Обща част предмет, същност и система на мчп предмет и същност на мчп

За преценката, дали едно лице - български или чужд гражданин - има местожителството си в пределите на РБ съдебният или административния орган трябва да прилага само разпоредбите на българското право. Само когато бъде установено, лицето няма местожителството си в нейните предели и се определи точно чуждото местожителство, приложими са разпоредбите на съответната държава, с които лицето е свързано с най-много елементи на уседналост.

Чужденец, на когото е разрешено постоянно пребиваване в страната, е длъжен да се запише в регистъра на съответната община и да съобщава промените в гражданското състояние в сроковете, определени за българските граждани.

§3. Актове за гражданско състояние с международен елемент

Актът за гражданско състояние е административен акт, с който орган на администрацията, наречен длъжностно лице по гражданското състояние, установява или удостоверява юридически факт от живота на физическо лице. На установяване или удостоверяване по посочения начин подлежат три юридически факта, които съставляват съответно начало на правоспособността на физическото лице, промяна в гражданското му състояние и край на неговата правоспособност. Такива факти са раждането , женитбата и смъртта. Съобразно с това обстоятелство се разграничават три вида актове за гражданско състояние, а именно: акт за раждане((юридическо събитие), акт за граждански брак (юридическо действие) и акт за смърт(юридическо събитие). Актът за гражданско състояние е формален акт. Законът изисква за него писмена форма. Изискването е за действителността му. Необходимо е като правило участието на длъжностно лице от общината, в която е настъпил юридическият факт. Актовете за гражданско състояние са определени официалните писмени документи, в които по законов ред длъжностните лица по гражданското състояние регистрират събитията раждане, брак и смърт (чл. 2, ал. 2 от ЗГР). Компетентно да състави акт за гражданско състояние е длъжностното лице по гражданското състояние в общината или кметството, на чиято територия е станало събитието. За събитие, за което няма данни на територията на коя община е настъпило, акт за гражданско състояние се съставя в общината или в кметството, на чиято територия е установено събитието.нКметът на общината е длъжностно лице по гражданското състояние на територията на общината. Допустимо е той да възлага тази функция с писмена заповед на кметовете на кметствата, в които се поддържат регистри за гражданското състояние, както и на други длъжностни лица от общинската администрация (чл. 35 от ЗГР).

В ЗГР са формулирани разпоредби относно актовете за гражданско състояние с международен елемент. Тези актове са две групи. Първата група се образува от актовете за гражданско състояние, които са съставени от длъжностни лица в РБ за чуждестранни граждани. Международният елемент се състои в обстоятелството, че актовете се съставят за лица, които пребивават в РБ и не са нейни граждани, но имат доказателство за своята гражданствена принадлежност към друга държава. Не е достатъчно основание за съставяне на акт от тази група обстоятелството, че лицето е без гражданство (апатрид). Лицата без гражданство се подчиняват напълно на законодателството на държавата, включително на РБ, на чиято територия живеят. Във втората група влизат актовете за гражданско състояние, които са съставени от длъжностни лица в чужбина за български граждани. Международният елемент се състои в мястото, на което е съставен актът за гражданско състояние. То е разположено извън територията на РБ. Разпоредбите относно втората група актове за гражданско състояние са съобразени с принципа, че гражданите на РБ, където и да се намират, имат всички права и задължения по Конституцията й.

Дипломатическото представителство и консулският представител на РБ на осъществяват функции по гражданското състояние на българските граждани, които пребивават в приемащата държава като цяло ( дипломатите), или в консулския окръг ( консулите). Като такъв окръг се означава районът, който е определен на консулството по съгласие между изпращащата и приемащата държава за изпълнение на консулските функции. Допустимо е гражданите на РБ, които се намират в чужбина, да поискат от съответния дипломатически представител/ консул при спазване на българските закони да състави акт за гражданско състояние Предпоставка за това съставяне е приемащата държава да признава такава правна възможност на дипломатическите представители/консули които чуждестранни държави са акредитирали в нея. Допустимостта важи и за съставянето на актове от чуждестранните органи по гражданското състояние в мястото, където са настъпили събитията, които подлежат на регистрация. В такъв случай приложими са местните закони (чл. 69 от ЗГР).

За български гражданин, който е поискал от местен орган по гражданското състояние да състави акт, се поражда особено задължение. Той трябва да се снабди със заверен препис или извлечение от съставения акт за гражданско състояние и да го предаде или изпрати на българския дипломатически или консулски представител в тази държава. Едновременно с това е длъжен да му съобщи постоянния си адрес в РБ. За изпълнението на споменатите задължения законът определя краен срок от шест месеца. Срокът тече от датата, на която актът за гражданско състояние е съставен. Когато не е могъл да предаде или изпрати на български дипломатически или консулски представител акта, съставен от местен орган по гражданското състояние в чужбина, гражданинът на РБ може да го представи направо на длъжностното лице по гражданското състояние в общината по постоянния си адрес, заедно с легализиран превод на български език. Задължение за служебно снабдяване с акт за гражданско състояние възниква за дипломатичеки представител/консул на РБ в чужбина, който узнае, че в държавата, в която е акредитиран, се е родил, сключил е граждански брак или е умрял български гражданин, но в 6-месечен срок не му е бил представен заверен препис или извлечение от съответния акт. Дипломатическите и консулските представители на РБ представят в Министерството на външните работи заверени преписи от актовете за гражданско състояние, които са съставени за български граждани в приемащата държава, съответно в консулския окръг в чужбина. То ги препраща не по-късно от 15 дни след получаването им в общината, както следва:

а) за раждане - в общината по постоянния адрес на майката, а ако тя не е българска гражданка — по постоянния адрес на бащата;

б) за сключен граждански брак - в общината по постоянния адрес на съпруга, а ако той не е български гражданин - в общината по постоянния адрес на съпругата;

в) за смърт - в общината по постоянния адрес на умрелия;

Актове за гражданско състояние се съставят при раждане, граждански брак или смърт, настъпили на плаващ под знамето на РБ кораб, който се намира в открито море. Такова море са морските пространства, които са разположени отвъд териториалните морета на държавите. Откритото море като част от Световния океан се намира в общо ползване на всички държави върху началата на пълното им суверенно равенство. Никоя държава няма право да разпростре властта си над него. В открито море корабът се подчинява на властта само на държавата, чието знаме носи.

Задължение на капитана е да направи вписване в корабния дневник и да състави акт по реда за ЗГР. Срокът за съставяне на акт за раждане или смърт е 24 часа. Той тече от настъпването на съответното събитие (чл. 66 от ЗГР). Вменено е в дълг на капитана да предаде преписи от съставените актове за гражданско състояние в службата по гражданското състояние при общината в първото българско пристанище, в което е влязъл корабът. Ако първото посетено от българския кораб пристанище е чуждестранно, капитанът извършва предаването на преписи от съставените на кораба в открито море актове на дипломатическото или консулското представителство на РБ, акредитирано в държавата на пристанището. Когато в тази държава няма българско представителство, задължение на капитана е да изпрати преписите на българския дипломатически или консулски представител в най-близката държава, където има българско дипломатическо или консулско представителство. Ако вследствие на бедствие загинат всички лица от екипажа и пътниците, задължение за уведомяване възниква за собственика на кораба. След като провери и установи бедствието и последиците му, той следва да уведоми писмено длъжностното лице по гражданското състояние в общината, където е регистриран корабът. Равностойно е уведомяването на най-близкото българско дипломатическо или консулско представителство до мястото на бедствието. Предназначението на уведомяването е да се предизвика съставяне по съдебен ред на актове за смърт на загиналите лица. Когато са загинали капитанът на кораба и неговият помощник, актовете за смърт се съставят от съответния български дипломатически или консулски представител в чужбина. Равностойно е съставянето от длъжностното лице по гражданско то състояние в общината на българското пристанище, където спасените лица са отведени. Основа за съставянето на актовете за смърт представляват заявленията на спасените лица от екипажа или от пътниците (чл. 68 от ЗГР).

В ЗГР е уредено съставянето на актове за гражданско състояние на военнослужещи, които се намират извън територията на РБ. То се възлага на други военнослужещи, които са определени от командването да изпълняват такива функции. Тези военнослужещи съставят актовете за гражданско състояние и за граждански лица, които съпровождат войската. Изисква се за всяка войскова част, определена от командването, да се води общ регистър за вписване на всички актове за гражданско състояние. Съставянето на актовете по този регистър се осъществява на ръка въз основа на наличните данни (чл. 64, т. 2 от ЗГР).

ЮЛ в МЧП

§1. Приложим закон за юридическото лице

1. Правна същност на юридическото лице- определя се като субект на гражданското право, който се създава по определен от закона ред, за да може самостоятелно да придобива и да упражнява права, да изпълнява задължения и да отговаря по тях. Изводи:

а) ЮЛ се образува въз основа и по силата на закона;

б) ЮЛ се създава, за да бъде носител на граждански права и задължения. Целта на създаването на такова лице е то да стане самостоятелен участник в гражданския оборот, да се отдели от останалите участници, за да може да влиза с тях в граждански правоотношения;

в) ЮЛ по силата на закона може да придобива и упражнява самостоятелно граждански права и задължения. Така то се отделя от лицата, които го образуват или участват в него, при осъществяване на дейността му. По този начин юридическото лице става субект на гражданското право наред с физическото лице;

г) ЮЛ носи самостоятелно отговорност за своите задължения.

ЮЛ представлява правна конструкция, правно-техническо средство за самостоятелно организирано участие на социални дадености в гражданския оборот. Съдържанието на ЮЛ бива материално и лично. Материално съдържание е имуществото на ЮЛ, без което то не може да съществува. Лично съдържание е съставът от физически лица, чрез които ЮЛ осъществява дейността си.

2. Националност на ЮЛ. Класическата доктрина на МЧП определя личния закон на образуванието в зависимост от държавната принадлежност, от националността му. Личният закон на ЮЛ определя всички въпроси на правното положение ЮЛ: обема на неговата правоспосоност, начина на управлението и представляването му пред трети лица, реда на ликвидацията, и др.. Личният закон на юридическото лице се определя от неговата националност. Под националност на ЮЛ се разбира принадлежността му към определена държава. В правото на Великобритания и на САЩ господстващ критерий за определяне националността на юридическото лице е мястото на учредяването му, т. е. мястото на възникване на ЮЛ (на регистрация на устава му). Пример - ако ЮЛ е учредено в Англия и там е регистриран неговият устав, счита се, че това е ЮЛ на английското право. Във Франция и Германия критерий за установяване националността на ЮЛ е неговото седалище. Под седалище на ЮЛ се разбира населеното място, където е разположено управлението на това ЮЛ. Издигнат и трети критерий за определяне националността на ЮЛ- мястото на неговата дейност.

В българското МЧП националността на ЮЛ се определя чрез съчетаване на привръзките на регистрацията и на седалището. Общото правило е, че ЮЛ се уреждат от правото на държавата, в която са регистрирани. Клонът на ЮЛ се урежда също така от правото на държавата, в която е регистриран. Но когато за учредяване на юридическото лице не е необходима регистрация или то е регистрирано в няколко държави, прилага се правото на държавата, в която според устройствения му акт се намира неговото седалище. Ако в тези случаи седалището според устройствения акт не съвпада с местонахождението на действителното управление на юридическото лице, прилага се правото на държавата, в която се намира неговото действително управление.

Разпоредби на КМЧП важат не само за ЮЛ със стопанска цел, но и за тези с нестопанска цел.

1. 
   Общи бележки. Правосубектността на чуждестранните ЮЛ обикновено се признава с двустранни международни договори, преди всичко с търговски спогодби, договори за правна помощ и консулски конвенции- Пример- Държавите-участнички в Европейската икономическа общност, сключват през 1968 г. Брюкселската конвенция за взаимно признаване на компаниите.
   

2. Правно положение на българските ЮЛ в чужбина. Българските ЮЛ са търговските дружества и кооперациите, регистрирани в Република България. След като са учредени и регистрирани по българския закон, българските търговски дружества и кооперации се признават в чужбина по силата на международните договори на РБ със съответните държави. За начина на представляването им е приложим българският закон. Условията и редът за регистриране и разрешаване на износа и вноса от ЮЛ, извършващи търговска дейност, както и от еднолични търговци, се уреждат в Наредбата за условията и реда за регистриране и разрешаване на външнотърговските сделки, приета с Постановление N2 233 на Министерския съвет от 2000 г. за външнотърговския режим и обнародвана в „Държавен вестник", бр. 93 от 2000 г. При регистриране на сделки и при разрешаване на сделка се изисква заявителят да представи удостоверение за съдебна, както и за данъчна регистрация.

Освен ЮЛ, извършващи търговска дейност, възможности за проявление в чужбина имат и други български ЮЛ в рамките, очертани в учредителните им документи. На първо място сред тях следва да бъдат отбелязани сдруженията: Българската търговско-промишлена палата, Съюзът на българските писатели, и др. Представителните функции на ръководните им органи и пределите на гражданската отговорност се уреждат от българското право. За сключване на договори за сътрудничество се подчиняват на общия разрешителен ред. За участието в международни панаири общо разрешение за съответната година дава Министерският съвет.

Сред българските ЮЛ, които имат възможности за проявление в чужбина, са фондациите със седалище в РБ. Фондациите са ЮЛ, образувани от едно или повече лица, които са им отделили части от своето имущество и са ги посветили на определени културни, научни или хуманитарни цели. В учредителн¬те им актове са определени рамките, в които те могат да извършват дейност в чужбина. За представителните функции на ръководните им органи и за пределите на гражданската отговорност се прилага българското право.

3. Правно положение на чуждестранните ЮЛ в РБ. Чуждестранни са ЮЛ, които са регистрирани, съответно имат седалището или центъра на деловата си дейност в друга държава, освен РБ. За учредяването, правоспособността, прекратяването и ликвидацията им, за техните органи, правомощията и представителната им власт, за правата, задълженията и отгворностите на техните членове важи личният закон, обусловен от националността им.

Правните последици от прилагането на меродавния чуждестранен личен закон спрямо ЮЛ, което е регистрирано или чието седалище, съответно център на деловата дейност е в чужбина, се признават от нашата държава. Не е необходимо на чуждестранните ЮЛ някакво специално разрешение, когато сключват сделки с български ЮЛ, както и с еднолични търговци върху територията на РБ. Достатъчно е българските ЮЛ да спазят изискванията и да са от категорията на онези, които имат правната възможност да извършват търговска дейност.

