Битови отпадъци. ТБО на община Свиленград са около 30 000 т, при средно количество на жител 400 кг., което е под средното за страната

1.0.2Производствени и опасни отпадъци

1.0.3Производствени отпадъци

• 
  завод „Коприна” – конци, които се продават за вторична употреба;
  
• 
  от завод ЗММ гр. Свиленград - отпадно желязо, което се продава за вторични суровини;
  

• 
  от „Сакар” АД – отпадно количество месинг-за вторични суровини;
  
• 
  от „Автомобил – Компонент България” ЕООД – черна ламарина и нераждавейка, за вторична употреба;
  
• 
  от „Мендерес – България” ООД – памучни конци, които се връщат за вторична преработка в завода майка в Турция;
  
• 
  от „Унимед 73” – производствения отпадък се изразява в ламаринени и тръбни изрезки. Същите се продават;
  

Опасни отпадъци. По вид опасните отпадъци, които се генерират на територията на община Свиленград са главно отработени масла и болнични отпадъци.

Клиничните опасни отпадъци отделяни от МБАЛ - Свиленград по данни на специалистите ежедневно се определят на около 20 кг болнични отпадъци. Това определя годишно около 6 тона. МБАЛ - Свиленград има сключен договор с Военна болница, гр. София за предаване на опасните болничните отпадъци с опасен характер, за третиране в инсинератор.

Определеният пункт за смяна на отработени моторни масла на територията на община Свиленград и фирма “Феникс” ЕООД гр. Свиленград , ул.”Р” №46 а

Фирмите притежаващи разрешителни за извършване на дейности с отпадъци от излезли от употреба моторни превозни средства на територията на гр. Свиленград са:

• 
  ЕТ “Памуков-2005” ЕООД, гр.Свиленград, Разрешително №1108/11.02.2011 г.
  
• 
  “Метал-2007” ООД гр. Свиленград, Индустриална зона, Разрешително №606/23.05.2007 г.
  

Събиране и извозване на отпадъците. В гр. Свиленград е въведена система за разделно събиране на битовите отпадъци. На територията на града са разположени съдове за разделно събиране на хартия, стъкло, пластмаси и контейнер за общ отпадък.

Към настоящия момент на територията на града са разположени 63 комплекта съдове за разделно събиране – съответно за хартия, стъкло и пластмаси. На всяка площадка е разположена и една кофа за смет - тип “Бобър” за смесени битови отпадъци. Площадките са разположени по начин, осигуряващ максимално удобство за използването им от гражданите. В непосредствена близост до всички училища и някои детски градини също бяха ситуирани съдове за разделно събиране, а в самите сгради на учебните заведения бяха монтирани кошчета за разделно събиране.

Община Свиленград има сключен договор с “ЕКОПАКА”, за изкупуване на стъклени, пластмасови, хартиени и други видове отпадъци от опаковки. Със сключване на съответните договори ще се организира разделното събиране и сортиране на отпадъци от опаковки от домакинствата, административните, социалните и обществените сгради, заведенията за обществено хранене, търговските обекти и обектите за отдих, забавления и туризъм, които са разположени на територията на общината.

Използват се следните съдове за сметосъбиране: 2 000 кофи за смет тип “МЕВА” с вместимост 110 л. и 650 бр. контейнери за смет тип “Бобър” с вместимост 1.1 куб.м. Съдовете се обезвреждат веднъж на два месеца през зимния сезон и веднаж месечно през летния.

Съгласно заповед на Кмета на Община Свиленград сметоизвозването в гр. Свиленград се извършва четири пъти седмично за централна градска част, два пъти седмично за останалата част от града ,

За транспортиране на битовите отпадъци се използват специализирани автомобили със закрити каросерии, съоръжени с необходимата механизация за товаро-разтоварните работи и санитарно хигиенни условия за шофиране и за работниците. Автомобилите със закрита каросерия са с бункер за приемане на отпадъците и специално оборудване за размесване и уплътняване на отпадъците вътре в каросерията.

Община Свиленград разполага с уникална специализирана техника за пресоване и извозване на битови отпадъци. Машината е с обем 43 м3, оперативен капацитет 30 тона отпадъци и с възможност за пресоването им в съотношение 6:1. Тази техника намалява разходите за превоз и обработка на ТБО до регионалното депо.

Продължава незаконното изхвърляне на строителни отпадъци покрай подстъпите на града. Съществуват няколко нерегламентирани сметица за строителни отпадъци. Общинската администрация среща огромни затруднения при почистването им и последстващото опазване на почистените терени. Необходимо е да бъдат намерени бързи решения в тази насока.

