Лекции изнесени в Осло, Берлин, Хамбург през 1913 1914 г

ТРЕТА ЛЕКЦИЯ

Когато вче­ра споменах, че оне­зи личности, ко­ито обик­но­ве­но на­ри­ча­ме апос­то­ли на Христос Исус из­жи­вя­ха един вид про­буж­да­не в ми­га на Петдесятницата, съв­сем не ис­ках да твърдя, че всич­ко онова, за ко­ето ще ста­не ду­ма в об­съж­да­не­то на та­ка на­ре­че­но­то Пето Евангелие, е би­ло дос­тъп­но за нор­мал­но­то съз­на­ние на апостолите, та­ка как то из­г­леж­да то днес спо­ред мо­ето описание. Обаче ко­га­то яс­но­виж­да­що­то съз­на­ние се по­та­пя в апос­тол­с­ки­те души, там то от­к­ри­ва и раз­поз­на­ва оне­зи образи, за ко­ито ве­че ста­на дума. Обаче в апос­тол­с­ки­те ду­ши всич­ко то­ва се про­яви не тол­ко­ва ка­то образи, а ка­то - ако ми поз­во­ли­те то­зи из­раз - един не­пос­ред­с­т­вен живот, ка­то не­пос­редстве­на опитност, ка­то чув­с­т­во и си­ла на душата. И всич­ко онова, ко­ето по­-къс­но апос­то­ли­те из­не­со­ха ка­то свои проповеди, зав­ла­де­ли до­ри и то­га­ваш­ни­те гърци, всичко, ко­ето пос­лу­жи ка­то мо­щен тла­сък за пос­лед­ва­ло­то христи­ян­с­ко развитие, нак­рат­ко - онова, ко­ето те но­се­ха в се­бе си ка­то ду­шев­на сила, ка­то си­ла на сърцето, то бликна не от другаде, а от она­зи жи­ва си­ла на Петото Евангелие, ко­ято те но­се­ха в са­ми­те се­бе си. Те мо­же­ха да убежда­ват и да дейс­т­ву­ват по своя не­пов­то­рим начин, за­що­то нещата, ко­ито днес ние де­шиф­ри­ра­ме под име­то Пето Евангелие - те­зи не­ща те но­се­ха в сво­ите души, въп­ре­ки че не си слу­же­ха с думите, до ко­ито ние при­бяг­ва­ме днес. Те въз­п­ри­еха до­кос­ва­не­то до все­по­беж­да­ва­ща­та Любов ка­то един вид про­буж­да­не и всич­ки­те им по­-на­татъш­ни дейс­т­вия се оп­ре­де­ля­ха от то­зи ос­но­вен факт. Чрез тях дейс­т­ву­ва­ше она­зи сила, в ко­ято се бе­ше пре­вър­нал Христос след Мистерията на Голгота. И тук ние сти­га­ме до он­зи момент, ко­га­то тряб­ва да об­съ­дим зем­ния жи­вот на Христос в сми­съ­ла на Петото Евангелие.

Никак не е лес­но да об­х­ва­нем то­зи жи­вот с по­мощ­та на днеш­ни­те по- нятия. Обаче с по­мощ­та на ня­кои идеи и понятия, ко­ито ве­че сме ус­во­или в хо­да на на­ши­те ду­хов­но­-на­уч­ни занимания, ние мо­жем да се доб­ли­жим до ед­на от на­й-­го­ле­ми­те Земни тайни. Искаме ли да раз­бе­рем Христовото Същество, след­ва да го об­х­ва­нем с ня­кои от на­ши­те ду­хов­но­-на­уч­ни понятия, ма­кар и в ле­ко про­ме­не­на форма.

За да стиг­нем до из­вес­т­на яснота, не­ка да тръг­нем от оно­ва събитие, ко­ето обик­но­ве­но на­ри­ча­ме Кръщението на Йоан в ре­ка­та Йордан. В Пе- тото Евангелие, то се пред­с­та­вя - по от­но­ше­ние на зем­ния жи­вот на Христос - така, как­то из­г­леж­да за зем­ния чо­век зачатието. И ние за­поч­ва­ме да раз­би­ра­ме жи­во­та на Исус от то­зи мо­мент до Мистерията на Голгота са­мо ко­га­то го срав­ня­ва­ме с жи­во­та на чо­веш­кия зародиш, пре­ка­ран в май­чи­но­то тяло. Следователно, от Йоановото Кръщение до Ми- стерията на Голгота, Христовото Същество ми­на­ва през един, та­ка да се

Виждаме, следователно, скъ­пи мои приятели, че в Христовото Същество има­ме пред се­бе си ед­но та­ко­ва Същество, спря­мо ко­ето ние на­пъл­но тряб­ва да про­ме­ним всич­ки на­ши понятия, с ко­ито сме свик­на­ли да обо- зна­ча­ва­ме раз­лич­ни­те ду­шев­ни със­то­яния на човека. След кра­тък про­меж­ду­тък от време, кой­то на­ри­ча­ме пери­од на пречистване, или пе­ри­од на Камалока, чо­ве­кът пре­ми­на­ва в ду­хов­ния свят, за да се под­гот­ви за следва­щия си зе­мен живот. Следователно, след смър­т­та чо­ве­кът се включ­ва в един ду­хо­вен живот. След Петде­сят­ни­ца­та Христовото Съще- ство из­жи­вя онова, ко­ето за Него има съ­що­то значение, как­во­то за чо­век има пре­ми­на­ва­не­то в Света на Духовете: на­пус­ка­не­то на Земната сфера. Но вмес­то да нав­ле­зе в един Девакан, в ед­на ду­хов­на област, как­то е при­съ­що на чо­ве­ка след смъртта, Христовото Същество из­вър­ши та­зи саможертва, че - ако ми поз­во­ли­те то­зи из­раз - сва­ли сво­ето Небе тук долу, на Земята, и за­поч­на да тър­си Небето тук долу, на Земята. Човекът на­пус­ка Земята, за да за­ме­ни сво­ето зем­но оби­та­ли­ще с то­ва на Небето. Христос на­пус­ка Небето, за да за­ме­ни Своето не­бес­но оби­та­ли­ще със Земята. Моля Ви да раз­г­ле­да­те то­зи факт с нуж­но­то внимание, и пос­ле да го свър­же­те с усе­ща­не­то за всич­ко онова, ко­ето нас­тъ­пи чрез Мисте- ри­ята на Голгота и чрез са­мия Христос, чрез Неговата саможертва: а имен­но на­пус­ка­не­то на ду­хов­ни­те сфери и не­пос­ред­с­т­ве­но­то свър­з­ва­не със Земята и със зем­но­то човечество, чи­ято ево­лю­ция Той тлас­на нап­ред бла­го­да­ре­ние на своя Христов Импулс. Това ни показва, че пре­ди Йоа- новото Кръщение в ре­ка­та Йордан, Христос все още не при­над­ле­же­ше на Земята. Следователно, Христос нав­ле­зе в Земната сфера, ид­вай­ки от свръх­зем­ни­те сфери. Неговите опит­нос­ти меж­ду Йоановото Кръщение и Събитието на Петдесятницата трябва­ше да го пре­вър­нат от не­бес­но в зем­но Същество.

Тук ние се до­кос­ва­ме до без­к­рай­но дъл­бо­ка­та тайна, че след Събитието на Петдесятница, Христовото Същество се на­ми­ра ве­че всред чо­веш­ки­те ду­ши на Земята. Това, ко­ето Христовото Същество из­пи­та меж­ду Йоа- ново­то Кръщение и Събитието на Петдесятница, стана, за да мо­же Богът да за­ме­ни сво­ето обиталище, за да мо­же то­ва бо­жес­т­ве­но­-ду­хов­но Хри- стово Същество да при­еме она­зи форма, ко­ято бе­ше не­об­хо­ди­ма с ог­лед нарастващата, жи­ва об­щ­ност меж­ду Него и чо­веш­ки­те души. Следова- телно, за­що нас­тъ­пи­ха съ­би­ти­ята в Палестина? Те настъпиха, за да по­лу­чи Христовото Същество она­зи форма, от ко­ято се нуждаеше, за да из­г­ради ед­на ис­тин­с­ка об­щ­ност с чо­веш­ки­те ду­ши на Земята!

Наред с всич­ко това, яс­но става, че Събитието на Петдесятница е един­с­т­ве­но по ро­да си; как­то чес­то съм имал въз­мож­ност да подчертавам, то пред­с­тав­ля­ва сли­за­не­то на ед­но висше, не­зем­но Същество в сфе­ра­та на Земята и свър­з­ва­не­то му с нея до он­зи момент, ко­га­то под не­го­во вли­яние в Земната сфе­ра ще нас­тъ­пи ед­но пъл­но преобразяване. Следовате- лно Христовите дейс­т­вия в ус­ло­ви­ята на Земята за­поч­ват тък­мо от този момент.

Ако се­га ис­ка­ме на­пъл­но да вник­нем в Събитието на Петдесятница, ние тряб­ва да при­бег­нем до по­мощ­та на оне­зи понятия, ко­ито сме ус­во­или в хо­да на на­ши­те ан­т­ро­по­соф­с­ки занимания. Многократно сме спо­ме­на ва­ли за пос­ве­ще­ни­ето в древ­ни­те Мистерии. Характерът на пред­х­рис­ти­ян­с­ко­то пос­ве­ще­ние из­пък­ва на­й-­ясно, ко­га­то об­гър­нем с пог­лед та­ка на­ре­че­ни­те пер­сийс­ки Мистерии или Мистерии на Митра. Те съ­дър­жа­ха седем сте­пе­ни на посвещение. Онзи, кой­то тряб­ва­ше да бъ­де из­диг­нат до по­-вис­ши ду­хов­ни опитности, на­й-­на пред ми­на­ва­ше през степента, на­ри­ча­на „Гарван". Втората сте­пен бе­ше из­вес­т­на под име­то „Окулт- ният", „Скритият". В тре­та­та сте­пен уче­ни­кът ста­ва­ше „Воинът", в чет­вър­та­та сте­пен - „Лъвът", а в пе­та­та сте­пен той бе­ше на­зо­ва­вай с име­то на народа, от кой­то произхождаше. В шес­та­та сте­пен ста­ва­ше „Слънче- вият герой", а в сед­ма­та сте­пен - „Отец". Относно пър­ви­те че­ти­ри сте- пени, днес е дос­та­тъч­но да припомним, че окул­т­ният уче­ник бе­ше въ­веж­дан във все по­-дъл­бо­ки и по­-дъл­бо­ки ду­хов­ни опитности. В пе­та­та сте­пен той дос­ти­гаше до оно­ва раз­ши­ре­но съзнание, ко­ето му поз­во­ля­ва­ше да се пре­вър­не в ду­хо­вен пред­во­ди­тел на своя народ. Ето за­що той бе­ше на­зо­ва­вай с име­то на съ­от­вет­ния народ. Когато в древ­ни­те Мисте- рии ня­кой сти­гаше до пе­та­та сте­пен на посвещение, той ста­ва­ше не­пос­ред­с­т­вен учас­т­ник в ду­хов­ния живот.

