Целта на всички тези договори е да се осигури взаимно признаване и спазване на имуществените и личните права

В консулските конвенции, наред с правата и задълженията на консулите в отношенията им с органите на държавата на пребиваването и предоставените им привилегии и имунитети за нормално осъществяване на тяхната дейност, са уредени функциите на консулите по оказване на съдействие по гражданскоправни отношения на пребиваващи на територията на консулския окръг представители на юридически лица на изпращащата страна, както и на отделни техни граждани, които се занимават с търговска, техническа и културна дейност. Особено внимание се отделя на функциите на консулите по оказване на всякакво съдействие и помощ на корабите и въздухоплавателните средства на изпращащата страна, когато те се намират в консулския район, включително по прилагане на :ткона на изпращащата държава по отношение на търговското корабоплаване и гражданската авиация

Във външнотърговската практика на РБ до 1992 г. мълчаливо са възприети международните обичаи, събрани и кодифицирани от Международната търговска камара в Париж. Пример за изрично приемане на кодифицираните международни обичаи има в областта на международните плащания. При плащания между местни и чуждестранни лица извън страната, българските банки прилагат еднообразните правила на Международната търговска камара в Париж и обичайните правила на банковата практика . Такива са Еднообразните правила и обичаи относно документарните акредитиви. Най-новата редакция е от 1993 г. и се прилага от 1 януари 1994г.При обща авария са възприети Йорк-Анверските правила в редакцията им от 1950 г.

Приложното поле на международните обичаи като източник на българското МЧП право се разширява чрез законно предположение, което се съдържа в него. Ако при липсата на избор на приложимо към договора право страните не са уговорили друго, възниква законно предположение, че те са приели за приложим обичая, който им е известен или би трябвало да им бъде известен в международната търговия.

1. Способи за правно регулиране на частноправните отношения с международен елемент. Щом дадено обществено отношение навлиза в сферата на проявление на суверенитета на две или повече държави, между това обществено отношение и всяка една от държавите, чийто суверенитет то засяга, възниква определена правна връзка. Всяка от споменатите държави придобива основанието да претендира за пълното или частичното регулиране на съответното обществено отношение. Когато заинтересуваните държави или поне една от тях даде правна уредба на засягащото я обществено отношение от областта на международния граждански обмен, то се превръща в частноправно отношение с международен елемент. Държава, която самостоятелно или съвместно с друга заинтересувана държава е уредила частноправно отношение с международен елемент, с това го прикрепва към своята система на МЧП.

В законодателството на РБ е изразено expressis verbis предпочитание на способа им съвместното с друга заинтересувана държава уреждане на частноправно отношение с международен елемент пред способа на самостоятелното му уреждане дори от нашата държава. Предвидено е, че разпоредбите на главния национален източник на МЧП, какъвто е КМЧП, не засягат уредбата на частноправните отношения с международен елемент, установена в международния договор или в друг международен акт, който е в сила за Република България. За самостоятелното създаване на правна уреда иа частноправно отношение с международен елемент отделната държава използва изцяло своите национални правотворчески способи. Когато обаче правното регулиране на частноправно отношение с международен елемент се осъществява от две или повече заинтересувани държави, прибягва сe до правотворческите способи на МПП:

-сключване на двустранни и многостранни международни договори,

-кодифициране на международни обичаи и т. н.

2. Видове норми в МЧП. Частноправните отношения с международен елемент в много случаи се уреждат с преки норми от системата на МЧП на заинтересуваната от тях държава. Пряката норма се характеризира със следните белези:

а) тя съдържа присъщите за логическата структура на самостоятелната правна норма изобщо три елемента: хипотеза, диспозиция и санкция;

б) в нея непосредствено е изложена правната уредба на дадена категория обществени отношения;

в) правилото за поведение, което е изразено в диспозицията й, е максимално определено; за прилагането му не е необходимо да се привлича друга правна норма.

В други случаи за уреждане на частноправни отношения с международен елемент се прибягва до отпращащи (колизионни) норми на МЧП. Този способ на уреждане се нарича косвен. Характерно за отпращащата норма е, че вместо да изрази конкретното съдържание на възприетото от нея правило за поведение, тя насочва към друга или към други разпоредби, от които трябва да се извлече това правило за поведение. Вместо диспозицията, в отпращащата норма се съдържа само указание за приложимия закон. По такъв начин логическата структура на отпращащата норма обхваща следните три съставни части:

а) хипотеза;

б) указание за приложимия закон;

в) санкция.

