се оттласна.
За частица от секундата беше напълно убеден, че е допуснал най-голямата грешка в живота си. Колко глупава
идея! Щеше да се стовари като камък на палубата. Но след миг краката му намериха въжето и го стиснаха като в
менгеме. Малко по малко започна да се спуска надолу.
Предположи, че корабът е бил търговски. Отиде на кърмата, където открита метална стълба водеше до кабината
на лоцмана. В края ѝ имаше метална врата с брава, която не помръдна. Майкъл изкърти дръжката с лоста и пъхна
отвертка в механизма. След кратко бърникане, тракане на барабана и повторно натягане с лоста вратата се отвори.
Воня на амоняк изпълни въздуха — въздух, който никой не бе дишал поне от век. Под широк прозорец с изглед
към канала се намираше контролното табло на кораба: редове от копчета и циферблати,
монитори, компютърни
клавиатури. На един от трите стола с високи облегалки седеше труп. С времето тялото се беше превърнало в
спаружено
кафяво петно, увито в изгнилите останки от дрехите му. Върху раменете на ризата имаше военни
нашивки с три ленти.
Офицер, помисли си Майкъл,
може би дори самият капитан. Причината за смъртта беше
очевидна: дупка в черепа, не по-голяма от върха на кутре. На пода под протегната
дясна ръка на мъжа лежеше
револвер.
На долната палуба Майкъл намери останалите тела. Почти всички бяха по леглата си. Не се застоя дълго, само
ги преброи — общо четирийсет и два трупа. Самоубили ли се бяха? Подреденият начин, по който лежаха, говореше
за самоубийство, но как го бяха сторили, не ставаше ясно. Майкъл беше виждал подобни гледки и преди, но никога
толкова много хора на едно място.
Продължи пътя си из вътрешността на кораба и стигна до помещение, което се различаваше от останалите —
леглата не бяха едно или две, а цели редици — тесни двуетажни койки, разположени
твърде близо до тавана,
разделени от тесен коридор. Спалнята на екипажа? Много от койките бяха празни; преброи осем тела, включително
две голи, с преплетени крайници, на тясно долно легло.
Тук цареше по-голям безпорядък от другите помещения. Изгнили дрехи и всевъзможни предмети осейваха
пода. На стените до много от леглата имаше окачени избелели снимки, икони, пощенски картички. Той внимателно
откачи една от снимките и я вдигна към светлината от фенера. Усмихната чернокоса жена с бебе в скута.
Нещо привлече погледа му.
Голям лист тънка като паус хартия, закачен високо на стената: в горния край с
декоративен шрифт пишеше
Интернешънъл Хералд Трибюн. Майкъл откачи тиксото и разпъна листа върху койката.
Достарыңызбен бөлісу: