Съотношението между кодекса и съотвентите разпоредби на ПЕС

Съотношението между кодекса и съотвентите разпоредби на ПЕС:

Кодексът е хармонизиран с ПЕС, има съгласуване с принципите и изискванията на ПЕС в областта на 4-те свободи. Уредбата им откриваме както във вторичното, така и в първичното ПЕС (учредителните договори на ЕС). Но доколко тези актове обвързват България, която все още не е страна член. Те ни обвързват по силата на един международен договор, който сме сключили – Европейското споразумение за асоцииране между ЕС и държавите членки от една страна и РБ от друга. Той е част от нашето право (чл.5, ал.4 от Конституцията). Той задължава България да сближи своето законодателство с ПЕС в съответните области. България е тясно обвързана. Изучавайки МЧП, ние изучаваме и дял от ПЕС.

С регламентите се уеднаквява уредбата на чп отношения с международен елемент.

Възприемайки регламента в своята правна система, асоциираните държави като България ръзширяват обхвата на действие на този вторичен източник на ПЕС и върху техните територии посредством хармонизация на нормите на своите национални източници. В областта на интелектуалната собственост и нейната правна закрила България е постигнала 100% хармонизация. Съотношението общ-специален източник трябва винаги да се пречупва през призмата на йерархията на правните източници на ПЕС.

Регламентът има примат над националното право.

Директивата цели хормонизация и има препоръчителен характер.
Реторсия:

Реторсията е институт, който се среща в МЧП и МПП. Това е предприемане на ограничителни мерки от една държава по отношение на чужди ФЛ и ЮЛ с националност на друга държава, като въпросните ограничителни мерки може да имат 2 различни основания:

1)дискриминационно третиране

2)изпълнение на задължение, произтичащо от международен договор

България е прилагала реторсия и в двата случая. Например през 80-те г. на XXвек по време на Възродителния процес.

Ексцес при реторсия – продължаване (неоснователно) на реторсията, тоест не се отменят ограничителните мерки.

Закон за насърчаване на инвестициите – чл.3, ал.2 – МС е органът, оторизиран да прецени дали в чуждата държава спрямо българските дружества и граждани са наложени дискриминационни мерки. Ако МС установи такава дискриминация съответната държава се определя като дискриминационна. МС е длъжен да наложи реторсионна мярка. Обект на реторсионната мярка са инвестициите на ЮЛ и ФЛ от държавата дискриминатор. Реторсионната мярка се изразява в премахване на благоприятния инвестиционен режим на въпросната държава или частично приложение на Закона за националните инвестиции.

Уредба откриваме и в международноправни източници. Това са актове на международни организации, които задължават нашата страна да се присъедини към ограничителни мерки, приети с резолюция на съответни висш орган на тази организация. Ембаргото е класически пример в това отношение. Налага се от ООН, от Общото събрание. Това не е дискриминационно третиране. Мярката произтича от международно задължние на страната.

(въпрос 23)

Същност – тези норми трябва да да съдържат уредба, противоположна една с друга или чувствително несъвпадащи помежду си. Когато има разминаване между българското МЧП и някое чуждо право, ще твърдим, че има стълкновение.

Видове стълкновения:

1)потенциално и ефективно

2)положително и отрицателно

3)абсолютно и относително

4)скрито

5)подвижно

Право на обичайното местопребиваване – не винаги ще се стигне до колизия.

Например една движима вещ се пренася през територията на две или повече държави или върху една територия последователно се променя суверенитета. Това ЧПОМЕ е подложено на действието на различни национални системи.

Класически пример е уреждането на въпроса с Южна Добруджа. Крайовската спогодба от 1940г. – отношението засяга румънските и българските граждани. Чл.5 на Крайовската спогодба регламентира точно тази материя – отношенията на собственост се запазват , но целият режим на собственост преминава под действието на новата праван система (таи на България).

Кодексът урежда т.нар. интертериториални и интерперсонални стълкновения (чл.40) – тогава, когато в една държава има няколко териториални единици със самостоятелни правни системи, когато по отношение на различни субекти в една държава действат различни норми. Правото на тази държава (федералното право) посочва коя от стълкновяващите се правни системи е меродавна. Става дума за колизия между действащи правни системи. Когато тази държава не е предвидила в своето право разпоредби, които да уреждат въпросните колизии, ще се приложи правото на държавата, с която отношението е в най-тясна връзка.

Как се преодолява стълкновението на закони в МЧП? Съществуват различни способи. Доскоро най-често се прилагаше и за най-ефективен се приемаше способът за многостранно международно договаряне. Когато държавите сключат многостранен договор, ратифицират го и той влезе в сила за тях, между тези държави колизия няма да възниква. Класически пример за преодоляване на стълкновението на закони е първичото ПЕС (учредителните договори, с които се създават общностите ЕОВС, ЕИО, ЕВРАТОМ). В редица сфери стълкновенията на закони са елиминирани (най-вече по отношение на 4-те свободи). Впоследствие се ражда и вторичното право на ЕС. То е насочено към уеднаквяване и основната му цел е да преодоляването на възможните колизии. Това е т.нар. регламент. Регламентът е задължителен, обвързващ в своята цялост. Той действа erga omnes, има непосредствено действие и пряк ефект. Целта му е да унифицира уредбата в материята, в която е издаден.

СПЕЦИАЛНА ЧАСТ