§2. Преките норми в МЧП

1. Ролята на преките норми в МЧП. Преките норми имат широко разпространение в международното частно право, и то във всички негови дялове. Без да могат да изместят категорията на отпращащите норми, те поради своите предимства и простота в прилагането разполагат с широки перспективи за развитие. Поради всичко това на преките норми в МЧП трябва да се отделя по-голямо внимание.

2. Механизъм на действие на преките норми. Съществено за механизма на действие на преките норми в МЧП е обстоятелството, че те могат да бъдат прилагани самостоятелно, без да се налага да се прибягва до други, свързани с тях правни норми, както е при отпращащите норми. В диспозицията на пряката норма се съдържат всички указания за начина на уреждане на съответното частноправно отношение с международен елемент.

3. Видове преки норми в МЧП.

А) Според вида на правилото за поведение, което се съдържа в диспозицията, пряката норма може да има заповеден, забранителен и разрешителен характер.

аа) Заповедни са преките норми, които предписват задължение за извършване на определено действие.

бб) Забранителни са преките норми, в чиято диспозиция се съдържа забрана за извършването на определено действие.

вв) Разрешителни са преките норми, с чиято диспозиция се предоставя на физическото или на ЮЛ възможност да извърши някакво действие.

Б) Според изразната форма на правилото за поведение, което се съдържа в диспозицията, и степента на неговата задължителност преките норми се подразделят на императивни, диспозитивни и препоръчителни.

аа) Императивни са преките норми, в чиято диспозиция се съдържат правила, които повеляват извършването на определено действие или въздържането от такова. Не се допуска субектите да уредят по своя воля другояче взаимните си права и задължения.

бб) Диспозитивни са преките норми, с чиято диспозиция се предоставя на субектите възможност сами да определят взаимните си права и задължения. Едновременно с това се предписва определено поведение само ако страните не са изразили своя воля за уреждане на отношенията си по друг, незабранен от правото начин.

вв) Препоръчителни (факултативни) са преките норми, чиито правила за поведение, придобиват сила едва след като бъдат изрично възприети от субектите на частноправното отношение с международен елемент. Пример – ИНКОТЕРМС

1. Механизъм на действие на отпращащите норми. Основният характерен белег на отпращащата норма е, че вместо да определи конкретно съдържанието на възприетото от нея правило за поведение, тя отпраща към други разпоредби, от които трябва да се извлече това правило за поведение. Заедно с пряката норма, към която насочва, отпращащата норма изразява определено правило за поведение на участници в международния граждански обмен. Хипотезата й очертава обема на отпращащата норма. В нея мястото на елемента с правилото за поведение (диспозицията) се заема от указанието за закона (правната система), който или която трябва да се приложи за частноправното отношение с международен елемент. Указанието за приложимия закон се нарича още привръзка. Според КТК към договорите за наем на кораб се прилага законът на знамето на кораба. В тази разпоредба договорите за наем на кораб са обемът на отпращащата норма. Привръзката е знамето на държавата, под което плава корабът. Правилото за поведение на страните по него трябва да се търси в закона на държавата, под чието знаме плава корабът.

По българското МЧП е недопустима промяна на критерия на привързване. Последващата промяна на обстоятелствата, въз основа на които е определено приложимото право, няма обратно действие (чл. 42 от КМЧП).

2. Видове отпращащи норми. Привръзката може да бъде изразена двояко:

а) чрез посочване на конкретния закон или конкретното законодателство, което трябва да бъде приложено;

б) чрез предвиждане на общ признак, по който да се определи приложимото законодателство.

Според обстоятелството, дали съдържат конкретна или обща привръзка, отпращащите норми биват едностранни и двустранни. Едностранната отпращаща норма установява пределите на приложение на един-единствен закон - било местния, било чуждестранния. Двустранните отпращащи норми в зависимост от конкретната хипотеза разкриват възможност да се приложи било местния, било някой чуждестранен закон, било - в редки случаи - двата закона едновременно.

Отпращащата норма, както всяка гражданскоправна норма, може да има императивен или диспозитивен характер. В последния случай страните могат да уговарят друг принцип за прилагане на правото към отношенията между тях. Само ако по сторят това, ще намери приложение отпращащата норма с диспозитивен характер. Виенската конвенция относно договорите за международна продажба на стоки от 1980 г. - ако друго е уговорено, счита се, че страните мълчаливо са приели за приложим спрямо техния договор или неговото сключване обичая, който им е известен или би трябвало да им бъде известен и който е широкоизвестен в международната търговия и е постоянно спазван от страните по договори от същия вид в съответната област на търговията.

1. 
   Видове формули на привързване. Формулите на привързване се разделят на две категории според приложното им поле: основни и специални формули на привързване. Основните формули на привързване намират приложение във всички раздели на МЧП. Приложението на специалните формули на привързване е ограничено в отделни подразделения на този клон на правото, например в раздела, който урежда облигационните отношения с международен елемент, в раздела, който урежда частноправните отношения с международен елемент в областта на търговското корабоплаване, гражданското въздухоплаване и т. н.
   

а) Личен закон (lex personalis). Това е една от най-често срещаните формули на привързване при частноправните отношения с международен елемент, в които участват физически лица. Когато в дадено частноправно отношение с международен елемент участват две или повече физически лица, привръзката обикновено се прави към личния закон на субекта, който представлява най-важният и се разглежда като главното лице. Така, при вътрешните отношения между законно представлявания и неговия законен представител привръзката се извършва към личния закон на представлявания, който се смята за главното лице в частноправното отношение с международен елемент.

б) Национален закон на ЮЛ. Тази формула на привързване намира приложение при уреждането на праводееспособността на ЮЛ, когато участват в частноправни отношения с международен елемент. За определяне на националността на ЮЛ имаме различни критерии:

-седалището на ЮЛ, възприет в континенталните системи на МЧП;

-мястото на регистрацията му, характерен за системата на общото право;

-центъра на деловата му дейнос, използва се от малко държави – Италия и Белгия;

В българското МЧП националността на ЮЛ се определя чрез съчетаване на привръзките на регистрацията и на седалището. Общото правило е, че ЮЛ се уреждат от правото на държавата, в която те са регистрирани. Клонът на юридическото лице се урежда също така от правото на държавата, в която е регистриран. Когато за учредяване на юридическото лице не е необходима регистрация или то е регистрирано в няколко държави, прилага се правото на държавата, в която според устройствения му акт се намира неговото седалище. Ако в тези случаи седалището според устройствения акт не съвпада с местонахождението на действителното управление на юридическото лице, прилага се правото на държавата, в която се намира неговото действително управление (чл. 56 от КМЧП).

в) Законът на мястото, където се намира вещта (lex rei sitae). Тази формула на привързване намира приложение в областта на правото на собственост, наследственото право, договорите за превоз на товари и в други дялове на МЧП. Посочената формула на привързване е общоприета по отношение на недвижимите имоти, но се прилага в повечето случаи и за правото на собственост и другите вещни права върху движими вещи.

г) Законът по местоизвършването на юридическото действие (lex loci actus). Тази формула на привързване се среща в разделите на МЧП, които уреждат частноправни отношения с международен елемент в областта на семейното право, облигационното право, морския транспорт и т. н. Така, съгласно чл. 18 от Кодекса на търговското корабоплаване морските протести се извършват според закона на държавата, пред чиито учреждения или организации се обявяват;

д) Законът на съда (lex fori). Когато разглежда фактическия състав с международен елемент, съдът прилага винаги гражданското процесуално право на своята държава. Всички гражданскопроцесуални въпроси се регулират изключително от закона на съда, докато материалните права на страните по дадено дело могат да се уреждат от чуждестранен граждански закон.

В някои държави действието на споменатата формула на привързване обхваща и материалното право. Така, в английската съдебна практика нееднократно е застъпено становището, че уговорка, която предвижда разглеждане иа спора от арбитраж в определена държава, свидетелства за намерението на страните да уредят отношенията си според закона на тази държава .

3. Специални формули на привързване:

а) Законът на знамето (lex banderae). Тази формула на привързване е характерна за частноправните отношения с международен елемент в областта на търговското корабоплаване.

б) Законът по местосключването на договора (lex loci contractus). Тя се прилага не само към външнотърговските сделки, но и в редица други случаи. Така, според българското МЧП за действителността на договора е необходимо спазването на изискванията, установени от една измежду две правни системи. Първата алтернатива е изискванията да са установени от правото, което е приложимо към договора. Втората е те да са установени от правото на държавата, в която е сключен договорът (чл. 98, ал. 1 от КМЧП).

в) Законът по местоизпълнението на задължението (lex loci solutionis). Тази формула на привързване намира приложение в областта на облигационните отношения с международен елемент. Така, задължението на платеца по менителницата и на издателя на запис на заповед се определя по закона на мястото на плащането.