От моя лек­ци­онен цикъл*17, дър­жан тук, ние знаем, че зем­ни­те на­ро­ди са под ръ­ко­вод­с­т­во­то на Съществата от вис­ши­те Йерархии*18 и по-спе- циално, под ръ­ко­вод­с­т­во­то на Архангелои, Архангелите. С дру­ги думи, пос­ве­те­ни­ят в пе­та­та степен, се на­мес­ва­ше не­пос­ред­с­т­ве­но в жи­во­та на

Как мо­же­ше да бъ­де пос­тиг­на­та та­зи пе­та сте­пен в пред­х­рис­ти­ян­с­ки­те времена? Тя не мо­же­ше да бъ­де постигната, ако ду­ша­та на чо­ве­ка ос­та­ва­ше в тялото. Душата на чо­ве­ка тряб­ва­ше да бъ­де из­тег­ле­на вън от тя лото. Посвещението се със­то­еше имен­но в това, че ду­ша­та на чо­ве­ка тряб­ва­ше да бъ­де изтеглена, от­къс­ната от тялото. И на­ми­рай­ки се из­вън тялото, ду­ша­та ми­на­ва­ше през оне­зи опитности, ко­ито аз то­ку­-що опи- сах. Да, за да пос­тиг­не не­об­хо­ди­мо­то съвършенство, ду­ша­та тряб­ва­ше да на­пус­не Земята и да се из­диг­не в духов­ния свят.

Когато ид­ва­ше ред на шес­та­та сте­пен от древ­но­то посвещение, сте­пен­та „Слънчев герой", то­га­ва в ду­ша­та на един та­къв Слънчев герой, се про­буж­да­ше нещо, ко­ето е не­об­хо­ди­мо за ед­на мно­го по­-вис­ша цел, от­кол- ко­то пред­с­тав­ля­ва ду­хов­но­то ръ­ко­вод­с­т­во на да­ден народ. Ако на­со­чи­те пог­лед към ево­лю­ци­ята на Земното човечество, Вие ще се убе­ди­те как на­ро­ди­те възникват, про­ме­нят се и пос­ле изчезват. Народите се раж­дат и уми­рат съ­що как­то чо­веш­ки­те индивиди. Обаче онова, ко­ето да­ден на­род пос­ти­га на Земята, тряб­ва да бъ­де съх­ра­не­но за ця­ло­то човечество. Работата е там, че да­ден на­род след­ва да бъ­де не са­мо на­соч­ван и ръ­ко­воден; важ­но­то е не­го­ви­те пос­ти­же­ния да бъ­дат съх­ра­не­ни и пре­не­се­ни над народа. Слънчевите ге­рои бя­ха не­об­хо­ди­ми тък­мо за та­зи цел: да се пре­не­сат ос­нов­ни­те пос­ти­же­ния още по­-ви­со­ко от сфе­ра­та на Арханге- лои, там, къ­де­то са Духовете на Времето*19. Защото в това, ко­ето жи­ве­еше в ду­ша­та на един Слънчев герой, Съществата от вис­ши­те Йерархии мо­же­ха да из­в­ле­кат точ­но онова, ко­ето им е не­об­хо­ди­мо с ог­лед на це­лия чо­веш­ки род. Само по то­зи на­чин мо­же­ха да бъ­дат нат­ру­па­ни сили- те, ко­ито включ­ват ка­чес­т­ва­та и пос­ти­же­ни­ята на все­ки от­де­лен на­род в
об­ща­та Карма на човечеството. Ето как, онова, ко­ето жи­ве­еше в ду­ша­та на Слънчевия герой, бе­ше пре­на­ся­но го­ре в Космоса. И как­то пос­ве­те­ни­ят в пе­та­та сте­пен на древни­те Мистерии тряб­ва­ше да на­пус­не сво­ето тяло, за да се из­диг­не до съ­от­вет­ни­те опитности, та­ка и един Слънчев ге­рой тряб­ва­ше да на­пус­не сво­ето тяло, за да се до­бе­ре до но­во­то си оби­та­ли­ще през то­зи пе­ри­од от време, а имен­но - да се до­бе­ре до Слънцето.