Депониране. От 2011 г. гр.Свиленград депонира отпадъците на регионално депо „Харманли”. Регионалното депо обслужва общините Свиленград, Любимец, Маджарово, Симеоновград, Тополовград,Стамболово и Харманли.

На градското сметище са били депонирани твърди битови, строителни и различни видове производствени отпадъци. Въпреки периодичното запръстяване на депонираните отпадъци е имало случаи, когато последните се самозапалвали и замърсявали въздуха в района.

Предприети са мерки за разработване на проект за рекултивация на терена на нефункциониращото градско сметище.
6. Шумово и радиационно натоварване

Община Свиленград е разположена в близост до гръцката граница и през територията й преминава главен път Е-80, свързващ Европа с Азия.

Пуснатият в експлоатация нов участък от автомагистрала “Марица” в района на гр. Свиленград осигурява отклоняване на основния автомобилен поток, но въпреки това през града преминава една част от него. В експертната екологична оценка на въздействието върху околната среда на автомагистрала “Марица” от км. 2+900 до км. 117”080, експертите препоръчват периодични измервания на еквивалентното шумово ниво в жилищните квартали, които са разположени в близост до автомагистралата.

Независимо от направеното ново отклонение, все още някои жилищни сгради са с неблагоприятна акустична обстановка поради факта, че са подложени на въздействието на високи шумови нива от интензивния автомобилен трафик.

По наши наблюдения и последвали изчисления, нивото на уличен шум в гр. Симеоновград за преобладаващата част от улиците е под 58 дБ. В диапазона 58-62 дБ са улиците Страшимир Донков, Княз Борис , Цар Симеон Велики, Генерал Скобелев, Сан Стефано, бул. България. Подобно шумово ниво се достига и по двата моста над р. Марица. В отделни малки участъци на посочените улици щумовото ниво надхвърля 63 дБ.

В общинския център-Свиленград от специалисти на отдел “Гражданска защита “ при общината се правят измервания на радиационния фон. Няма данни за измерени стойности по-високи от естествения радиационен фон.

На територията на община Свиленград няма участъци, засегнати и контаминирани като резултат от дейностите на бившия уранодобив.

По данни на РИОСВ град Хасково на територията на община Свиленград не са констатирани радиоактивни замърсявания.

7. Изводи и препоръки

От извършения анализ, могат да се направят следните по-важни изводи:

• 
  Като цяло екологичната обстановка в града е благоприятна. Екологичните проблеми са с ограничена степен на въздействие.
  
• 
  Атмосферния въздух е с добри качества. Проблем за града са увеличените концентрации на ФПЧ през отоплителния сезон.
  
• 
  Нерешен проблем е изградеността на канализационната система. Града е без функционираща ГПСОВ.
  
• 
  Взети са сериозни мерки по отношение на отпадъците. Не е рекултивирано обаче старото сметище за битови отпадъци и незаконните сметища за строителни отпадъци.
  
• 
  Рискът от наводнения е голям. Необходими са мерки за укрепване на дигите и благоустройство на крайречните зони.
  
• 
  Района на гр. Свиленград притежава изключително биологично разнообразие.Тук се намира една защитена местност и 3 защитени зони по НАТУРА 2000.
  

• 
  Изграждане на ГПСОВ с довеждащи колектори и канализащионни помпени станции.
  
• 
  Реконструкция и доизграждане на водопроводната и канализационна мрежа в гр. Свиленград
  
• 
  Изграждане канализацията на кв. “Кап. Петко войвода”
  
• 
  Доизграждане канализацията на кв. “Гебран”
  
• 
  Рекултивация на депо “Демир могила”.
  
• 
  Почистване и укрепване на речни корита, водостоци и поддържане и доизграждане на диги по р. Марица
  
• 
  Газификация на обществени сгради и битова газификация
  
• 
  Обособяване на зелени площи по кварталите
  
• 
  Поддържане и частична реконструкция съществуващите градски паркове
  
• 
  Благоустройство и изграждане на зелен пояс на дигата край река Марица на ул. Крайречна – Свиленград
  
• 
  Спазване на статута на защитените зони и защитената територия в землището на града и извличане на девиденти от използването им в туристическата индустрия
  

2.8 Инженерна инфраструктура

2.8.1 Водоснабдяване и канализация

Водоснабдителната система на гр. Свиленград включва:

• 
  Водоизточници
  

• 
  ПС „Лъвова чешма” с 10 бр. бункерни помпени станции и тласкател с обща дължина 3915 м
  
• 
  група БПС в землището на с. Димитровче
  

• 
  Резервоари
  

Вътрешна водопроводна мрежа

• 
  Градска част – ляв бряг
  

Общата дължина на вътрешната водопроводна мрежа, която е подменена е 20088 м, разпределена по диаметри както следва:

∅200	1445 м
∅160	2913 м
∅110	15730 м
СУМА:	20088 м

• 
  Кв. „Гебран”
  

Дължината на изградената вътрешна водопроводна мрежа е 4979 м, разпределена по диаметри както следва:

∅140	93 м
∅125	261м
∅110	4589 м
∅90	36 м
СУМА:	4979 м

• 
  Кв. „Капитан Петко войвода”
  

Водопроводната мрежа е оразмерена с водоснабдителна норма от 230 л/ж/ден.

Основна причина за преработка на наличните, но не реализирани проекти е промяната на водоснабдителната норма, която се променя от 230 л/ж.ден на 100 л/ж/ден и на еквивалент жителите от 30000 на 20903 екв. ж, съгласно данните на НСИ от последното преброяване на населението.

За обществения сектор и промишлеността фактурираните водни количества се вземат като концентрирани в най-близкия възел на хидравличния модел на цялата система. За 2011 г. общия размер на фактурираната вода за промишлеността и обществения сектор е 91488 м³ ( 151 м³/ден), според В и К гр. Хасково.

Анализът на съществуващата изграденост на водоснабдителната система на Свиленград показва, че като цяло градът получава достатъчно количество вода с питейни качества. Проблеми има с остарялата водопроводна мрежа, на която се дължат и загуби на вода, както и с наличието на етернитови тръби във вътрешната водопроводна мрежа.

В тази част на разработката са представени основните предпоставки и база за изчислението на необходимото водно количество в съответствие със съществуващите норми и правила за проектиране на водоснабдителните мрежи и съоръжения.

Коефициент на денонощна неравномерност Кд = 1,50 и коефициент на часова неравномерност Кч = 2,00.

Брой жители = 20903

q^нпбв.= 100 л/ж./дн – водоснабдителна норма за населението

q^нпр.= 151 м³/дн – за промишлеността

Q_заг.= 20 % Q_ср.дн.
Резервоарите на града са с достатъчен обем и имат резерв.

Проектното решение предлага вниманието на ведомствата и стопанските организации, които имат отношение към проблемите на водоснабдяването, в прогнозния период да бъдат насочени изцяло към реконструкцията на вътрешната водопроводна мрежа.

Предвижда се захранване с вода на обособените нови територии.
Канализационна мрежа

В Свиленград има изградена канализационна мрежа в централната част и кв. Гебрана. В кв. Капитан Петко войвода няма изградена канализация. Битовите отпадъчни води се събират в попивни, септични и изгребни ями.

Съществуващата канализационна мрежа на Свиленград и кв. Гебран е изпълнена като смесена за съвместно отвеждане на битовите и дъждовни отпадъчни води. На левия бряг канализацията е изградена в периода на 80-те години на миналия век. Изпълнена е от бетонови за малките и стоманобетонови тръби за по-големите диаметри. Канализацията на кв. „Гебрана” е изпълнена през последните 10 години.

Степента на изграденост за левия бряг е около 90% и обхваща около 95% от население.

Поради равнинния терен на града в края главните колектори са с големи дълбочини и дъното им в някои участъци е под дъното на р. Марица.

• 
  Градска част – ляв бряг
  

Цялото отпадъчно водно количество от канализационната мрежа от левия бряг се довежда посредством главните колектори до каналната помпена станция. Преди нея има преливник за отливане на дъждовните води. В ПС има черпател за дъждовни и отделно за битови води. Тъй като няма изградена ПСОВ цялото водно количество се зауства в р. Марица, гравитачно при ниски води и помпено при високи води.

• 
  Кв. „Гебран”
  

В работния проект за канализацията на квартала от 1989 г. е била приета изцяло разделна канализация. Изградени са:

• 
  Заустващо съоръжение на дъждовен клон 1;
  
• 
  Помпена станция за прехвърляне на битовите води на ляв бряг;
  
• 
  Дъждовен клон 1 – 488 м от заустването към квартала, изпълнен от ст. бетонови тръби ф1200.
  
• 
  Главен битов колектор I – 283 м от ПС към квартала, изпълнен от бет. тръби ф 600.
  

Изградени по този проект са Главен колектор I, Главен колектор ІІ и прилежащите им второстепенни клонове. За тях е избрана смесена канализационна система.

• 
  Кв. „Капитан Петко войвода”
  

За града и кварталите има нови разработки за канализационната мрежа.

За централна градска част разработения проект включва Гл. Клон 1, 2, 3 и 4. Този проект се налага от факта, че съществуващата канализация е остаряла и с малка проводимост.

Общата дължина на новопроектираната канализационна мрежа е за кв. Гебран е 1726 м. Разпределението по дължини на новопроектираната канализационна мрежа е както следва: