Обща част предмет, същност и система на мчп предмет и същност на мчп

В международното търговско корабоплаване се извършва разграничение между два вида аварийни щети и разходи: а) обща авария; б) частна авария. Това разграничение има голямо практическо значение - щетите, признати за обща авария, подлежат мм разпределяне, съразмерно на стойността на кораба, товара и навлото; щетите, счетени за частна авария, не подлежат на такова разпределяне.

Обща авария се смятат щетите, извънредните разходи или пожертвания, направени преднамерено и разумно за спасяване на кораба, товара и навлото от обща опасност за участващите В общото морско начинание .

„Общо морско начинание" е налице, когато еди или повече плавателни съда влачат или тласка друг съд. Изисква се те да извършват търговска дейност, а не спасителна операция.

Общата авария се характериз ра с четири основни признака:

а) преднамерени характер на извършените пожертвания и разхо

б) разумният характер на тези пожертвания и р ходи;

в) техният извънреден характер;

г) наличността на обща за кораба, товара и навлото опасност, за спасяване от която са извършени извънредните пожертвания и разходи..

Върху признаването за общоаварийни на едни други разходи и щети не влияят крайните резултати от мерките, предприети по реда на обща авария.

За всеки участник в общото морско начинание е формулирано задължение да представи на диспашора в течение на 12 месеца писмено известие за загубите и разноските, за които претендира. Срокът тече от датата, на която е завършило пътуването.

Правило 6 посветено на възнаграждението за спасяване, бе изменено в смисъл, че не се допуска приемане на разноските по спасяване в общата авария.

В Правило 14, буква „Б", бе добавено ново второ изречение, по смисъла на което стойността на временния ремонт за случайни повреди в убежищното пристанище, приемана 8 общата авария, се ограничава до стойността, на която възлизат разноските за действително осъществения постоянен ремонт в убежищното пристанище.

Правило 20, посветено на предвиждане на средства, бе изменено с оглед да се премахне комисио-ната върху разходите по общата авария.

Правило 21, посветено на лихвата върху загубите, бе допълнено в смисъл, че присъжданата с диспаша лихва е вече не във фиксиран размер. Размерът й ще бъде определян всяка година от събранието на Международния морски комитет.

4. Отпращащи норми за общата авария. Наред с преките, в КТК се съдържат отпращащи норми за частноправните отношения с международен елемент по общата авария. Те са включени в чл. 16 от КТК. Според ал. 1 спрямо задълженията за вноски, произтичащи от обща авария, се прилага законът на държавата, в която се намира мястото, където след общата авария е завършено пътуването. „Завършено пътуване" означава мястото, където пътуването е приключено.

Когато засегнатите от общата авария лица имат еднаква националност, задължението за плащане на общоаварийни вноски се урежда от техния национален закон

5. Ред за разпределяне на щетите и разходите по обща авария. Установяването на общата авария, на разходите и на пожертванията по нея и разпределянето на вноските между кораба, товара и навлото се извършват от диспашор.

Редът за установяване на щетите, представляващи обща авария, и за тяхното разпределяне е предвиден в споменатата наредба, издадена от министъра на транспорта и съобщенията и от министъра на правосъдието.

Производството по установяването на обща авария и разпределянето на щетите по нея започва по писмено искане на корабособственика или на друга заинтересувана страна. Към искането се прилагат документите, свързани с общата авария, доказващи нейната наличност и по възможност -размера на извършените разходи.

Първият етап от диспашорското производство е установяването, дали е налице или не обща авария. Видът на аварията се установява с постановление на диспашора, съобщение за което се обнародва в „Държавен вестник". Постановлението на диспашора може да бъде оспорено по исков ред пред арбитраж, когато такъв арбитраж е уговорен между страните в чартъра, в отделно писмено споразумение или е предвиден в коносамента.

Арбитражното решение е окончателно и слага край на спора. То може да бъде отменено от Върховния касационен съд по молба на заинтересувания, която се подава в тримесечен срок, считано от деня на връчването му.

Ако не бъде оспорено в определения срок, постановлението влиза в сила. В такъв случай, както и след постановяване на решение от арбитраж за потвърждаване на постановлението за обявяване на обща авария, диспашорът продължава производството за установяване на щетите по общата авария и за разпределянето им. Съставянето на диспаш се извършва без забава.

Заинтересуваните лица могат по исков ред да оспорят диспаша в едномесечен срок от обявяването в „Държавен вестник" за окончателното съставяне на диспаша, когато общата авария е станала в крайбрежно (каботажно) плаване, и в шестмесечен срок, когато тя е настъпила в международно плаване. Компетентен да разгледа спора е Софийският градски съд.

6. Правно значение на диспаша. В редица държави диспашът, съставен от специализирана частна фирма, е от процесуална гледна точка едно от доказателствените средства за наличността на обща авария и за разпределянето на общоаварийните разходи. Затова за получаване от заинтересуваните лица на полагащия им се дял от общоаварийните разходи според диспаша е необходимо те да предявят иск пред съда.
7. Давност. Правото на иск за вземания, които произтичат от обща авария, се погасява с двегодишна давност. Давностният срок тече от деня, в който това право е възникнало.
ДОГОВОРЪТ ЗА ЗАСТРАХОВКА В МЧП

§1. Същност и съдържание на договора за застраховка
1. Понятие на договора за застраховка. Договорът за застраховка е такъв договор, с който едната страна - застраховащият - се задължава да заплаща определени вноски (премия), а другата страна - застрахователят - поема задължението в случай на настъпване на предвиденото събитие да заплати на застрахования обезщетение за понесените от него щети в рамките на застрахователната сума.

Договорът за застраховка е двустранен, тъй като поражда насрещни задължения за двете страни: застраховащият се задължава да заплаща застрахователната премия, а застрахователят - да носи определени рискове и в случай на настъпване на застрахователното събитие да заплати обезщетение за претърпените от застрахования щети в рамките на застрахователната сума. Разглежданият договор е формален, защото, за да е валиден, е необходимо да бъде сключен в писмена форма, а именно: застрахователна полица.

Договорът за застраховка принадлежи към категорията не на комутативните, а на алеаторните договори.

2. Страни, предмет и съдържание на договора за застраховка. Както всяко частноправно отношение правоотношението по договора за застраховка се характеризира с три елемента: а) страни; б) предмет; в) юридическо съдържание. Страни по договора за застраховка са застраховащият и застрахователят. На страната на застраховащия определен имот от вреди може да бъде собственикът или носителят на вещно право върху имота, както и лице, което отговаря за него. Застрахователна дейност могат да извършват акционерни дружества и кооперации, у нас на страната на застрахователя може да действа само ЮЛ.

Предмет на застраховката е имущественият интерес на застрахования от покриване на причинените му щети при настъпване на застрахователното събитие.

Едно от основните задължения на застраховащия е да заплати на застрахователя застрахователната премия в определения размер при получаването на застрахователната полица, освен ако при сключването на договора е предвиден друг срок.

Застраховащият е длъжен да заплати премията, макар да е предал застрахователната полица на трето лице .

Друго задължение на застраховащия е да съобщи на застрахователя веднага, след като му стане известно, за всяко обстоятелство, което води до съществено увеличение на риска.

Неизпълнението на посоченото задължение от страна на застрахования обуславя възникването на право на застрахователя да прекрати договора, Той може да упражни това си право в срок от един месец от деня, в който е узнал, че застрахованият е допуснал закъснение да му съобщи за увеличаване на риска.

Основното задължение на застрахователя е да заплати на застраховащия или на застрахования (третото лице, в полза на което е сключен договорът) застрахователното обезщетение при настъпване на застрахователното събитие.

Плащането трябва да се извърши в уговорения срок. Срокът не може да бъде по-дълъг от 15 дни. Той започва да тече от деня, в който застрахованият изпълни задължението си да уведоми застрахователя за настъпването на застрахователното събитие .

Друго задължение на застрахователя е да възстанови необходимите разноски, направени от застраховащия (застрахования) за предотвратяването или за ограничаването на щетите, за които той дължи обезщетение, включително за разходите, направени съобразно с неговите указания.