Несъмнено, за днеш­но­то съз­на­ние по­доб­ни твър­де­ния зву­чат ка­то ня­как­ва бас­ня или ка­то пъл­на глупост. Но точ­но тук са в си­ла ду­ми­те на апос­тол Павел, че мъд­рос­т­та на Боговете чес­то пъ­ти из­г­леж­да ка­то глу­пост в очи­те на хората. И така, по вре­ме­то на сво­ето посвещение, Слън- чевият ге­рой жи­ве­еше за­ед­но с ця­ла­та Слънче­ва система. Сега не­го­во­то оби­та­ли­ще е там, в Слънцето, съ­що как­то обик­но­ве­ни­ят чо­век жи­вее на Земята ка­то на своя род­на планета. Както око­ло нас има пла­ни­ни и реки, та­ка и по вре­ме на посвещението, около Слънчевия ге­рой са раз­по­ло­же­ни пла­не­ти­те на Слънчевата система. Да, по вре­ме на сво­ето посвеще- ние, Слънчевият ге­рой тряб­ва­ше да бъ­де от­къс­нат от Земята и пре­не­сен на Слънцето. Естествено, в древ­ни­те Мисте­рии то­ва мо­же­ше да бъ­де пос­тиг­на­то са­мо ако пос­ве­те­ни­ят из­ли­за­ше из­вън сво­ето тяло. Но ко­га­то се връща­ше об­рат­но в сво­ето тяло, той си при­пом­ня­ше всич­ки из­жи­вя­ва­ния от периода, през кой­то се на­ми­ра­ше извън тялото, и мо­же­ше да ги при­ло­жи ка­то дейс­т­ве­на си­ла за ево­лю­ци­ята на ця­ло­то човечество, за спа­се­нието на ця­ло­то човечество. В хо­да на посвещението, Слънчевите ге­рои на­пус­ка­ха сво­ето тя­ло и ко­га­то се изпъл­ва­ха с не­об­хо­ди­ми­те сили, те се връ­ща­ха обратно. Едва от то­зи мо­мент на­та­тък те раз­по­ла­га­ха с она­зи сила, ко­ято мо­же­ше да влее ка­чес­т­ва­та и пос­ти­же­ни­ята на един от­де­лен на­род в ця­ла­та ево­лю­ция на чо­вечеството.

И как­во из­жи­вя­ва­ха те­зи Слънчеви Герои в про­дъл­же­ние на три дни и половина, кол­ко­то тра­еше тях­но­то посвещение? Какво из­жи­вя­ва­ха те, ко­га­то - ако ми поз­во­ли­те то­зи из­раз - бродеха, не по Земята, а по Слън- цето? Своята об­щ­ност с Христос, кой­то пре­ди Мистерията на Голгота все още не бе­ше сля­зъл на Земята! Всички Слънче­ви ге­рои от древ­нос­т­та бя­ха из­ди­га­ни в сфе­ра­та на Слънцето, по­не­же през оне­зи вре­ме­на връз­ка­та с Христос мо­же­ше да бъ­де пос­ти­га­на един­с­т­ве­но там. Христос сле­зе на Земята, ид­вай­ки тък­мо от то­зи свят, в кой­то бя­ха из­ди­га­ни окул­т­ни­те уче­ни­ци в ус­ло­ви­ята на древ­но­то посвещение. Или с дру­ги думи: всич­ко онова, ко­ето мо­же­ше да бъ­де пос­ти­га­но чрез про­це­ду­ра­та на пос­ве­ще­ни­ето за от­дел­ни окул­т­ни ученици, се­га в дни­те на Петде­сят­ни­ца се ра­зиг­ра ка­то ед­но при­род­но събитие, ко­ето дъл­бо­ко за­сег­на апо- с­то­ли­те на Христос. Докато по­-рано чо­веш­ки­те ду­ши тряб­ва­ше да се из­ди­гат до Христос, се­га Христос сле­зе до апостолите. И в из­вес­тен сми- съл апос­то­ли­те ста­на­ха та­ки­ва души, ко­ито но­се­ха в се­бе си оно­ва ду-­
шев­но съдържание, ко­ето древ­ни­те Слънчеви ге­рои има­ха в сво­ите сър- ца. Духовната мощ на Слънцето се из­ля в апос­тол­с­ки­те души, за да ра­бо­ти и по­-на­татък в име­то на об­що­чо­веш­ка­та еволюция. И за да мо­же та­зи ду­хов­на мощ на Слънцето да тър­жес­т­ву­ва над ця­ла­та Земя ка­то ед­на съ­вър­ше­но но­ва си­ла в пла­не­тар­на­та и об­що­чо­веш­ка ево­лю­ция - ето за­що бе­ше необ­хо­ди­ма Мистерията на Голгота.

От как­во из­рас­на зем­ни­ят жи­вот на Христос? Той из­рас­на от на­й-­дъл­бо­ки­те страдания, от ед­но страдание, ко­ето над­х­вър­ля вся­ка чо­веш­ка пред­с­та­ва за страдание. За да стиг­нем до пра­вил­ни по­ня­тия в раз­г­леж­да­не­то на то­зи важен момент, на­ла­га се да отс­т­ра­ним из­вес­т­ни въз­ра­же­ния от стра­на на съв­ре­мен­но­то съзнание. Тук тряб­ва да вмъкна още нещо, ко­ето е свър­за­но с раз­г­леж­да­не­то на Петото Евангелие.

