежисьори, 2081".

На моето нощно шкафче бяха: „Учители по танца ву ли"* разкази от Рей Бредбъри, „Одисеята на авиатора", „Съзаклятието Водолей", „Множествените светове в квантовата механика", „Ядивни диворастящи растения на Запад". Ако искам бързо да разбера даден човек, дос­татъчно е само да погледна неговата библиотека.

Шумът, който вдигнах, докато си сменя книгата, я завари в края на едно изчисление.

- Как е господин Колт? - попита тя и премести слънчевите си карти, за да пада светлината по-добре вър­ху тях.

- О, много е добре. Знаеш ли, че без пистолетите „Колт", страната ни днес щеше да има четирийсет и шест вместо петдесет щата?

- Значи сме откраднали четири щата с оръжие?

- То е прекалено грубо казано, Лесли. Не сме ги от­краднали. Някои сме защитавали, други сме освободили. При това не ние. Ти и аз нямаме нищо общо с тази рабо­та. Но преди сто и няколко години за хората револверът „Колт" е представлявал много страшно оръжие! Това е било ръчно оръжие, което е могло да достигне много по-далечна цел от пушката и да улучва значително по-добре. Винаги ми се е искало да имам един военноморски „Колт" от 1851 г. Глупаво, нали? Оригиналните оръжия са много скъпи, но „Колт" има много точни копия.

- Какво би могъл да правиш с нещо подобно?

В този момент тя нямаше и намерение да бъде съб­лазнителна, но дори и зимната нощница не можеше да скрие красивите й очертания. Кога щях да преодолея сво­ето простодушие очарование от формата, която е избра­ла за свое тяло? Никога, помислих си.

- Какво нещо подобно? - попитах разсеяно.

- Звяр такъв - изръмжа тя. - За какво ти е някакъв стар револвер?

- О, „Колт" ли? Имал съм винаги много странно от­ношение към него още откакто се помня. Когато си дам сметка, че нямам такъв револвер, изпитвам чувството, че съм разсъблечен и уязвим. Той става навик, когато се движиш с него, но аз никога не съм се докосвал до подо­бен револвер. Не е ли странно това?

- Можем да започнем да спестяваме пари, за да си го купим, щом е толкова важен за тебе.

Колко често се случва някой стар предмет или ма­шина, или сграда, или земя, която обичаме страстно, или жестоко мразим, без да знаем защо, да ни върне към ми­налото ни от други животи. Нима има човек, който да не е изпитвал магнетичен копнеж към други места или чув­ството, че си е у дома в други времена? В едно от мина­лите си прераждания бях убеден, че съм държал в ръка оригинален револвер „Колт" от месинг и желязо. Щеше да е много забавно, ако мога да проследя тази нишка ня­кой ден.

- Не, у к, няма смисъл.

- Какво смяташ да четеш сега? - попита тя, като премести книгата си странично, за да изследва картата.

- Казва се „Живот след смъртта". Това изглежда е доста систематично проучване с интервюта на хора, кои­то са били близо до смъртта или на границата на смърт­та, за това как са се чувствали и какво са видели. Как върви твоята книга?

Енджъл Котаракът скочи на леглото, шестпаундов персийски котарак с бяла дълга козина, запристъпя теж­ко към Лесли, сякаш тежеше шест тона, седна върху от­гърнатите листа пред нея и замърка.

- Много добре. Тази глава е особено интересна. В нея се казва мър, мър, мър ОЧИ, НОС, ОЧИ, нокти и опашка. Енджъл, думите „пречиш ми" означават ли не­що за теб? Разбираш ли думите „седнал си на книгата ми"?

Котаракът я погледна през дрямка, сякаш да й отго­вори „не" и замърка още по-силно.

Лесли премести пухкавия товар върху рамото си и ние продължихме да четем мълчаливо още известно вре­ме.

- Лека нощ, малък ук - казах аз и изключих моята настолна лампа. - Ще се срещнем на ъгъла на улица Об­лачна и пресечката Лека нощ.

- Няма да се бавя много, скъпи - каза тя. - Спокоен сън.

Аз прегърнах възглавницата си и се свих на спящо кълбо. От известно време насам практикувах целенасо­чено сънуване с минимален успех. Тази вечер бях твърде преуморен, за да практикувам. Мигновено потънах в сън.