Специфично за морската застраховка задължение на застрахователя е по искане на застраховащия или застрахования да предостави до размера на застрахователната сума обезпечение за вноските по общата авария .

Правата по договора за застраховка се погасяват с изтичането на три години, а по договора „Гражданска отговорност" - на пет години. Давностният срок тече от датата на настъпването на застрахователното събитие

Приема се, че за допустимостта на съглашението за избор се прилага законът на съда, а по другите въпроси на неговата действителност – избраният закон.

2. Приложим закон при липса на избор. Когато страните по договора за застраховка не са се възползвали от възможността да изберат закон, приложимият закон се определя въз основа на обективни критерии. Прилага се правото на държавата, с която договорът е в най-тясна връзка.

Ако при сключването на договора двете страни имат обичайно местопребиваване или седалище в една и съща държава, прилага се нейният закон. Щом седалищата и местопребиваванията на страните са различни, меродавен е законът на държавата, в която по време на сключването на договора се намира основното място на дейност на застрахователя.

Отговорността се поражда не само за вредите, причинени другиму чрез собствено умишлено или небрежно поведение. Тя може да бъде предизвикана и от чужди действия, върху които едно лице е длъжно да упражнява надзор.

Едно лице носи отговорност и за вредите, причинени от вещи или животни, които то притежава като собственик или върху които то е длъжно да упражнява надзор. Отговорността за вреди, причинени от животно, не отпада, дори ако животното е избягало или се е изгубило

Международен елемент съществува в задължение от непозволено увреждане, когато:

а) основанието на правоотношението се проявява в няколко държави;

б) поне един от субектите на правоотношението е чужденец;

в) действието на причинителя, което поражда задължение да се обезщети нанесената вреда (обектът на правоотношението), се простира в чуждестранна правна сфера;

г) предметът на правоотношението (в облигационните имуществени отношения) се уврежда в условията на чуждестранен правен ред;

д) субективното право на пострадалия и правното задължение на причинителя на вредата възникват в едни държави, а се реализират в други;

2. Приложим закон за правоотношенията, които произтичат от непозволено увреждане. Задълженията, които се пораждат от непозволено увреждане, се подчиняват обикновено на закона на държавата, в която е извършено непозволеното увреждане.

Принципът на местоизвършването на непозволеното увреждане обаче се прилага с някои ограничения, особено когато става дума за правонарушения, извършени извън територията на държавата, чийто съд разглежда делото. Ако например действието, което по закона на местоизвършването служи като основание за извъндоговорната отговорност, в държавата на съда се разглежда като правомерно, счита се, че не може да се изисква от съда да произнесе решение за обезщетяване на вредата въпреки своя закон.

Привръзката към закона на местоизвършването на непозволеното увреждане може да предизвика трудности, свързани с квалификацията на понятието „място на извършването на непозволеното увреждане".

В КМЧП се съдържат общи и специални разпоредби за непозволеното увреждане с международен елемент.

Една от общите разпоредби предвижда, че задълженията, произтичащи от непозволено увреждане, се уреждат от правото на държавата, на чиято територия са настъпили или има опасност да настъпят непосредствените вреди.

Когато причинителят на вредата и увреденото лице имат към момента на настъпване на вредата обичайно местопребиваване или място на дейност в една и съща държава, прилага се правото на тази държава

Цитираните две разпоредби на КМЧП не намират приложение, ако от обстоятелствата като цяло следва, че непозволеното увреждане е в значително по-тясна връзка с друга държава. Тогава се прилага правото на тази друга държава. Такава значително по-тясна връзка може да се основава на предходно отношение между страните, като например договор, който е в тясна връзка с непозволеното увреждане

За съществуването и действителността на споразумението за избор на приложимо право се прилагат съответно разпоредбите за сключването и действителността на договорите, включително за тяхната форма

Сключването и действителността на договора или на отделна негова уговорка се уреждат от правото на държавата, което би било приложимо, ако договорът или уговорката биха били действителни.

За да установи, че не е изразила съгласие, всяка страна по договора може да се позове на правото на държавата, в която има обичайното си местопребиваване.

