39
39.1. На ръководителя на хора от Идутун, песен (мизмор) на Давид.
39.2. Аз казах: "Пазя се на пътя си, за да не сгреши езика ми (лишони). С ключ ще заключа устата си, когато злодеят (раша) е пред мен".
39.3. Аз онемях и затихнах, мълчах даже за хубавото (тов), но болката ми се развихри.
39.4. Разгорещи се сърцето ми, в мислите ми се разгоря огън (ейш). Езикът ми произнесе:
39.5. "Разкрий ми Б-же (А-вая) края ми (кици) и степента на дните ми - какви са те? Тогава ще разбера колко съм несъвършен (хадейл)".
39.6. Ето с мерки (тифахот) Ти отмери дните ми и сякаш ме няма пред Теб, но всичко е суета (евел), всеки човек (адам) и съдбата му.
39.7. Като в сянка (бицелем) броди човек (иш), само суета е във въжделението му. Събира и не знае, кой ще се възползва.
39.8. А сега на какво да се надявам Владико (Адонай). На Теб се надявам (тохалти).
39.9. От всичките ми престъпления (пишаай) ме спаси (ацилейни). Не ме предавай на поругание на нечестивеца (тисимани).
39.10. Онемял, не откривам устата си , защото така направи Ти.
39.11. Отегли от мен наказанието Си (нигеха). От ударите на ръката Ти гина (халити).
39.12. Със страдания назаваш за греха (авон) човек (иш) и ще изтлее като от молец плътта ми. Само суета (евел) е всеки човек (адам) завинаги (села).
39.13. Чуй молитвата ми (тифилати) Б-же (А-вая) и приеми вопъла ми. Не бъди глух за сълзите ми, защото пред Теб (Анохи) съм пришълец (гер). Заселил се (тошав) като всичките си предци (авотай).
39.14. Избави ме и ще се пробудя, докато не съм паднал в небитието.
40
40.1. На ръководителя на хора, песен (мизмор) от Давид.
40.2. С упование (кавоа) се уповавах (кивити) на Б-г (А-вая) и Той се наклони към мен и чу вопъла ми.
40.3. И Той ме изкара от шумната яма (бор), от дълбоката пукнатина и постави краката ми на скала, като утвърди стъпките ми.
40.4. И вложи в устата ми нова песен (шир), прославяща (тиила) нашия Г-спод (Елокейну) - мнозина ще видят (иру) и ще затреперят (ирау) и на Б-г (А-вая) ще започнат да се уповават.
40.5. Щастлив е човек (гевер), който се уповава на Б-г (А-вая) и не се обръща за помощ към арогантните и фалшификаторите (сатей хазав).
40.6. Много Си свършил Ти Б-же (А-вая), Г-споди (Елокей)! Няма подобен на Теб! Нямат край чудесата Ти и замислите Ти, за тях ще разказваме и възвещаваме. Те превъзхождат всеки разказ.
40.7. Жертвоприношение (зевах) и подарък (минха) не желаеш, но ушите ми откри. Жертва за всесъжение (ола) и жертва за грях (хатана) от мен не поиска.
40.8. Тогава казах: "Ето дойдох, както ми е предписано в Книгата-Свитък".
40.9. Искам да изпълня волята Ти (рицониха), Г-споди мой (Елокей) и жаждата Ти (хафацита). И Твоята Тора е в мен.
40.10. Възвещавах праведността (цедек) Ти в събранието на многото. Защото устата ми не оскудя.
40.11. Справедливостта Ти не криех в сърцевината на сърцето си (тох ливи), за вярата в Теб (емунатиха) и за избавлението от Теб разказвах. Не затаявах справедливостта Ти (хасдиха) и истината Ти (амитиха) пред големия сбор (каал рав).
40.12. Ти Б-же (А-вая) не ме лишавай от милостта Си (рахамеха). Твоята справедливост (хасдиха) и истината Ти (амитиха) ме пазят винаги.
40.13. Натиснаха ме беди неизброими, настигнаха ме греховете ми и не искам да ги гледам. Те са повече от косите (саарот) по главата ми (роши). Сърцето ми ме остави.
40.14. Възжелай (рица) Б-же (А-вая) спасението Ми. Б-же (А-вая) побързай ми на помощ.
40.15. Ще се засрамят, ще бъдат опозорени всички, търсещи душата ми (нафши), за да я погубят: ще се свият и ще бъдат посрамени желаещите ми зло.
40.16. Ще онемеят говорещите към мен от срам:"Еах, Еах".
40.17. Ще Ти се веселят и радват всички търсещи Те: Няма да престанат да говорят: "Възвеличи се Б-г (А-вая)!".
40.18. А аз съм нисш (ани) и обезправен (евион), Мой Владика (Адонай) - мисли за мен. Ти си моята помощ и моето спасение - Г-споди мой (Елокей) не закъснявай!
41
41.1. На ръководителя на хора, песен (мизмор) от Давид.
41.2. Щастлив е разбиращия бедняка (дал). В деня на беда ще го избави Б-г (А-вая).
41.3. Б-г (А-вая) ще го спаси и ще го оживи. Ще бъде славен на земята (арец) и Ти няма да отдадеш душата му на враговете му.
41.4. Б-г (А-вая) ще го поддържа леглото на болния (ерес дивай), когато от болест ще бъде разстроен покоя му.
41.5. Казах: "Б-же (А-вая) помилвай ме (ханейни). Изцели душата ми (нафши), защото съгреших (хатати) пред Теб".
41.6. Враговете ми говорят със злоба за мен: "Кога ще умре и ще бъде забравено името му?".
41.7. И ако дойдат да ме видят, лицемерно съчувства сърцето им - събира то зло. Те излизат навън и говорят.
41.8. Заедно заговорничат срещу мен всички ненавиждащи ме (сонай). Мислещите ми зло (раа)
41.9. говорят: "В него влезе недостатък. И тъй като вече легна, няма да успее да стане".
41.10. Дори съюзникът ми (иш шиломи), на който се опирах и яде хляба ми, усили мерзостта си.
41.11. Но Ти Б-же (А-вая) се смили над мен и ме повдигни. А аз ще се разплатя с тях.
41.12. По това ще разбера, че Ти жадуваш (хафцита) за мен. И че врагът ми няма да възтържествува над мен.
41.13. А мен за безкористността ми, Ти ме поддържаш и ме поставяш пред лицето Си завинаги (лиолам).
41.14. Благословен (барух) да Си Б-же (А-вая), Г-споди (Елокей) на Исраел от време и завинаги (меолам веад олам). Да бъде (амейн), да бъде (амейн).
42
42.1. На ръководителя на хора за дълбоко обмисляне (маскил) от синовете на Корах.
42.2. Както сърната я влече към водните потоци, така душата ми (нафши) я влече към Теб Г-споди (Елоким).
42.3. Жадува (цамиа) душата ми (нафши) Г-спод (Елоким), Б-га Жив (Кел хай). Кога ще дойда и ще видя лика ти Г-споди (Елоким)?
42.4. Сълзите ми станаха хляб и денем и нощем. И си казвам през целия ден: " Къде е Г-спод (Елокеха)?".
42.5. Спомням си за това и душата ми (нафши) таи, как минах сред множеството към дома на Г-спод (Елоким) сред възгласите ликовете и благодарността на празнуващата тълпа.
42.6. Защо посърна душо моя (нафши) и стенеш - надявай се на Г-спод (Елоким), а аз ще го възславя за дошлото от Него избавление.
42.7. Г-споди мой (Елокай), посърна душата ми (нафши), защото си спомням за Теб от земята (ерец) на Йордан. И Хермон на планината Мицар.
42.8. Бездната над бездна ечи от гласа на тръбите Ти(цинореха). Всички Твои кризи и вълни минаха над мен.
42.9. Денем се проявява справедливостта (хасдо) на Б-г (А-вая), а през нощта песента Му с мен - молитвата (тифила) към Б-г (Кел) на живота ми.
42.10. Ще кажа на Б-г (Кел) трудността си: "Защо забрави за мен? Защо ходя мрачен, притесняван от врага си (оейв)?".
42.11.Убиват костите ми. Позорят ме враговете ми. Говорят ми ден след ден: "Къде е Г-сподът ти (Елокеха)?".
42.12. Защо посърна душо моя (нафши) и защо стенеш (тееми)? Уповавай се на Г-спод (Елоким), защото още го възвеличим (од одену) - на Него - моят спасител и моя Г-спод (Елокай).
Достарыңызбен бөлісу: |