г) Законът по местоизвършването на правонарушението (lex loci delicti comissi). Тази формула на привързване е типична за частноправните отношения с международен елемент, които възникват от непозволено увреждане.

д) Законът на валутата на дълга (lex mone- tae). Тази формула на привързване се прилага в областта на международните парични задължения. Тя изхожда от схващането, че онзи, който е сключил договор в определена чуждестранна валута, с това по въпросите на валутата се е подчинил на правния ред на държавата, на която принадлежи дадената валута.

ПРИЛАГАНЕТО НА ЧУЖДЕСТРАННИЯ ЗАКОН

§1. Препращане и установяване съдържанието на чуждестранния закон

1. Препращане. Отпращането към чуждестранното законодателство е отпращане към чуждестранния материален закон или към цялото чуждестранно законодателство, включително към неговите отпращащи норми. Съд или арбитражен орган могат да констатират:

а) че интересуващите го частноправни отношения с международен елемент са уредени от чуждата държава не чрез пряка норма, а чрез отпращаща норма, която предвижда прилагането на отечествения закон на съдията или на административното длъжностно лице. По такъв начин прилагането на чуждестранна разпоредба е предвидено в отечествения закон на съдията или на административното длъжностно лице, но тази разпоредба, която се оказва от категорията на отпращащите норми, изисква да бъде приложен именно отечественият закон на правоприлагащия орган. Описаното явление в МЧП се означава с термина „обратно препращане" или „връщане".

б) че интересуващите го частноправни отношения с международен елемент са уредени от чуждата държава чрез отпращаща норма, но тази норма води до прилагането не на отечествения закон на правоприлагащия орган, а на закона на трета държава, която е също така заинтересувана от регулирането на посочените частноправни отношения с международен елемент. По такъв начин прилагането на чуждестранна разпоредба е предвидено в отечествения закон на съдията или на административното длъжностно лице, но тази разпоредба, която се оказва от категорията на отпращащите норми, изисква да бъде приложен законът на трета държава. Описаното явление в МЧП се нарича „препращане към закона на трета държава".

РБ принадлежи към групата държави, чието законодателство се отнася положително към връщането към закона на държавата, чиято е първоначалната отпращаща норма, и към препращането към закона на трета държава. Условия за прилагането на института на препращането създава възприетото в КМЧП разбиране на право на дадена държава. По смисъла на кодекса под право на дадена държава се разбират всички правни норми на тази държава, включително стълкновителните й норми. Друго е и предвидено през една алинея на същия член на КМЧП. Когато препращането се приеме, се прилага българското материално право, съответно материалното право на третата държава. По такъв начин се предотвратява повторно връщане или препращане. Препращането към правото на трета държава се приема, когато това право допуска установяването на произхода на детето (чл. 83, ал. 3 от КМЧП). КМЧП ограничава случаите на връщане към българското право и на препращане към правото на трета държава. Той предвижда, че такова връщане и препращане не се допускат относно:

а) правното положение на ЮЛ и на неперсонифицираните образувания;

б) формата на правните сделки;

в) избора на приложимо право;

г) издръжката;

д) договорните отношения;

е) извъндоговорните отношения;

Тъй като разпоредбите на този кодекс не засягат уредбата на частноправните отношения с международен елемент, установена в друг закон (чл. 3, ал. 1 на КМЧП), приложение ще намерят разпоредбите на други закони, посветени на връщането и препращането в международното частно право. Такива закони са Търговският закон (способността на едно лице да се задължава по менителница, запис на заповед или чек се определя според неговия личен закон. Ако този закон обявява за приложим закона на друга държава, прилага се законът на тази държава). и Законът за международния търговски арбитраж (ако страните не са предвидили в арбитражното споразумение приложимия закон, арбитражният съд прилага закона, посочен от стълкновителните норми, които счита за приложими. Това е обща разпоредба за случаите, когато страните не са упражнили автономията на волята. Разпоредбаат не изключва нито връщането, нито препращането към закона на трета държава).

2. Установяване съдържанието на чуждестранния закон. Дали от гледна точка на гражданския процес чуждестранният закон представлява правна норма или фактическо обстоятелство.