Интересно е да се отбележи, че чуждестранните лица, които осъществяват инвестиции в страната, се ползват с националния режим. Съгласно чл. 2 от ЗНИ чуждестранно лице може да извършва инвестиции в страната по реда, предвиден за българските лица, като има равни права с тях; Т.е. участието в новообразувани или в съществуващи дружества не е ограничено, както и обстоятелството, че чуждестранните лица могат да извършват инвестиции във всякаква стопанска дейност, стига тя да не е забранена със закон. Чуждестранно лице се нуждае на общо основание от разрешение в случаите, когато разрешение е необходимо и на българските ФЛ и ЮЛ по силата на отделни закони, например: а) за производство и търговия с оръжие, муниции и военно снаряжение (чл. 3 от Закона за контрол над взривните вещества, оръжията и боеприпасите); б) за извършване на банкова дейност (чл. 12 от ЗБ)и др.

Допустимо е чуждестранно ЮЛ с нестопанска цел да учреди клон в РБ. Достатъчно е целите му да не противоречат на обществения ред и на закона в нея. Учредяването, дейността и закриването на клон се уреждат от закона на държавата, в която клонът има своето седалище (чл. 52 от ЗЮЛНЦ).

Чуждестранно ЮЛ с нестопанска цел може да осъществява общественополезна дейност чрез негов клон в РБ при условията на ЗЮЛНЦ (чл. 38, ал. 2). Такова лице следва да заяви за вписване в централния регистър обстоятелства като препис от съдебните решения по регистрация, списък на лицата от състава на управителните му органи; удостоверение за данъчната регистрация; и др.

ДЪРЖАВАТА В МЧП

§1. Правното положение на държавата

в чужбина

1. Държавата като участничка в частноправни отношения с международен елемент.

Разпоредбите на КМЧП са прогласени за приложими и към частноправните отношения с между-народен елемент, страна по които е държава, освен ако в закон е установено друго Например, друго е предвидено в КТК. Принудително изпълнение срещу кораби, които са собственост на българската държава, не се допуска. Изключение от този принцип се прави само в полза на кредиторите, които са отпуснали кредит за закупуване на кораб и в чиято полза е учредена морска ипотека (чл. 50, ал. 2 от КТК).

Когато държавата е участничка в частноправни отношения с международен елемент, тя изцяло запазва качеството си на суверен, т. е. остава напълно независима и не се подчинява на друга държава и на нейните органи. Като придобива право на собственост върху имущество в чужбина за своите представителства, като сключва сделки от имуществен характер с чуждестранни юридически и физически лица, като приема открито в чужбина наследство, държавата с това не подчинява своите отношения нито на чуждестранния закон, нито на чуждестранната юрисдикция.

2. Имунитетът на държавата. Изразява се с известната формула „равният няма власт над равен" (par in parem поп habet imperium), произтича от суверенното равенство на държавите и от други общопризнати принципи на МПП.

В теорията и практиката се прави разграничение на три вида имунитет на държавата:

1. 
   съдебен имунитет – състои се в неподсъдност на една държава на съдилищата на друга държава. Това означава, че в съда не може да бъде предявен иск срещу друга държава, освен тази на съда.
   
2. 
   имунитет срещу предварително обезпечаване – състои се в недопустимост дори при наличността на претенция срещу чуждестранна държава да се предприемат принудителни мерки спрямо нейно имущество, по-специално да се налага арест върху такова имущество или запор върху парични средства в банка.
   
3. 
   имунитет срещу принудително изпълнение- състои се в недопустимостта без съгласието на държавата да се предприемат принудителни мерки за изпълнение на произнесено против нея съдебно решиение. Недопустими са: налагане на арест върху принадлежащо на държавата имущество, извършване на публична продан или каквито и да било други принудителни мерки, които могат да бъдат предвидени в чуждестранното законодателство
   

Отказ от принадлежащ имунитет. – при външнотърговски сделки, сключени или гарантирани на чуждестранна територия от орган на българската държава, при липсата на уговорка за арбитраж или на друга подсъдност подлежат на компетенцията на чуждестранния съд и ще се решават съобразно нейното право.

3.Правното положение на чуждестранната държава в РБ. В български закони се съдържат отделни разпоредби относно правното положение на чуждестранната държава в РБ. Така, съгласно ГПК чуждите държави, както и лицата, ползващи се с право на екстериториалност, са подчинени на българските съдилища:

а) когато сами са започнали делото;

б) по дела, отнасящи се до техните предприятия в страната,

в) по дела за вещни права върху недвижими имоти, които се намират в страната.

