Ga-283 рудолф щайнер същност н а музикалното и тоново изживяване в човека цикъл от 8 лекции, 2 отговора на въпроси и 2 заключения изнесени в Кьолн, Берлин, Лайпциг, Дорнах и Щутгарт през 1906 г и от 1920 до 1923 г превод от немски

ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ

За музиката може да се говори в различни насоки, така встъпваме в една обширна област. Днес искам да се огранича с това да кажа каква роля играе музиката в човешкото развитие от духовна гледна точка, какво място заема тя в света и къде се намира нейният праизвор.

За музиката съществуват различни възгледи. Някои от тях имат много определено значение. Така Шопенхауер вижда в изкуството нещо, чрез което човекът е воден от преходното към вечното. Според неговия възглед в изкуствата се осъществяват първообрази, но музиката казва на човека нещо напълно особено. Шопенхауер вижда в света две неща: Пред- става и Воля. Волята той означава като "нещото само по себе си", Пред- ставата - като отражение на волята. Човекът не може да възприеме Во- лята, а само образа зад нея. Ала образите не са равностойни. Някои казват много, други малко. Той ги означава като идеи, от които творецът твори. Когато разглеждаме хората, можем да ги намерим грозни, краси- ви, отблъскващи, привличащи. Един гений не изобразява някой отделен човек. Гениалният художник улавя множество черти и създава от тях един образ, един идеал. Художникът прониква до идеите и създава от тях своите образи, които са особено характерни. Това важи за всяко из- куство, но не и за музиката. В него Шопенхауер не вижда идеи, а "нещото само по себе си" да ни говори. Тонът, образуваният тон не е за него Представа, а израз на "нещото само по себе си". Директното говорене е музикалното говорене. То е най-висшето, според Шопенхауер, което говори на душата му.

Възгледът на Шопенхауер повлиява на Рихард Вагнер. Душата на Ваг- нер се опитваше по свой начин да проникне в смисъла на световните за- гадки. Големите гении не търсят понятия, те търсят мястото, където да

Рихард Вагнер чувстваше същото. Той искаше да проникне до праизвора на нещата. Намерението трябваше да пристъпи на сцената и затова той се нуждаеше от един друг език за тези свръхчовешки образи. Затова той прибегна към музиката, за да изрази това.

Какво стои в основата на Шопенхауеровия възглед и оказва влияние върху Рихард Вагнер? За да схванем какво живееше в този човек, трябва да се опитаме да вникнем дълбоко в световната същност, защото Шо- пенхауер беше само философ, не и окултист. Трябва да се опитаме да разберем максимата на великия Хермес Трисмегист:

Всичко горе е така, както е и долу. Един такъв голям посветен разпознаваше физическия израз на духовните същества. Зад външния израз, зад жеста стои душата, която прозира. Всичко, което е в душата, е и в тяло- то. Хермес виждаше в душата това, което е горе, а в тялото - това, което е долу. Природата е само физическия израз на духа. Той виждаше в музиката сътворения чрез изкуство тон.

Пластичното изкуство се преценява според приликата с образеца, живописта също. Героите, които се явяват на сцената, имат своите образци. За музиката не може да се каже такова нещо. Шумът на водопада, чуруликането на птиците не могат да се възпроизведат естествено.

Шелинг и Шлегел, както и други като тях, имаха следния възглед: Архи- тектурата, строителното изкуство са втвърдена музика. Ако притежаващите форма неща биха могли да станат течни, те щяха да могат да въздействат подобно на музиката. Те не биха имали прилика с образеца. Всяко изкуство стои над нещата. Обаче съществува една разлика: Музи- ката говори по много пряк и непосредствен начин на човека. Тя затрогва човека и го понася със себе си, въпреки това дали той иска или не. При другите изкуства вниманието може да се отклони, при музиката това не е тъй лесно.

Какви са обаче образците на музиката в духовния свят? Тук трябва от-
ново да се занимаем с човешкото развитие в окултен смисъл. Как се осъществява това развитие, вече съм описвал по-рано и днес няма да се занимавам с него. И така, да попитаме: Какво става с човека, който се издига към по-висшите светове? Той навлиза в астралния свят. Когато започне да вижда астралния свят и застане пред едно растение, той го наблюдава без да се занимава с него в подробности. Ако той е наясно, че неговите физически органи повече не участват, тогава ще види как се образува един пламък, който обгръща растението. Така човек може да вижда в астралния свят как от нещата се откроява едно качество. Напре- дващият внимателен ученик забелязва в съня си, че се пробужда в един напълно чуден сънищен свят. Цветовете преливат един в друг и от това море на цветове се издига човекът.

Под ръководството на Учителя той вижда да се образуват форми, които не произлизат от този свят. По-късно той възприема това цветно творение в действителността едновременно с другите неща. За такива хора част от нощта е станала напълно друга. Има едно междинно състояние между будност и сън. Един сън, от който се разкриват по-висши истини. Това е астралният свят.

Сега има нещо още по-висше. Нещо особено настъпва в това цветно тво- рение. От това цветно творение започва да говори тонът, започва да се възприема едно звучене. В този момент човек навлиза в Девакана. Той се намира в същинския духовен свят. Това е истинската същност на двата по-висши свята, в които човекът навлиза. Ако се намира в астралния свят, той не чува звуците на този свят. Тук има една Велика тишина, всичко говори чрез цветове и светлина. А после, малко по малко, отначало едва доловимо, по-късно все по-силно, от този цветен свят зазвучава един друг свят. Ако човек е там, той преживява Мировия дух. Тогава той се учи да разбира какво имат предвид великите духове, когато говорят като Питагор за музиката на сферите. Правили са се опити да се опише символично музиката на сферите на кръжащите слънца, но тя не може да бъде обяснена. Звучащото през пространството слънце е една звучаща действителност.

Ето една окултна картина: да се види слънцето в полунощ. В мига, когато ученикът става ясновиждащ, той вижда слънцето през земята. Но още по-голямо постижение за него е, когато чуе слънцето да звучи. Думите на Гьоте в пролога на "Фауст" не са просто фраза: "По древен начин слънцето звучи". Тръбите, които Йоан споменава в Откровението, са по- знати на окултиста като действителност.

В теософските писания се появяват грешки. Например Ледбийтър описва правилно астралния план, но описанието му на деваканическия план е негово усещане. Наистина той го описва по-фин от астралния план, ала
невярно.

Зад нашия сетивен свят и зад астралния свят се намира един свят на то- новете, Девакана. Никога не би имало сърце, нито далак, ако нямахме Етерно тяло. Представете си един съд с вода: Вие предизвиквате в него водовъртеж и ако бихте могли да го задържите за кратко време, ще получите едно образувание. От астралния организъм произлизат черният дроб и мозъкът. Тук откривате отново Горе и Долу. Привидно отдалече- ни, нещата са свързани по забележителен начин. Например сърцето е един неволеви мускул, а мислим, че физически то е движещото. Другите мускули, например тези на ръката, са подчинени на волята. Окултистът никога не е твърдял, че сърцето е движещият мотор на кръвта. Той вижда в движението на кръвта причината за движението на сърцето. Той разглежда сърцето като орган, който едва в бъдеще ще преживее своето усъвършенстване. В бъдеще движението на кръвта ще става все по-во- лево. Затова сърдечният мускул изглежда по този начин и структурата му съответства на структурата на волевите мускули. Едва по-късно човекът ще привежда волево сърцето си в действие подобно на някой мускул на ръката. Сърцето върви по един особен път на развитие, това Хегел веднъж вече го е отбелязал.

Всичко това е свързано с човешкото развитие. Да вземем трите основни части на човека и Аза. Първоначално човек работи несъзнателно в своето Астрално, Етерно и физическо тяло отвътре и присъединява към тях нещо от Манас, Будхи и Атма. Сега обаче е налице и нещо съзнателно. Етерното тяло се състои от две части, една от които човек е донесъл със себе си и от друга, която Азът е разработил, когато човек е бил още на ниво животно и на ниво риба. Сърцето е оформено чрез преобразяване на Етерното тяло. Всичко в този свят е като огледален отпечатък на ду- ховното. Така е също и при всяко културно явление. Човек не може да възприеме това, което е духовно около него, но един творец преживява нещо от този огледален отпечатък на астралния свят. Искам да Ви посоча един пример как една духовна истина може да бъде изобразена върху ленено платно като по чудо. В Парижкия Лувър висят две картини на Леонардо да Винчи. Те представят Йоан Кръстител и Дионис Бакхус. Изглежда, че и при двете е използван един и същи модел. При тялото на Бакхус преобладава един своеобразен червеникаво синкав тон, докато при Йоановото тяло преобладава един жълтозлатист тон. Художникът ги е видял по този начин. Дионис сякаш поглъща светлината и я връща обратно, като я оцветява със свой личен оттенък. Към Йоан също идва светлината, тя обаче бива отхвърлена от неговото тяло, което я връща облагородена, без да я примесва с телесното; тя остава в нейната етерна чистота. Това художникът само го е предчувствал.
Художникът рисува астрални цветове. При музиканта обаче звучи светът на Девакана вътре в нашето земно. Музиката е израз на тоновете на Девакана. В хармонията на сферите пристъпва в действие един дух от Девакана. Тук не е налице само сетивен тон, тук присъства и първооб-разът. В Етерното тяло на човека се намира първообразът на Девакани- ческия тон. Това Етерно тяло, което човек е образувал в себе си, е проникнато с трептенията на Деваканическия свят.

Да си представим, че това преобразено Етерно тяло на човека е вмъкнато в низшето тяло и това ново Етерно тяло трепти. Тогава възниква чувството за победа на по-висшето над по-низшето Етерно тяло. Когато възниква това чувство за победа на по-висшето Етерно тяло над по-низшето, прозвучава мажорна тоналност. Когато висшето Етерно тяло не може да стане господар над непречистеното тяло, се предизвиква чув- ството, при което отвътре прозвучава минорна тоналност. Човек осъзнава своето чувство на господство чрез мажорната тоналност. Ако усеща, че не може да се наложи висшето трептене, тогава той чувства минорна тоналност. Ако този музикален елемент иска да се включи в космическия свят, тогава е налице мигът, в който Будхи елементът се възбужда и едва тогава човек може да оформи тоновете в хармонии, В музиката е налице начало на ново развитие. За другите изкуства не е напълно достижимо това, което е достижимо за музиката. В музиката се съдържа нещо пророческо за бъдещото развитие. Новото Етерно тяло започва да трепти чрез музиката и тогава и външното Етерно тяло започва да тре- пти.

В творбите на Моцарт и особено в тези на Росини продължават трептенията в старото Етерно тяло, но в много незначителна степен. Но ако бихте могли да наблюдавате слушателя на "Лоенгрин", щяхте да видите, че въздействието е напълно различно. Вагнеровата музика възбужда Бу- дхи тялото толкова силно, че е налице директно въздействие върху Ете- рното тяло. Така чрез Вагнеровата музика се постига промяна на темперамента и на склонностите в Етерното тяло и така можем да почувстваме какво Вагнер е чувствал и какво е изразено в неговите писания за му- зиката. Окултистът казва: Когато човек преживява развитие и чува музиката на сферите, тогава той чува небесната музика. Но обикновеният човек не може да достигне до това състояние. Затова човек има задачата да завоюва по-висшия свят във физическия свят. В това, което твори, човек създава един отпечатък на духовния свят. Това са почувствали Шопен- хауер и Вагнер и затова са отредили на музиката толкова важна роля.

За духовната наука е настъпило времето да даде помощ на човека да до- стигне вече не като в сън до съзнателното творчество. Бих искал да изясня защо музиката въздейства толкова непосредствено. В Девакана сме

Аз съм ти, а ти си от моята същност.

Чрез изкуството се създава леглото за астралното и деваканическото влияние. Характерното при Вагнер е това, че неговата музика упражнява необикновено голямо въздействие върху Етерното тяло. Това го чувстват дори немузикални хора. Музиката въздейства по заобиколен път през Етерното тяло върху Астралното тяло. Бах беше много по-абстрак- тен, той не притежаваше непосредствеността на Вагнер. Големият музи- кант, всеки музикант е изработил своята дарба в по-ранни инкарнации. Сега трябва да се вземе под внимание, че ако някой човек е напреднал в музикално отношение, не е нужно да се е усъвършенствал и в другите неща, например в морално отношение. Човек е така многообразен. Той трябва да бъде преценяван по това, което е, а не по това, което не е. Пра- вило ми е особено впечатление при моите лекции за Гьоте, че хората търсят с такова удоволствие негативното пред позитивното, това, което човек няма, вместо това, което има. Запитвали са ме стотици пъти за връзката ми с госпожа фон Щайн. Можех само да казвам: От връзката произлезе толкова много за мен. За мен това е така, както когато някой търси скъпоценни камъни сред речни камъни. Той посяга само към скъпоценните камъни, на другите не обръща внимание.