Когато договорът е сключен от представител при прилагането на посочените по-горе разпоредби трябва да се има предвид правото на държавата, на чиято територия се намира представителят. За действителността на договорите, сключвани от потребител, е необходимо да бъдат спазени изискванията за форма, установени от правото на държавата, в която се намира обичайното местопребиваване на потребителя (чл. 98, ал. 1-4 от КМЧП). В закона е определен обхватът на приложимото право към извъндоговорните отношения. Приложимото право към задължения, произтичащи от из-въндоговорно отношение, каквото е непозволеното увреждане, урежда:

а) условията и обхвата на отговорността, както и задължените лица;

б) основанията за изключване на отговорността, както и ограничаването и разделянето на отговорността;

в) мерките, които съдът може да постанови, за да осигури предотвратяване, прекратяване или обезщетяване на вредата или щетата;

г) вида на вредите или щетите, за които е допустимо да се търси обезщетение;

В закона са включени пет разпоредби за особени хипотези на непозволено увреждане с международен елемент.

Първата от тях се отнася за отговорността за вреди от стоки. Когато вредата е причинена или има опасност да бъде причинена от недостатък на стока, задължението за обезщетение се урежда от правото на държавата, в която е обичайното местопребиваване на увреденото лице. Изключение съставлява случаят, когато лицето, чиято отговорност се търси, докаже, че стоката е въведена на пазара в тази държава без неговото съгласие.

Друга специална разпоредба е посветена на нелоялната конкуренция и на ограничаването на конкуренцията. Тъй като определянето на приложимото право зависи от квалификацията на фактическия състав, тя се извършва по българското право. На прилагане подлежи Законът за защита на конкуренцията. В него за нелоялна конкуренция е признато всяко действие или поведение при осъществяване на стопанска дейност, което е в противоречие с добросъвестната търговска практика и уврежда или може да увреди интересите на конкурентите в отношенията помежду им или в техните отношения с потребителите.

Задълженията, произтичащи от нелоялна конкуренция и от ограничаване на конкуренцията, се уреждат от правото на държавата, на чиято територия интересите на конкурентите в отношенията помежду им или колективните интереси на потребителите са или могат да бъдат непосредствено или съществено увредени

Трета специална разпоредба се отнася за нарушаване на права, свързани с личността. Задълженията, произтичащи от нарушаване на такива права от средствата за масово осведомяване, по-специално печатни издания, радио, телевизия или други информационни средства, се уреждат по избор на увреденото лице от:

а) правото на държавата, в която е неговото обичайно местопребиваване, или

б) правото на държавата, на чиято територия е настъпила вредата, или

в) правото на държавата, в която е обичайното местопребиваване или мястото на дейност на лицето, чиято отговорност се търси.

Четвъртата специална разпоредба е посветена на увреждането на околната среда. Предвидено е, че задълженията, произтичащи от такова увреждане, се уреждат от правото на държавата, на чиято територия вредата е настъпила или има опасност да настъпи.

Изключение съставлява случаят, когато увреденото лице е избрало правото на държавата, в която е извършено вредоносното деяние (чл. 109 от КМЧП).

Петата специална разпоредба се отнася за нарушаване на права върху обекти на интелектуална собственост. Задълженията, произтичащи от нарушаване на авторски права, на права, сродни на авторското, и на права върху обекти на индустриална собственост, се уреждат от правото на държавата, в която се търси закрилата на правото

§2. Неоснователно обогатяване

1. Същност на неоснователното обогатяване с международен елемент, В правото на РБ е възприет принципът, че никой не може да се обогатява за чужда сметка. Недопустимо е да се разместват блага от едно имущество в друго без законно основание и във вреда на някое лице.

Основните елементи на общия фактически състав на неоснователното обогатяване са: обогатяването на едно лице за чужда сметка, обедняването на друго лице, свързано със съответното обогатяване, липсата на правно основание за обогатяване и липсата на възможност за защита на обеднелия чрез друга правна претенция.

Примери:

1) Сънаследник - гражданин на една държава, е спомогнал за увеличаване имуществото на своя наследодател, което се намира в пределите на друга държава; сънаследникът има иск за неоснователно обогатяване срещу другите сънаследници.