Неотдавна из­ле­зе ед­на книга, ко­ято осо­бе­но бих препоръчал, по­не­же е на­пи­са­на от един твър­де ос­т­ро­умен човек, но въп­ре­ки то­ва по­каз­ва как­ви без­с­мис­ли­ци мо­гат да из­ля­зат тък­мо от ос­т­ро­ум­ни хо­ра по от­но­ше­ние на духов­ни­те светове. Става ду­ма за кни­га­та на Морис Метерлинк *20, на­ре­че­на „За смъртта". Между дру­ги­те без­с­мисли­ци там сре­ща­ме и твърдението, че след ка­то един чо­век умира, той е ве­че са­мо дух и не мо­же да страда, по­неже се е ос­во­бо­дил от сво­ето фи­зи­чес­ко тяло. Сле- дователно Метерлинк, ос­т­ро­ум­ни­ят човек, се под­да­ва на илю­зията, че мо­же да стра­да са­мо фи­зи­чес­ко­то тя­ло и по­ра­ди та­зи при­чи­на мър­т­ви­ят е ли­шен от страдание. Той съв­сем не за­бе­ляз­ва феноменалното, прос­то не­ве­ро­ят­но безсмислие, със­то­ящо се в това, да се твърди, че стра­да единстве­но фи­зи­чес­ко­то тя­ло с не­го­ви­те фи­зи­чес­ки си­ли и хи­ми­чес­ки вещества. Обаче те, ве­щес­т­ва­та и силите, изобщо не страдат. Ако те би­ха мог­ли да страдат, тряб­ва­ше да стра­дат и камъните. Физическото тя­ло не мо­же да страда; стра­да ду­шев­но­-ду­хов­на­та със­тав­на част на чо­веш­ко­то същество. Обаче днес не­ща­та са стиг­на­ли дотам, че до­ри и вър­ху на­й-­обик­но­ве­ни­те не­ща хо­ра­та мис­лят точ­но об­рат­но­то на това, ко­ето дейс­т­ви­тел­но има смисъл. Ако ду­хов­ни­ят жи­вот не би мо­гъл да страда, то­га­ва не би съ­щес­т­ву­ва­ло и ни­как­во стра­да­ние в Камалока. Но стра­да­ни­ето в Камалока се със­тои имен­но в това, че ду­шев­но­-ду­хов­ни­ят чо­век е ли­шен от сво­ето фи­зи­чес­ко тяло. Който смята, че Духът не мо­же да страда, той не е в със­то­яние да стиг­не до­ри до ед­на приб­ли­зи­тел­на предста­ва за не­из­ме­ри­мо­то страдание, ко­ето Христовият Дух из­пи­та през три­те го­ди­ни в Палестина*21.

Но пре­ди да опи­ша то­ва страдание, на­ла­га се да на­со­ча Вашето вни­ма­ние и към не­що друго. Нека да не заб­равяме, че с Йоановото Кръщение в ре­ка­та Йордан, на Земята слезе един Дух, кой­то жи­вя са­мо три го­ди­ни в чо­вешко фи­зи­чес­ко тяло, за да ми­не пос­ле през смър­т­та на Голгота, сле­до­ва­тел­но един Дух, кой­то пре­ди Йоановото Кръще­ние в Йордан е

Обаче по­-на­та­тъш­но­то раз­г­леж­да­не на Петото Евангелие по­каз­ва и не­що дру­го за то­зи три­го­ди­шен зе­мен живот. С ед­на дума, то­зи три­го­ди­шен зе­мен живот, раз­г­леж­дан от нас ка­то един вид ем­б­ри­она­лен живот, не съз­да­де ни­как­ва Карма, не пое вър­ху се­бе си ни­ка­къв дълг, ни­как­ва вина. На Земята бе­ше из­жи­вян един живот, не­за­ви­сещ от ни­как­ва ми­на­ла Карма, не­об­ре­ме­нен от как­ва­то и да е бъ­де­ща Карма. Ние тряб­ва да об­х­ва­нем те­зи по­ня­тия и идеи в тех­ния пълен, дъл­бок смисъл, и ед­ва то­га­ва ще стиг­нем до пра­вил­но­то разби­ра­не на оне­зи стран­ни съ­би­тия от Палестина, ко­ито ина­че дейс­т­ви­тел­но ос­та­ват ка­то ед­на го­ля­ма за­гадка. Защото как­ви ли не пос­ле­ди­ци в об­що­чо­веш­ка­та ево­лю­ция до­ка­ра то­ва не­раз­би­ра­не на нещата! И въп­ре­ки всичко, кол­ко ог­ром­на е си­ла­та на Христовия Импулс! Днес не­ща­та не се при­емат в тех­ния дъл­бок и ис­тински смисъл. Но ко­га­то един ден хо­ра­та ще съ­уме­ят да вник­нат в тя­х,­те ще раз­ши­рят и сфе­ра­та на сво­ето съзнание.

Колко чес­то чо­век про­пус­ка пок­рай се­бе си неща, ко­ито са про­пи­ти с дъл­бок смисъл! Може би мно­зи­на от Вас са чу­ли за кни­га­та „Животът на Исус" от Ернест Ренан, из­ляз­ла през 1863. Хората че­тат та­зи кни­га и не об­ръ­щат вни­ма­ние на за­бе­ле­жи­тел­ни­те мо­мен­ти в нея. Може би след вре­ме мно­зи­на ще се учудят, как са ус­пе­ли да про­пус­нат особените, за­бе­ле­жи­тел­ни­те мо­мен­ти в нея. Забележителното в та­зи кни­га е, че тя из- глеж­да ка­то ед­на сме­си­ца от въз­ви­ше­но опи­са­ние и сен­за­ци­онен роман, поднесен, та­ка да се каже, през за дни­те стълби. Съчетанието меж­ду ед­но прек­рас­но опи­са­ние и един бу­ле­вар­ден ро­ман - ето кое е странното. Ако се по­то­пи­те с дос­та­тъч­на се­ри­оз­ност в текста, Вие ще се убедите, че
ос­нов­на­та те­жест от та­ка на­ре­чения Христос Исус па­да имен­но вър­ху Исус. Авторът го прев­ръ­ща в един герой, в един бла­го­де­тел на чо­ве­че- ството, кой­то пър­во­на­чал­но е из­пъл­нен с на­й-­доб­ри намерения, за да се ув­ле­че по­-къс­но от въ­оду­шев­ле­нието на ма­си­те и за да се под­да­ва все по­ве­че и по­ве­че на това, ко­ето хо­ра­та на дра­го сър­це би­ха ис­ка­ли да чуят и видят.