В Англия чуждестранното право се разглежда като факт, който съдиите не са длъжни да знаят. Ако въпрос за чуждестранно право, с което може да бъде свързано делото, не се повдига при съдопроизводството от страната, която се позовава на него, смята се, че то е същото като английското право. Тежестта на доказване съдържанието на чуждестранното право и разликата му от английското право лежи върху страната, която се позовава на чуждестранното право. Приложимото чуждестранно право трябва да бъде установено пред съда със свидетелски показания. По-умерена позиция по въпроса за установяване съдържанието на чуждестранния закон заемат държавите, които принадлежат към европейската континентална правна система. Така, според германското законодателство принципът, че законите са известни на съда, важи и за чуждестранното право. Приложимото чуждестранно право подлежи на доказване от страната, която се позовава на него, само доколкото то е неизвестно на съда. Но съдията не е длъжен да се ограничи с материалите, които страните са му предоставили по делото. Той може да се ползва от свои собствени източници на информация. В Швейцарския федерален закон за МЧП съдържанието на чуждестранния закон се установява служебно. За тази цел може да се иска съдействието на страните. В имуществената сфера доказването може да бъде поставено в тежест на страните. Приблизително в същия смисъл е уредено КМЧП установяването на съдържанието на чуждото право. Предвидено е задължение на съд или на друг правоприлагащ орган да установи служебно съдържание на чуждото право. Допустимо е той да си послужи със способите, предвидени в международни договори, както и да изисква становища на експерти и на специализирани институти. РБ участва в многостранната Европейска конвенция за обмен на правна информация между държави, приета на 15 март 1978 г. в Страсбург . Договарящите страни се задължават да се снабдяват с информация по тяхното право и съдопроизводство в гражданската и търговската област, както и по тяхната съдебна организация.

Ако чуждестранната правна норма, към която насочва нашата система на МЧП, е позната на съда или на другия правоприлагащ орган или той успее с допустимите в закона способи служебно да установи съдържанието на тази норма, длъжен е да я приложи. Доказването на съдържанието на чуждото право се осъществява чрез представяне на официално издание на даден законодателен акт, на консулско удостоверение за съдържанието на тази норма, както и на удостоверение от съответното друго учреждение, например от търговската камара в съответната държава.

Българското МЧП изрично изисква чуждото право да се тълкува и прилага така, както то се тълкува и прилага в създалата го държава (чл. 44, ал. 1 от КМЧП). Неприлагането на чуждо право, както и неправилното му тълкуване и прилагане са основание за обжалване (чл. 44, ал. 2 от КМЧП). Когато решението па съда е неправилно поради нарушение на чуждестранна правна норма, чието съдържание е установено, възниква основание за отмяна на съдебното. Компетентен е ВКС.

3. Квалификацията в МЧП - от кой правен ред -от местния или от чуждестранния - трябва да се извлекат елементите, които са необходими за получаване на търсеното правно пояснение, на търсената правна квалификация. Квалификацията на понятия, изрази и институти, употребени в хипотезата или санкцията на отпращащата норма, следва да се осъществява въз основа на елементи, заимствани от местния правсн ред. Колкото се отнася до понятия, изрази и институти, предвидени в разгърнатата диспозиция на отпращащата норма чрез чуждестранното правило за поведение, правната квалификация трябва да бъде осъществена въз основа на елементи, заимствани от съответния чуждестранен правен ред.

В Република България, когато определянето на приложимото право зависи от квалификацията на фактическия състав или на отношението, тя се извършва по българското право. Ако даден правен институт или правно понятие са неизвестни на българското право и не могат да бъдат определени чрез тълкуване на българското право, то за тяхната квалификация трябва да се вземе предвид чуждото право, което ги урежда. При извършване на квалификацията трябва да се държи сметка за международния елемент в урежданите отношения и за особеностите на международното частно право (чл. 39 от КМЧП). Квалификацията, която е установена в международен договор или в друг международен акт, се съобразява при прилагането им. Това съобразяване се налага от международния характер на разпоредбите им и от необходимостта да се постигне еднообразие в тяхното тълкуване и прилагане (чл. 3, ал. 2 от КМЧП).

В българската правна литература с основание е изтъквано, че критериите за правна квалификация на понятията, изразите, термините и категориите, включени в съдържанието на привлечената материална гражданска норма, трябва да бъдат взети от този правен ред, от който произхожда самата привлечена материална гражданска норма.

§2. Предели за прилагането на чуждестранния закон

1. Съображение за обществен ред в МЧП. Възниква въпросът, дали може да намери приложение чуждестранна правна норма, която противоречи на местния правен ред: ако да, до каква степен противоречието на чуждестранната правна норма с местния правен ред не е пречка за прилагането й от съдията или от административния орган, на когото предстои да я приложи?

Що се отнася до степента на противоречието с местния правен ред, над която прилагането на чуждестранната правна норма става недопустимо, тя обикновено се илюстрира с идеята за