2) Владелец е построил сграда на чужда земя, която се намира в пределите на друга държава, към която не принадлежи владелецът; владелецът има иск срещу собственика на земления парцел за неоснователно обогатяване, което е резултат на подобрението чрез постройката .

2. Приложим закон. За задълженията, произтичащи от неоснователно обогатяване се прилага законът на държавата, където то е получено. Но ако то е настъпило във връзка с друго отношение между страните, като например договор, който е в тясна връзка с неоснователното обогатяване, меродавен е законът, който урежда това друго отношение

Когато към момента на настъпване на неоснователното обогатяване страните са имали обичайно местопребиваване или място на дейност в една и съща държава, прилага се нейният закон

Ако от обстоятелствата като цяло следва, че неоснователното обогатяване е в значително по-тясна връзка с друга държава, прилага се правото на тази друга държава.
§3. Водене на чужда работа без пълномощие с международен елемент
1. Същност на воденето на чужда работа без пълномощие. Задължение на лицето, което предприеме управлението на работа, за която знае, че е чужда, без да е натоварено, е да се грижи за нея, докато заинтересуваният може да я поеме. Ако работата е била предприета уместно и е била добре управлявана в чужд интерес, заинтересуваният е длъжен да изпълни задълженията, сключени от негово име, да обезщети управителя на работата за личните задължения, които той е поел, и да му върне необходимите и полезни разноски заедно с лихвите от деня на изразходването им

2. Приложим закон. Задълженията, произтичащи от водене на чужда работа без пълномощие, се уреждат от правото на държавата, в която е обичайното местопребиваване или мястото на заинтересуваното лице към момента на предприемане на работата. Когато работата е предприета във връзка с друго отношение между страните, като например договор, който е в тясна връзка с воденето на чуждата работа без пълномощие, прилага се правото, което урежда това друго отношение

Ако задължението, произтичащо от водене на чужда работа без пълномощие, е свързано със закрила на физическо лице или на конкретно имущество, прилага се правото на държавата, в която лицето или имуществото са се намирали към момента на воденето на работата без пълномощие.

Когато от обстоятелствата като цяло следва, че воденето на чужда работа без пълномощие е в значително по-тясна връзка с друга държава, прилага се правото на тази друга държава

Когато към момента на възникване на задължението всички елементи на воденето на чужда работа без пълномощие са свързани с държава, различна от държавата, чието право е избрано, изборът не трябва да засяга прилагането на повелителните норми на тази държава, които не могат да бъдат отклонени чрез упражняване на свобода на договаряне.

За действителността на договора е необходимо спазването на изискванията за форма, установени от правото, приложимо към договора, или от правото на държавата, в която е сключен договорът. Когато към момента на сключването на договора страните са се намирали в различни държави, договорът е действителен, ако са спазени изискванията за форма, установени от правото, приложимо към договора, или от правото на една от тези държави.

Когато договорът е сключен от представител, мри прилагането на посочените по-горе разпоредби трябва да се има предвид правото на държавата, па чиято територия се намира представителят.
СЕМЕЙНОПРАВНИ ОТНОШЕНИЯ С МЕЖДУНАРОДЕН ЕЛЕМЕНТ
1. Стълкновения на закони в областта на семейното право. Нормите на семейното право на отделните държави съществено се различават. В Република България бракът почива върху доброволното съгласие на жената и мъжа. Съпрузите имат равни права и задължения в брака и семейството. Жената-майка се ползва с особена закрила и грижи на държавата. Семейното право на много държави закрепва първенството на мъжа в брака и надмощното значение на имуществените интереси.

Съществуват също така многобройни различия, предизвикани от особеностите на бита и традициите на отделните държави

Различията в нормите на семейното право пораждат сложни международночастноправни въпроси, като придобиват все по-голямо значение с разширяването на международните връзки и с увеличаването на броя на семействата, чиито членове имат различно гражданство.

Като основна привръзка в областта на семейното право се използва личният закон на съпрузите и на другите членове на семейството. В едни държави такъв се смята законът на гражданството, а в други — законът на местожителството. Личният закон на съпрузите в неговите два вида се използва като правило и при уреждане прекратяването на брака, както и на личните и имуществените правоотношения между съпрузите.

Многостранните договори, насочени към преодоляване на различията във вътрешното семейно право, не съдържат обикновено уеднаквени преки норми. Изработването на такива норми е твърде трудно.

В отношенията между РБ и други държави в областта на семейното право решаваща роля играят договорите за правна помощ. Извършеното с тях на широка основа съгласуване на отпращащи норми до голяма степен снема проблемите, които възникват във връзка с различията в законодателството - нещо, което отговаря на интересите на гражданите.

Формата на брака се урежда от правото на държавата, пред чийто орган той се сключва. В РБ законен е само гражданският брак (чл. 46, ал. 1, изр. второ от Конституцията). Следователно, българското длъжностно лице по гражданското състояние прилага формата на граждански брак, уредена от правото на държавата, чийто орган е то.

Допустимо е брак между чужди граждани да се сключи в РБ пред дипломатически или консулски представител на отечествената им цържава. Изисква се правото на тази държава да допуска това (чл. 6, ал. 2 от КМЧП). Разпоредбата предполага сключване на брак между две лица, които имат еднакво гражданство, а именно: гражданството на изпращащата държава на дипломатическия или консулския представител.

Брак между български граждани в чужбина се сключва пред дипломатически или консулски представител на РБ. Предпоставка за това сключване е правото на приемащата държава да го допуска .

Формата на брака, сключван пред овластен за това дипломатически или консулски представител, се урежда от правото на изпращащата държава .

Законът позволява на българските граждани в чужбина да сключат брак пред компетентен орган на чуждата държава. Необходимо условие е това сключване да е допустимо по нейното право.

Брак, сключен в чужбина, се признава в РБ. Достатъчно е да е спазена формата, установена в правото на държавата, пред чийто орган той е сключен

В законодателството на РБ не се съдържа правна пречка за сключването от български гражданин на брак с чужденец. Такъв брак може да бъде сключен в чужбина пред български дипломатически или консулски представител по българското право, ако отечественият закон на чужденеца допуска това. Има правна възможност бракът да бъде сключен пред местен орган. Достатъчно е да бъде спазена формата, предвидена в правото на държавата, пред чийто орган той се сключва. Не се изисква разрешение от органи на българската държава за сключването на смесен брак. Бракът, сключен от български гражданин с чужд гражданин, не променя гражданството на българския гражданин и не придава българско гражданство на чужденеца (чл. 5, ал. 1 от Закона за българското гражданство) .

2. Условия за встъпване в брак. Те се преценяват според отечествения закон на лицето. За определяне на отечествения закон е меродавно гражданството на лицето към момента на сключване на брака (чл. 76, ал. 1, изр. първо на КМЧП). Отечествено право на лице с две или повече граж-данства, едното от които е българско, е българското право. Отечествено право на лице, което е гражданин на две или повече чужди държави, е правото на тази от тях, в която е неговото обичайно местопребиваване. Когато лицето няма обичайно местопребиваване в нито една държава, на която то е гражданин, прилага се правото на държавата, с която то е в най-тясна връзка.

В тежест на чужденеца, който сключва брак с български гражданин в РБ, пред български дипломатически или консулски представител в чужбина или пред капитан на български кораб в открито море, е да удостовери, че по неговия отечествен закон няма пречки за сключването на брак. Той трябва също така да установи пред българския орган по гражданското състояние, че неговото отечествено право признава брака, сключен пред чуждестранен компетентен орган.

Както за български гражданин, който сключва брак в чужбина, така и за чужд гражданин, който сключва брак с български гражданин или с чужденец пред длъжностно лице по гражданското състояние в РБ или пред приравнено на него лице са задължителни изискванията лицето;

а) да не е свързано с друг брак;

б) да не е поставено под пълно запрещение или да не страда от душевна болест или слабоумие, които са основание за поставянето му под пълно запрещение;

в) да не страда от болест, представляваща сериозна опасност за живота или за здравето на поколението или на другия съпруг, освен ако болестта е опасна само за другия съпруг и той знае за нея.