Ернест Ренан при­ла­га към Христос в го­лям ма­щаб онова, ко­ето чес­то пъ­ти при­ла­га­ме спря­мо се­бе си, ма­кар и в ма­лък мащаб. Често ста­ва та- ка, че хо­ра­та виж­дат по­де­ма на ня­как­во ду­хов­но движение, при­мер­но те­ософията, и от­п­ра­вят след­на­та критика: Първоначално вие имах­те на­й-­доб­ри намерения, но пос­ле дой­до­ха лоши­те последователи, ко­ито за­поч­на­ха да ви лас­ка­ят и не­усет­но вие бях­те подведени, до­ка­то нак­рая до­пус­нахте грешката, да го­во­ри­те са­мо оне­зи неща, ко­ито те би­ха же­ла­ли да чуят.

Така се от­на­ся към Христос и Ернест Ренан. Той не се сму­ща­ва да пред­с­та­ви въз­к­ре­се­ни­ето на Лазар ка­то един вид измама, ко­ято Христос Исус е допуснал, един­с­т­ве­но с про­па­ганд­на цел! Той не се стес­ня­ва да по­каже как Христос Исус все по­ве­че и по­ве­че за­тъ­ва в мът­ни­те во­ди на ма­со­вия инстинкт. Ето как бу­ле­вар­д­ни­ят ро­ман се на­мес­ва към въз­ви­ше­но­то опи- сание, ко­ето е на­ли­це до­ри и в та­зи книга. И сво­е­об­раз­но­то тук е, че всъщ­ност чо­век би тряб­ва­ло да под­тис­не ед­но здра­во усе­ща­не за неща- та, за да опи­ше ед­но същество, ко­ето пър­во­на­чал­но има на­й-­доб­ри наме- рения, до­ка­то нак­рая за­тъ­ва в ма­со­ви­те ин­с­тин­к­ти и до­пус­ка въз­ник­ва­нето на все­въз­мож­ни измами. Обаче Ренан изоб­що не се чув­с­т­ву­ва сму­тен от то­ва и про­дъл­жа­ва да тър­си красиви, зав­ла­дя­ва­щи думи, в стре­ме­жа си да опи­ше та­зи личност. Куриозно, нали? Ето един при­мер за това, кол­ко го­ля­мо е прив­ли­ча­не­то на хо­ра­та към Христос, не­за­ви­си­мо да­ли те имат раз­би­ра­не за не­го или не. Тези не­ща мо­гат да стиг­нат тол­ко­ва далеч, че по­до­бен чо­век да пре­вър­не жи­во­та на Христос в на­й-­дол­ноп­робен бу­ле­вар­ден ро­ман и въп­ре­ки то­ва да тър­си кра­си­ви и ув­ли­ча­щи думи, за да на­со­чи хо­ра­та към та­зи за­бе­лежи­тел­на личност. Подобни не­ща са въз­мож­ни един­с­т­ве­но спря­мо та­ко­ва същество, ко­ето се доб­ли­жа­ва до кос­ми­чес­ко­то зна­че­ние на Христос. И зна­ете ли, през три­те го­ди­ни от Христовия живот, би се нат­ру­па­ла твър­де мно­го Карма, ако Христос би жи­вял спо­ред опи­са­ни­ята на Ренан. Занапред ще бъ­де съв­сем ясно: Описания ка­то те­зи на Ренан ще се раз­па­дат мигновено, по­не­же хо­ра­та ще знаят, че Христовият жи­вот не до­не­се ня­как­ва Карма от миналото, ни­то пък съз­да­де ня­как­ва бъ­де­ща Карма. Ето ед­но от пос­ла­ни­ята на Пе- то­то Евангелие.

Следователно, в чис­то чо­веш­ки план, съ­би­ти­ето от Йордан, ко­ето на­ри­ча­ме Кръщението на Йоан, мо­же да бъ­де срав­не­но със зачатието. Спо-

Сега не­ка вре­мен­но да се аб­с­т­ра­хи­ра­ме от факта, чия бе­ше зем­на­та лич- ност, в ко­ято вле­зе Христовият Дух при Кръщението в Йордан. През след­ва­щи­те дни ние от­но­во ще се вър­нем на та­зи тема. Днес не­ка да за­острим на­ше­то вни­ма­ние вър­ху следното: че Исус от Назарет пре­дос­та­ви сво­ето тя­ло на Христовото Същество. И така, спо­ред дан­ни­те от Пе- тото Евангелие - до ко­ито рет­рос­пек­тив­ни­ят пог­лед на яс­но­ви­де­ца се до­би­ра - пър­во­на­чал­но Христос да­леч не бе­ше на­пъл­но свър­зан с тя­ло­то на Исус от Назарет, та­ка че през пър­ви­те ета­пи от зем­но­то си съществу- вание, Христос има­ше твър­де сла­ба връз­ка с тя­ло­то на Исус от Назарет. Тази връз­ка да­леч не при­ли­ча­ше на она­зи здра­ва свър­за­ност меж­ду тя­ло­то и душата, как­ва­то нор­мал­но съ­щес­т­ву­ва при обик­но­ве­ни­те хора; на- против, те­лес­но­-ду­шев­на­та връз­ка бе­ше от та­ко­ва естество, че по вся­ко време, при ед­на или дру­га необходимост, Христовото Същество все­ки мо­мент мо­же­ше да на­пус­не тя­ло­то на Исус от Назарет. И до­ка­то тя­ло­то на Исус от Назарет из­па­да­ше в един вид спя­що състояние, Христовото Същество се от­п­ра­вя­ше - в ду­хо­вен сми­съл - там, къ­де­то бе­ше необхо- димо.

Петото Евангелие ни показва, че не винаги, ко­га­то Христовото Съще- ство се явя­ва­ше на апостолите, там при­със­т­ву­ва­ше и тя­ло­то на Исус от Назарет; чес­то пъ­ти не­ща­та про­ти­ча­ха по та­къв начин, че тя­ло­то на Исус от Назарет ос­та­ва­ше в ед­на или дру­га точка, а на апос­то­ли­те се явя­ва­ше са­мо Духът, Христовият Дух. Но то­га­ва Той им се явя­ва­ше така, че те лес­но смес­ва­ха ду­хов­но­то яв­ле­ние с фи­зи­чес­ко­то присъствие. Наистина, те до­ла­вя­ха из­вес­т­на разлика, оба­че тя бе­ше твър­де незначителна, за да бъ­де за­бе­ля­за­на ясно. Тази важ­на под­роб­ност не се за­бе­ляз­ва в ос­та­на­ли­те че­ти­ри Евангелия, оба­че в Петото Евангелие тя из­пък­ва съвсем отчетливо.

Апостолите не ви­на­ги мо­же­ха да различат: Ето, се­га пред нас е Христос в тя­ло­то на Исус от Назарет, а се­га пред нас е са­мо Христовият дух. Раз- ликата не ви­на­ги бе­ше ясна; те чес­то се ко­ле­ба­еха за ес­тес­т­во­то на свои те възприятия, ка­то в по­ве­че­то слу­чаи - впро­чем те не се за­мис­ля­ха твъ- р­де мно­го вър­ху то­ва - приемаха, че сто­ят пред Христос Исус, т.е пред Христовия Дух, до­кол­ко­то те мо­же­ха да го раз­поз­на­ват в тя­ло­то на Исус от Назарет. Обаче същественото, ко­ето нас­тъ­пи през те­зи три години,

Забележете, че се­га по от­но­ше­ние на Христовото Същество тук от­но­во нас­тъп­ва не­що съв­сем раз­лич­но от фи­зи­чес­ки­те про­це­си при обик­но­ве­ния човек. По от­но­ше­ние на Макрокосмоса, обик­но­ве­ни­ят чо­век е един Микрокосмос, ед­но ми­ни­атюр­но от­ра­же­ние на це­лия Макрокосмос, за­що­то това, ко­ето ста­ва в чо­веш­ко­то фи­зичес­ко тяло, е от­ра­же­ние на це­лия Космос. При Христовото Същество е точ­но обратното. Макрокосми- ческото Слънче­во Същество се фор­ми­ра спо­ред об­ра­за на чо­веш­кия Ми- крокосмос, неп­ре­къс­на­то се сма­ля­ва и концентрира, та­ка че ста­ва все по-близко, все по­-по­доб­но на чо­веш­кия Микрокосмос. Точно обратното!

В на­ча­ло­то на Христовия зе­мен живот, вед­на­га след Кръщението в Йор- дан, връз­ка­та с тя­ло­то на Исус от Назарет бе­ше твър­де слаба. Христово- то Същество все още се на­ми­ра­ше из­вън тя­ло­то на Исус от Назарет. През то­зи пери­од от време, Христовите дейс­т­вия има­ха под­чер­та­но из- вънземен, кос­ми­чес­ки характер. Христовото Същество вър­ше­ше изцеле- ния, ко­ито не бя­ха по си­ли­те на ни­то един човек. То се об­ръ­ща­ше към хо­ра­та с ед­на могъща, не чо­веш­ка убедителност. Христовото Същество, ед­ва удър­жай­ки се в тя­ло­то на Исус от Назарет, се про­явя­ва­ше ка­то ед­на извънземна, кос­ми­чес­ка сила. Обаче то все по­ве­че и по­ве­че се доб­ли­жа­ва­ше до фи­зи­чес­ка­та ха­ракте­рис­ти­ка на тялото, с ко­ето раз­по­ла­га­ше Исус от Назарет, неп­ре­къс­на­то се смаляваше, прис­по­со­бя­вай­ки се към зем­ни­те условия, неп­ре­къс­на­то се концентрираше, та­ка че не­го­ва­та бо­жес­т­ве­на си­ла все по­ве­че и по­ве­че намаляваше. Ето през как­ви из­пи­та­ния тряб­ва­ше да ми­не Христовото Същество, упо­до­бя­вай­ки се все по­ве­че и по­ве­че с фи­зи­чес­ко­то Исусово тяло; с дру­ги думи, то пре­тър­пя ед­но низ­хо­дя­що развитие. Христовото Същество тряб­ва­ше да почувствува, как в сво­ето упо­до­бя­ва­не с тя­ло­то на Исус от Назарет, мо­гъ­щес­т­во­то и си­ла­та Божия все по­ве­че и по­ве­че намаляваха. Низходящото раз­ви­тие за­поч­на от све­та на Боговете и за­вър­ши в све­та на човеците.

