§1. Защита на авторските права върху произведения на литературата, изкуството и науката

2. Българското законодателство. Приложимото право, определено съгласно разпоредбите на КМЧП, урежда: а) съществуването, вида, съдържанието и обхвата на правата; б) титулярите на правата; в) прехвърляемостта на правата; г) способите за учредяване, промяна, прехвьрляне и погасяване на правата; д) необходимостта от вписване и противопоставимостта на правата спрямо третите лица.

Когато е приложимо българското право, на прилагане подлежат разпоредбите на Закона за авторкото право и сродните му права. В него е предвидено, че авторското право върху произведения на литературата, изкуството и науката възниква за автора със създаването на произведението. Автор е физическото лице, в резултат на чиято творческа дейност е създадено произведение.

Обект на авторското право е всяко произведение на литературата, изкуството и науката, което е резултат на творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма. Законът се прилага за: а) произведения, чиито автори са граждани на РБ или лица, които имат постоянно местожителство в нея, независимо от това къде произведенията са били публикувани за първи път; б) произведения, чиито автори са граждани на държава, с която РБ е обвързана с международен договор в областта на авторското право, или лица, които имат постоянно местожителство в такава държава, независимо от това къде са били публикувани за първи път; в) произведения, които са публикувани за първи път или реализирани като архитектурни проекти на територията на РБ или на територията на държава, с която РБ е сключила международен договор в областта на авторското право, независимо от гражданството на техните автори; г) произведения, които са били публикувани за първи път на територията на държава, с която РБ не е обвързана с международен договор в областта на авторското право, но едновременно с това или в срок от тридесет дни след това са били публикувани на територията на Република вьлгария или на друга държава, с която РБ има такъв договор.

Законът се прилага за изпълнението на артистите-изпълнители, както и за звуко-записите, радио и телевизионните програми.

3. Международни договори. Подписана Бернска конвенция за закрила на литературните и художествевените произведения 1886 г. За РБ тази конвенция е в сила в Парижката й редакция от 1971 г.

Авторите - граждани на всяка от държавите участнички в Бернската конвенция, се ползват другите, извън страната на произхода на произведението, държави-участнички спрямо произведенията с правата, които законодателството на тез: държави предоставя на собствените граждани. Закрила се предоставя и на авторите от други, неучастващи в конвенцията държави по отношение на произведенията, които са за пръв път публикувани в една от държавите-участнички.

Важен вид закрила е изключителното право на автора на превод на неговите литературни и художествени произведения, възпроизвеждане на екземпляри от произведението, публично изпълне на музикални произведения и др.

В Женева през 1952 г. се подписава Универсалната конвенция за пвторското право. РБ се присъединява през 1974 г. към Универсалната конвенция в Парижката й редакция.

Главната разлика между посочените конвенции ее състои в това, че докато Бернската конвенция върви по пътя на широка унификация на нормите им материалното право, Универсалната предоставя основното регулиране на националното законодателство на държавите-участнички.

Срокът за закрила на авторското право се определя според закона на държавата-участничка, в която се предявява искане за закрила. Авторското право обхваща изключителното право на автора да превежда, да издава преводи и да разрешава превеждането и издаването на преводи на произведенията, които се ползват със закрилата на конвенцията.
§2. Закрила на права върху изобретения
1. Българското законодателство. Възникването, съдържанието, прехвърлянето и прекратяването на права върху обекти на индустриална собственост, каквито са изобретенията, се уреждат от правото на държавата, в която е издаден патента, съответно в която е подадена заявка за и щаване на патент.

Авторството върху изобретение или полезен модел възниква от датата на създаването му. Лицето, което е създало изобретение или полезен модел, защитен с патент, е негов изобретател. Правото на авторство при създаване на изобретени или на полезен модел принадлежи на изобретателя това право е безсрочно и непрехвърляемо.

Правна закрила на изобретението се предоставя с патент. Патентът удостоверява наличиет на патентоспособно изобретение, приоритета авторството и изключителното право на патентопритежателя върху изобретението. Патенти се издават за изобретения, които са нови, имат изобретателска стъпка и са промишлено приложими.