При сключване на брак от български гражданин в чужбина и от чужденец с български гражданин пред българско длъжностно лице освен това следва да се спазват изискванията лицата, които желаят да встъпят в брак:

а) да не са роднини по права линия;

б) да не са братя и сестри, техни деца или други роднини по съребрена линия до четвърта степен;

в) да не са лица, между които осиновяването създава отношения на роднини по права линия и на братя и сестри.

Когато едното от лицата е български гражданин или има обичайно местопребиваване в РБ, бракът се сключва пред българско длъжностно лице по гражданското състояние и ако приложимото чуждо отечествено право установява пречка за сключване на брак, която по българското право е несъвместима със свободата за сключване на брак. Тази пречка не се зачита

3. Лични и имуществени правоотношения между съпрузи. Личните отношения между съпрузи се уреждат от тяхното общо отечествено право. Ако са между съпрузи с различно гражданство, приложимо към тези отношения е правото на държавата, в която е тяхното общо обичайно местопребиваване. Когато такова не е налице, прилага се правото на държавата, с която двамата съпрузи общо са в най-тясна връзка

Изисква се споразумението за избор на приложимо към имуществените отношения право да бъде в писмена форма с дата и с подписи на съпрузите. Очевидно се има предвид обикновената писмена форма. Съпрузите имат възможност да променят или да отменят избора на приложимо право.

Ако имуществените отношения между съпрузи се уреждат от избрано чуждо право, те могат да бъдат противопоставени на трети лица само при наличността на една предпоставка. Такава предпоставка е тези лица да са знаели за прилагането на това право или да не са знаели поради своята небрежност.

а) правото на държавата, на която детето е гражданин или в която има обичайно местопребиваване към момента на установяване на произхода, или

б) правото, което е приложимо към личните отношения на родителите към момента на раждането.

Припознаването е действително, ако отговаря на отечественото право на лицето, което го е извършило, или на отечественото право на детето към момента на припознаването, или на правото на държавата, в която е обичайното местопребиваване на детето към момента на припознаването.

2. Правоотношения между родители и деца. Отношенията между родители и деца се уреждат от правото на държавата, в която е тяхното общо обичайно местопребиваване. Ако родителите и детето нямат общо обичайно местопребиваване, отношенията между тях се уреждат от правото на държавата, в която е обичайното местопребиваване на детето, или от неговото отечествено право. Достатъчно е то да е по-благоприятно за него

3. Издръжка. Задължението за издръжка се урежда от правото на държавата, в която е обичайното местопребиваване на търсещия издръжка. Изключение съставлява случаят, когато неговото отечествено право е по-благоприятно за него. В този случай се прилага отечественото право на търсещия издръжка. Когато търсещият и дължащият издръжка са граждани на една и съща държава и дължащият издръжка има обичайно местопребиваване в тази държава, прилага се общото им отечествено право.

Когато задължението за издръжка между бивши съпрузи произтича от унищожаване на брак или развод, прилага се правото, което е било приложено към унищожаването на брака, съответно към развода

Приложимото към издръжката право определя:

а) дали, в какъв размер и от кого може да бъде търсена издръжка;

б) кой може да търси издръжка и в какви срокове;

в) дали и при какви условия издръжката може да бъде променена;

г) основанията за погасяване правото на издръжка;

Когато осиновяваното лице е български гражданин, иска се съгласието на министъра на правосъдието. Условията и редът за даване на съгласие за осиновяване от чужд гражданин на лице.

Когато осиновяваното лице е български гражданин, изисква се осиновяващият - български или чужд гражданин, който има обичайно местопребиваване В друга държава, да отговаря и на условията за осиновяване по правото на тази държава.

Унищожаването на осиновяването се урежда от правото, което е било приложимо към условията за осиновяването. Основанията за прекратяване на осиновяването извън унищожаването се уреждат от правото, приложимо към действието на осиновяването. Изисква се при прекратяване на осиновяването да се съобразят интересите на ненавършилия пълнолетие осиновен.

В РБ не се допуска осиновяване между роднини по права линия и между братя и сестри. Дядото и бабата или един от тях могат да осиновят свой внук само когато той е роден извън брак или когато са починали двамата или единият от родителите му. Съдът изслушва и другите дядо и баба на осиновявания (чл. 52 от СК).