Както ня­кой човек, под те­жес­т­та на ог­ром­ни стра­да­ния виж­да сво­ето тя­ло да из­чез­ва все по­ве­че и повече, та­ка и Христовото Същество виж­да­ше как бо­жес­т­ве­на­та си­ла го напуска, до­ка­то в съ­що­то вре­ме - ка­то етер­но Същество - то все по­ве­че и по­ве­че се доб­ли­жа­ва­ше до зем­но­то тя­ло на Исус от Назарет, до­ка­то нак­рая ста­на тол­кова срод­но с него, че мо­жа да усе­ти страх, ка­къв­то по­ня­ко­га е при­същ на все­ки обик­но­вен човек. Другите Евангелия съ­що опис­ват то­зи момент, ко­га­то раз­каз­ват как Христос Исус за­ед­но с апос­то­ли­те се из­кач­ват на Маслино­ва­та пла­ни­на и Христовото Същество - ве­че на­пъл­но по­то­пе­но в тя­ло­то на Исус от Назарет - усе­ща кап­ките пот по челото. Тази пот ид­ва от страха. Ето как

През то­зи пе­ри­од от вре­ме Христовото Същество все още не бе­ше на­пъл­но по­то­пе­но в тя­ло­то на Исус от Назарет. От те­зи мигове, пре­диз­вик­ва­щи удив­ле­ние у околните, в про­дъл­же­ние на три го­ди­ни се стиг­на до оно­ва бе­зос­татъ­ч­но нав­ли­за­не в чо­веш­ка­та същ­ност на Исус от Назарет, ко­га­то - на­ми­рай­ки се в не­мощ­но­то тя­ло на Исус от Назарет, - Той прос­то не мо­же­ше да от­го­ва­ря на въпросите, за­да­ва­ни от Пилат, Ирод и Кайяфа. Христос бе­ше по­тъ­нал в не­мощ­но­то тя­ло на Исус от Назарет до та­ка­ва степен, че на въпроса: Твои ли са думите, че ще съ­бо­риш хра­ма и за три дни от­но­во ще го съградиш? - Христовото Същество, по­то­пе­но в из­то­ще­но­то и от­с­лаб­ва­що тя­ло на Исус от Назарет, ве­че не от­го­ва­ря­ше на въпросите, за­да­ва­ни пред пър­во све­ще­ни­ка на юдеите, и ос­та­на ня­мо пред Пилат, кой­то попита: Ти каз­вал ли си, че си Цар юдейски?

Ето го мъ­че­ни­чес­кия път от Кръщението в Йордан до пъл­на­та безпомо- щност. И ние виждаме, как тълпата, ко­ято дос­ко­ро се удив­ля­ва­ше пред свръх­зем­ни­те си­ли на Христовото Същество, ве­че не Го възхвалява, а зас­та­на­ла око­ло Кръста, се по­диг­ра­ва с без­си­ли­ето на един Бог, кой­то бе­ше сля­зъл от Небето, за да ста­не човек: Ако си Бог, слез от Кръста. Ти по­мог­на на другите, по­мог­ни се­га и на се­бе си! Ето го мъ­че­ни­чес­кия път на страданието, мъ­че­ни­чес­кия път на Бога от бо­жес­т­ве­на­та власт до пъл­на­та безпомощност. Едно не­изме­ри­мо страдание, към ко­ето се при­ба­ви и мъ­ка­та за оно­ва човечество, ко­ето в сво­ето па­де­ние бе­ше стигна­ло до на­й-­нис­ка­та точ­ка имен­но то­га­ва - по вре­ме­то на Голгота.

Обаче тък­мо от по­не­се­но­то страдание, от по­не­се­на­та мъ­ка се ро­ди он­зи Дух, кой­то се из­ля над апостолите. Тъкмо от те­зи не­имо­вер­ни стра­да­ния се ро­ди все­по­беж­да­ва­ща­та кос­ми­чес­ка Любов, ко­ято при Кръщението в Йордан сле­зе от кос­ми­чес­ки­те сфе­ри и нах­лу в на­ша­та Земя, ста­вай­ки все по­-б­лиз­ка и срод­на с човека, с чо­веш­ко­то тяло, ми­на­вай­ки през та­ко­ва без­к­рай­но страдание, как­во­то хо­ра­та не мо­гат до­ри да си пред­с­тавят, дос­ти­гай­ки до пъл­на безпомощност, за да ро­ди един съ­вър­ше­но нов ево­лю­ци­онен импулс: Христовия Импулс. Ето как из­г­леж­дат нещата, в ко­ито тряб­ва да вникнем, ако ис­ка­ме да раз­бе­рем ог­ром­но­то зна­че­ние на