Изобретението е ново, ако не е част от състоянието на техниката. Състоянието на техниката е всичко, което е станало общодостъпно - писмено или устно информация където и да е по света преди дата на подаване на заявката за патент.

Изобретението има изобретателско равнище, когато не произтича по очевиден начин от състоянието на техниката за специалист в областта към датата на подаване на заявката за патент съответно приоритетната дата.

Смята се, че специалист в областта е всеки, който познава общото състояние на техниката в неговата и в съседните области. Изискването за изобретателска стъпка налага авторът да влага изобретателско творчество. Това изискване се означава още като неочевидност на изобретението.

Заявители с постоянно местожителство или със седалище извън страната са длъжни да извършват действия пред Патентното ведомство чрез български представители по индустриална собственост. Представител може да бъде всяко дееспособно лице, което отговаря на следните изисквания: а) да бъде български гражданин; б) постоянното му местожителство е в РБ; в) пригпежава официално призната в страната диплома за завършено висше техническо, природонаучно, икономическо в областта на интелектуалната собственост или юридическо образование; г) има повече от две години практика в областта на закрилата индустриалната собственост; д) успешно е издержало изпит за представител пред комисия, назначена от председателя на Патентното ведомство

2. Международни договори. Основен многостранен международен договор, е Парижката конвенция за закрила на индустриалната собственост. България участва в тази конвенция от 1921 г. За нея е в сила Стокхолмската редакция.

Държавите - участнички в Парижката конвенции, образуват Съюза за закрила на индустриалната собственост. Конвенцията създава изгодни условия за патентоването на изобретения от граждани на едни държави в други държави - участники в нея.

Най-съществени са: а) закрепването в конвенцията на принципа на национален режим за всички видове индустриална собственост; б) създаване на института на приоритета.

Всяка страна по конвенцията запазва националното си патентно законодателство и изобщ законодателството, което се отнася за индустриалната собственост. Институтът на приоритета е свързан с обстоятелството, че във всички държави за изобретение се предявява изискване за новост. В конвенцията се предвижда, че лицето, което е подало заявка за изобретение в една от държавите-участнички, се ползва за подаването на заявка в другите страни по нея с приоритет в течение на определени срокове: 12 месеца за патенти върху изобретения и 6 месеца за промишлените образци. Друг многостранен международен договор в разглежданата област е Договорът за патентно коопериране (Patent Cooperation Treaty- PCT), РБ се присъедини към този договор на 21 май 1984 г.

Главната задача на РСТ е да изгради система за международно сътрудничество в областта на патентите. Предназначението на тази система е да оказва помощ в процедурата по правната закрила на изобретенията и па полезните модели. Чрез договора за патентно коопериране е възможно само с една патентна заявка да се иска правна закрила на изобретението или на полезния модел едновременно в повече държави - членки на РСТ съюза, който участничките в договора образуват.

§3. Закрила на марките и на промишления дизайн
1. Българското законодателство. Възникването, съдържанието, прехвърлянето и прекратяването на права върху обекти на индустриална собственост, каквито са марките, географските означения и дизайнът, се уреждат от правото на държавата, в която е извършена регистрацията, съответно в която е подадена заявка за извършване на регистрация.

Под марка се разбира знак, който е способен да отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други лица. Изисква се той да може да бъде представен графично. Промишленият дизайн е външният вид на продукт или на част от него, определен от особеностите на формата, линиите, рисунъка, орнаменти те, цветовото съчетание или комбинация от тях. Продукт представлява изделие, получено по промишлен или по занаятчийски начин, включителн части, предназначени за сглобяване, комплект или композиция от изделия, опаковка, графични символи и печатни шрифтове. От кръга на продуктит са изключени компютърните програми.

Исканията на чуждестранни лица за регистриране на марки и на промишлен дизайн се подава чрез български представител по индустриална собственост. Искания се адресират до Патентното ведомство. Към всяко искане на чуждестранен заявител за регистрация на марка е необходимо да се приложи документ, който да удостоверява законното съществуване на предприятието и предмета на дейността му.

Щом установи, че искането е редовно, Патентното ведомство в тримесечен срок от деня на постъпилото искане извършва регистрацията. Марката се вписва в регистъра на търговските марки. За всяка регистрация се издава отделно свидетелство. С това заявителя придобива изключително право да се ползва от регистрираната марка върху територията на РБ.

За защита на правата върху български марки е необходима регистрация в съответната чужда държава, тя се извършва по искане на лицата които са ги регистрирали у нас. Самата регистрация се осъществява съобразно законодателството на съответната чужда държава.

2. Международни договори. Мадридска спогодба за международна регистрация на търговските марки от 1891 г. Държавите, върху които се разпростира действието на спогодбата, образуват Съюз за международна регистрация на търговски марки. Република България се присъединява към тази спогодба през 1984 г.

Същността на спогодбата се състои в това, чв търговска марка, регистрирана в една от държавите-участнички, получава правна закрила и в другите държави-участнички, ако е регистрирана в Международното бюро за търговски марки в Женева.

Регистрацията на марката може да бъде във всяко време възобновена за срок от 20 години. Срокът се изчислява от датата, на която е изтекъл предходният срок.

При присъединяването към Мадридската спогодба от Република България прави резерва, че правната закрила, която произтича от международната регистрация, ще се простира и на нейната територия само когато титулирят на марката изрично поиска това.
ДОГОВОР ЗА МЕЖДУНАРОДЕН ПРЕВОЗ

НА ТОВАРИ

§1. Общи бележки
2. Същност. С договора за международен превоз на товари едната страна - превозвачът - се задължава да превози с превозно средство повериния й товар от местоизпращането, разположен върху територията на една държава, до местоназначението, което се намира върху територията на друга държава, и да го предаде на получателя, а другата страна - изпращачът - поема задължението да заплати на превозвача превозната цена.

Местоизпращането и местоназначението на товара са разположени върху територията на две различни държави. В Митническата конвенция относно контейнерите от 1972 г, вътрешните превози са определени като превози на товари, които са натоварени на територията на една държава и подлежат на разтоварване на теринтрията на същата държава.

Договорът за международен превоз на товари се регламентира преди всичко от междудържавни договори. Само при липсата на разпоредби в тях могат да намерят приложение нормите на националното законо законодателство, избрано от страните като приложим закон.

Особеност на договора за международен превоз на товари е, че в процеса на изпълнението му могат да се прилагат различни отпращащи норми. Приложимият закон за договора за международен превоз на товари може да бъде избран от страните и посочен в превозния документ, издаден от превозвача.

Хипотеза на обособимост на една част от договора от другите му клаузи е често налице в договора за международен превоз на товари. Такива обособими части на договора от другите му клаузи са уговорките за натоварването и за разтоварването на товара. Уговорката за натоварването е в най-тясна връзка с държавата, в която то се извършва. Напротив, уговорката за разтоварването на товара има най-тясна връзка с държавата, в която се осъществява. Затова по изключение е допустимо към всяка от тези две уговорки да се приложи правото на друга държава освен правото на държавата на превозвача.

Договорът за международен превоз на товари има двустранен и възмезден характер.

Договорът за международен превоз на отделни пратки по всички видове транспорт е реален договор, който се смята за сключен в момента, когато превозвачът приеме товара за превозване. Предаването на товара от изпращача и приемането му от превозвача за превозване са елементи от фактическия състав на сключването на договора, а не изпълнение на договорно задължение.

Договорът за международен превоз на товари с цяло превозно средство (кораб, самолет и т. н.) е консенсуален договор. За неговото сключване е достатъчно постигането на съгласие между договарящите страни. В този случай предаването на товара за превозване съставлява изпълнение на договорно задължение.

Договорът за международен превоз на товари по едни видове транспорт, например по железопътния, е формален договор. Той може да бъде сключен само в писмена форма - във формата на железопътна товарителница. Съгласно Единните правила относно договора за международен железопътен превоз на стоки, съставляващи притурка Б към Конвенцията за международните железопътни превози от 9 май 1980 г., договорът за превоз се счита за сключен, след като отправната железница приеме стоката за превоз заедно с товарителницата. Приемането се удостоверява с поставянето на печата на отправната гара върху товарителницата.

В други видове транспорт, каквито са автомобилният, въздушният и морският транспорт, до-говорът за международен превоз на товари е неформален договор. Писмената форма, към която обикновено се прибягва, е не за действителността договора, а за доказване на сключването и на съдържанието му. Конвенцията относно договора за международен превоз на стоки по шосе - CMR, приета на 19 май 1956 г. в Женева, договорът за превоз се удостоверява чрез товарителница. Липсата й засяга валидността договора. За сключването н чартърен договор за международен превоз на товари е достатъчно да бъдат разменени писма, телеграми, съобщения по телекс, по телефакс или други документи, от които се вижда, че между страните е постигнато съгласие.

3. Видове. Договори за превоз на товари по железопътния, автомобилния, въздушния, речния и морския транспорт .

Международните превози могат да бъдат в пряко съобщение, в непряко съобщение и превози от няколко последователни превозвачи. При прякото съобщение се сключва един договор за международен превоз, който е задължителен за всички съпревозвачи. Издава се един превозен документ. Основните условия на превоза са единни за всички съпревозвачи. Прякото съобщение е удобно и се прилага широко в международните превози на стоки. Когато съобщението е непряко, всеки от съпревозвачите сключва нов договор за превоз, като прилага своя транспортна документация и свои условия на международните превози. Сключването на последващи договори за международен превоз на товари може да се изпълнява и от самия превозвач. Такива международни превози се наричат превози със препращане на товара.

Превозите от няколко последователни превозвачи се характеризират с обстоятелството, че макар всеки от съпревозвачите да прилага собствена транспортна документация и свои условия на превозите, някои важни условия на превозите, особено отговорността на съпревозвачите, са единни.

Република България ратифицира през 2003 г. Конвенцията за уеднаквяване на някои правила за меж-дународния въздушен превоз, приета на 28 май 1999 г. в Монреал и предназначена да замени Варшавската от 1929 г. В приложното поле на Монреалската конвенция от 1999 г. влиза превозът, извършван от няколко последователни превозвачи. Той се счита за цялостен превоз, ако страните по него го разглеждат като единична операция.


§2. Договор за международен железопътен превоз на товари
1. Предварителни бележки. РБ, участват в Конвенцията за международни железопът- ни превози - КОТИФ, която е приета на 9 май 1980 г. в Берн и съдържа разпоредби от международноправен и организационен характер. Нормите за договорите за международни npeвози на пътници и на товари се съдържат в притурки А и Б, които представляват неразделна част от конвенцията.

Договорът за международен превоз на товари по железници е уреден в едноименните Единни правила, наричани съкратено CIM от 1980 г., които съставляват притурка Б към КОТИФ. CIM се прилагат за всички сточни пратки, предадени за превоз с директна товарителница, съставена за разстояние, обхващащо териториите на най-малко две държави и засягащо изключително линиите, вписани в съставения на конвенцията списък. Единните правила не се прилагат за пратките, чиито отправни и получаващи гари са разположени на територията на една и съща държава, дори когато те минават транзит през територията на друга държава. CIM се отнасят само до договора за международен железопътен превоз на товари, но не и до комисионния или спедиционния договор, който има за предмет сключването на такъв договор.

При спазване на особени условия се допускат за превоз веществата и предметите, които се уреждат от правилника RID, както и живите животни и пратките, превозът на които създава особени затруднения.

2. Сключване. За сключването на договора за международен железопътен превоз на товари се изисква отправната железница да приеме стоката за превоз заедно с товарителницата. Приемането се удостоверява с поставянето на печата на отправната гара върху товарителницата. Необходимо е и предаването на товара от изпращача на превозвача за превозване. Това обстоятелство обуславя качеството на реален договор. Предаването на товара е елемент от фактическия състав, а не изпълнение на договорно задължение.

Има Единен образец на товарителница поотделно за малка и за голяма бързина.

Правното значение на товарителницата е, че след поставянето на печата или на означението на отчетната машина тя служи като доказателство за сключването и за съдържанието на договора за превоз. Товарителницата придружава товара до предаването му на получателя.

На изпращача се предава дубликат от товарителницата, върху който железницата предварително удостоверява получаването на стоката и дата на приемането й чрез поставяне на датния печат или чрез означаването на отчетната машина. Товарителницата съдържа следните данни: а) наименование на получаващата гара; б) име и адрес на получателя; в) наименование на стоката; г) тегло на стоката; д) брой на колетите е) подробно описание на изискваните от митническите или други административни органи документи, ж) име и адрес на изпращача.

Превозните разноски обхващат превозните цени, добавъчните такси, митническите такси други разноски, произлезли от момента на приемането на стоката за превоз до нейното доставяне.

Ако размерът на разноските, които изпращачът поема в своя тежест, не може да се определи точно в момента на предаването на пратката за превоз, тези разноски се нанасят в записка за предплащане.

Изпращачът е длъжен да предаде товара в състояние, годно да издържи уговорения превоз. Когато естеството на стоката изисква опаковка, той трябва да я опакова по такъв начин, че тя да бъде запазена през време на превоза от пълна или частична липса или повреда, както и да не причинява нараняване на хора или повреда на подвижния състав или на други стоки. Опаковката трябва да съобразена освен това с действащите предписан в отправната гара. Ако опаковката не отговаря на изискванията, железницата може да откаже приемането на стоката или да поиска изпращачът да признае в товарителницата липсата или повредата на опаковката, което трябва точно да се опише. Когато железницата приеме за превоз стока, която има явни признаци на повреда, тя може да изисква да се направи специална бележка в товарителницата за състоянието на тази стока.

Опаковката следва да улеснява и ускорява товарно-разтоварителните и претоварните операции. Железниците могат да изискват дребните колети от еднакъв вид да бъдат обвързани или опаковани, че да не образуват по-уедрени колети. Дребна пратка е надлежно подготвено по тежина или обем количество товар, за превоза на който не е необходим отделен вагон. Изпращачът на дребна пратка е длъжен да отбележи върху всеки колет: а) името и адреса на получателя; б) получаващата гара.

Изпращач, който извършва натоварването на стоката, е длъжен да спазва границата на натоварване. Когато линиите, по които ще се осъществява превозът, имат различни граници на натова ване, най-ниският размер на границата на натоварване по дадена линия е меродавен за всички линии, включени по пътя на превозване на пратката. Железницата е длъжна да установи теглото на стоката или броя на колетите, както и действителната тара на вагоните. Сумата на обявения интерес при доставянето трябва да бъде вписана в товарителницата. Таксата за интерес при доставянето се изчислява за цялото разстояние въз основа тарифитее на отправната железница. Правното значение на обявения интерес при доставянето се състои в обстоятелството, че той служи като горна граница, до която, освен обезщетение при изгубване или повреда на стоката, или при превишаване на срока за доставянето, може да се поиска обезщетение и за доказаната допълнителна вреда.

3. Изпълнение. Сроковете за доставяне се определят в споразумения между участващите в превоза. Счита се, че срокът за доставяне е спазен, ако преди изтичането му: а) получателят е уведомен за пристигането на стоката и тя е предоставена на негово разположение; б) стоката е поставена на разположение на получателя, когато се касае за пратки, които следва да се доставят в гарата и за които уведомяването на получателя не е задължително; в) стоката е поставена на разположение на получателя, когато се касае за пратки, доставяни вън от района на гарата.

Когато товарът пристигне в местоназначението - в получаващата гара, възниква най-важното право на получателя - правото му да иска от железницата да му предаде товарителницата и товара. Ако получателят приеме товарителницата, за него се поражда задължението да заплати на железницата всички дължими суми, които тежат върху пратката. Предаването на стоката се извършва съгласно действащите разпоредби в получаващата гара. Притигналите в получаващата гара пратки се предават на посочения в товарителницата получател освен ако не е последвало нареждане за прехвърля правото на получаване на пратката върху друг получател. Счита се като доставяне на стоката на получателя: а) предаването на стоката на митническите органи в техните помещения; б) поставянето стоката на съхранение в магазините на железницата или в склада на някой комисионер.

Ако железницата предава или завършва предаването на стоката в частен клон, в дома на получателя или в магазията, доставянето се смята за извършено в момента на това предаване.

Железницата трябва да състави