5. Настойничество и попечителство. Учредяването и прекратяването на настойничеството и на попечителството се уреждат от правото на държавата, в която лицето, което се поставя под настойничество или под попечителство, има своето обичайно местопребиваване. Отношенията между лицето, поставено под настойничество или под попечителство, и настойника или попечителя се уреждат от правото, което е било приложено към учредяването на настойничеството или попечителството.

Задължението да се приеме настойничество или попечителство се урежда от отечественото право на лицето посочено за настойник или попечител. Допустимо е временни или спешни мерки за закрила да бъдат взети по българското право. Достатъчно е лицето или негово движимо или недвижимо имущество да се намира на територията на Република България .

6. Прекратяване на брака. Разводът между съпрузи с еднакво чуждо гражданство се урежда от правото на държавата, чиито граждани са те при подаване на молбата за развод.

Разводът между съпрузи с различно гражданство се урежда от правото на държавата, в която се намира тяхното общо обичайно местопребиваване към момента на подаване на молбата за развод. Когато съпрузите нямат общо обичайно местопребиваване, прилага се българското право.

Ако приложимото чуждо право не допуска развода и към момента на подаване на молбата за развод единият от съпрузите е български гражданин или има обичайно местопребиваване в РБ, прилага се българското право .

Когато няма избор на приложимо право, трудовият договор се урежда от правото на държавата, в която работникът или служителят полага своя труд. Без значение е обстоятелството, че той е временно изпратен в друга държава.

Ако работникът или .служителят не полага обичайно своя труд в една и съща държава, прилага се правото на държавата, в която е обичайното местопребиваване или основното място на дейност на

работодателя.

1. Трудови правоотношения на български граждани в чужбина. Приложимият закон за трудовите правоотношения на българските граждани в чужбина зависи от обстоятелството, с какъв работодател българският гражданин е сключил трудов договор и в каква държава се извършва неговата трудова дейност. Възможни са следните основни случаи:

а) българският гражданин сключва трудов договор за работа в българско учреждение в чужбина;

б) българският гражданин се изпраща от българска организация в чужбина на работа, например за оказване на техническо съдействие;

в) българският гражданин постъпва в чужбина на работа в чуждестранна организация.

Когато българският гражданин е служител на българско учреждение в чужбина , той сключва трудов договор с българска организация и самата трудова дейност се извършва в българско учреждение. Затова такива трудови правоотношения са подчинени на българското трудово право, но с някои отклонения, предизвикани от обстоятелството, че трудът се полага в организация, която се намира в чужбина.

В българското трудово право се съдържат раз поредби за трудовоправното положение, условията на работа и общественото осигуряване на задграничните служители

Това се проявява по-специално в обстоятелството, че правилата за вътрешния трудов ред на задграничните български учреждения се определят съобразно с условията на работа в чужбина. Някои въпроси на работното време и почивките се решават според законодателството на държавата, в която се намира учреждението.

Намиращите се в чужбина български специалисти се подчиняват на режима на работното време и почивките, установен в организациите, в които работят. В процеса на труда българските специалисти са длъжни да спазват правилата на вътрешния трудов ред и нормите на техниката на безопасността, които действат в съответната чуждестранна организация.

Изпращането на български граждани на работа в чужбина като работници, специалисти и дейци на културата се извършва чрез конкурс. Въз основа на писмено съгласие на учреждението или органи зацията, където работи лицето, което заминава на работа в чужбина, изпращащата организации; сключва с това лице договор, с който се определят страната, срокът и видът на работата, размерът на заплатата, начинът на заплащането и други права и задължения .

2. Признаване на трудови права, придобити в чужбина. Трудови права, придобити в чужбина, се признават в РБ по сила на закон, указ, акт на Министерския съвет или на международен договор, по който РБ е страна. При отпускане на пенсии и помощи се зачита изцяло за трудов стаж времето, прекарано на работа на територията на двете договарящи държави, включително стажът, който дава право на отпускане на пенсии при най-благоприятни условия и в най-благоприятни размери.