В отделни закони има забрани за чуждестранната държава. Така, съгласно Закона за собствеността и ползването на земеделските земи чужди държави, както и чуждестранни ЮЛ, не могат да притежават право на собственост върху земеделски земи.

§2. Международноправни актове и чуждестранни закони относно имунитета на държавата

1. Международноправни актове относно имунитета на държавата. През 1926 г. в Брюксел е била подписана Конвенция за унификация на някои правила относно имунитета на държавните морски кораби. Според чл. 1 от тази конвенция морските кораби, които принадлежат на държава или са експлоатирани от нея, товарите, превозвани върху такива кораби, както и държавата, която е собственик или експлоатира кораби и на която принадлежат товарите, спрямо вземанията по повод на операциите на тези кораби и на превозваните товари са подчинени на същия режим на отговорност и носят същите задължения, както и частните кораби и товари, т. е. не се ползват с държавен имунитет. Република България не е сред държавите - участнички в тази конвенция. В рамките на Съвета на Европа е сключена многостранна Европейска конвенция за държавния имунитет. Тя е подписана на 11 май 1972 г. в Базел. Влязла е в сила на 11 юни 1976 г. В конвенцията са изброени случаите, когато държавата като участник в гражданскоправни отношения няма право да претендира за съдебен имунитет. Но в други случаи, държавата има право да претендира за имунитет. Прилагането на обезпечителни мерки изобщо не се допуска.

2. Чуждестранни закони относно имунитета на държавата. Във Великобритания е приет Закон за държавния имунитет. Закон за имунитета на чуждестранните държави е приет и в САЩ. В него е предвидено, че държавата, ако друго не е установено с международен договор, се ползва с имунитет в съдилищата на САЩ и на щатите. Според посочения закон под чуждестранна държава се разбират не само нейните политически поделения и агенции, но и самостоятелните ЮЛ, корпорации и други подобни, в които по-голямата част от акциите или на друго участие е собственост на чуждестранна държава или на нейно политическо поделение. В закона на САЩ са изброени случаите, когато чужда държава не може да претендира за имунитет- предявяването на иск във връзка с търговска дейност на държавата, Под търговска дейност се разбира редовна търговска дейност или отделна търговска сделка или акт, при това търговската дейност може да се извършва извън територията на САЩ. Дос-татъчно е свързаният с нея акт да е предизвикал пряк ефект в САЩ.

СДЕЛКИТЕ В МЧП

§1. Същност и видове сделки в МЧП

1. Същност на сделката. Сделката е юридическо действие, което съдържа волеизявление на едно или повече лица да се създадат, изменят или погасят граждански права и задължения, които правна норма свързва с такова волеизявление.

2. Видове сделки. Класификации:

А)В зависимост от броя на страните, чиито действия са необходими за извършването на сделката, различаваме:

- едностранни- за извършване е достатъчно действието на една страна. Правоотношението и в такъв случай е между две страни, но пораждането на правните последици е обусловено от волеизявлението, което едната страна прави. Упълномощаването, чекът, менителницата, развалянето на двустранните договори, морският протест и други.

-двустранни - необходими са насрещните волеизявления на две страни. Двустранните сделки се наричат договори.

-многостранни .- броят на страните трябва да бъде не по-малко от три; волеизявленията на страните да бъдат насочени към постигане не на противоположни, а на еднакви цели. Многостранна сделка е договорът за учредяване на дружество

Б) Според съотношението на пораждащите се от сделката права и задължения на страните различаваме възмездни и безвъзмездни сделки.

В) Според момента, в който се смята за извършана сделката, се разграничават консенсуални и реални сделки. За извършването на консенсуална едностранна сделка е достатъчно волеизявлението на една страна, а за сключването на консенсуален договор - постигането на съгласие между страните, Когато такова волеизявление, съответно волеизявления са направени, а в случаите на необходимост - облечени в определена форма, сделката се смята за извършена. За страните възникват съответни права и задължения. За извършването на реална сделка не е достатъчно волеизявлението на страната, съответно постигането на съгласие между страните. Освен това е необходимо предаването на вещта, предвидена във волеизявлението (съгласието). Само след това сделката се смята за извършена, а правата и задълженията - за породени. Реалната сделка се извършва, а консенсуалната се изпълнява с предаване на вещта.

Г)Според това, дали за действителността на сделката приложимият закон изисква определена форма или страните могат да изберат формата, в която да изразят волята си, сделките биват формални и неформални. Формална сделка е например договорът за застраховка. Формата е застрахователната полица.

1. Общи изисквания за действителността на сделките с международен елемент. В българското МЧП не се съдържат изрични разпоредби относно общите изисквания за действителността на сделките с международен елемент. Когато на преценка у нас подлежи дееспособността на субектите на сделката с международен елемент, за всеки от тях приложим ще бъде личният му закон. Когато приложим е чуждестранен закон, разпоредбите му ще се осъществят у нас само ако не противоречат на местния обществен ред. Предимството на първото разрешение се състои в обстоятелството, че личният закон на даващия съгласие е най-меродавен да определи, кога това съгласие е валидно дадено, има ли пороци волеизявлението и други. Недостатък на това разрешение е, че води до двойственост в правното уреждане на съгласието. Би могло да се препоръча да бъде възприет законът по местосключването на договора. Разпоредбите на евентуално оказалия се меродавен чуждестранен закон ще се приложат само ако не противоречат на нашия обществен ред.

Предвидените в гражданското право изисквания се отнасят и за предмета на сделката. Когато предметът на сделката е невъзможен или сделката противоречи на закона, както и когато накърнява добрите нрави, тя е нищожна.

2. Формата на сделките в МЧП. В българското МЧП е възприет принципът, че формата на правните сделки с международен елемент се урежда от правото, което е приложимо към сделката. Достатъчно е обаче да бъдат спазени условията за форма, определени от правото на държавата по местоизвършването на сделката. Предоставя на българските физически и ЮЛ в чужбина възможност да изберат между две форми: формата, която чуждата държава е установила, и формата, установена от българския закон и приложима от българския дипломатически или консулски представител. Пример- в КТК е предвидено, че заявлението за морски протест в чуждестранните пристанища се извършва пред консула на Република България или пред компетентното длъжностно лице по реда, установен в законодателството на тази държава. В чл. 18 от този кодекс се уточнява, че морските протести се извършват според закона на страната, пред чиито учреждения или организации се обявяват. По такъв начин е създадена възможност за факултативно прилагане на принципа за уреждане на формата на сделката от закона на държавата по местосключването. Има и разпоредби на КТК, които не оставят място за избор- формата на договора, с който се прехвърля право на собственост или се учредяват вещни права върху морски кораб, се урежда от закона на мястото, където се сключва договорът.

1. Същност на представителството. Под представителство се разбира извършването на правни действия за друго лице и от негово име с непосредствено действие за него. Четирите са признаците на предстаквителството:

а) представителството предполага едно лице - представител, който извършва правни действия; б) представителят извършва правни действия от чуждо име, от името на едно друго лице, наречено представляван;

в) представителят извършва правни действия за представлявания;

г) последиците от правните действия на предста-вителя настъпват за представлявания.

Представителството бива:

• 
  законно – м/у родители и деца; от органите на ЮЛ; синдик при несъстоятелност на ЕТ;
  
• 
  договорно - упълномощаването
  

2. Приложим закон за вътрешното правоотношение при законното представителство. Законното представителство е установено в полза на представлявания, за защита на неговите интереси. Личният закон на представлявания трябва да бъде меродавен за уреждане на отношенията между него и представителя при представителството на малолетни и напълно запретени. Когато се окаже приложим у нас чуждестранен закон, той може да бъде поставен в действие само ако последиците от прилагането му са явно съвместими с българския обществен ред. Личният закон на представлявания (а това е законът на държавата, чийто гражданин е той) ще намери приложение в следните случаи:

а) при задължително представителство на малолетни - до 14-годишна възраст -деца от техните родители;

б) при задължително представителство на малолетни, поставени под настойничество, от техния настойник;

в) при задължително представителство на поставени под пълно запрещение от страна на техния настойник.

Личният закон на представлявания ще бъде меродавен за определяне обхвата на представителното отношение и на произтичащата от него представителна власт; приложното поле на представителството; случаите на недопустимост на извършване на правни действия чрез представител; правните гаранции за опазване на законните интереси на представляваното лице.

При представителството при ЮЛ меродавен за уреждане на отношенията е националният закон на ЮЛ. Такъв закон е законът на държавата, която юридическото лице е регистрирано. Когато за учредяване на ЮЛ не е необходима регистрация или то е регистрирано в няколко държави, прилага се правото на държавата, в която според устройствения му акт се намира неговото седалище. Ако седалището не съвпада с местонахождението на действителното управление на ЮЛ, прилага се правото на държавата, където е неговото действително управление. В консулските конвенции, които РБ е сключила с редица държави, е предвидена една по-особена форма на представителство по силата на самите конвенции, т. е. законно представителство- консулското длъжностно лице се оправомощава да представлява в границите на консулския окръг пред органите на приемащата държава гражданите на изпращащата държава. Консулското представителство продължава, докато представляваните лица не поемат лично защитата на своите права и интереси или не назначат за целта свои пълномощници.

3. Приложим закон за вътрешното правоотношение при доброволното представителство. Меродавен за уреждане на вътрешното правоотношение, между представлявания и представителя при доброволното представителство трябва да бъде законът на държавата, където е извършено упълномощаването. За действителността на упълномощаването е необходимо да бъдат спазени изискванията за форма, установен от правото, което се прилага или би се прилагало към договора. Алтернативно е допустимо - правото по местоизвършване на волеизявлението.

Едностранното волеизявление се доказва с всички доказателствени средства, допустими според правото на държавата на сезирания съд или според правото, съгласно което формата е спазена.

Законът по местоизвършването на юридическото действие е приложим за вътрешните правоотношения при представителството на ЮЛ по силата на упълномощаване. Само ръководотелят на търговското дружество, на кооперацията или на друго юридическо лице осуществява законно представителство. Всички останали цлъжностни лица могат да представляват ЮЛ ако са изрично упълномощени за това от ръководителя му. При сделки с международен елемент пълномощието в такива случаи ще бъде преценявано според закона на държавата, в която то е дадено.

В случаите на преупълномощаване съществуват никои особености. За уреждане на отношенията между преупълномощителя и преупълномощения би следвало да се приложи законът по местоизвършването на юридическото действие. Но тясната връзка на преупълномощаването с основното упълномощаване и допълнителният характер на правоотношението, породено от преупълномощаването указват, че за правоотношението между преупълномощителя и преупълномощения, както и за определяне на основанията за прекратяване на преупълномощаването от страна на преупълномощителя трябва да бъде меродавен законът на държавата, в която е дадо основното пълномощие.

4. Приложим закон за отношенията между представителя и третите лица. При уреждането на отношенията между представителя трети лица (външните отношения при представителството) трябва да се държи еднаква сметка за интересите на двете участващи в сделката страни. Приложим закон за външните отношения при представителството следва да бъде законът по местосключването на сделката между упълномощения, съответно преупълномощения и третите лица. Това е мястото на ползването на пълномощното. Правото на държавата, където представителят извършва сделката, е най-подходящо за решаване на такива въпроси като обема на пълномощията, оттеглянето на пълномощието, прекратяването му поради смърт или поради изтичане на срока и др. Българското МЧП предвижда, че в отношенията между представлявания и третото лице при доброволното представителство съществуването и обхватът на представителната власт на представителя, както и последиците от неговите действия се уреждат от правото на държавата, в която представителят имал основното си място на дейност към момента на извършване на действията. Но правото на държавата, в която представителят е действал, се прилага ако:

- в тази държава е основното място на дейност на представлявания или неговото обичайно местопребиваване и представителят е действал от името на представлявания; или

- в тази държава е основното място на дейност на третото лице или неговото обичайно местопребиваване, или

- представителят е действал на борса или е участвал в търг, или

- представителят няма основно място на дейност.

Допустимо е представляваният или третото лице да избере в писмена форма правото, което да урежда отношенията между представлявания и третото лице при доброволното представителство. Изисква се изборът на приложимото право да бъде изрично приет от другата страна и да не засяга интересите на представителя.

§2. Правна уредба на Външнотърговското представителство

1. Представителството на български лица при външнотърговска дейност. Имаме законно представителство (управителят, изпълнителният директор и съдружникът) и договорно представителство (директори на кантори, завеждащи стокообмен, икономисти и други), на които ръководителят на търговското дружество е възложил това). Пример за договорно представителство са служителите, които са в дипломатическите и консулските представителства на, които служители могат да бъдат упълномощени от българско търговско дружество или от едноличен търговец да сключат сделка в приемащата държава.

Не е изключено да се прибегне до търговско представителство от местни физически и ЮЛ. Договорът за търговско представителство се урежда от правото, което страните по него са избрали. Когато страните не са избрали приложимото право, прилага се правото на държавата, с която договорът е в най-тясна връзка. Предполага се, договорът е в най-тясна връзка с държавата, в която страната, която трябва да изпълни характерната престация, е имала своето обичайно местопребиваване или главно управление към момента на сключване на договора. Договорът за търговско представителство се сключва в писмена форма. В него се предвиждат правата и задълженията на търговския представител и на доверителя - български търговец. Обикновено с такъв договор търговският представител се задължава системно да осъществява посредничество за доверителя при сключването на договори за покупко-продажба на определен вид стоки или на договори за оказване на определен вид услуги върху определена територия. Представляваният поема задължението да заплати за посредничеството възнаграждение (комисионно възнаграждение). Между представлявания и търговския представител не се пораждат трудови правоотношения. Търговският представител си остава независим съдоговорител. Той развива дейността си съобразно с договора, но не под непосредственото ръководство на търговеца-доверител. Задълженията на търговския представител са:

а) чрез полагане на надлежна грижа да пази интересите на представлявания, да му съобщава редовно сведения за конюнктурата на пазара и всичко, което има значение за осъществяване интересите на представлявания

б) да действа съвместно с доверителя съгласно нарежданията му при извършването на сделките до тяхното цялостно изпълнение; пo-специално търговският представител длъжен да обезпечава интересите на доверител като действа съгласувано с него при уреждане споровете, ако те произтичат от недостатъци стоката, която е била предмет на сделките, извършени въз основа на договора за представителство

в) да сключва от името на доверителя или за негова сметка каквито и да било сделки, да поема изпълнението на каквито и да било задължения само ако за извършването на тези действия той е получил от него писмено пълномощно.

Задълженията на доверителя са:

а) да предаде на представителя документите, образците, които той счита за подходящи и необходими за извършването на сделките; тези материали остават собственост на доверителя; търговският представител е длъжен след прекратяването на действието на договора за търговско представителство да ги върне на доверителя;

б) своевременно да предупреди представителя за измененията в неговите възможности за доставки

в) да плаща на представителя уговореното комисионно възнаграждение;

ако в договора не е изрично предвидено друго, доверителят може да се възползва за посредничеството и от услугите на други търговски представители. Търговският представител има право да посредничи при сключването на сделки на ируги лица, както и да сключва сделки за собствена сметка. Такова представителство се нарича неизключително. Когато е уговорено изключително представителство, доверителят няма право при извършването иа съответните видове сделки върху определената територия да се ползва от услугите на друг търговски представител. Търговският представител няма право да сключва за собствена сметка сделките, за които се отнася договорът за изключително представителство. Ако в течение на една година търговският представител не постигне резултатите, предвидени в договора, всяка от страните има право във всяко време да се откаже от договора. Страните нямат право да търся обезщетение за вредите.

Когато договорът за търговско представителство е сключен за определено време, той се прекратява с изтичането на срока. Ако обаче страните продължат да действат според този договор, счита се, че действието на договора е продължено за срока, за който е бил сключен, но не за повече от шест месеца. Когато договорът е сключен за неопределено време, той може да бъде прекратен с писмено предизвестие на която и да било от страните за отказ, от договора. Отказът става действителен с изпращането на препоръчано писмо на последния известен адрес на другата страна.

Представителят отговаря пред доверителя за изпълнението от трето лице на задълженията по сделка, която е сключена при неговото посредничество, само ако изрично се е задължил за това.

2. Търговското представителство на чуждестранни лица в РБ. Според ЗНИ чуждестранни лица, които имат право да извършват търговска дейност по националното си законодателство, могат да откриват в страната търговски представителства. Тези представителства не са ЮЛ и не могат да извършват стопанска дейност. Те трябва да се регистрират в Българската търговско-промишлена палата. Сделките, които чуждестранно лице сключва с местни лица за нуждите на регистрирано от него представителство, се подчиняват на реда за извършване на сделки между местни лица. Чуждестранните лица могат да прибягнат и до услугите на български търговски представители. Към договора за търговско представителство ще пъде приложим българският закон: - ако страните са го избрали, или при липса на избор - приложим закон този в най-тясна връзка с държавата, в която представителят е имал своето обичайно местопребиваване или главно управление към момента на сключване на договора. Според чл. 32, ал. 1 от Търговския закон търговският представител е лице, което самостоятелно и по занятие сътрудничи на друг търговец при извършване на търговската му дейност. Той може да бъде овластен да извършва сделки от името на търговеца или да ги извършва от свое име, но за негова сметка. Търговски представител на чуждестранно лице може да бъде не само юридическо, но и ФЛ Търговският представител сам е търговец, защото по смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 4 от ТЗ извършването по занятие на търговско представителство или посредничество придава на лицето качеството на търговец. Търговският представител е независим от доверителя. Правата и задълженията на страните се определят в договора за търговско представителство. Изисква се той да бъде сключен в писмена форма (чл. 32, ал. 2 от Търговския закон). Допустимо е търговският представител да бъде натоварен с посредничество в определен район или по от-ношение на определен кръг клиенти. Тогава той е с изключителни права (изключителен търговски представител). Неговото право на възнаграждение се запазва дори ако сделките са извършени без съдействието му. Достатъчно е те да са в този район или от същата клиентела. Договорът може да включва три групи правомощия на търговския представител:

а) посредничество при извършване на сделки;

б) извършването на сделки от името на принципала;

в) извършването на сделки от свое име, но за сметка на принципала.

Допустимо е търговският представител да поеме допълнителното задължение да гарантира изпълнението на договора от страна на третото лице (търговски представител делкредере). В този случай той има право на увеличено възнаграждение.

1. Същност на погасителната давност. При определяне същността на погасителната давност в МЧП възникват някои затруднения. Тези затруднения са обусловени от обстоятелството, че споменатият институт носи за така наречените континентални правни системи, към които се отнася и правната система на РБ, материалноправен, а за англо-американското общо право - процесуален характер.жОбщо може да се счита това, че във всички правни системи изтичането на срока на погасителната давност при съответните условия пречи на принудителното осъществяване на конкретното вземане.

В Република България общият давностен срок е петгодишен. Той се прилага за всички искове, за които не е установен друг срок. Тригодишен давностен срок е предвиден относно исковете за:

а) вземанията за възнаграждение заради труд;

б) вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор;

в) вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания;